и за да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК, във връзка с чл. 422, във връзка с чл. 415, ал. 1 от същия кодекс, във връзка чл. 79, ал. 1, във връзка с чл. 9 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Образувано е по въззивна жалба на „А.“ О. С. седалище и А. на управление: Г. Ч., У. „М.“ № **, П. от А. Р. Р. срещу Решение № 69/21.10.2011 г. по Г. д. № 225/2011 г. по описа на РС – Г. Ч.. С нея е направено оплакване за неправилност и незаконосъобразност на оспореното решение и са изложени доводи, че първоинстанционният съд погрешно е приел, че между страните по делото има валиден договор, тъй като писмен договор за счетоводно обслужване няма. Изложени са съображения, че представеното споразумение е нищожно, защото е подписано от лице без представителна власт, тъй като липсва решение на Общото събрание на дружеството в тази насока. На следващо място е посочено, че няма издадена данъчна фактура и е направено искане за отмяна на атакуваното решение.
В предвидения от закона срок е постъпил писмен отговор на насрещната страна – „С.“ ЕО. С. седалище и А. на управление: Г. С., У. „М.“ № 16, П. от управителя М. В., депозиран Ч. А. С. Х., в който е изразено становище за неосноватевлност на въззивната жалба, поради настъпила преклузия досежно наведените възражения, респективно предвид неформалния характер на договора за поръчка, невъзможност за противопоставяне на възражение за нищожност на сделката, с оглед недопустимост за черпене на права от собствената си недобросъвестност и липса на връзка между дължимостта на задължението и издаването на данъчна фактура.
Смолянският окръжен съд, като взе предвид изложеното във въззивната жалба и отговора, становището на страните, обсъди доказателствата по делото в тяхната съвкупност и поотделно и провери валидността и допустимостта на оспореното решение, приема за установено от фактическа страна следното:
На 29.11.2010 г. страните по делото са сключили Предавателно – приемателен протокол и споразумение, според който са предадени, съответно приети подробно описани документи, взаимоотношенията между договарящите, във връзка С. счетоводното обслужване на „. О. Г. Ч. са прекратени, считано от 01.11.2010 г. и страните са приели за установено, че към 31.10.2010 г. „. О. Г. Ч. дължи на „. ЕО. Г. С. сумата от 5 000 лв. без ДДС, представляваща хонорар за счетоводни услуги от м. юни 2007 г. до м. декември 2008 г. включително, която следва да бъде изплатена до 01.03.2011 г.
Видно от Годишния финансов отчет и Отчета да приходите и разходите за 2008 г., Счетоводния баланс към 31.12.2008 г., Отчета за заетите лица, средствата за работна заплата и други разходи за труд през 2008 г., Дневника за покупките и Дневника за продажбите на въззивното дружество за периода 01.01.2008 г. – 31.12.2008 г., това дружество е осъществявало търговска дейност.
„. ЕО. Г. С. се е снабдил С. Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 446/13.06.2011 г. по ч. Г. д. № 178/2011 г. по описа на РС – Г. Ч., с която е разпоредено длъжникът “А.” О. Г. Ч. да му заплати сумата в размер на 6 168.23 лв., от които главница в размер на 6 000 лв. с ДДС, лихва за забава в размер на 168.23 лв. за периода 02.03.2011 г. – 08.06.2011 г., представляваща вземане по сключено между страните Споразумение от 29.11.2010 за разплащане на дължимите суми за счетоводни услуги, ведно С. законната лихва върху главницата от 6 000 лв., считано от 09.06.2011 г. до окончателното й изплащане, включително и разноските по делото в размер на 123.36 лв. Предвид депозираното от страна на длъжника възражение по чл. 414 от ГПК, кредиторът е предявил обективно съединени искове с правно основание чл. 422, във връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПК, във връзка чл. 79, ал. 1, във връзка с чл. 9 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за установяване на вземанията, предмет на горецитираната заповед за изпълнение.
Районният съд е уважил исковете, като в мотивите на решението е посочено, че процесното парично задължение за възложителя – ответник е възникнало от сключения между страните по делото договор за счетоводно обслужване. Посочено е, че от събраните доказателства се установява, че дружеството - длъжник е осъществявало дейност през 2008 г., счетоводните услуги са извършени от ищеца - изпълнител и тъй като същите са изискуеми и ликвидни, то те са дължими.
Оспореното решение е валидно – постановено е от компетентен съд, съобразно правилата на родовата и местната подсъдност, от надлежен състав и в рамките на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е подписано. Депозираната срещу него въззивна жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 259 от ГПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата обуславя служебно обезсилване на обжалваното решение в частта, с която е прието за установено по отношение на „. О. Г. Ч., че дължи заплащане на „. ЕО. Г. С. по Заповед за изпълнение на парично задължение № 446/13.06.2011 г. по ч. Г. д. № 178/2011 г. по описа на РС – Г. Ч. деловодни разноски в размер на 123.36 лв. – държавна такса, в която част решението се явява недопустимо, поради липса на предявен иск. Производството по делото в тази част следва да бъде прекратено.
Предмет на иска по чл. 422 от ГПК е установяване съществуването на процесното вземане – главница и лихва. Направените в заповедното производство разноски /в случая държавна такса/ не подлежат на установяване, тъй като не представляват самостоятелна искова претенция и не следва да бъдат разглеждани, коментирани и присъждани повторно в специалното производство по чл. 422 от ГПК.
В останалата оспорена част решението е допустимо и правилно, поради което следва да бъде потвърдено, предвид следните съображения:
Първоинстанционният съд е квалафицирал предявените искови претенции по чл. 422, ал. 1 от ГПК, без изрично да е посочил правната квалификация на предмета на обективно кумулативно съединените искове - чл. 79, ал. 1, във връзка с чл. 9 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. В направения доклад по делото правилно е разпределена доказателствената тежест, поради което следва да се приеме, че съдът е разгледал и се е произнесъл именно по предявените искове. Единствено указанието, че ищецът следва да докаже валиден договор за извършване на счетоводни услуги се явява погрешно. В исковата молба липсват наведени твърдения досежно наличието на сключен между двете търговски дружества договор за извършване на счетоводни услуги, който по своята правна същност представлява договор за поръчка. Процесната заповед за изпълнение е издадена въз основа на депозирания Предавателно – приемателен протокол и споразумение от 29.11.2010 г., който не е договор за поръчка, тъй като в него не са уговорени съществените елементи на договора за счетоводни услуги. Представеното споразумение урежда дължимата сума, представляваща неизплатен хонорар за счетоводните услуги, както и датата, до която същата следва да бъде изплатена. Налице е волеизявление и на двете страни – задължаване на „. О. Г. Ч. с цитираната сума и право на „. ЕО. Г. С. да получи същата в уговорения срок, т. е. страните са сключили ненаименован договор, който е валиден и подлежи на изпълнение.
Възражението за нищожност на споразумението, тъй като същото е подписано от лице без представителна власт, поради липсата на решение на Общото събрание на въззивното дружество в тази насока, се явява неоснователно. Процесното споразумение е подписано от А. Р. в качеството на управител и представител на „. О. Г. Ч., който към датата на неговото сключване е притежавал това качество. Освен това, по аргумент на чл. 301 от ТЗ, когато едно лице действа от името на търговец без представителна власт, се смята, че търговецът потвърждава действията, ако не се противопостави веднага след узнаването. В настоящия случай узнаването е станало най-късно с връчването на процесната заповед по чл. 410 от ГПК, а с депозираното срещу нея възражение, както и с отговора на исковата молба не е релевирано противопоставяне, поради което липсата на решение на Общото събрание на дружеството за сключване на споразумението се явява неотносимо обстоятелство за възникналото облигационно правоотношение, респективно “Адитон” О. Г. Ч. е потвърдило предприетите действия, обективирани в споразумението от 29.11.2010 г.
Наличието или липсата на сключен между страните договор за счетоводно обслужване се явява ирелевантен факт досежно възникналия правен спор за установяване на вземането, уговорено с изричното писмено споразумание. Събраните по делото доказателства, установяващи факта, че дружество е осъществявало търговска дейност през 2008 г. също се явяват ирелевантни, тъй като те не погасяват, не обуславят, не променят и не влияят по никакъв начин върху поетото с процесното споразумение задължение за заплащане на дължимия хонорар за счетоводни услуги. Наведеното възражение за липса на издадена данъчна фактура е неоснователно, тъй като претендираното задължение е възникнало по силата на сключеното споразумение, а издаването на данъчна фактура не е елемент от неговия фактически състав.
Валидното облигационно правоотношение между страните по делото обуславя взаимните и насрещни права и задължения на договарящите се. Заплащането на уговорената сума е задължение на „. О. Г. Ч., което кореспондира на правото на „. ЕО. Г. С. да я получи.
Предвид гореизложеното, главният иск се явява основателен, както и искът за мораторна лихва, считано от настъпване на изискуемостта на задължението до датата на подаване на заявлението за издаване на Заповед по чл. 410 от ГПК, ведно С. законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на сумата. Атакуваното решение на районния съд макар и по други, различни от изложените в него съображения, се явява правилно като краен резултат досежно главния и акцесорния иск, поради което следва да бъде потвърдено в тези части.
С оглед изхода на делото, направеното искане за присъждане на разноски и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК „. О. Г. Ч. следва да заплати на “С.” ЕО. Г. С. направените в настоящата инстанция разноски в размер на 280 лв. /двеста и осемдесет лева/, представляващи внесена сума за адвокатско възнаграждение. Що се отнася до претенцията за присъждане на разноски в размер на 56 лв. /петдесет и шест лева/, представляващи ДДС върху адвокатското възнаграждение, същата се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, тъй като доказателства за заплащане на тази сума /ДДС/ не са представени по делото /в Договора за правна защита и съдействие серия СМ № ****/30.11.2011 г. като внесена сума е посочена само 280 лв./.
Водим от горното, С. окръжен съд

Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА Решение № 69/21.10.2011 г. по Г. д. № 225/2011 г. по описа на РС – Г. Ч. в частта, с която е прието за установено по отношение на „. О. Г. Ч., че дължи заплащане на „. ЕО. Г. С. по Заповед за изпълнение на парично задължение № 446/13.06.2011 г. по ч. Г. д. № 178/2011 г. по описа на РС – Г. Ч. деловодни разноски в размер на 123.36 лв. – държавна такса, като недопустимо, поради липса на предявен иск и прекратява производството по делото в тази част.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му част.
ОСЪЖДА „. О. Г. Ч., С. седалище и А. на управление: Г. Ч., У. „М.“ № 1А, П. от А. Р. Р. да заплати на „. ЕО. Г. С., С. седалище и А. на управление: Г. С., У. „М.“ № 16, П. от управителя М. В. направените в настоящата инстанция разноски в размер на 280 лв. /двеста и осемдесет лева/.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „. ЕО. Г. С., С. седалище и А. на управление: Г. С., У. „М.“ № 16, П. от управителя М. В. за присъждане на разноските за настоящата инстанция в размер на 56 лв. /петдесет и шест лева/, представляващи ДДС върху адвокатското възнаграждение, като недоказано.
Решението подлежи обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните при наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: