С Решение № 23/29.01.2013 г. по гр. д. № 199/2012 г. Ч. районен съд е допуснал съдебна делба между З. В. Д., А. Н. П., К. Н. П., М. К. Я., Н. Г. А. и М. А. С. на 13 земеделски и горски имоти, както и на имот – ливада от 1. 031 дка, находящ се в урбанизираната територия на гр. Ч., м. „С.“, представляващ поземлен имот № **, попадащ в УПИ **-спорт, К. 60 по кадастралния план, изработен през 2005 г., при граници: Х. А. К., н-ци на М. И. Д., н-ци на М. И. Д., н-ци на Т. Г. А. и път, при следните квоти: за З. В. Д. – 2/8 ид. ч., за А. Н. П. и К. Н. П. – по 1/8 ид. ч., за М. Я. – 1/8 ид. ч., за Н. А. – 1/8 ид .ч. и за М. С. – 2/8 ид. ч.
Това решение в частта, с която са определени квотите на съделителите относно допуснатия до делба земеделски имот, съставляващ ливада от 1. 031 дка, находяща се в местността „С.“, представляващ поземлен имот № **, попадащ в УПИ **-спорт, К. 60 по кадастралния план от 2005 г. е обжалвано пред Смолянски окръжен съд от М. К. Я. и Н. Г. А., Ч. пълномощникът им А. А. Г.. Във въззивната жалба се излагат доводи, че районният съд е допуснал нарушение на процесуалните правила, като в доклада по делото не е посочил кои обстоятелства се нуждаят от доказване, как се разпределя доказателствената тежест и за кои твърдяни от тях факти страните не сочат доказателства; излагат се твърдения, че страната е била лишена от участие в делото, тъй като на 19.12.2012 г. делото е разгледано преди обявения час, а за съдебно заседание от 16.01.2013 г. не е уважена молбата за отлагане поради служебна ангажираност на пълномощника на жалбоподателите. Твърди се, че съдът неправилно е интерпретирал доказателствата относно имота, предмет на обжалване, като се развиват доводи, че според извършеното дарение през 1960 г. квотите на страните са различни от приетите от съда. Твърди се, че относно този имот съдът е постановил необосновано решение, тъй като се е произнесъл при липса на доказателства поради допуснатите от съда съществени нарушения на процесуалните правила.
Във въззивната жалба на основание чл. 266 ал. 3 от ГПК се иска да бъдат уважени доказателствените искания, направени с отговора на исковата молба – за представяне удостоверение за наследници на Н. А. Я. и удостоверение относно наличие на идентичност между описания в НА за дарение от 1960 г. и имота, описан в решението на ОбСЗ – Ч..
С писмен отговор съделителите З. В. Д., А. Н. П. и К. Н. П., Ч. пълномощника си А. Н. М., оспорват въззивната жалба. Сочи се в отговора, че доклада по делото съответства на изискванията на изискванията на чл. 146 от ГПК. Обясняват се обстоятелствата, поради които делото на 19.12.2012 г. е разгледано в по-рано от обявения час, като се сочи, че в това съдебно заседание не е приключено съдебното дирене. Относно искането за отлагане на заседанието от 16.01.2013 г. се сочи, че не е налице молба и доказателства, че и страната е в невъзможност да се яви с оглед изискването на чл. 142 ал. 2 от ГПК. Излагат се доводи, че първоинстанционното решение е обосновано, тъй като жалбоподателите са проявили процесуално бездействие и не са ангажирали доказателства в подкрепа на твърденията относно извършено дарение през 1960 г. на процесния имот – както относно наследниците на Никола Янков, така и относно наличие на идентичност между имота по нотариалния акт и имота, възстановен по реда на ЗСПЗЗ.
В съдебно заседание жалбоподателите Ч. А. А. Г. поддържат въззивната жалба.
За въззиваемите З. Д., А. Н. и К. П. пълномощникът им А. Н. М. оспорва въззивната жалба.
Смолянски окръжен съд намира въззивната жалба за процесуално допустима като депозирана в законно установения срок от надлежна страна, а по същество съобрази следното:
Претендира се, че процесният имот е оставен на страните в наследство от А. Я. Д., починал на 20.06.1979 г. Видно от представеното пред настоящата инстанция удостоверение за раждане, общият наследодател А. Я. Д. е имал син от Н. А. Я. – Н. А. Я., роден на 19.04.1930 г. Н. А. Я. е починал на 29.12.1962 г., като видно от удостоверение за наследници № 45/06.03.2013 г., той не е бил женен и не е оставил низходящи наследници, а негови наследници са братята и сестрите му, които, съответно наследниците на починалите от тях, участват като съделители в процеса.
Процесния имот е възстановен на наследниците на А. Я. Д. с Решение № 01660/01.09.2005 г.
Жалбоподателите, претендирайки различни квоти от определените от районния съд за този имот, се позовават на Нотариален акт за дарение № ** том ** нот. дело № 160/1960 г. на РС – С., според който наследодателят А. Я. Д. дарява на синовете си Н. А. Я. и Г.А. Я. и на дъщеря си М. А. С. ливада от 1 дка, находяща се в с. Ч., местността „С.“, при граници: н-ци на Т. А., М. И. Д., А. С. и път, при следните права: ½ ид. ч. от ливадата /северната половина/ на Н. А. Я., и по ¼ ид. ч. от цялата ливада, /южната част/ на Г. А. Я. и на М. А. С..
Районният съд е приел, че не е налице идентичност между имота по Нотариален акт за дарение № 54/1960 г. и имота по Решение № 01660/01.09.2005 г./л. 33/, тъй като не е налице пълно съвпадение на посочените в двата акта граници.
Назначената пред настоящата инстанция съдебно-техническа експертиза установява, че имот пл. № ** по молбата на н-ци на А. Я. Д. е попълнен със Заповед № 460/12.12.2005 г. , попада в УПИ **-спорт К. 60 по действащия план, като имота е с граници: н-ци на Х. А. К., н-ци на М. И. Д., н-ци на М. И. Д., н-ци на Т. Г. А. и път. Експертизата установява, че имота е част от един много по-голям имот – пл. № **; по плана от 1962 г. имот пл. № ** е идентичен с имот пл. № **, записан нива на А. Я. Д.; по плана на гр. Ч. от 1922 г. имота е записан като собственост на К. Д. и А. М.. Експертизата дава заключение, че съпоставяйки съседите, квадратурата на имота, данните по плана от 1962 г., идентичност на имот пл. № ** и имот пл. № ** и имот с идентификатор ***1, е налице идентичност между имота по Нотариален акт за дарение № **/1960 г. и имота по Решение № 016660/01.09.2005 г. на ОбСЗ – Ч.. В съдебно заседание вещото лице обяснява разликата в съседите по двата акта. Вещото лице заявява, че по картен материал имотът е идентичен от 1962 г., заповедта за попълване на кадастралната карта от 2005 г. и сега действащата кадастрална карта от 2008 г.
Съдът възприема заключението на съдебно-техническата експертиза като обективно и компетентно изготвено, основаващо се на съпоставки на имота по всички планове, за което е приложен картен материал, и на относимите към експертизата доказателствата по делото.
С оглед установеното от вещото лице и при съпоставка на съседите по двата акта, е налице съвпадение в границите по отношение на съседните имоти на М. И. Д. /посочвана и като Д./, имота на фамилия А., както и границата път. Освен това вещото лице сочи, че по плана от 1962 г. е предвидена улица – тупик на запад от процесния имот, която впоследствие е прокарана; в резултат на прокарването на този път част от съседите по разписния лист към плана от 1962 г. – братя И., В. и Х. Б. и н-ци на М. Б. не фигурират като съседи по другите планове; от картния материал е видно, че имота на А. С. - № **, посочен в нотариалния акт от 1960 г., се разделя от процесния имот от прокарания по-късно път.
С оглед гореизложеното настоящата инстанция намира, че е налице идентичност между имота по Нотариален акт за дарение № **/1960 г. и имота по Решение № 01660/01.09.2005 г. на ОбСЗ – Ч..
Неоснователно е възражението на пълномощника на жалбоподателите А. М., че с оглед чл. 10 ал. 3 изр. 1 от Примерния устав на ТКЗС от 1967 г. и нормата на чл. 90а от ЗН дарението не е произвело действие, тъй като е извършено след като А. Я. Д. е станал член на ТКЗС през 1958 г. В случая не се касае за продажба на наследство, а за дарение, поради което няма основание да се съобразява нормата на чл. 90а от ЗН. Отделно от това, от съдебно-техническата експертиза се установява, че процесния имот е в регулация още по плана на гр. Ч. от 1922 г.
Поради това настоящата инстанция приема, че нотариален акт за дарение № **/1960 г. е породил действие, като дарение на идеални части от имота, поради което: Тъй като единствен законен наследник на Н. Я., починал 1962 г., е неговия баща, то дарената му ½ ид. ч. се връща в патримониума на общия наследодател А. Я. Д., а след неговата смърт 1/8 ид. ч. получава съпругата З. В. Д., наследниците на Г. А. Я. получават дарената на Г. А. Я. ¼ ид.ч. и 1/8 ид.ч. от А. Я. Д.. М. А. С. освен дарената й ¼ ид.ч. получава 1/8 ид.ч. Наследниците на Г. А. Д. – А. Н. П. и К. Н. П. получават 1/8 ид.ч. от общия наследодател. След приравняване към общ знаменател, квотите на съделителите от процесния имот са следните: за З. В. Д. 2/16 ид.ч., за М. К. Я. 3/16 ид.ч., за Н. Г. А. 3/16 ид.ч., за М. А. С. 6/16 ид.ч., за А. Н. П. 1/16 ид.ч. и за К. Н. П. 1/16 ид.ч. Поради това следва решението в обжалваната част да бъде отменено и вместо това се постанови делба на процесния имот при посочените по-горе квоти.
Водим от горното Смолянски окръжен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ РЕШЕНИЕ № 23/29.01.2013 г. по гр. д. № 199/2012 г. на Чепеларски районен съд, В ЧАСТТА, с която е допусната съдебна делба между З. В. Д., А. Н. П., К. Н. П., М. К. Я., Н. Г. А. и М. А. С. на имот – ливада от 1. 031 дка, находящ се в урбанизираната територия на гр. Ч., м. „С.“, представляващ поземлен имот № ***, попадащ в УПИ **-спорт, К. 60 по кадастралния план, изработен през 2005 г., при граници: Х. А. К., н-ци на М. И. Д., н-ци на М. И. Д., н-ци на Т. Г. А. и път, при следните квоти: за З. В. Д. – 2/8 ид. ч., за А. Н. П. и К. Н. П. – по 1/8 ид. ч., за М. Я. – 1/8 ид. ч., за Н. А. – 1/8 ид .ч. и за М. С. – 2/8 ид. ч., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ДОПУСКА съдебна делба между З. В. Д., А. Н. П., К. Н. П., М. К. Я., Н. Г. А. и М. А. С. на имот – ливада от 1. 031 дка, находящ се в урбанизираната територия на гр. Ч., м. „С.“, представляващ поземлен имот № **, попадащ в УПИ **-спорт, К. 60 по кадастралния план, изработен през 2005 г., при граници: Х. А. К., н-ци на М. И. Д., н-ци на М. И. Д., н-ци на Т. Г. А. и път, при следните квоти: за З. В. Д. 2/16 ид.ч., за М. К. Я. 3/16 ид.ч., за Н. Г. А. 3/16 ид.ч., за М. А. С. 6/16 ид.ч., за А. Н. П. 1/16 ид.ч. и за К. Н. П. 1/16 ид.ч.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.