за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258-273 ГПК.
С решение № 30/03.04.3019 г. по гр.дело № 82/2017 г. М. районен съд ОСЪЖДА О. Р. да заплати на „Р. М.-с.Ч., сумата от 21 680 лева, представляващи заплатена от „Р. М. стойност на строително-монтажни работи, изпълнени на недвижим имот, представляващ „Цех за производство на обувки" в ПИ с идентификатор 63207.504.61, съставляващ УПИ V-Цех за производство на обувки, кв.12 по плана на град Р., с която сума О. Р. се е обогатила неоснователно за сметка на ищеца при получаване на продажната цена от сключен през 2013 г. приватизационен договор за продажба на имота; ведно със законната лихва за забава върху тази сума от 01.01.2015 г. до 06.03.2017 г. в размер на 6 619,60 лева, както и законната лихва върху главницата от 21 680 лева от датата на предявяване на иска - 13.03.2017 г. до окончателното и изплащане; както и разноски по делото в размер на 3 132 лева.
Срещу това решение е постъпила допустима въззивна жалба от О. Р. с искане да бъде отменено, исковете на „Р. М.-с.Ч. да бъдат отхвърлени и да и се присъдят разноските по делото за двете инстанции.
В съдебно заседание за общината-жалбоподател, редовно призована, не се явява представител. Пълномощникът и А.А. А. с писмено становище поддържа жалбата.
Въззиваемият „Р. М.-с.Ч. оспорва жалбата с отговор по чл.263, ал.1 ГПК.
В съдебно заседание за него пълномощникът му А.М. О. моли решението да бъде потвърдено, като се присъдят на М. и направените от него разноски във въззивното производство.
Съдът установява следното:
Фактическата обстановка е правилно установена от първоинстанционния съд въз основа на събраните по делото доказателства, като отношенията между страните обобщено се изразяват в следното:
Ищецът иска О. Р. да бъде осъдена да му плати сумата от 21 680 лв., които на 11.11.2002 г. той от своя страна заплаща на изпълнителя „Вехрус-Веселин Русев“-гр.Р. като възнаграждение за част от извършени от последния допълнителни СМР, които са били необходими, за да се изгради окончателно „Цех за производство на обувки“ в УПИ V, кв.12 по плана на гр.Р., ПИ с идентификатор 63207.504.51, който е собственост на общината.
Изпълнението на тези СМР и заплащането на част от тях от ищеца са във връзка с участието на ищеца и О. Р. като партньори на дружеството „Сезони 2000“ О*-гр.С. което дружество е изпълнител на проект „ BG9915-01-14-008 Подайте ръка на 287 работни местна в гр.Р.“. Целта на този проект е да се изгради и оборудва цех за производство на обувки в гр.Р., в който да се отворят 287 работни места, за да бъдат заети от хора, освободени от заетост от минната промишленост в района, които първо получат и обучение за новата си работа в този цех. Проектът е финансиран в огромната си част/около 87,28 %/ Ч. безвъзмездна помощ, предоставена на „Сезони 2000“ ООД от правителството на РБ по договор между тях от 05.12.2001 г., като помощта се осигурява по децентрализирана програма за външна помощ от Европейската общност.
О. Р. участва в проекта, като предоставя посочения по-горе недвижим имот, ведно с 5 сгради в него, за преустройването им в цех за производство на обувки. Ищецът е избран за партньор, тъй като е сътрудничил в работата на „Сезони 2000“ О*като подизпълнител на всички ръчни операции в обувното производство и „има голям опит и влияние в региона, като дълги години е организирал и осъществявал подизпълнителска дейност в ушиване/ръчно/ на саи, което и предопределя функцията на местен организатор“/л.198 от гр.д.82/17 г. на РС/. Изпълнителят по договора с правителството „Сезони 2000“ О*-гр.С.участва също със средства и цялостна организация на дейностите.
Общината става собственик на новоизградения цех за производство на обувки в предоставения от нея терен, заедно с машините и съоръженията. През 2012 г. обаче цехът е включен в програмата на общината за приватизация и през 2013 г. след търг е продаден на дружеството „Финта“ -гр.С. за сумата от 264 960 лв.
Не се установява ищецът да е имал задължение да заплати част от допълнително необходимите СМР за довършване на цеха по проекта; такова задължение се вижда да е поето само от „Сезони 2000“ О*-гр.С. спрямо „Вехрус-Веселин Русев“-гр.Р. по споразумителния протокол между тях от 07.11.2002 г./л.20 от гр.д.82/17 г. на РС/, макар в протокола след подписите на възложителя и изпълнителя да е положен подпис от Р. М.и да е положен печат на . Съгласно протокола, „Вехрус-Веселин Русев“-гр.Р., като изпълнител, е изпълнил всички СМР, предвидени в договор № 1/19.03.2002 г. между „Сезони 2000“ О* и този и анекса от 27.05.2002 г., както и описаните като допълнителни СМР към акт обр.19. Общата стойност на СМР възлиза на 192 125 лв., без ДДС, като, до момента на подписване на протокола, „Сезони 2000“ О*е заплатило на „Вехрус“ сумата от 148 765 лв. без ДДС и остават за плащане 43 360 лв. без ДДС, която сума възложителят, т.е., „Сезони 2000“ О* се задължава да плати на два пъти: 21 680 лв. по банков път на 07.11.2002 г. и 21 680 лв. – в срок до 90 календарни дни на равни части от датата на подписване на Акт № 15. Видно от разписка от 11.11.2002 г., на тази дата „Вехрус-Веселин Русев“ получава от Р. Д. М., в качеството на съпартньор на „Сезони 2000“ О*-гр.С. сумата от 21 680 лв., представляваща една втора част от дължимата на “Вехрус“ от „Сезони 2000“ О*-гр.С. сума с падеж 07.11.2002 г . по споразумителен протокол с дата 07.11.2002 г. на СМР.
При това фактическо положение искът е неоснователен и следва да се отхвърли, след като се отмени обжалваното решение.
О. Р. не се е обогатила неоснователно с платените от ищеца 21 680 лв. за СМР, необходими за довършване на цеха за обувки, а такова обогатяване би могло да е налице в полза на „Сезони 2000“ О* Това е така, защото ищецът всъщност е изпълнил чуждо задължение, поето по споразумението от 07.11.2002 г. с извършилия СМР „Вехрус-Веселин Русев“ – това на изпълнителя на проекта „Сезони 2000“ О*-гр.С. да заплати за допълнителните СМР останалите 43 360 лв. над осигурените с безвъзмездната помощ средства. Не се установява обедняването на ищеца и обогатяването на общината да произтичат от един или няколко общи факти. Изобщо не е налице обогатяване на общината за сметка на ищеца от продажбата на имота на трето лице, както се твърди в исковата молба – че с получаването на цената от приватизационната сделка общината се е обогатила неоснователно за сметка на ищеца, защото с вложените от него средства била увеличена стойността на продадения недвижим имот. По логиката в исковата молба, ако общината изобщо не беше продала имота, ищецът не би обеднял, което е несъстоятелно. Ищецът щеше да продължава да е обеднял с вложените от него 21 680 лв., защото тяхната липса не е свързана с това дали имотът е приватизиран или продължава да е собственост на общината – те са излезли от патримониума на ищеца още на 11.11.2002 г. и връщането им не може да стане Ч. оставането на имота в собственост на общината.
Дори да се приеме, че съществува твърдяното вземане в полза на ищеца спрямо общината, то искът за него е погасен по давност, като от ответника своевременно е въведено с отговора на л.39 от гр.д.82/17 г. на РС от 26.04.2017 г. възражение за изтекла погасителна давност, допълнено с отговора на поправената искова молба на л.307 от 18.06.2018 г., че крайният момент на давностния срок е изтекъл през февруари 2008 г. Неоснователно е оплакването на въззиваемия, че това възражение било бланкетно; след като е направено, дори в най-общ вид, съдът дължи произнасяне по него.
Съгласно т.7 от ППВС № 1 от 28.V.1979 г. по гр. д. № 1/79 г., вземанията, произтичащи от фактическите състави на неоснователно обогатяване, се погасяват с изтичането на петгодишната давност по чл. 110 ЗЗД или на тригодишна давност, когато вземането е срещу държавата и държавните организации, или на едногодишна давност, когато се касае до вземания между организации. С постановлението е прието, че, с оглед на това, че при първия фактически състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД основанието не е налице при самото извършване на престацията, следва да се приеме, че давностният срок започва да тече от деня на получаването й. От този ден е изискуемо вземането и при общия фактически състав на чл. 59 ЗЗД, защото неоснователността на преминаването на блага от имущество на едно лице в имущество на друго съществува при самото преминаване, а не в някой последващ момент.
В случаите чл.55, ал.1, пр. първо и и чл.59, ал.1 ЗЗД, петгодишният давностен срок по чл.110 ЗЗД започва да тече от деня на получаване на престацията. За такъв ден следва да се приеме 11.11.2002 г., в който, съгласно разписката на л.23 от делото на РС, е направено от ищеца плащането на сумата от 21 680 лв. на изпълнителя на СМР „Вехрус-Веселин Русев“–гр.Р., т.е., тази сума е излязла от имуществото на ищеца. Петте години са изтекли на 11.11.2007 г., което означава, че, при предявяване на иска на 13.03.2017 г., той погасен по давност. Поради неоснователност на главния иск подлежи на отхвърляне и акцесорният за обезщетението за забава от 6 619,60 лева за периода 01.01.2015 г. до 06.03.2017 г.
На осн.чл.78, ал.32 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответната О. направените по делото разноски в размер общо на 3 216 лв. за двете инстанции за адвокатско възнаграждение и държавна такса.
По изложените съображения Смолянският окръжен съд
Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ изцяло Решение № 30/03.04.2019 г. по гр.дело № 8282017 г. на М. районен съд и вместо това постановява:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни исковете на „Р. М., вписан в Търговския регистър под ЕИК 120035814, със седалище и адрес на управление: село Ч., ул. Д. № *, представляван от Р. Д. М., ЕГН *, за осъждане на О. Р., Булстат 000615075, представлявана от кмета Р. П., да му заплати сумата от 21 680 лв. /двадесет и една хиляди шестстотин и осемдесет лева/, представляваща заплатена от „Р. М. стойност на строително-монтажни работи, изпълнени на недвижим имот, представляващ „Цех за производство на обувки" в ПИ с идентификатор 63207.504.61, съставляващ УПИ V-Цех за производство на обувки, кв.12 по плана на град Р., с която сума О. Р. се е обогатила неоснователно за сметка на ищеца; както и за осъждане на общината да му заплати лихва за забава в размер на 6 619,60 лева върху тази сума за периода 01.01.2015 г. до 06.03.2017 г.
ОСЪЖДА „Р. М.-с.Ч., с ЕИК 120035814, с адрес на управление: село Ч., ул. Д. № *, представляван от Р. Д.М., ЕГН *, да заплати на О. Р., Булстат 000615075, направените разноски за двете инстанции за адвокатско възнаграждение и държавна такса общо в размер на 3 216 лв./три хиляди двеста и шестнадесет лева/.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните Ч. техните пълномощници.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.


2.