И за да се произнесе, взе в предвид следното:
Смолянският окръжен съд е сезиран с частна жалба вх.№1124 от 17.08.2018година от К. Я. А.,депозирана Ч. пълномощника му А.С. Г. срещу Определение №252 от 27.07.2018година, постановено по гр.д.№54/2018година по описа на Девински районен съд, с което е върната исковата молба и е прекратено производството по делото,поради неотстраняване в срок констатираните нередовности с Разпореждане №507/08.06.2018година.
С частната жалба се излагат оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост на атакуваното определение, както и нарушение на процесуални правила. Поддържа също така,че с Разпореждане № 507 /08.06.2018 г. съдът допуска „ГРЕШКА относно приетото,че се иска обезсилване на нотариален акт №100, том 1, рсг.№ 966, н. дело № 83/22.07.2016г. като вече ги е уведомил ,че делото в тази част на исковата молба следва да бъде прекратено,тъй като с този нотариален акт Д. Я. придобива от своята сестра но пътя на дарението 1/8 идеална част от процеският имот. С молбата- уточнение от 20.07.2018 г. е поискана поправка на съдебния акт в тази част,както и се поддържа,че предмет на делото е констативен нотариален акт №98, том І, регисгьр 954, дело№ 81 /20.07.2016 г.на нотариус Цветелин Пенков Г..
На следващо място се изразява несъгласие относно приетото в обжалваното определение, че въпреки дадените указания,същите не са изпълнени и исковата молба не отговаря на изискванията на чл.127 ал.1 г.4 и 5 от ГПК,като се твърди,че с последната уточнителна молба много ясно са изложени фактите и обстоятелствата, въз основа на които се гради иска, а съдът не приема направените уточнения и счита, че не е налице правен интерес относно предявените искове.Основателност на оплакването жалбоподателят обосновава с Тълкувателно Решение № 8 /2012 г.постановено на 27 ноември 2013 г. па ОСГТК на ВКС и въпреки ясният петитум посочен в последната молба прекратява делото.
Моли окръжният съд да отмени Определение № 252/27.07.2018 г.постановено по гр. д. №54/2018година и да върне делото за разглеждане от районен съд гр. Девин.
Окръжен съд С., след като обсъди доводите на жалбоподателя, взе предвид данните по делото и прецени приложените доказателства, съобрази следното:
Районен съд Девин е сезиран с искова молба от К. Я. А., депозирана пълномощник адвокат С. Г..
Исковата молба е оставена без движение от Районен съд Девин с разпореждане №103 от 21.02.2018 г. и са дадени указания на ищеца да впише исковата молба.
С разпореждане №117 от 17.02.2018година съдът е разпоредил на основание чл.131 връчване на исковата молба.
С разпореждане № 507/08.06.2018г. и във връзка направени възражения в писмения отговор на ответниците, районен съд указва на ищеца в едноседмичен срок, считано от съобщението да приведе исковата молба в съответствие с изискванията на чл.127 ал.1 т.4 и т. 5 от ГПК, с указване последиците от неизпълнение в дадения срок. Със съдебния акт е приета процесуална недопустимост на исковата претенция относно предявените искове по чл.124 от ГПК и чл.32, ал.2 от ЗС, които могат да бъдат предмет на разглеждане в друго исково производство, извън настоящото – делбено. Приема за недопустимо с иска за делба да се съединяват и искове по чл.124 от ГПК и чл.32, ал.2 от ЗС, обоснована с разпоредбата на чл.343 ГПК. Относно искането за отмяна и обезсилване на нотариален акт за дарение на недвижими имоти № 100, том I, рег.№ 966, дело № 83/22.07.2016г. на нотариус Цв. Пенков, приема, че издадения нотариален акт не е констативен и не подлежи на отмяна по реда на чл.537 от ГПК позовавайки се на задължителна съдебна практика обективирана в ТР №3 от 29.11.2012г. по т.д. №3/2012г. ВКС, ОСГК.
Указва на ищеца да уточни кои от всички предявени искове поддържа, както и дали исковете са насочени по отношение на А. И. Я., с оглед направеното възражение, че същата не е съсобственик на процесните имоти, предвид извършеното от нея разпореждане със своята наследствена 1/8 ид. част от тях, както и изложените твърдения в обстоятелствената част на исковата молба да съответстват на петитума на иска.
Разпореждането е получено от пълномощника на ищеца К. Я. А. - А.С.Г. на 16.07.2018г.
В дадения от съда срок - на 22.05.2018година е постъпила молба, в която Ч. пълномощника си ищецът заявява,че оттегля всички останали искове и поддържа само иска за отмяна на констативен нотариален акт №98,том І,регистър 954,н.д.81 от 20.07.2016 година, относно признаване право на собственост за имот придобит по давностно владение и наследство, в полза на З. И. А., А. И. Я., К. Я. А. и Д. Я. А., съответно при права 5/8 идеални части за първата и по 1/8 идеална част за останалите, касателно имот пл.№147, с площ 920 кв.м,образуващ УПИХІV-147,кв.23 по плана на с.Змеица при посочени граници,ведно с построените в имота масивна жилищна сграда на два етажа, пристройка към жилищната сграда на един етаж, стопанска сграда със застроена площ 35 кв.м,масивен гараж със застроена площ 35 кв.м., стопанска постройка(сайвант),със застроена площ 17 кв.м, ведно с всички трайни подобрения и приращения в имота.
На 22.05.2018г. е депозирана от ищеца,Ч. пълномощника А. С. Г. молба- уточнение, с която моли съда на основание чл.108 от ЗС във връзка с чл.124 oт ГПК да признае за установено, че ищеца К. Я. А. е изключителен собственик на сгради - МАСИВЕН ГАРАЖ със застроена площ от 47 кв.м., който е построен 1997 г. и СТОПАНСКА ПОСТРОЙКА - САЙВАНТ от 45 кв. м. е построена 1997 г., построени в УПИ ** с. З. община Д., У. М. № 2, с площ от 920 кв. м., на основание давностно владение, което датира от 1997 г. и е заявено от него на останалите наследници, които имоти се владеят и ползват само от него от момента на тяхното построяване. Моли съда да обезсили и отмени нотариалният акт № 98, том I, рег. № 954, дело № 81 от 2016 на нотариус Цветелин Пенков, като издаден без правна легитимация, в нарушение на закона, с уточнение, че извършено от нотариуса правно действие е без правно основание, затова, че не е удостоверил личното волеизявление на страните, в нарушение на разпоредбите на чл. 578 и чл.579 от ГПК като е издадент нотариален акт от името на лице, което не може да ръководи действията си и е в пълна „деменция“- Зайнепа И. А., както и че е издал нотариален акт с неистинско съдържание, без да отчете факта, че сградите описани по -горе са лична собственост на К. Я..
С разпореждане №507 от 08.06.2018година рйонен съд приема, предвид уточнителната молба, че иска за обезсилване и отмяна на констативния нотариален акт е акцесорен иск към собственическите искове - чл.124 от ГПК,чл.108 от ЗС, чл.34 от ЗС и е указал на ищеца да отстрани констатираната нередовност като предяви главен иск за собственост и акцесорен, като изложи твърдения в обстоятелствената част на исковата молба, които коренспондират с петитума на иска(исковете).
Разпореждането е получено от пълномощника на ищеца на 16.07.2018 година и на 24.07.2018 година е депозирана уточнителна молба вх.№1002, в която се излагат фактически твърдения, че ищецът е изключителен собственик на масивен гараж със застроена площ 47 кв.м и стопанска постройка(сайвант) със застроена площ 45 кв.м.,построени със закупени от него материали през 1997година, със знанието и без противопоставяне на ответниците по делото и се иска да бъде признат за изключителен собственик на тези постройки на основание давностно владение от 1997година. Излага твърдения, че върху молбата за издаване констативен нотариален акт №98,томІ,рег.№954,дело 81 от 2016 година не се е подписал, не е подписал и декларациите описани в нотариалния акт, а въз основа на този нотариален акт А. И. Я. е дарила 1/8 идеална част от от имота на брат им Д. Я. Я. ,включително гаража и сайванта. Твърди неистинско и неавтетично удостоверяване личността на майката на страните З. А.,която е лице поставено под пълно запрещение, като се иска съдът да обезили и отмени констативен нотариален акт №98,томІ,рег.№954,дело 81 от 2016 година, като издаден без правна легитимация, в нарушение на закона, извършено без правно основание,изразяващо се в това,че е удостоверил личното волеизявление на страните и го е издал от името на лице, което е поставено под пълно запрещение, както и е издал нотариален акт с неистинско съдържание, без да съобрази факта, че описаните по-горе сгради са негова собственост.
На 27.07.2018г. е постъпила молба, с която моли на основание чл.389 ал.1 и 2 и чл. 391 ал.1 т. 1 от ГПК да допусне обезпечение -ВЪЗБРАНА върху описаният недвижим имот до приключване на съдебната процедура пред всички инстанции. Моли съда да се произнесе, като разгледа молбата му в най - кратък срок. Твърди, че ответника Д. Я. не желае да зачита закона. Моли съда да приеме, че са налице убедителни писмени доказателства и да допусне обезпечението. Твърди, че с покана от 24.07.2018 г. от Сребра Ясенова, настойник на Зайнепа И. Мехмедова, поставена под пълно запрещение го кани, който е съветник в настойническият съвет, да вземе участие в заседание на настойническият съвет, което ще се проведе 06.08.2018 г. в с. З. с цел продажба на дела от имота на Зайнепа И. Мехмедова, в размер на 4/6 идеални части. Въпреки, че на съпруга на Сребра Ясенова лицето Д. Я., който също е член на настойническият съвет му е известно, че има висящо дело с което се иска обезсилване и отмяна на първоначално издаденият нотариален акт, същият предприема правни действия с цел да се облагодетелства.
С определение №252 от 27.07.2018година районен съд приема,че констатираните нередовности на исковата молба не са отстранени въпреки подробните указания, поради което е разпоредил връщане на нередовната исковата молба и е постановил прекратяване производството по делото. Оставил е молбата за обезпечение без уважение,обосновавайки с нередовната искова молба.
Настоящият съдебен състав не споделя този извод на първоинстанционния съд.
Съдът счита, че обжалваното определение е валидно и допустимо, но е неправилно, поради следното:
Съгласно разпоредбата на чл.129 ал.3 от ГПК, когато ищецът не отстрани в дадения от съда срок нередовностите на исковата молба, същата заедно с приложенията се връща. Преценката на законосъобразността на процесуалното действие на съда по връщане не нередовна молба, респ. прекратяване на производството по делото е във функционална връзка и обусловеност от преценка на законосъобразността на предхождащите определението за връщане, респ. за прекратяване на производството по делото, процесуални действия.
Действително, първоначално подадената исковата молба е била нередовна, доколкото част от твърденията в нея са били неясни и противоречиви. В поредицата уместно давани от страна на съда указания на ищеца за отстраняване на нередовности на исковата молба, с последната уточняваща молба, възприемана като логично продължение на предходните такива, страната е съумяла да изпълни указанията на съда.
Посочването на правната норма, на която се основава претенцията, не е елемент от редовността на исковата молба. Ищецът не е длъжен да сочи правна квалификация на иска си, а ако е дал такава, същата не обвързва съда. Основание на иска е не правната квалификация на искането, а фактите от които то произтича ,като ищеца е посочил в какво се състои искането съгл. чл.127 от ГПК.
Предвид изложеното, се налага изводът, че не е налице разминаване между обстоятелствената част и петитума на исковата молба, тъй като последният следва логически изложените твърдения на ищеца. Районният съд връщайки исковата молба и прекратявайки производството по делото е постановил един незаконосъобразен съдебен акт, който следва да бъде отменен. Делото следва да се върне на първоинстанционния съд за извършване на следващите се съдопроизводствени действия по разглеждане на подадената искова молба.
В този смисъл е и определение №201 от 27.05.2014г. на ВКС по ч.гр.д.№3063/2014г., II г. о., ГК съгласно което „…Отправеното до съда искане подлежи на тълкуване с оглед изложените фактически твърдения, въз основа на които се извежда интереса от определена защита. От ищеца не може да се изисква, след като надлежно е посочил фактите, обуславящи наличието на правен спор с ответника, да формулира юридически издържан петитум, съобразен с редакцията на приложимата за случая правна норма, тъй като това би ограничило по недопустим начин конституционното му право на защита….. Възприемането на противната конструкция би означавало, че в тежест се страните се вменява задължението да знаят материалния закон, докато по силата на основополагащия принцип на законност в процеса /чл.5 от ГПК/ съдът е този, който следва да осигурява правилното приложение на закона, в изпълнение на което в първото по делото заседание при докладване на делото той следва да посочи вярната квалификация на предявения иск и подлежащите на доказване правнорелевантни факти за спора (чл.146 ал.1 ГПК)“.
Следователно признавайки правото на съдебна защита, законът очаква от ищеца да формулира и обоснове искането си за защита до степен, позволяваща на съда да определи правното основание и значимите в тази насока факти, с оглед задължението му да определи предмета на доказване. Настоящият състав приема, че отразените в исковата молба и в последващите уточняващи я молби обстоятелства създават яснота за фактите, на които К. А. основава своите претенции и за исканията, които отправя към съда.
Предвид изложеното, се налага изводът, че не е налице разминаване между обстоятелствената част и петитума на исковата молба, тъй като последният следва логически изложените твърдения на ищеца. Районният съд връщайки исковата молба и прекратявайки производството по делото е постановил един незаконосъобразен съдебен акт, който следва да бъде отменен. Делото следва да се върне на първоинстанционния съд за извършване на следващите се съдопроизводствени действия по разглеждане на подадената искова молба.
Предвид изложените съображения и на основание чл.278 от ГПК, съдът в насотящия си състав

О П Р Е Д Е Л И :

ОТМЕНЯ определение № 252 от 27.07.2018 г., постановено по гр. д. № 54/2018 г. по описа на Районен съд Девин, с което е върната исковата молба и е прекратено производството по делото и ПОСТАНОВЯВА:
ВРЪЩА делото за извършване следващите се съдопроизводствени действия по разглеждане на подадената искова молба.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: