и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно-по реда на глава ХХІ от НПК.
С присъда № 198/20.07.2009г. по НЧХД № 361/2007г. на Смолянския районен съд е признат подсъдимият Н. Н. А. за ВИНОВЕН в това, че с изпратено от него писмо на ... до РПУ-С., по повод даване на обяснение по преписка ЗМ № .... година на РПУ С. и с № ......... година на Районна прокуратура-С., е разгласил позорни обстоятелства за частния тъжител В. В. П., а именно - че с писане на жалби до различни институции П. цели уронване на доброто му име и репутацията на фирмата му и сплашване, а също така, че без правно основание П. ползва земи от ДПФ, като засажда картофи със семейството си върху тях, както и че извършва незаконни действия като държавен служител – Директор на ДЛ-M. с цел личното му облагодетелстване, като е превърнал в доходоносен бизнес за него и семейството му брането на мурсалски чай - престъпление по чл. 148, ал. 2, вр. ал. 1, т. 3, вр. чл. 147, ал. 1 от НК, като на основание чл. 78А, ал. 1 от НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание “ГЛОБА” в размер на 600 лева, която да заплати в полза на Държавата, като подсъдимият е признат за невинен и оправдан по повдигнатото обвинение по чл. 148, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НК, на осн. чл. 304 от НПК.
Подсъдимият Н. А. е осъден, на основание чл. 45, ал. 1, вр. чл. 51, ал. 1, вр. чл. 52 от ЗЗД, да заплати на В. П. обезщетение за причинени му с престъплението, за което е признат за виновен, неимуществени вреди в размер на 500 лева, ведно със законната лихва, считано от 11.07.2007 г. до окончателното изплащане на сумата, както и направените разноски по делото в размер на 1 122.50 лв., като е отхвърлен гражданския иск за разликата от 500 лв. до 5 000 лв., като неоснователен и недоказан.
Недоволен от присъдата е останал подсъдимият Н. А.,който я обжалва в осъдителната й част с оплаквания за неправилно приложение на процесуалния и материалния закон, като се иска отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която да бъде оправдан изцяло, като се отхвърли и предявения граждански иск. Развиват се доводи, че обвинението не е доказано нито от обективна, нито от субективна страна, като съда неправилно е интерпретирал дадените от подсъдимия А. писмени обяснения пред разследващия орган.
В с.з. подсъдимият Н. А., лично и със защитника си А.Г., поддържа жалбата.
Частният тъжител В. П., лично и с повереника си А.Г.,оспорва жалбата като неоснователна.
След като взе предвид доводите в жалбата, писменото възражение срещу нея, становищата на страните в с.з. и събраните по делото доказателства, Смолянският окръжен съд намира въззивната жалба за процесуално допустима, а разгледана по същество тя е основателна.
По делото се установява, че тъй като в първоначално подадената от В. П. тъжба не са били посочени конкретните обстоятелства на престъплението, за което повдига обвинение срещу Н. А., съдът, с разпореждане ........, е оставил тъжбата без движение с указания за отстраняване на посочените нередовности.
С отговор вх.№ ...........г. В. П. е направил допълнения в частната си тъжба, като посочените от него обстоятелства сочат на състав на престъпление от общ характер, а именно такова по чл.286 от НК. В отговора си П. е посочил „ …същия с умисъл ме набедява като знае, че съм невинен, че съм извършил престъпление като ме обвинява в самоуправни действия и без правно основания ползвам земи от ДГФ като засаждам картофи със семейството ми върху тях. Набедява ме, че съм извършил незаконни действия като държавен служител с цел лично да се облагодетелствам, като съм превърнал в доходоносен бизнес брането на мурсалски чай.”
Наказателното производство от частен характер е образувано по тъжбата на В. П. срещу Н. А. за това, че с писане на жалби до различни институции П. цели уронване на доброто му име и репутацията на фирмата му и сплашване, а също така, че без правно основание П. ползва земи от ДПФ, като засажда картофи със семейството си върху тях, както и че извършва незаконни действия като държавен служител с цел личното му облагодетелстване, като е превърнал в доходоносен бизнес за него и семейството му брането на мурсалски чай.
Частният тъжител В. П. твърди, че с писмените си обяснения по образуваната преписка .........г. на РП-С. подс.А. го е набедил в извършването на няколко престъпления, като изложените обстоятелства могат да квалифицират сочените от частния тъжител деяния като престъпления по чл.323, aл.1 от НК/със самоуправни действия и без правно основание ползва земи от ДГФ като засажда картофи със семейството си върху тях/, по чл.282 ал.1 от НК/ че извършва незаконни действия като държавен служител с цел личното му облагодетелстване, като е превърнал в доходоносен бизнес за него и семейството му брането на мурсалски чай/ и по чл.143,ал.1 от НК/с писане на жалби до различни институции П. цели уронване на доброто му име и репутацията на фирмата му и сплашване/. Освен това частният тъжител изрично е посочил, че „ Престъпленията извършени от Н. А. спрямо мен, в качеството ми и на длъжностно лице-Директор на ДЛ-М.са доказани и потвърдени по безспорен и категоричен начин, както от субективен така и от обективен характер, като е дал писмени показания пред надлежен орган. Същите са извършени с умисъл, като знае, че съм невинен и съзнава последиците от тях, като цели да предизвика наказателно преследване срещу мен, което на практика е осъществено…”.Следователно изложените обстоятелства в частната тъжба и допълнението към нея/отговор/ съдържат всички признаци на престъпление по чл.286 от НК, а не на такова по чл.147, ал.1 от НК, касаещо „приписване” на престъпление. Това е така,тъй като това приписване на престъпление става пред надлежен орган на властта,като твърденията са, че подсъдимият е сторил това знаейки, че П. е невинен.Освен това се твърди, че е налице и специалната цел на подсъдимия да предизвика наказателно преследване срещу частния тъжител. Точно тази цел - да се набеди едно лице пред надлежен орган на властта в извършването на престъпление, което то не е извършило, за да се предизвика наказателно преследване срещу него, е елемент от състава на престъплението по чл.286 от НК и тази цел е основният признак за разграничаването му от деянието по чл.147 от НК, П. което се цели само накърняване на честта и достойнството на личността на засегнатото лице.
Предвид гореизложеното настоящият състав на въззивният съд приема, че в частната си тъжба и допълнението към нея В. П. е изложил обстоятелства, които следва да се квалифицират като обвинение за извършено престъпление по чл.286 от НК. Тъй като това престъпление е от общ характер и компетентен да повдига обвинение за такива деяния е само и единствено прокурора, то неправилно е било образувано наказателно дело от частен характер по тъжбата на П., вместо тя да бъде изпратена за проверка по компетентност от РП-С.. Действително частният тъжител е квалифицирал описаното от него деяние като такова по чл.148, ал.1, т.1,2,3 и чл.147, ал.1 от НК,но тази правна квалификация по никакъв начин не обвързва съда, който сам следва да квалифицира деянието на базата на изложените в частната тъжба факти и обстоятелства. Така съдът неправилно се е произнесъл по повдигнатото с частната тъжба обвинение за престъпление, което е от общ характер, поради което и присъдата му се явява незаконосъобразна и като такава следва да се отмени изцяло, като наказателното производство по делото се прекрати и делото се изпрати по компетентност на РП-С.. В рамките на своята компетентност прокурорът следва да извърши проверка и ако са налице достатъчно данни за извършено престъпление по чл.286 от НК да образува досъдебно производство срещу Н. А..
С оглед прекратяване на образуваното наказателно производство от частен характер, ще следва, на осн. чл.190, ал.1 от НПК, на частният тъжител П. да се възложат направените от подс.А. разноски за адвокатско възнаграждение по делото пред двете инстанции в размер на 1 500 лева.
Предвид гореизложено, Смолянският окръжен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ присъда № ......г. по НЧХД № .......г. на Смолянския районен съд.
ПРЕКРАТЯВА наказателното производство и ИЗПРАЩА делото по компетентност на Районна прокуратура-С. за разглеждане на тъжбата на В. В. П. срещу Н. Н. А. за извършено престъпление по чл.286 от НК.
ОСЪЖДА В. В. П. да заплати на Н. Н. А. направените разноски по водене на делото пред двете инстанции в размер общо на 1 500 /хиляда и петстотин/ лева.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в 15-дневен срок от съобщаването му.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: