Постъпила е частна жалба с вх.№ 842/08.03.2018г. от М. К. Я., чрез пълномощника му А. Е. В., срещу Постановление от 01.03.2018 г. на ЧСИ З. Т.по изп. дело № 13/2018 г., с което е намалено адвокатското възнаграждение на пълномощника на взискателя от 350 лева на 200 лева с оплаквания за неправилност и незаконосъобразност, поради противоречие с материалния и процесуален закон. Излагат се доводи, че макар в разпоредбата на чл.435,ал.1 от ГПК да не е предвидено изрично обжалване на постановлението за разноски от взискателя, отговорността за разноските не е същинско изпълнително действие, поради което въпросът за разноските се поставя във всяко съдебно производство и затова уредбата му в ГПК е в част първа „Общи правила”, която част е приложима и в изпълнителното производство. Тъй като с обжалваното постановление съдебният изпълнител се е произнесъл по отговорност за разноски, то и жалбата срещу това действие е допустима. Твърди се, че ЧСИ в нарушение на процесуалните правила се е произнесъл по просрочена молба на длъжника за намаляване на адвокатското възнаграждение на взискателя от 07.02.2018г., която е депозирана извън преклузивния 7-дневен срок, тъй като длъжникът е получил на 25.01.2018г. покана за доброволно изпълнение, в която ЧСИ е приел и разноски за адвокатски хонорар в размер на 350 лв. Поради това молбата е недопустима и е следвало да бъде оставена без разглеждане на основание чл. 262, ал.2, т.1 вр. чл. 436, ал. 4 от ГПК.Твърди се още, че постановление е незаконосъобразно, тъй като е постановено без да му бъде изпратен препис от молбата на длъжника за становище по нея. В жалбата се сочи още, че ЧСИ неправилно е приел, че заплатеното адвокатско възнагражнение от взискателя в размер на 350 лв. е прекомерно. Следва да се има предвид че извършените от процесуалния представител на взискателя действия по образуване и посочване на обезпечителни мерки чрез насочване принудителното изпълнение върху конкретно имущество на длъжника, съставляват действия, чрез които се гарантира събиране на вземането, поради което не може да се възприеме, че така уговорения и заплатен адвокатски хонорар, се явява прекомерен съобразно фактическата и правна сложност на делото. Неправилно ЧСИ е приел също, че след като длъжникът е направил искане за прихващане, то вземането на взискателя е погасено и не се дължат разноски в изпълнителния процес. Съгласно чл.79,ал.1 ГПК длъжникът не отговаря за разноски само в два случая: когато не е дал повод за предявяване на изпълнителния лист, защото е платил дълга си преди това и когато изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или отменени от съда. Във всички останали случаи, дори когато длъжникът е платил в срока за доброволно изпълнение той отговаря за разноски в изпълнителното производство.Моли да бъде отменено обжалваното постановление, с което е намалено адвокатското възнаграждение на пълномощника на визискателя от 350лв. на 200лв. като неправилно и незаконосъобразно. Претендира за разноски в настоящето производство.
В срока по чл.436,ал.3 от ГПК не се постъпили писмени възражения от длъжника М. К. К..
В представените по ЧСИ мотиви се оспорва жалбата като неоснователна. Излагат се съображения, че минималното адвокатско възнаграждение за образуване на изпълнително дело и последващо представителство по него съгласно чл.10,т.1 и 2 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е съответно 200 лева за образуване по т.1 и 150 лева за процесуално представителство по т.2 във вр. с чл.7,ал.2 или общо 350 лева, но в случая в срока за доброволно изпълнение длъжникът е депозирал молба, с която е поискал прихващане като начин на доброволно изпълнение с вземането му по изп.д.№ 262/2017г. между същите страни, но в различни качества. Вземането по изп.д.№262/2017г., по което настоящият длъжник М. К. е взискател, а М. Я.-длъжник, е в размер на 730 лева съдебни разноски по изпълнителен лист, 150 лева редуцирано адвокатско възнаграждение и 54 лева такси по ТТР към ЗЧСИ или общо 934 лева, от която сума към 30.03.2018г. е погасена сумата от 157,663 лева чрез запор върху трудовото възнаграждение или остатъкът от дълга е 776,37 лева. Вземането по изп.д.№ 13/2018г. възлиза на 114 лева съдебни разноски по изпълнителен лист, 350 лева адвокатско възнаграждение и 48 лева такси по ТТР към ЗЧСИ или общо 512 лева. Следователно сумата от 512 лева се погасява изцяло чрез прихващане с вземането по изп.д.№ 262/2017г., което води до приключване на изп.д.№ 13/2018г. поради погасяване на вземането. Затова ЧСИ счита, че изплащането на дълга чрез прихващане в срока за доброволно изпълнение води до липса на извършване на изпълнителни действия, поради което дължимото адвокатско възнаграждение следва да се сведе до образуване на изпълнителното производство.
Смолянският окръжен съд, като взе предвид изложеното в жалбата и мотивите на ЧСИ и указанията дадени в Определение № 258/13.06.2018г. по в.ч.гр.д.№ 280/2018г. по описа на Апелативен съд-Пловдив счита, че частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима, а разгледана посъщество е основателна по следните съображения:
Жалбата е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК срещу постановление на ЧСИ от 01.03.2018г. по изп.д.№ 13/2018г., с което е уважено искане от длъжника за намаляване адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на взискателя. Постановлението на ЧСИ за намаляване на разноските за адвокатското възнаграждение на основание чл.78,ал.5 от ГПК не е изпълнително действие,тъй като не е насочено към осъществяванена притезанието по изпълнителното основание, поради което подлежи на обжалване.
Производството по изпълнително дело № 13/2018г. по описа на ЧСИ Здравка Тонева с рег.№ 916 и район на действие ОС-С. е образувано с разпореждане от 22.01.2018 г. на ЧСИ по молба на М. К. Я., чрез пълномощника му А. Е. В., въз основа на изпълнителен лист от 07.06.2017г.,издаден по гр.д.№ 877/2014г. по описа на Районен съд гр. С., съгласно който М. К. К. е осъдена да му заплати сумата от 114 лв. , представляваща разноски по делото за държавна такса и адвокатско възнаграждение съразмерно с отхвърлената част на оценяемото искане за издръжка.
След направено от ЧСИ искане до НАП е издадено удостоверение от 23.01.2018г. от ТД-Пловдив, от което е видно, че длъжникът има задължение в размер на 332,88 лева. На същия е изпратена покана за доброволно изпълнение, с която е уведомен, че задължението му по изпълнително дело № 13/2018г. по описа на ЧСИ Здравка Тонева възлиза на 446,88 лева неолихвяема сума, 48 лева разноски по изп.дело и 95,63 лева такса по т.26 от ТТР към ЗЧСИ с включен ДДС, както и 350 лева адвокатско възнаграждение или общото му задължение към 24.01.2018г. е 940,51 лева. Поканата е получена от длъжника на 25.01.2018г., видно от приложената разписка за доставяне. С молба вх.№ 415/31.01.2018г. длъжникът М. К. К. е уведомила ЧСИ, че желае доброволно да изпълни задължението си чрез прихващане на дължимите суми от вземането й по изп.д.№ 262/2017г., което е между същите страни по описа на същия ЧСИ, по което дело тя е взискател, а настоящия взискател М. Я. е длъжник. Поискала е ЧСИ да приеме, че с това искане е погасила задължението си по настоящето изп.дело в срок и да не й начислява допълнително разноски.
С молба вх.№ 518/07.02.2018г. длъжникът М. К. е поискала намаляване на адвокатското възнаграждение на пълноощника на взискателя от 350 лева на 200 лева, тъй като същият е подал само молба за образуване на изпълнително дело, за която съгласно чл.10,т.1 от Наредла № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения се дължи адвокатско възнаградение в размер на 200 лева за образуване на изпълнително дело. Счита, че възнаграждение по т.2 от същата норма в размер на 150 лева не се дължи,тъй като това възнаграждение е предвидено за процесуално представителство, защита и съдействие,както и за извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания, каквито няма предприети, тъй като в срока за доброволно изпълнение е платила задължението си, като е предложила прихващане.
С обжалваното Постановление от 01.03.2018г. ЧСИ е намалил адвокатското възнаграждение на пълномощника на взискателя от 350 на 200 лева, като е приел, че същото се явява прекомерно в частта му по чл.10,т.2 , тъй като длъжникът в срока за дороволно изпълнение е погасил задължението си чрез прихващане.
При така установеното от фактическа страна Въззивният съд счита, че подадената жалба е основателна и следва да бъде уважена като бъде отменено обжалваното постановление за намалява не разноските на взискателя за адвокатско възнаграждение по следните съображения:
Въпросът за разноските се поставя във всяко съдебно производство, поради което уредбата му в действащия ГПК се съдържа в част І "Общи правила". Тази част важи както за исковия процес, така и за изпълнителното производство - задължението на длъжника за разноски е изрично уредено в чл. 79 ГПК. В този смисъл произнасянето на съдебния изпълнител за разноските, които са дължими на взискателя в изпълнителния процес, не осъществява изпълнително действие, а е проявление на общия принцип за реализиране на отговорността за разноски. Възможността да се иска намаляване на разноските за адвокат на насрещната страна е уредена с разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК, съгласно която ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част. В цитираната разпоредба не е предвидена изрично такава възможност по отношение на съдебния изпълнител, но тъй като разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК е в част І на ГПК – "Общи правила", същата е приложима и в изпълнителния процес. Следователно съдебният изпълнителят също има право по искане на насрещната страна - в случая длъжника, да се произнася по искането за намаляване размера на разноските за адвокат, когато е прекомерен, като неговият акт подлежи на обжалване. Няма основание да се допуска и възможност за безконтролно уговаряне на по-висок адвокатски хонорар за сметка на длъжника, без да се признае правото на съдебен контрол върху постановлението на съдебния изпълнител, с което се произнася по искането за намаляване.
С чл. 10, т. 1 и т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за процесуално представителство, защита и съдействие на страна по изпълнително дело е предвидено, че минималният размер на адвокатското възнаграждение за образуване на изпълнително дело е 200 лв. по т.1, а по т.2 за процесуално представителство, защита и съдействие на страна по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания - 1/2 от възнагражденията по чл. 7, ал. 2, който пък определя възнаграждението в размер според материалния интерес.
В настоящия случай длъжникът е поискал на основание чл. 78, ал. 5 ГПК да бъде редуцирано претендираното от взискателя адвокатско възнаграждение, като се вземе предвид, че дългът е изцяло погасен в срока за доброволно изпълнение. ЧСИ е разгледал молбата и е преценил, че съгласно извършените до момента действия, изразяващи се единствено до изготвяне на молба за образуване на производството и настъпилото своевременно плащане чрез прихващане от страна на длъжника, изпълнителното производство не е усложнено от фактическа и правна страна. Поради това и с оглед обстоятелството, че няма необходимост от предприемане на каквито и да било изпълнителни действия по делото за удовлетворяване на паричното вземане на взискателя, съдебният изпълнител с обжалваното постановление е намалил адвокатското възнаграждение от 350 лв. на 200 лв. на основание чл. 78, ал. 5 ГПК, във вр. с чл. 10, т. 1 и т. 2 от Наредба № 1/2004 г.
Молбата, с която длъжникът е поискал намаляване на разноките за адвокатско възнаграждение е подена на 07.02.2018г. и е входирана с № 518. Длъжникът е получил поканата за доброволно изпълнение на 25.01.2018г., видно от приложеното известие за доставяне. Въззивният съд счита за основателно оплакването в частната жалба, че ЧСИ се е произнесъл по недопустима като просрочена молба. В съдебната практика се приема, че преобразуващото право на длъжника да иска намаляване на разноските за адвокатско възнаграждение на взискателя може да бъде упражнено по два начина – или чрез искане директно към съдебния изпълнител, който има правомощието да измени постановлението си за приемане на разноските и по този начин да внесе правна промяна в правоотношението между длъжника и взискателя, или директно да бъде адресирана жалба до компетентния окръжен съд, в която да се отправи искане за отмяна на постановлението на съдебния изпълнител поради незаконосъобразност./ Определение 403 от 01.12.2008 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1762/2008 г., V г. о и Определение № 170 от 25.03.2011 г. на ВКС по ч. гр. д. № 297/2010 г., IV г. о. Следва да се подчертае, че независимо коя от двете алтернативи ще бъде избрана, искането за намаляване на разноските за адвокатско възнаграждение следва да бъде отправено в законово определения едноседмичен преклузивен срок, по аргумент от чл. 436, ал. 1 ГПК, спазването на който е условие за допустимост. Началото на този срок започва да тече от момента на първото съобщаване на длъжника за приемане събирането на адвокатския хонорар, който в изпълнителното производство безспорно е моментът на получаване на поканата за доброволно изпълнение. За упражняване на правото в срок съдъд е длъжен да следи служебно. Едва ако исконето е направено в срок се преминава към разглеждането му по същество относно неговата основателност.
В случая поканата за доброволно изпълнение е получена на 25.01.2018г., а искането за намаляване на разноските за адвокатско възнаграждение е постъпило на 07.02.2018г., т.е. извън едноседмичния преклузивен срок, който е изтекъл на 01.02.2018г. при приключване на работното време, съгласно чл.60,ал.4 и чл.62,ал.1 от ГПК, поради което молбата е била недопустима.
Основателно е и оплакването във въззивната жалба, че ЧСИ след получаване на молбата за намаляване на разноските за адвокатско възнаграждение не е изпратил препис от същата на взискателя за становище.Когато получи молба от длъжника за намаляване на разноските за адвокатско възнаграждение на взискателя ЧСИ е длъжен да предостави възможност на взискателя да вземе становище по нея. Ако взискателят изрази съгласие за намаляване на възнаграждението, тогава съдебният изпълнител е длъжен да се подчини на волята му и да уважи молбата на длъжника. Ако взискателят не изрази съгласие, тогава съдебният изпълнител разполага с правомощието да намали адвокатския хонорар, черпейки своето правомощие пряко от чл. 78, ал. 5 ГПК. В случая ЧСИ не е изпратил препис от молбата на взискателя за становище, с което е допуснал съществено процесуално нарушение, като е ограничил неговото право на защита.
Като е разгледал и уважил недопустима, поради просрочие молба с вх.№ 518/07.02.2018г. за намалаване на разноските за адвокатско възнаграждение на взискателя, ЧСИ З. Т.е постановила незаконосъобразно Постановление от 01.03.2018г. по изп.д.№ 13/2018г., което следва да бъде отменено. Ще следва да бъде осъден длъжника М. К. К. да заплати на жалбоподателя М. К. Я. направените в настоящето производство разноски по делото в размер на 25 лева за държавна такса и 200 лева за адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното Смолянският окръжен съд

О П Р Е Д Е Л И :

ОТМЕНЯ Постановление от 01.03.2018г. на ЧСИ З. Т. постановено по изп.д.№ 13/2018г. по описа на същия, с което е намалено адвокатското възнаграждение на пълномощника на взискателя от 350 лева на 200 лева като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА М. К. К. с ЕГН * с адрес: с.М., общ.С., ул."М. в." № 59 да заплати на М. К. Я. с ЕГН * с адрес гр.Ч.,ул.“. А. № 1 направените по делото разноски в размер на 225 лева, от които 25 лева държавна такса и 200 лева адвокатско възнаграждение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването му на страните пред ПАС.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: