и за да се произнесе ,взе предвид следното :
Производството е по чл.258-чл.273 ГПК
Постъпила е въззивна жалба с вх.№1120/21.12.2017г. от М. А. И. ,Р. А. И. ,Р. А. Е. ,С. А. М. ,М. А. И. ,всички чрез адв.В. Т.против решение № 542/ 05.12.2018 г. постановено по гр.д. № 819 / 2018 г. на Районен съд - С. с което се признава за установено на основание чл. 124 от ГПК по отношение на доверителите му, че Л. А. Р. и Ю. А. Р. са собственици на основание давностно владение, продължило повече от 10 години, считано от 02.05.2007 г. до момента на подадената от тях искова молба и на основание предварителен договор за покупко - продажба на недвижим имот от 02.05.2007 г. обявен за окончателен по реда на чл. 19, ал. 3 от ЗЗД с решение № 367 / 09.10.2018 г. по описа на окръжен съд С. по в.гр.д. № 273 / 2018 г. на поземлен имот кад. № 65 по неутвърдения кадастрален план на с. В.Д. общ. Б. с площ от 2 251 кв.м.,Счита че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно. Съдът е приел, че ищците са владели имота явно, трайно, непрекъснато и необозпокоявано, а обстоятелството, че доверителите му притежават решение за възстановяване правото на собственост върху процесния поземлен имот не опровергава необезпокояваното владение на ищците. Твърди ,че тези изводи са направени на база събраните гласни доказателства, които съдът приема за еднопосочни, факта че през 2016 г. е извършен ремонт на покрива на сградата, поставянето на ограда и отдаването на имота за ползване от трето лице.Счита че двамата свидетели на ищците не живеят в с. В.Д. рядко посещават населеното място и много от фактите, които изложиха в съдебно заседание са им известни от трети лица, предвид което показанията им намира ,че не следва да бъдат кредитирани. От гласните доказателства счита ,че става ясно, че ищците са знаели отдавна, че доверителите му са собственици на земята по силата на решение на Поземлена комисия - Б., дори са им отправяли предложения за покупка или замяна на процесния имот. Това изключва субективният елемент на владеенето - намерението вещта да се свои, което от своя страна изключва и факта на самото владение. Моли съда да обърне внимание ,че не са били посочени и доказателства, които да установят явно, трайно и непрекъснато владение на имота. Състоянието му, което описват всички свидетели сочи, че имота не се стопанисва и пустее от години. Поставената ограда е разрушена, стъклата са изпочупени, сградата е празна и се руши. .Моли съда да обърне внимание на показанията на свидетеля Т.,който твърди, че цеха е даван под наем на човек от с. В., но не твърди че е отдаден от Л. и Ю. Р., още повече ,че свидетеля С.твърди, че ГС С. са отдавали цеха под наем.Съдът приема за безспорно установено от влязло в сила решение N° 367 от 09.10.2018 г. на ОС С.по в.гр.д. N° 273 / 2018 г., че ищците са придобили собствеността върху процесния имот по успешно проведен иск с правно основание чл. 19, ал. 3 от ЗЗД. Моли въззивния съд да преразгледа това обстоятелство .На първо място не е изследван въпроса относно собствеността на имота и предявената реституционна претенция и възстановяването му на доверителите ми. Праводателя на ищците - „Р." не е собственик на имота, а е собственик само на сградата, която сама по себе си е незаконна. АДС от 1999 г.Твърди ,че е съставен на база на представения от ответниците АДС от 1995 г. Видно от последния собствеността е само върху сградата - „дърводелска работилница". Въпросния имот твърди ,че не фигурира и в балансите на „Р." .Счита ,че съда не е обсъдил, че за да бъде действителен един предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот е необходимо в него да се съдържат уговорки относно съществените условия на окончателния договор /в какъв срок следва да се сключи окончателния договор например/, както и имотът да бъде ясно индивидуализиран, което не счита ,че не е изпълнено. Твърди ,че в представения договор липсват каквито и да е уговорки за бъдещ окончателен такъв, дори и уговорка между страните за времето на сключване на окончателен договор, а имота не е индивидуализиран.Моли съда да вземе предвид ,че не е преценен от районния съд и 5 - годишния давностен срок, след който се преклудира правото да се иска сключването по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД. Имайки предвид, че предварителния договор е сключен на 02.05.2007 г. то счита ,че срока , в рамките на който може да се иска обявяването му за окончателен е изтекъл на 03.05.2012 г.Поради това моли съда да отмени обжалваното решение като незаконосъобразно и необосновано и постанови друго ,с което да отхвърли исковата претенция на Л. А. Р. и Ю. А. Р. като неоснователна и недоказана, както и да признае правото на собственост на доверителите му.Претендира разноски.
В законният срок е постъпил писмен отговор с вх.№164/08.01.2019г. от Л. Р. и Ю. Р. чрез адв.Б.М.,който намира че въззивната жалба е неоснователна и моли съда да потвърди обжалваното решение като законосъобразно и обосновано постановено.Счита ,че всички доводи във въззивната жалба са неоснователни.
С.окръжен съд намира ,че въззивната жалба е процесуално допустима.Депозирана е от надлежно упълномощен процесуален представител , в законният срок , с внесена държавна такса срещу валиден и допустим съдебен акт и при наличие на правен интерес от търсената защита.
Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения
Ищците Л. А. Р. и Ю. А. Р. от гр. К., общ. К. са предявили субективно съединени установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК срещу ответниците М. А. И., Р. А. И., Р. А. Е., С. А. М. и М. А. И. – всички от с. В.Д. общ. Б., с които искат да бъде установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици на основание придобиване по предварителен договор от 02.05.2007 г., обявен за окончателен по реда на чл. 19, ал. 3 ЗЗД и давностно владение, считано от 02.05.2007 г. до момента на подаване на исковата молба, на поземлен имот с площ от 2251 кв.м с кад. № 65 по неутвърден кадастрален план на с. В. Д. от които 272 кв.м. застроена и 1979 кв.м. незастроена площ, при граници: имот кад. № 66-Читалище, имот кад. № 64, имот с кад. № 69, имот с кад. № 68 и имот с кад. № 67, ведно със застроената в имота едноетажна масивна сграда „Дърводелска работилница“ със застроена площ от 272 кв.м., съгласно скица № 12 от 25.09.1995 г., изд. от община с. Б.
Ищците основават твърденията си в исковата молба ,че са придобили спорния имот с дърводелската работилница на основание предварителен договор ,който по-късно с влязло в сила решение на районен съд гр.С. е обявен за окончателен и придобивна давност продължила повече от десет години за периода от 02.05.2007г. /деня на сключване на предварителния договор до завеждане на иска -11.07.2018г.
Оплакванията във въззивната жалба се отнасят основно до твърдения за необоснованост на решението на съда ,като се навеждат доводи за неправилна преценка на влязлото в сила Решение № 367 / 09.10.2018 г. на ОС С.по в.гр.д. № 273 / 2018 г. и обвързващата му доказателствена сила и действие. С последното е обявен за окончателен предварителен договор за покупно - с продажба на недвижим имот от 02.05.2007 г. по реда на чл. 19, ал. 3 от ЗЗД на поземлен имот кад. № 65 по неутвърдения кадастрален план на с. В.Д. общ. Б., с площ от 2 251 кв.м.
Неоснователно в писменият си отговор ответниците сега жалбоподатели твърдят ,че е налице нищожност на сделката по предварителния договор за покупко продажба ,тъй като не била спазена формата.При сключването на предварителния договор страните не са длъжни да индивидуализират имота с посочване на границите му ,но това вече е важно в производството по чл.19,ал.3 ЗЗД при постановяване на решение ,с което се обявява предварителния договор за окончателен,както е станало в конкретния случай.
Недопустимо е искането на жалбоподателите да се преразглежда влязло в сила на 09.10.2018г. решение № 367/ 09.10.2018 г. по описа на окръжен съд гр.С. по в.гр.д. № 273 / 2018 г., че ищците са придобили собствеността върху процесния имот по успешно проведен иск с правно основание чл. 19, ал. 3 от ЗЗД, когато е настъпил вещноправният ефект за правото на собсственост ,което е преминало в патримониума на ищците по делото -Л. А. Р. и Ю. А. Р.
Съдът намира ,че законосъобразно и обосновано районен съд гр.С.е приел в мотивите на решението си ,че след като ищците са установили фактическа власт върху процесните имоти от деня на сключване на предварителния договор -02.05.2007г. с намерение да своят процесния имот , са упражнявали явно, непрекъснато, необезпокоявано и несъмнено владение върху имота за период от над 10 години, демонстрирайки спрямо всички, че владеят имота като собствен .Категорично се установява , от разпитаните пред районен съд гр.С.свидетели -св.У.,св.Е. св.С. и св.Т., че след закупуване на работилницата ,която през 1989г. е построена от Горско стопанство с.С. ,ищците Л. и Ю. Р. са се грижили за имота и са го стопанисвали . Намерението им да своят процесния недвижим имот за себе си е обективирано в действия, които отричат правата на ответниците .Фактически ищците Ю. и Л. Р. са декларирали този имот ведно с дърводелската работилница и се събраха гласни доказателства че през 2016г. именно те са отремонтирали покрива на работилницата.Тази промяна е демонстрирана по начин, който е достигнал до знанието на ответниците.Правилен е извода на районен съд гр.С. ,че обстоятелството ,че ответниците са се снабдили с реституционно решение за процесния имот ,не опровергава факта на необезпокоявано владение на ищците върху този имот.Освен това законосъобразно по реда на косвения съдебен контрол съдът е приел ,че по т.9 реституционното решение е незаконосъобразно, тъй като е имало пречка да бъде възстановен този имот на ответниците по смисъла на чл.10б ЗСПЗЗ.Това е така , тъй като по делото е представен акт за държавна собственост и от показанията на свидетелите в първата инстанция се установява ,че през 1989г.дърводелската работилница е била построена от Горско стопанство с.С. ,чийто правоприемник е Р. Е* -който пък е продавач по предварителния договор за покупко -продажба от 02.05.2007г. ,приложен по делото.
Придобивната давност е способ за придобиване на право на собственост и други вещни права върху чужда вещ, чрез фактическо упражняване на тези права в продължение на определен от закона срок от време. Нормативната и уредба е в глава VIII от Закона за собствеността наименована "придобиване и изгубване на вещни права" в разпоредбите на чл. 79 - 86 ЗС. Нормата на чл. 79 ЗС регламентира фактическия състав на придобивната давност при недобросъвестно и добросъвестно владение, включващ като елементи изтичането на определен в закона период от време и владение по смисъла на чл. 68, ал. 1 ЗС в хипотезата на чл. 79, ал. 1 ЗС и допълнително добросъвестност и юридическо основание в хипотезата на чл. 79, ал. 2 ЗС. Правната последица - придобиване на вещното право - е нормативно свързана само с тези юридически факти.Фактическият състав на владението съгласно чл. 68, ал. 1 ЗС включва както обективния елемент на упражнявана фактическа власт, така и субективния елемент вещта да се държи като своя. След като владението е съзнателен акт, то следва, че придобивната давност е сложен юридически факт от категорията на правомерните юридическите действия, които по определение обхващат като свой елемент наличието на представи и желания, насочени към установяването, придобиването, прехвърлянето, изменението и погасяването на права и задължения/представляващи субективния елемент от предметното им съдържание/, както и тяхното обективиране чрез волево изявление, насочено към сетивното му възприемане от други с цел да се разкрият тези преживявания и представи /представляващо обективния елемент от предметното им съдържание/.Съгласно чл. 77 ЗС вещните права се придобиват чрез правна сделка, по давност или по друг начин, определен в закона.Следователно принцип в гражданското ни законодателство е, че вещните права се придобиват въз основа на обективирано волеизявление за това. Целта на този принцип е както зачитане волята на правните субекти, така и защита на обществения интерес чрез създаване яснота по отношение субектите и обектите на вещните права с оглед правната сигурност.Обективният елемент на владението - упражняването на фактическа власт - съвпада с този при държането. Субективният елемент определя упражняването на фактическа власт върху имот като владение. Законът /чл. 69 ЗС/ предполага наличието на намерението да се свои вещта. Именно затова, за да се трансформира фактическото състояние на упражнявана фактическа власт чрез действия, съответстващи на определено вещно право в самото вещно право, е необходимо потвърждаване наличието на намерение за своене чрез позоваване на последиците от придобивната давност.
В този смисъл законосъобразно и обосновано районен съд гр.С.е приел,че следва да бъдат уважени субективно предявените положителни установителни искове с правно основание чл.124,ал.1 ГПК .Поради това ,че следва да бъде потвърдено обжалваното решение въззивният съд препраща към мотивите на районен съд гр.С. на основание чл.272 ГПК
Ще следва да бъде изцяло потвърдено решение № 542/ 05.12.2018 г. постановено по гр.д. № 819/2018 г.по описа на районен съд - С., с което се признава за установено на основание чл. 124 от ГПК по отношение на жалбоподателите, че Л. А. Р. и Ю. А. Р. са собственици на основание давностно владение, продължило повече от 10 години, считано от 02.05.2007 г. и на основание на предварителен договор за покупко -продажба на недвижим имот от 02.05.2007г.,обявен за окончателен по реда на чл.19,ал.3 ЗЗД с решение № 367/09.10.2018 г. на ОС С.по в.гр.д. № 273/2018 г., на поземлен имот кад. № 65 по неутвърдения кадастрален план на с. В.Д. общ. Б.от 1992 г., с площ от 2251 кв.м, при граници: имот кад. № 66-Читалище, имот кад. № 64, имот кад. № 69, имот кад. № 68 и имот кад. № 67, ведно с построената в имота едноетажна масивна сграда „Дърводелска работилница“ със застроена площ от 272 кв.м. ,като законосъобразно и обосновано постановено.
Ще следва да бъдат осъдени М. А. И., Р. А. И., Р. А. Е., С. А. М. и М. А. И. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплатят на Л. А. Р. и Ю. А. Р. сумата от 400 лева,представляващи адв. възнаграждение за адв. М. ,за въззивната инстанция.
Водим от гореизложеното Смолянският окръжен съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение №542/05.12.2018г. по гр.д. №819/2018г. по описа на районен съд гр.С. като законосъобразно и обосновано постановено.
ОСЪЖДА М. А. И., ЕГН *, от с. В.Д. общ. Б.; Р. А. И., ЕГН *, от с. В.Д. общ. Б.; Р. А. Е., ЕГН *, от с. В.Д. общ. Б.; С. А. М., ЕГН *, от гр. С. ул. „М.“ № * и М. А. И., ЕГН*, от с. В. Д. общ. Б., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплатят на Л. А. Р., ЕГН *, от гр. К., общ. К., ул. „Г.“ № * и Ю. А. Р., ЕГН *, от гр. К., общ. К., ул. „Г.“ № * сумата от 400/четиристотин/ лева,представляващи адв. възнаграждение за адв. М. за въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС на Република Б. в едномесечен срок от връчването му на страните чрез пълномощниците им при условията на чл.280 ,ал.1 и 2 ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ :