Производството е пореда на чл.396 от ГПК.
Постъпила е в срок частна жалба с В.№ 1644/11.07.2014г. от Г. П. Г. от Г. чрез пълномощника му А.М. срещу Определение № 124/04.07.2014г., постановено по ч.Г.д.№ 114/2014г. по описа на Ч.р.с. Излагат доводи за неправилност на обжалваното определение, поради нарушение на материалния и процесуалния закон. Твърди се, че неправилно в мотивите си районният съд е приел, че бъдещият иск по чл.75 от ЗС е допустим, но не и вероятно неоснователен, тъй като поради естеството на иска доказването му предполага ангажиране на свидетелски показания, каквито в настоящето производство по обезпечаване на бъдещ иск не могат да бъдат ангажирани, а от представените писмени такива не се установява вероятната основателност на иска. Районният съд не е взел предвид, представените по делото убедителни писмени доказателства, а именно представената скица на имота на молителя с идентификатор *****, от която е видно, че единствения достъп до имота му може да се осъществи през имот с идентификатор ********, който е идентичен с пътека, видно от представеното удостоверение за идентичност. Да се приеме логиката на районният съд, че основателността на иска може да се установи само със свидетелски показания, поради което искът не е вероятно основателен, би означавало да се изключи изцяло възможността ищец по такъв иск да го обезпечи по редана чл.390 от ГПК. Без да се допусне поисканата обезпечителна мярка при евентуално положително за молителя решение осъществяване на правата му по него ще бъде особено затруднено, ако строително-монтажните работи бъдат завършени или са в по-висока степен на завършване, отколкото при започването им. Сочи се още, че изводът на районният съд, че ответникът владее имот с идентификатор *********, само поради факта, че се е снабдил с нотариален акт по обстоятелствена проверка е неоснователен.
Твърди се също, че неоснователно районният съд е приел, че бъдещият му иск по чл.53,ал.2 от ЗКИР е недопустим, тъй като с този иск се разрешава спор за материално право към минал момент- към момента на приемане на плана, а не би могло да се иска отстраняване на неправилно отразено в плана предназначение на имота, без да се претендира право на собственост върху същия. Сочи се, че с искът по чл.53,ал.2 от ЗКИР следва да се разреши спор за действително притежаваните от собствениците на съседни имоти вещни права и за фактическото положение на границата между имотите, като е необходимо да се прецени дали заснетата по последния кадастрален палн граница , съответства на тази, която сочат спорещите страни.
Моли да бъде отменено обжалваното определение и бъде допуснато обезпечение на бъдещите искове на молителя по чл.75 от ЗС и по чл.53,ал.2 от ЗС.
Смолянският окръжен съд, като взе предвид оплакванията в жалбата и след преценкана събраните по делото доказатества счита, че частната жалба е подадена в срок от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалването, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество
ЧАСТНАТА ЖАЛБА Е ОСНОВАТЕЛНА по отношение на бъдещия иск по чл.75 от ЗС по следните съображения:
За да допусне обезпечение на бъдещ иск съдът следва да установи наличието на следните кумулативни предпоставки, а именно: искът да е допустим, да е подкрепен от писмени доказателства, установяващи неговата вероятна основателност, да е налице обезпечителна нужда и поисканата обезпечителна мярка да е адекватна на обезпечителната нужда.
В случая от приложените по делото доказателства -нотариален акт № *,т*,рег.№ **, д.№ **/2005г., нот.акт № **,т.*, д.№ **/2005г. и нот.акт №**,т.*, рег.№ **, д.№ **/2012г. се установява, че молителят е собственик на 1/2 идеална част от имот № ***, попълнен в кадастралната основа със Заповед № 358/25.11.2004г., идентичен с имот пл.№ **, участващ в УПИ ХVІІ-211,212 в кв.11 по плана от 1962, при описаните граници, който имот попада със 105 кв.м. в в УПИ V-200,204 и с 10 кв.м. в УПИ ХХІV-199,201,202,203 в кв.12 при описаните граници, а ответникът е собственик на имот № 197 и 198, участващи в УПИ VІ-195,196,197,198 по плана от 1978г., както и на имот с идентификатор ******* с площ от 98 кв.м. по КККР, одобрена със заповед № РД-18-57/28.08.2006г., за който се е снабдил с нотариален акт по обстоятелствена проверка през 2012г. Молителят твърди, а това е видно и от представената по делото скица № ***/15.04.2014г., че неговият имот и имотите на ответника с № 197 и 198 никога не са имали обща граница и между тях е имало пътека, по която е осъществяван достъп до имота му от улицата, с идентификатор **** по кадастралната карта от 2006г. От представеното по делото удостоверение за идентичност е видно, че част от имот с идентификатор ********** е идентичен с пътека, попадаща в УПИ VІ-195,196,197,198 по плана на Г. от 1978г., и в УПИ ХVІІІ-213,214 в кв.11 по плана на Г. от 1962г. Следователно имот с идентификатор******* е бил част от УПИ ХVІІІ-213,214 в кв.11 по плана на Г. от 1962г. , съответно част от УПИ VІ-195,196,197,198 по плана на Г. от 1978г. и не е попадал в УПИ ХVІІ-211,212 в кв.11 по плана от 1962г., съответно в УПИ V-200,204 в кв.12 по плана от 1978г. От представените нотариални актове №*6,т.*,рег.№ **, д.№ */2005г., № **,т.*, д.№ **/2005г. и № **,т.*,д.№ **/2004г. също се установява, че УПИ V-200,204 и УПИ VІ-195,196,197,198 по плана на Г. от 1978г. граничат. Независимо, че в нотариалните актове като граница на имота е посочена пътека, то тя е част от УПИ VІ-195,196,197,198 и липсват данни да е била улица-тупик. Следователно от представените писмени доказателства може да се направи извод за допустимост на бъдещия иск на молителя с правно основание чл.75 от ЗС, но не и за неговата вероятна основателност, както правилно е приел районният съд. Притежаваната от молителя 1/2 ид.част от имот № *** участва в УПИ V-200,204, който има лице към улицата с идентификатор **** по кадастралната карта от 2006г., поради което достъпът до имота следва да се осъществява през съсобствения УПИ V-200,204 в кв.12, каквото е отреждането по действащия регулационен план от 1978г. на Г., а не през съседния УПИ-VІ-195,196,197,198 в кв.12, поради което оплакването, че молителят е лишен от достъп до имота си не намира опора в представените по делото доказателства, тъй като липсват доказателства процесното място, независимо, че е наречено "пътека" да е било да е било елемент на уличната регулация и да е предвиждано с плана за улица. В този смисъл е и практикато по чл.290 от ГПК Решение № 256/20.01.2012г. по Г.д.№ 1302/2010г. на ІІг.о. на ВКС.По делото не е представена скица от действащият регулационен план на Г. от 1978г., но от описаните граници в нотариалните актове и от удостоверението за идентичност се установява, че имот с идентификатор *** е част от УПИ VІ-195,196,197,198 и за тази част, която е заснета с отделен идентификатор по КККР от 2006г. ответникът В. П. се е снабдил с нотариален акт през 2012г. по реда на чл. 587,ал.2 от ГПК. С оглед на това може да се приеме за установено обстоятелството, както правилно е приел районният съд, че от представените по делото доказателства не се установява, че молителят е осъществявал владение, в частност право на преминаване за повече от шест месеца преди предявяване на иска, което е още една предпоставка за основателността на иска. За соченото от молителя нарушение на правото му на преминаване, извършено преди две седмици, както се твърди в молбата, също не се сочат доказателства за започнало строителство.
Обезпечителната нужда е налице, когато без обезпечението за ищеца ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяването на правата по решението, като право на съда е да прецени нейната наличност, съобразно всички твърдяни и доказани от страните обстоятелства. В случая с представените по делото доказателства молителят не установява наличието на обезпечителна нужда, тъй като с отреждането по регулационния план достъпът до имота му следва да се осъществява през съсобствения УПИ V-200,204, който има лице към улицата, а не през съседния УПИ VІ-195,196,197,198, който е собственост на други лица и по този начин молителят би им създал необосновано пречка за ползването му по предназначение.
По отношение на бъдещият иск с правно основание чл.54,ал.2 от ЗКИР /предвид последната му редакция в бр.49/2014г. на ДВ/, а не както неправилно е посочечено чл.53,ал.2 от ЗКИР, въззивният съд счита, че правилно районният съд е приел, че такъв бъдещ иск е недопустим, тъй като с него се иска да бъде прието за установено по отношение на ответника, че в КККР на Г., одобрена със Заповед № РД-18-57/28.08.2006г. на Изп.директор на АГКК Г.София е допусната грешка в отразеното предназначение на имот с идентификатор *****, не като път/пътека/, свързващ имота му с улицата, а като имот с начин на трайно ползване за ниско застрояване/до 10 м/, и невярно е отразана западната граница на имота му не като пътека, а кото имот с идентификатор *****. Правилно райнният съд е приел, че с искът по чл.54,ал.2 от ЗКИР се разрешава спор за материално право към минал момент-към момента на одобряване на кадастралната карта и след като молителят не твърди, че той е собственик на спорния имот, а иска само поправка в отразеното в КККР предназначение на имота, то искът му е недопустим, поради липса на правен интерес. В този смисъл е и съдебната практика по чл.290 от ГПК /Решение № 867/20.11.2009г. по Г.д.№ 5397/2008г. на І г.о. на ВКС/
По изложените съображения частната жалба е неоснователна, а обжалваното определение като правилно ще следва да бъде потвърдено.
Водим от гореизложеното Смолянският окръжен съд

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 124/04.07.2014г., постановено по ч.Г.д.№ 114/2014г. по описа на Чепеларския районен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: