И за да се произнесе ,взе в предвид следното :
Производството е по реда на чл. 268 от Г П К .
С решение № 83/ 16.07.2019година,постановено по Г.д.№188/2019година по описа на Мадански районен съд е отхвърлен предявеният на основание чл.200 от Кодекса на труда иск от Ю. С. Т., ЕГН *, постоянен и настоящ адрес с. Средногорци, ул. „И.“ № 12, общ. М., област С., чрез пълномощника адв. Б. М. М., вписан в АК - С. с адрес Г. С., бул. Б. №3, О. 1., срещу „.-М.”-Г., представлявано от изп.Директор С. Ат., седалище и адрес на управление: Г., ул.”Я.” № 1, с който иска ответното дружество да бъде осъдено да му заплати сумата 15 000 (петнадесет хиляди) лева за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от професионално заболяване, установено с Експертно решение № 0611 от 053 от 29.03.2019 год. на ТЕЛК при МБАЛ "д-р Бр.Ш." -Г. С. - Двустранен неврит на слуховите нерви с функционален дефицит, в степен на тежко чуване и е определена 35 % ТНР, ведно със законната лихва от констатиране на заболяването 16.08.2013 г. - до завеждане на иска в размер на 8745.81 (изчислението е към 14.05.2019 г.) и лихвите върху главницата от постановяване на решение до окончателното плащане, както и разноските по делото, като неоснователен и недоказан.
Недоволен от така постановения съдебен акт е останал ищецът. Излагат се пространни оплаквания за неправилност на атакувания акт, поради неговата незаконосъобразност и необоснованост, като се поддържа, че няма известие до ищеца за обжалване на ТЕЛК към момента на завеждане на делото- 15 май 2019 г., а същото е издадено на 29 март 2019 г. и връчено на освидетелствания на същата дата. Няма данни кога е уведомен осигурителят- „. - М. ,който има право да обжалва по реда на чл.1. от 33 решението на ТЕЛК № 0611 от 053 от 29 март 2019 година,но ищецът е получил известие за таза жалба и насрочено заседание на НЕЛК с писмо изх. № 13328 от 23.05 2019 г. Твърди още, че независимо от това дали жалбата на осигурителя и ответник по настоящото дело е в срок и редовна или нередовна то има образувано производство по оспорване на решението на ТЕЛК,което е станало в хода на образуваното вече съдебно производство и това се явява преюдициален въпрос,представляващо основание за спиране на делото до произнасяне на НЕЛК. Вместо да спре производството съдът е постановил съдебно решение по същество на спора, което е недопустимо. По принцип влязлото в сила решение на ТЕЛК е процесуална предпоставка за завеждане на иска по ч. 200 от КТ и при липсата е пречка за хода на делото, поради което делото следва да се прекрати, като съдът е решил спора по същество и то без извършване на каквито и да е процесуални действия по събиране на доказателства е допуснал съществени процесуални нарушения водещи до недопустимост на постановеното решение. От друга страна при тази фактическа обстановка, при която е налице решение на ТЕЛК, като към момента на завеждане на делото няма данни за обжалването му, а такива се представят в хода на делото е налице основание за спиране на производството до произнасяне на органите на МЕ и влизане в сила на решението. Моли съдът да обезсили решението и спре производството по делото до приключване процедурата по чл.1. от 33 за оспорване на решението на ТЕЛК и след това делото да се разгледа по съществото на спора. В случай,че не приеме тези оплаквания за основателни моли съдът да отмени решението като неправилно, като постановено неправилно, в противоречие с материалния закон и необосновано с данните по делото.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно и своевременно призован не се явява и се представлява от адв.Б.М.,който поддържа изцяло въззивната жалба.
Въззиваемият „. – М. М., редовно и своевременно призован се представлява от юрисконсулт Р.Ен., която оспорва основателността на въззивната жалба и се предлага съдът да не я уважава.
Окръжният съд, след като взе в предвид доводите на жалбоподателя и въззиваемия, след проверка на данните по делото и решението, обсъди доказателствата,съобрази следното :
Жалбата е подадена в срока по чл.259,ал.1 от ГПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
Първоинстанционният съд е сезиран иск с правно основание чл.200 от КТ, за присъждане обезщетение за причинени неимуществени вреди за от професионално заболяване за сумата от 15 000 лева.
Ищецът твърди в исковата си молба, че работил като миньор в ответното дружество „. М.. Излага фактически твърдения, че съгласно Протокол № 2/31.10.2013 г. на НОИ - ТП - С. е признат професионален характер на заболяването, като ТЕЛК определя 35 % ТНР, съгласно изискванията на НМЕ от 03.08.2018 год. Началото на заболяването и трайното увреждане на работоспособността датира още от 05.06.2003 год. Горепосоченото решение на ТЕЛК е постановено след отменително решение на НЕЛК № 1211 от 119 от 01.10.2018 год. Твърди още, че решението на НЕЛК и ТЕЛК са взети при съобразяване на условията при които ищеца е работил -от локално вибровъздейстие", във връзка с ръчни и механизирани работи и операции в среда на шумововибрационен фактор, съчетано с неблагоприятен променлив микроклимат и физически натоварвания като "подземен работник - ръчен извоз- миньор" в периода с 1986 до 1999г., тежък физически труд с експозиция на вибрации, шум и физическо натоварване оценени с нежелателен риск като "подземен миньор" (2000 - 2003г. и 2010 - 2013г). Тези данни и доказателства са дали основание на ТЕЛК за приемане на професионално заболяване, придобито на длъжността миньор като подземен работник по време на работа в „. - М. , както и е приета пряка причинна връзка с работата на посочената длъжност като подземен миньор.
При разглеждане на делото пред първоинстанционния съд не се спори и прието за установено, че ищецът е работил в ответното дружество като „миньор”, в условия на труд от локално вибровъздейстие, във връзка с ръчни и механизирани работи и операции в среда на шумововибрационен фактор, съчетано с неблагоприятен променлив микроклимат и физически натоварвания като "подземен работник - ръчен извоз- миньор", тежък физически труд с експозиция на вибрации, шум и физическо натоварване оценени с нежелателен риск като "подземен миньор.
Представено е Експертно решение № 0611 от 053 от 29.03.2019 г.на ТЕЛК при МБАЛ "д-р Бр. Ш." -Г. С., съгласно което на ищеца е признато професионално заболяване Вибрационна болест 2-ри стадий,Двустранен неврит на слуховите нерви, тежко чуване и е определена 35% трайна нетрудоспособност за професионалното заболяване. Решението е обжалвано пред НЕЛК с жалба вх.№ 6645/17.05.2019 год. и е насрочено производство на 30.10.2019 год.
При така установената фактическа обстановка предявеният иск за неимуществени вреди – болки и страдания вследствие професионално заболяване е неоснователен и недоказан, поради което и правилно е отхвърлен от районен съд.
Относно характера на решението на ТЕЛК и моментът от който възниква правото на обезщетение на вреди по чл.200,ал.1 КТ съществува трайна и безпротиворечива практика на ВКС, според която признаването на професионалния характер на заболяването според чл. 62, ал.3 от КСО е от изключителна компетентност на органите на експертизата по работоспособността, а процедурата за установяване и признаване е уредена в Наредба за реда за съобщаване, регистриране, потвърждаване, обжалване и отчитане на професионалните болести (НРСРПООПБ) от 2008 г. Съгласно чл. 3, чл. 10 и чл. 13 от тази наредба признаването на професионалната болест става с решение на ТЕЛК или НЕЛК, което е задължително за всички лица органи и организации в страната. Тези експертни решения имат двойствен характер – от една страна имат характер на индивидуален административен акт относно наличието на трайно загубена работоспособност и нейния процент, а от друга - официален удостоверителен документ за установените в него факти, в това число и за наличието на причинна връзка като положителен юридически факт, който е елемент от фактическия състав на имуществената отговорност на работодателя. При липса на такова решение (включително и невлязло в сила такова, какъвто е настоящия случай) или непредставянето му по делото, твърдението на ищеца за наличие на професионално заболяване е недоказано и обуславя отхвърляне на предявения иск с правно основание чл. 200, ал. 1 от КТ.
В този смисъл е и по новата практика на ВКС,обективирана в постановеното по реда на чл.290 от ГПК Решение №132/11.07.2019 по дело №3496/2018 на ВКС, ГК, IV г.о., Решение№ 134 от 29.04.2019година, постановено по Г. дело № 709 по описа за 2012 г. на ВКС,ІV г.о и много други.
Следователно съгласно даденото разрешение липсата на влязло в законна сила решение на ТЕЛК прави неоснователен иска за присъждане обезщетение за причинени неимуществени, тъй като по отношение професионалния характер на заболяването съдът правораздава при условия на обвързана компетентност. В тази връзка без значение за изхода на спора е липсата на данни кога е уведомен ответника за постановеното решение на ТЕЛК, тъй като решението не е влязло в законна сила, предвид оспорването му и оплакването в жалбата в този смисъл е неоснователно.
Неоснователно е и поддържаното в хода на разглеждане делото от районен съд и с въззивната жалба искане за спиране производството по делото. Според две трети от състава разглеждащ настоящето производство, в разпоредбата на чл.229 от ГПК изрично са посочени основанията, при наличието на които съдът спира производството по делото и образуваното административно производство не е сред тези основания. Няма пречка след влизане в сила на обжалваното решение на ТЕЛК да бъде предявен иск по чл.200 от КТ.
Предвид на гореизложеното не са допуснати сочените в жалбата нарушения, не са налице основания за отмяна на решението и поради съвпадане изводите на двете инстанции атакувания съдебен акт следва да бъде потвърден.
С оглед изхода на спора се дължат направените разноски на въззиваемото дружество, които са своевременно поискани, следва да се възложат в тежест на жалбоподателя юрисконсултско възнаграждение в размер на сумата 300 лева, определено на основание чл.25 от НЗПП.
Мотивиран от гореизложените съображения, Смолянският окръжен съд ,
Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 83/ 26.07.2019 година ,постановено по Г.д. № 188/2019 година , по описа на Мадански районен съд,като правилно и законосъобразно постановено .
ОСЪЖДА Ю. С. Т., ЕГН * да заплати на „.-М.”-Г. направените разноски за юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на сумата 300лв.(триста лева).
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД с касационна жалба,в едномесечен срок от връчването му на страните по делото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.о.м