Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Делото е образувано пред Окръжен съд-С. по въззивна жалба, подадена от О. С., представлявана от Н. М.-кмет, със седалище и адрес на управление Г. С., Б. "Б." №.. Жалбата е подадена чрез пълномощник- Л.Р.-директор на дирекция "ПНО". Обжалва се изцяло решение № 356/14.07.2014г., постановено по Г.д. № 321/2014г. по описа на Районен съд-С.. С обжалваното решение съдът е признал за установено на основание чл.53, ал.2 от ЗКИР по отношение на О. С. с Булстат: ******, че С. Х. П. с ЕГН:*, А. Д. Т. с ЕГН: * и Д. Т. Д. с ЕГН: * и тримата с адрес Г.С., У.” Д-р Л. З.” №* към момента на одобряване на кадастралната карта на Г.С., със Заповед № РД-18-14/ 10.05.2005 г. на Изпълнителния директор на АГКК-С. са собственици на Ч. с площ от 4.7 кв.м. -повдигната в червено съгласно геодезично заснемане от 2013г. / на л.9 от делото/, граничеща с уличната регулация, при граници на частта: Ч. от имот с идентификатор ****** и Ч. от идентификатор *****, заснета като Ч. от поземлен имот е идентификатор ***** по кадастралната карта на Г.С., при граници па имота: имоти с идентификатори ****, ****, ****, ****, **** ,****, **** и , че по действащата кад.карта на Г.С. е налице грешка, изразяваща се в неправилно заснемане и неточно отразяване на границата между поземлени имоти с идентификатор **** и с идентификатор ****, а именно неправилно площта от 4.7 кв.м. повдигната в червено съгласно геодезично заснемане от 2013г. / на л.9 от делото/ е заснета в рамките на поземлен имот с идентификатор **** по кадастралната карта на Г.С. , а не в рамките на имот с идентификатор ****, като тахиметричната снимка на л.9 от делото се счита неразделна Ч. от обжалваното решение. Със същия акт е осъдена О. С. на основание чл.78, ал.1 от ГПК да заплати на ищците направените от тях разноски по водене на делото,както следва : на С. Х. П. с ЕГН:* сумата от 419,00 лв., А. Д. Т. с ЕГН: * сумата от 150,00 лв. и Д. Т. Д. с ЕГН: * сумата от 150,00 лв.
Във въззивната жалба се въвежда оплакване за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение. След въвеждане на фактическата обстановка, твърдяна и в отговора на исковата молба по реда на чл. 131 ГПК, депозиран пред първоинстанционния съд се въвежда твърдение, че не може да се очаква в Общината да се пазят документи, свързани с обезщетение от преди 40 години. За първи път във въззивната жалба се твърди, че общината владее и поддържа подпорната стена вече 40 години. Счита се, че ищците не ангажирали доказателства, че са собственици на процесните 4,7 кв.м.
Молят съда да постанови решение, с което да отмени обжалвания съдебен акт и отхвърли по същество претенцията на ищците.
В отговора на въззивната жалба по реда на чл. 263 ГПК се заема становище за законосъобразност и правилност на постановеното решение. Твърди се, че ищците доказали по несъмнен начин исковата си претенция и тъй като не било доказано от ответната страна надлежно предварително обезщетение, процесните 4,7 кв.м. не придобили характер на публична общинска собственост.
Възразява се срещу въведеното за първи път пред въззивната инстанция твърдение за владение в продължение на 40 години.
След преценка на събраните по делото доказателства, като взе предвид становищата на страните и мотивите на обжалвания съдебен акт въззивният съд направи следните фактически и правни изводи:
Въззивната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 259, ал.1 ГПК, при наличие на правен интерес от търсената защита срещу годен за обжалване акт на първостепенният съд. Преценена така тя е процесуално допустима и по нея се дължи произнасяне по същество.
При служебната проверка в съответствие с нормата на чл. 269 ГПК съдът констатира, че обжалваното решение е валиден и допустим съдебен акт.
Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна. Съображенията за това са следните.
На първо място въззивният съд изцяло споделя фактическата обстановка, при която решаващия състав на първоинстанционния съд е изградил правните си изводи, като на основание чл. 272 ГПК препраща към нея.
Както е отразено и в проекта за доклад на въззивния съд, едва за първи път пред въззивната инстанция се въвежда твърдение, че О. С. упражнява владение върху процесните 4,7 кв.м. повече от 40 г., при което ги е придобила по давност. Възможността за въвеждане на такова твърдение освен че е преклудирана, по подобно възражение не е проведено доказване в районния съд или пък във въззивната инстанция.
Въззивният съд категорично не споделя фактическата обстановка, кояжо жалбоподателя се домогва да наложи във въззивната жалба. Изобщо не може да се сподели твърдението, че "......видно от заключението на в.л. инж. П. Щ. по делото във вр. с Решение от 21.09.1974г., влязло в сила, границите на откритата улица са взети и нанесени върху скицата на кадастралния план на Г. С., задълженото лице е извършило плащането ...още тогава".
В интерес на истината вещото лице действително коментира /л.24 от първоинстанционното дело/, че границите на така откритата улица /д-р З., б.м/, са взети и нанасени на скицата от кадастралния план на Г. С.. никакъв коментар обаче няма в заключението за евентуално извършено плащане на обезщетение за отчуждените части от имоти. Ирелевантно е на следващо място дали може да се очаква от О. С. че ще съхранява платежни документи, свързани с обезщетение за отчуждаване. На още по-голямо основание не може да се очаква от съда да възприеме да доказани голословни твърдения.
Факт е по делото, доказан със заключението на вещото лице по назначената СТЕ, че при налагане границите на УПИ*** от 1983г. с границите на УПИ*** по одобрената преписка със заповед № 72/17.05.2001г. / съгласно комбинирана скица №1, приложение 2/ се констатира, че регулационната линия в процесната Ч. в плана от 1983г. минава по предния край на съществуващата подпорна стена, а по заповедта от 2001г.-по задния край. Процесните 4,7 кв.м. представляват площта между тези две линии.
От контекста на заключението на вещото лице следва категоричен правен извод, че координатите на чупките на процесния имот в североизточната му Ч. по подпорната стена са неправилно оцифрени при заснемането за изготвяне на цифровия модел. Налице е кадастрална грешка в този смисъл и тя се изразява в неправилна преценка на изпълнителя, а оттам и в неправилно заснемане на тази граница, което е рефлектирало върху конфигурацията и площта на имот с идентификатор ****. Тези констатации обосновават извод за доказаност на исковата претенция, тъй като правото на собственост на ищците към релевантния минал момент е доказано. По тези причини първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено изцяло като законосъобразно и правилно.
По разноските: С оглед резултата от проведеното въззивно обжалване следва О. С. да бъде осъдена да заплати на С. П. деловодни разноски пред Окръжен съд-С. в размер на 300 лв.
Мотивиран от горното Окръжен съд-С. в настоящия си съдебен състав

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 356/14.07.2014г., постановено по Г.д. № 321/2014г. по описа на Районен съд-С. като законосъобразно и правилно.
ОСЪЖДА О. С., представлявана от Н. М.-кмет, със седалище и адрес на управление Г. С., Б. "Б." №. да заплати на С. Х. П. с ЕГН:*, с адрес Г.С., У.” Д-р Л. З.” №2 деловодни разноски пред Окръжен съд-С. в размер на 300 лв.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл. 280, ал.2 ГПК.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: