Производството е по три обективно и субективно съединени иска-иск с правно основание чл.124ал.1 ГПК във връзка с чл.26ал.1пр.3 ЗЗД и два иска с правно основание чл.55ал.1пр.1 ЗЗД.
ИЩЦИТЕ М. Д. Л.,ЕГН*, лично и действаща като “УСТРЕМ-М. Л.“Г.С.,ЕИК202098408, и М. Л. Л.,ЕГН*,и тримата с адрес Г.С.,ул.“. Р. С.“№27, със съдебен адрес: Г.С.,ул.“Б.№7,.8, адв. В. Р., твърдят в исковата молба,че на 4.ІІ.2015год. е сключен договор за заем, Бизнес кредит „Сити“, клиентски№1767 между „ТНК Кепитъл Мениджмънт“АДГ.С.като заемодател и “Устрем-М. Л.“Г.С.,ЕИК202098408,представляван от М. Д. Л.,като заемополучател, М. Д. Л.,ЕГН*,като солидарен длъжник и М. Л. Л.,ЕГН*,като солидарен ипотекарен длъжник.По силата на този договор, заемодателят е предоставил на заемополучателя паричен заем в размер на 50 000евро,който да се ползва за следните цели: Първи етап: в срока по чл.2.2, съгласно удостоверение за наличие на задължение изх.№*/27.І.2015год.,издадено от „Вива кредит“ООД,ЕИК201995287, да се погасят задълженията на М. Д. Л.,ЕГН* по договор за паричен заем№***/27.ІІІ.2014год.,обективиран в н.а. за учредявяне на договорна ипотека върху недвижим имот№*, том *, рег.№1440 н.д.№75/2014год. на нотариус Ана Шопова, с цел заличаване на вписаната договорна ипотека, които задължения към 29.І.2015год. са в размер на 51 021.67лв.,която сума се заплати по сметката на „Вива Кредит“ООД и Втори етап: след погасяване на задълженията към „Вива кредит“ООД и учредяване на първа по ред ипотека в полза на заемодателя,остатъкът от заема да се преведе на заемополучателя за оборотни средства.Заемополучателят е усвоил заема и по двете вноски.Съгласно чл.2.4 б.“а“ от договора с праводателя спрямо ответника „.АДГ.С.ищците следвало да заплатят изцяло отпуснатия заем,ведно с начислената лихва,такси и разноски,в срок до 120месеца от датата на сключване на договора,в съответствие с погасителен план,представляващ Приложение№1 към договора.За предоставения заем,съгласно чл.2.3 б.“а“ от договора, заемополучателят заплаща договорна лихва 36% на година върху усвоената и непогасена част от главницата по предоставения заем.Ищците считат платените въз основа на тази клауза лихви за прекомерни,поради което подлежат на връщане,защото договорената възнаградителна лихва е прекомерна и противоречи на добрите нрави.С чл.2.4 б.“е“ от договора, е предвидена възможност за предсрочно погасяване на заема, но при условие,че се платят съгласно т.“i“ всички дължими до момента суми по договора-главница,лихви /съгласно погасителния план/ и всички разноски,подлежащи на възстановяване,ако има такива.С чл.2.4 б.“е“, т.“ii“ от договора е договорена такса при предсрочно погасяване на заема в размер на 6% от всички вноски,които заемополучателят би дължал според погасителния план,ако заема не е изцяло или частично погасен предсрочно.Ищците твърдят,че в края на 2015год. имали възможност,а и нужда,поради прекомерно високите лихви по заема,да го погасят предсрочно.Но при погасяване на заема били длъжни да платят и таксата за предсрочно погасяване на заема в размер на 6% върху всички вноски,които заемополучателят би дължал според погасителния план,ако заемът не се погасява изцяло предсрочно.Ищците твърдят,че тази клауза е нищожна,тъй като противоречи на закона.Касае се за неустойка за нереализирана печалба на заемодателя.Това е санкция за ищците,за това,че дългът е платен по-рано,което е недопустимо.В случая ищците са санкционирани за тяхната коректност,което е недопустимо.Съгласно разпоредбата на чл.288 ТЗ относно валидността на договорната клауза по ч.2.4 б.“е“, т. “ii“ , следва да се приложи разпоредбата на чл.26ал.1пр.3 ЗЗД,тъй като тази клауза накърнява добрите нрави и закона.Считат,че това основание е налице,когато се нарушава правен принцип,представляващ част от действащото право.Такива са принципите на справедливостта,на добросъвестността в гражданските и търговските взаимоотношения и на предотвратяването на неоснователното обогатяване.В ТР№1/15.VІ.2010год. по т.д.№1/2009год. на ОСТК на ВКС са посочени примерно критериите за преценка на недействителността на неустоечна клауза,поради накърняване на добрите нрави.В случая, въпреки че заемът е обезпечен с договорна ипотека върху недвижими имоти, страните са договорили такъв прекомерен размер на дължимите възнаградителна лихва и такса за предсрочно погасяване на заема.Това неминуемо води до неоснователно обогатяване на ответното дружество.В случая солидарните длъжници М. Л. и М. Л. са потребители,като физически лица, и за тях са приложими правилата на потребителското законодателство- чл.1§2б.“а“ от Директива 87/102/ЕИО на Съвета от 22.ХІІ.1986год., изменена с Директива 98/7/ЕО на Европейския парламент и Съвета от 16.ІІ.1998год. и чл.2б.“б“ от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5.ІV.1993год. относно неравноправните клаузи в потребителските договори.Тъй като в случая съдлъжниците се подписали процесния договор за заем,като физически лица и извън тяхната търговска или професионална дейност,то горепосочените клаузи са неравноправни,поради прекомерност и съгласно чл.146ал.1 ЗЗП нищожни като такива.Освен това ищците твърдят,че към момента за предоставяне на заема,ответникът не е бил финансова институция,която има право да предоставя кредити или да е регистрирано по реда на ЗКИ юридическо лице,съответно не е имало право да получава лихви за заема и да събира такса предсрочно погасяване на заема.Ето защо ищците молят Смолянският окръжен съд да постанови решение,с което да прогласи нищожността на чл.2.3 б.“а“ от договора за заем,според която клауза заемополучателят дължи лихва 36% на година върху усвоената и непогасена част от главницата по предоставения заем и на чл.2.4 б.“е“, т.“ii“ от договора за заем,съгласно която клауза е дължима такса за предсрочно погасяване в размер на 6% от всички вноски,които заемополучателят би дължал според погасителния план,приложение№1 към договора за заем,ако заема не е изцяло или частично погасен предсрочно,и да осъди ответника „.АДГ.С.ЕИК203217465 да им заплати сумата 34 151.08евро,с левова равностойност 66 793.71лв.,като платена без основание по нищожната/неравноправна клауза на чл.2.4 б.“е“, т. “ii“ от договора за заем,както и сумата 5 000евро,с левова равностойност 9 779.15лв.,като платена без правно основание по нищожната/неравноправна клауза на чл.2.3 б.“а“ от договора за заем,ведно със законните лихви,считано от датата на подаване на исковата молба в съда-4.ІІ.2020год. до окончателното изплащане на сумите,като им присъди и съдебните разноски по водене на делото в настоящата съдебна инстанция,съгласно списъка по чл.80 ГПК.Молят съдът да определи на основание чл.38ал.2 ЗА дължимото адвокатско възнаграждение на пълномощника им адв. В.Р.,което да се изплати от ответника.
След допуснато изменение на размера на двата осъдителни иска,с протоколно определение на съда от 27.І.2021год., ищците молят Смолянският окръжен съд да постанови решение,с което осъди ответника ЛЕНО“АДГ.С.ЕИК203217465 да им заплати сумата 10 197.07евро,с левова равностойност 19 935.91лв.,като платена без основание по нищожната/неравноправна клауза на чл.2.4 б.“е“, т.“ii“ от договора за заем,както и сумата 15 723.86евро,с левова равностойност 30 753.20лв.,като платена без правно основание по нищожната/неравноправна клауза на чл.2.3 б.“а“ от договора за заем,ведно със законните лихви,считано от датата на подаване на исковата молба в съда-4.ІІ.2020год. до окончателното изплащане на сумите
ОТВЕТНИКЪТ „.АДГ.С. ЕИК203217465,П. от изпълнителния директор А. Г. Т.,чрез пълномощника му юрисконсулт С.В.-М.,подава писмен отговор вх.№1591/1.VІ.2020год. на исковата молба.Ответникът счита предявените искове за недопустими,а алтернативно и за неоснователни.
Твърди,че с оглед желанието на длъжниците за предсрочно погасяване на заема, „. /с предходно наименование „Ленно" и „ТНК Кепитъл Мениджмънт"/,е издало удостоверение-референция изх.№81/18.ХІІ.2015год.,съгласно което текущите задължения във връзка с договор за заем, Бизнес кредит „Сити“, с клиентски№*/4.ІІ.2015год. са в следните размери: остатък от дължима главница в размер на 49 489.84 евро, представляващи 96 793.71лева; редовна лихва в размер на 670.50 евро, представляващи 1 311.38 лева; заличаване на ипотека в размер на 200 евро, представляващи 391.16лева; дължима такса в размер на 10 193.70 евро за предсрочно погасяване на заема, съгласно договора.
Ответникът „.АДГ.С. не оспорва представените от ищците платежни нареждания.Същите удостоверяват предсрочното погасяване на дължимите суми по договора,от които е видно,че преведената сума по сметка на дружеството-заемодател е в размер на 96 793.71лева, равняващи се на 49 489.84евро.В основанието за внасяне на посочената сума, длъжниците са посочили „главница по Договор№* от 04.2015г. „Устрем-М. Л.“,съответно „пълно погасяване оставаща главница Договор№* от 04.2015г. „Устрем -М. Л.“.Или внесената от длъжниците сума покрива дължимата главница съгласно издаденото удостоверение.Ответникът не оспорва получаването на посочената сума и твърди,че видно от платежните нареждания и удостоверението за дължими суми, тя кумулира със сумата в размер на 30 000 лева и покрива дължимата остатъчна стойност на главницата.Ето защо счита предявените обективно кумулативно съединение искове за прогласяване нищожността на договор за заем, Бизнес кредит „Сити“,клиентски №1767/4.ІІ.2015год.,за прогласяване нищожността на съдържащите се клаузи в него,обосноваващи дължимостта на такса предсрочно погасяване и дължима редовна лихва,както и предявените искове с правно основание чл.55ал.1пр.3 от ЗЗД, за неоснователни и недоказани по основание и размер
На първо място-ответникът твърди,че договорът за заем, Бизнес кредит „Сити“, клиентски №*/4.ІІ.2015год. представлява търговска сделка и към него следва да се прилагат разпоредбите на ТЗ.Процесният договор представлява договор за Бизнес кредит,сключен между двама търговци в кръга на тяхната стопанска дейност,а именно отпускане на заемната сума от страна на „. /с предишно наименование „ТНК Кепитъл Мениджмънт" и „Ленно“/,в качеството му на заемодател и на „Устрем-М. Л.“Г.С.,в качеството и на заемополучател.Заемната сума в размер на 50 000 евро е отпусната на два етапа.Съгласно първия етап, описан в процесния договор, сумата в размер на 57 021.67лева се предоставя директно по сметката на „Вива кредит“О* за погасяване на задължения на законния представител на заемополучателя,а съгласно втори етап от договора,остатъкът от заемната сума се превежда по сметката на заемополучателя,като същите се отпускат целево за оборотни средства и това е тяхното предназначение.С оглед спекулативния характер на сделката и субектите,страни по нея,същата представлява търговска сделка и към нея се прилагат правилата на ТЗ.В сключения договор за заем Бизнес кредит е налице множественост на длъжниците при уговорена договорна солидарност.По отношение на М. Д. Л. и М. Л. Л. е налице солидарна отговорност,тъй като кредиторът има възможност да изисква от всеки от длъжниците цялото вземане.Тяхната отговорност произтича именно от договора за заем, Бизнес кредит „Сити", клиентски №*/4.ІІ.2015год.,сключен пред нотариус Невена Кулишева,с рег.№122 по РНК,която е удостоверила положените подписи от страните по договора.Доколкото заемодателят и заемополучателят имат качеството на търговци,сделката на основание чл.286 ал.1 от ТЗ е търговска,поради което солидарната отговорност за ищците произтича от правилото на чл.304 ТЗ.

На второ място-ответникът моли съдът да приеме,че съгласно представения договор за заем, Бизнес кредит „Сити“, клиентски№*/4.ІІ.2015год. претендираната такса за предсрочна изискуемост съгласно чл.2.4 б.“е“, т.„ii“ е в размер на 6% върху размера само на вноските,които заемополучателят би дължал,ако заемът не бе погасен предсрочно.Вземането за такса за предсрочна погасяване не дублира вземането за договорна лихва,а напротив-дължи се вместо него,като цели да обезщети пропуснатите ползи от загуба на доход за заемодателя,изразяващ се във възнаградителната лихва за вземанията,които са обявени за предсрочно изискуеми.Клаузата за заплащане на такса за предсрочно погасяване,предвидена в чл.2.4 б.“е“, т.„ii“ от договора,се прилага,когато е налице предсрочното погасяване на заема по първоначално уговореният срок за плащане,предвиден в чл.2.4 б.„а“ от договора и не се прилага,а заемополучателят изплаща на заемодателя усвоената сума по заема и всички други дължими суми по договора.Съгласно теорията и съдебната практика, както и съгласно обичайната практика на банките и финансовите институции “Това вземане за дължимост на комисионна за предсрочно погасяване на кредита по своята същност има характера на отнапред уговорено обезщетение,което кредитополучателят ще дължи на банката при погасяване на отпуснатия кредит преди крайния падеж,което има за цел да обезщети вредите /пропуснатите ползи/,които кредиторът ще претърпи от загубата на дохода,който би получил за срока на действие на договора за кредит,ако не беше прекратен,който е в размер на дължимата за този период възнаградителна лихва,т.е. има характер на вземане за неустойка.Ето защо и за да се породи задължение за заплащане на такава комисионна,тя трябва да бъде определена по размер по общо съгласие на страните в момента на сключване на договора“.В настоящия случай размерът на вземането е уговорен изрично в договора и става дължим от момента на предсрочното погасяване на заема.Същият се начислява само върху предсрочно погасените вноски,върху които няма да се начислява договорна лихва.Таксата за предсрочно погасяване не дублира друго вземане по настоящия договор.Тя се дължи на самостоятелно основание и представлява самостоятелно вземане с отделно основание и отделно изчисляван размер.С оглед гореизложеното,моли съдът да приеме,че таксата за предсрочно погасяване на вземането е добросъвестно и валидно уговорена и не е нищожна поради противоречие на добрите нрави.

Твърдението относно таксата за предсрочно погасяване и белезите й на неустойка ответникът счита за правилно и релевантно.За да се установи характерът на неустоечната клауза,следва да се изходи от съдържанието на претенцията и от предпоставките, при които се дължи,а не от начина по който е формулирано наименованието й.Съществуването на уговорка за неустойка се установява чрез тълкуване на договора.След като така наречената такса има обезпечителна и обезщетителна функция, значи има качеството на неустойка.Въпросът за нищожността на уговорената неустойка за предсрочно погасяване на кредита е фактически.Счита,че твърдяното противоречие с Тълкувателно решение№1/2009год. на ОСГТК на ВКС не е налице.В т.3 от Тълкувателното решение е посочено,че неустойката следва да се приеме за нищожна,ако единствената цел,за която е уговорена излиза извън присъщите й обезпечителна,обезщетителна и санкционна функция.С оглед изложеното преценката относно недействителността на посочената клауза следва да бъде направена към момента на сключване на договора.Съдът следва да вземе предвид размера на пропуснатите ползи от предсрочното погасяване на заема,с оглед липсата на дължимата възнаградителна лихва,която „. в качеството си на финансова институция е предвидило да спечели съобразно предоставения заем.След сключването на договора сумата в размер на 50 000 евро е разчетена и отделена за съответния клиент за период от 120 месеца.За този период дружеството е предвидило печалба,която се изразява в дължимата възнаградителна лихва,уговорена в договора.В конкретния случай уговорената неустойка не излиза извън присъщите й функции. „., в качеството си на финансова институция, е калкулирало приходите си по кредита за договорения срок,които следва да покриват разходите във връзка с предоставения кредитен ресурс.Заплащането на 6% такса предсрочно погасяване на кредита цели да компенсира кредитора за пропуснатите ползи,които ще претърпи поради неплащането на лихви по кредита в рамките на първоначално договорения срок,а именно 120 месеца.В случая не може да се приеме,че таксата за предсрочно погасяване на заема, имаща характер на неустойка е необосновано висока и като такава противоречи на добрите нрави,доколкото се касае за търговска сделка.С оглед гореизложеното клаузата за такса за предсрочно погасяване на кредита е валидно уговорена. С оглед възражението за прекомерност,поради характера на сключената сделка,предвид неустоечния характер на клаузата и съобразно разпоредбата на чл.309 от ТЗ не може да се намалява поради прекомерност неустойката,дължима по търговска сделка,сключена между търговци.Размерът на таксата за предсрочно погасяване,съгласно издаденото Удостоверение е в размер на 10 193.70евро и счита, че същата е дължима и искът за прогласяване на клаузата за нищожна следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

По отношение на предявеният иск по чл.55ал.1 от ЗЗД, счита, че същият се явява неоснователен и недоказан, поради което моли да бъда отхвърлен.Съгласно клаузите на договора за заем, Бизнес кредит „Сити“, клиентски№*/4.ІІ.2015год. и вземайки предвид разпоредбата на чл.9 ЗЗД,ответникът счита,че договорът не противоречи на повелителни норми на закона и на добрите нрави,доколкото страните свободно могат да определят съдържанието им,правата и задълженията си, и същите ги обвързват съгласно тълкуването на чл. 20а ЗЗД-Договорите имат силата на закон за тези, които са ги сключили.Със сключването на настоящия договор страните са се съгласили да се отпусне определена парична сума в заем срещу заплащането на възнаградителна лихва в размер на 36% ,изчислявана на годишна база върху усвоената и непогасена част от главницата.Съгласно теорията и практиката договорната лихва представлява възнаграждението,което „., като финансова институция,която по занятие отпуска заеми,получава като насрещна престация срещу отпускането на конкретния заем.Тя представлява и печалбата,която търговското дружество реализира от рисковата дейност,която извършва.Същата съгласно чл. 240ал.2 ЗЗД във връзка чл.9 ЗЗД при условията на свобода на договаряне може да бъде договаряна свободно,стига да не противоречи на закона.Съгласно принципа на свободна стопанска икономика и свободата на договаряне стопанските субекти могат свободно да определят цената (в случая възнаградителната лихва),срещу която да предоставят предлаганата от тях услуга.Съгласно чл.2.3 б.“а“ от договора, заемополучателят дължи на заемодателя фиксирана лихва в размер на 36 % на година върху неусвоената и непогасената част от главницата на предоставения заем.Поначало няма законова пречка страните,по който и да е договор, да уговарят възнаградителна лихва над размера на законната лихва и свободата на договаряне не е ограничена от разпоредбата на чл.10ал.2 ЗЗД.По действащото българско право максималният размер на договорната/възнаградителната лихва е ограничен единствено от чл.9 от ЗЗД,съгласно който страните могат свободно да определят съдържанието на договора,доколкото то не противоречи на добрите нрави.Единственото законово предвидено ограничение по отношение на възнаградителната лихва присъства в чл.19ал.4 от Закона за потребителския кредит,като тук следва да се посочи,че настоящото ограничение важи само за кредити,при които заемополучателят е потребител,и то се изразява в ограничение на годишния процент на разходите до пет пъти размера на законната лихва.Това на практика означава,че възнаградителната лихва,заедно с преките и косвените разходи,дължими при сключване на договора,не следва да надвишава 50 % на годишна база.С оглед по-голямата защита,която се прилага по отношение на потребителските кредити и изхождайки от така посоченото законово ограничение,то моли съдът да приеме,че не може възнаградителната лихва по бизнес кредит в размер на 36 % на годишна база да бъде прогласена за нищожно само поради така посочения размер.Съгласно съдебната практика,обективирана в Решение№452/25.VІ.2010год. по Г.д.№4277/2008год. на ВКС „Понятието добри нрави предполага известна еквивалентност на насрещни престации и от тяхното явно несъответствие се прави извод за нарушение,водещо до нищожност.Когато едната престация е предоставяне в собственост на парични средства,то насрещната престация-заплащане на възнаградителна лихва следва да се съизмерява както със стойността на отпуснатия заем така и със срока,за който се уговаря връщане на заетата сума и с поетия риск /доколкото цената калкулира и риска на заемодателя от невъзможността да си върне заетата сума/.В настоящия случай сумата на отпуснатия заем е в размер не 50 000евро за период от 120 месеца. Уговорената договорна лихва се явява еквивалентна на големия размер на отпуснатата заемна сума. При съобразяването на съответствието й с добрите нрави следва да се отчете и фактът,че „. е небанкова финансова институция,която отпуска сумите по заемите от лични средства на дружеството,което обуславя по-високия риск на дейността на дружеството,за разлика от банките,отпускащи средствата,събрани от публично привличане на влогове и при по-строги изисквания към заемополучателите си.Ответникът счита,че твърдението на ищците относно качеството им „потребител" по договора е ирелевантно и несъответстващо на действителното правно положение и целите на сключения заем.В конкретния случай не се касае за потребителски договор,при който едната страна да е по-слаба икономически.Неприложими са и правните норми на ЗЗП и ЗПК, даващи право на по-засилена защита.Касае се за търговец,професионалист,по отношение на когото действа презумпция,че има повече знания и умения от нетърговеца при извършване на дейността по занятие,тъй като той работи срещу печалба и на свой риск.Той носи отговорност при по-строги условия, отколкото нетърговеца.Вследствие изложеното уговорките между страните следва да се преценят с оглед търговското качество на субектите при спазване на свободата на договаряне и добрите нрави в условията на пазарната икономика и търговския оборот.

На трето място-ответникът счита,че солидарните длъжници нямат качеството на потребител.В цитираното Решение от 9.VІІ.2015год. по дело С-348/14 е установено,че Директива 93/13/ЕИО трябва да се тълкува в смисъл,че в обхвата на понятието „потребител“ попада физическо лице,което е в положение на съдлъжник по сключен договор с търговец,когато той действа за цели, които са извън неговата търговска или професионална дейност.Физическите лица солидарни длъжници по сключения договор за заем биха могли да бъдат възприемани като потребители по ЗЗП и Директира 93/13/ЕИО, но съдът следва да извърши преценка на всички обстоятелства по делото, включително клаузите на договора,естеството на получената престация, с оглед установяването на качеството „потребител“ на страната по Договора.В конкретния случай задачата на съда е да установи дали М. Л. е поела задължението да бъде гарант за изпълнението на задължения търговец,като е действала в рамките на осъществяваната от нея дейност по занятие,или поради функционална връзка, която има с търговеца,а именно в качеството й на законен представител на дружеството-заемополучател.В посочената хипотеза би следвало да се приеме, че М. Л. е функционално обвързана от извършваната търговска дейност,тъй като сделката е сключена от нея в качеството й на Едноличен търговец и посочената заемна сума е отпусната целево за подпомагане на търговската дейност на едноличния търговец.Възражението от страна на ищците относно това,че плащането на таксата предсрочно е извършено от М. Лазазарова е ирелевантно.Извършеното плащане на сумите от платежните нареждания,М. Л. е извършила в качеството си на едноличен търговец,тъй като до банковата сметка,от която е извършено плащането има достъп и едноличния търговец,в качеството си на заемополучател по договора за заем- /в този смисъл Решение№80/26.VІІ.2012год. по т.д№287/2011год. на I т.о на ВКС, Решение от 18.VІІ.2014год. по Г.д.№1663/2014год. на ПОС и др./ Още повече,че и в самото основание на плащането е посочена причината за паричната престация,а именно сключения договор за бизнес кредит между страните.В случай,че съдът приеме, че плащането не е извършено от М. Л.,в качеството и на едноличен търговец,то моли да вземете предвид, функционалната и връзка,която има с търговеца-заемополучател,и с оглед обстоятелството,че вземанията представляват задължение на търговски правен субект,същият факт е ирелевантен по отношение на качеството й на „потребител“.В т.39 на посоченото Решение по дело С-348/14 на СЕС е прието, че в определението за „потребител" по чл.2,б. „б" от Директива 93/13 попада физическото лице, което има положение на съдлъжник по договор за кредит, ако действа за цели извън рамките на неговата търговска или професионална дейност.Ако ответната страна се стреми да докаже обратното,то тя следва при условията на пълно и насрещно доказване да обори действащата презумпция по чл.286ал.1 ТЗ,според която при съмнение се смята,че извършваната от търговеца сделка е свързана с неговото занятие.Ако не успее да обори презумпцията,то съдът следва да приеме,че е налице функционална обвързано на солидарния длъжник с търговеца-заемополучател и поради търговския характер на сделката да възприеме,че сделката има търговски характер и за солидарния длъжник.Съдът извършва конкретна преценка съобразно обстоятелствата и доказателствата по делото с оглед установяване на качеството „потребител",аргумент от Решение №38/23.VІ.2017год. на ВКС по т.д.№2754/2015год..

Ответникът моли съдът да приеме,че с чл.4.1 от договор за заем е уговорено,като предварително условие за отпускането на заема, заемополучателят,заедно със солидарните и ипотекарни длъжници, да предоставят обезпечение под формата на договорна ипотека върху недвижим имот.Съгласно чл.4ал.1т.2 от Закона за потребителския кредит, разпоредбите на закона не намират приложение спрямо договори за кредит,които са обезпечени с ипотека или друго сравнимо обезпечение върху недвижим имот.С постигане на съгласие за учредяване на обезпечение под формата на договорна ипотека,се изключва приложимостта на Закона за потребителски кредит.С оглед посоченото обстоятелство,направените възражения и изложената съдебна практика нито договорът за заем е потребителски,нито по отношение на същия могат да намерят приложение разпоредбите на ЗПК предвид уговореното обезпечение, под формата на договорна ипотека.

Ответникът счита за неоснователно и недоказано твърдението на ищците,че към момента на сключване на договора,дружеството не е било регистриран субект по ЗКИ.С удостоверение №BGR00327 на БНБ от 9.ХІІ.2013 год., „ТНК Кепитъл Мениджмънт“ЕООД,ЕИК202374568 се вписва като финансова институция в регистъра по чл.3ал.2 от Закона за кредитните институции.В действителност е извършено последващо преобразуване на дружеството,като целта на това преобразуване е била да се спазят новите изисквания.При настъпването на преобразуването, преобразуващото се дружество се прекратява без ликвидация, като новоучреденото дружество става универсален правоприемник,аргумент от разпоредбата на чл.264 от ТЗ.С настъпилото преобразуване не се заличава регистрацията,която преобразуващото се дружество притежава,а същата продължава да се използва от преобразуваното.Аргумент от разпоредбата на чл.263 и, ал.8 от ТЗ,където е уредено,че разрешенията,лицензните или концесиите,притежавани от преобразуващото се дружество,когато то се прекратява,преминават върху новоучреденото дружество.С влизането в сила на измененията в ЗКИ /обн. ДВ, бр.27/25.ІІІ.2014год./ и Наредба№26/23.ІV.2009год. на БНБ за финансовите институции /изм. и доп. ДВ, бр.44 и бр.68 от 2014г./ се въвеждат промени в регистрационния режим на финансовите институции.С цел да спази новите законови изисквания „ТНК Кепитъл Мениджмънт",ЕИК203217465 (преобразувано) депозира заявление за пререгистрация по §80ал.4 от ЗКИ и е вписано в публичния регистър по чл.3а, ал.1 от ЗКИ на основание Заповед БНБ№50420/25.V.2015год. с рег.№ BGR00341.В конкретния случай след посочените изменения,съгласно Преходни и заключителни разпоредби, § 80 от Закон за изменение и допълнение на Закона за кредитните институции /обнародван ДВ бр.22 от 2014г./ в 6-месечен срок от влизането в сила на този закон всички регистрирани до влизането му в сила финансовите институции връщат в БНБ издадените им удостоверения за регистрация и се пререгистрират в БНБ,ако отговарят на изискванията на чл.3а, по ред,определен с наредба на БНБ.Дружеството е спазило 6-месечния срок за регистрация,следователно съгласно §80ал.6 Финансовите институции, по ал,4, които са подали документи за получаване на лиценз,съответно пререгистрация в законоустановения срок,имат право да продължат да извършват своята дейност до получаване на лиценз,съответно регистрация.Предвид гореизложеното подуправителят на БНБ посочва,че със заявлението за пререгистрация вх.№БНБ-111663/30/09/2014г., „ТНК Кепитъл Мениджмънт“,ЕИК203217465,информирало БНБ за промяна в обстоятелствата по регистрацията,като приложило решение на едноличния собственик за преобразуване на дружеството,чрез промяна на правната форма от еднолично дружество с ограничена отговорност в еднолично акционерно дружество с едностепенна система за управление по реда на чл.264 от ТЗ.Ответникът прилага към отговора Заповед№2/ БНБ- 50420/25.V.2015год., с която „ТНК Кепитъл Мениджмънт“ е вписано в Регистъра на финансовите институции по чл.3а, ал.1 от ЗКИ с регистрационен №БГР00341,съгласно постъпило в БНБ Заявление вх.№БНБ-111662/30.ІХ.2014год.
Смолянският окръжен съд като взе предвид изложеното в исковата молба от ищците и техният пълномощник адв. В. Р.становището на ответника по предявените искове и неговите пълномощници юрисконсулт С.В.М. и юрисконсулт В.Т.,обсъди събраните по делото писмени доказателства и заключенията на ССчЕ,в тяхната съвкупност и поотделно,на основание чл.235 ГПК,направи следните фактически и правни изводи:
Безспорно се установява по делото,че на 4.ІІ.2015год. е сключен договор за заем, Бизнес кредит „Сити“, клиентски№*, между “ТНК Кепитъл Мениджмънт“АДГ.П.,ЕИК121830616,в качеството на заемодател, “Устрем-М. Л.“Г.С.,ЕИК202098408,П. от М. Д. Л.,в качеството на заемополучател, М. Д. Л.,ЕГН*,в качеството на солидарен длъжник и М. Л. Л.,ЕГН*,в качеството на солидарен и ипотекарен длъжник,който договор е с нотариална заверка на подписите на страните, с рег.№298/4.ІІ.2015год. на нотариус Невена Кулишева,с рег.№122 по РНК.
Съгласно чл.2.1 б.“а“ от договора, заемодателят се задължава да предостави на заемополучателя лихвоносен обезпечен заем с максимален размер на главницата до 50 000евро,като заемополучателят се задължава да го върне,заедно с натрупаната лихва по реда,предвиден в чл.2.3 и чл.2.4.Заемът може да се усвои и в левовата му равностойност,изчислена по фиксинга на БНБ към деня на плащането.А съгласно чл.2.1 б. „i“ от договора, отпуснатият заем се ползва за следните цели и на следните етапи: Първи етап: В срока по чл.2.2 от договора, съобразно удостоверение за налични задължения изх.№-1004/27.І.2015год.,издадено от „Вива кредит“ООД,ЕИК201995287 се извършва погасяване на задълженията на М. Д. Л.,ЕГН* по договор за паричен заем№*/27.ІІІ.2014год.,обективиран в нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот №*, том *, рег.№1440 по н.д.№75/2014год. на нотариус Ана Шопова,с рег.№613 по РНК, с цел заличаване на договорната ипотека, които задължения към 29.І.2015год. възлизат на сумата от общо 57 021.67лв.,като тази сума се преведе по сметка на „Вива кредит“ООД и Втори етап: След погасяване на задълженията на М. Л. към „Вива кредит“ООД и учредяване на първа по ред ипотека в полза на заемодателя,остатъкът от отпуснатата сума се превежда по сметка на заемополучателя за оборотни средства.
Съгласно чл.2.2 б.„i“ от договора, заемът се усвоява по сметка с IBAN: ****, с титуляр “Устрем-М. Л.“Г.С..
Съгласно чл.2.2 б.“а“ от договора, заемополучателят дължи на заемодателя фиксирана лихва в размер на 36% на година върху усвоената и непогасена част от главницата по предоставения заем.Лихвата се начислява ежедневно за периода от деня,следващ датата на получаване на заема до датата на пълното изплащане на главницата по заема.Лихвата се изчислява на база на действителния брой изтекли дни-по 1/360 част от годишния размер на ден.Лихвата се изплаща и дължи по реда,предвиден в чл.2.4 и погасителния план,представляващ Приложение№1 към договора.
Съгласно чл.2.4 от договора, заемополучателят се задължава да изплати изцяло отпуснатият заем,заедно с начислената лихва,такси и разноски,подлежащи на възстановяване /ако има такива/, в срок до 120 месеца, от датата на сключване на договора,в съответствие с погасителния план,Приложение№1 към договора.Погасяването на заема се извършва в следната последователност: такси и разноски, неустойки, просрочена лихва, просрочена главница, лихви и главница.
Съгласно чл.2.4 б.“е“ заемополучателят има право да погаси предсрочно заема,при условие,че заплати: всички дължими до момента суми по договора /главница и лихви,съгласно погасителния план,Приложение№1 към договора,както и всички разноски,подлежащи на възстановяване,ако има такива/,както и т.„ii“-да заплати такса за предсрочно погасяване в размер на 6% от всички вноски,които заемополучателят би дължал според погасителния план,приложение№1 към договора,ако заема не е изцяло или частично погасен предсрочно.
За обезпечения на заема,съгласно чл.4.1 от договора, е учредена договорна ипотека върху недвижимите имоти,подробно описани в договора,собственост на ипотекарния длъжник М. Л. Л.,ЕГН*.Като доказателство по делото се представя и нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижими имоти №*, том *, рег.№300 по н.д.№17/4.ІІ.2015год. на нотариус Невена Кулишена,с рег.№122 по РНК.
По делото е безспорно,че заемът от 50 000евро е усвоен изцяло от заемополучателя “Устрем-М. Л.“Г.С.,на два етапа,както е посочено в договора / установява се от заключението на ССчЕ/.
Безспорно се установява по делото,че по искане на заемополучателя за предсрочно погасяване на заема, заемодателят „ТНК Кепитъл Мениджмънт“АДГ.П.,ЕИК203217465 е издал удостоверение изх.№81/18.ХІІ.2015год. за текущите задължения на “Устрем-М. Л.“Г.С. по Бизнес кредит „Сити“,клиентски№*/4.ІІ.2015год.,обезпечен с договорна ипотека,както следва: главница в размер на 49 489.84евро, редовна лихва в размер на 670.50евро, 200евро такса за заличаване на ипотека и 10 193.70евро такса за предсрочно погасяване на заема,или общо дължима сума от 60 554.04евро.
Безспорно се установява по делото,че с платежно нареждане от 18.ХІІ.2015год. за сумата 30 000лева,платена на основание „редовна главница по договор№*/4.ІІ.2015год. на “Устрем-М. Л.“Г.С.“, платежно нареждане от 18.ХІІ.2015год. за сумата 66 793.71лв.,с основание за плащане „пълно погасяване на оставаща главница по договор№*/4.ІІ.2015год. “Устрем-М. Л.“Г.С.“, както и с платежно нареждане от 29.ХІІ.2015год. за сумата 20 588.81лв.,с основание „покана№*/29.ХІІ.2015год. по договор№*/4.ІІ.2015год. “Устрем-М. Л.“Г.С.“, полученият заем, Бизнес кредит „Сити“ по процесният договор е изцяло предсрочно погасен.Това се установява и от удостоверение изх.№85/30.ХІІ.2015год.,издадено от „ТНК Кепитъл Мениджмънт“АДГ.Пловдив.
От представеното като доказателство удостоверение№**, издадено от БНБ на основание чл.3а, ал.1 от ЗКИ, чл.7ал.1 от Наредба№26/23.ІV.2009год. на БНБ за финансовите институции и Заповед№БНБ-02158/9.ХІІ.2013год. на подуправителя на БНБ ръководещ управление „Банков надзор“, се установява,че „ТНК Кепитъл Мениджмънт“ЕООДГ.П.,ЕИК202374568 е вписано като финансова институция в Регистъра по чл.3ал.2 от ЗКИ.Междувременно с решение от 20.VІІІ.2014год. на едноличният собственик на капитала на „ТНК Кепитъл Мениджмънт“ЕООДГ.П.,ЕИК202374568, дружеството е преобразувано чрез промяна на правната форма от ЕООД в по реда на чл.264 ТЗ, като с вписване№*5006 на длъжностното лице по регистрацията при АВ-ТР, „ТНК Кепитъл Мениджмънт“ЕООДГ.П.,ЕИК202374568 се прекратява без ликвидация и цялото му имущество преминава към неговия универсален правоприемник „ТНК Кепитъл Мениджмънт“АДГ.П.,ЕИК203217465. Тъй като междувременно настъпили промени в ЗКИ и за да запази регистрацията си като финансова институция, „ТНК Кепитъл Мениджмънт“АДГ.П.,ЕИК203217465 подава заявление вх.№БНБ-111662/30.ІХ.2014год. за пререгистрация на дружеството като финансова институция. Със заповед№БНБ-50420/25.V.2015год. на подуправителя на БНБ ръководещ управление „Банков надзор“ е изменена заповед№БНБ-02158/9.ХІІ.2013год.,като на основание чл.3а, ал.6 от ЗКИ във връзка с чл.9ал.1т.4 от Наредба№26 на БНБ за финансовите институции и чл.151ал.1-3 от ЗКИ е заличено „ТНК Кепитъл Мениджмънт“ЕООДГ.Пловдив,ЕИК202374568 от Регистъра на финансовите институции по чл.3а ал.1 от ЗКИ и на основание §20ал.1 от ПЗР на Наредба за изменение и допълнение на Наредба№26 на БНБ за финансовите институции /обн.ДВбр.44/2014год./, чл.3а ал.1, чл.151ал.1пр.второ,ал.2 и ал.3 ЗКИ, „ТНК Мениджмънт Кепитъл“АДГ.П.,ЕИК203217465 е вписано в Регистъра на финансовите институции по чл.3а ал.1 ЗКИ, с регистрационен №*.Междувременно на 16.ІІІ.2020год. в АВ-ТРРЮЛНЦ е вписана промяна във фирмата на дружеството- от „ТНК Кепитъл Мениджмънт“ на „.,както и промяна в седалището на дружеството-от Г.П. в Г.С..
Вещото лице по назначената ССчЕ Е. К. К. в първоначалното си заключение твърди,че на 4.ІІ.2015год., между „ТНК Кепитъл Мениджмънт“АДГ.П.,като заемодател и “Устрем-М. Л.“Г.С.,като заемополучател,М. Д. Л. и М. Л. Л.,като солидарни длъжници,е сключен договор за заем, Бизнес кредит „Сити“ №***, в размер на 50 000евро, при годишна лихва 36%, със срок на договора 120месеца, 2 642лв. такси и разноски, и 6% такса за предсрочно погасяване върху всички вноски,които заемополучателят би дължал според погасителния план.Твърди,че на 4.ІІ.2015год. заемът е усвоен в размер на 50 000евро или 97 783.36лв., както следва: 1 224.36лв.- платена на 4.ІІ.2015год. такса на нотариус Невена Кулишева, 120лв.- платени на 4.ІІ.2015год. на адвокатско съдружие „Радева и сие“, 57 021.17лв.-превод от 5.ІІ.2015год. в полза на „Вива кредит“ООД с основание „погасяване на задълженията на М. Л. по договор за заем№**“, 38 117.83лв.- превод от 9.ІІ.2015год. в полза на “Устрем-М. Л.“Г.С. с основание „плащане по договор за заем Бизнес кредит „Сити“ №1767/4.ІІ.2015год.“ и 1 300лв.-юрисконсултско възнаграждение.От страна на заемополучателя или солидарно отговорните длъжници по процесния договор са извършени следните погасителни вноски в общ размер на 161 226.66лв.,както следва: на 6.ІІІ.2015год.- 2 000лв., на 17.ІІІ.2015год.- 2 135лв., на 6.ІV.2015год.- 3 020.78лв., на 4.V.2015год.- 3 020.78лв., на 5.VІ.2015год.- 3 160.88лв., на 6.VІІ.2015год.- 3 020.78лв., на 4.VІІ.2015год.- 3 020.78лв., на 13.ХІ.2015год.- 1 000лв., на 20.ХІ.2015год.- 10 063.30лв., на 20.ХІ.2015год.- 10 298.96лв., на 3.ХІІ.2015год.- 1 791.50лв., на 18.ХІІ.2015год.- 1 311.38лв., на 18.ХІІ.2015год.- 30 000лв., на 18.ХІ.2015год.- 66 793.71лв. и на 29.ХІІ.2015год.- 20 588.81лв.Плащанията са извършвани в лева,като от страна на „.АДГ.С. са извършвани погасявания в евро по фиксинга на БНБ за евро 1.95583.С платените от заемополучателя суми са извършени погасявания,както следва: 50 014.68евро главница, 15 723.86евро договорна лихва, 6 200.10евро наказателна лихва, 10 193.70евро такса за предсрочно погасяване на заема и 200евро такса заличаване на заема.С извършените на 18.ХІІ.2015год. вноски са погасени задължения в размер на 50 160.34евро,както следва: 39 931.15евро главница, 670.50евро договорна лихва и 6 558.69евро такса за предсрочно погасяване на заема.Макар в платежното нареждане от 18.ХІІ.2015год. за сумата 66 793.71лв.,заемателят М. Л. да е посочила като основание-пълно погасяване на главница по договор№*/4.ІІ.2015го.,заемодателят е погасил следните суми: 34 151.08евро главница, 670.50евро лихви и 5 780.07евро главница + 9 558.69евро такса за предсрочно погасяване на заема.С плащането от 29.ХІІ.2015год. на сумата 20 588.81лв. са погасени следните суми: 9 573.37евро главница, 118.51евро договорна лихва и 635.01евро такса предсрочно погасяване на заема. Вещото лице твърди,че общият размер на платените и осчетоводени договорни лихви,формирани на основание чл.3 от договора- 36% от остатъчната главница, е 15 723.86евро.Общият размер на договорните лихви,подлежащ на плащане,считано от датата на усвояване на заема до изтичане срока на договора,съгласно погасителния план към договора,е 135 340евро или 270.68% спрямо отпуснатия кредит.Размерът на договорната лихва върху отпуснатият кредит за процесния период е 15 723.86евро,изчислен при договорения 36% лихвен процент.
В допълнителното му заключение от 27.ХІ.2020год. вещото лице твърди,че таксата за предсрочно погасяване на заема е изчислена 6% върху всички вноски,в това число главница и договорни лихви.Размерът на законната лихва върху отпуснатият кредит за процесния период,изчислен върху остатъка от главницата,съгласно извършеното погасяване, е 4 902.60евро.А в допълнителното му заключение от 12.І.2021год. вещото лице твърди,че таксата за предсрочно погасяване на кредита е в размер на 10 193.07евро,изчислена 6% върху всички вноски,в т.ч. главница и договорни лихви,както следва: 2 970.27евро-изчислена такса върху погасена предсрочно главница в размер на 49 504.52евро и 7 222.80евро-изчислена такса върху остатъка от договорните лихви в размер на 120 405.15евро.
Съдът възприема заключенията на вещото лице по трите ССчЕ изцяло,като компетентно и обективно изготвени,както и неоспорени от страните по делото.
При така установената фактическа обстановка,която е безспорна,съдът направи следните правни изводи:
Предявени са три обективно и субективно кумулативно съединени иска-иск с правно основание чл.124ал.1 ГПК във връзка с чл.26ал.1пр.3 ЗЗД-да се прогласи нищожността на чл.2.4 б.“е“, т.“ii“ от договор за заем, Бизнес кредит „Сити“, клиентски№**/4.ІІ.2015год.,според която клауза е дължима такса за предсрочно погасяване на заема в размер на 6% от всички вноски,които заемополучателят би дължал според погасителния план,приложен към договора като Приложение№1,ако заемът не е изцяло или частично погасен предсрочно,както и на чл.2.3 б.“а“ от договора, според която клауза заемополучателят дължи 36% лихва на година върху усвоената и непогасена част от главницата на предоставения заем, иск с правно основание чл.55ал.1пр.1 ЗЗД-да се осъди ответника „.АДГ.С.ЕИК203217465 да заплати на ищците сумата 10 197.07евро, с левова равностойност 19 935.91лв.,като платена без правно основание въз основа на нищожната/неравноправна клауза на чл.2.4 б.“е“, т.“ii“ от договора,ведно със законната лихва върху сумата,считано от датата на подаване на исковата молба в съда-4.ІІ.2020год. до окончателното и изплащане и иск с правно основание чл.55ал.1пр.1 ЗЗД-да се осъди ответника „.АДГ.С.ЕИК203217465 да заплати на ищците сумата 15 723.86евро, с левовата равностойност 30 753.20лв.,като платена без правно основание въз основа на нищожната/неравноправна клауза на чл.2.3 б.“а“ от договора,ведно със законната лихва върху сумата,считано от датата на подаване на исковата молба в съда- 4.ІІ.2020год. до окончателното и изплащане.
Няма спор между страните по делото,че 4.ІІ.2015год. е сключен договор за заем, Бизнес кредит „Сити“, клиентски№*, между “ТНК Кепитъл Мениджмънт“АДГ.П.,ЕИК203217465 /с настоящо наименование и седалище „.АДГ.С./,в качеството на заемодател, “Устрем-М. Л.“Г.С.,ЕИК202098408,представляван от М. Д. Л.,в качеството на заемополучател, М. Д. Л.,ЕГН*,в качеството на солидарен длъжник и М. Л. Л.,ЕГН*,в качеството на солидарен и ипотекарен длъжник,по силата на който заемодателят е предоставил на заемополучателя “Устрем-М. Л.“Г.С. бизнес кредит „Сити“ в размер на 50 000евро, със срок на издължаване 120месеца,считано от датата на сключване на договора- 4.ІІ.2015год. и договорен лихвен процент 36% на година върху усвоената и непогасена част от главницата по предоставения заем.Договорена е и 6% такса за предсрочно погасяване на заема,която се начислява върху останалите дължими вноски по погасителния план,приложение№1 към договора,ако заемът не бе изцяло или частично погасен.
Първият спорен въпрос е дали процесният договор е валиден,защото към датата на сключването му- 4.ІІ.2015год., заемодателят „ТНК Кепитъл Мениджмънт“АДГ.П.все още не е бил вписан в Регистъра на финансовите институции воден от БНБ.Съдът счита това възражение на ищците за неоснователно и недоказано,защото от представените от ответника документи се установява следното:
Според предмета на дейност и легалната дефиниция, съдържаща се в чл.3ал.1т.3 ЗКИ, ответникът „.АДГ.С. /с предишно наименование „ТНК Кепитъл Мениджмънт“АДГ.П./ е „финансова институция“,която по занятие предоставя кредити със средства,които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства.По смисъла на разпоредбата на чл.3а ал.1 ЗКИ, за да извършва дейност, финансовата институция трябва да бъде вписана в публичен регистър на БНБ.Видно от удостоверение №* на БНБ от 9.ХІІ.2013год., „ТНК Кепитъл Мениджмънт“ЕООДГ.П.,ЕИК202374568 е било вписано като финансова институция в Регистъра по чл.3ал.2 от ЗКИ. Междувременно с решение от 20.VІІІ.2014год. на едноличният собственик на капитала на „ТНК Кепитъл Мениджмънт“ЕООДГ.П.,ЕИК202374568, дружеството се преобразува чрез промяна на правната форма от ЕООД в по реда на чл.264 ТЗ, като с вписване№*5006 на длъжностното лице по регистрацията при АВ-ТР, „ТНК Кепитъл Мениджмънт“ЕООДГ.П.,ЕИК202374568 се прекратява без ликвидация и цялото му имущество преминава към неговия универсален правоприемник „ТНК Кепитъл Мениджмънт“АДГ.П.,ЕИК203217465.При настъпване на преобразуването, преобразуващото се дружество се прекратява без ликвидация, като новоучреденото дружество става универсален правоприемник,по аргумент от разпоредбата на чл.264ал.1 ТЗ.С настъпилото преобразуване не се заличава регистрацията,която преобразуващото се дружество притежава,а същата продължава да се използва от преобразуваното дружество, по аргумент от чл.263и, ал.8 ТЗ,съгласно която разпоредба разрешенията,лицензните или концесиите,притежавани от преобразуващото се дружество,когато то се прекратява,преминават върху новоучреденото дружество. С влизането в сила на измененията в ЗКИ /обн. ДВ, бр.27/25.ІІІ.2014год./ и Наредба№26/23.ІV.2009год. на БНБ за финансовите институции /изм. и доп. ДВ, бр.44 и бр.68 от 2014г./ се въвеждат промени в регистрационния режим на финансовите институции.С цел да спази новите законови изисквания, „ТНК Кепитъл Мениджмънт“АДГ.П.,ЕИК203217465 депозира заявление вх.№БНБ-111662/30.ІХ.2014год. за пререгистрация на дружеството като финансова институция по §80ал.4 от ЗКИ. Със заповед№БНБ-50420/25.V.2015год. на подуправителя на БНБ ръководещ управление „Банков надзор“ е изменена заповед№БНБ-02158/9.ХІІ.2013год.,като на основание чл.3а, ал.6 от ЗКИ във връзка с чл.9ал.1т.4 от Наредба№26 на БНБ за финансовите институции и чл.151ал.1-3 от ЗКИ, е заличено „ТНК Кепитъл Мениджмънт“ЕООДГ.П.,ЕИК202374568 от Регистъра на финансовите институции по чл.3а ал.1 от ЗКИ, и на основание §20ал.1 от ПЗР на Наредба за изменение и допълнение на Наредба№26 на БНБ за финансовите институции /обн.ДВбр.44/2014год./, чл.3а ал.1, чл.151ал.1пр.второ,ал.2 и ал.3 ЗКИ, „ТНК Мениджмънт Кепитъл“АДГ.П.,ЕИК203217465 е вписано в Регистъра на финансовите институции по чл.3а ал.1 ЗКИ, с регистрационен №BGR00341. Или в настоящия случай след посочените изменения на ЗКИ,съгласно §80 от ПЗР на ЗИД на Закона за кредитните институции /обнародван ДВ бр.22 от 2014г./, в 6-месечен срок от влизането в сила на този закон, всички регистрирани до влизането му в сила финансовите институции връщат в БНБ издадените им удостоверения за регистрация и се пререгистрират в БНБ,ако отговарят на изискванията на чл.3а, по ред, определен с наредба на БНБ.Дружеството е спазило 6-месечния срок за регистрация,следователно съгласно §80ал.6 от ПЗР на ЗИДЗКИ финансовите институции, по ал.1 и ал,4, които са подали документи за получаване на лиценз,съответно пререгистрация в законоустановения срок,имат право да продължат да извършват своята дейност до получаване на лиценз,съответно регистрация.Предвид гореизложеното, подуправителят на БНБ е посочил,че със заявлението за пререгистрация вх.№БНБ- 111663/30/09/2014год., „ТНК Кепитъл Мениджмънт“,ЕИК203217465 е информирало БНБ за промяна в обстоятелствата по регистрацията,като приложило решение на едноличния собственик за преобразуване на дружеството,чрез промяна на правната форма от еднолично дружество с ограничена отговорност в еднолично акционерно дружество с едностепенна система за управление по реда на чл.264ал.1 ТЗ.Или към момента на сключване на процесния договор, заемодателят „ТНК Кепитъл Мениджмънт“АДГ.Пловдив е бил финансова институция в процес на пререгистрация, съгласно измененията и допълненията на ЗКИ, и е имал право да упражнява дейност като финансова институция,защото е бил вписан преди това като такава по надлежния ред.Междувременно на 16.ІІІ.2020год. в АВ-ТРРЮЛНЦ е вписана промяна във фирмата на дружеството- от „ТНК Кепитъл Мениджмънт“ на „.,както и промяна в седалището на дружеството-от Г.П. в Г.С..
Безспорно се установи по делото /от първоначалното заключение на ССчЕ/,че кредитът в размер на 50 000евро или 97 783.36лв. е усвоен изцяло, както следва: 1 224.36лв. е платената на 4.ІІ.2015год. такса на нотариус Невена Кулишева, 120лв. са платени на 4.ІІ.2015год. в полза на адвокатско съдружие „Р.и сие“, 57 021.17лв. са преведени на 5.ІІ.2015год. по сметка на „Вива кредит“ООД за погасяване на задълженията на М. Д. Л. по договор за заем№*, 38 117.83лв. са преведени на 9.ІІ.2015год. по сметката на “Устрем-М. Л.“Г.С. за оборотни средства и 1 300лв. е платеното юрисконсултско възнаграждение. Безспорно е,че по искане на заемополучателя за предсрочно погасяване на заема, „. /с предходно наименование „Ленно" и „ТНК Кепитъл Мениджмънт"/, е издало удостоверение-референция изх.№81/18.ХІІ.2015год.,съгласно което текущите задължения по договор за заем, Бизнес кредит „Сити“, с клиентски№1767/4.ІІ.2015год. са в следните размери: остатък от дължима главница в размер на 49 489.84 евро, представляващи 96 793.71лева; редовна лихва в размер на 670.50 евро, представляващи 1 311.38 лева; заличаване на ипотека в размер на 200 евро, представляващи 391.16лева; дължима такса в размер на 10 193.70 евро за предсрочно погасяване на заема съгласно договора. Безспорно се установи от заключението на ССчЕ, че с платените от заемополучателя суми са извършени погасявания,както следва: 50 014.68евро главница, 15 723.86евро договорна лихва, 6 200.10евро наказателна лихва, 10 193.70евро такса за предсрочно погасяване на заема и 200евро такса заличаване на заема.
Процесният договор за заем се урежда от разпоредбите на чл.240 и сл. ЗЗД,тъй като е сключен от небанкова финансова институция,като заемодател.Приложими са и съответните разпоредби на ЗКИ и свързаните с него подзаконови нормативни актове.Съгласно чл.240ал.1 ЗЗД с договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид,количество и качество.А съгласно чл.240ал.2 ЗЗД заемателят дължи лихва само ако е уговорена писмено.Т.е. договорът за заем е двустранен,неформален,реален и възмезден договор.Процесният договор за заем, Бизнес кредит „Сити“, клиентски №*/4.ІІ.2015год. представлява търговска сделка,защото е сключен между двама търговци в кръга на тяхната стопанска дейност,а именно: отпускане на заемна парична сума от страна на „. /с предишно наименование „ТНК Кепитъл Мениджмънт" и „Ленно“/,в качеството му на заемодател,който е регистриран като небанкова финансова институция,и основният му предмет на дейност е да предоставя парични суми в заем, и на „Устрем-М. Л.“Г.С.,в качеството и на заемополучател.Заемната сума в размер на 50 000 евро е отпусната на два етапа.Съгласно първия етап описан в процесния договор, сумата в размер на 57 021.67лева се предоставя директно по сметката на „Вива кредит“ООД за погасяване на задължения на законния представител на заемополучателя,а съгласно втори етап от договора,остатъкът от заемната сума се превежда по сметката на заемополучателя,като същите се отпускат целево за оборотни средства и това е тяхното предназначение.С оглед спекулативния характер на сделката и субектите,страни по нея,същата представлява търговска сделка и към нея се прилагат правилата на ТЗ.Доколкото заемодателят и заемополучателят имат качеството на търговци,сделката на основание чл.286 ал.1 от ТЗ е търговска,поради което солидарната отговорност за ищците произтича от правилото на чл.304 ТЗ.

С чл.4.1 от договора за заем, Бизнес кредит „Сити“, клиентски№*е уговорено,като предварително условие за отпускането на заема, заемополучателят,заедно със солидарните и ипотекарния длъжници, да предоставят обезпечение под формата на договорна ипотека върху недвижими имоти.Съгласно чл.4ал.1т.2 от ЗПК, разпоредбите на закона не намират приложение спрямо договори за кредит,които са обезпечени с ипотека или друго сравнимо обезпечение върху недвижим имот.Ето защо с постигане на съгласие между страните, за учредяване на обезпечение под формата на договорна ипотека върху недвижими имоти-собственост на солидарния и ипотекарен длъжник М. Л., се изключва приложимостта на Закона за потребителски кредит към процесния договор за заем.Поради което и на това основание договорът за заем не е потребителски,и по отношение на същия не могат да намерят приложение разпоредбите на ЗПК, предвид уговореното обезпечение, под формата на договорна ипотека.

Процесният договор за заем е търговска сделка с предмет предоставяне на финансова услуга,свързана с дейността на финансова институции,по смисъла на §13т.12б.“б“ от ДР на ЗЗП и затова попада под правната уредба на ЗЗП,инкорпорирал в себе си нормите на Директива 93/13/ЕИО относно неравноправните клаузи в потребителските договори.Всички банки и финансови институции попадат в приложното поле на понятието „търговец“ по смисъла на §13т.2 от ДР на ЗЗП, защото предоставят „финансова услуга“,свързана с банковата или кредитна дейност,съобразно легалната дефиниция на §13т.12 от ДР на ЗЗП.

Ответникът заемател “Устрем-М. Л.“Г.С. е едноличен търговец,който няма качеството на потребител по смисъла на §13т.1 от ДР на ЗЗП,тъй като според дадената в тази норма легална дефиниция „потребител“ е всяко физическо лице,което придобива стоки или ползва услуги,които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност,и всяко физическо лице,което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност.В случая заемополучателят е физическо лице,регистрирано като ,което ползва финансова услуга-получава бизнес кредит,предназначен за извършване на търговската му дейност-за оборотни средства.Поради което не може да се ползва от потребителската защита по ЗЗП и възраженията му срещу неравноправния характер на спорните клаузи от договора за заем са неоснователни.
Ответницата М. Д. Л.,ЕГН*,също не е потребител по смисъла на §13т.1 от ДР на ЗЗП.Според чл.15§1 от Регламент 44/2001 физическо лице,което има тесни професионални връзки с търговско дружество,като например управлението или мажоритарно участие в същото,не може да се счита за потребител,когато поръчителства по запис на заповед,издаден за гарантиране на задълженията по договор,който търговското дружество има,свързан с получаването на кредит.В този смисъл се е произнесъл СЕС с решение от 14.ІІІ.2013год. по дело С-419/11год.-Чехия.В този смисъл е и задължителната съдебна практика на ВКС по чл.280ал.1т.1 ГПК-Решение№38/23.VІ.2017год. по т.д.№2754/2015год. на І ТО на ВКС,според което „физическо лице-съдлъжник по договор за банков кредит или обезпечаващ такъв,по който кредитополучателят е търговец,може да има качеството на потребител по смисъла на ЗЗП и да се позовава на неравноправния характер на клаузи в договора за кредит,ако действа за цели извън рамките на неговата търговска или професионална дейност.Обезпечаването на дълг на търговско дружество от физическо лице,включително когато последното е съдлъжник,не може да се приеме като дадено за цел и независимо от всяка търговска дейност или професия,ако физическото лице има тесни професионални/функционални/ връзки с дружеството,като например неговото управление или мажоритарно участие.В случая М. Д. Л. е сключила договор за заем, Бизнес кредит „Сити“, клиентски№*4.ІІ.2015год.,по който е отпуснат бизнес кредит на “Устрем-М. Л.“Г.С.,в качеството на солидарен длъжник по договора.Но тя е и законен представител на заемополучателя “Устрем-М. Л.“Г.С.,и поради тесните и професионални и функционални връзки с управлението на заемополучателя-,не е потребител по смисъла на §13т.1 от ДР на ЗЗП.Затова не може да се ползва от потребителската защита по ЗЗП,поради което възраженията и за неравноправност на клаузи от договора за заем са неоснователни.
Безспорно е по делото,че ответницата М. Д. Л. е сключили договор за заем, Бизнес кредит, клиентски№*/4.ІІ.2015год.,като солидарен длъжник със заемополучателя “Устрем-М. Л.“Г.С..Изричното и съгласие да участва в договора като солидарен длъжник несъмнено сочи,че е приела само задълженията,но не и правата на заемополучателя,като проявление на общата възможност за встъпване в дълг /чл.101 ЗЗД,при едновременно съгласие на заемателя /финансова институция/ и длъжника /заемополучателя/.Солидарен длъжник е лице,което на основание чл.101 ЗЗД и при условията на чл.121-127 ЗЗД и чл.304 ТЗ поема и отговаря солидарно с кредитополучателя за изпълнение на задълженията му за погасяване на кредита,от момента на възникване на тези задължения до окончателното им погасяване,съгласно договора.Налице е пасивна солидарна отговорност,уредена в разпоредбите на чл.121-127 ЗЗД.За разлика от поръчителството,при което поръчителят отговаря за чужд дълг,при уговорена солидарна задълженост,всеки от солидарните длъжници дължи на свое независимо основание и отговорността няма акцесорен характер.Тълкувайки по правилата на чл.20 ЗЗД съдържанието на клаузите на договора,съдът счита,че е налице пасивна солидарна отговорност на М. Д. Л.,възникнала по силата на сключения договор за заем, Бизнес кредит „Сити, клиентски№*/4.ІІ.2015год.,според който тя е съдлъжник заедно със заемополучателя “Устрем-М. Л.“Г.С.,ЕИК120561045.Солидарната отговорност е уговорена чрез правна сделка,т.е. по волята на лицата,които са сключили договора-чл.121 ЗЗД.От значение в случая е волята на лицата,които са сключили договора,обемът и характерът на поетите с него задължения.
По делото не е спорно,че ответницата М. Л. Л.,ЕГН* е подписала договора за заем,Бизнес кредит „Сити“, клиентски№*/4.ІІ.2015год.,като солидарен и ипотекарен длъжник.Тя обаче е физическо лице,което като страна по договора за заем на “Устрем-М. Л.“Г.С.,действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност,поради което тя има качеството на потребител по смисъла на §13т.1 от ДР на ЗЗП.В този смисъл е и задължителната съдебна практика на ВКС-Решение№84/20.VІІ.2017год. по т.д.№1934/2015год. на І ТО на ВКС,както и практиката на СЕС-решение от 9.VІІ.2015год. по дело С-348/14-Румъния,според която „в обхвата на понятието „потребител“ по смисъла на чл.2б.“б“ от Директива 93/13/ЕИО попада физическо лице,което е в положението на съдлъжник в рамките на договор,сключен с търговец,когато то действа за цели, които са извън рамките на неговата търговска или професионална дейност.Ето защо тя се ползва от защитата на потребителите,предвидена в ЗЗП.В §12т.9от ДР на ЗЗП изрично е посочено,че със ЗЗП са въведени в националното ни законодателство разпоредбите на Директива 93/13/ЕИО на Съвета относно неравноправните клаузи в потребителските договори.Във връзка с преюдициални запитвания по приложението на чл.2б.“б“ от Директивата е формирана практика на Съда на Европейския съюз/СЕС/,в която разпоредба е дефинирано понятието „потребител“,като всяко физическо лице,което в качеството си на страна по договорите,предмет на Директивата,участва поради интереси,които са извън рамките на неговата търговска или професионална дейност.При транспонирането на Директивата в националното ни законодателство е дадено сходно определение на понятието „потребител“ в §13 от ДР на ЗЗП,според което „потребител“ е всяко физическо лице,което придобива стоки и ползва услуги,които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност,и всяко физическо лице,което като страна по договор по този закон,действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност.В случая безспорно ответницата М. Л. Л.,като солидарен и ипотекарен длъжник по договор за заем с клиентски№*/4.ІІ.2015год.,сключен със заемополучателя “Устрем-М. Л.“Г.С.,е действала за цели,които са извън нейната търговска или професионална дейност,поради което е потребител по смисъла на ЗЗП и Директива 93/13/ЕИО.Ето защо тя се ползва от защитата на потребителите,предвидена в ЗЗП,в частта,относно неравноправните клаузи в потребителските договори.
В разпоредбите на чл.143-148 от ЗЗП са възпроизведени нормите на Директива 93/13/ЕИО относно неравноправните клаузи в потребителските договори/§13т.9 от ДР на ЗЗП/.Неравноправните клаузи са нищожни и не пораждат правни последици в отношенията между страните,съгласно чл.146ал.1 ЗЗП.За да бъде квалифицирана като неравноправна клауза в потребителски договор,включително клаузите за възнаградителна и наказателна лихви,е необходимо да са налице общите материалноправни предпоставки по чл.143 ЗЗП,чл.145ал.2 ЗЗП и чл.146ал.1 ЗЗП.Неравноправна е уговорка,която: 1/в разрез с изискванията за добросъвестността, 2/е в ущърб на потребителя, 3/и създава значителна неравнопоставеност между правата и задълженията на потребителя и на търговеца или доставчика, 4/не е индивидуално договорена, 5/не е съставена на ясен и разбираем език и 6/не касае определянето на основния предмет на договора,както и съответствието между цената или възнаграждението,от една страна,и стоката и услугата,която ще бъде доставена или извършена в замяна.Неравноправна е клауза,която отговаря на кумулативните общи условия по чл.143 ЗЗП,независимо дали има за предмет или постига някои от изброените в разпоредбите на чл.143т.1-18 ЗЗП конкретни резултати.
По предявения иск с правно основание чл.124ал.1 ГПК във връзка с чл.26ал.1пр.3 ЗЗД следва да се установи дали клаузите на чл.2.3 б.“а“ и чл.2.4 б.“е“, т.“ii“ по договора за заем с клиентски№*4.ІІ.2015год. са индивидуално договорени от „ТНК Кепитъл Мениджмънт“АДГ.П./сега „.АДГ.С./ с потребителя М. Л. или не,доколкото в разпоредбата на чл.146ал.1 ЗЗП е предвидено,че неравноправните клаузи в потребителските договори са нищожни само в случаите,в които те не са уговорени индивидуално.В чл.2.3 б.“а“ от договора е уговорена лихва 36% на година върху усвоената и непогасена част от главницата по предоставения заем.Съдът счита,че тази клауза от договора за заем,отнасяща се до основния предмет на договора-цената на заема /бизнес кредит/,е индивидуално договорена от заемателя със заемополучателя “Устрем-М. Л.“Г.С. и съдлъжниците М. Л. и М. Л..Съдът счита за индивидуално договорена и таксата от 6% за предсрочно погасяване на заема,която се начислява върху непогасената част от заема,съгласно погасителния план,съгласно чл.2.4 б.“е“, т.“ii“.Индивидуално договорена е клаузата,върху чието съдържание потребителят е можел да окаже влияние в процеса на преговорите чрез участие в обсъждането и формулирането на редакциите на клаузите.Преценката за неравноправния характер на дадена договорна клауза следва да се направи спрямо момента на сключване на разглеждания договор,при отчитане на всички обстоятелства,за които продавачът или доставчикът е можел да знае при сключване на договора и които са от естество да се отразят на по-нататъшното му изпълнение,тъй като дадена договорна клауза може да е носител на неравнопоставеност между страните,проявяваща се в хода на изпълнение на договора.Сумите,дължими за лихви и таксата за предсрочно погасяване за заема,представляват цената на заетите парични средства,и не могат да се квалифицират като неравноправни,защото не попадат в обхвата на хипотезите на чл.143 ЗЗП.
Спорен въпрос е дали клаузата на чл.2.3 б.“а“ от договора за заем, Бизнес кредит „Сити“, клиентски№*/4.ІІ.2015год.,с която е уговорена възнаградителна лихва 36% на година върху усвоената и непогасена част от предоставения заем,е нищожна на основание чл.26ал.1пр.3 ЗЗД, като противоречаща на добрите нрави.
От една страна един от основните принципи в облигационното право е свободата на договаряне между страните,изразен законодателно в разпоредбата на чл.9 от ЗЗД,според която страните могат свободно да определят съдържанието на договора,доколкото то не противоречи на повелителните норми на закона и добрите нрави.В настоящия случай заемодателят и заемополучателят са постигнали съгласие относно дължимата от последния възнаградителна лихва, предвидена в чл.240ал.2 ЗЗД, за периода на ползване на предоставената му в заем парична сума, 36% годишно върху усвоената и непогасена част от главницата.От друга страна разпоредбата на чл.10ал.2 ЗЗД предвижда,че лихви могат да се уговарят до размер,определен от МС,като в случай,че уговорения размер е по-голям,той се намалява по право до този размер.Такъв акт на МС по отношение на максималния размер на уговорената възнаградителна лихва обаче липсва.При липсата на законова рамка,определяща императивно максималния размер на договорната лихва,и наличието на чл.9 ЗЗД, се приема, че страните имат свободата да уговарят възнаградителна лихва по свое общо съгласие,като нейният максимален размер е ограничен единствено от добрите нрави.
Добрите нрави са неписани общо валидни морални норми,които съществуват като общи принципи или произтичат от тях и са критерии за оценка на договорите.В съдебната практика се приема,че нищожност по чл.26ал.1пред. трето ЗЗД-поради противоречие с добрите нрави е налице,когато договорът или отделна негова клауза/и противоречи на общо установените нравствено-етични правила на поведение.Добрите нрави са морални норми,на които законът придава правно значение,защото правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието на договора със закона-чл.26ал.1 ЗЗД.Добрите нрави не са писани,систематизирани и конкретизирани правила,а съществуват като общи принципи или произтичат от тях,като за спазването им при иск за присъждане на неустойка съдът следи и служебно.Един от тези принципи е принципът на справедливостта,който в гражданските и търговските правоотношения изисква да се закриля и защитава всеки признат от закона интерес.
Няма установен универсален критерий кога договорената лихва е прекомерна и този въпрос се решава конкретно за всеки отделен случай,като се съобразят всички данни по делото-не само нейния размер,но и размера на валутата по предоставения капитал,срока на ползването му,обстоятелствата,при които е поето задължението за лихва,нейната функция,както и всички други услови и обстоятелства по договора,които евентуално биха имали значение за размера и.Възнаградителната лихва представлява цената-възнаграждението,което се дължи за ползване на паричната сума за определено време.Тя е свързана с основния предмет на договора,по който договор страната-заемодател е финансова институция.В случая сравнението за прекомерност следва да се направи на база лихвените проценти,които подобни финансови институции прилагат по отношение на своите кредитополучатели.Всяка стопанска дейност се развива в рамките на установени с времето и съобразени с конкретните икономически условия рамки.В случая страните по договора валидно са направили изявления за задължения,изпълнението на които законът не забранява и които не излизат извън рамките на основните начала в договорното право.При преценка дали договорената между страните лихва е в съответствие или в противоречие с добрите нрави следва да се отчетат естеството и размера на задължението,за изпълнението на което е уговорена лихвата,дали то е обезпечено с други правни способи-ипотека,залог,поръчителство и др.,съотношението между размера на уговорената лихва и възможността на заемодателя да обеднее от предоставянето в заем на пари или на други вещи,изразени чрез ръста на цените на основните материални ценности /златото и недвижимите имоти/ през конкретния период от време,курсът на основния лихвен процент на БНБ за съответната валута и др.,които са посочени в ТР№1/15.VІ.2006год. по т.д.№1/2009год. на ОСТК на ВКС/.
Съгласно възприетото в практиката на ВКС /Решение№378/18.V.2006год. по Г.д.№315/2005год. на ІІ ГО на ВКС и съответно Решение№59/26.ІІІ.2018год. по В.Г.д.№714/2017год. на ПАС/ противно на добрите нрави е да се уговаря възнаградителна лихва,надвишаваща трикратния размер на законната лихва,при необезпечен заем и надвишаваща двукратния размер на законната лихва по обезпечен с ипотека или по друг начин заем.Според официалните данни на ЕЦБ към момента на сключване на процесния договор за заем- 4.ІІ.2005год., законната лихва на ЕЦБ за еврото е била 0.05% и надбавка от 10%,т.е. предвидената законната лихва за просрочени задължения в евро,за периода на действие на процесния договор, е била 10.05% годишно според ЕЦБ /или 0.027% дневно /1/360 от 10.05%/.Ако се възприеме критерият за определяне на максималния размер на възнаградителната лихва,до която тя не противоречи на добрите нрави, съгласно чл.26ал.1пр.3 ЗЗД, по горепосочения начин-т.е. до двукратния размер на законната лихва,определен от ЕЦБ за евро,тъй като заемът е обезпечен с договорна ипотека върху недвижими имоти,следва,че договорната лихва следва да е 0.54% дневно.Или за периода от 4.ІІ.2015год. /датата на сключване на договора за заем/ до 18.ХІІ.2015год. /датата на предсрочното погасяване на заема/,за период от 319дни,дължимата възнаградителна лихва би следвало да е в максимален размер от 9 797.88евро.
По гореизложеното съдът счита,че клаузата на чл.2.3 б.“а“ от договора за заем, Бизнес кредит „Сити“, клиентски №*/4.ІІ.2015год., с която е договорена възнаградителна лихва в размер на 36% върху усвоената и непогасена част от предоставения заем,е действителна до двукратния размер на законната лихва за евро на ЕЦБ, като правилно и законосъобразно заемополучателят е платил възнаградителна лихва в размер на 9 797.88евро до 18.ХІІ.2015год.,когато договорът е прекратен, поради предсрочно погасяване на заема.За разликата между дължимата възнаградителна лихва от 9 797.88евро и платената възнаградителна лихва в размер на 15 723.86евро, уговорката е нищожна като противоречаща на добрите нрави и следва да бъде обявена за такава,като предявеният иск по чл.124ал.1 във връзка с чл.26ал.1пр.3 ЗЗД се уважи в тази част.
Предявеният иск с правно основание чл.55ал.1пр.1 ЗЗД ще следва да се уважи за сумата 5 926.06евро,с левова равностойност 11 590.37лв.,ведно със законните лихви,считано от 4.ІІ.2020год. до окончателното изплащане на сумата.А за разликата над 5 926.06евро до 15 723.86евро,искът ще следва да се отхвърли,като неоснователен. Съгласно чл.55ал.1 ЗЗД който е получил нещо без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание,е длъжен да го върне.Съгласно ППВС№1/28.V.1979год. по Г.д.№1/1979год. при първия фактически състав на чл.55ал.1 ЗЗД подлежи на връщане полученото при начална липса на основание.Първият фактически състав на чл.55ал.1 ЗЗД изисква предаване,съответно получаване на нещо при начална липса на основание,т.е. когато още при самото получаване липсва основание за преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго лице.Начална липса на основание е налице в случаите,когато е получено нещо въз основа на нищожен акт,а в случаите на унищожаемост-когато предаването е станало след прогласяване на унищожаемостта.Възможно е също предаването да е станало и без наличието на някакво правоотношение.Начална липса на основание е налице също така,когато след изпълнение на едно солидарно задължение в пълния му размер от едно от солидарно съзадължените лица,същото задължение бъде изпълнено и от друг солидарен съдлъжник,при плащане на по-големи от нормираните цени за стоки,услуги или лихви,при плащане на задължение след неговото погасяване,освен в случаите на чл.118 ЗЗД и пр.Не се дължи връщане на даденото при начална липса на основание,само когато законът не допуска да се иска обратно даденото.Погасителната давност започва да тече от деня на получаване на престацията.При така предявеният иск по чл.55ал.1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже факта на плащането,а в тежест на ответника е да установи наличието на основание за получаване на това плащане,съответно за задържане на полученото от него. Неоснователното обогатяване е възникнало по силата на закона правоотношение между две лица,по силата на което едното лице,което е получило нещо без правно основание,е задължено да го върне на другото лице,за чиято сметка се е обогатило.Целта на неоснователното обогатяване е да бъде отстранено едно фактическо съществуващо,но според представите на правния ред необосновано и затова несправедливо разместване на имуществени блага,довело до обогатяване на едно лице и обедняване на друго.При неоснователното обогатяване този,който е получил нещо без правно основание,няма право да го задържи и трябва да го върне на лицето,на което това нещо принадлежи.Целта на института на неоснователното обогатяване,не е да се поправи причинена вреда,а да се сложи край на неоснователното получаване или обогатяване.При неоснователното обогатяване е без значение по какъв начин се е стигнало по получаването на неследващата се имуществена облага,т.е. без значение е дали поведението на обогатилото се лице е укоримо,т.е. виновно.Ето защо при неоснователното обогатяване не се говори за противоправност и вина,а само за обогатяване и липса на правно основание.
Другият спорен въпрос по делото е дали клаузата на чл.2.4 б.“е“, т.“ii“ от договора за заем, Бизнес кредит „Сити“, клиентски№*/4.ІІ.2015год.,с която е уговорена такса за предсрочно погасяване на заема в размер на 6% върху всички вноски,които заемополучателят би дължал според погасителния план,Приложение№1 към договора,ако заема не бе изцяло или частично предсрочно погасен,е нищожна на основание чл.26ал.1пр.3 ЗЗД,като противоречаща на добрите нрави.

Безспорно е между страните по делото,че вземането за такса за предсрочно погасяване на заема не дублира вземането за договорна лихва,а напротив-дължи се вместо него,като цели да обезщети пропуснатите ползи от загуба на доход за заемодателя,изразяващ се във възнаградителната лихва за вземанията,които са обявени за предсрочно изискуеми.Клаузата за заплащане на такса за предсрочно погасяване,предвидена в чл.2.4 б.“е“, т.„ii“ от договора,се прилага,когато е налице предсрочно погасяване на заема в уговореният срок за плащане,предвиден в чл.2.4 б.„а“ от договора.Съгласно теорията и съдебната практика,както и съгласно обичайната практика на банките и финансовите институции,Това вземане на комисионна за предсрочно погасяване на кредита, по своята същност има характера на отнапред уговорено обезщетение,което кредитополучателят ще дължи на банката при погасяване на отпуснатия кредит преди крайния падеж,което има за цел да обезщети вредите /пропуснатите ползи/,които кредиторът ще претърпи от загубата на дохода,който би получил за срока на действие на договора за кредит,ако не беше прекратен,който е в размер на дължимата за този период възнаградителна лихва,т.е. има характер на вземане за неустойка.Ето защо и за да се породи задължение за заплащане на такава комисионна,тя трябва да бъде определена по размер по общо съгласие на страните в момента на сключване на договора.В настоящия случай размерът на вземането е уговорен изрично в договора и става дължим от момента на предсрочното погасяване на заема.Или таксата за предсрочно погасяване на заема има белезите на неустойка.За да се установи характерът на неустоечната клауза,следва да се изходи от съдържанието на претенцията и от предпоставките, при които се дължи,а не от начина по който е формулирано наименованието й.Съществуването на уговорка за неустойка се установява чрез тълкуване на договора.След като така наречената такса има обезпечителна и обезщетителна функция,значи има качеството на неустойка.Въпросът за нищожността на уговорената неустойка за предсрочно погасяване на кредита е фактически.Съгласно т.3 от ТР№1/2010год. по т.д.№1/2009год. на ОСТК на ВКС неустойката следва да се приеме за нищожна,ако единствената цел,за която е уговорена излиза извън присъщите й обезпечителна,обезщетителна и санкционна функция.Преценката относно недействителността на посочената клауза следва да бъде направена към момента на сключване на договора.Съдът следва да вземе предвид размера на пропуснатите ползи от предсрочното погасяване на заема,с оглед липсата на дължимата възнаградителна лихва,която „. в качеството си на финансова институция е предвидило да спечели съобразно предоставения заем.С договора е отпуснат заем, Бизнес кредит „Сити“,в размер на 50 000 евро,с левова равностойност 97 783.36лв., за период от 120 месеца,считано от датата на сключването му- 4.ІІ.2015год..За този период дружеството е предвидило печалба,която се изразява в дължимата възнаградителна лихва,уговорена в договора.Като се вземе предвид посоченото по-горе от съда,че договорната лихва е действителна до размер на двукратния размер на законната лихва за евро на ЕЦБ,в случая до 19.44% годишно,то общият размер на договорната лихва,подлежаща на плащане,считано от датата на усвояване на заема до изтичане на срока на договора,съгласно погасителния план, е в размер на 97 200евро.В конкретния случай „.АДГ.С.в качеството си на финансова институция,е калкулирало приходите си по кредита за договорения срок,които следва да покриват разходите във връзка с предоставения кредитен ресурс,като заплащането на 6% такса предсрочно погасяване на кредита, цели да компенсира кредитора за пропуснатите ползи,които ще претърпи поради неплащането на лихви по кредита в рамките на първоначално договорения срок,а именно 120 месеца.Или дължимата такса за предсрочно погасяване на заема 6%, е в размер на 2 970.27евро,изчислена върху погасената предсрочно главница в размер на 49 504.52евро и върху остатъкът от дължимата договорна лихва в размер на 87 402.12евро,е в размер на 5 244.13евро,или общо дължимата такса за предсрочно погасяване на заема,като се има предвид валидната възнаградителна лихва,така,като е посочена от съда,е в размер на 8 214.40евро.

Условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните функции,както и от принципа на справедливост в гражданските и търговските правоотношения.Преценката за нищожност на неустойка поради накърняване на добрите нрави следва да се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора,а не към последващ момент.Неустойката следва да се приеме за нищожна,ако единствената цел,за която е уговорена,излиза извън присъщите и обезпечителна,обезщетителна и санкционна функции.В случая съгласно чл.2.4 б.“е“, т.“ii“ заемодателят по искане на заемополучателя,е изчислил таксата за предсрочно погасяване на заема на 18.ХІІ.2015год., и тя е в размер на 10 193.70евро,като е изплатена от заемополучателя,заедно с предсрочно погасената главница и другите разноски по договора.Само по себе си уговарянето в договор за заем на такса за предсрочно погасяване на заема,не противоречи на закона и на добрите нрави.Преценката за съотношението между таксата за предсрочно погасяване на заема от 6% върху всички вноски,които заемателят би дължал,ако заемът не бе предсрочно погасен,видно от заключенията на ССчЕ, налага извод,че клаузата на чл.2.4 б.“е“,т.“ii“ от договора за заем не е нищожна,тъй като не е уговорена извън присъщите и обезпечителна и обезщетителна функции,което като краен резултат обосновава извод за липсата на накърняване на добрите нрави по смисъла на чл.26ал.1прд. трето ЗЗД.Целта на неустойката е да обезщети заемодателя.С тази клауза страните по договора за заем предварително са уговорили обезщетението,което ще заплати заемополучателят,в случай,че предсрочно изпълни своите задължения-да заплаща дължимите главница и възнаградителна лихва на падежа,уговорен с погасителния план,част от договора.Затова неустойката е винаги форма на договорна отговорност.Таксата се начислява само върху предсрочно погасените вноски,върху които няма да се начислява договорна лихва.Таксата за предсрочно погасяване не дублира друго вземане по настоящия договор.Тя се дължи на самостоятелно основание и представлява самостоятелно вземане с отделно основание и отделно изчисляван размер.В случая съдът счита,че таксата за предсрочно погасяване на вземането е добросъвестно и валидно уговорена и не е нищожна поради противоречие на добрите нрави.

Но поради прогласяване на нищожността на възнаградителната лихва по договора,която надвишава двукратния размер на законната лихва за евро на ЕЦБ за процесния период,ще следва да се измени размера на начислената такса за предсрочно погасяване на заема в размер на 6%,като само върху валидно договорените лихви и предсрочно погасената главница,тя е в размер на 8 214.40евро.Поради което съдът ще следва да уважи предявеният иск по чл.55ал.1пр.1 ЗЗД за сумата 1 978.67евро,с левова равностойост 3 869.94лв.която е платена без основание,като начислена върху нищожната част от договорените възнаградителни лихви,ведно със законната лихва,считано от 4.ІІ.2020год. до окончателното и изплащане,а за разликата от 1 978.67евро до 10 193.07евро искът се отхвърли,като неоснователен и недоказан.

На основание чл.78ал.1 ГПК ще следва да се осъди ответникът да заплати на ищците съдебните разноски по водене на делото в настоящата съдебна инстанция, в размер на 106.75лв.,съобразно уважената част от предявените искове и съгласно списъка на разноските по чл.80 ГПК.

На основание чл.78ал.3 ГПК ще следва да се осъдят ищците да заплатят на ответника съдебни разноски по водене на делото в настоящата съдебна инстанция,съобразно отхвърлената част от предявените исковете,в размер на 104.25лв.,съгласно списъка на разноските по чл.80 ГПК,както и 300лв. за юрисконсултско възнаграждение,съгласно чл.78ал.8 ГПК и чл.37 ЗПП.
Ще следва на основание чл.78ал.6 от ГПК да се осъди ответникът да заплати по сметката на СОС ДТ в размер на 658.41лв.,съобразно размера на уважените искове.
На основание чл.38ал.2 ЗА ще следва да се осъди ответникът да заплати на пълномощника на ищците адв. В.Р. адвокатско възнаграждение в размер на 993.80лв. на основание чл.7ал.2т.4 от Наредба№1/9.VІІ.2004год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,съобразно уважената част от исковете.
На основание гореизложеното и чл.124ал.1 ГПК във връзка с чл.26ал.1пр.3 ЗЗД и чл.55ал.1пр.1 ЗЗД Смолянският окръжен съд
Р Е Ш И :
ПРОГЛАСЯВА нищожността на клаузата на чл.2.3 б.“а“ на договор за заем, Бизнес кредит „Сити“, клиентски№***/4.ІІ.2015год.,сключен между „ТНК КЕПИТЪЛ МЕНИДЖМЪНТ“АДГ.Пловдив,ЕИК203217465 /сегашно наименование и седалище „.АДГ.С.ЕИК201217465/,като заемодател, “УСТРЕМ-М. Л.“Г.С.,ЕИК202098408,представляван от М. Д. Л.,като заемополучател, М. Д. Л.,ЕГН*,като солидарен длъжник и М. Л. Л.,ЕГН*,като солидарен и ипотекарен длъжник, В ЧАСТТА,с която е договорена възнаградителна лихва за разликата над двукратния размер на законната лихва за евро на Европейската централна банка или 19.44% до 36% на година върху усвоената и непогасена част от главницата по предоставения заем,като противоречаща на добрите нрави съгласно чл.26ал.1пр.3 ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск с правно основание чл.124ал.1 ГПК във връзка с чл.26ал.1пр.3 ЗЗД на М. Д. Л.,ЕГН*, лично и като представляваща “УСТРЕМ-М. Л.“Г.С.,ЕИК202098408 и М. Л. Л.,ЕГН* срещу „.АДГ.С.ЕИК201217465,за прогласяване нищожността клаузата на чл.2.4 б.“е“, т.“ii“ от договор за заем, Бизнес кредит „Сити“, клиентски№*/4.ІІ.2015год.,според която се дължи такса за предсрочно погасяване на заема в размер на 6% от всички вноски,които заемополучателят би дължал според погасителния план,Приложение№1 към договора,ако заемът не е изцяло или частично погасен предсрочно,както и на чл.2.3 б.“а“ от договора, според която заемополучателят дължи лихва на година върху усвоената и непогасена част от главницата на предоставения заем в двукратния размер на законната лихва за евро на ЕЦБ /19.44% на година/,КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН!
ОСЪЖДА „.АДГ.С.ЕИК201217465,П. от изпълнителния директор А. Г. Т. да заплати на М. Д. Л.,ЕГН*, действаща лично и като представляваща “УСТРЕМ-М. Л.“Г.С.,ЕИК202098408 и М. Л. Л.,ЕГН*,всички с адрес Г.С.,ул.“. Р.№27 сумата 5 926.06евро /пет хиляди деветстотин двадесет и шест евро и шест евроцента/,с левова равностойност 11 590.37лв. /единадесет хиляди петстотин и деветдесет лева и тридесет и седем стотинки/,платена без правно основание по нищожната/неравноправна част от клаузата на чл.2.3 б.“а“ от договора за заем,ведно със сумата 1 978.67евро /хиляда деветстотин седемдесет и осем евро и шестдесет и седем евроцента/,с левова равностойност 3 869.94лв./три хиляди осемстотин шестдесет и девет лева и деветдесет и четири стотинки/,платена без основание по чл.2.4 б.“е“, т.“ii“ от договора за заем такса за предсрочно погасяване на заема,поради редуциране на възнаградителната лихва до валидния и размер,ведно със законните лихви върху главниците,считано от 4.ІІ.2020год. до окончателното им изплащане,както и съдебните разноски в размер на 106.75лв./сто и шест лева и седемдесет стотинки/,съобразно уважената част от предявените искове.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от М. Д. Л.,ЕГН*,действаща лично и като представляваща “УСТРЕМ-М. Л.“Г.С.,ЕИК202098408 и М. Л. Л.,ЕГН* срещу „.АДГ.С. ЕИК201217465,П. от изпълнителния директор А. Г. Т., иск с правно основание чл.55ал.1пр.1 ЗЗД за разликата над 5926.06евро,с левова равностойност 11 590.37лв. до 15 723.86евро,с левова равностойност 30 753.20лв.,представляваща платена без правно основание по нищожна уговорка на чл.2.3 б.“а“ от договора за заем от 4.ІІ.2015год. възнаградителна лихва,КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от М. Д. Л.,ЕГН*,действаща лично и като представляваща “УСТРЕМ-М. Л.“Г.С.,ЕИК202098408 и М. Л. Л.,ЕГН* срещу „.АДГ.С. ЕИК201217465,П. от изпълнителния директор А. Г. Т. иск с правно основание чл.55ал.1пр.1 ЗЗД за разликата над 1 978.67евро,с левова равностойност 3 869.94лв., до 10 197.07евро,с левова равностойност 19 935.91лв.,платена без правно основание такса за предсрочно погасяване на заема по чл.2.4 б.“е“,т“ii“,начислена върху възнаградителната лихва в нищожната и част,КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА „.АДГ.С. ЕИК201217465,П. от изпълнителния директор А. Г. Т. да заплати по сметката на Смолянски окръжен съд дължимата ДТ в размер на 658.41лв./шестстотин петдесет и осем лева и четиридесет и една стотинки/,съобразно уважената част от предявените искове.
ОСЪЖДА „.АДГ.С. ЕИК201217465,П. от изпълнителния директор А. Г. Т. да заплати на пълномощника на ищците адв. В.Р. адвокатско възнаграждение в размер на 993.80лв./деветстотин деветдесет и три лева и осемдесет стотинки/.
ОСЪЖДА М. Д. Л.,ЕГН*,действаща лично и като представляваща “УСТРЕМ-М. Л.“Г.С.,ЕИК202098408 и М. Л. Л.,ЕГН* да заплатят солидарно на „.АДГ.С. ЕИК201217465 съдебните разноски за настоящата съдебна,съобразно отхвърлената част от предявените искове,в размер на 104.25лв./сто и четири лева и двадесет и пет стотинки/ и 300лв./триста лева/ за юрисконсулско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните по делото пред ПАС!


ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: