за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258-273 ГПК.
С Решение № 300/06.12.2018 г. по гр.дело № 182/2017 г. Девинският районен съд ОСЪЖДА С. П. Т. и З. М. Т. да премахнат изградената по посока имота на А. В. В. и В. И. В. пристройка в незавършен вид на второ ниво към източната фасада на жилищната сграда с идентификатор № 20465.506.301.1, по кадастралната карта на гр. Д., кв. Настан, от 2009 г., попадаща в ПИ с идентификатор 20465.506.302, с площ 6.6 кв.м., отразена на комбинирана скица № 1, с чието изграждане те смутили пълноценното упражняване правото на собственост на ищците върху имот кад. № 20465.506.302, тъй като със сградата са навлезли в него, обозначена в Комбинирана скица № 1 /л.111 по делото/ от вещото лице М. Т., като ОТХВЪРЛЯ иска на А. и В. В. за осъждане на С. и З. Т. да възстановят имота на ищците в предишния му вид - да оформят затревен полегат скат. С решението също така С. и З. Т. са осъдени да заплатят на А. и В. В. 333 лв. разноски по компенсация.
Срещу това решение в осъдителните му части е постъпила допустима въззивна жалба от С. П. Т. и З. М. Т. с искане да бъде отменено в осъдителните му части, исковете на Василеви да се отхвърлят изцяло и на Т. да се присъдят направените пред двете инстанции разноски.
В съдебно заседание от жалбоподателите, редовно призовани, се явява лично С. Т.. За него и за З. Т. пълномощникът А. П. поддържа жалбата.
От въззиваемите А. В. В. и В. И. В. е подаден отговор по чл.263, ал.1 ГПК, с който оспорват жалбата и настояват решението в атакуваните части да се потвърди, като им се присъдят и направените във въззивното производство разноски.
В съдебно заседание въззиваемите, редовно призовани, не се явяват. Техният пълномощник А. Г. моли решението да бъде потвърдено.
Съдът установява следното:
Обжалваното решение следва да бъде потвърдено, като на осн.чл.272 ГПК и с оглед въведените с въззивната жалба доводи, в рамките на които е настоящото разглеждане на делото съгл.чл.269, изр.второ ГПК, следва да се имат предвид изложените от първоинстанционния съд мотиви.
В допълнение, по изложените в жалбата оплаквания и съобразно ограничението по чл.269, изр.второ ГПК, въззивният съд съобразява следното:
С обжалваното решение е постановено ответниците да премахнат не цялата пристройка, както е формулиран петитумът в исковата молба, а само пристройката на второ ниво, в незавършен вид, и то в частта, с която тя попада в имот с идентификатор № 20465.506.302. Тази част е обозначена на комбинирана скица № 1 към СТЕ на вещото лице инж.М. Т. на л.111 от делото на РС и в диспозитива на обжалваното решение е записано, че представлява неразделна част от него. Липсва произнасяне по отношение на останалата част от пристройката, но от страните не е поискано допълване на решението. Това произнасяне не прави решението недопустимо, като постановено по непредявен иск, а само подлежащо на допълване по реда на чл.250 ГПК. От ищците не е заявявано и изменение на иска в този смисъл, което да е прието от съда по реда на чл.214 ГПК. Молба по чл.214 ГПК за изменение на петитума е подадена от ищците – л.115 от делото на РС, но с нея се иска ответниците да бъдат осъдени да премахнат само тази част от пристройката, с която тя навлиза в техния имот с идентификатор № 20465.506.302. По молбата липсва произнасяне от съда, съответно допуснато изменение на иска в изложения смисъл, но, след възобновяване на производството, ищците не са настояли да бъде отговорено на тази тяхна молба.
Решението не е постановено по нередовна искова молба. Напълно ясно и за страните, и за съда е какъв е предметът на спора: ищците поддържат твърдение, че искат премахване на изградената от ответниците пристройка, залепена от изток до жилищната им сграда с идентификатор № 20465.506.301.1. Наличието на такава се установява от приетите заключения на вещите лица по назначените от РС СТЕ инж.Т. и инж.С.. Както се посочи по-горе, пристройката е обозначена на комбинираната скица № 1 на л.111 от делото на РС, съставлява фигурата по т.1,2,3 и 4, като защрихованата с червени линии част попада в имота на ищците с идентификатор 20465.506.302. По т.3 от съобразителната част на заключението на вещото лице инж.Т. е дадена констатация и то - след направен на място оглед, че към източната фасада на жилищната сграда с идентификатор 20465.506.301.1 има изградена пристройка на две нива. Първото ниво е на ниво първи етаж от жилищната сграда, а второто ниво представлява пристройка към втория етаж на жилищната сграда в незавършен вид. На съдебното заседание от 10.101.2018 г. вещото лице Т. обяснява, че тя представлява груб строеж, масивна постройка с тухли, бетонови елементи и покрив, който не е реализиран, защото е покрита само с ламарина. Ето защо инженерът сочи, че пристройката не е завършена в пълни и обем. Заключението не е оспорено от страните, в това число от ответниците, и е прието от съда.
Дали пристройката е довършена, дали може да се квалифицира като строеж по смисъла на §5, т.38 от ДР на ЗУТ, е без значение за настоящия спор, тъй като ищците търсят защита срещу засягащи правото им на собственост действия на ответниците, които безспорно представляват строителни работи, а не например разораване на имот, трупане на отпадъци и др.под., и имат за резултат недовършена пристройка, чиито елементи са посочени в заключението на вещото лице инж.С.. Макар задачата и е да се намери стойността на материалите и труда, които са необходими за премахване на изграденото, за да се определи цената на иска съобразно разрешенията по ТР № 4/2014 г. от 06.11.2017 г. на ОСГК на ВКС, Ч. нейното заключение се установява и какво точно подлежи на премахване, описано в таблицата в заключението. Посочването на отделните елементи там не означава, че пристройка на място няма, а само изяснява цената на премахването и, което става елемент по елемент – напр.колони, кофражи, временен покрив, тухлена зидария и т.н. На съдебното заседание от 07.11.2018 г. инж.С. обяснява,че, според нея, това, което ищците искат да се премахне, „силно казано е постройка, защото тя няма вид в момента на постройка, има изпълнени СМР“. За основателност на иска обаче е достатъчно да има изпълнени СМР, които подлежат на премахване, като е без значение, както се отбеляза, дали е строеж по смисъла н §5, т.38 от ДР на ЗУТ. Това е така, защото чл.109 ЗС има предвид всякакви действия, пречещи на търсещия защита да упражнява правото си, независимо дали те имат за резултат наличието на строеж по смисъла на посочената разпоредба от ЗУТ. Дали строителството е законно или не е съвсем отделен въпрос, във връзка с който няма оплаквания в жалбата.
Следва да се отчете и обстоятелството, че с разпореденото от ДРС премахване само на второто ниво на пристройката, което е и недовършено, интересът на ответниците е по-малко накърнен, отколкото ако трябваше да премахнат цялата пристройка, както е в петитума на ИМ-включително първото и ниво и включително тази част от двете нива, която не навлиза в имота на ищците с идентификатор № 20465.506.302.
В обжалваното решение е посочено наличието на представеното по делото решение № 73/30.054.2013 г. по адм.дело № 347/2012 г. на Смолянския административен съд, но не са направени изводи какво е значението му за настоящия спор. Независимо от това, не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като няма значение какво е приел административният съд в мотивите си, които, освен това, отразяват фактическата обстановка към 18.04.2013 г., когато е приключено съдебното дирене. Обвързващо значение има диспозитивът - че с посоченото решение Смолянският административен съд е отменил по жалба на С. Т. заповедта с № ДК-ЮЦР-393 от 19.11.2012 г. на началника на РДНСК-ЮЦР-Пловдив, с която е било наредено премахването на незаконен строеж пристройка към втори етаж на съществуваща сграда, намиращ се в УП ХХVІ-301, кв.117 по плана на гр.Д., кв.Настан, изпълнен от Станислав Т. без необходимите строителни книжа. За да я отмени, съдът приема, че няма изградена пристройка, обособена самостоятелно, но тези мотиви по никакъв начин не обвързват съда по настоящия спор, защото законът не им придава такова значение.
На устните състезания пред въззивния съд на заседанието от 18.09.2019 г. пълномощникът на жалбоподателите въвежда оплакване, което не се съдържа в подадената на 27.12.2018 г. въззивна жалба – че не са събрани абсолютни никакви доказателства, които да установят, че действията на ответниците пречат, фактически нарушават правата на съседите-ищци. Този довод би бил приет за основателен от въззивния съд, ако беше въведен своевременно, тъй като може да се заключи, че всъщност не са събрани доказателства за твърденията в ИМ как от строителните дейности на ответниците са започнали свлачищни процеси, създаващи предпоставки за пропадане имота на В. и срутване на тяхната селскостопанска сграда с идентификатор № 20465.506.302.4 и че не могат да ползват засегната част от своя имот/там денивелацията е огромна, над 4-5 метра, скатът е почти отвесен, заради което няма данни някога тази част да е ползвана от ищците по предназначение, те не са обжалвали отхвърлителната част на настоящото решение и има данни, че първото ниво на пристройката е изградено още към 1979 г./ След като обаче въззивният съд е ограничен от посоченото във въззивната жалба според чл.269, изр.второ ГПК и не са налице хипотезите на прилагане на повелителна материалноправна разпоредба и служебно следене за интерес на страна, правилността на атакуваното решение не може да се изследва от това гледище.
На осн.чл.78, ал.1 ГПК жалбоподателите следва да бъдат осъдени да заплатят на въззиваемите направените от тях разноски във въззивното производство в размер на 600 лв. за адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения Смолянският окръжен съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 300/06.12.2018 г. по гр.дело № 182/2017 г. на Девинския районен съд в обжалваните осъдителни части, с които е разпоредено на С. и и З. Тодорови да премахнат изградената по посока имота на А. и В. В. пристройка в незавършен вид на второ ниво към източната фасада на жилищната сграда с идентификатор № 20465.506.301.1, по кадастралната карта на гр. Д., кв. Настан, от 2009 г., попадаща в ПИ с идентификатор 20465.506.302, с площ 6.6 кв.м., отразена на комбинирана скица № 1; и Т. са осъдени да заплатят на В. сторените от тях разноски от 333 лв. по компенсация.
В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в сила.
Комбинираната скица № 1 към заключението от 19.09.2017 г. на вещото лице инж.М. Т., копие от която се намира на л.111 от делото на Девниския районен съд, е неразделна част и от настоящото решение.
ОСЪЖДА С. П. Т., ЕГН * и З. М. Т., ЕГН *, двамата с адрес: гр. Д., обл.С., У. Х. П. № 10, да заплатят на А. В. В., ЕГН * и В. И. В., ЕГН *, двамата с адрес: гр. Д., обл. С., У. Х. П. № 14, направените от Василеви разноски във въззивното производство в размер на 600 лв./шестстотин лева/ за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните Ч. техните пълномощници.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:



ЧЛЕНОВЕ: 1.





2.