и за да се произнесе ,взе предвид следното :
Производството е по чл.310, т.1 ГПК
С решение №63 /17.01.2020г. по Г.д. №1146/2019г. Смолянският районен съд е отхвърлил предявеният от В. К. К. срещу Главна дирекция „Г. П. към МВР иск за сумата от 1 399,52 лв., представляваща неплатено възнаграждение за положен нощен труд за периода от 10.10.2016г. до 10.10.2019г., ведно със законна лихва от 11.10.2019г. до окончателното плащане, както и иск за лихва в размер на 183,27 лв., за периода от последния ден на месеца, следващ този за тримесечието, за което се отнася, до 11.10.2019г и е осъдил В. К. К. да заплати на Главна дирекция „Г. П. към МВР разноски в размер на 340,80 лв.
Постъпила е въззивна жалба с В.№1559/10.02.2020г. от В. К. К. от Г.Златоград Ч. адв.О. против решение № 63/17.01.2020 година, постановено по гражданско дело № 1146/2019 г. по описа на районен съд С.. Счита ,че районен съд - С. неправилно е приел, че служебното правоотношение на страните по делото се регулира само и единствено от Закона за МВР, и факта, че специалният ЗМВР не предвижда преизчисляване на положения нощен труд в дневен с коефициент 0,143, не означава, че е налице непълнота в правната уредба на нощния труд на държавните служители в системата на МВР, която следва да бъде преодоляна Ч. прилагане на правна норма по аналогия (тази на чл.9 ал.2 от НСОРЗ), а означава, че такова право съвсем умишлено и оправдано не е предоставено от законодателя на държавните служители в МВР.Моли съда да обърне внимание че действащият ЗМВР е обнародван в ДВ на 27.06.2014 година. Въз основа на този закон на 19.08.2014 г. в ДВ е обнародвана Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните, в чийто чл.31 ал.2 изрично е предвидено, че „При сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22,00 и 6,00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143. Полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период." Счита ,че тази правна норма се е прилагала в отношенията между страните до приемането на Наредба N2 8121з-592 от 25 май 2015 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи - ДВ, бр. 40 от 2015 г., в сила от 01.04.2015 г., с чийто § 4 е отменена наредбата от 2014 година. Новата наредба от 2015г. за разлика от старата, не съдържа норма, аналогична на чл.31 ал.2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г., като считаме, че това е умишлено направено при изготвянето на Наредба № 8121з-592 от 25 май 2015 г. с цел отнемане на една социална придобивка, предоставена от закона. Счита ,че обстоятелството ,че в Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. липсва изрична разпоредба, съответстваща на разпоредбата на чл. 31, ал.2 от Наредба № 8121з-407 за преобразуване на часовете положен нощен труд с коефициент 0.143, не да следва да се възприема като законово въведена забрана за преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен груд в дневен, а представлява празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи.Намира ,че тази празнота следва да бъде преодоляна Ч. субсидиарно приложение на общата Наредба за структурата и организацията на работната заплата, именно на основание чл.46 ал.2 от Закона за нормативните актове, който и районен съд- С. е посочил в решението си. . Счита ,че в този случай приложение следва да намери и прогласеният в чл. 5 ГПК принцип за законност, съгласно който съдът разглежда и решава делата според точния смисъл на законите, а когато те са непълни, неясни или противоречиви - според общия им разум, като при липса на закон съдът основава решението си на основните начала на правото, обичая и морала. Въз основа на гореанализираните разпоредби счита, че общият разум на закона е да признае нощните часове, преизчислени в дневни с коефициент 1,143, за целите на отчитането на извънредния труд. Такъв подход съответства и на прогласения в чл. 16 от КРБ и чл. 1, ал. 3 от КТ принцип за закрила на труда, насочен към подпомагане на работника или служителя като икономически по-слаба и зависима страна по съответното правоотношение.Намира ,че изключването на субсидиарното приложение на чл.9 ал.2 от НСОРЗ би означавало лице, полагащо равен труд (като държавен служител) да не получава равно възнаграждение с други лица със статут на служители по трудово правоотношение, което е в абсолютно противоречие с чл.23 от Всеобщата декларация за правата на човека на ООН от 10.12.1948 г. - „Всеки човек без каквато и да е дискриминация има право на равно възнаграждение за равен труд" , с чл.7 на Международния пакт за икономически, социални и културни права на ООН /в сила за РБ от 23.03.1976 г./, съгласно който всяко лице има право на справедлива заплата и еднакво възнаграждение за равностойна работа без никакво различие и с Конвенция № 111 относно дискриминацията в областта на труда и професиите на Генералната конференция на Международната организация на труда от 04.06.1958 г., /в сила за РБ от 22.07.1961 г./, съгласно която дискриминация представдява всяко друго различие, изключване или предпочитание, което води до премахване или нарушаване на равенството във възможностите или в третирането в областта на труда и професиите и всяка държава- членка е задължена Ч. методи, които съответстват на националните условия и обичаи да отмени всяка законодателна разпоредба или да измени всяка административна разпоредба или практика , които са несъвместими с тази политика/ чл.З от Конвенция № 111/.Счита ,че по въпроса за субсидиарното приложение на нормативни актове при липса на подробна правна уредба в специалния Закон за министерство на вътрешните работи, се е произнесъл Върховния касационен съд, който в мотивите в т.23 на Тълкувателно решение № 6/2012 г. по тълк.дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, е възприел че в МВР има служители, назначени по трудови договори и такива по служебно правоотношение; тези от втората група са държавни служители по смисъла на ЗДСл. Намира ,че общия закон намира субсидиарно приложение и при липса на изрична разпоредба в ЗМВР, следва да се прилага разпореденото в чл.126 от Закона за държавния служител Обратното разбиране би поставило в неравностойно положение държавните служители в МВР спрямо другите държавни служители, а също и спрямо работниците и служителите по трудови правоотношения. Намира ,че факта , че правния статус на държавните служители в Министерството на вътрешните работи, е регламентиран в специален закон, не означава, че по същността си те са някаква категория служители на държавата, различна от останалите, които изпълняват държавна служба.Моли съда да обърне внимание ,че на основание чл.188 ал.2 от ЗМВР „Държавните служители, които полагат труд за времето между 22,00 и 6,00 ч., се ползват със специалната закрила по Кодекса на труда", т.е. по силата на тази препратка за неуредените въпроси на нощния труд в ЗМВР не само е допустимо, но задължително приложението на КТ, и в частност на НСОРЗ.Счита ,че съгласно чл.8 от Наредбата за всеки отработен нощен час или за част от него между 22,00 ч. и 6,00 ч. на работниците и служителите се заплаща допълнително трудово възнаграждение за нощен труд в размер не по-малък от 0,25 лева. В чл. 9, ал. 2 от Наредбата е предвидено при сумирано изчисляване на работното време (както е в процесния случай) нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място. Намира ,че тези разпоредби се прилагат едновременно, т. е. при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент „1,143" и за същите тези нощни часове се заплаща и допълнително трудово възнаграждение за нощен труд.Поради това счита ,че възражението на ответника, че работодателя е компенсирал положения нощен труд Ч. допълнително възнаграждение, поради което превръщането на нощните часове в дневни е неприложимо, намира ,че е неоснователно.Моли съда да отмени изцяло обжалваното решение и уважи предявените искове. Претендира за направените разноски за двете съдебни инстанции.
В законният срок не е постъпил писмен отговор от ответника по жалба- ГД "Г. полиция "Г.С. .
В съдебно заседание пред окръжен съд Г.С. жалбоподателят В. К. К. ,редовно призован не се явява Вместо него пълномощникът му адв.О. моли съда да отмени обжалваното решение като незаконосъобразно по съображения ,подробно изложени във въззивната жалба.Претендира разноски и за настоящата инстанция по представен списък.
Въззиваемият ГД " Г. полиция "Г.С. се представлява от гл.юриск. Христова ,която оспорва въззивната жалба .Счита същата за неоснователна и моли съда да потвърди обжалваното решение като законосъобразно постановено .Претендира разноски, представляващи юриск. възнаграждение .
Смолянският окръжен съд намира ,че въззивната жалба е процесуално допустима.Депозирана е от надлежно упълномощен процесуален представител , в законният срок ,при наличие на правен интерес от търсената защита.
Разгледана по същество е основателна по следните съображения:
Ищецът В. К. К. от Г.Златоград работи в Главна дирекция "Г. П. при МВР при Регионална дирекция Г. П. Г.С. в граничен полицейски участък -Златоград на длъжност "старши полицай" Твърди ,че през периода 10.10.2016г. -10.10.2019г. е изпълнявал служебните си задължения на смени ,всяка от които с продължителност от 12 часа ,съгласно месечни графици при сумарно отчитане на работното време и твърди ,че е положил 1 440 часа нощен труд който при преизчисляването му с коефициент 1 ,143 възлиза на 1 646 часа дневен труд,т.е. 206 часа се явява разлика между двете величини /нощен и дневен труд/
По делото е назначена ,приета и неоспорена СИЕ като вещото лице В. И. установява ,че за процесния период от 10.10.2016г. до 10.10.2019г.В. К. е положил 1 406 часа нощен труд ,които са му изплатени с положения дневен труд по ведомост.Обаче положените часове нощен труд не са преобразувани в дневен труд .Вещото лице сочи ,че разликата от преизчисляването е 201 часа равняваща се на 1 399,52 лева като върху тази сума е изчислило вещото лице законни лихви в размер на 183,27 лева .Вещото лице не е установило наличие на документи за компенсиране на положения извънреден труд в рамките на всяко едно тримесечие.
В хода на процеса с писмена молба ищецът Ч. адв.О. е поискал съобразно заключението по СИЕ да бъде допуснато изменение на иска по реда на чл.214,ал.1 ГПК като претендира да бъде осъден ответника да заплати на доверителя и сума 1 399,52 лева,представляващо неизплатено трудово възнаграждение за положения от доверителя и нощен труд при сумирано изчисляване на работното време с превръщане на нощните часове в дневни с коефициент,равен на отношенията между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време за тригодишен период , считано от 10.10.2016г-10.10.2019г. ,ведно със законна лихва върху главницата ,считано от датата на депозиране на исковата молба 11.10.2019г.до окончателно изплащане на задължението.
С протоколно определение от 09.01.2020г. по Г.д. №1146/2019г. Смолянският районен съд е допуснал изменение на главния и акцесорен иск.
Вещото лице И. по назначената СИЕ установява ,че за процесния период 10.10.2016г-10.10.2019г. ищецът е положил 1 406 часа нощен труд /представена е към заключението Таблица №1,колона №3/,които са му заплатени с положения дневен труд по ведомост
Съгласно чл. 179, ал. 2 от ЗМВР „За всеки отработен час през нощта или за част от него между 22,00 и 06,00 ч, на държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд в размер 0,25 лв.“Размерът на отработените часове нощен труд, след приравняването им по методологията в „Наредба за структурата и организацията на работната заплата” - чл.9, ал.2 е 512. Разликата в часовете отработен нощен труд, след приравняването им по Наредбата е 64 часа. Извънредният труд за служителите на МВР се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение. Извънредният труд не може да надвишава 280 часа годишно, а за служителите, работещи на смени, какъвто е и ищецът, 70 часа на отчетен период. За процесния период положеният извънреден труд от ищеца е начислен и заплатен съгласно наредбите, определени за държавните служители в МВР.
Вещото лице сочи, че общата сума на неначислените и неизплатени възнаграждения за положен нощен труд за периода от 10.10.2016 г. до 10.10..2019 г., преизчислен съгласно „Наредба за структурата и организацията на работната заплата”, за ищеца е 1 399,52 лева за 201 часа ,като законната лихва върху тази сума е 183,27 лева.В съдебно заседание вещото лице пояснява, че е извадил данни само за часовете извънреден труд и по -нататъшните преизчисления на база часовата ставка на коефициент 1. 143 и разликата между платеното и което следва да се плати.
При тази фактическа обстановка Смолянският окръжен съд намира ,че обжалваното решение е незаконосъобразно и необосновано и следва да бъде изцяло отменено и бъде постановено друго , с което да бъдат уважени обективно съединените искове -главен иск по чл.150 във вр. с чл.262 КТ във вр. с чл.178,ал.1т.3 ЗМВР за сумата 1 399,52 лева ,представляваща дължимо и неизплатено трудово възнаграждение за положен от ищеца 201 часа извънреден труд за периода от 10.10.2016г. до 10.10.2019г. ,ведно със законна лихва върху главницата , считано от 11.10.2019г. датата на исковата молба до окончателно изплащане на сумата и акцесорен иск с правно основание чл.86 ЗЗД за сумата от 183,27 лева ,представляваща обезщетение за забава в размер на законна лихва върху главницата ,начислена по тримесечни периоди за всяко отделно месечно възнаграждение за извънреден труд ,считано от първо число на месеца,следващ съответното тримесецие в което е полаган извънредният труд до 11.10.2019г. датата на депозиране на исковата молба и разноски.
Съгласно чл. 176 от ЗМВР, брутното трудово възнаграждение на държавните служители в МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения, между които съгласно чл. 178 ал. 1 т. 3 от ЗМВР е възнаграждението за извънреден труд. Редът за организацията и разпределението на работното време, за неговото отчитане, за компенсиране работата на държавните служители извън редовното работно време и др. се определя на основание чл. 187 ал. 9 от ЗМВР от министъра на вътрешните работи.
Съгласно чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г., в сила от 19.08.2014 г. до 02.08.2016 г., при сумарно отчитане на работното време се прилага коефициент 0. 143 на общия брой часове положен труд между 22. 00 и 06. 00 часа за отчетния период. Действалите през исковия период от време наредби: съответно № 8121з-592, в сила от 01.04.2015 г., отменена с решение на ВАС от 11.07.2016 г. по адм. дело № 5450/2016 г., и № 8121з-776/, в сила от 02.08.2016 г., отменена с решение на ВАС 10.12.2019 г. по адм. дело № 8601/2019 г., не регламентират отчитане на отработените часове нощен труд с коефициент, аналогично на чл. 31, ал. 2 от предходната наредба.
При липса на изрична законова регламентация и при предвиденото сумарно отчитане на отработените часове, но при непосочен алгоритъм за преизчисляване, следва субсидиарно да се приложи разпоредбата на чл. 9 ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Съгласно чл. 9 ал. 2 от НСОРЗ, при сумарно изчисляване на работното време, нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за дневно отчитане на работното време. Приложимият коефициент за преизчисляване на нощния труд в дневен е 1, 143, получен при деление на нормалната продължителност на дневното /8 часа/ и нощното работно време /7 часа/ Противното разбиране, изложено във въззивната жалба: че в действащите в процесния период наредби от 25.05.2015 г. и 29.07.2016 г. не се съдържа текст, предвиждащ заплащането на положен нощен труд да се увеличава с коефициент 1, 143, т.е., 7 часа нощен труд да се приравняват на 8 часа дневен, а е предвидено 8 часа нощен труд да се равняват на 8 часа дневен труд, би поставило държавните служители в системата на МВР в неравностойно положение както спрямо останалите държавни служители, така и спрямо служителите и работниците по трудово правоотношение, които получават допълнително възнаграждение за извънреден труд. В този смисъл е и Решение № 311/08.11.2019 г. по Г. д. № 1144/2018 г. на ВКС, което е с предмет заплащане на други допълнителни възнаграждения на държавни служители в МВР, но дава принципно разрешение за субсидиарно прилагане на друг закон при липса на изрично уредено заплащане в ЗМВР; посочено е, че положителният отговор на въпроса за приложение на субсидиарни разпоредби е в съответствие с основния принцип на равенство и недопускане на дискриминация, закрепен в чл. 6 от Конституцията на РБ и чл. 14 от ЕКЗПОЧС. Следва да намери приложение принципът за законност, уреден в разпоредбата на чл. 5 от ГПК – когато съдът констатира непълнота или неяснота на закона, следва да приложи общия им разум и да основе решението си на основните начала на правото, обичая или морала.
Съдът намира ,че е неоснователен довода на ответника в писмена защита пред районен съд С. , че положения от ищеца нощен труд следва да бъде възмезден само с по 0,25 лева на час. На държавните служители в МВР се изплащат допълнителни възнаграждения за полагане на труд през нощта от 22: 00 до 6: 00 ч., като условията и редът за изплащане на тези допълнителните възнаграждения се определят с наредба на министъра на вътрешните работи, а техният размер – с негова заповед (чл. 179, ал. 1 и ал. 2 ЗМВР). Съгласно т. 1 от Заповед № 8121з-791 от 28.10.2014 г. и отменящата я Заповед № 8121з-1429 от 23.11.2017 г., за всеки отработен час през нощта или за част от него между 22, 00 и 06, 00 ч., на държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд в размер 0, 25 лв. Тази специална разпоредба съответства на общото правило на чл. 8 от НСОРЗ, съгласно което, за всеки отработен нощен час или за част от него между 22, 00 ч. и 6, 00 ч., на работниците и служителите се заплаща допълнително трудово възнаграждение за нощен труд в размер не по-малък от 0,25 лв. В НСОРЗ е поместена и разпоредбата на чл. 9, ал. 2, която предвижда при сумарно изчисляване на работното време нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място. Касае се за две различни и паралелно действащи разпоредби, които установяват два отделни способа за заплащане на положения нощен труд. Следователно разпоредбите на чл. 8 и чл. 9, ал. 2 НСОРЗ се прилагат съвместно, без едната да изключва приложението на другата. Тези разпоредби се прилагат едновременно с правилата за заплащане на нощния труд, т. е. при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1, 143 и за същите тези нощни часове се заплаща и допълнително трудово възнаграждение за нощен труд / В този смисъл е решение № 14 от 27.03.2012 г. на ВКС по Г. д. № 405/2011 г., IV г. о., ГК). Ето защо приложението на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ не се изключва от обстоятелството, че ответника е изпълнил задължението си да заплати на ищеца допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на 0, 25 лева за всеки отработен час през нощта.
В чл. 188, ал. 2 ЗМВР е посочено, че държавните служители, които полагат труд за времето между 22. 00 ч. и 6. 00 ч., се ползват със специалната закрила по КТ, т. е. би могло да се приеме директно препращане и към чл. 140, ал. 1 КТ (а не само към ал. 4 на този текст), приложимо и за органите по пожарна безопасност и защита на населението, тъй като следва да се приеме, че единият от елементите на специалната закрила по е установената намалена продължителност на работното време през нощта в сравнение с дневната продължителност на същото.
Ако не се приеме изложеното дотук относно приложението на чл. 188, ал. 2 ЗМВР, то празнотата може да бъде преодоляна по реда на чл. 46, ал. 2 ЗНА - аналогия на закона (извеждане на правило относно неуреден случай въз основа на изрично уредена сходна хипотеза), като се приложи общата уредба на трудовите правоотношения в тази насока.
Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., не установява нормална продължителност на нощния труд, а само определя максималния брой часове нощен труд, допустим за полагане от служителите по ЗМВР.
В чл. 187, ал. 3, изречение последно ЗМВР, на която разпоредба се позовава жалбоподателя, е посочено, че, при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22, 00 и 6, 00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. От тълкуването на същата не би могло да се направи извод, че тя определя продължителността на нощния труд по ЗМВР, която да е осем часа, а не седем часа, както е за работещите по трудово правоотношение, което да налага приложението на коефициент 1, а не на коефициент 1, 143. Тук нормата по-скоро разрешава полагане на нощен труд средно в размер на 8 часа за всеки 24-часов период, без да изключва приравняването му към дневния и, съответно, без да изключва приложение на правилата за заплащане на извънреден труд, когато такъв е положен.
От друга страна, съгласно чл. 187, ал. 1 ЗМВР, на която разпоредба се позовава дирекцията-жалбоподател, нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица (така е посочено и в чл. 2, ал. 1 от трите Наредби от 2014 г., 2015 г. и 2016 г.). Тълкуването на тази разпоредба налага аналогични правни изводи на тези по приложението на чл. 136, ал. 1-3 КТ, според които нормалното работно време е установено за работния ден и за работната седмица, като за работния ден то е продължителността му в рамките на едно денонощие - 8 часа, а за работната седмица, която е 5-дневна - 40 часа, като продължителността на работния ден е установена с оглед на дневната, а не на нощната част от денонощието. Работното време се дели на два вида: дневно (или денно), при което трудът се полага през денната част на денонощието, и нощно работно време, при което трудът се полага през нощната част на денонощието, което от своя страна е обусловило и отделната регламентация на нощния труд в чл. 140, ал. 1 КТ
В писмо изх. № 94-НН-198 от 29.08.2011 г. на МТСП е посочено, че, когато нормалната продължителност на работното време е 8 часа (чл. 136 КТ) и нормалната продължителност на работното време е 7 часа (чл. 140, ал. 1 КТ), отношението е 8ч/7 ч., т. е. коефициентът за превръщане на нощните часове в дневни е равен на 1,143, като целта на този коефициент е да определи така възнаграждението на работника или служителя, че, когато той работи 7 часа през нощта, да получава възнаграждение за 8 часа. Посочено е също така, че в тези случаи служителят не работи извънредно по смисъла на чл. 143, ал. 1 КТ.Сумираното изчисляване на работното време е форма на отчитане на работното време, при която установената нормална продължителност на работното време се спазва средно за определен по-продължителен период от време, който в процесния случай е тримесечен
Поради това ще следва да бъде отменено като незаконосъобразно и необосновано обжалваното решение и бъде постановено друго , с което да бъде осъдена Главна дирекция „Г. П. към МВР Г.София да заплати на В. К. К. от Г.Златоград сумата от 1 399,52 лв., представляваща неплатено възнаграждение за положен нощен труд за периода от 10.10.2016г. до 10.10.2019г.
Акцесорният иск за мораторна лихва за забава , считано от последния ден на месеца, следващ тримесечието, за който се отнася до датата на предявяване на иска-11.10.2019., следва да се уважи в претендирания от ищеца размер , съобразно изменението на размера на иска- 183,27лева лв., установен от заключението на вещото лице. Върху главницата следва да се присъди и законната лихва от датата на предявяване на иска-11.10.2019г. до окончателното и изплащане..
Ще следва да бъде осъден жалбоподателят да заплати в полза на В. К. К. поисканите своевременно и направени разноски за двете съдебни инстанции в размер на общо 900 лева ,от които 400 лева адв. възнаграждение за адв.О. за първата инстанция и 500 лева адв. възнаграждение за адв.О. за въззивната инстанция по представен списък за разноските .
Ще следва да бъде осъден жалбоподателят да заплати в полза на окръжен съд С. дължимата държавна такса 6% / която за районен съд С. е 4% и 2 % е за окръжен съд С. /съразмерно уважените искове в общ размер 95 лева и разноски за вещо лице 100 лева .
Водим от гореизложеното Смлянският окръжен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ изцяло решение №63/17.01.2020г. по Г.д. №1146/2019г. по описа на районен съд Г.С. като незаконосъобразно и необосновано и вместо него ПОСТАНОВЯВА :
ОСЪЖДА Главна Дирек;ция "Г. полиция " към МВР Г.София бул Мария Луиза " №46 да заплати на В. К. К. ,ЕГН-* от Г.Златоград ,ул"СТефан Стамболов " №1 сумата от 1 399,52 лв/хиляда триста деветдесет и девет лева и петдесет и две стотинки /., представляваща незаплатено допълнително възнаграждение за положен нощен труд за периода от 10.10.2016г. до 10.10.2019г.,ведно със законна лихва върху главницата , считано от датата на депозиране на исковата молба -11.10.2019г. до окончателно изплащане на задължението както и на основание чл.86 ЗЗД сума в размер на 183,27/сто осемдесет и три лева и двадесет и седем стотинки / лева,представляваща обезщетение за забава върху главницата 1 399,52 лева за периода от последния ден на месеца следващ този за тримесечието,за което се отнася до датата на предявяване на исковата молба-11.10.2019г. и разноски за двете съдебни инстанции в размер общо на 900/деветстотин / лева.
ОСЪЖДА Главна Дирек;ция "Г. полиция " към МВР Г.София бул Мария Луиза " №46 да заплати в полза на окръжен съд С. държавна такса в размер на 95 /деветдесет и пет / лева и 100/сто /лева разноски за вещо лице.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :
.