Производството е по чл. 274, ал. 2, вр. с чл. 83, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна въззивна жалба на П. Т. И., Ч. А. А. С. против определение № 103 от 05.06.2019 г. по Г.д. № 99/2018 г. на РС-Ч.. С него е оставена без уважение молбата на П. Т. И. за освобождаване от държавна такса по обжалване на постановеното решение по Г.д. № 99/2018 г. на РС-Ч..
С частната въззивна жалба са изложени оплаквания по правилността на обжалвания С. акт, с искане за неговата за неговата отмяна и постановяване на друго за освобождаване от задължението за заплащане на държавна такса за производството. Оплакванията по своето смислово съдържание са сведени до това, че неправилно съдът е отказал освобождаване от държавна такса, като е мотивирал наличие на предполагаеми доходи на страната.
Постъпил е отговор от насрещната страна по правния спор „. Д. Е., който не следва да бъде ценен. В производството по освобождаване от държавна такса не се засягат права на тази стана. Задължението за заплащане на държавна такса е във връзка с процесуално правоотношение между съда и страната, поискала освобождаване. При това положение насрещната страна няма правен интерес от подадения отговор, тъй като последният не в защита на нейни процесуални или материални права.
Настоящият С. състав намира, че частната въззивна жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване С. акт, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество частна въззивна жалба е основателна по следните съображения:
С обжалваното определение е прието, че молителят не следва да бъде освободен от задължението за заплащане на държавна такса, тъй като за да бъде уважено искането, не е достатъчно страната да е затруднена, а необходимо да няма възможност по заплащане на държавната такса. В конкретния случай се установява, че молителката работи на четиричасов работен ден, като месечният ѝ доход е в размер на 256,08 лева. Същата не е посочила изрично с кои лица живее в едно домакинство, живее ли на семейни начала с някого, нито пък дали бащата на детето заплаща издръжка. Доколкото съществува неяснота относно доходите на домакинството, с оглед това, че молителката е в трудоспособна възраст и може да реализира по-високи доходи, съдът е приел молбата за неоснователна.
Мнозинството на настоящия С. състав намира, че молителката следва да бъде освободена от задължението за заплащане на държани такси за производството. Изводът на първата инстанция, че молителката има възможност за заплащане на дължимите в производството държавни такси е незаконосъобразен. Преценката по освобождаване от държавни такси се осъществява по критериите, дефинирани в разпоредбата на чл. 83, ал. 2 ГПК за имущественото състояние на молителя. В случая от подадената декларация се установява, че единственият доход, който молителката реализира е в размер на 256,08 лева месечно, като с друго имущество и доходи не разполага. Приетото от съда, че не е достатъчно страната да е затруднена, а е необходимо да няма възможност по заплащане на държавната такса, е правилно като принципно положение, но се отнася до хипотезите, при които страната има имущество, от което не желае да се лиши, за да заплати дължимите в производството държани такси и разноски. Дори в подобни хипотези видът, обемът и ликвидността на имуществото, подлежат на преценка. В случая молителката е декларирала, че не разполага с движимо и недвижимо имущество, нито участва в търговски дружества. Последното се установява и от извършена служебна справка в търговския регистър, изводимо от която мандатът на молителката като член на съвета на директорите в две търговки дружества е изтекъл през 2017 година. Същата е родител на малолетно дете, което издържа. Няма данни, дали молителката живее в едно домакинство с бащата на детето. Последното е без правно значение с оглед доходите на молителката, тъй като бащата на детето, дължи издръжка на детето, а не на майката. Обстоятелството дали молителката би могла да реализира по-високо трудово възнаграждение е ирелевантно. Същата е декларирала, че е в трудово правоотношение. Получаваната работна заплата е в нисък размер, като молителката не се намира в граждански брак. При това положение, мнозинството на настоящия състав намира, че следва да бъде освободена от задължението за заплащане на държавни такси в производството.
Така мотивиран ОС-С.,
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯВА определение № 103 от 05.06.2019 г. по Г.д. № 99/2018 г. на РС-Ч., като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСВОБОЖДАВА, на основание чл. 83, ал. 2 ГПК, П. Т. И. от задължението по заплащане на държавни такси до окончателното приключване на производство по Г.д. № 99/2018 г. на РС-Ч..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. /О.М./:
2.
ОСОБЕНО МНЕНИЕ НА СЪДИЯ ПРАХОВА
Съгласно чл. 83 ал. 2 от ГПК страната може да бъде освободена от заплащане на държавни такси и разноски в случай, че поради тежко имуществено и/или здравословно състояние, както и други критерии, посочени в закона, не е в състояние да ги заплати. При преценка за основателността на молбата с правно основание чл. 83 ал. 2 от ГПК съдът формира своята преценка, като взема предвид доходите на лицето или на неговото семейство, имущественото състояние, удостоверено с декларация, подписана от молителката, семейното положение, здравословното състояние, трудовата заетост, възрастта и други обстоятелства към датата на постановяване на акта.
От представената и подписана от П. Т. И. декларация е видно, че същата е декларирала, че няма недвижимо имущество, няма МПС, получава трудово възнаграждение в размер на 256, 08 лева, не се намира в граждански брак. С молба-уточнение от 05.06.2019 г. твърди, че с месечните си доходи от трудовото си правоотношение осигурява издръжка за себе си и малолетното си дете Виолета, с което живее. Към частната си жалба е представила заповед № 14/12.06.2019 г. за прекратяване на трудовия и договор с Народно читалище "Родопска искра "1880, но липсва доказателство, че същата е регистрирана в Бюрото по труда като безработна.
При извършена служебна справка в Търговския регистър се установява, че П. Т. И. е вписана като член на Съвета на директорите на търговските дружества "Персенк " и "Персенк 2000" , както и като представляващ Народно читалище "Родопска искра1880".
Освобождаването от държавна такса е изключение от принципа, че всяка страна дължи държавна такса и разноски, когато това е предвидено в закон. Затова разпоредбата на чл. 83 ал. 2 от ГПК следва да се прилага стриктно, като се изхожда от предвидените в нея критерии. /В този смисъл е Определение. № 329/04.07.2017 г. по ч. Г. д. № 2665/17 г. на ІV г.о. на ВКС/.
Считам, че е правилен извода на районен съд Г. Ч., че депозираната молба по чл. 83 ал. 2 от ГПК е неоснователна. Относно доказателствената стойност на представената декларация съдът намира,че тя е частен документ с автор самата молителка, която за случая отразява само ползващи я обстоятелства. От друга страна, предпоставките за освобождаване от такси и разноски по дела следва да са обект на пълно и главно доказване, а в случая това не е сторено, въпреки че районен съд Г. Ч. е дал указания с разпореждане № 252 от 02.05.2019 г. да представи доказателства. Жалбоподателката П. И. не е декларирала или представила доказателства дали съжителства с някого на семейни начала, какъв е общия доход на домакинството и какви са доходите на лицето, с което съжителства.
Неизпълнявайки тези указания, жалбоподателката И. е възпрепятствала съдът в установяване наличието на предпоставките на чл. 83 ал. 2 от ГПК, което е самостоятелно основание за отхвърляне на молбата й. Мнозинството от състава приема, че няма данни да жалбоподателката живее в едно домакинство с бащата на детето си. Няма данни защото жалбоподателката не ги е предоставила, а установяване на това обстоятелство е от значение предвид разпоредбата на чл. 83 ал. 2 т. 7 от ГПК.
Не може да се направи категоричен извод, че жалбоподателката П. И. е в невъзможност да заплати дължимата държавна такса 387, 77 лева по депозираната от нея въззивна жалба, след като същата не е потърсила по реда на Закона за правната помощ да й бъде предоставена безплатна правна помощ, а е заплатила 1600 лева на пълномощника си за първата инстанция, за което е представила доказателства по делото. Освен това същата е в трудоспособна възраст, участва в съвет на директорите в търговски дружества, на които предмета на дейност е дърводобив и други дейности .
Освобождаването от държавни такси и разноски по делата е изключение от правилото за дължимостта им, което следва да се прилага строго рестриктивно, поради това то се прилага единствено в изключителни случаи на невъзможност да се плати таксата, каквато в случая молителката не е. В подобен смисъл е и приетото в мотивите към т. 12 от Тълкувателно решение № 6/2012 от 6.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС, а именно, че искането по чл. 83 ал. 2 от ГПК, дори когато е направено при обжалване на С. акт, се преценява не само с оглед на конкретно задължение да се плати държавна такса или съдебни разноски по жалбата, съответно във връзка с отговора по нея, а доколко страната разполага с достатъчно средства, за да се натовари с плащането на таксите и съдебните разноски в съдебното производство; когато съдът намери, че страната е материално затруднена по начин, че няма да може да упражнява предоставените й процесуални права по делото, я освобождава от заплащането им по чл. 83 ал. 2 от ГПК и това разрешение важи до приключване на съдебното производство във всички инстанции, доколкото няма промяна в обстоятелствата. Т. е., за да бъде уважена молбата за освобождаване от държавна такса, следва да бъде установено не просто затруднение на страната, а невъзможност таксата да бъде заплатена от нея, какъвто не е конкретния случай.
Изводът, до който е достигнал районен съд Г., е законосъобразен и правилен, поради което подписвам акта на мнозинството от съдебния състав с особено мнение.
СЪДИЯ ПРАХОВА: