за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274-279 във вр. с чл. 121 ГПК.
С Определение № 431/25.06.2019 г. по гр.дело № 323/2019 г. Смолянският районен съд прекратява производството по него и го изпраща по подсъдност на Софийския районен съд на осн.чл.108, ал.2 ГПК.
Срещу това определение е подадена допустима частна жалба от МИНИСТЕРСТВОТО на В. Р. с искане да бъде отменено, производството по делото-прекратено поради неподсъдност на български съд и самото дело - изпратено за разглеждане на гръцки съд, на основание Раздел ІІ, чл.7, пар.1, б.“а“ във вр. с Раздел І, чл.4, пар.1 /ако спорът се приеме за граждански/ или Раздел V-ти, чл.21, пар.1, б. „а“ от Регламент № 1215/2012 г. на Европейския парламент и Съвета /ако спорът се приеме за трудов/.
От ответника по частната жалба В. М. К. е постъпил отговор, с който я оспорва и предлага определението да се потвърди.
Съдът установява следното:
Гр.дело № 323/2019 г. по описа на Районен съд-Смолян е образувано по исковете на В. М. К., с постоянен адрес в Г. да бъде осъдено П. на Р. Б. в Г., представлявано от посланика В. П., което посолство е структурно звено на Министерството на В. Р. на Р. Б., да му заплати договорени възнаграждения от 2 300 евро за работата му като шофьор на посланика в периода 15.04.2013 г. - 31.12.2018 г., 330 лв. лихва за забава върху тях и законната лихва от предявяване на исковете.
От изложеното в исковата и в уточняващата я молба вх.№ 3749/25.04.2019 г. на л.97 от делото на РС, може да се заключи, че спорът е за неплатено възнаграждение по шест договора, наречени граждански, с ответника за посочения период.
За да постанови обжалваното определение по подсъдността, Смолянският районен съд приема, че твърдяното правоотношение между страните, е възникнало в чужбина, като ответник е държавно учреждение, поради което и на осн.чл.119, ал.2 във вр. с чл.108, ал.2 ГПК, изпраща делото по подсъдност на Софийския районен съд.
Определението е правилно и следва да се потвърди.
Макар настоящият състав да счита, че надлежен ответник следва да бъде Министерството на В. Р. на Р. Б., за настоящия спор относно подсъдността е без значение дали за надлежен ответник ще бъде счетено П. на РБ в Г. или, съответно след оставяне на исковата молба без движение и съответната и поправка - самото М. на В. Р. на Р. Б., на което П., като задгранично представителство на РБ е териториално структурно звено, осъществяващо дипломатическа и/или консулска дейност в друга държава, съгл.чл.21, ал.1 и ал.2, т.1 от Закона за дипломатическата служба.
За да е приложим Регламент № 1215/2015 г., е необходимо спорното правоотношение да е с международен елемент, да има трансгранични последици. В случая ищецът е с постоянен адрес в Р. Б., Г. няма твърдение и доказателства да има местоживеене в чужбина и по-специално – в Р. Г., ответникът е българско държавно учреждение, Това, че задълженията по правоотношението между тях, въз основа на което се претендира заплащане на горните възнаграждения по договорите, са изпълнявани в чужбина, няма трансгранични последици. Както е прието в съдебната практика, напр. Определение № 425 от 26.06.2019 г. на ВКС по ч. т. д. № 1298/2019 г., II т. о., ТК, в рамките на Европейския съюз процесуалната уредба на местната подсъдност е предоставена на компетентността на отделните държави-членки на ЕС, докато процесуалните норми, регламентиращи международната компетентност на съдилищата, предвидени в Регламент № 1215/2012 на Европейския парламент и Съвета, уреждат процесуалните отношения с международен елемент /трансгранични последици/. Ако такъв елемент липсва, се прилагат процесуалните правила относно местната подсъдност на тези спорове в рамките на съответната държава-членка.
Разпоредбите от регламента, на които се позовава частният жалбоподател, по никакъв начин не могат да оправдаят изпращане на делото по подсъдност на гръцки съд.
Съгласно раздел І, чл.4, пар.1, при условията на настоящия регламент, искове срещу лица, които имат местоживеене в държава членка, независимо от тяхното гражданство, се предявяват пред съдилищата на тази държава членка. Според Раздел ІІ, чл.7, пар.1, б.“а“ от регламента, срещу лице, които има местоживеене в държава членка, могат да бъдат предявявани искове в друга държава членка по дела, свързани с договор — в съдилищата по мястото на изпълнение на въпросното задължение. Раздел V, чл.21, пар. 1, б.“а“ от регламента предвижда, че, срещу работодател с местоживеене в държава членка може да бъде предявен иск в съдилищата на държавата членка, където има местоживеене.
Тук искът не е предявен срещу лице, което има местоживеене в Г., а от лице, което има местоживеене в Б. срещу българско държавно учреждение, в чието структурно звено в Г. са изпълнявани задълженията, и, както се каза по-горе, от тяхното правоотношение не се пораждат трансгранични последици.
По изложените съображения Смолянският окръжен съд

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 431/25.06.2019 г. по гр.дело № 323/2019 г. на Смолянския районен съд.
Определението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните, което за ищеца да се извърши Ч. пълномощника адв.Й. Щ..


ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: 1.




2.