И за да се произнесе ,взе в предвид следното :
Производството е по реда на чл.435,ал.2 от ГПК.
Жалба вх.№5292 от 14.11.2018година вх.№ 3091 от 17.06.2019година от О. Д., представлявана от кмета инж.Е.Р., срещу съобщения за налагане на запор върху вземанията на О. Д. от О. Д. по изпълнителни дела №83/2018г, №84/2018г, №85/2018г, №86/2018г,№87/2018г,№ 133/2018г,№ 134/2018г,№ 135/2018г,№ 136/2018г,№ 137/ 2018г, №138/2018г по описа на ЧСИ Тодор Витанов, като настоящето производство касае изпълнително дело №83/2018г. , с оплаквания за неправилност поради незаконосъобразност. Излага твърдения, че О. Д. и О. Д. са членове на сдружение управляващо Регионално Депо за твърди битови отпадъци в с. Б., общ. Д.. При депонирането на ТБО (твърди битови отпадъци) се дължат отчисления по чл.60 и чл.64 от ЗУО на тон депониран отпадък. Вземанията на О. Д. от О. Д.представляват именно отчисления по чл.60 и чл.64 от Закона за управлението на отпадъците, които отчисления се дължат на РИОСВ С.и поради това същите представляват публични държавни вземания съгласно чл.60, ал.6 от ЗУО и не представляват секвестируемо имущество. Няма направено искане. Първоначално жалбата е адресирана до ЧСИ Тодор Витанов, рег.№918 и район на действие Смолянски окръжен съд, като след направено уточнение вх.№3319/01.07.2019година, в изпълнение разпореждане на ЧСИ изх.№02752/18.06.2019година се заявява,че жалба вх.№ 3091 от 17.06.2019година от О. Д. и уведомление с вх.№5292/14.11.2018 година следва да се администрират и се изпратят на Окръжен съд.
Жалба вх.№ 3091 от 17.06.2019година от О. Д., представлявана от кмета инж.Е.Р. е идентична по съдържание, няма направено искане.Излага и твърдения,че О. Д. и О. Д.са членове на сдружение управляващо Регионално Депо за твърди битови отпадъци в с. Б., общ. Д.. При депонирането на ТБО (твърди битови отпадъци) се дължат отчисления по чл.60 и чл.64 от ЗУО на тон депониран отпадък, с което обосновава оплакването,че вземанията на О. Д. от О. Д. представляват именно отчисления по чл.60 и чл.64 от Закона за управлението на отпадъците, които отчисления се дължат на РИОСВ С.и поради това същите представляват публични държавни вземания съгласно чл.60, ал.6 от ЗУО.
В срока по чл.436,ал.3 от ГПК е постъпило писмено възражение от взискателя „А-СТРОЙ“ Е*, със седалище и адрес на управление с село А., улица „Е. П.“ № *, О. Х., област Б., вписано в Търговския регистър и регистър на ЮЛНЦ с ЕИК 101019435, представлявано от Управителя В. Н. А., депозирано чрез адвокат Г.Б., с който се поддържа процесуална недопустимост и алтернативно се оспорва жалбата като неоснователна и се излагат пространни съображения. Предлага се жалбата да бъде оставена без уважение и ако съдът намери същата основателна се прави възражение, че представения договор за правна защита и съдействие не е по утвърдения от съответната адвокатска колегия образец(кочан), а и няма данни ангажираният адвокат да води електронно счетоводство,за да има основание да получава суми въз основа на договор ,не по установения образец.
В срок са постъпили мотиви от ЧСИ, в които поддържа неоснователност на жалбите.
Смолянският окръжен съд, като взе предвид изложеното в жалбата, подадена от длъжника, писмените възражения на взискателя и мотивите на ЧСИ прие за установено следното:
Длъжникът поддържа оплакване, че О. Д.,О. Б.,О. С. и О. С. са членове на сдружение управляващо Регионално депо за твърди битови отпадъци с.Б., чийто оператор е О. Д., а собственик на депото е Министерството на околната среда и водите и вземанията на посочените общини представляват отчисления по чл.60 и чл.64 от ЗУО и не представляват секвестируемо имущество.
Жалбите са подадени от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледани по същество жалбите са неоснователни, а атакуваното действие е законосъобразно постановено и следва да бъде потвърдено по следните съображения:
По делото е установено,че изпълнително дело №83/2018година по описа на ЧСИ Тодор Витанов е образувано по молба на „А-СТРОЙ“ Е* с ЕИК 101019435, със съдебен адрес: гр. Г.Д., ул. „А.С. № *, вх. А, партер, офис 2, депозирана чрез пълномощник адв. Г.Б..Към молбата е приложен изпълнителен лист, издаден на 03.01.2018 г., по гр.д. № 392/2017 г. по описа на Районен съд Д. срещу О. Д. БУЛСТАТ 000614906, за заплащане на парично задължение. На основание чл. 458 от ГПК въз основа на удостоверение издадено от НАП, ТД П. офис С., държавата е присъединена, като кредитор по отношение на дължимите й се публични задължения.
С изрична молба вх. № 4447/21.09.2018 г. (лист 92 от делото) взискателят „А- СТРОЙ“ Е* е поскал по изпълнителното дело да бъде наложен запор върху вземанията на длъжника О. Д. от трето задължено лице О. Д. (лист 93 от делото).
Със запорно съобщение изх. № 03714/25.09.2018 т.(лист 98 от делото) на 25.09.2018 г. е наложен запор върху вземанията на длъжника О. Д. от трето задължено лице О. Д., за което на основание чл. 428 от ГПК с уведомление изх. № 03715/25.09.2018 г. (лист 100 -101 от делото) длъжникът е уведомен надлежно.
Във връзка с наложения запор е постъпил отговор от О. Д.с вх. № 4667/04.10.2018 г. (лист 105 от делото), в който .
В резултат на предприетите изпълнителни действия е депозирано от длъжника уведомително писмо (тип възражение) с вх. № 5292/14.11.2018 г. (лист 111 -112от делото), изпратено на взискателя за становище.
ЧСИ е изпратил до третото задължено лице изрично уточняващо съобщение с изх. № 02593/13.06.2019 г. (лист 132 от делото) във връзка с наложения запор, че по отношение на дължимите суми за депониране на отпадъци, запорът следва да бъде изпълняван само върху дължимото за депониране на ТБО, извън отчисленията по чл. 60 и чл. 64 от ЗУО, който са несеквестируеми.
При така установеното от фактическа страна,съдът приема от правна следното:
В настоящето производство ЧСИ е наложил запор върху вземания на длъжника О. Д. от трето задължено лице О. Д.по отношение дължимите суми за депониране на отпадъци върху дължимото за депониране на ТБО, а с уточняващо съобщение е конкретизирал - извън отчисленията по чл.60 и чл.64 от ЗУО. Установено е по делото,че запорното съобщение и уточняващото съобщение е получено от длъжника и третите задължени лица.
Съгласно разпоредбата на чл.162,ал.2,т.1 и 3 от ДОПК общинските вземания за местни данъци и такси са публични и съгласно чл.1,ал.1 и съответно чл.9а,ал.3 от ЗМДТ постъпват в бюджета на общината, представляват собствени приходи.
В случая обаче от значение е единствено произхода на средствата, върху които се насочва принудителното изпълнение.
Съгласно разпоредбата на чл.520,ал1 от ГПК (изм. ДВ, бр.13 от 2010 г. - обявено за противоконституционно от КС на РБ, относно заличаването на думите "общините и другите", бр.5 от 2011 г., бр.15 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г. ) не се допуска изпълнение върху средствата по банковите сметки на бюджетно субсидираните заведения, постъпили като субсидия от държавния бюджет, а ал.2 от същата разпоредба не допуска изпълнение върху средствата от Европейския съюз и по други международни програми и договори на общините). т. е., по аргумент на противното и съгласно изричната разпоредба на чл.520,ал.3 ГПК всички останали средства могат да бъдат предмет на принудително изпълнение, като предвижда, че изпълнението на парични вземания върху друго имущество - частна собственост на длъжниците по ал.1, се извършва по правилата на този дял.
От анализа на посочената разпоредба може да се направи извода, че забраната за принудително изпълнение е само по отношение на средствата, представляващи субсидия от държавния бюджет и европейските средства. Тази забрана не обхваща другите приходи в общинския бюджет. Макар че са публични общинските вземания от местни данъци и такси не постъпват като субсидия от държавния бюджет, нито са европейски средства, а и не представляват публична общинска собственост, по смисъла на чл.3,ал.2 от ЗОбС вещни права - движими вещи и имоти. Посочената правна норма има предвид друго имущество на общините извън приходите й и именно тя не допуска насочване изпълнението върху вещи-публична собственост. В случая обаче се касае за собствени приходи на О. Д., поради което не е приложима и забраната, установена в разпоредбата на чл.520,ал.1 и 2 от ГПК. Закрилата на публичния интерес на общината се постига чрез ограничаване на възможността за насочване на изпълнението именно върху средствата, постъпващи от бюджета. Секвестирането на останалите приходи, както и имуществото, доколкото не представлява публична собственост, според ал.3 на чл.520 ГПК се извършва по общия ред. По този начин остават незасегнати онези дейности, за които държавният бюджет предвижда финансиране като такива от национален интерес, а от друга страна взискателите не са обвързани от процедура по бюджетно планиране.
В конкретния случай след направеното от ЧСИ уточняващо съобщение изх.№ 02593/13.06.2019 г. (лист 132 от делото) във връзка с наложения запор, че по отношение на дължимите суми за депониране на отпадъци, запорът следва да бъде изпълняван само върху дължимото за депониране на ТБО, извън отчисленията по чл. 60 и чл. 64 от ЗУО, които са несеквестируеми. Остатъкът от таксите извън посочените отчисления не са публични вземания, а общински такси, поради което са секвистируеми. Следователно наложеният запор е законосъобразен и следва да бъде потвърден.
В тежест на жалбоподателя е да докаже твърдяното, че не се касае за вземания на О. Д., а за вземания на Регионално сдружение за твърди битови отпадъци в с.Б., което не е направено по изпълнителното дело и с жалбата.
Изложените по-горе съображения са релевантни и за жалба с вх.№5292 от 14.11.2018година.Както вече съдът отбеляза налице са само твърдения, но не са ангажирани доказателства относно членството на Общини Д. и Д. в сдружение управляващо Регионално депо за твърди битови отпадъци в с.Б., О. Д..
По изложените съображения жалбата е неоснователна и като такава ще следва да бъде отхвърлена, а обжалваните действия на ЧСИ, с които е наложен запор на третото задължено лице О. Д.върху вземанията извън несеквистируемите отчисления по чл.60 и чл.64 от ЗУО, което е извън забраните по чл.520,ал.1 и 2 от ГПК е законосъобразно постановен.
По изложените съображения Смолянският окръжен съд

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ като неоснователни жалби с вх. № 3091/17.06.2019 г. (лист 135 - 137 от делото) и с вх.№5292 от 14.11.2018година ,депозирани от О. Д., представлявана от кмета Е.Р., срещу съобщение изх.№ 03714/ 25.09.2018г. и уточняващо съобщение изх.№02593/13.06.2019година на ЧСИ Тодор Витанов, с рег.№ 918 и район на действие-ОС-С. по изп.д.№ 083/2018г., имащи характер на Постановления, с които е наложен запор третото задължено лице О. Д.върху вземанията извън несеквистируемите отчисления по чл.60 и чл.64 от ЗУО .
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване на основание чл.437,ал.4 от ГПК.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: