Производството е по реда на чл. 435 от ГПК.
Постъпила е частна жалба от С. ТД „К.“ Г. С., чрез пълномощник А. Д. К., длъжник по изп. д. № 120/2014 г. по описа на СИС – С., срещу Постановление от 20.10.2014 г. за отказ да се прекрати изпълнителното производство и срещу Разпореждане от 10.10.2014 г. в частта за разноските.
Твърди се, че жалбоподателят като длъжник на основание чл. 433 ал. 1 т. 1 от ГПК е поискал прекратяване на производството по изп. д. № 120/2014 г. по описа на ДСИ – С., тъй като видно от разпореждане от 09.10.2014 г. изпълнителното производство е образувано след внасяне на дължимата на взискателя сума, за което са представени доказателства. Сочи се, че с обжалваното постановление ДСИ е отказал да прекрати производството по делото, като се прави оплакване, че този отказ е неоснователен и постановен в нарушение на чл. 433 ал. 1 т. 1 от ГПК. Твърди се, че нее налице хипотезата на чл. 79 ал. 1 т. 1 от ГПК, на която ДСИ се е позовал, тъй като плащането е извършено преди образуване на изпълнителното производство. Сочи се, че липсва постановление, с което ДСИ се е произнесъл по определяне на разноските, което да е съобщено по надлежния ред на жалбоподателя.
Сочи се, че в случая разноските са определени с Разпореждане от 10.10.2014 г., без ДСИ да се съобрази с разпоредбата на чл. 433 ал. 1 т. 1 от ГПК и при наличието на хипотезата на чл. 78 ал. 2 от ГПК. Сочи се, че това разпореждане не е съобщено на длъжника и същият е лишен от възможността да обжалва действията на ДСИ.
Прави се искане да бъде отменено Постановление от 20.10.2014 г. , както и да бъде обезсилено като процесуално недопустимо Разпореждане от 10.10.2014 г. в частта за разноските.
В срок от взискателя „. А. Б.“ , чрез пълномощник А. Б. К., е депозирано писмено възражение, с твърдения, че в една част жалбата е процесуално недопустима, а по същество неоснователна в цялост. Излагат се твърдения за неоснователност на оплакването, че длъжникът е платил сумата по изпълнителния лист преди образуване на изпълнителното производство, като се твърди, че за дата на образуване на изпълнителното производство следва да се вземе предвид датата на подаване на молбата за изпълнение, по аналогия с образуване на иска в съда.
Твърди се, че относно разпореждането на ДСИ за разноските жалбата е недопустима. Доколкото предмет на преценка могат да бъдат разноските по адвокатския хонорар, се сочи, че ДСИ въобще не е бил сезиран от длъжника с искане за намаляване размера на адвокатския хонорар и по тази причина липсва произнасяне. Прави се позоваване на съдебна практика. Сочи се, че в конкретния случай жалбоподателят всъщност атакува призовката за доброволно изпълнение, но изпращането на такава призовка не съставлява постановление по въпроса за разноските и не може да бъде обжалвано пред съда. По-нататък във възражението се излагат доводи относно размера на адвокатския хонорар, като се прави позоваване на чл. 10 т. 1 и т. 2 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, както и № 2 от същата.
В мотивите си по реда на чл. 436 ал. 3 от ГПК ДСИ при РС – С. М.сочи, че в частта срещу отказа да се прекрати изпълнителното производство жалбата е процесуално недопустима, алтернативно – неоснователна. Излагат се доводи, че датата на постъпване на молбата за образуване на изпълнително производство е датата, на която същото се счита за образувано. Сочи се също, че с обжалваното разпореждане от 10.10.2014 г. се дават указания да се изпрати ПДИ, като от момента на получаването й за длъжника възниква процесуалната възможност да предяви своите възражения, при наличието на хипотезите по чл. 79 ал. 1 от ГПК, респективно на основание чл. 78 ал. 5 от ГПК.
Смолянски окръжен съд, след като взе предвид изложеното в жалбата, възражението и мотивите на ДСИ и се запозна с доказателствата по изп. д. № 120/2014 г. по описа на ДСИ при РС – С., намира за установено следното:
С молба за изпълнение вх. № 2268/06.10.2014 г. взискателят „И. А. Б.“ е представил изпълнителен лист и е поискал да бъде образувано изпълнително производство срещу длъжника С. ТД „К.“ Г. С.. С разпореждане от 09.10.2014 г. на ДСИ за образуване на изпълнително производство е разпоредено да се изпрати ПДИ на длъжника с посочване на дължимите суми.
С молба от 17.10.2014 г. длъжникът С. ТД „К.“ С. е поискал прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433 ал. 1 т. 1 от ГПК, като е представил доказателство, че сумата по изпълнителния лист е изплатена на взискателя. С Постановление от 20.10.2014 г. ДСИ е отказал да прекрати изпълнителното производство, като се е позовал на разпоредбата на чл. 79 ал. 1 т. 1 от ГПК.
Съдът счита, че това постановление не подлежи на обжалване от длъжника и в този смисъл в тази част жалбата е процесуално недопустима. Това действие само по себе си не подлежи на обжалване от длъжника по реда на чл. 435 от ГПК. Предвид, че в цитираната разпоредба лимитативно са посочени действията на съдебния изпълнител, които могат да се обжалват, то и длъжникът не е активно легитимирана страна в случая и няма право да подава жалба срещу отказ за прекратяване на изпълнителното производство, което обстоятелство предпоставя недопустимост на жалбата. Разпоредбата на чл. 435 ал. 2 от ГПК изчерпателно посочва действията по съдебното изпълнение, които могат да бъдат обжалвани, и отказ да бъде прекратено изпълнителното производство не е сред тях.
Жалбата на С. ТД „К.“ – С. срещу Разпореждане от 10.10.2014 г. следва също да бъде оставена без разглеждане. Разпореждането от 10.10.2014 г. не е акт на ДСИ – Постановление, с което ДСИ да се произнася относно дължимите разноски в окончателен вид. Разпореждането касае претенциите на взискателя, които следва да се посочат в призовката за доброволно изпълнение. Не е преклудирана възможността на жалбоподателя като длъжник в изпълнителното производство да направи възражение относно дължимостта на тези разноски и относно размера им.
Предвид гореизложеното жалбата като процесуално недопустима следва да бъде оставена без разглеждане, а жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия деловодните разноски за настоящата инстанция в размер на 240 лева за адвокатско възнаграждение.
Водим от гореизложеното Смолянски окръжен съд

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба вх. № 2421/29.10.2014 г. от С. ТД „К.“ Г. С., чрез пълномощник А. Д. К., длъжник по изп. д. № 120/2014 г. по описа на СИС – С., срещу Постановление от 20.10.2014 г. за отказ да се прекрати изпълнителното производство и срещу Разпореждане от 10.10.2014 г. в частта за разноските – като процесуално недопустима.
ОСЪЖДА С. ТД „К.“ Г. С., БУЛСТАТ ***, да заплати на „. А. Б.“ Г. С. , ЕИК ***, деловодни разноски за настоящата инстанция в размер на 240 лева.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд Г. Пловдив в едноседмичен срок от връчването му на страните.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:



ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.