и за да се произнесе ,взе предвид следното :
Производството е по чл.258-чл.273 ГПК.
С решение №41/05.03.2019г. по Г.д. №170/2017г. по описа на районен съд Г.З. е отхвърлен предявеният от А. А. Д. с. Е. Р., О. З. срещу А. С. Я. от с. Е. Р., О. З., О. С., У. „. Л. № 5а, иск с правно основание 109 ЗС, с който А. А. Д. иска съдът да осъди А. С. Я. да ПРЕУСТАНОВИ действията си, с които препятства обективно упражняване правото на собственост на А. А. Д. , като ПРЕМАХНЕ-1. Бетонов фундамент (колона), изграден непосредствено до стената на жилищната сграда, от северозападния й ъгъл; 2. Изградената стоманена конструкция от релси и тръби, която в едната част е положена върху бетоновия фундамент и вкопана в стената на жилищната сграда, а в другата си част е стъпила на терена; 3. Изградената върху стоманената конструкция стена и земен насип, до отстояние на три метра от жилищната сграда, Осъден е А. А. Д. да заплати на А. С. Я. разноски по делото в размер на 840 лева.,а в полза на РС - З., разноски по делото в размер на 150,00 (сто и петдесет) лева.
Постъпила е въззивна жалба с вх.№692/25.03.2019г. от А. А. Д. от с.Е. Р., О.З. Ч. А.Г. Д. против решение №41/05.03.2019г. по Г.д. №170/2017г. по описа на районен съд Г.З. като намира ,че правилно е описал в решението си до установената по делото фактическа обстановка, достигнал е до извода, че предявеният иск е основателен и като такъв ще следва да бъде уважен, но в диспозитива на решението е отхвърлил същия и e осъдил доверителя му да заплати разноските по делото. Съдът е приел, че настоящия случай е особен и следва да се съобразява не само с посоченото в решението си тълкувателно решение на ВКС /т.р. № 4 от 06.11.2017 г. по т.д. № 4/2015 г. на ОСГК на ВКС/, а и други решения по сходни случай /т.р. № 31/84 г. от 06.02.1985 г. на ОСГК на ВКС/, както и по сходен случай решение № 1084/21.11.2008 г. по Г.д. № 6515/2007 г. на III -то ГО на ВКС, с което е оставено в сила решение на окръжен съд Г.С.. Твърди ,че в решението си съдът се позовал на заключението на в.л С., че подпорната стена не следва да се премахва, защото с простото премахване на стената ще възникнат още по- големи проблеми. При премахването на подпорната стена е възможно пръстта от имота на ответника да събори къщата на ищеца, а също така и да събори и къщата на самия ответник, т.е. налага се извода, че тази стена не бива да се премахва и не подлежи на премахване. Вещото лице е посочило, че такива действия следва да се извършат, но след като специалист изготви план за това. Счита ,че е правилен извода на съда, че коментираната в решенето подпорната стена е между двата имота, но неправилен е извода, че първоначално къщата на ищеца били изтеглена по-напред, т.е. далеч от стената между двата имота и проблеми е нямало. Намира за неправилен извода на съда, че къщата е била построена на това място - в близост до стената, след изграждане на тази стена . Ог тези изводи на съда счита ,че става ясно, че съдът коментира изградена подпорна стена между жилищните сгради на ищеца и ответника, но не и „изградената върху стоманената конструкция стена и земен насип“. Също така счита че неправилно съдът е приел, че къщата е била построена след изграждането на стената, защото това ако е вярно, то няма как да е бил изграден „бетонов фундамент /колона/, изграден непосредствено до стената на жилищната сграда на ищеца, от северозападния и ъгъл“ и няма как преди построяването на къщата на ищеца да е била „изградена стоманена конструкция от релси и тръби, която в едната част е положена върху бетоновия фундамент и вкопана в стената на жилищната сграда, а в другата си част е стъпила на терена“. Вещото лице в заключението си е посочило, че жилищната сграда на ищеца е изградена от каменна зидария, като стените от всичките и страни от външната страна са фугирани, т.е. фугирана е и стената, върху която е указан натиска от изградената от ответника конструкция представляваща бетонов фундамент /колона/, изграден непосредствено до стената на жилищната сграда на ищеца, от северозападния и ъгъл; изградена стоманена конструкция от релси и тръби, която в едната част е положена върху бетоновия фундамент и вкопана в стената на жилищната сграда, а в другата си част е стъпила на терена и изградената върху стоманената конструкция стена и земен насип. Именно с изграждането на така описаната в исковата молба конструкция,счита ,че ответника с неправомерното си поведение е допринесъл за опасност жилищната сграда на ищеца от срутване, жилищната сграда да стане необитаема и негодна за живеене. Счита ,че ответника неправомерно е направил стоманена конструкция и земен насип. По този начин е обособил земна площ, която използва за засаждане със зеленчуци и лозя, което беше установено и по време на съдебния оглед. Терена е стръмен и цялата тежест и натиск пада върху стената на къщата на ищеца. Намира ,че неправилно е посочено от вещото лице, че сегашната жилищна сграда не е на едно и също място с отразената на скицата по плана от 1957 г., като 1/2 ПЖ, като тя по скоро съвпадала по местоположение със сградата, отразена като ПС. Видно от представения по делото нотариален акт за дарение на недвижим имот № 68, том. II, per. № 2979, дело № 228 от 23.11.2016 г. ищецът е собственик на недвижим имот- ПИ 86, кв.41, по ПУП на с. Е. Р., О. З., О. С., с площ 73.50 лв., при съседи: на изток - пътека; на запад - УПИ VI- 87; на север и на юг - улична регулация, ведно с построените в имота 2/1 МЖ със застроена площ 40.50 кв.м. и МС със застроена площ 21.50 м. Следователно теренът върху който е построена жилищната сграда е обозначена като „2/1 МЖ”, а не както вещото лице и приело като 1/2 ПЖ или пък като ПС. Счита ,че е внесена неяснота коя „подпорна стена“ се коментира от вещото лице и от районния съд , тази която е била нанесена по плана от 1957 г. или тази, която е предмет на предявения иск, изградена върху металната конструкция. След като къщата е била нанесена по плана от 1957 г. и се твърди, че същата е била построена след изграждане на „подпорната стена“, то счита ,че няма как ищецът или неговия баща да е вкопал къщата си в ската и да е фугирал стената от външната и стена и да е вкопал в стената на жилищната си сграда метална конструкция ,върху която да насипят земна маса. По делото е установена посочената в исковата молба фактическа обстановка, извършен е съдебен оглед на място в присъствието на вещото лице и експерт от РУ-З., като счита ,че съда правилно е възприел фактическата обстановка, правилно е приел, че предявеният иск е основателен и като такъв ще следва да бъде уважен, но е коментирал подпорна стена, която счита ,че не е по предмета на делото и по този начин приемайки случая за особен в диспозитива на решението е отхвърлил иска и осъдил доверителя му да заплати разноските по делото.
Счита ,че по делото безспорно е установено, че натоварването от изградената конструкция от релси и тръби, върху която е изградена стена и изсипана земна маса, предава товара си в единия край на фундамента, изпълнен непосредствено до стената на жилищната сграда на ищеца, а в другия си край на терена. Между фундамента и стената на жилищната сграда твърди ,че няма оставена работна фуга и по този начин част от натоварването на фундамента се предава на стената на жилищната сграда. Допълнителните натоварвания на стената при северозападната част на жилищната сграда, части от фундамента и от земния натиск, са допринесли за появилата се пукнатина в северозападния ъгъл на стената. Стената, в частта която попада под ниво терен, земния насип е в пряк контакт със зидарията и влагата избива по вътрешната страна на стената и стаите, обособени в тази част на жилището и са негодни за живеене. Твърди ,че има вероятност жилищната сграда на ищеца да се срути. Извършените от ответника Я. строително-монтажни работи, счита ,че засягат конструкцията на жилищната сграда на ищеца. Намира действията на ответника за противоправни и пречат на ищеца в пълен обем да упражнява правото си на собственост. Счита ,че има опасност от срутване на жилищната му сграда, в резултат на неправомерните действия на ответника, с които действия жилищната сграда е станала необитаема и негодна за живеене.Ищецът е направил искане от съда да осъди ответника да премахне: 1. Бетонов фундамент /колона/, изграден непосредствено до стената на жилищната сграда на ищеца, от северозападния й ъгъл; 2. Изградената стоманена конструкция от релси и тръби, която в едната част е положена върху бетоновия фундамент и вкопана в стената на жилищната сграда, а в другата си част е стъпила на терена; 3. Изградената върху стоманената конструкция стена и земен насип, до отстояние на три метра от жилищната сграда на ищеца А. А. Д..Моли съда да обърне внимание ,че няма искане за премахване на подпорна стена, а за премахване на конструкция, индивидуализирана в три пункта в обстоятелствената част на исковата молба и петитума.Намира ,че няма опасност за жилищната сграда на ответника от срутване, ако бъде премахнато процесното съоръжение, както и няма опасност от засипване с пръст на жилищната сграда на ищеца. Счита ,че изграденото от ответника съоръжение, няма укрепващо за имота му действие, а за увеличаване на обработваема земна площ в имота си. Намира ,че при едно осъдително решение за премахване на съоръжението ответника е длъжен сам да потърси съответния специалист за изготвяне план за премахване, за да не повреди в по-голяма степен жилищната сграда на ищеца, защото последния търпи вреди именно от неправомерното поведение на ответника, Ч. изграждането на така описаното съоръжение, което е превърнало сградата на ищеца в необитаема и негодна за живеене, с опасност от срутване. Счита ,че по делото не е установено, че премахването на изградената конструкция ще предизвика срутване на жилищната сграда на ответника или пък ще застраши от срутване жилищната сграда на ищеца. Вещото лице е посочило, че тази конструкция може да бъде премахната с план, изготвен от специалист с цел самото премахване да не застраши двете жилищни сгради. Счита ,че премахването на конструкцията следва да бъде извършено от ответника, а не от ищеца, който търпи вреди от неправомерното му поведение и му пречи в пълен обем да упражнява правото си на собственост. Има опасност от срутване на жилищната сграда на ищеца. Извършените от ответника строително-монтажни работи счита ,че засягат конструкцията на жилищната сграда.Моли съда да обърне внимание ,че по делото безспорно се доказва , че неоснователното действие на ответника пречи на ищеца да упражнява своето право на собственост.Поради това моли съда да приеме, че постановеното решение на районен съд Г.З. е неправилно, като отмени същото и уважи предявения иск.Претендира разноски.
В законният срок е постъпил писмен отговор с вх.№902/18.04.2019г. А. С. Я. от с.Е. Р. ,О.З. Ч. А.А. който поддържа становище ,че въззивната жалба е неоснователна и моли съда да потвърди като законосъобразно и обосновано постановено обжалваното решение Моли съда да обърне внимание ,че във въззивната жалба неправилно се интерпретира обжалваното решение .Доверитерлят му не е извършил никакви действия ,с които да препятства обективно упражняване правото на собственост от страна на А. Д.. Твърди ,че ответника не е извършвал никакви строително-монтажни работи в процесния имот като той е собственик на имота в качеството си на законен наследник на своите родители - С. и М. Я. Твърди ,че ответника е заварил имота в състоянието ,в което същия се намира и сега.Подпорната стена , предмет на спора твърди ,че е построена от бащите на страните по делото Твърди ,че ищеца ,а преди това неговите родители са извършвали строителни работи в имота ,като са нарушени отстоянията от съседния имот .Моли съда да вземе предвид СТЕ, изслушана в районен съд Г.З. ,според която, ако се премахне фундамента/колона / ,стоманена конструкция ,както и стената ,това би довело до компрометиране както на имота на ответника ,така и имота на ищеца.Счита ,че фундамента /колона / и стоманената конструкция от релси и тръби и подпорната стена предпазват и имота на чичото на ищеца Севдалин Д. ,който не е страна по делото Претендира разноски.
В съдебно заседание пред окръжен съд Г.С. жалбоподателят А. А. Д. редовно призован , не се явява Вместо него пълномощникът му А.Г. Д. поддържа изцяло депозираната въззивна жалба ,ведно с всички законни последици.Представя подробна писмена защита.
Въззиваемият А. С. Я. се явява лично и с А.А. поддържа становище ,че следва да бъде изцяло потвърдено обжалваното решение на районен съд Г.З. като законосъобразно и обосновано постновено Счита ,мче стоманената конструкция от релси и тръби укрепва фундамента и стената .Намира ,че каквото и да се предприеме във връзка с подпорната стена ще бъдат нарушени имотните интереси както на ищеца така и на ответника и на третото неучастващо в този процес лице-С. Д. Намира ,че така направената конструкция в основата на подпорната стена предпазва имота и на още едно лице ,неучастващо в този процес -Т. С. Я. Моли съда да обърне внимание ,че ищеца е разширил своята къща и сочи ,че това се вижда на отразеното в плана ,както и от заключението на вещото лице,показанията на свидетелите .Представя подробна писмена защита.
Смолянският окръжен съд намира ,че въззивната жалба е процесуално допустима.Депозирана е от надлежно упълномощен процесуален представител , в законният срок , срещу валиден и допустим съдебен акт ,с внесена държавна такса и при наличие на правен интерес от търсената защита.
Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения&
Предявен е негаторен иск за собственост с правно основание чл.-109 ЗС от А. А. Д. от с.Е. Р. О.З. , Ч. А.Г. Д. против А. С. Я. от с.Е. Р. О.З..
На основание нотариален акт за дарение №68/23.11.2016г. ищецът А. А. Д. е станал собственик на недвижим имот ,представляващ поземлен имот №86,кв.41 по плана на с.Е. Р. О.З. с площ 73,50 кв.м.,ведно с построени в имота двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 40,50 кв.м. и масивна сграда ъс застроена площ от 21,50 кв.м.
Ответникът А. С. Я. се легитимира като собственик на поземлен имот №40 по плана на с.Е. Р. от 1957г.,който е идентичен с УПИ VІІ-84 като притежава в имота 1/2 от масивна сграда с площ 70 кв.м. и масивна сграда с площ 13,50 кв.м.Имотът ответника го притежава по наследство от своя баща С. К.Я. / С. К. Я./
В районен съд Г.З. е била назначена ,изслушана и неоспорена СТЕ ,като вещото лице Д. С. установява,че част от подпорната стена към настоящия момент приблизително съвпада по местоположение със стена, нанесена в плана от 1957 год. Другите подпорни стени са на различно място.Вещото лице установява ,че част от съществуващата подпорна стена по местоположение съвпада със стената, отразена в плана от 1957 год., но тъй като няма посочени височини, не може да каже че изцяло е една и съща стена.
За да се изолира влагата в жилищната сграда на ищеца, вещото лице дава заключение ,че първо трябва, след одобряване на проект и издаване на разрешение за строеж, подпорната стена да се коригира, така, че да е отдалечена от жилищната сграда поне на 1.50 м.Установява ,че трябва да се освободи пространството зад жилищната сграда, поне на 1/2 от височината на първия жилищен етаж, като се премахне натрупаната пръст.По възможност зад сградата да се изгради отводнително съоръжение, което да обхване наличните води и да ги отведе в страни от сградата.Счита ,че може да се направи хидроизолация на нивото на първия етаж.Вещото лице дава заключение ,че натиска върху къщата ще се премахне с коригирането на подпорната стена.Вещото лице е ходила на място като огледът е извършен от районен съд - З. лично от съдията в присъствие на фотограф. На стр. 113 от първоинстанционното дело вещото лице е представило комбинирана скица. В оранжев цвят е повдигнат имота на ответника , а в зелен цвят е сградата на ищеца - Д.. .Вещото лице установява ,че подпорната стена е опряна в зида на ищеца Д. На стр. 72от първоинстанционното дело /долната снимка/ се вижда, че подпорната стена е опряна до сградата на Д.. На долната снимка се вижда малка бяла колона, върху нея се намира една релса и отгоре е направен зида, обаче той опира и в стената, фактически я натиска стената на къщата. Вещото лице установява ,че по- проблемно е, че има огромен насип, който не се държи от тази подпорна стена, а се намира между стената и къщата, опира в къщата на ищеца .Вещото лице установява ,че стената започва на ниво по-високо от половината на втория етаж на къщата на ищеца, а надолу пак е пръст. На стр. 71, долната снимка, показва къщата на ищеца погледната от другата страна, това е процесната подпорна стена, стара, вижда се бетонна стеничка, която не е по цялото протежение, вижда се, че има насип, който стига почти на втория етаж на ищеца, дори до покрива на ищеца, насипът е между бетонната стена и къщата. Горната подпорна стена е опряла в къщата на ищеца само в частта на фундамента, там дето е колоната и релсата. Вещото лице установява ,че от този насип, който опира чак до покрива на къщата на ищеца, от там влиза водата и влагата. Насипът и подпорната стена /сухата каменна зидария/ оказват натиск върху къщата на ищеца, а каменната стена тя носи тежестта на целия скат нагоре, тъй като има голяма денивилация, където е построена къщата на ответника. Вещото лице установява ,че ако се махне безразборно тази подпорна стена ,която представлява суха каменна зидария, може да паднат къщите, които са над стената, а долната къща на ищеца ще бъде затрупана. Според вещото лице задължително трябва да се проектира от конструктор стена пак горе-долу на мястото на процесната каменна стена, така че пространството зад къщата на ищеца с тази стена да е подпряно, но да няма натиск, да няма пръст, но това може да се осъществи само и единствено с конструктивен проект. Денивилацията от задната част на къщата на ищеца до двора на ответника до където стига тази подпорна стена е 8 - 9 метра. Вещото лице дава заключение че трябва да се извършат работи и от двамата собственици и на двата имота, след като има конструктивен проект за каменната стена да се изгради наново на достатъчно разстояние от къщата на ищеца. Вещото лице намира ,че задължително следва насипът да се махне, който опира дори в покрива на къщата на ищеца. Вещото лице установява ,че процесната каменна стена /горната/ е и надзиждана и тя не може да каже кога е станало това ,но първо е имало бетонов пояс и след това нагоре е удължено.Счита ,че това надзиждане създава проблем , защото стената е станала по-тежка. Стената е средно 80 см. Тази подпорна стена е оформила хубава градина в имота на ответника, изравнило се е. Вещото лице установява ,че къщата на ищеца А. Д. спрямо плана е разширявана.
Твърденията на пълномощника на ищеца ,сега жалбоподател са ,че бетоновия фундамент и релсата се намират в имота на ответника. Твърди ,че ищеца не е давал съгласие за поставяне на този фундамент и релсата,като от 15 години е това положение, като ответникът е изградил бетоновия фундамент и релсата в имот на ищеца.
Смолянският окръжен съд намира ,че негаторния иск ,основан на чл.109,ал.1 ЗС , предоставя правна защита на правото на собственост срещу всяко пряко и/или косвено неоснователно въздействие, посегателство или вредно отражение над обекта на правото на собственост, което може и да не накърнява владението, но ограничава, смущава и пречи на допустимото пълноценно ползване на вещта /имота/ според нейното предназначение, отдадено от собственика и. Основание за защита Ч. иска се поражда само при състояния, от които възникват заплашване и опасност от вредно и смущаващо въздействие, което произтича от упражняване на правомощия, но които субективно пречат и/или ограничават тези на потърсилия правната защита. Функцията на иска е да отрече във всичките тези и други аналогични случаи правомерността и да предотврати неоснователните действия, поведение и състояния, както и премахване на последиците от тях. В този смисъл са и указанията на ТР № 31/84 г. от 6. II. 1985 г. по Г. д. № 10/84 г., ОСГК, според което основание за защита Ч. иска се поражда само при състояния, от които възникват заплашване и опасност от вредно и смущаващо въздействие
Предпоставка за уважаване на така предявения иск е да бъде доказано, че именно ответника със свое действие или бездействие е станал причина за накърняване на правата на ищеца А. Д. .Премахването на изградените колона, стоманена конструкция и стена съдът след като взе предвид изложеното в съдебно-техническата експертиза ,счита че би довело до непоправими и сериозни последици, както за имота на ответника, така и за имота на ищеца ,така и за имот на съседа - С.Д., който е трето неучастващо в настоящия процес лице. Вещото лице Д. С. ,изслушано пред въззивната инстанция установява ,че процесната подпорна стена има укрепващо действие и без нея може да стане срутище – това се отнася както за ищеца, така и за ответника, така и за третото неучастващо в настоящия процес лице С.Д.. Вещото лице е категорично ,че може да бъде съборена подпорната стена ,но след изготвен проект, за да се изгради стена в друга форма. Насипът се намира и в двата имота и на ищеца и ответника и на третото лице. Подпорната стена идва по навътре в имота на ответника и насипът попада в имота и на двете страни и на третото неучастващо в този процес лице С.Д.. Вещото лице е категорично , че ще падне шкарпата/подпорната стена / ,ако се махне фундамента с релсата с 1,5 м. на ширина и дължина.Вещото лице установява ,че ако се махне дори само ъгъла на шкарпата 1,50 на 1,50 м. и цялата височина, ще падне стената.
В този смисъл районен съд Г.З. правилно е приел , че ответника по иска А. С. Я. не е извършил никакви действия, с които да препятства обективно упражняване правото на собственост на ищеца А. А. Д.. За дворното място заедно с построената в него жилищна сграда родителите на А. Я. -С. Я. и М. Я., са се снабдили с нотариален акт за собственост през 1987г. Ответникът е заварил имота в този вид, в който съществува и сега, без да го променя и без да извършва нищо по него. И това е състоянието на имота повече от 30 години, преди баща му да се снабди с нотариалния акт за собственост от 1987г. Подпорната стена между двата имота, предмет на иска е построена от бащите на ищеца и на ответника.В този смисъл са показанията на св.Ж. Я. ,Ф. В. Тази стена е отразена по плана от 1957г. т.е тя е съществувала и тогава. В с.з. от 14.06.2019г. вещото лице изяснява, че тази стена не е била в същия си вид, но е надградена с височина около 80 см., т.е и преди надграждането тя е била с височина около 5-6м. тъй като сега височината и е към 7-9 м. на различните места.
Предмет на иска е само една част от стената.Но вещото лице Д. С. е категорична ,че премахването само на едната част от стената би компрометирало сериозно другата част от стената, която укрепва имота на ответника, а също така и предпазва имота на ищеца.Първоинстанционният Съдът е направил оглед на място и е добил непосредствени възприятия както и от факта ,че е налице сериозната денивелация на терена. Премахването на фундамента, стоманената конструкция би довело до разрушаване както имота на ответника, така и имота на ищеца. Правилни са изводите на районен съд Г.З. , че А. Д. черпи права от своето неправомерно поведение тъй като той е построил своята жилищна сграда в близост до подпорната стена много години след като тази стена е била построена за да укрепва имота на ответника. Същата стена предпазва и имота на ищеца, включително и неговата жилищна сграда. По категоричен начин се установява , от свидетелските показания и от в.л. Д. С. ,че бетоновия фундамент (колона), както и изградената стоманена конструкция от релси и тръби и подпорната стена предпазват имота и на трето неучастващо в процеса лице -С. Д.. Обосновано районният съд е приел , че и трите елемента предмет на иска са свързани и при премахване на който и да е от тях (бетоновия фундамент, или стоманената конструкция, или стената) би се променило значително сегашното положение на имота на ответника в посока на неговото разрушаване
Поради това ще следва изцяло да бъде потвърдено обжалваното решение като законосъобразно и обосновано постановено,като въззивният съд на основание чл.272 ГПК препраща към мотивите на районен съд Г.З..
С оглед изхода на делото ще следва да бъде осъден жалбоподателят
А. Д. да заплати на А. С. Я. направените и поискани своевременно разноски за въззивната инстанция в размер на 400 лева представляващи А. възнаграждение за А.А.
Водим от гореизложеното Смолянският окръжен съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение №41/05.03.2019г. по Г.д. №170/2017г. по описа на районен съд Г.З.,като законосъобразно и обосновано постановено
ОСЪЖДА А. А. Д.,ЕГН-* от с.Е. Р. , О.З. ,О.С. ,ул "Р. " №. да заплати на А. С. Я.,ЕГН-* от с.Е. Р. ,О.З. ,О.С. ,ул“. Л. " №., разноски за въззивната инстанция в размер на 400 /четиристотин/лева .
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС на Република България в едномесечен срок от връчването му на страните Ч. пълномощниците им.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ :