Производството е по чл. 266, ал. 1 вр. чл. 79, ал. 1 вр. чл. 86 ЗЗД.
Образувано е по искова молба на „.О.- С., представлявано от А.Р., в която се твърди, че с ответника О. С., имал сключени два договора за строителство от 19.07.2007г. и 11.09.2007г. Според договорите ищецът, като изпълнител, а ответникът като възложител се съгласили ищецът да извърши СМР, свързани с изграждане на улици в град С. по първия договор, както и изграждане и рехабилитация на пътища от общинската пътна мрежа в О. С. по втория договор. Договореното възнаграждение било от 537 753,03 лева с ДДС по първия договор и 1 587 292,75 лева по втория договор. По първия договор ответникът бил платил сумата от 802 198,32 лева, като за остатъка бил предявил отделен иск, а по вторият бил платил 1 587 272,22 лева. Ищецът твърди, че и по двата договора била налице клауза в чл.7, т.4 , според която посочената цена за изпълнение на СМР се коригирала с индекс, равен на промяната в цената на горивата с 10 или повече процента, установена от "Л..- Н..- Б." . Твърди, че по време на изпълнението и на двата договора била налице промяна в цената на горивата с повече от 10 %. Тя била установена с писмо от "Л..- Н.. -Б.." към момента на приемане на изработеното, когато било дължимо и плащането на възнаграждението. По първия договор дължимата индексация възлизала на 136 744,85 лева, представляваща разликата по протоколите-образец 19 (дължимото възнаграждение) и процентната индексация, представляваща разлика в цената на горивата, а по втория договор тази сума била в размер от 191 015,71 лева. Тъй като ищецът, с писмо от 29.07.2008г., поканил ответника да заплати дължимото увеличение на възнаграждението, той бил в забава от този момент. Затова се претендира и обезщетение за забава в размер на мораторна законна лихва върху претендираните суми в периода 22.03.2009 до 22.03.2012 г. - 35 608,96 лева по първата сума и 70 023,92 лева по втората сума, както и законната лихва върху главниците от предявяване на иска до окончателното им плащане. В съдебно заседание чрез адв. Л.Сираков моли съда да му заплати исковите суми, които били дължими и с оглед на 293, ал. 3 ТЗ, ведно с направените по делото разноски.
Ответникът, О. С., чрез кмета М.., оспорва иска изцяло. Чрез адв. М.. поддържа, че клаузите на чл.7, т.4 от договорите били нищожни, като сключени в противоречие на закона, чл.26, ал. 1 ЗЗД във вр. чл. 43, ал. 1 ЗОП, евентуално сключени в заобикаляне на закона и в нарушение на обществения интерес и добрите нрави. Според императивната забрана на чл. 43, ал. 1 ЗОП страните по договор за обществена поръчка не можели да го изменят, освен при условията на чл. 43, ал. 2 ЗОП, които не били налице. Клаузата на чл. 7, т.4 биа формулирана абстрактно, тъй като не било посочено към кой момент се дължи индексиране на цената на дължимото възнаграждение, нито при изменението на цените на кои горива от листата на "Л.. -Н..- Б.." се дължала индексация, затова клаузата била практически неприложима. Клаузата на чл.7, т.4 от договора била нищожна, като сключена в заобикаляне на закона, тъй като с приложението й се стигало фактически до изменение на договора, забранено от чл. 43, ал. 1 ЗОП, и се претендирало за плащането на разходи, които не били извършени при изпълнението на обществената поръчка. Заобикалянето на закона се изразявало в това, че фактически в стойността на поръчката се включвали разходи, които не били посочени в офертната цена, нито в количествено-стойностните сметки за материали, нито в елементите на ценообразуването, по смисъла на чл. 1, ал. 2 от договора. Последното се поддържа и като нарушение на добрите нрави или обществения интерес при приложение на принципите за публично и прозрачно разходване на обществени средства по смисъла на чл. 2 ЗОП/отм./. Неприложими били и правилата на чл. 293, ал. 3 ТЗ, тъй като процедурата по сключването и изпълнението на договорите за обществена поръчка било подчинено на чл. 1 ЗОП /отм./, специален по отношение на Търговския закон. Тези специални правила не позволявали изменение на договора в частта му относно стойността на поръчката, с изключение на предвидените в закона случаи. Това било така защото целта на закона била да се гарантира публичното и прозрачно изразходване на бюджетни средства. В частта относно неизпълнението на договора в срок и последиците от това, становището е представено след срока за отговор и не поражда последици. Ответникът претендира и направените по делото разноски.
ФАКТИ ПО ДЕЛОТО:
Страните не спорят по фактите, относими към делото, спорът е правен - дали клаузата по чл. 7, т.4 в двата процесни договора, която предвижда, че цената за изпълнение на СМР се коригира с индекс, равен на промяната в цената на горивата с 10 или повече процента, установено писмено от "Л..- -Н..-Б.." е валидна и поражда действие.
Останалите релевантни факти, по сключването на договорите в резултат на проведени процедури по възлагане на строителни работи чрез обществена поръчка, изпълнението на строителните работи и приемането им чрез протоколи за извършени СМР, подипсани от всички участници в строителството, издадени фактури и частично плащане по двата договора в размера, посочен в исковата молба, не се спорни между страните.
Така с обявление за малка обществена поръчка, изх. № ../18.05.2007г. (л. 111-118) О. С., като възложител, е обявила процедура по възлагане на изграждането на улици Проф. "К.. Ч..", ул. "В.. Д.." и ул. "О.." в град С., при критерии за оценка на офертите "икономически най-изгодна оферта" (лист 115), като не е посочена стойността на поръчката. Ищецът представил оферта от 11.06.2007г. за изпълнение на обекта на стойност 1 552 272,84 лева с ДДС, при основни елементи на ценообразуването - средно часова ставка за труд 2,20 лева на час, допълнителни разходи за труд 100%, допълнителни разходи върху механизация 50 %, доставно-складови разходи 8 % и печалба 10% (лист 119). С протокол № 2/27.06.2007 (лист 120), поради внесена коригирана КСС от ищеца, неговото ценово предложение на стойност 1 537 753,03 лева с ДДС, било класирано на първо място. Спорната клауза по чл. 7, т. 4 била включена в проекто-договор (лист 128) от ответника.
На 19.07.07г. страните по делото сключили договор за извършване на СМР за изграждане на обявеният в обществената поръчка обект, при видове и единични цени, посочени в предложението-оферта, количествено стойностни сметки, графици за изпълнение на обекта и анализи за извършени СМР, които заедно с елементите на ценообразуване, чл.1, ал. 1 и ал. 2 от договора, и цената от 1 537 753,03 лева, чл.7, били неразделна част от договора. По делото са представени фактури, съставени въз основа на протоколи за приемане на извършени СМР (листове 56-70), които установяват приемането и изплащането в периода 23.11.07-12.04.2011г., на 967 196,05 лева. Разликата с твърдяната в исковата молба сума от 802 198,32 лева (и до цената по договора), не е от значение за настоящото дело, тъй като е предмет на друго дело по описа на ОС- С..
Не е спорно също, че с писмо-покана от 28.07.2008г. ищецът поканил ответника да му заплати разликата между актуваните суми и сумите след индексирането на СМР, както и да бъдат индексирани оставащите за плащане СМР с индекс 60,41 (по среден индекс на промяната на цените на горивата, спрямо датата на договора), въз основа на писмо на "Л..- Н..- Б.." по двустранен протокол (листове 23-30). Няма спор също, че претендираната обща индексирана неплатена цена на приетата работа от 136 744,85 лева (лист 8, колона 15), не е платена от ответника.
Безспорно е също, че с обявление изх. №../16.07.07година е било обявено провеждането на обществена поръчка с предмет: "Път ..-./..-..- С..-М..-Б..-К.. /ОПР-2007-2013 О. С. - изграждане и рехабилитация на общинска пътна мрежа за населени места с отдалеченост от общинския център", като основния критерий за оценка на офертите е бил също "икономически най-изгодна оферта" ( лист 102), а стойността на поръчката не те била посочена в обявлението.
Ищецът е подал оферта от 10.08.2007 (л. 106) за изпълнение на поръчката при единични цени от 1 587 292,75 лева с ДДС, при основни елементи на ценообразуването, посочени в офертата.
С Протокол № 2/24.08.2007г. комисията към възложителя класирала ищеца на първо място, като предлаганата цена била с най-голяма тежест при оценка на офертата (л. 110). На 11.09.2007г. страните сключили договор за строителство, с предмет изграждането на обекта, описан в обявлението за цена от 1 587 292,75 лева с ДДС (л.31-34). И в този случай спорната клауза в договора, чл.7, т.4, също била включена от ответника в проекто-договора (л. 131-134), въз основа на който бил сключен и окончателния договор. Не е спорно, че с протоколи за строителни работи (л. 72-74, 76, 78, 79) възложителя е приел извършените работи, а по фактури на листове 73, 75, 77 платил на ищеца сумата 1 587 272,22 лева с ДДС. Не се спори също, че с писмо от 28.07.2008г. (л. 35) ищецът поканил ответника да му заплати оставащите суми по договора след индексирането им, както и да му плати разликата между актуваните суми и дължимите суми след индексиране, с индекс към 02.07.2008г., според чл.7, т.4 от договора, от 60.41. Няма спор също, че претендираната сума, представляваща разлика между платена и индексирана цена, не е платена.
По делото са изслушани основна, допълнителна и тройна съдебно-техническа и съдебно-икономическа експертизи, относно размера на претендираните суми. Според тройната съдебно-икономическа експертиза (лист 219-220), при индексиране по средна цена на горивата от листата на Лукойл Нефтохим Бургас , разликата между индексираната сума по сертификат и сумата по сертификат с приспадане на аванс с ДДС по договори, са както следва: по Договор от 19.07.07г. е 92 242,05 лева, а мораторната лихва за процесния период върху тази сума е 24 383,92 лева, а по Договор от 11.09.07г. - 243 215,93 лева, а мораторната лихва върху тази сума за процесния период е 78 854,33 лева.
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Претенцията е за заплащане на възнаграждение на изпълнителя по договори за строителство по чл. 266, ал. 1 ЗЗД, сключени след провеждане на процедура по възлагане на обществена поръчка. Поддържа се основание за приемане на работата от възложителя и частично плащане на възнаграждението, както и договорно основание за плащане на възнаграждението, съобразно с индекс, посочен в договорите. Ответникът възразява, че клаузата за индексиране на възнаграждението е нищожна, като сключена в противоречие със закона, заобикаляне на закона и в противоречие с добрите нрави и чл. 26, ал.1 предл.1, 2 и 3 ЗЗД. Преценката на действителността на оспорваната клауза и оттам на дължимостта на претендираните суми е свързана с вида на договора, приложимият закон и тежестта на претендираното нарушение.
На първо място, към 19.07.2007г. и 11.09.2007г. договорите са били сключени при действието на ЗОП/отм./, в редакцията му съобразно ДВ бр. 79/29.09.2006г.. На следващо място, към този момент (19.07.07 и 11.09.2007г.) РБ.. е била членка на ЕС, и макар Директива 18/2004/ ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 31.03.2004г. да не е имала конкретно приложение към тези обществени поръчки поради по-ниските прагове на строителството, то поради това, че в по-голямата си част е била транспонирана в ЗОП, в сила към момента на сключване на договорите, разрешенията на Съда на ЕО по въпроси, свързани с обществените поръчки и Директивата, определено са относими при тълкуването на договорите.
Според чл. 45 ЗОП/отм./, за всички неуредени въпроси, свързани със сключването, изпълнението и прекратяването на договорите за обществени поръчки се прилагат рабпоредбите на ТЗ и ЗЗД. Затова правната характеристика на договора за обществена поръчка е гражданскоправна или търговска сделка с административни елементи, които произтичат от процедурата по възлагане на поръчката по ЗОП. В този смисъл е решение №44/28.04.09г. по т.д. 509/07г. на І-во ТО на ВКС. Затова, и тъй като договора за строителство е подвид на договора за изработка, за него се прилагат и чл. 258 и сл. ЗЗД. Освен това, с оглед на обстоятелството, че ищецът е търговец, който извършва дейността строителство по занятие, в този смисъл и поради търговското му качество, договорът е и търговска сделка, за която се прилагат и правилата на ТЗ, като ограниченито на чл. 45 ЗОП/отм./ е, че ТЗ и ЗЗД се прилагат само и единствено в случаите на неуредени въпроси, свързани със сключването, изпълнението и прекратяването на договора.
Следователно, по отношение на принципите, условията и реда за възлагане на обществени поръчки се прилага чл. 1 ЗОП, според който, основната цел и извършването на определени в закона дейности с обществено значение е осигуряването на ефективност при разходване на бюджетните и извънбюджетните средства, както и средствата свързани с извършването на посочените дейности. Водещи принципи при провеждане на процедурите при възлагането на обществените поръчки са посочените в чл.2, ал.1, т. т.1-3 ЗОП /отм./, принципи на публичност и прозрачност, свободна и лоялна конкуренция, равнопоставеност и недопускане на дискриминация.
Стойността на обществената поръчка е съществен елемент от процедурата по възлагане, най-малко с оглед определяне на праговете, според които провеждането на процедурите по ЗОП е задължително, реда за възлагане - с оглед на чл.14, ал. 1 ЗОП/отм./ и начина на изчисляването й - чл.15, ал. 2 ЗОП/отм./. В този смисъл чл.15, ал. 1 ЗОП /отм./ установява, че стойността на обществената поръчка се определя към датата на решението за откриване на процедурата за възлагането й. За определяне на реда за възлагането на обществената поръчка в процесният случай, стойността й се изчислява, според чл. 15, ал. 2, т.8 ЗОП /отм./ или в случаите на възлагане на строителство, на база стойността на строителството и доставката на всички стои и услуги за изпълнение на строителството, които се предоставят от възложителя или в конкретния случай стойността на поръчката, която в последствие се превръща в стойност на договора, трябва да е така определена, че да включва както стойността на строителството, така и доставката на всички стоки и услуги за изпълнението, когато се предоставят от възложителя /каквито стоки и услуги няма данни да са предоставяни/.
Според чл. 15, ал. 5 ЗОП, изборът на метод за определяне на стойността на договора не трябва да се използва с цел заобикаляне на прилагането на закона. Или в случая, при опредляне на стойността на обществената поръчка следва да се включват всички плащания без ДДС към изпълнителя на поръчката, включително предвидените опции и повторения на услугата или сторителството по чл. 90, ал.1, т.9 и чл. 103, ал.2, т. 8 ЗОП.
Докато за възложителя е било задължително да определи общата стойност на поръчката към датата на решението за откриване на процедурата за възлагането на поръчката, според чл. 15, ал. 1 ЗОП, с оглед определяне на реда за възлагането и, значението на стойността на поръчката за изпълнителя е различно.
Тя е основата, на която изпълнителят, като участник в процедурата и оферент, съставя ценовото си предложение, като цената е задължителна част от офертата - чл.56, ал. 1, т. 9 и т.10 ЗОП, като последният текст съдържа изискването за декларация, че в предлаганата цена е спазено изискването за минимална цена на труда в случаите, когато обществената поръчка е за строителство. В последствие предложената от изпълнителя цена, която е с решаващо значение за класирането му, става неразделна част от договора за обществена поръчка, като негов съществен елемент, според чл. 41, ал. 2 ЗОП.
В процесните два договора възложителят е придал решаваща тежест за класиране на кандидатите на критерия " икономически най-изгодна оферта". Легалната дефиниция на това понятие е в §1, т. 8 от ДР на ЗОП, според който икономически най-изгодна е тази оферта, която отговаря в най-голяма степен на предварително обявените от възложителя показатели и тяхната тежест, пряко свързани с обекта на обществената поръчка по отношение технически преимущества, естетически и функционални характеристики, свързани с опазване на околната среда, оперативни разходи, гаранционно обслужване и техническа помощ, срок за изпълнение и други.
Яснотата на всеки елемент, който участва в ценообразуването, е от съществено значение както за оферента, който преценя както риска, така и печалбата си за срока на изпълнение на договора (включително доставно-складовите разходи и допълнителните разходи върху механизацията, в които следва да се включи и цената на горивата), така и за възложителя при оценка на офертата.
При всички случаи, цената в офертите / л. 106-119/ трябва да се приема за фиксирана, неподлежаща на промяна, след като веднъж е подадена, по аргумент от чл. 54, ал. 2 ЗОП/отм./. Това следва както от изложените принципи на чл. 1 ЗОП за публичност, прозрачност, равнопоставеност и липса на дискриминация, пропорционалност и взаимно признаване, така и от изложените от възложителя критерии за оценка "икономически най-изгодната оферта". Съдът на ЕО е имал множество случаи, в които е определил съдържанието на понятието "икономически най-изгодна оферта", според съотношението цена/стойност на поръчката спрямо качество на изпълнението. Така решение от 10.05.2012г. по дело №С-368/10 /Европейската комисия срещу Кралство Нидерландия/ - "Когато възлагащите органи вземат решение да възложат поръчка на икономически най-изгодната оферта, те оценяват офертите, за да определят коя от тях предлага най-добро съотношение качество-цена. За тази цел възлагащите органи определят икономическите и качествените критерии, които, взети като цяло дават възможност да се избере икономически най-изгодната оферта за възлагащия орган. Определянето на тези критерии зависи от обекта на поръчката, тъй като те трябва да дадат възможност нивото на изпълнение, предложено във всяка оферта да бъде оценено от гледна точка на обекта на поръчката, така както е определен в техническите спецификации, както и съотношението качество-цена за всяка оферта да бъде измерено". Тъй като всеки от показателите по обявлението за определяне на икономически най-изгодната оферта е предварително определен, както е предварително определена и относителната тежест на всеки критерий, според чл. 28, ал. 2 ЗОП, ясно е, че тази измеримост се постига единствено в случаите, когато предложената цена е фиксирана, а изменението й е допустимо единствено в случаите, предвидени в закона.
Или фиксираната и неподлежаща на промяна цена, предложена от изпълнителя в офертата, е главната причина да бъде класиран на първо място и с него да бъде сключен писмен договор за обществена поръчка. Тази цена страните възпроизвеждат в договора, като негов съществен елемент, според чл. 41, ал. 2 ЗОП, и тази цена не подлежи на промяна.
Принципът за неизменност на клаузите на договора за обществена поръчка е установен в чл. 43, ал. 1 ЗОП/отм./. Изключенията са изчерпателно изброени в чл. 43, ал.2 ЗОП/отм./ - когато в резултат на непреодолима сила се налага промяна в сроковете на договора, чл. 43, ал.2, т. 1 ЗОП, при изменение на държавно регулирани цени или на намаляване на договорените цени в интерес на възложителя, чл. 43, ал.2, т.2 ЗОП/отм./
Спорната клауза на чл.7, т.4 от двата договора не попада в никое от изключенията на чл. 43, ал.2 ЗОП/отм./. Това е така, защото посочените изключения, визират хипотези, при които страните по договора могат да изменят сключен договор, при наличие на някое от посочените в закона условия. Не е така в конкретния случай. Клаузата на чл.7, т.4 от договорите предвижда индексиране на цената на договорите при промяна в цената на горивата с повече от 10%, установено писмено от "Л..- Н..- Б.." . По такъв начин фиксираната цена на договора за обществена поръчка се променя автоматично, без страните да изменят договора, при наличие на някои от посочените в закона условия.
Клаузата е нищожна, като сключена в заобикаляне на закона, по смисъла на чл. 26, ал.1, предл. 2 ЗЗД. Това е така, защото с позволени от закона средства - сключване на договор за обществена поръчка, се постига забранена от закона цел - изменение на договорената цена в посока на увеличение в полза на изпълнителя, без да са налице условията на закона - чл. 43, ал.2, т. 1 и 2 ЗОП /ДВ бр.37/2006г./. Дори при наличието на тези условия, страните могат да изменят фиксираната договорна цена само като подпишат изменение на договора и посочат законното основание за това - изменение на държавно регулирани цени (каквито горивата не са) или намаление на цената в полза на възложителя. Дори в цената на горивата да присъства акцизен компонент, който е държавно регулиран, няма данни в процесния период да е настъпило изменение на акцизите. В случая и за цената на договора следва да се приложи забраната на чл. 15, ал. 5 ЗОП/отм./. В обратен смисъл, а именно, че забраната на чл.43, ал.1 ЗОП /отм./ е абсолютна и императивна, и страните не могат да изменят договора, П. Г.. и М. М.. в "Новата правна уредба на обществените поръчки", С. 2004, част ІІ, гл. Х, §4, т.2, стр.223, като аргументите са в насока, че "целта на забраната е в защита на обществения интерес, а не частните интереси на някои от страните. Определените чрез съответната процедура елементи от съдържанието на договора са оценявани по предварително обявена от възложителя методика. Тяхното последващо изменение би обезмислило въпросната оценка, а в крайна сметка и класирането на кандидатите. Следователно анексирането на договора за обществена поръчка е нищожно." Тази аргументация, макар относно въпроса дали е допустимо анексиране на договор за обществена поръчка, е в съответствие с изложените по-горе аргументи относно тълкуването на спорната клауза. В същото доктринално становище, в.т.1, стр.222, се излагат съображения, че няма пречка, когато естеството на обекта е такова, че не позволява предварително, при провеждане на процедурата и сключване на договора, престацията да бъде напълно определена, нямало пречка възложителят да предвиди в офертите да се предлагат алтернативно определени престации, каквито ще останат в сключения договор /т.нар. варианти на офертата, според чл.55, ал.2 ЗОП/. Така можело да се постъпи, когато новонастъпили след сключване на договора обстоятелства са били предвидими. При този вид задължения правото на избор се упражнявало едностранно, а договорът не се променял или допълвал. Не е такъв конкретният случай. Договорът предвижда в чл.7.2, че извършените СМР на обекта се заплащали в 10-дневен срок само при условие, че били осигурени средства по бюджета на общината, а плащането се извършвало на база протокол за извършени СМР, подписан от всички участници в строителството и фактура, издадена на база този протокол. Или плащанията са в зависимост от завършване на етапи от строителството, приемането му с протоколи по Наредба №3/03г. и издаване на фактура от изпълнителя. Какви биха били цените на горивата по листата на "Л..- Н..- Б.." към всеки един от тези моменти, е било непредвидимо към момента на провеждане на процедурата и сключване на договора. Затова не се касае за договор с алтернативно определени престации, изборът между които настъпва с осъществяване на някакво предвидимо обстоятелство. Заобикаляне на закона е налице, тъй като с договора, с оглед интереса на изпълнителя се създава възможност за увеличение на цената на поръчката, което е забранен от закона резултат- чл.43, ал.2, т.2 ЗОП /отм./, противоречи на целта на закона, прокламирана в чл.1 ЗОП и е в противоречие с принципа за прозрачност по чл.2 ЗОП /отм./
Другите твърдени основания за нищожност не са налице. Няма противоречие между клаузата и императивна правна норма, нито противоречие с добрите нрави като съвкупност от морално-етични норми. Неоснователно е и позоваването на ищеца на чл.293, ал.3 ТЗ. На първо място няма неуреден въпрос, свързан със сключването, изпълнението и прекратяването на договора за обществена поръчка, по смисъла на чл.45 ЗОП. Посочи се по-горе, че договорът за обществена поръчка е резултат от смесен фактически състав - гражданскоправен и търговски с административни елементи, произтичащи от процедурата по възлагане на обществени поръчки. Разпоредбите на ЗОП са специални в случая, и субсидиарно прилагане на ЗЗД и ТЗ за случаите, уредени в специалния закон, е недопустимо. Такъв е случаят с изискуемата писмена форма на договора за обществена поръчка /или изявлението за сключването му/, според чл.41, ал.1 ЗОП, която в случая е спазена. Неспазването й би могло да доведе до приложение на чл.293, ал.1 ТЗ, който визира писмената форма като условие за действителност на договора. Едва при наличието на неспазена писмена форма на договора или изявлението за сключването му могат да се преценят предпоставките за приложението на чл.293, ал.3 ТЗ, които в случая не са налице. Цитираната от ищеца съдебна практика по решение №529/14.10.08г. на ВКС по т.д.№240/08г. на Іт.о. на ВКС е незадължителна и е в противоречие с друга незадължителна съдебна практика по решение №997/14.07.09г. на САС по Г.дело №1150/2009г., 5-ти състав, касационно обжалване на което не е допуснато по определение №203/17.03.2010г. на ВКС по т.д.№961/09г.
Вярно е, че недействителната клауза е предложена от самия възложител в проекто -договорите, като част от тръжната документация по чл.28, ал.1, т.9 ЗОП. Затова позоваването от него на нищожността й впоследствие, след изпълнение и приемане на строителството, е възползване на ответника от неправомерното му поведение и е недопустимо. Но в същата степен недопустимо е запазване на действието на нищожна клауза в договорите и присъждане на суми на основание такава клауза. Или възможността на ищеца да предяви искове за неоснователно обогатяване и на основание чл.266,ал.2 ЗЗД изключва претенциите му на договорно основание, въз основа на признатата за нищожна клауза в договорите. Най-сетне, като е предложил обвързваща оферта с предложени елементи на ценообразуване, които включват доставно-складови разходи от 8%, изпълнителят следва да е преценил както риска, така и печалбата си за срока на изпълнение на договора, в случай, че офертата му се превърне в неразделна част от него. Предвид на всичко изложено, исковете следва да се отхвърлят, ведно с акцесорните претенции за мораторни и законни лихви.
Ищецът следва да заплати и направените от ответника разноски от 17 400лв., според представения списък за разноските на л.263.
Водим от изложеното и на посоченото основание, съдът
Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ иска на „. О.- С., ЕИК .., със седалище и адрес Г. С., бул.”.№.., представлявано от А.. Р.., да се осъди О. С., със седалище и адрес на управление Г. С., бул.”.№.., представлявана от кмета Н.. М.., да му заплати следните суми, а именно: 1.1. 136 744.85лв., представляваща разликата между сумите по подписаните 14бр. сертификати и сумата, дължима след индексация на цените по по чл.7.4 от договор за обществена поръчка от 19.07.07г., 1.2. обезщетение за забава в размер на законната лихва върху тази сума, на основание чл.13 от същия договор в размер на 35 608лв. за периода 22.03.09г.-22.03.2012г., 2.1. 191 015.71лв., представляваща разликата между сумите по подписаните 5 бр. сертификати и сумата, дължима след индексация на цените на основание чл.7.4 от договор за обществена поръчка от 11.09.07г., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху тази сума, на основание чл.13 от договора, в размер на 70023.92лв. считано от 22.03.09г.-22.03.2012г., както и законните лихви върху главниците, считано от 22.03.12г. до окончателното им плащане, като неоснователни.
ОСЪЖДА „. О.-С. да заплати на О. С. разноски по делото от 17 400лв.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщението му на страните пред Апелативен съд- П...

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: