Производството е по чл. 274, ал. 2 вр. с чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК.
Образувано е по частна въззивна жалба на В. А. Л., С. Р. Л., И. И. М. и Р. И. М., представлявани от А. М.З., против определение № 109 от 25.05.2019г. по Г.д. № 310/2018 г. на РС-З., с което, на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, до приключване на производството по Г.д. № 1319/2019 г. по описа на ВКС е спряно производството по делото по предявените иск по чл. 124, ал. 1 ГПК и иск по чл. 109 ЗС за защита на ограничено вещно право на сервитут на преминаване през два поземлени имота, което се поддържа да е придобито по давност от ищците.
С частната въззивна жалба са изложени оплаквания по правилността на обжалвания съдебен акт, с искане за неговата отмяна и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Наведените пороци на обжалвания съдебен акт по своето смислово съдържание са сведени до това, че неправилно съдът е приел, че е налице връзка на обусловеност между предявения от ответника Е. Н. против Община Н. иск за собственост, предмет на производството по Г.д. № 1319/2019 г. по описа на ВКС, и предявените от ищците искове за защита на придобитото от тях по давност ограничено вещно право на сервитут на преминаване, върху същите имоти.
Насрещната страна Е. А. Н. и А. И. Н., представлявани от А. В., подават отговор в срок, с който оспорват жалбата. Искат потвърждаване на обжалваното определение, с подробно развити съображения в тази насока.
Настоящият съдебен състав намира, че частната въззивна жалба е подадена в срок, от легитимирани лица, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт – определение, което прегражда развитието на делото, поради което същата е процесуално допустима.
Частната въззивна жалба разгледана по същество частна е основателна по следните съображения:
В разглежданата хипотеза, с исковата молба ищците са изложили, че са производители на зеленчуци и обработват собствени земеделски имоти в землището на Г. Н.. Достъпът до имотите се осъществява по обособена пътека от градската през земеделската част на град Н., включваща част от нереализирано продължение на улица. Сочат, че пътят е ползван от тях и собствениците на земеделски имоти в продължение на повече от петдесет години. На 30.04.2018 г. ответниците Е. и А. Н. преградили пътеката, поставяйки напречни колчета, като изтъкнали, че тя преминава през притежаваните от тях имоти. Предявени са обективно съединение искове за приемане за установено в отношенията между страните, че ищците са титуляри на ограничено вещно право на сервитут на преминаване, придобопито по давност - установителен иск чл. 124, ал. 1 ГПК и осъдителен иск по чл. 109 ЗС за премахване на поставените от ответниците заграждения.
Първоинстанционният съд, като е съобразил, че имотите, върху които ищците подържат да са добили претендираното ограничено вещно право, са предмет на предявен от ответницата Е. Н. против Община Н. иск за собственост, е приел, че е налице основанието за спиране по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК. В мотивите си съдът е изложил, че ищците не биха имали првен интерес от предявените искове, ако искът на ответника против общината бъде отхвърлен.
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното определение е неправилно и следва да бъде отменено. За да е налице връзка на обусловеност е необходимо предметът на обуславящото делото да има прюдициално значение за изхода на производството по обусловения иск, с оглед зачитане последиците на силата на пресъдено нещо и препятстване възможността за противоречиво произнасяне с две влезли в сила съдебни решения по обуславящия и обусловения иск. Единствено в подобна хипотеза е налице основанието за спиране по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК. В случая първата инстанция по същество е приела, че съдебното решение по предявения от ответника иск за собственост против трето лице ще формира сила на пресъдено нещо в отношенията между страните по настоящото дело, тъй като ищците не биха имали правен интерес от предявените искове, ако претендираното от ответника право на собственост по висящ правен спор бъде отречено. Приетото от съда е изградено в противоречие с процесуалния закон. Съдебното решение по предявения от ответника иск за собственост против трето лице няма да формира сила на пресъдено нещо спрямо ищците по делото, тъй като те не са страна в това производството. Отделно дори в отношенията между ответника и третото лице съдебното решение ще формира сила на пресъдено нещо на основанието, на което е предявен искът за собственот. Следователно дори и този иск да бъде отхвърлен ищецът (ответник в настоящото производство) може да предяви нов иск за собственост за същия имот на друго фактическо основание против същия ответник. При това положение съображението на съда, че ако искът бъде отхвърлен, предявеният от ищците по настоящото дело иск ще бъде лишен от правен интерес, т.е. недопустим, е погрешно. Отхвърлянето на предявен положителен установителен иск за собственост не признава права в полза на ответника по този иск, а препятства възможността за предявяване на нов иск на същото основание. В отношенията с неучастващи по делото лица, претендиращи самостоятелни права върху спорния имот, решението няма да формира сила на пресъдено нещо и е без правно занчение за защита на претендираните от тях права. Според разяснителните мотиви на т. 3Б от ТР № 4/2014г. на ОСГК на ВКС, собственикът, респективно титулярят на ограничено вещно право, има правен интерес от иск за защита на собствеността винаги, когато твърди, че е собственик на вещта, а ответникът оспорва или смущава правото му на собственост с фактически или правни действия. В разглежданата хипотеза ищците твърдят, че са придобили по давност ограничено вещно право. Искат защита на това право против лицата, които го накърняват с фактически действия, поставяйки кюлчета и с правни действия, предявявайки на свой ред иск за собственост против трето лице. При тези твърдения ищците имат правен интерес да установят претендираното от тях ограничено вещно право спрямо ответниците. Няма правно значение нито за допустимостта, нито за основателността иска обстоятелството дали предявения от единия ответник против трето лице иск за собственост ще бъде уважен или отхвърлен. Между двете производства липсва връзка на обусловеност, поради което не е налице основанието за спиране по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК.
При това положение обжалваният съдебен акт следва да се отмени, а делото да се върне за продължаване на съдопроизводствените действия.
Така мотивиран ОС-С.,

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯВА определение № 109 от 25.05.2019г. по Г.д. № 310/2018 г. на РС-З., като
ВРЪЩА делото на РС-З.за продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението е окончателно.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: