Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК. Образувано е по жалба на М. Д. В. ЕГН * от гр. С., К. „. Д. У. „. № * срещу постановление за възлагане на недвижим имот от 12.06.2013г. по изп.д. № 385/2010г. на СИС при Районен съд-С.. С обжалваното постановление ДСИ на основание чл. 496, ал.1 ГПК е възложил в полза на Г. В. Г. на цена 48 300 лв.имот пл. № *** с площ 530 К.м., за които е отреден УПИ **-**, кв *, по ЗРП на с. С., общ. С. от 1985г., ведно с построената в имота двуетажна жилищна сграда със застроена площ 72 К.м. при граници на УПИ: улица, УПИ **-** на насл. на М. Д., УПИ **-** на Н. Ч., УПИ **-** на насл.на Б. Ч. и УПИ **-** на Община С..
Твърди се в жалбата, че на 09.08.2011г. при отваряне на наддавателните предложения по делото жалбоподателката В. е обявена за купувач на имота с оглед предложената от нея най-висока цена от 95 500 лв.Цената не била внесена в срока по чл. 492, ал.3 ГПК. Вместо ДСИ да обяви друг купувач на имота- предложилия следващата най-висока цена /т.е. отново В. на цена 85 500 лв./, с протокол от 09.05.2012г. той обявил за купувач Г. В. Г. на предложената от него цена 48 300 лв. Изрично се отбелязва в жалбата, че цената на която е обявен за купувач Г. е значително по-ниска от другите две наддавателни предложения. Макар, че Г. Г. на 09.05.2013г. е внесъл сумата съобразно разпределението от 06.06.2012г.
При тази фактическа обстановка се счита, че обжалваното постановление за възлагане на недвижим имот от 12.06.2013г. по изп. д. № 385/2010г. на СИС при СРС е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
Отговор на жалбата не е постъпил.
В мотивите си ДСИ заема становище за неоснователност на жалбата. Счита, че в класирането на наддавачите в проданта всеки наддавач участва само с едно свое предложение, и това е предложението с което е посочил най-висока цена. От анализ предложен от ДСИ на нормата на чл. 493 ГПК се навежда довод, че на всеки наддавач се прави предложение само веднъж да закупи имота изнесен на публична продан. Обратното становище толерирало права от собствено недобросъвестно процесуално поведение на наддавачите.
След преценка на събраните по делото доказателства съдът установи следното: Жалбата срещу постановление за възлагане на недвижим имот от 12.06.2013г. по изп. д. № 385/2010г. на СИС при СРС е процесуално допустима. Тя е подадена в преклузивния срок за обжалване действията на ДСИ, насоена е срещу годен за обжалване по смисъла на чл. 435 ГПК съдебен ъкт и е подадена при наличие на правен интерес от търсената защита.
Предвид тези съображения по нея се дължи произнасяне по същество.
Разжледана по същество жалбата е основателна, като съображенията за това са следните:
По делото няма спор относно фактите. Те са безспорно установени. Не е спорна изнесената в жалбата слещу действията на ДСИ фактическа обстановка, според която на 09.08.2011г. при отваряне на наддавателните предложения по делото жалбоподателката М. В. е обявена за купувач на имота с оглед предложената от нея най-висока цена от 95 500 лв.Цената не била внесена в срока по чл. 492, ал.3 ГПК. С протокол от 09.05.2012г. ДСИ обявил за купувач Г. В. Г. на предложената от него цена 48 300 лв.
В случая спорът се свежда до това кой е релевантният за преценка на поредността на обявяване на купувачите от ДСИ елемент- наддавателното предложение или наддавача.
Нормата на чл. 493 ГПК не оставя значително поле за размисъл. Систематичното й място е в гл. четиридесет и трета ГПК. Целия институт на изпълнение върху недвижими вещи, както и впрочем целия дял "Изпълнение на парични вземания" има за цел да гарантира максимално интересите както на взискателя, така и на длъжника. Именно затова нормите уреждащи проданта са ориентирани към нейното максимално разгласяване по начин, по който да се даде публичност на тази продан с цел недвижимия имот /или движима вещ/ да бъдат продадени на възможната най-висока цена. Подобно становище е утвърдено в съдебната практика до степен изключваща противоположната теза. В тази връзка съдът счита за излишно да цитира приложената към жалбата съдебна практика. След като това е така, вън от всякакво съмнение се намира идеята, че при избор на следващия купувач съдия изпълнителя изхожда от отговора на въпроса кой е дал следващото най-високо наддавателно предложение. Аргумент в тази насока съдържа и нормата на чл. 493, ал.2 ГПК според която ......съдебният изпълнител обявява за купувач на имота наддавача, който е предложил следващата най-висока цена, т.е. ; ако този наддавач не внесе предложената от него цена в едноседмичен срок от обявяването му за купувач, съдебният изпълнител обявява за купувач наддавача, направил следващото по ред наддавателно предложение и постъпва така до изчерпване на всички наддавачи, предложили цена, равна на началната; Цитираният текст недвусмислено сочи, че за ДСИ е ирелевантно кой точно е наддавачът предложил следващата най-висока цена, защото това представлява отделно наддавателно предложение. Приетия от ДСИ в случая подход и тезата, застъпена в мотивите му изключва по категоримен начин идеята един наддавач да прави различни наддавателни предложения. Това е така, защото ако приемем, че той може да бъде обявен само веднъж за купувач по най-високата предложена цена, то следващите му наддавателни предложения никога няма да бъдат взети под внимание. А това очевидно не е така предвид правата, предоставени му от текста на чл. 489, ал.2, изр. 2 и 3. Едва ако този наддавач, направил различни наддавателни предложения и след като е обявен за купувач по всяко едно от тях не внесе в срок предложената цена и по последното от наддавателните си предложения понася санкцията на чл. 493, т.1 ГПК, т.е. внесеният от него задатък не се връща, а служи за удовлетворяване на взискателите. Това е санкцията за неправомерното му поведение, послужило като основание за забавяне на проданта. Всяко друго тълкуване на цитираната правна норма според настоящия състав е в разрез възприетата от законодателя логика.
Предвид горното жалбата се явява основателна и следва да бъде уважена. Обжаланото постановление на ДСИ за възлагане на недвижим имот от 12.06.2013г. по изп.д. № 385/2010г. на СИС при Районен съд-С. следва да бъде отменено и делото следва да бъде върнато на ДСИ за предприемане на последващи действия по компетентност съобразно указанията на Окръжен съд-Смолян по приложението на процесуалния закон.
С жалбата е поискано присъждане на адвокатско възнаграждение, но тъй като не са представени доказателства, че такива разноски са направени от жалбоподателката, не е посочен дори размера, такива не следва да се присъждат.
Мотивиран от горното Окръжен съд-Смолян в настоящия си съдебен състав

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Постановление за възлагане на недвижим имот от 12.06.2013г. по изп.д. № 385/2010г. на СИС при Районен съд-С..
ВРЪЩА делото за предприемане на последващи действия по компетентност съобразно указанията на Окръжен съд-С. по приложението на процесуалния закон.
РЕШЕНИЕТО НЕ ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ.



ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: