и за да се произнесе,взе предвид следното :
Производството е по чл.258-чл.273 ГПК.
С решение №197/28.02.2020г. по гр.д. №1298/2019г. Смолянският районен съд е отхвърлил предявения от ищеца З. М. В., ЕГН*, с адрес Г. ул.”Панорама” №8, срещу Ж. М. К., ЕГН*, с адрес Г. ул.”Водопад” №8,иск да бъде признато за установено по отношение на Ж. М. К., че З. М. В. не дължи заплащане на сума в размер на 10 638,07 лева, от които: 4 280,00 лв. главница, ведно със законна лихва в размер на 2 497,37 лева за периода 22.01.2014 г. - 22.10.2019 г., 385,60 лева съдебни разноски, 420,00 лева разноски по изпълнителното дело и 3 055,10 лева такси по Тарифата към ЗЧСИ с вкл. ДДС, от които пропорционалната такса по т. 26 от Тарифата - 2 883,39 лв. по изпълнително дело № *0684 по описа на ЧСИ Соня Димитрова, рег.№917 на КЧСИ, образувано въз основа на изпълнителен лист издаден на 27.01.2014 г. от Районен съд Смолян на основание Заповед за незабавно изпълнение (чл.417) № 40/24.01.2014 г. по ч.гр.дело №64 от 2013 г. на Районен съд Смолян, поради погасяването им по давност и е осъдил З. М. В., ЕГН*, с адрес Г. ул.”Панорама” №8, да заплати на Ж. М. К., ЕГН*, с адрес Г. ул.”Водопад” №8, да заплати на НЙ.И., ЕГН*, от Г. бул."България" №42, Вх.Б, ап.17, съдебни разноски по делото в размер на 830,00 лева адв. възнаграждение .
Постъпила е въззивна жалба с вх.№3243/19.03.2020г. от З. М. В. от гр.Смолян Ч. адв. Д. К. против решение №197/28.02.2020г. по гр.д. №1298/2019г. по описа на районен съд гр.Смолян като намира ,че обжалваното решение е неправилно поради допуснати нарушения на процесуални правила и на материалния закон-чл.110 и чл.116 б"а" ЗДД.Счита, че е налице неправилен подход при оценка на събраните доказателства, които са довели до неистински фактически констатации, а оттам и до погрешни правни изводи.Твърди ,че съда е проследил предприетите действия по принудително изпълнение след издаване на изпълнителния лист от 27.01.2014 г. и е установил, че последното изпълнително действие, което прекъсва давността е наложен на 27.06.2014 г. запор на притежаваните от длъжника дружествени дялове във „Вартурс” ЕООД, ЕИК** по изпълнително дело № *0209 по описа на ЧСИ П.Мачкърски, рег.№881 на КЧСИ. Твърди ,че след тази дата взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на повече от пет години, поради което и на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК изпълнителното дело е прекратено. Констатирано е, че на 24.08.2016 г. З. В. е получил уведомление за извършване на опис, оценка и изземване на негови собствени движими вещи, но няма спор, че изпълнителни действия не са предприети. Счита ,че в случая към 16.10.2019 г, на която дата е образувано второто изпълнително дело № 684/2019г. по описа на ЧСИ Соня Димитрова, рег.№917 на КЧСИ задълженията по изпълнителен лист от 27.01.2014 г., както за главницата, така и за лихвите за периода 22.01.2014 г. - 22.10.2019 г., са били погасени по давност, на основание чл.110 от ЗЗД. Поради това намира ,че извода на първоинстанционния съд, че с налагане на възбрана на 22.10.2019 г. по новообразуваното изпълнително дело № *0684 по описа на ЧСИ Соня Димитрова давността е прекъсната, се намира в противоречие с материалния закон и задължителната съдебна практика на ВКС - Тълкувателно решение №2/2013 г. от 26.06.2015 г. по т.д. №2/2013 г. на ОСГТК на ВКС и цитираното от съда Решение № 324/28.12.2015 г. по гр.д. 6730/2013г. на ВКС, III г.о. Съгласно приетото в т.10 от т.д. № 2/ 2013г. на ОСГТК на ВКС - когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл.433 ал.1 т.8 ГПК, нова погасителна давност за вземането започва да тече не от датата на прекратяване на изпълнителното производство, а от датата, на която е предприето последното валидно изпълнително действие. Давността, съгласно чл.116 б. „в” ЗЗД се прекъсва от предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ., като в т.д. № 2/ 2013г. на ОСГТК на ВКС са изброени конкретно действията за принудително изпълнение.
Намира ,че в противоречие с доказателствата по делото е извода на съда, че предвид извършеното плащане на 25.01.2017 г. в полза на С.К. на сумата от 200 лева е налице признание на вземането от страна на длъжника, поради което и на основание чл.116,б.”а” от ЗЗД давността е прекъсната. Моли съда да обърне внимание ,че районния съд е приел, че е налице прекъсване на давността по смисъла на чл. 116, б. "а" ЗЗД, с оглед представения приходен касов ордер №3 и гласните показания на съпругата на ответника. Намира ,че този извод е в противоречие със задължителната практика на ВКС.Без коментар е оставено възражението, че приходния ордер не установява плащане на задължение по изп.д.№209/2014 г. /липсва такова записване/, както и че това плащане е в полза на трето лице, а не на взискателя Ж. К.. Счита ,че в нарушение на възложената с доклада доказателствена тежест съдът е приел, че „ ищеца В. не установи това плащане да е извършено с друго основание, а именно задължение, което да е различно от това по изпълнителния лист, като се имат предвид и гласните доказателства-показанията на свидетелката К.”. Моли съда да обърне внимание ,че видно от изявлението направено в хода на съдебното производство /протокол от с.з. от 31.01.2020 г./ ищецът З. В. не е признал задължението си, а от доказателствата по делото и от приложените изпълнителни дела не се установява каквото и да е плащане на това задължение.Поради това намира ,че районния съд погрешно е приложил нормата на чл.116,б"а" ЗЗД Счита ,че неправилно доверителят му е осъден да заплати и разноски по делото на Ж. М. К. и Н. Й.И., ЕГН *, вторият от които не е страна по делото. Поради това моли съда да отмени обжалваното решение №197/28.02.2020 г. постановено по гр.дело №1298/2019 г. на Смолянски районен съд като неправилно и незаконосъобразно.Претендира разноски за двете съдебни инстанции.
В законният срок е постъпил писмен отговор с вх№4744/08.06.2020г. от Ж. М. К. Ч. А. М. ,който намира ,че въззивната жалба е неоснователна и моли съда да потвърди изцяло обжалваното решение като законосъобразно и обосновано постановено .Моли съда да обърне внимание ,че във въззивната жалба се въвежда твърдение,че считано още от 27.06.2014 г., когато от жалбоподателя е получено запорно съобщение N9 7542 от 25.06.2014 г.,че е изтекла петгодишна погасителна давност без обаче да се съобразяват принудителните действия ,извършени след това. Твърди ,че по образуваното изпълнително дела № 209/2014 година на 19.08.2016 г. е предприето ново принудително действие, като е изпратена призовка и насрочен за опис на 28.09.2016 г.С тези действия на съдебния изпълнител за принудително изпълнение счита ,че отново е прекъсната давността,считано от 19.08.2016 г. След това е образувано второ изп. д. № 684 /2019 г.,като на 23.10.2019 г. е вписана възбрана по вх. Рег. № 2515 и на 06.11.2019 г.по вх. Рег. № 2648 в СВп гр. Смолян. Намира ,че последните са принудителни изпълнителни действия ,които прекъсват давността.Твърди ,че до завеждане на настоящото дело петгодишна давност не е изтекла нито между двете изпълнителни дела нито по второто изпълнително дело.Счита ,че е без значение са извършените плащания и споразумението ,което са постигнали страните ,за да се отложи описа на недвижимите имоти.Намира ,че частичното плащане и споразумението между длъжника и взискателя са само второ допълнително основание по чл. 116 буква „а" ЗЗД за прекъсване на давността,тъй като независимо, че е постигнато съгласие за частично плащане, то длъжникът е признал цялото вземане пред взискателя по делото,за което твърди ,че са събрани гласни доказателства.Счита ,че твърденията в исковата молба, а и сега във въззивната жалба касаят обстоятелства относно възникването на задължението,което не е предмет на отрицателния иск по чл. 439 ГПК и същият касае обстоятелства и факти след образуването на изпълнителното дело. В жалбата неправилно се квалифицира иска като такъв по чл.124 ГПК,който е различен от исковата защита срещу изпълнението.Поради това моли съда да отхвърли въззивната жалба като неоснователна.
В съдебно заседание пред окръжен съд гр.Смолян жалбоподателят З. М. В. редовно призован , не се явява.Вместо него пълномощникът му адв. Д. К. поддържа изцяло депозираната въззивна жалба .Претендира разноски по представен списък по чл.80 ГПК
Въззиваемият Ж. М. К. ,редовно призован ,не се явява Вместо него пълномощникът му А. М. поддържа становище ,че въззивната жалба е е неоснователна , тъй като счита ,че са налице принудителни действия, които са довели като резултат и правна последица прекъсване на давността Претендира разноски
Смолянският окръжен съд намира ,че въззивната жалба е процесуално допустима.Депозирана е от надлежно упълномощен процесуален представител , с внесена държавна такса , при наличие на правен интерес от търсената защита.
Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна по следните съображения:
Обжалваното решение е правилно като краен резултат и следва да бъде потвърдено ,като законосъобразно и обосновано.
Въззивният съд споделя изложените в обжалваното решение мотиви относно фактическата обстановка, които следва да се имат предвид на осн.чл.272 ГПК. Относно правната страна на спора съобразява следното:
Съгласно т.10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк.дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК (чл. 330, ал. 1, б. "д" ГПК отм.), нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. Също така по т.10 ВКС обявява за изгубило сила Постановление № 3/1980г. на Пленума на Върховния съд.
Това ППВС № 3/18.11.1980 г. действа до постановяване на горното тълкувателно решение. Според постановлението, от разпоредбата на чл. 116, б. "в" ЗЗД, според която давността се прекъсва с предприемане на действия за принудително изпълнение, не следва, че погасителната давност тече при висящност на изпълнителния процес. Съгласно чл.117, ал.2 ЗЗД, след установяване на вземането със съдебно решение започва да тече нова давност. За нейното прекъсване е необходимо предприемането на действия за принудително изпълнение по смисъла на чл. 116, б. "в" ЗЗД. След образуването обаче на изпълнителното дело при висящност на изпълнителния процес прекъснатата вече давност се спира.
По въпроса от кой момент поражда действие отмяната на ППВС № 3/18.11.1980 г. е налице противоречива съдебна практик Затова е образувано тълкувателно дело № 3/2020 г. по въпроса: “от кой момент поражда действие отмяната на ППВС № 3/18.11.1980 г., извършена с т.10 от ТР № 2/26.06.015 г. по тълк.д.№ 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС и прилага ли се последното за вземания по изпълнително дело, което е образувано преди приемането му ?“
По поставения въпрос настоящият състав споделя практиката на ВКС, изразена в решение № 51/21.02.2019 г. по гр.дело № 2917/2018 г. и № 170/17.09.2018 г. по гр.дело № 2382/2017 г., двете на ІV г.о. на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК. В тях е прието, че отмяната на ППВС № 3/1980 г., прогласена с ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, няма обратно действие и в този смисъл давността върху вземания, предмет на изпълнително дело, образувано преди 26.06.2015 г., не тече. Тези съдебни решения са постановени по дела, по които обжалваните въззивни решения са били допуснати до касационен контрол именно по въпроса „От кой момент поражда действие отмяната на ППВС № 3/1980 г., извършена с т. 10 на ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, и в тази връзка дали даденото с т.10 от ТР разрешение се прилага само по отношение на висящите към този момент изпълнителни производства или и към тези, които са приключили преди това?“.
Настоящият състав споделя разбирането, изразено в решения № 51/21.02.2019 г. по гр.дело № 2917/2018 г. и № 170/17.09.2018 г. по гр.дело № 2382/2017 г., двете на ІV г.о. на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК, че отмяната на ППВС № 3/1980 г., прогласена с ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, няма обратно действие и в този смисъл давността върху вземания, предмет на изпълнително дело, образувано преди 26.06.2015 г., не тече, като даденото с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г., постановено по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, разрешение се прилага само по отношение на висящите към този момент изпълнителни производства, но не и към тези, които са приключили преди това. В тези решения се приема, че последващите тълкувателни решения нямат, подобно на първоначалните такива, обратно действие и започват да се прилагат от момента, в който са постановени и обявени по съответния ред. Ако преди постановяване на новото тълкувателно решение са се осъществили факти, които за от значение за съществуващото между страните правоотношение, които са породили правните си последици, то тези последици трябва да бъдат преценявани с оглед на тълкувателното постановление или решение, което е било действащо към момента на настъпването на последиците.
Също така, по делото е безспорно, че взискателят Ж. К. се е снабдил с изп.лист, по който са образувани изп.дела от 2014 и от 2019 г., по заповед за изпълнение по чл.417, т.9 ГПК, издадена въз основа на запис на заповед от 06.03.2012 г., с издател С. В. и поемател Ж. К..
Вземането на Ж. К. не е установено с влязло в сила съдебно решение по исков ред, а с влязла в сила заповед за изпълнение, издадена по чл.417, т.9 ГПК въз основа на издаден от С.В. запис на заповед. Съществува противоречива практика на съдилищата дали влязлата в сила заповед за изпълнение се приравнява на влязло в сила съдебно решение по смисъла на чл.117, ал.2 ЗЗД, или не, поради което давността по чл.117, ал.1 ЗЗД за вземането по изпълнителния лист е с продължителността на първоначалната давност за съответния вид вземане, която в случая е три години, съгласно разпоредбата на чл.531, ал.1 ТЗ, приложима по силата на чл.537 ТЗ. Настоящият състав възприема разбирането, че по действащия ГПК няма основание да се отрече приравняването на влязлата в сила заповед за изпълнение по чл.417 ГПК /арг. от чл.416 ГПК/към съдебно решение по смисъла на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, и текстът да бъде приложен по отношение на процесните менителнични задължения, за разлика от уредбата по чл.242 ГПК/отм./. Относно нея е налице практика на ВКС, че правните последици на акта по чл. 242 ГПК (отм.) не се приравняват на съдебно решение, постановено в исковия процес, поради което срокът на новата давност по чл. 117, ал. 1 ЗЗД съвпада с давностния срок за погасяване на вземането, предмет на това производство, като разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД не намира приложение /в т. см. - Решение № 94 от 27.07.2010 г. на ВКС по т. д. № 943/2009 г., I т. о. и Решение № 42 от 26.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1812/2015 г. IV г. о./, Решение № 45/30.03.2017 г. по гр.дело № * г. на ІV г.о.
При съобразяване на това възприето от настоящия състав разрешение, се очертава следното положение:
Изп.дело № 209/2014 г. по описа на ЧСИ Петко Мачкърски е образувано на 07.02.2014 г. Към онзи момент все още действа ППВС № 3/1980 г., поради което с образуването му на 07.02.2014 г. давността е прекъсната и тя не тече до влизане в сила на 26.06.2015 г. на ТР по тълк.дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС
На 20.02.2014г. е връчена Покана за доброволно изпълнение, изпратена на З. В. с изх.№1315/13.02.2014г. по изп.дело №209/2014г.. по описа на ЧСИ Мачкърски, за което е приложено заверено копие от известие за доставянето й на посочената дата- 20.02.2014г.
На 27.05.2014г. взискателят Ж. М. К., Ч. адвокат, е подал молба с Вх.№03943 до ЧСИ с искане за налагане на запор върху дяловете на длъжника З. В. във „Вартурс” ЕООД.
На 17.06.2014г. са внесени такси от Ж. К..
На 25.06.2014г. /л.124 от изп.дело №209/2014г./ е постановено разпореждане на ЧСИ Мачкърски за налагане на запор на дружествените дялове на длъжника З. М. В. до размер на сумите 4 280,00 лева, законна лихва от 22.01.2014г., 385,60 лева присъдени разноски, публични държавни вземания 12 223,81 лева , 303,00 лева разноски по изп. производство, 222,00 лева- такси по изп.производство към посочената дата и 1 662,43 лева- дължима пропорционална такса по чл.26 от Тарифата към ЗЧС във "Вартурс" ЕООД.
Изпратено е Запорно съобщение с изх.№7542 от 25.06.2014г. до Агенция по Вписванията - Търгавски регистър, получено на 27.06.2014г. в посочената служба, за налагане на запор на дружествените дялове , собственост на З. В. във „Въртурс” ЕООД, до размер на описаните задължения с искане за вписване на наложения запор.
На 19.08.2016г. до З. М. В. по изп.дело №209/2014г. по описа на ЧСИ Мачкърски е изпратена Призовка за принудително изпълнение, като същият е уведомен за извършване на опис, оценка и изземване на негови собствени движими вещи, находящи са на адрес в Г. ул.”Панорама” №8 на 28.09.2016г., от 11:00ч. до 13:00ч., ако не иницира плащане до тази дата. Връчена е на 24.08.2016г., Ч. съпругата му С.В..
От ответната страна се представят доказателства за извършено плащане на 25.01.2017г. на С.К. от З. В. 200 лева по Приходен касов ордер №3 от посочената дата, а като основание е отразено- плащане на задължения. .
С Постановление на ЧСИ Мачкърски от 08.01.2019г. е прекратено изпълнителното производство по изп.дело №209/2014г., по силата на закона, тъй като взискателите не са искали и по делото не са извършвани изпълнителни действия в продължение на повече от две години от последното валидно извършено действие /л.144 от изп.д.№209/2014г./..
Съобщение за прекратяването до Ж. К. е връчено на 10.10.2019г.
Молба за изпълнително дело под №684/2019г. ЧСИ Соня Димитрова, е подадена от Ж. М. К., Ч. негов пълномощник- адвокат на 16.10.2019г. за събиране на вземанията по същия изпълнителен лист от 27.01.2014г., издаден по ч.гр.дело №64/2013г. по описа на районен съд - Смолян.
По второто образувано изпълнително дело с №684/2019г. са изпращани Запорни съобщения от 23.10.2019г. до "Банка ДСК" ЕАД и "Интернешънъл Асет Банк" за налагане на запори върху сметките на З. В., банкови касетки и вземания до посочен в тях размер.
По искане от 22.10.2019г. от ЧСИ по изп.дело №684/2019г. до Служба по вписванията- Смолян за вписване на възбрана върху недвижими имоти, собственост на З. В., е вписана възбрана на 23.10.2019г. под Вх.рег.№2515 в СВ.
Покана за доброволно изпълнение от 22.10.2019г. е изпратена до З. В., като е уведомен, че на 28.11.2019г.- ще се извърши опис и оценка на недвижимите имоти конкретно описани в поканата. ПДИ е връчена на 26.10.2019г. Ч. С. В. /посочено е, че Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника на 20.02.2014г./
По искане на ЧСИ от 04.11.2019г. за вписване на възбрана до Служба по вписванията- Смолян върху недвижим имот, собственост на длъжника З. М. В., такава възбрана е вписана в Служба по вписванията на 06.11.2019г. под Вх.рег.№2648
Изпълнението по изпълнителтното дело с №684/2019г. по описа на ЧСИ Димитрова рег.№917, е спряно с Определение №732/04. 11.2019г. по настоящото дело като обезпечение на предавения иск по чл.439, ал.1 от ГПК, предмет наразглеждане и е издадена обезпечителна заповед от 04.11.2019г.
От показанията на свидетелката С.К., преценени съобразно изискването на чл.172 ГПК/ съпруга на ответника Ж. К. /, че З. В. е поискал отмяна на насрочения опис на неговото имущество срещу задължението да изплати сумата на съпруга и ,произтичащо от договор за заем
На 19.08.2016г. до З. В. е изпратена покана за принудително изпълнение по изп.д. №209/2014г. по описа на ЧСИ Петко Мачкърски ,с която е уведомен/Ч. съпругата му |С.В. на 24.08.2016г./ за извършване на опис оценка и изземване на негови движими вещи ,които се намират на адрес -гр.Смлян , ул"Панорама " -8 на 28.09.2016г
Представен е по делото приходен касов ордер №3 за плащане на дълга след насрочения опис от 25.01.2017г. /сума от 200 лева .Длъжника е поискал отмяна на насрочения опис
С това плащане, макар и частично, съдът намира ,че се осъществява признаване на дълга от длъжника по смисъла на чл.116, б.“а“ ЗЗД, което прекъсва давността. От тогава започва да тече нова петгодишна давност, която обаче също е прекъсната Ч. налагането на 23.10.2019 г. на възбраната от ЧСИ Соня Димитрова по нейно изп.дело № 684/2019 г. върху 1/2 ид.части от ПИ 67653.913.77 и от построените в него механа/заведение за хранене/ и многофамилна жилищна сграда. Също така, тя е прекъсната с налагането на 26.10.2019 г. на запор върху вземания на Варджиева по нейна сметка в банка по същото изп.дело. Съдът намира ,че това са така наречените същински изп.действия, които прекъсват давността, съгласно ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк.дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. До предявяването на иска по чл.439 ГПК и понастоящем давностният срок не е изтекъл.
По образуваното изпълнително дело № 209/2014 година на 19.08.2016 г. е предприето ново принудително действие, като е изпратена призовка и насрочен за опис на 28.09.2016 г.С тези действия на съдебния изпълнител за принудително изпълнение отново е прекъсната давността,считано от 19.08.2016 г. След това е образувано второ изп. д. № 684 /2019 г.,като на 23.10.2019 г. е вписана възбрана по вх. Рег. № 2515 и на 06.11.2019 г.по вх. Рег. № 2648 в СВп гр. Смолян. Последните действия са принудителни изпълнителни действия ,които прекъсват давността.До завеждане на настоящото дело петгодишна давност не е изтекла нито между двете изпълнителни дела нито по второ образуваното изпълнително дело.Частичното плащане и споразумението между длъжника и взискателя са само второ допълнително основание по чл. 116 буква „а" ЗЗД за прекъсване на давността,тъй като независимо, че е постигнато съгласие за частично плащане, то длъжникът е признал цялото вземане пред взискателя по делото,за което твърди ,че са събрани гласни доказателства.Счита ,че твърденията в исковата молба, а и сега във въззивната жалба се сочат въпроси относно възникването на задължението,които не могат да бъдат предмет на отрицателния иск по чл. 439 ГПК ,тъй като този иск касае обстоятелства и факти след образуването на изпълнителното дело.
Правилно е прието от районен съд Смолян , че извършеното от З. В. частично плащане на дълга с превода от 200 лв. е признаване на дълга от длъжника по смисъла на чл.116, б.“а“ ЗЗД и това разрешение не противоречи на посочените във въззивната жалба решение № 100/2011 г. по т.д.№ 194/2010 г. на ВКС II т. о., решение № 255 от 26.03.2013 г. на ВКС по т. дело № 145/2012 г., II т.о., решение № 98 от 26.07.2013 г. на ВКС по т. дело № 851/2012 г., I т. о. и решение № 87 от 24.07.2015 г. на ВКС по т. д. № 1171/2014 г., I т. о.
В Решение № 100 от 20.06.2011 г. по т. д. № 194/2010 г., II т. о., ВКС приема, че: „Признание по смисъла на закона е налице, когато се признава съществуване на задължението, което кореспондира на признатото право. Признаването е едностранно волеизявление, с което длъжникът пряко и недвусмислено заявява, че е задължен към кредитора. За да е налице признаване на вземането по смисъла на чл. 116, б. "а" ЗЗД, същото трябва да е направено в рамките на давностния срок, да е отправено до кредитора или негов представител и да се отнася до съществуването на самото задължение, а не само до наличието на фактите, от които произхожда. Това е така, защото признаването на фактическия състав все още не означава признаване на последиците от този фактически състав към момента на признаването.Признаването на дълга може да бъде изразено и с конклудентни действия,стига същите да манифестират в достатъчна степен волята на длъжника да потвърди съществуването на конкретния дълг към кредитора .
Решение № 255 от 26.03.2013 г. по т. д. № 145/2012 г., II т. о., ТК, ВКС приема, че: „Изпълнението на повтарящото се задължение за плащане възнаграждение на член на Надзорния съвет, безспорно поето от търговското дружество, предпоставя "периодични плащания“ по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД. С оглед този им характер, безспорно за погасяването по давност е приложима кратката погасителна давност по чл. 111, б. "в" ЗЗД. По начало "плащането" не покрива характеристиките на "признание" по смисъла на чл. 116, б. "а" ЗЗД, но безусловно съставлява потвърждение на задължението, след като не е заявено условие при извършването му, изключващо представата за дължимост. Признанието не би могло да има за предмет невъзникнало, т.е. неизискуемо вземане, поради което е логически изключено за бъдещи спрямо момента на извършването му, невъзникнали задължения, макар на същото основание и по същото правоотношение между страните. Това е така, защото признание с последиците на чл. 116, б. "а" ЗЗД не е признанието за възникването на задължението, за произхода или размера му, а за съществуването на задължението към момента на самото признание, при условие, че е извършено до изтичане на срока на погасителната давност и е отправено до кредитора или негов представител.
В решение № 87 от 24.07.2015 г. на ВКС по т. д. № 1171/2014 г., I т. о. е прието че: “Счетоводните записвания и отписвания на части на дълга не обосновават извод за наличие на предпоставките по чл. 116, б. "а" ЗЗД, тъй като не са отправени до кредитора или негов представител като относими към цялото задължение, а третират само фактите, от които произхожда задължението.Настоящият случай не е такъв“
На осн.чл.78, ал.3 ГПК жалбоподателят З. В. следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия Ж. К. направените по настоящото дело разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв.
По изложените съображения Смолянският окръжен съд
Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 197/28.02.2020 г. по гр.дело № 1298/2019 г. по описа на Смолянския районен съд,като законосъобразно и обосновано постановено
ОСЪЖДА З. М. В. ,ЕГН-* от гр.Смолян ,ул"Панорама " №8 да заплати на Ж. М. К., ЕГН *, направените във въззивното производство разноски от 500 лв./петстотин лева/за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните Ч. техните пълномощници.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: