и за да се произнесе , взе предвид следното :
Производството е по чл.310 ,ал.1т.1 ГПК.
С решение №61/ 16.05.2019 г. по Г.д. №27/2019 г. Чепеларският районен съд е отхвърлил като неоснователни предявените от Н. Г. У., срещу „. С. България " Е. " Г. на основание чл.344 ал.1, т.2 и 3 във връзка с чл.225 от Кодекса на труда искове и е осъдил Н. Г. У. да заплати на „. С. България Е. -деловодни разноски в размер на 1022, 62 лева.
Постъпила е въззивна жалба с В.№1656/30.05.2019г. /с пощенско клеймо от 29.05.2019г./ от Н. Г. У.,който намира обжалваното решение за незаконосъобразно и необосновано.С оглед направеното от ответника „. С. Б.Е. възражение съда е приел, че исковете са предявени след изтичане на предвидения в член 358, ал.1,т.2 КТ срок за това, т.е. че са погасени по давност.Счита ,че съда е отхвърлил предявените искове като неоснователни без да изследва въпроса по същество.Намира ,че с това решение се нарушават правата и законните интереси на жалбоподателя. На чисто формално основание в нарушение на Конституцията на Република България и относимите материално-правни норми към този трудово-правен спор от Европейското законододелство счита че се прегражда правото му на справедлив С. процес. Счита ,че решението в частта за разноските , въпреки възражението на доверителя му че те са прекомерно и неоправдано завишени, а и изричната молба на процесуалния представител на ответното дружество, че претенцията на ответника е за минимални деловодни разноски, решението на съда и в тази му част намира за явно несправедливо.Поради това моли съда да отмени обжалваното решение и да приеме, че с оглед допусната техническа грешка при изписване върху пощенския плик ,в който е била поставена исковата молба, адресирана до чепеларския районен съд вместо адреса на районен съд Г. по погрешка като получател е посочен адреса на работодателя „. С. Б.Е..Счита ,че е спорен въпроса дали в конкретния случай е приложима разпоредбата на чл.358 ал.З КТ. Моли възивния съд да приеме, че районния съд неправилно е приложил чл.358 ал.3 КТ. Неправилно е приел, че исковете са погасени по давност.Моли съда да разгледа спора по същество,като намира ,че исковете са основателни и доказани.Счита ,че ответното дружество е могло след като се е запознало С. съдържанието в плика и с исковата молба,то по свой почин да отмени оспорваната заповед и или да препрати исковата молба, адресирана не до него , а до районен съд Ч. /компетентния орган да я разгледа/. Вместо това отново с обратна разписка исковата молба, ведно с първия плик е „върната" по пощата на съдебния адрес на Н. У. в град Смолян -за адвокат Ф.Т..
Моли съда да разгледа делото по същество и се произнесе по предявените искове. Твьрди ,че ответното дружество не е успяло да докаже, че процесната заповед №1122/04.12.2018 година, с която е прекратено трудовото правоотношение с Н. Г. У. е законосъобразна Напротив счита ,че се установява, че същата е издадена в нарушение на материалния закон и при съществени процедурни нарушения. Намира ,че не се доказва наличието на фактически и правни основания за нейното издаване като същата за немотивирана.Той е заемал длъжността „Машинен оператор, банциг" Цех „Шлайфове" до 04.12.2018 година, когато С. заповед №1122/04.12.2018 година на управетеля Й. Л." и прокуриста М. Е., трудовото му правоотношение е прекратено. С цитираната заповед е разпоредено прекратяване на трудовото му правоотношение на основание чл. 328,ал.1, т.2 от КТ - поради съкращаване на щата,считано от 05.12.2018 година. Счита ,че тази заповед е необоснована и немотивирана . От съдържанието на заповедта моли съда да обърне внимание ,че не става ясно каква е волята на работодателя и фактическото основание за прекратяването на трудовия договор. Израза считано от 5.12.2018 година счита ,че води до една неяснота, какво точно е имал предвид работодателя, от тогава се съкращава щата или заповедта влиза в сила от 05.12.2018 година. Счита ,че това е от изключително значение при изясняване законосъобразността към момента на издаването и- 4.12.2019 година.Моли съда да обърне внимание ,че от оспорената заповед посочване на конкретен акт ,въз основа на който се издава тази заповед липсва . Моли съда да приеме, че в заповедта липсва посочване на годно фактическо основание , към момента на нейното издаване и връчване на Н. У.. Израза поради „съкращение в щата" счита ,че не е достатъчен при обстоятелството ,че не е конкретизирано фактическото основание.С оглед представения по делото трудов договор №1405/09.01.2019 година ,сключен с лицето А.А.М. в цех „Шлайфове" на длъжност „Машинен оператор, банциг" на същата длъжност , на която е работил Н. Г.У. до 04.12.2018 година счита ,че потвърждава факта ,че е налице едно фиктивно „съкращение". Счита ,че същото е само „на книга". Изслушаните свидетели Х.П., С.Д. и А.Р. говорят не за съкращение в щата ,а за намаляване обема на работа, което изрично е посочено в чл.328 ал.1 т.3 КТ , като друго самостоятелно правно основание за прекратяване на трудовия договор.
Счита ,че проведения „подбор"е извършен при нарушена процедура, по допълнителни критерии и предварително изготвени формуляри. Намира ,че при внимателен прочит на свидетелските показания и на членове на комисията по подбора се установяват редица противоречия относно начина на провеждане и как са оценявани „допуснатите" до подбор лица.Намира ,че подбора е следвало да бъде извършен сред всички работници в цех „Шлайфове", а не само сред посочените лица,защото по техни данни работниците от цех „Шлайфове" при необходимост взаимно се заместват един друг при работата на различни машини. „Решаващ" критерий, за крайния резултат при подбора свидетеля Р. сочи, че са взели „мнението" на бригадирите, които не са били включени в комисията А водещ критерии при оценката на Н. У. е бил „лошата му" трудова дисциплина .Моли съда да обърне внимание ,че няма представени документи за наложени наказания на Н. У. за лошата му дисциплина. Счита ,че е смущаващо обстоятелството , че на 9.01.2019 година на неговата длъжност -банцигкар е назначен отново А.М., бивш работник в същия цех ,който е бил дисциплинарно уволнен преди това.Поради това моли съда да уважи изцяло депозираната въззивна жалба Претендира разноски.
В законният срок е постъпил писмен отговор с В.№2051/11.07.2019г./с пощенско клеймо от 09.07.2019г./ от „. С. България " Е. Г. Ч. П. А.Д. ,който намира въззивната жалба за неоснователна Моли съда да обърне внимание ,че срока за завеждане на иска по чл. 358, ал. 1, т. 2 КТ изтича на 05.02.2019 г. Исковата молба за отмяна на процесната заповед е изпратена по пощата от процесуалния представител на ищеца до районен съд Г. Ч. едва на 12.02.2019 г., след като давностният срок е изтекъл.Намира ,че правилно районният съд приема, че с изпращането на исковата молба до работодателя на 04.02.2019 г., давностният срок по чл.358, ал.1, т.2 КТ е бил пропуснат. В действителност в чл. 358, ал. 3 КТ е предвидено, че давностният срок по ал.1 не се счита пропуснат, ако исковата молба е подадена до некомпетентен орган. Във възприетата от решаващия състав съдебна практика на ВКС, която е цитирана в обжалваното решение, непротиворечиво е застъпено становището, че под некомпетентен орган съгласно чл. 358, ал. 3 КТ, законодателят няма предвид работодателя. Счита ,че без правно значение е, че в получената от работодателя искова молба е посочено, че се предявява пред районен съд Ч.. Получател на писмото с исковата молба от 04.02,2019г. е адресатът му - „. С. Б. Е., а не съда. Счита ,че правилно районен съд Г. Ч. е приел , че получаването на искова молба от ответник по гражданско дело, не прекъсва давността. Моли съда да вземе предвид и общата разпоредба на чл.125 ГПК, според която искът се счита за предявен с постъпването на исковата молба в съда.Счита ,че останалите доводи на въззивника не следва да бъдат споделяни .Намира ,че обжалваната заповед е законосъобразна. Същата е издадена от законните представители на дружеството при спазване на разпоредбите на чл. 328, ал.1, т.2 и чл. 329 КТ.Съгласно допълнително споразумение от 22.01.2018 г. към трудов договор № 955 ищецът е работил на длъжност «Машинен оператор, банциг» в цех «Шлайфове», в Г. Ч.. Съгласно щатното разписание на довереното му дружество, в сила от 01.09.2018 г. 8 служители на «АМЕР С. БЪЛГАРИЯ» Е., сред които и ищецът, заемат посочената длъжност. С. заповед № 211 от 30.11.2018 г. на У. и прокуриста на работодателя - г-н Й. Л. и г-жа М. Е., счита ,че е изменено щатното разписание на довереното му дружество, като се съкращава една бройка от длъжността «Машинен оператор, банциг», считано от 01.12.2018 г. и е назначена комисия за извършване на подбор по чл. 329 КТ, като се определят и критериите за извършване на същия. След влизане в сила на новото щатно разписание комисията, назначена от У. и прокуриста, е извършила подбор между всичките 8 служители, сред които и Н. У., заемащи длъжността «Машинен оператор, банциг», въз основа на посочените в заповедта критерии и във формулярите за подбор, изготвила е протокол за извършения подбор от 03.12.2018 г., който е предоставен на У. и на прокуриста преди издаване на обжалваната заповед. Видно от протокола и формулярите за подбор към него, комисията е предложила уволнението на ищеца поради наличието на най-ниски показатели/оценки в сравнение с всички останали работници на същата длъжност.
Трудовият договор на г-н Н. У. е прекратен на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 2 КТ - поради съкращаване на щата, което изрично е посочено в обжалваната заповед, както и моментът, от който се прекратява трудовият договор - считано от 05.12.2018 г. Счита ,че няма законово изискване при прекратяване на това основание да се излагат мотиви или на съответния служител да се предоставят други документи, освен заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение и предизвестието, което безспорно се приема и в съдебната практика.
Счита ,че е неоснователно възражението във въззивната жалба за липса на извършен подбор от страна на довереното му дружество В процесния случай се съкращава 1 от съществуващите 8 щатни бройки, поради което счита ,работодателя е бил длъжен да извърши подбор съгласно разпоредбата на чл. 329 КТ. Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства счита, че в районен съд Г. е проведено пълно и главно доказване на извършения от довереното му дружество подборСчита че в конкретния случай, подборът е извършен съобразно посочените във формулярите за извършване на подбор данни от комисия, която е направила оценка на квалификацията и нивото на изпълнение на работата на всеки един и е предложила прекратяване на трудовия договор на служителя Н. У., който е получил най-нисък резултат - 190 точки. От разпита на допуснатите ни двама свидетели счита ,че се доказва съответствието между поставените от комисията оценки на всички 8 работници, включени в подбора, и действително притежаваната от тях квалификация и качества за по-добро изпълнение на работата.
Относно присъдените с първоинстанционното решение разноски, счита, че размера на същите не може да се обжалва с въззивната жалба, а е следвало ищцовата страна да отправи молба до районен съд Г. Ч. за изменение на решението в частта за разноските и след постановяване на евентуално определение за отхвърляне на молбата, това определение би подлежало на обжалване пред въззивния съд С. самостоятелна частна жалба. Предвид горното, в срока за искане на изменение на решението, в частта за раноските, такова изменение не е поискано от ищеца, поради което в настоящото производство такова искане е недопустимо.Поради това моли съда да потвърди обжалваното решение като законосъобразно и обосновано и присъди направените в настоящото въззивно производство разноски, включително и за адвокатски хонорар, който е съобразен с броя и цената на предявените искове.
В съдебно заседание пред окръжен съд Г.Смолян жалбоподателят Н. Г. У. се явява лично и с А.Ф.Т. поддържа изцяло депозираната въззивна жалба ,ведно с всички законни последици.
Въззиваимият „. С. България "Е. Г. се предстяавлява от А.Д. ,надлежно упълномощен ,който поддържа становище ,че въззивната жалба е неоснователна и моли съда изцяло да потвърди обжалнатото решение като законосъобразно и обосновано постановено.Претендира разноски за настоящата инстанция.
Смолянският окръжен съд намира ,че въззивната жалба е процесуално допустима.Депозирана е от надлежно упълномощен процесуален представител,в законният срок ,освободен от внасяне на държавна такса , тъй като се касае за трудов спор и при наличие на правен интерес от търсената защита.
Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
Не се спори относно факта ,че между Н. Г. У. и „. С. Б. Е. на 13.04.2017г. е бил сключен трудов договор №955, с който Н. У. е бил назначен на длъжност „шлайфист“ в цех „Шлайфове“ в Завод 2 на дружеството ответник в Г.,
С допълнително споразумение от 22.01.2018 г. трудовият му договор е бил изменен като Н. У. е бил преназначен на длъжност „машинен оператор, банциг“ в цех “Шлайфове“. На 04.12.2018г. на ищеца Н.У. били връчени предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение №187/04.12.2018 г. и С. Заповед №1122/04.12.2018 г. след като му е било връчено предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение ,му е прекратен трудовия договор след проведен подбор ,на основание чл.328,ал.1т.2 КТ поради съкращаване на щата ,считано от 05.12.2018г.
Няма спор че заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е връчена на Н. У. на 04.12.2018г.
Основният въпрос ,на който съда следва да даде отговор е дали исковата молба от Н. У. Ч. А.Ф.Т. е депозирана в законният двумесечен срок по смисъла на чл.358,ал.1т.2 КТ .
Изрично в пискменият отговор с В.-№981/27.03.2019г. от „. СпортсБългария "Е. Ч. А.Д. е направено възражение ,че исковата молба на Н. Г. У. Ч. А.Ф.Т. е била изпратена по пощата едва след 12.02.2019г. и подаването и е след като е изтекъл двумесечният срок,който започва да тече от деня на прекратяване на трудовото му правоотношение ,считано от 05.12.2019г. до 05.02.2019г.
Вярно е че самата исковата молба от Н. Г. У. ,Ч. П. му А.Ф.Т. е адресирана до районен съд Г. ,но видно от пощенския плик приложен на стр.15 от първоинстанционното дело ,в който се е намирала тази искова молба е бил адресиран от А.Ф.Т. , пълномощник на Н. У. до У. на „. С. "Е. с адрес Г. ,ул"Чая №3.
След като ответното дружество „. С. България "Е. Г. е установило ,че изпратените от А.Т. пълномощник на Н. У. искова молба и приложения погрешно са адресирани до дружеството-ответник ги е върнало на подателя по пощата с обратна разписка.,за което има доказателства представени в първата инстанция.
Исковата молба с която Н.У. предявява исковете по чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ е депозирана до районен съд Г. Ч. Ч. „Български пощи“ с пощенско клеймо на 12.02.2019 г. и е с В.№477/13.02.2019 г. Законосъобразно и обосновано районният съд е приел ,че Заповед №1122/04.12.2018 г. за прекратяване на трудовия договор е връчена на ищеца на 04.12.2018 г.,считано от 05.12.2018г.Поради това ищецът е следвало да депозира исковата си молба най-късно до 05.02. 2019г. Законосъобразно и обосновано районен съд Г. е приел ,че правото на ищеца да предяви иск за отмяна на уволнението се е погасило към 12.02.2019г, тъй като не е било упражнено в законоустановения 2-месечен срок от връчване на Заповед №1122/04.12.2018 г.
Съгласно чл.358 ал.3 КТ срокът по ал. 1 не се смята пропуснат, ако преди изтичането му, исковата молба е подадена до некомпетентен орган. Законосъобразно и обосновано районният съд е приел ,че в конкретния случай не се касае до некомпетентен орган .Не се спори от страните по делото че исковата молба най-напред е била изпратена на 01.02.2019 г.до „. С. Б. Е. Ч. „Български пощи“,като ответното дружество видно от приложения по делото писмен отговор на исковата молба е потвърдило че е получило искова молба и приложения към нея на 04.02.2019 г.,след което е върнало обратно на подателя -Н. У. Ч. А.Ф.Т. исковата молба с приложенията .
Законосъобразно и обосновано районният съд е приел ,че доколкото ищецът не е предявил исковете пред съд или друг държавен/общински орган, а пред работодателя,срока е бил пропуснат. Разпоредбата на чл.358 ал.3 КТ следва да се тълкува съобразно точния и смисъл и предназначение, а не разширително Смолянският окръжен съд намира ,че законосъобразно и обосновано районният съд е отговорил на въпроса как следва да се тълкува понятието "некомпетентен орган "по смисъла на чл.358,ал.3 КТ. Работодателят -ответник „. С. България "Е. Г. не е орган с някакава компетентност , а е търговско дружество и страна по трудовото правоотношение .В конкретният случай ответното дружество -работодател не е имало никакво законно задължение да препрати плика с исковата молба и приложенията на Н. У. до компетентния районен съд за своя сметка ,тъй като не е на бюджетна издръжка .Но като бъдеща страна в С. спор ответникът не е бил длъжен /по закон/ да съдейства и да подпомага защитата на ищеца. По тези причини чл.358,ал.3 КТ изключва частните лица / в което се включва и търговското дружество -ответник по делото / като възможен погрешен адресат ,с изпращането до които да се спази давностния срок по смисъла на чл.358,ал.1т.2 КТ.
Да се приеме обратното означава Ч. чл.358,ал.3 ГПК напълно да се обезмислят давностните срокове по КТ. Всеки би могъл да твърди, че е подал "погрешно" иска си не просто до своя работодател, но защо не и до други търговци, кооперации, физически лица, сдружения и прочие. При оспорване винаги ще се намерят и създадени с оглед на процеса документи, и услужливи свидетели, които да потвърдят, че са получили просрочената искова молба, което би увредило правната сигурност./В този смисъл е определение №241/19.03.2009г. по Г.д. №174/2009г. на ВКС ІV Г.о./
А съгласно чл.125 ГПК искът се смята предявен с депозиране на исковата молба в районния съд Г. ,което в случая е станало на 12.02.2018г. ,а срока е изтекъл на 05.02.2018г. ,като изрично в отговора на исковата молба е направено възражение ,че предявените искове от Н. Г. У. са погасени по давност .Сроковете по чл.358 КТ са давностни , а не преклузивни ,поради което съдът не следи служебно за тях,а взема отношение единствено при направено възражение от ответника ,както е в конкретния случай.
В този смисъл следва да бъде изцяло потвърдено обжалваното решение като законосъобразно и обосновано и на основание чл.272 ГПК въззивният съд препраща към мотивите на районен съд Г..
В писменият отговор на въззивната жалба пълномощникът на въззиваемия „. С. България "Е. ,А.Д. е поискал да бъдат присъдени на доверителя му разноските за въззивната инстанция ,като е представил списък на заплатените разноски за настоящата инстанция и не е направено възражение за прекомерност на А. възнаграждение.
Ще следва на основание чл.78,ал.1 ГПК да бъде осъден Н. Г. У. да заплати на „. С. България "Е. Г. ,ЕИК-**,П. от У. И.В.П.и прокурист- М. И. Е. разноски за въззивната инстанция по предявените обективно съединени искове в размер на 1440 лева.
Водим от гореизложеното Смолянският окръжен съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение №61/ 16.05.2019 г. по Г.д. №27/2019 г. по описа на районен съд Г. ,като законосъобразно и обосновано постановено.
ОСЪЖДА Н. Г. У. ,ЕГН-* от Г.Смолян ул"Д-р Заменхов " №14 да заплати в полза на „. С. България "Е. Г. ,ЕИК-***,П. от У. И. В.П.и прокурист- М. И. Е., разноски за въззивната инстанция по предявените обективно съединени искове в размер на 1440/хиляда четиристотин и четиридесет / лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните пред ВКС на Република България в едномесечен срок ,считано от 20.08.2019г.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ :