за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по предявени от П. А. П. искове за осъждането на ДСВ "Т. О.-с.М. да му заплати сумата от 1 000 000 лв. обезщетение за вреди по чл.226, ал.1 и ал.2 КТ, със законната лихва върху тях, считано от завеждане на делото до окончателно изплащане, "тавана осигуровки от 10.06.2007 г. до окончателно приключване на делото по чл.354, т.5 КТ"; както и да впише в трудовата му книжка стажа за времето от 10.06.2007 г. до окончателно приключване на делото и да издаде заповед за уволнение и образци УП-2 и УП-3. От изложените фактически твърдения и петитума може да се заключи, че спорът е трудов.
След като спорът е трудов, той е родово подсъден на районния съд, независимо от цената на исковете, съгласно чл.104, т.4 във вр. с чл.103 ГПК. Чл.119, ал.1 ГПК разпорежда, че възражение за родова неподсъдност на делото може да се прави до приключване на производството във втората инстанция и може да се повдига и служебно от съда.
Затова и на осн.чл.118 във вр. с чл.119, ал.1 ГПК настоящото дело следва да бъде прекратено и изпратено по подсъдност на Районен съд-Д., където е адресът на ищеца и в чийто район е и седалището на ответното дружество.
По изложените съображения Смолянският окръжен съд

О П Р Е Д Е Л И :

ПРЕКРАТЯВА производстовото по Г.дело № 68/2019 г. по описа на Смолянския окръжен съд и ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Девинския районен съд.
Определението подлежи на обжалване пред Апелативен съд-Пловдив в едноседмичен срок от връчването му на ищеца П. П..

СЪДИЯ: