Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 129/10.08.2018 г., постановено по гр.д.№ 152/2016г. по описа на Маданския районен съд частично са уважени предявените от С. Ш. Д. срещу О. Р. обективно съединени искове по чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД, като О. Р. е осъдена да заплати в полза на С. Ш. Д. обезщетение за имуществени вреди в размер на 336,00 лв., представляващи равностойността на 14 кв.м., отнети от притежавания от ищеца недвижим имот, с пл. № 10 по частичния кадастрален план на махала Д.,с. Ч., одобрен със Заповед № 284 от 06.11.2002 г. на кмета на О. Р., вследствие на строителството на обект „Реконструкция на път SML 3220/II-86, Р. – граница Гърция – м. Д.“, ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба, като искът е отхвърлен за разлика на над 336,00 лева до пълния предявен размер от 1800,00 лева. С цитираното решение е уважен предявеният иск за присъждане на неимуществени вреди, вследствие на непозволеното увреждане в размер на 1 500 лева, ведно със законната лихва от датата на исковата молба и са отхвърлени исковете за присъждане на обезщетение в размер на 5 000 лева, представляващо стойността, необходима за изграждането на бетонна рампа, чрез която да се осигури достъп до имота и за обезщетение в размер на 1 500 лева, представляващо пропусната полза от реализацията на селскостопанска продукция – картофи и фасул в засегнатия от строителството недвижим имот.
Решението е обжалвано в отхвърлителната му част с подадена в срок въззивна жалба В.№ 1907/13.09.2018г. от С. Ш. Д., чрез пълномощника му А. О.. В жалбата се поддържат оплаквания за неправилност на обжалваното решение, поради необоснованост. Излагат се доводи, че районният съд правилно е приел, че са налице предпоставките за ангажиране отговорността на ответника по чл.49 от ЗЗД, но неправилно е определил размера на присъденото обезщетение, позовавайки се на втората СТЕ,като напълно е игнорирал първоначално назначената такава, която е изследвала въпроси, които не са поставяни като задача на вещото лице по втората СТЕ, а именно какъв е размера на обезщетението, което следва да бъде изплатено за ограниченото право на ползване на засегнатата от трасето на пътя част. Твърди се, че по този въпрос вещото лице е установило, че са засегнати още 34 кв. м. за изкоп на основите, като там теренът е възстановен, но за обслужване на стената в бъдеще е възможно пак да се използва, като дължимото обезщетение за правото на преминаване през имота на ищеца е в размер на 735,00 лева, което обезщетение, неправилно не е присъдено, тъй като се дължи на същото основание. Моли да бъде отменено обжалваното решение, в частта му, с която е отхвърлен иска по чл.49 от ЗЗД за разликата над 336,00 лева до 1071,00 лева за имуществени вреди, представляваща обезщетение за правото на преминаване през имота на ищеца за обслужване на построената подпорна стена, ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното плащане на сумата и в тази част иска да бъде уважен.
В жалбата се твърди още, че неправилно районният съд е отхвърлил втория предявен иск за имуществени вреди в размер на 5000 лв., необходими за осигуряване на достъп до имота чрез изграждането на бетонна рампа, като е приел, че не е налице фактически състав по чл. 49 вр. чл.45 от ЗЗД за ангажиране отговорността на ответника.По делото безспорно е доказано, че вследствие на възложената от ответника работа на обекта са причинени вреди на имота на ищеца, изразяващи се в ограничаване на достъпа му до имота. От заключението на СТЕ се установява, че с изграждането на подпорната стена се ограничава достъпа до имота на ищеца. Установява се също, че е бил налице преди извършването на СМР достъп до имота на ищецът, който е увреден вследствие на възложената от ответника работа, и това увреждане е извършено чрез задигане нивото на пътя, вследствие на което денивелацията на имота на ищеца е увеличена на 2,50 метра без парапета, като парапета придава още 1,10 метра височина. Преди извършването на СМР достъпът до имота е осъществян чрез изградена дървена стълба, която стълба е била от около десетина стъпала. В допълнителното си заключение вещото лице е дало становище как е възможно да се осъществи достъп до имота, така че той реално да може да се ползва, а не да пустее както е в момента. Имотът е в регулация и ищецът установява, че се е снабдил с виза за проектиране на гъбарник, и е имал инвестиционни намерения, но след изграждането на пътя имотът се намира вече на 3,60 метра под нивото на пътя и до него не може да стигне селскостопанска и строителна техника. Преди до имота освен чрез дървената стълба, е съществувал и друг достъп -пътека за хора и животни в единия му край, която вече е толкова високо от пътя, че не може да се ползва.Моли да бъде отменено решението в тази част и бъде уважен иска за имуществени вреди в размер на 5000 лева.
Твърди се още, че обжалваното решение е неправилно и в частта, с която е отхвърлен иска по чл.49 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за нереализирана селскостопанска продукция в размер на 1500 лева.Сочи се, че по делото е доказано, че е налице възможност за увеличаване на имуществото на ищеца преди отнемането на достъпа до имота чрез задигането на нивото на пътното платно и само поради това деяние тази възможност е останала нереализирана. От събраните гласни доказателства-показанията на майката на ищеца се установява, че годишният им добив от картофи и фасул от този имот е бил не по-малко от 1500,00 лева и причината да нямат възможността да го реализират от 2013 година насам е само и единствено отнетия достъп. Твърди се, че не са налице основания за отхвърляне на тези показания единствено поради факта, че изхождат от майката на ищеца,тъй като са дадени под страх от наказателна отговорност, от лице, което съжителства с ищеца в едно домакинство и е наясно с доходите в къщата. Моли да бъде отменено решението и в тази му част и бъде уважен предявеният иск в размер на 1500 лева. Претендира и за направените по делото разноски за двете съдебни инстанции.
В срока по чл.263,ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, с който се оспорва същата като неоснователна. Излагат се доводи, че по първия пункт на въззивната жалба липсват доводи защо въззивникът претендира точно сумата от 1071 лева, като тази претенция не е подкрепена от доказателства. Неоснователни и недоказани са и превенциите за сумата от 5000 лева за изграждане на бетонна рампа по пункт втори от жабата. Сочи се, че ищецът не е доказал инвестиционните си намерения да изгради гъбарник в имота. Неоснователна и недоказана е и претенцията за присъждане на обезщетение в размер на 1500 лева за нереализирана селскостопанска продукция. Твърди се, че въззивникът не е ангажирал доказателства, установяващи претенциите му в обжалваните части и не претендира събирането на нови доказателства, поради което жалбата му е неоснователна и моли да бъде потвърдено решението в обжалваните части и му бъдат присъдени разноски.
В срок е постъпила и въззивна жалба В.№ 1838/03.09.2018г.,подадена по пощата на 31.08.2018г. от О. Р. чрез пълномощника й А. А. А. срещу частта на решението, с която О. Р. е осъдена да заплати на ищеца С. Ш. Д. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 1500 лева, изразяващи се в претърпените от ищеца безпокойства и притеснения от нарушаването на правото му на собственост и правото на ползване върху имот пл. № 10 по частичния кадастрален план на махала Д., с. Ч., причинено от О. Р. при изпълнението на строителството на обект „Реконструкция на път SML 3220/II-86, Р. – граница Гърция – м. Д.“ и причиненият от това строителство отнет достъп и влошени условия на ползване на имота за периода от 01.01.2013 г. до 17.05.2016 г..
В срока по чл.263,ал.1 от ГПК не е постъпил отговор на подадената от О. Р. въззивна жалба.
В съдебно заседание С. Ш. Д., не се явява и не изпраща представил, депозира писмено становище, с което поддържа своята въззивна жалба и оспорва тази на насрещната страна, т.е. всяка от страните поддържа подадената от нея жалба и оспорва жалбата на насрещната страна, като и двете страни претендират разноски в зависимост от изхода на спора.
Смолянският окръжен съд, като взе предвид изложеното във въззивните жалби и отговора, становищата на страните в съдебно заседание и след преценка на събраните по делото доказателства счита, че въззивните жалби са подадени в срок, от надлежни страни, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което са процесуално допустими.
Първоинстанционното решение, като необжалвано, е влязло в сила в отхвърлителната част за разликата над сумата от 1071 лева до пълния предявен размер от 1 800 лева, по предявения от С. Ш. Д. против О. Р. иск по чл. 49 вр. с чл. 45 ЗЗД, за обезщетение за имуществени вреди, представляващи равностойността на 14 кв.м., отнети от притежавания от ищеца недвижим имот, с пл. № 10 по частичния кадастрален план на махала Д., с. Ч., одобрен със заповед № 284 от 06.11.2002 г. на кмета на О. Р., вследствие на строителството на обект „Реконструкция на път SML 3220/II-86, Р. – граница Гърция – м. Д.“, както и в уважителната част на този иск, с която е присъдено обезщетение в размер на 336 лева в полза на ищцовата страна.
Разгледани по същество въззивните жалби са частично основателни. Обжалваното решение, преценено по реда на чл. 269 от ГПК е валидно, процесуално допустимо, но неправилно в определени части, поради което следва да бъде частично отменено и вместо това постановено друго, с оглед следните съображения:
Районен съд – М. е бил сезиран с обективно съединени искове за присъждане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди от непозволено увреждане, за това че е отнета част от площта на притежавания от ищеца недвижим имот, при реализацията на пътно трасе, изграждането на което е възложено от О. Р. на трето лице по реда на Закона за обществените поръчки. В обстоятелствената част на исковата молба е изложено, че вследствие на отнемане на лицевата част от терена за изграждането на подпорна стена, и предвид естествената денивелация, като резултат се е стигнало до това, че е прекъснат достъпът до имота, който се осъществява, чрез дървена стълба. Изложено е, че имотът се намира в регулация, но се ползва за засаждане на картофи и фасул, което е преустановено. С оглед прекъсване на достъпа до имота, същият не би могъл да послужи за изграждането на гъбарник, каквато идея е имал сина на ищеца. Изложено е, че ищецът многократно е сигнализирал общинската администрация за отнемането на част от терена в хода на строителството. Последният е претърпял болки и страдания, следствие на засягане на недвижимото му имуществото, като е изложено, че общината следва да осигури достъп до имота, посредством изграждането на бетонна рампа. Претендирани са следните суми: 1 800 лева – обезщетение за отнемането на част от имота, довело до лишаването от достъп до терена; 1 500 – пропуснати ползи от реализацията на селскостопанска продукция – картофи и фасул; 5 000 лева – обезщетение, равняващо се на стойността за изграждане на бетонна рампа и 1 500 лева – обезщетение за неимуществени вреди.
Първоинстанционният съд е приел за частично основателен иска за заплащане на обезщетение за отнета част от имота, която съобразно заключението на вещото лице е в размер на 14 кв.м. от общата площ на имота, поради което е присъдил обезщетение в размер на пазарната стойност за отнетата част. Искът за обезщетение за неимуществени вреди е приет за изцяло основателен, с оглед изпитаното от ищеца неудобство и страх за имуществото му. Останалите искове са отхвърлени като неоснователни, като е прието, че не се доказва размерът на иска за присъждане на обезщетение за пропуснати ползи от реализацията на картофи и фасул, а обезщетението за изграждането на бетонна рампа е прието,че не се дължи, с оглед обстоятелството, че и преди реализиране на трасето достъпът до имота се е осъществявал посредством дървена стълба, макар денивелацията от пътя да е била значително по- ниска, в сравнение с тази след неговата реконструкция.
Настоящият съдебен състав намира за основателен иска за присъждане на обезщетение от непозволено увреждане, представляващо претърпяна имуществена вреда, от отнемането на лицевата част на собствения на ищеца недвижим имот при реализацията на строителството на обект „Реконструкция на път SML 3220/II-86, Р. – граница Гърция – м. Д.“, като останалите обективно съединени искове приема за неоснователни, поради следните съображения.
Съдът като прецени приетите по делото доказателства намира за установено от фактическа страна следното:
Ищецът - С. Ш. Д. е собственик на поземлен имот, с площ 643 кв.м., представляващ имот пл. № 10 по частичния кадастрален план на махала „Д.“, село Ч., одобрен със заповед № 284 от 06.11.2002г. на кмета на О. Р., при граници: на изток имот на Емин Д., на запад и на юг дере и на север път. По силата на договор за възлагане на обществена поръчка № 151, сключен между О. Р., като възложител и „Г.Г.“ ООД гр.П., като изпълнител, изпълнителят се е задължил да изпълни строително-монтажни работи по проект „Реконструкция и рехабилитация на съществуващи общински пътища и вътрешна водопроводна мрежа“, в това число и обект „Реконструкция на път SML 3220/II-86, Р. – граница Гърция – м. Д., участък: км. 0+0.00 9 км. 0+592“. Имотът на ищеца граничи с част от горепосочената отсечката от пътя, предмет на договора сключен между О. Р. и „Г.Г.“ ООД, като не се спори, че реализацията на трасето е довела до отнемане на част от притежавания от ищцовата страна имот. Няма спор, че за тази част не е проведена процедура по отчуждаване по ЗУТ. От заключенията на приетите съдебно - технически експертизи се установява, че са отнети 14 кв.м., като при извършване строителството заради изкопа, са засегнати общо 46 кв.м., но след изграждането на подпорната стената, имотът е възстановен до границата на подпорната стена. Граница на имота се явява линията на предния зъб на подпорната стена, с височина 2.50 м. и стоманен парапет с височина 1.10 м, като достъпът до имота е изцяло затворен. Към момента достъпът до имота се осъществява посредством дървена стълба и направен отвор, като са отстранени две вертикални пластини от парапета. Действителната пазарна цена, според заключението на вещото лице, е 24 лв. за квадратен метър. По делото няма спор, че и преди отнемането на лицевата част от имота достъпът до него се е осъществявал, посредством дървена стълба, но денивелацията, която е следвало да бъде преодоляна от пътя, е била значително по ниска. От приетите по делото експертни заключения се установява, че стойността, необходима за изграждането на бетонна рампа възлиза на 4706, 60 лева.
При така установената фактическа обстановка правилно районният съд е приел, че основателността на претенция за обезщетение по чл. 49 ЗЗД е обусловена от установяване на всички елементи от фактическия състав на отговорността за вреди на възложителя на работа - претърпяна вреда от ищеца, противоправно и виновно деяние на лицето, на което ответникът е възложил извършването на работа, както и причинна връзка между вредата и деянието. В случая е ирелевантно за квалификацията на предявения иск, дали строителят на трасето е спазил указанията при изграждане на строежа, тъй като самата О., в качеството ѝ на юридическо лице, ще отговаря при условията на чл. 49 ЗЗД за противоправно поведение на служители, натоварени с работата по реализация на пътния участък.
Изграден в противоречие с материалния закон и необоснован, обаче, е изводът относно кръга вреди, подлежащи на репариране, както и техният размер, съобразно принципа за адекватно обезщетяване на причинените от деликта вреди. По делото е установено увреждане на чужда недвижима вещ – урегулиран поземлен имот, от който са отнети 14 квадратни метра площ при изграждането на пътно трасе. Вследствие на това достъпът до имота е фактически прекъснат, като с оглед топографските характеристики на терена, след навлизането в имота, лицевата част му част е издигната на височина два и половина метра. Поставен е, също, парапет с височина метър и десет сантиметра, т.е. за да осъществи достъп до своя имот ищецът следва да преодолее височина от над три метра и половина. Настоящият съдебен състав намира, че вредата от непозволеното увреждане се изразява не в пазарната оценка на отнетата площ, а най-вече в начина, по който отнемането се е отразило на цялостното функциониране на имота, с оглед неговото предназначение и юридически характеристики. В тази връзка следва да се отбележи, че фактическото навлизане в имота, не представлява основание за изгубване правото на собственост, което е допълнителен аргумент за това че не може да се приеме, че адекватния размер на обезщетението е съизмерим с пазарната стойност на отнетата площ. Обезщетението следва да бъде съобразено с размера на сумата, с която вещта е обезценена, вследствие на нейното засягане от строителството на пътното трасе. Вещото лице е дало заключение, че пазарната стойност на един квадратен метър е 24 лева, т.е. изчислена съобразно площта, пазарната оценка на целия имот възлиза на 15 432 лева. Заключението на вещото лице не може да бъде изцяло кредитирано в тази насока, доколкото в село Ч. няма развит пазар на недвижими имоти, отделно от това житейски нелогично е цената на имот, използван за селскостопански нужди с площ от 643 кв.м. да възлиза на 15 432 лева. Предвид липсата на развит пазар на недвижими имоти не може да бъден даден и достоверен отговор и на въпроса, каква би била стойността на имота преди и след увреждането. Ето защо заключенията на вещите лица по приетите от първата съдебната инстанция експертизи следва да бъдат ценени като ориентир при присъждането на обезщетение при условията на чл. 162 ГПК. В случая искът се явява доказан по основание, но няма достатъчно данни за неговия размер. Като съобрази приетите по делото доказателства, настоящият съдебен състав приема, че размерът на обезщетението следва глобално да се определи на сумата от 3 000 лева. За да достигне до този извод, съдът взе предвид, обстоятелството, че макар от имота да е отнета определена площ, правото на собственост върху нея не е изгубено, че имотът би могъл да бъде присъединен към съседен имот, който има фактически достъп до улица, че макар да е налице денивелация, имотът би могъл да бъде сведен до нивото на пътния участък, чрез изкопни работи. Несъмнено, обаче, неговата пазарна стойност е намалена, следствие на непозволеното увреждане, т.е. имотът е по-трудно продаваем в сравнение с предишното му състояние. Изграждането на пътното трасе би могло да се цени като предпоставка за инвестиционен интерес, но имотът е с по- голяма денивелация, което следва да се определи като обстоятелство занижаващо оценката му. Същият не би могъл да се използва за селскостопанска дейност, каквото е било фактическото му предназначение. Следва да се отбележи, че отнемането на площта не е довело до промяна юридическите характеристики на имота. Последният има лице откъм улица, отделен е въпросът, че понастоящем фактически достъпът до улицата е ограничен, с оглед топографията на терена. Искът за присъждане на обезщетение за вредите произтекли от отнемането на част от имота е предявен в размер на сумата от 1 800 лева, но с оглед предмет на въззивно обжалване следва да бъде присъдената сумата от 1071 лева, тъй като в отхвърлителната част за разликата над тази сума до пълния предявен размер, първоинстанционното решение е влязло в сила.
Съдебното решение следва да бъде отменено в частта, с която е пресъдено обезщетение за неимуществени вреди от непозволеното увреждане, като постановено в противоречие с материалния закон. Обезщетение за неимуществени може да бъде присъдено, когато с непозволеното увреждане са засегнати неоценими в пари неимущества блага, признати от закона като неимуществени права. В разглежданата хипотеза е увредено притежавано от ищеца право на собственост върху процесния недвижим имот, което по своите правни белези не е нито неимуществено, нито право, което не може да бъде оценено в пари. Напротив, вещите винаги могат да бъдат оценени в пари. Ето защо обстоятелството, че ищецът е изпитал душевен дискомфорт, следствие от увреждането, не може да обоснове, че същият, в материалноправен аспект, е активно легитимиран по иска присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от накърнени имуществени права. Ето защо този иск следва да се отхвърли, като постановеното първоинстнционно решение се отмени в тази част.
В останалата обжалвана част решението следва да бъде потвърдено, като правилно, с оглед съвпадение на изводите по основателността на предявените искове за обезщетение за пропуснати ползи и присъждане на сума за строеж на бетонна рампа.
В правната теория и съдебната практика няма спор, че имуществените вреди се делят на претърпени загуби и пропуснати ползи. Загубата е негативно изменение в имуществената сфера на кредитора, а пропусната полза е бъдещо сигурно увеличаване на имуществото, което не е осъществено поради непозволеното увреждане. В този смисъл са и разясненията на Тълкувателно решение № 3 от 12.12.2012 г. на ВКС по т. д. № 3/2012 г., ОСГТК на ВКС.
По иска за имуществени вреди - пропуснати ползи от реализацията на селскостопанска продукция – картофи и фасул в размер на 1 500 лева, следва да се отбележи, че липсва пряка причинна връзка между деянието и вредите, изразяващи се в пропускането на възможността за отглеждане на подобни култури. Обстоятелството, че увреденото лице не е могло да ползва притежавания от него имот, не сочи на извод, че отглеждането на картофи и фасул не е могло да се осъществи в друг земеделски имот, нает с тази цел. В случая на обезщетяване подлежат вредите от лишаването от ползването на имота или тези за наем на друг равностоен имот, но не и вредите от за пропусната печалба от реализацията на картофи и фасул на пазара. Риска при отглеждането на селскостопанска продукция е за ищцовата страна. Тези вреди не могат да бъдат преценени, нито като сигурно увеличаване на имуществото на уреденото лице, нито като вреди стоящи в причинна връзка с деянието. Ето защо този иск е неоснователен.
Искът за присъждане на обезщетение в размер стойността на бетонна рампа, посредством която ще се осъществява достъпът до имота, също, е неоснователен. Изграждането на бетонна рампа по своето естество представлява бъдещо облагородяване на терена. В тази връзка стойността на бетонната рампа не може да бъде преценена като вреда по смисъла на закона. Стойността на подобна рампа би могла да надвишава пазарната оценка на недвижимия имот преди увреждането. Отделно, претърпените преки загуби се равняват не на стойността, необходима за възстановяване на имота, доколкото това е трудно осъществимо от фактическа страна, а на стойността на неговата пазарна обезценка. Последните вреди са предмет на първия обективно съединен иск. В редица хипотези стойността по възстановяване на едно увредено благо е по-висока от стойността на самото благо. Ето защо, с оглед постигане баланс в правата и задълженията на страните, се присъжда по-ниската от двете стойности, приемайки се за действителна вреда. В случая имотът не е изцяло неизползваем, той има пазарна цена и след увреждането. При това положение пряката вреда от увреждането е тази, свързана с неговото обезценяване. Технически са възможни редица варианти за осигуряване на достъп до имота, едни на по-висока, други на по-ниска стойност. Тази стойност, обаче, не подлежи на репарация от ответната страна.
При този изход на спора всяка от страните има право на разноски за въззивното обжалване с оглед обжалваемия интерес в рамките на осъществената защита по въззивната жалба на насрещната страна и постигането на благоприятен правен резултат по своята въззивна жалба. Правото на разноски е имуществено право на страната, постигнала благоприятен изход на спора пред съответната инстанция. Съгласно разясненията на ТР 6/2013 г. на ОСГТК присъждат се действително направените и доказани разноски. В разглежданата хипотеза ищцовата страна има право на разноски за постигнатия резултат от уважаване на исковата претенция в размер на 1071 лева. Целият размер на заявените искове възлиза на 9 800. В първата съдебна инстанция са направени следните разноски от ищцовата страна - 382 лв. държавна такса по исковете, 300 лв. възнаграждения на вещи лица и 1000 лв. адвокатско възнаграждение, а във въззивната 159, 28 лева – държавна такса и 1 000 адвокатско възнаграждение, което се доказва от приложения договор за правна защита и съдействие. При това положение в полза на ищеца следва да се присъди сумата от 310, 50 лева за двете съдебни инстанции. Ответната стана е направила следните разноски: в първата инстанция - 350 лв. възнаграждение за вещи лица и 1000 лв. адвокатско възнаграждение и 55 лева държавна такса за въззивното производство, която следва да се присъди изцяло с оглед резултата във въззивната инстанция. Разноските възлизат на 1257, 50 лева за двете съдебни инстанции.
Мотивиран от горното Смолянският окръжен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 129/10.08.2018 г., постановено по гр.д.№ 152/2016г. по описа на Маданския районен съд, в частта с която частично е отхвърлен до сумата от 1071 /хиляда седемдесет и един/ лева, предявеният от С. Ш. Д., ЕГН *, с адрес: с. Ч., общ.. Р., У. „Д.“ № 17, против О. Р. иск, с правно основание чл. 49 ЗЗД, за присъждане на обезщетение от непозволено увреждане в размер на 1800 /хиляда и осемстотин/ лева, представляващи вреди от противоправно засягане на 14 кв.м., част от собствения на ищеца имот, с пл. № 10 по частичния кадастрален план на махала Дуревска, с. Ч., одобрен със заповед № 284 от 06.11.2002 г. на кмета на О. Р., при строителството на обект „Реконструкция на път SML 3220/II-86, Р. – граница Гърция – м. Д.“, като вместо това ПОСТАНОВЯВА,
ОСЪЖДА О. Р. да заплати на от С. Ш. Д., ЕГН: *, с адрес: с. Ч., общ.. Р., У. „Д.“ № 17 допълнително сумата от 735/ седемстотин тридесет и пет/ лева, представляваща разликата над сумата от 336/ триста тридесет и шест/ лева до сумата от 1071 /хиляда седемдесет и един/ лева.
ОТМЕНЯ решение № 129/10.08.2018 г., постановено по гр.д.№ 152/2016г. по описа на Маданския районен съд, в частта с която е уважен предявеният от С. Ш. Д., ЕГН: *, с адрес: с. Ч., общ.. Р., У. „Д.“ № 17, против О. Р. иск, с правно основание чл. 49 ЗЗД, за присъждане на обезщетение от непозволено увреждане, в размер на 1500 / хиляда и петстотин/ лева, представляващи неимуществени вреди от противоправно засягане на 14 кв.м., част от собствения на ищеца имот, с пл. № 10 по частичния кадастрален план на махала Д., с. Ч., одобрен със заповед № 284 от 06.11.2002 г. на кмета на О. Р., при строителството на обект „Реконструкция на път SML 3220/II-86, Р. – граница Гърция – м. Д.“ и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от С. Ш. Д., ЕГН: *, с адрес: с. Ч., общ.. Р., У. „Д.“ № 17, против О. Р. иск, с правно основание чл. 49 ЗЗД, за присъждане на обезщетение за непозволено увреждане, в размер на 1500 / хиляда и петстотин/ лева, представляващи неимуществени вреди от противоправно засягане на 14 кв.м., част от собствения на ищеца имот, с пл. № 10 по частичния кадастрален план на махала Д., с. Ч., одобрен със заповед № 284 от 06.11.2002 г. на кмета на О. Р., при строителството на обект „Реконструкция на път SML 3220/II-86, Р. – граница Гърция – м. Дуревци“.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 129/10.08.2018 г., постановено по гр.д.№ 152/2016г. по описа на Маданския районен съд в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА О. Р. да заплати на от С. Ш. Д., ЕГН: *, с адрес: с. Ч., общ.. Р., У. „Д.“ № 1, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 310, 50/ триста и десет лева и петдесет стотинки/ - разноски за двете съдебни инстанции.
ОСЪЖДА С. Ш. Д., ЕГН: *, с адрес: с. Ч., общ.. Р., У. „Д.“ № 1 да заплати на О. Р., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 1257,50/ хиляда двеста петдесет и седем лева и петдесет стотинки/ - разноски за двете съдебни инстанции.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.3, т.1 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: