Производството е по чл.255 и сл.от ГПК.
Делото е образувано на 25.06.2019г.по изпратена от Златоградски районен съд молба за бавност, с вх.№1359/19.06.2019г.,изходяща от Х. М. Н., депозирана Ч. пълномощника му А.Кр.Г..
Със същата се иска определяне срок при бавност във връзка с извършване на процесуални действия по насрочване на Г. д. № 73 / 2019 г. на ЗРС като се твърди,че до определената от съда дата за разглеждане на делото в открито съдебно заседание на 25.09.2019година са изминали пет месеца и половина (исковата молба е постъпила на 02.04.2019година), период в който делото следва да е приключило, като моли да бъде определен подходящ срок за извършване първото съдебно заседание, не по-късно от един месец от подаването на тази молба - т.е от 19.07.2019година.
Становище от съдията докладчик по смисъла на чл.255,ал.2 пр. последно не е постъпило.
Съдът, като обсъди изложените в молбата доводи, във връзка с данните по делото, намира следното:
Съдът констатира, че Златоградски районен съд е сезиран с искова молба от А. К. П.,Ч. пълномощника си А.Е. В.,срещу Х. М. Н. вх.№757/02.04.2019година,въз основа на която е образувано гражданско дело №73/2019година.
С разпореждане от същата дата - 02.04.2019година определеният съдия докладчик се е отвел от разглеждането му и пак на същата дата е определeн настоящия докладчик.
С молба от 05.04.2019година ищецът е уточнил предявеният иск и e конкретизирал петитума на исковата молба.
С разпореждане от 15.04.2019година съдията докладчик е разпоредил връчване препис от исковата молба на ответника по реда на чл.131 от ГПК.
На същата дата е получена от ответника исковата молба(стр.31), както й е депозиран писмен отговор на 10.05.2019година( стр.47), а на 14.05.2019 година е постъпило допълнение на подадения писмен отговор от ответника Х. Н., депозирани Ч. пълномощника му А.Кр.Г..
С определение №145 от 13.06.2019година, съдът е изготвил проекто- доклад по реда на чл.140 от ГПК и е насрочил разглеждане на делото за 25.09.2019година.
При така установеното правилата за действията председателя на съответния съд, на съдебната администрация и на съдиите от съответния съд по образуването на гражданското дело след постъпването му в съда, за определянето на съдия докладчик и за насрочването на делото за разглеждане в открито съдебно заседание са уредени в Правилника за администрацията на районните, окръжните, административните и апелативните съдилища, както и в ГПК.
Така съобразно разпоредбата на чл. 125 от ГПК и чл. 98, ал.1 от Правилника за администрацията на районните, окръжните, административните и апелативните съдилища, същият ден след депозирането на исковата молба на ищеца, тя е била приета на регистратурата на съда и е било образувано гражданско дело № 73/2019 г. Веднага след приемането на исковата молба в съда, на принципа на случайния избор е била разпределена на определения съдия докладчик Д.Х., който в същия ден се е отвел от разглеждането на делото и е определен настоящия съдия докладчик В.Д.
Ч. института на молбата за определяне на срок при бавност не може да се проверява правилността на предприетото от съдия-докладчика процесуално действие. Дали молбата, с която се инициира производство пред съда е редовна или страда от недостатъци, които следва да се отстранят, Ч. оставянето й без движение е въпрос по приложение на правото, в случая – на процесуалния закон, като контролът за това се извърша по повод подадена жалба срещу крайния акт на ЗРС – съдебното решение, поради което ирелевантно за спора е поддържаното от молителя,че поради е необсъждане възраженията му делото ще бъде отлагано.
Съдът приема, че е налице забава по движението на исковата молба и насрочване на делото за разглеждане в открито заседание, тъй като на съдията докладчик е служебно известно, че няма данни за изключителна натовареност на съдиите от Златоградски районен съд.
В конкретния случай се твърди от молителя, че ЗРС не е насрочил своевременно делото в открито съдебно заседание, тъй като определената дата 25.09.2019година е повече от три месеца и половина от насрочване на делото.
Процесуалният закон не предвижда срок, в който съдът следва да предприеме действията по насрочване на делото в открито заседание, поради което следва да се прецени дали в конкретния случай е нарушена разпоредбата на чл. 13 от ГПК, според която "съдът разглежда и решава делата в разумен срок". Следва да се има предвид, че насрочването на делото в о.с.з. не е формално действие, а изисква съда да квалифицира спорното право, изготви проект за доклад със съдържанието, посочено в чл. 146 от ГПК, както и да се произнесе по доказателствените искания на страните.
В конкретния случай е установено, че съдията докладчик е получил писмения отговор на 10.05.2019година и е постановил определението по чл.140 от ГПК на 15.06.2019година, като е насрочил делото за разглеждане на 26.09.2019година. Няма данни за изключително висок брой на исковите производство в състава, в който е разпределено делото.
Горното и обстоятелството, че в ЗРС може да се изисква от съдията-докладчик да се произнесе по въпросите за разглеждане и решаване на делото в такива срокове, в които се произнасят останалите районни съдилища в района на Смолянския окръжен съд, поради което настоящият докладчик намира за неоправдано от гледна точка на сроковете за извършване на дължимите от съда процесуални действия по движението и приключването на делото насроченото за разглеждане делото в открито съдебно заседание за края на месец септември.
От друга страна макар делото не е от разглежданите дела по време на съдебната ваканция, следва да бъде съобразено допуснатата и назначена съдебно техническа експертиза. В същото време обаче - съдията докладчик не е депозирал становище по смисъла на чл.255,ал.2 пр.последно от ГПК и не сочи причини, обусловили насрочване на делото три месеца след постановяване определението по чл.140 от ГПК.
Следователно произнасянето на съда по насрочването на делото в о.з. почти един месец след съдебната ваканция и определяне на дата в края на септември 2019 е действие, с което се накърняват правата и законните интереси на ответника, поради което молбата е основателна.
Колкото до искането да се определи срок за реализацията на исканията на молителя не по-късно до 19.07.2019г, то това не би могло да се осъществи, тъй като с проекто-доклада е допусната съдебно-техническа експертиза, което обективно отнема време и не може да се извърши до 15.07.2019година, още повече, че няма данни дали е изпълнено указанието на съда за внасяне депозит за вещо лице.
Налага се общият извод, че са налице предпоставките на чл. 255 от ГПК, поради което и на основание чл. 257, ал. 2 от ГПК следва да бъде установено необосновано забавяне изразяващо се в определяне дата за насроченото съдебно заседание три месеца и половина след постановяване определението по чл.140 от ГПК.
Следва да бъде даден срок за извършване на посоченото действие, като настоящият съд счита, че насрочване на делото следва да бъде в началото на септември 2019 година.
Мотивиран от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

УСТАНОВЯВА необосновано забавяне по Г. д. № 73/2019 г. по описа на РС – З., , изразяващо се в насрочване делото за разглеждане в открито съдебно заседание повече от три и половина месеца.
ОПРЕДЕЛЯ срок за извършване на посоченото действие – началото на месец септември 2019 година.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: