и за да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК, във връзка с чл. 108 от ЗС. Образувано е по въззивна жалба на адв. Г. Г., пълномощник на В. В. П. срещу Решение № 123/11.05.2009 г. по Г. д. № 86/2009 г. по описа на РС – Г. С..
В жалбата е направено оплакване за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на оспореното първоинстанционно решение и подробно е описана фактическата обстановка във връзка със задържането и съхраняването на вещите, предмет на предявените искови претенции. Изложени са аргументи, че депозираният по делото Протокол от 05.09.2008 г. представлява документ с невярно съдържание, въз основа на който първоинстанционният съд неправилно е изградил своите изводи. Наведени са доводи, че оспореното решение не кореспондира на истината, в него не е направен анализ на събраните по делото доказателства и с отхвърлянето на предявения иск ищецът – въззивник е лишен от правосъдие. Направено е искане за отмяна на атакувания съдебен акт и постановяване на нов, с който насрещната страна да бъде осъдена да предаде вещите, предмет на делото в присъствието на въззивника и негов адвокат и да състави протокол за състоянието им, както и за присъждане на направените по делото разноски за двете инстанции.
В предвидения от закона срок отговор от въззиваемия – Д., ДП – с. М., общ. С. не е постъпил, същият не се явява в съдебно заседание, а депозира становище за неоснователност на жалбата.
Смолянският окръжен съд, като взе предвид изложеното във въззивната жалба и писменото становище на въззиваемия, обсъди доказателствата по делото в тяхната съвкупност и поотделно и провери валидността и допустимостта на оспореното решение на първоинстанционния съд, приема за установено от фактическа страна следното:
В. В. П. е заемал длъжността Директор на Д. Г. С. – с. М., общ. С. до 02.07.2008 г., когато със Заповед № КУ-229/01.07.2008 г. на Председателя на ДАГ е освободен, поради придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Ищецът – въззивник неколкократно е бил канен да се яви в сградата на ответното С. за предаване на документите и вещите, находящи се в директорския кабинет, както и да вземе своите лични такива. Предвид неявяването му в определеното за това време, директора на ответното С. е издал няколко заповеди, с които са определени служители за приемане на документите, находящи се в директорската канцелария. Видно от депозирания Протокол, чието съдържание е оспорено от ищеца в първоинстанционното производство, на 05.09.2008 г. В П. се е явил в сградата на Д. “М.” – с. М., общ. С., отказал е да предаде ключовете на заседателната зала и е напуснал срещата. Представен е Опис на дрехи /стр. 21 от първоинстанционното производство/, в който не е посочена нито дата, нито място на изготвяне, както и Протокол – опис от 13.08.2008 г. на досиетата и трудовите книжки, предадени от Р.К.на Г. Д., в който е включено и това на В. П., но без трудова и военна книжка. В Протокол за извършена проверка вх. № 662/30.09.2008 г. на Д. “Инспекция по труда” – Г. С. е отбелязано, че няма данни трудовата книжка на В. П. да се съхранява в предприятието. С Постановление от 30.09.2008 г. прокурор П. РП – Г. С. е отказал да образува досъдебно производство във връзка с депозирана от В. П. тъжба за извършени самоуправни действия на служители от Д., ДП – с. М., общ. С., целящи унищожаването на личните и служебни книжа, находящи се в директорския кабинет на стопанството.
Предмет на възникналия правен спор между страните е предаването на следните движими вещи и документи, а именно: Лиценз за частна лесовъдска практика № 2030/04.01.2008 г., издаден от ДАГ – Г. София, Разрешения за носене на оръжие серия АЛ № 195076/03.04.2000 г. и серия СМ № 258145, № 615/11.09.2006 г., издадени от РПУ- Г. С., билет за лов № 20/0139731/28.03.2006 г., издаден от ДЛ – с. М., трудова книжка, издадена от Д. – Г. Чепеларе, Удостоверение за трудов стаж № 873/15.05.2008 г., издадено от РДГ – Г. С., Нотариални актове № 233, том ІІ, дело № 948/1997 г. и № 760, том ІV, дело № 2846/1997 г., книга “Голяма енциклопедия на страните” издание 2007 г., том І – 2 бр., том ІІ, том ІІІ и том Х, зелено яке, зелена риза, обувки, ботуши, 4 броя изработени от В. П. сувенири от дървесина, метална сабя, колан - кожен, куртка работна - лятна, чанта платнена - зелена, риза “Хималайка”- зелена, яке зимно - зелено, бомбе - зелено, чанта - кожена, закачалки - 4 бр. /пластмасови/, тениска - бяла, 2 бр. карти ОУП “Перелик”, картина и военна книжка. Предвид дадените от въззивния съд указания за отстраняване на констатираните в исковата молба нередовности, ищецът – въззивник е включил и други вещи и документи - удостоверение за подборно ловуване, членска карта, 2 броя грамоти, почетен знак, сертификат, 4 удостоверения, справка за трудов стаж и сувенири - хладно оръжие - 2 бр., които обаче не са предмет на предявената искова претенция и не следва да бъдат коментирани.
В хода на производството пред въззивната инстанция и двете страни по делото са представили едно и също ново доказателство, а именно: Приемо – предавателен протокол от 10.07.2009 г., сключен помежду им, според който вещите и книжата – предмет на възникналия правен спор са предадени от горското С. на ищеца – въззивник, с изключение на трудова книжка, издадена от Д. – Г. Чепеларе, обувки, метална сабя, тениска – бяла и военна книжка.
Районният съд е отхвърлил иска по чл. 108 от ЗС, като в мотивите на решението си е посочил, че В. П. не е установил по категоричен начин какви лични вещи е държал на работното си място, правото си на собственост върху претендираните такива, както и обстоятелството, че ответното С. ги е държало без основание.
С оглед новонастъпилия факт – постигане на извънсъдебно разрешаване на спора, обективирано в депозирания Приемо - предавателен протокол от 10.07.2009 г., който факт следва да бъде взет предвид П. постановяване на настоящия съдебен акт, за ищеца – въззивник вече не е налице правен интерес от предявените искови претенции, с изключение на тези, касаещи непредадените вещи и книжа /трудова книжка, издадена от Д. – Г. Чепеларе, обувки, метална сабя, тениска – бяла и военна книжка/, а това обуславя недопустимостта на оспореното решение в тази част, за което съдът следи служебно, независимо дали е релевирано възражение в тази насока. Изложените от въззивника и процесуалния му представител аргументи досежно основателността на исковите претенции по отношение на вещите и документите, които вече са предадени на В. П., се явяват ирелевантни и не следва да бъдат коментирани, тъй като касаят спора по същество, за който обаче е възникнало ново обстоятелство, водещо до неговата недопустимост. Следователно атакуваното решение на първоинстанционния съд в частта, с която е отхвърлена претенцията досежно предадените с протокола от 10.07.2009 г. на В. П. вещи и документи, се явява недопустимо, поради липса на правен интерес и следва да бъде обезсилено в тази част, а производството по делото – прекратено в същата част. Що се отнася до претендираната картина, в проведеното на 06.10.2009 г. открито съдебно заседание въззивникът е представил Опис на депозираните от него писмени документи, в който изрично е посочил, че се отказва от картината, което волеизявление представлява отказ от иск и обуславя обезсилване на атакувания съдебен акт в тази част и прекратяване на производството по делото досежно процесната картина.
След направената въззивна проверка настоящата инстанция намира, че атакуваното решение в останалата част, с която е отхвърлен иска по чл. 108 от ЗС досежно трудова книжка, военна книжка, обувки, метална сабя и тениска – бяла е правилно, поради което следва да бъде потвърдено и на основание чл. 272 от ГПК препраща към мотивите, изложени в същото.
С оглед изхода на делото, релевираното от ответника – въззиваем искане за присъждане на направените пред първоинстанционния съд разноски и представеното Удостоверение рег. и. № 595/28.09.2009 г. по описа на Д. “М.” – с. М., общ. С. досежно неизплащането на сумата в размер на 280 лв. по Договор за правна защита и съдействие № 4456 в полза на адв. Е. Радева – пълномощник на въззиваемото С., посочената сума не следва да бъде присъждана, решението на първоинстанционния съд в частта за разноските следва да бъде отменено, като неправилно, а искането следва да бъде отхвърлено като неоснователно, тъй като са представени доказателства, че тази сума не е платена, въпреки направеното в горепосочения договор за правна защита отбелязване, че същата е внесена.
Водим от горното, Смолянският окръжен съд

Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА Решение № 123/11.05.2009 г. по Г. д. № 86/2009 г. по описа на РС – Г. С. в частта, с която е отхвърлен иска по чл. 108 от ЗС досежно следните движими вещи и документи: лиценз за частна лесовъдска практика № 2030/04.01.2008 г., издаден от ДАГ – Г. София, разрешения за носене на оръжие серия АЛ № 195076/03.04.2000 г. и серия СМ № 258145, № 615/11.09.2006 г., издадени от РПУ- Г. С., билет за лов № 20/0139731/28.03.2006 г., издаден от ДЛ – с. М., Удостоверение за трудов стаж № 873/15.05.2008 г., издадено от РДГ – Г. С., Н.а. № 233, том ІІ, дело № 948/1997 г. и № 760, том ІV, дело № 2846/1997 г., книга “Голяма енциклопедия на страните” издание 2007 г., том І – 2 бр., том ІІ, том ІІІ и том Х, зелено яке, зелена риза, ботуши, 4 броя изработени от него сувенири от дървесина, колан - кожен, куртка работна - лятна, чанта платнена - зелена, риза “Хималайка”- зелена, яке зимно - зелено, бомбе - зелено, чанта - кожена, закачалки - 4 бр. /пластмасови/, 2 бр. карти ОУП “Перелик” и картина и прекратява производството по делото, като недопустимо, поради липса на правен интерес и поради отказ досежно претенцията за картината.
ОТМЕНЯ Решение № 123/11.05.2009 г. по Г. д. № 86/2009 г. по описа на РС – Г. С. в частта, с която В. В. П. е осъден да заплати на Д. “М.” – с. М., общ. С. направените по делото разноски в размер на 280 лв., представляващи адвокатско възнаграждение, като вместо него постановява:
ОТХВЪРЛЯ искането на Д. “М.” – с. М., общ. С. за присъждане на направените пред първоинстанционния съд разноски в размер на 280 лв., представляващи договорено, но неизплатено адвокатско възнаграждение, като неоснователно.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му част, с която е отхвърлен иска по чл. 108 от ЗС, предявен от В. В. П. срещу Д. “М.” – с. М., общ. С. за предаване на трудова книжка, военна книжка, обувки, метална сабя и тениска – бяла.
Решението в частта, с която е обезсилено решението на първоинстанционния съд подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните, а в останалата част е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: