Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.
С Решение № 66/28.02.2019 г. по Г. д. № 438/2018 г. Девински районен съд е осъдил Б. Р. Ч. да заплати на В. Д. К. сумата от 3 000 лева, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди от непозволено увреждане по чл. 45 от ЗЗД – извършено от него на 20.09.2018 г., за което е осъден с влязла в сила присъда – Споразумение по чл. 384 от НПК по НОХД № 199/2018 г. по описа на РС – Д., ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането 20.09.2018 г. до окончателното изплащане на сумата и разноски по делото в размер на 450 лева; Ч. е осъден да заплати ДТ в размер на 120 лева.

Това решение се обжалва пред Смолянски окръжен съд от ответникът Б. Р. Ч., Ч. пълномощник А. С. А., с оплаквания, че е незаконосъобразно и постановено в нарушение на процесуални правила.
Във въззивната жалба се твърди, че в диспозитива на решението съдът не е посочил точно за кои вреди е присъдил обезщетение, поради което за ответника не било ясно в какво се изразяват неимуществените вреди и кои съдът счита за доказани и кои не.
Твърди се на следващо място, че порочно е направеното доказателствено искане в исковата молба за допускане на свидетели в режим на довеждане, тъй като не е направена конкретизация; нарушена е разпоредбата на чл. 127 ал. 2 от ГПК. Твърди се, че неправилно районният съд е допуснал в съдебно заседание и други свидетели, извън посочения брой в исковата молба, извън преклузивния срок.
Твърди се в жалбата, че вредите и причинната връзка не са доказани от ищеца. Твърди се, че в по-голямата си част неимуществените вреди не се доказани от свидетелските показания, а друга част, за които свидетелите сочат, не е доказано, че са в причинно-следствена връзка с деянието. Сочи се, че не са налице медицински документи за установяване наличие на посттравматично стресово разстройство от ищеца.
По-нататък във въззивната жалба се излагат доводи, че дори и да се приеме, че ищецът търпи някаква част от неимуществени вреди, то същите не са в посочения от него обем и интензитет, поради което претендираното обезщетение от 5 000 лева е силно завишено, тъй като не се установява да е имало негативна обществена реакция; присъденият размер противоречи на практиката на съдилищата, явява се прекомерен и недоказан. Излагат се твърдения, че не се установява обидите да са отправени персонално към ищеца, съдът също приема, че ругатните са били отправени и към двамата полицаи. Твърди се, че единственото противоправно поведение, за което следва да се изследват елементите на съставя на чл. 45 от ЗЗД, е нанесени имуществени вреди във връзка със скъсването на пагона и десния джоб на светлоотразителната жилетка и дали това поведение съществено би уронило личното достойнство на ищеца; твърди се, че не се установява именно заради това конкретно действие да се претърпени имуществени вреди. Излагат се доводи, че при евентуално присъждане на справедливо и достатъчно обезщетение с оглед практиката също следва да е в размер на 200 – 500 лева.
С въззивната жалба се прави искане за отмяна на решението и отхвърляне на иска, както и присъждане на разноски за двете инстанции; алтернативно – намаляване размера на присъденото обезщетение.
В срок е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от ищецът В. Д. К., Ч. пълномощник А. С., с който се оспорва жалбата. Излага се становище за правилност, обоснованост и законосъобразност на обжалваното решение, поради което се иска неговото потвърждаване; претендират се разноски.
Сочи се в отговора, че в исковата молба е посочено колко свидетели ще води ищеца и за какви обстоятелства ще бъдат разпитвани; в първото съдебно заседание са направени искания и уточнения с оглед разпоредбата на чл. 143 ал. 2 от ГПК. Прави се позоваване и на разпоредбата на чл. 7 ал. 1 изр. последно от ГПК.
Възразява се срещу искането за намаляване на така присъдения размер за обезщетяване на имуществените вреди, като се прави позоваване на разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД и на ППВС 4/68 г.
В съдебно заседание за жалбоподателя пълномощникът му А. С. А. поддържа въззивната жалба.
Въззиваемият лично оспорва въззивната жалба. Пълномощникът му А. С. излага подробни доводи в писмена защита.
Смолянски окръжен съд намира жалбата за процесуално допустима като депозирана в законно установения срок от надлежна страна, ДТ е внесена, а по същество съобрази следното:
По НОХД № 199/2018 г. Девински районен съд е одобрил споразумение по реда на чл. 382 от НПК, по силата на което подсъдимият Божи9ар Р. Ч. се признава за виновен в извършване на престъпление по чл. 325 ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК, за това, че на 20.09.2018 г. около 14. 00 ч. на третокласен път № 866 на 81 км. /Г. Д. – Г. Кричим/ е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред, изразяващи явно неуважение към обществото, като отправил обидни думи към полицейски служител В. Д. К. и срещу служителя А.В.П.при ТП „ДГС“ с. Михалково, като ги наричал „боклуци“, хвърлил кутия от цигари в гората и при направена забележка от страна на последния му казал „Селянин, вземи си боклука и си го носи във вашето село“, като деянието е съпроводено срещу съпротива срещу орган на власт – младши експерт В. Д. К. – младши полицейски инспектор в група „Охранителна полиция“ към Районно управление Г. Д., изпълняващ задължения по опазване на обществения ред, изразяващи се в отказ да изпълни устни разпореждания, дърпане и при опит да бъде задържан за съставяне на акт за установено административно нарушение, скъсал десния пагон и десния джоб на светлоотразителната му жилетка, както и деянието по своето съдържание са отличава с изключителен цинизъм и дързост.
Съгласно разпоредбата на чл. 383 ал. 1 от НПК одобреното от съда споразумение за делото има последици на влязла в сила присъда.
Съгласно разпоредбата на чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.
С оглед тези разпоредби в настоящото производство не могат да бъдат обсъждани доводи, свързани с въпросите дали ответникът Ч. е извършил спрямо ищеца К. престъпление и в какво се изразява това престъпление. Неоснователно във въззивната жалба се твърди, че не се установява, че изразът „боклуци“ е отправен персонално към ищеца. В споразумението по НОХД № 199/2018 г. изрично е прието, че ответникът е отправил обидни думи към полицейски служител В. Д. К. и срещу А. П. като ги наричал „боклуци“. Поради това е неоснователно твърдението в жалбата, че единственото противоправно поведение, касаещо ищеца, е скъсването на пагона и десния джоб на светлоотразителната жилетка. Не само че това не е единственото действие на ответникът, с което е уронил престижа и авторитета на ищеца, но и се прави опит в жалбата за неговото омаловажаване. Още повече, че с действията си – обиди, демонстративно неизпълнение разпореждания на полицейски служител, блъскането и дърпането му, скъсването на пагона от униформата на ищеца и захвърлянето му, ответникът е засегнал ищеца не само като човек, а и като служител на реда.
Неоснователни са твърденията във въззивната жалба за непълнота на диспозитива на решението на районния съд. Изрично в диспозитива на първоинстанционното решение се сочи, че обезщетението са присъжда за имуществените вреди, причинени на ищеца от извършеното от ответникът престъпление по чл. 325 ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК, както и се посочва акта, с който се приема за установено, че ответникът е извършил това престъпление. Не се налага и не е възможно в диспозитива на съдебното решение да се описват всички имуществени вреди, които ищецът е претърпял в резултат на извършеното от него престъпление.
Неоснователни са и доводите за допуснати от районния съд съществени нарушения на процесуалните правила. В исковата молба е направено искане за допускане до разпит в качеството на свидетели на три лица за установяване твърденията в исковата молба. В доклада по чл. 140 от ГПК е уважено това искане, като доклада е връчена на ответната страна. В съдебно заседание, в присъствие на ответната страна, е допуснат и разпитан още един свидетел по искане на ищеца. Не са касае за нарушение на процесуалните правила и не е настъпила преклузия за това доказателство с оглед разпоредбата на чл. 143 ал. 2 от ГПК. Още повече, че ответната страна е имала възможност да ангажира доказателства за опровергаване както твърденията в исковата молба, така и на депозираните свидетелски показания. Отделно от това, доказателствата се преценяват от съда поотделно и в тяхната съвкупност, а не според броя доказателства за едни и същи факти.
Неоснователно в тази връзка е искането във въззивната жалба да не бъдат кредитирани свидетелските показания, депозирани пред районния съд. От ответната страна не са ангажирани каквито и да се доказателства, които да компрометират или оборят свидетелските показания, поради което не се установяват обстоятелства, поради което да не се кредитират показанията на разпитаните пред районния съд свидетели.
Свидетелите З.К., З.К., К. и К.установяват с показанията си установяват нанесените на ищеца неимуществени вреди, последствията от действията на ответника спрямо ищеца. Съпругата на ищеца установява, че след случилото се ищецът изпитва безпокойство, страда от безсъние, не общува както преди със семейството си; ищецът изпитва неудобство да общува с приятели и други хора; случилото се станало достояние на хората в квартала и в Г. Д. и уронило престижа и авторитета му. Свид. З.К. установява коренната промяна в поведението на ищеца след инцидента – вече не е весел и разговорлив, не споделя с хората, не желае да контактува с приятели и познати. Свидетелката сочи, че ищецът се чувства унизен, че хората коментират, че е бил „разжален“. Свид. Д.К., колега на ищеца, установява, че случилото се се е отразило изключително негативно в психологически план на ищеца, след инцидента поведението на ищеца съществено се е променило, изпитва нерешителност и неудобство, има спрямо него подигравки в публичното пространство, още повече, че при инцидента е имало много хора, които са възприели случилото се. Свидетелят сочи, че ищецът станал мълчалив, затворил се в себе си и не споделя, не контактува с колегите си. Свид. Н.К. с показанията си установява, че след инцидента ищецът чувства неспокойство, има високо кръвно налягане, сърцебиене, обществените коментари на случилото се се отразяват много негативно на ищеца, на неговото професионално самочувствие.
От така установеното от свидетелските показания е видно, ответникът е нанесъл неимуществени вреди на ищеца, които са в пряка причинна връзка с извършеното престъпление от ответника. С извършеното деянието от ответникът спрямо ищеца са накърнени неговата чест и достойнство като човек и е накърнен неговия професионален престиж. Установява се, че с деянието на ответника е засегнато доброто име на ищеца, същият изпитва срам и унижение.
Всички тези последици за ищеца от деянието на ответника дават основание да се приеме, че така присъденото обезщетение за нанесени неимуществени вреди в размер на 3 000 лева по никакъв начин не е завишено. Доколкото тези вреди могат да се обезвъзмездят парично, присъденото от районния съд обезщетение е справедливо, още повече че описаното състояние на ищеца е продължило значително във времето, било е тежко, отразила се е върху нормалния му начин на живот, както и деянието е засегнало професионалното достойнство на ищеца.
Предвид гореизложеното настоящата инстанция счита, че решението на районния съд като обосновано и законосъобразно следва да бъде потвърдено, а жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия деловодните разноски за настоящата инстанция в размер на 350 лева за адвокатско възнаграждение.
Водим от горното Смолянски окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА РЕШЕНИЕ № 66/28.02.2019 г. по Г. д. № 438/2018 г. на Девински районен съд.
ОСЪЖДА Б. Р. Ч., ЕГН *, Г. Д., ул. „Шейново“ № 2, да заплати на В. Д. К. деловодни разноски за въззивната инстанция в размер на 350 лева за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване предвид ограниченията на чл. 280 ал. 3 т. 1 от ГПК.




ПРЕДСЕДАТЕЛ:




ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.