Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение № 67/02.05.2018г., постановено по гр.д.№ 40/2018г. Девинският районен съд е отхвърлил като неоснователен предявения от И. Я. Г. с ЕГН * от с.З., със съдебен адрес гр.П., Б. "Ц. Б. ІІІ О." № 5. Л. С. .4,А.25-А.С. С. срещу К. З. Ш. от с.З., ул. "Юг" № 9 с цена на иска 2000 лева, предявен като частичен от 10 000 лева за обезщетение за непозволено увреждане-деликт, изразяващ се в подаване на жалба с вх.№ 888/17 от 18.10.2017г., по която е образувана преписка в Районна прокуратура-Девин, ЗМ 241 на РУП-Девин, от която е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в уронена репутация като личност и служител в системата на МВР.
Решението е обжалвано в срок с въззивна жалба с вх.№ 762/01.06.2018г. от И. Я. Г. Ч. пълномощника му А. С. С. с оплаквания за неправилност.Излагат се доводи, че неправилно районният съд е приел, че правото на жалба е конституционно уредено и упражняването му не може да се определи като неправомерно поведение. Твърди се, че от доказателствата по делото се установява, че процесната стена, заради която въззиваемата Ш. е подала жалба,е построена няколко години преди сигнала до прокуратурата,т.е. в продължение на повече от година същата не е имала нищо против стената. От показанията на св.Г. се установява, че между страните преди подаването на сигнала е имало някаква дискусия, но вместо да адресира претенцията си до съда, Ш. е злоупотребила с правото си на жалба, посочвайки изрично , че човекът е полицай с ясното съзнание, че по този начин ще нанесе удар на репутацията му. Твърди се , че противоправността на поведението й произтича от злоупотребата с правото на жалба, което е видно от факта, че стената е построена преди повече от година, което е очевидно за нея Същата знае, че ищецът не е собственик на имота, макар че често пребивава в дома на родителите си и желанието й е да му навреди именно на него, след като е насочила сигнали си срещу И. Г. и го е посочила като извършител. Сочи се, че при анализа на поведението на Ш.се стига до извода за злоупотреба от нейна страна със законни права. Твърди се, че ответникът натоварва проверяващите ограни с желанието си за възмездие, като не използва конституционно гарантираната си възможност за съдебна защита,тъй като съзнава, че не е прав. Сочи се още, че злоупотребата с права има и наказателно правен аспект, като в НК е предвидено престъплението набедяване, но в случая доколкото е налице противоправност на осъществената злоупотреба с права, вина, която се презумира от закона, вреди, доказани от събраните гласни доказателства и причинно-следствена връзка между противоправното деяние и причинените вреди, искът е основателен и доказан и като го е отхвърлил районният съд е постановил решението си в нарушение на закона, поради което моли да бъде отменено и бъде уважен предявеният иск за неимуществени вреди.
В срока по чл.263,ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от К. З. Ш. Ч. пълномощника й А.М. Г., в който се оспорва същата като неоснователна. Твърди се, че първоинстанционният съд задълбочено е обсъдил всички събрани по делото доказателства и е направил обоснован и законосъобразен извод, че искът е неоснователен.Твърди се още, че в жалбата не се съдържат конкретни оплаквания. Сочи се, че съгласно чл.54 от Конституцията правото на жалба на всеки гражданин е безусловно и не може да бъде ограничавано, поради което правилен е извода на съда, че подадената до компетентен орган жалба за защита на права, в случай, в който ответникът е счел, че са нарушени, не може да се квалифицира като противоправно деяние. Според съдебната практика при подаването на жалба гражданинът се счита за добросъвестен, дори и когато посочените от него обстоятелства не бъдат установени. Твърди се също, че от показанията на разпитаните свидетели се установява, че преди 2-3 години ищецът неправомерно е направил ограда между двата имота от бетон и мрежа с колове, с което се възпрепятства достъпа на товарни автомобили до двора на ответницата, а това й създава трудности при доставката на дърва. След като в продължение на няколко години тя не е успяла да реши проблема доброволно, е написала процесната жалба до Районна прокуратура, която се интерпретира като злоупотреба с права. Моли да бъде потвърдено обжалваното решение.
Смолянският окръжен съд, като взе предвид оплакванията във въззивната жалба, възраженията в отговора и след преценка на събраните по делото доказателства счита, че въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна, а обжалваното решение, преценено по реда на чл.269 от ГПК е валидно, допустимо и правилно по следнитесъображения:
Девинският районен съд е бил сезиран с иск с правно основание чл.45 от ЗЗД, с който ищецът И. Я. Г. е претендирал да бъде осъдена ответницата К. З. Ш. да му заплати сумата от 2000 лева,като частичен иск от 10 000 лева, представляващи обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди, изразяващи се уронена репутация лично и като служител в системата на МВР от подадена срещу него жалба в Районна прокуратура-Девин за извършени самоуправни действия в имота й.
По делото не се оспорва, че ищецът и семейството му живеят в имот на неговите родители с административен адрес с.З., ул."Юг" № 11, а ответницата е техен съсед и живее на адрес: с.З., ул."Юг" № 9.
От изисканата и приложена по делото Преписка № 888/18.10.2017год. по описа на Районна прокуратура-Девин, се установява, че на 18.10.2017г. ответницата К. Ш. е подала жалба с входящ № 888/17, в която твърди, че съседът й И.Я. Г. /полицай/ е навлязъл в частната й собственост, с което е въпрепятствал и затворил пътя й. Моли да й бъде оказано съдействие за разрешаване на възникналата ситуация. Към жалбата си е приложила Договор за продажба на недвижим имот, частна общинска собственост, сключен на основание чл.35 ал.3 ЗОбС от 30.10.2016г., с който ответницата и съпруга й са закупили от Община Д. урегулиран поземлен имот УПИ VI-335, в кв. 49 по плана на с. З., община Д., област С., с адрес ул." Юг " №9, с площ от 570 кв.м. с трайно предназначение на територията – урбанизирана и НТП – жилищно застрояване с отстъпено и реализирано право на строеж, при граници : север – УПИ VII, изток – УПИ XVII, юг – УПИ V и запад – улична регулация, като договорът е надлежно вписан в Служба по вписванията, том IV, №195, вх. Рег. №1334 от 14.09.2016г. Приложена е скица на УПИ VI – 335, кв. 49 по плана на с. З., от която е видно, че съъщият на юг граничи с УПИ V-336. По жалбата от РП-Девин е възложена проверка заведена като ЗМ 241/2017г. на РУ-МВР-Девин. При проверката е установено, че от К. Ш. не е извършено замерване на границата между УПИ VІ-335 и УПИ V-336 от компетентно лице-лицензиран геодезист и че спорът е гражданско-правен, поради което с Постановление на РП-Девин от 19.12.2017год. е отказано да се образува досъдебно производство и преписката е прекратена, поради липса на данни за извършено спрямо К. Ш. престъпление по чл.323,ал.1 от НК.
От показанията на свидетелите К.А.Л., М. В. Г., О. А. И. и А. К. К. се установява, че между страните е възникнал спор по повод удължаването на построена между имотите им бетонова ограда. Свидетелите сочат, че между имотите е имало ограда, която преди 2-3 години е променена. Св.Г.твърди, че е продължено изграждането на оградата по съществуващата граница, а св. К. и св.И., че оградата е променена и сега в имота на ответницата не може да влиза камион с дърва, тъй като пътят е стеснен, а предишни години камионът е стоварвал дървата над къщата й. Св.Г., която е съпруга на ищеца сочи, че живеят в имота на родителите му в с.З., на ул. "Юг" № 11, който е съседен на имота на ответницата. Св.К.твърди, че като съседка е видяла строежа на оградата, като сочи, че И. е участвал при правенето й, разтоварвал е пясък, но не може да каже кой е възложил построяването на оградата -дали ищецът или баща му.
От показанията на св.К.А.Л., В. А.П., Д. Да. К. и М. В. Г. се установява, че са колеги на ищеца и през есента на 2017г. на 19.10 по твърдение на св.К.и на 20.10 по твърдение на св. Л.сутринта след проверка на бюлетина, който е със служебен достъп, за да проверят какви престъпления са се случили на територията на ОД на МВР-С. видяли, че срещу колегата им Г. има образувана преписка в прокуратурата за самоуправство.Когато го попитали той им отговорил, че няма никаква вина, нито е собственик, но негова съседка е пуснала жалба за някаква ограда. Твърдят, че бил много притеснен. Докато продължавала проверката около месец бил в това състояние. Притеснавял се и от шегите и подмятанията на колеги по повод проверката, затова, че е полицай , а е обвинен в извършване на престъплението самоуправство, което е уронило престижа му като полицай. Св.Г. твърди още, че бюлетинът се чете в цялата Областна дирекция и от Гранична полиция, където ищецът е работил преди и всички го познават. Тъй като страда от диабет, захарта му се повишила, не можел да спи.Районът е малък, всички се познават и хората коментирали случилото си, което допълнително притеснявало и стресирало ищеца.
При така установеното от фактическа страна правилно районният съд е квалифицирал предявеният иск по чл.45 ЗЗД и правилно е разпределил доказателствената тежест, като е посочил, че в тежест на ищеца е да установи, че ответникът е осъществил противоправно деяние, от което търпи вреди, изразяващи се в уронване на престижа му като личност и полицай, техния размер, както и причинна връзка между извършване на деянието и настъпилите вреди, а в тежест на ответника е да докаже възраженията си за неосноваетлност на иска.
Съгласно чл. 45, ал. 1 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, а ал. 2 на същата разпоредба въвежда законова презумпция за вината, която се предполага до доказване на противното. Съгласно чл. 51 от ЗЗД обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.
За основателността на иска ищецът следва да докаже, че ответникът е осъществил противоправно поведение, изразяващо се в злоупотреба с правото на жалба, довело до образуване на преписка в РП-Девин и извършване на проверка по ЗМ 241/19.10.2017г. на РУ-Девин, от което са настъпили неимуществени вреди за ищеца, изразяващи се в претърпените от него морални болки и страдания и че е налице причинна връзка между противоправното поведение и настъпилите неимуществени вреди.
По делото безспорно се установява, че на 18.10.2017г. ответникът К. Ш. е подала жалба в Районна прокуратура-Девин, в която е посочила, че съседът й И. Я. Г. /полицай/ е навлязъл в частната й собственост, с което е въпрепятствал и затворил пътя й, поради което моли да й бъде оказано съдействие за разрешаване на възникналата ситуация. По жалбата е извършена проверка като преписката е прекратена с Постановление на Прокурора, с което е отказано образуване на досъдебно производство.
Правилно районният съд е приел, че основният спорен въпрос е дали подавайки жалба до компетентен орган ответникът е злоупотребил с правото си на жалби и сигнали.Правото на гражданите на жалби, предложения и петиции до държавните органи е основно конституционно право, предвидено в чл. 45 от Конституцията на България и упражняването на това право представлява правомерно действие. Всеки има право да се обръща към надлежните органи и да излага пред тях обстоятелства, които са му известни, като прецени дали, кога и по какъв начин да упражни гарантираното му право на жалба пред съответния компетентен орган.Гражданинът, подаващ жалби е добросъвестен и когато посочените от него обстоятелства не бъдат установени. Правилно е прието също, че злоупотребата с право /противоправно поведение/ е налице, когато жалбите не се отправят с цел да бъдат взети мерки от съответните държавни органи, а когато на лицето, подаващо жалба е известно, че обстоятелствата, които твърди са неверни, но подава жалбата, за да навреди на друго лице или да накърни друг обществен интерес.В този смисъл недобросъвестното упражняване на правото на жалба е противоправно поведение – деликт, тъй като се извършва единствено с цел да бъдат увредени права и законни интереси на други лица по аргумент от чл. 57, ал. 2 от Конституцията и в противоречие с интересите на обществото – чл. 8, ал. 2, изр. второ ЗЗД. В този смисъл е съдебната практика на ВКС /Решение № 245/05.11.2014 г. по гр. д. № 1734/2014 г., I. г. о. , Решение № 758 от 11.02.2011г. по гр. д. № 1243/2009 г., IVг.о., Решение № 668/19.03.2010г. по гр.д. № 320/2009 г., IV г.о.и др. Съгласно посочената съдебна практика отговорността за вреди от злоупотреба с право по правното си естество е деликтна и противоправността се изразява в недобросъвестното упражняване на законно признато право, като доказването на недобросъвестността е в тежест на пострадалия. И при злоупотребата с право вината на дееца се предполага до доказване на противното, но вината в гражданското право не е субективното отношение на дееца към деянието, както в наказателното право, а неполагане на дължимата от добрия стопанин или добрия търговец грижа. Правилно в случая районният съд е приел, че ищецът не ангажира доказателства, че ответникът е подал жалба с цел да го увреди.
От ангажираните от страните гласни доказателства -показанията на св.Г., И. и К., които съдът кредитира като безпротиворечиви, се установява, че спорът между страните е по повод удължаването на съществуваща бетонова ограда между имотите им, с което е възпрепятстван автомобилния достъп в имота на ответницата и същата е трябвало да си пренася дървата от улицата над къщата. Макар ищецът да не е собственик на УПИ V-336, от показанията на свидетелите, включително и на съпругата му се установява, че той и семейството му живеят в имота и същият е ползувател, постоянният адрес на съпругата му е в същия имот, поради което ответницата е подала жалба срещу него, като го е смятала за собственик.
От показаниятана разпитаните свидетели на ищеца не се установява, че ответницата е подала жалбата единствено с цел да го увреди. Същите сочат само последиците от подаването на жалбата, а именно, че ищецът е преживял стрес и негативни емоции във връзка с подадената жалба и извършената по нея проверка. Правилно районният съд е приел, че ищецът не е доказал, че подавайки жалбата ответницата е злоупотребила с правото си на жалба,т.е. че същата е подала жалбата си единствено с цел да го злепостави и урони достойнството му. В случая от приложената прокурорска преписка и показанията на свидетелите се установява, че подаването на жалбата от ответницата е единствено с цел търсенето на съдействие за разрешаване спора относно процесната ограда.
Неоснователно е оплакването във въззивната жалба, че ответницата е злоупотребила с правото на жалба, тъй като същата е подадена повече от година след построяването на оградата, че ответницата е знаела, че ищецът не е собственик, макар и да живее в имота и че избирателно е насочила жалбата си срещу него. От показанията на свидетели И. и К. се установява, че жалбата е подаде във връзка с ограничения достъп на автомобил в имота на ответницата и създадените й затруднения при снабдяването й с дърва предишните години след удължаването на оградата, който се е налагало да пренася от улицата. Не се доказва и твърдението, че ответницата е знаела на кого по документи е собственост имота, след като ищецът живее в него и по показанията на св. К. е участвал в построяването на оградата. Според посочената съдебна практика на ВКС лицата, подаващи жалби са добросъвестни и когато посочените от тях обстоятелства не бъдат установени. Но те следва да се ограничат от законовата забрана да не вредят другиму, когато подават оплаквания за неверни обстоятелства, за които знаят, че са неверни. В случая ищецът не твърди и не доказва, че ищцата е знаела, че оградата е построена на действителната парцелна граница и не е налице навлизане в имота й, и въпреки това е подала жалба с цел да му навреди. С оглед на това правилно районният съд е приел, че ищецът не е доказал противоправността на извършеното от ответницата деяние-подаване на жалба, поради което след като не са налице всички кумулативни предпоставки на иска по чл.45 от ЗЗД правилно районният съд го е отхвърлил и затова обжалваното решение следва да бъде потвърдено. Ще следва на основание чл.81 във вр. с чл.78,ал.3 от ГПК да бъде осъден жалбоподателя да заплати на въззиваемата направените по делото разноски за въззивна инстанция в размер на 400 лева за адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения Смолянският окръжен съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 67/02.05.2018г., постановено по гр.д.№ 40/2018г. по описа на Девинския районен съд.
ОСЪЖДА И. Я. Г. с ЕГН * от с.З., със съдебен адрес гр.П., Б. "Ц. Б. ІІІ О." № 5. Л. С. .4,А.25-А.С. С. да заплати на К. З. Ш. с ЕГН * от с.З., ул. "Юг" № 9 разноски по делото за въззивна инстанция в размер на 400 лева за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване на основание чл.280, ал.3,т.1 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: