Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение № 494/08.11.2018г., постановено по Г.д.№ 292/2018г. по описа на Смолянския районен съд е отхвърлен като неоснователен и недоказан предявеният от Потребителна кооперация „Р.-Р., с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление Г.С., ул.“Родопи“ №99, представлявана от Н.Т.П.против И. Д. Т., с ЕГН *, с адрес Г.С., ул.“. Ш.“ №. иск да се признае за установено,че ответникът не е собственик на 72,00 кв.м. / оцветени в жълт цвят на скицата на вещото лице / от поземлен имот-Ливада в местността "Под село",целият с площ от 0.302 дка , десета категория, съставляващ имот №** по картата на землището при граници и съседи: имот № ** на Община, имот № **- Пътища IV клас, имот № ** на наследници на И.Т. И.,като е постановено скицата към заключението на вещото лице да се счита неразделна част от решението. Осъдена е Потребителна кооперация „Р.-Р., с ЕИК **, със седалище и адрес на управление Г.С., ул.“Родопи“ №99, представлявана от Н. Т. П.да заплати на И. Д. Т., с ЕГН *, с адрес Г.С., ул.“. Ш.“ №. разноски по водене на делото в размер на 570,00лв.
Решението е обжалвано в срок с въззивна жалба с 0243/26.11.2018г. от Потребителна кооперация "Р.-Р., чрез пълномощника й адв.Бойко Младенов с оплакване за неправилност, поради нарушаване на материалния и процесуалния закон и необоснованост. Излагат се доводи, че хранителният магазин в едно малко населено място каквото е с. Фатово,общ. С. е част от самото населено място като комплексно застрояване и не е единична сграда, както неправилно е приел съда, а е елемент на селската инфраструктура заедно с улицата до него,автобусна спирка,комуникационните мрежи и жилищни сгради.Твърди се , че от заключението на вещото лице е видно,че е описан комплекс от строителни дейности, като е посочено, че магазинът граничи със селищна територия и междуселищен път С.- Рудозем и е разположен на единствената улица в село Фатово, като е в обхвата на пътя и около него е извършено благоустрояване от тротоари, бетонова площадка, складово помещения, стълбище за връзка с него, комуникации-В и К, ел. мрежа и др. Това е единствения търговски обект за нуждите на село Фатово, който десетки години е обслужвал населението за закупуване на хранителни стоки. Срещу магазина е изградена автобусната спирка за село Фатово, която е част от строителните дейности около магазина и населеното място.Извършеното застрояване е такова по смисъла на чл.10б,ал.1 от ЗСПЗЗ.Видът и характерът на самите строежи и мероприятия е регламентиран в §1 в от ДР на ППЗСПЗЗ и касае както строителни дейности, така и отделни съоръжения, без значение дали са законно изградени. В закона изрично е предвидено кои строителни дейности не позволяват възстановяване на собствеността, като изброяването не е изчерпателно. В случая е установено, че процесната част от имота представлява магазин за хранителни стоки с бетонова площадка, разположен на улица и в обхвата на междуселищен път като продължение на територията на населеното място, което магазинът обслужва.Около магазинът има всички необходими съоръжения и инфраструктура за неговото функциониране и обслужване. Мероприятието по ЗРП е реализирано и част от бившия земеделски имот е застроен, което е пречка за неговото възстановяване. Застрояване по смисъла на §1в от ДР на ППЗСПЗЗ е не само фактическото изграждане на сгради и съоръжения, а и реализирането на обслужващи мероприятия, необходими за нормалното функциониране на обекта. Такъв характер имат търговските обекти за нуждите на населеното място и като крайпътен търговски обект, те са неделим елемент от едно комплексно мероприятие каквото е населеното място, свързани с търговското му обслужване и снабдяване с хранителни продукти. Неосноветелен е извода на съда, че процесният магазин е единична сграда и не представлява комплексно застрояване.По този въпрос съдът не дал указания в доклада си, че не се сочат доказателства. За да се приеме от органа по реституцията, че са налице основания за възстановяване на имота следва да е спазена и процедурата по чл. 11 и сл. от ППЗСПЗЗ,като общинската администрация предоставя данни и дава становище и относно застроеността на имота и свободната площ за възстановяване. При наличието на такива данни съдът може да направи извод относно приложението на чл.10б,а.1 от ЗСПЗЗ, а при липса на такива данни извода на съда е необоснован. Моли да бъде отменено обжалваното решение и бъде уважен предявения иск.
В срока по чл.263,ал.1 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от И. Д. Т..
Смолянският окръжен съд, като взе предвид оплакванията във въззивната жалба, становищата на страните в съдебно заседание и след преценка на събраните по делото доказателства счита, че въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна, а обжалваното решение, преценено по реда на чл.269 от ГПК е валидно ,допустимо и правилно по следните съображения:
Районният съд е бил сезиран с отрицателен установителен иск с правно основание чл.124,ал.1 от ГПК, с който ищецът Потребителна кооперация "Р.-Р. Г.С. е предендирал да бъде установено по отношение на ответника И. Димитлов Т., че последният не е собственик на 72 кв.м., представляващи прилежащ терен към сграда-хранителен магазин в с.Горно Фатово от имот №** по КВС на землище с.Полковник Серафимово, представляващ ливада от 0,302 дка, при описаните граници.
По делото е установено, че с н.а. №73, т.ІІІ, рег.№4061, д.№374/2004г. ищецът Потребителна кооперация „Р.-Р. Г.С. е признат за собственик на основание давностно владение на двуетажна масивна сграда със застроена площ от 63,14 кв.м., състояща се от склад и навес на първия етаж, магазин и тераса на втория етаж, построена в поземлен имот с начин на трайно ползване ливада с площ от 302 кв.м., находящ се в м.“П.с.“, десета категория, съставляваща имот кад.№** по КВС на землището на с.Полковник Серафимово, при граници и съседи на имота:имот кад.№**-жилищна територия на махала Горно Фатово, имот кад.№**-път ІV клас на Община С. и имот кад.№2004-Ливада на наследници на И. Т. И., ведно с правото на строеж върху описания поземлен имот. С удостоверение № 104/11.10.2004г., издадено от коопелацията -ищец е удостоверено, че в баланса й по сметка 203 "Сгради" е заведен като дълготраен актив-сграда-хранителен магазин в с.Горно Фатово от 1980г.,като същата е построена по стопански начин със средства на кооперацията.
С влязло в сила на 21.05.2001г. Решение №1744Ф от 19.03.2001г. на ПК-С., в частта му по т.3 е възстановено правото на собственост на Д. И.Т. в съществуващи стари реални граници на ливада от 0,302 дка, десета категория, м.“П.с.“, съставляваща имот №** по картата на землището на с.Полк.Серафимово, при граници: №**-жил.територия на общ.С., №**път ІV клас на Община С. и №**- Ливада на наследници на И.Т. .
Описания по-горе реституиран имот с нот.акт №127,т.ІІ, рег.№3141, д.№284/2002г. Д. И. Т. е прехвърлил на сина си -ответника И. Д. Т. срещу задължение за издръжка и гледане до края на живота му.
От показанията на св.И.Т.А. се установява, че спорния имот в с.Горно Фатово и граничи с пътя. Твърди, че е съсед на И. Т. под пътя. Известно му е, че имотът е на рода Т. и от дете е ходил там, като на времето в имотите са правели събори. Не си спомня през коя година е построен магазина, предполага, че около 1960г. Тъй като имотът е много стръмен магазинът е построен на бетонова плоча на нивото на пътя и е метал и стъкло.Известно му, че магазинът е направен от НАРКООП. Не знае точно коя година процесният имот е прехвърлен на ответника от баща му, но сочи, че И. Т. го врадее и се грижи за имота, като го коси и го поддържа, а съседния имот е обрасъл с трева и не се поддържа от никой. Спорния имот представлява ливада, И. го коси всяка година. В него има един стар орех, посаден преди 200 години и нови орехи, посадени от И. Т. преди 4 години. Свидетелят установява, че магазинът почти от 10 години не работи. Входът му е откъм шосето.Магазинът е бил стопанисван от М. М., който починал преди 7-8 години, след него една жена от Серафимово се опитала да работи най-много една година, но не вървял и бил затворен. Не знае някой да е оспорвал собствеността на имота на И. Т.. Имотът под магазина не е ползван от кооперацията, ползван е само магазина. Преди, през социализма и след това за ливадата са се грижили Т.. Първо бащата, а след това ответника И. Т..
Свидетелят В.Н.М. твърди в показанията си, че притежава имот в близост до процесния и познава И. Т.. Сочи, че имотът представлява един триъгълник-ливада с овошки, който не е ограден, но се отличава ясно, защото личи, че е обработван. Имотът е добре поддържан и в него има овошки. От повече от 15 години знае, че имотът е на И. Т.. Няма информация някой да му е оспорвал владеенето на имота. Магазинът е барака, построена от метал и стъкло. Под бараката има бетонова плоча, която е на метални, а не на бетонови колони. Не може да каже кога е сложен там този магазин, след 2000 година е забелязал, че има магазин на това място в имота на ответника. Преди това магазинът е бил на друго място. Повече от 5 години този магазин не работи. Входът на магазина е откъм шосето и не трябва да се мине откъм имота, за да се обслужва.
От заключението на вещото лице по назначената и изслушана СТЕ се установява, че процесният имот се намира в махала Горно Фатово, земеделски е - ливада и граничи с жилищната територия и с пътя С.-Рудозем. На нивото на пътя има стоманобетонова плоча със застроена площ от 63,14 кв.м.,излята върху колони в едната част, а в другата -върху каменни зидове, където е разположено помещение - склад, а отвореното пространство под плочата е навес. На плочата е поставен метален павилион, със застроена площ 35 кв.м., с остъклени витрини, метална покривна конструкция, покрита с ламарина и ондолин. Към самия павилион има ел.инсталация. Вижда се, че павилионът се е ползвал за магазин. В момента е занемарен, има теч и не се използва. Плочата, на която е поставен павилиона граничи с път от общинската пътна мрежа- пътя за Г.Рудозем, който е и главна улица на населеното място и се използва за обслужване на обекта. Има няколко бетонови стъпала от улицата до долното ниво, на което се намират склад и навес. Прилежащия терен към постройката включва стоманобетоновата плоча плюс 1 метър от запад, където се намират стълбите за долното нива е с обща площ 72 кв.м., повдигнати в жълт цвят на приложената към заключението скица. В Община С. не се откриват строителни книжа. Павилионът е включен в баланса на ПК "Р.-Р.,като отчетната му стойност към м.януари 1998г. е 326,15 лева, към м.януари 2001г. е 308,78 лева и към м.януари 2018г. е 164,29 лева. В съдебно заседание вещото лице уточнява, че процесният павилион не може да се характеризира като двуетажна масивна сграда, както е описан в нотариалния акт, а представлява метален павилион, който може да се характеризира като преместваем обект, но е закрепен стабилно върху стоманобетонова плоча.
Констатациите на вещото лице се потвърждават и от представения по делото констативен протокол от 09.06.2004г. , съставен от комисия на Община С. по повод молба вх.№ 01-ДЖ-И-113/08.04.2018г., подадена от И. Д. Т. в Общинска администрация-С. относно неправомерното ползване на част от реституиран имот № 002569 с искане за прилагане на чл.34 от ЗСПЗЗ. С протокола е констатирано, че част от имот с № 002569 в м. "П.с.", в землището на с.П. С., собственост на И. Д. Т. с площ от 63 кв.м. се ползва от ПК "Р.-Р., като върху нея е построена бетонова площадка с размери 8,20 на 9 м.,върху която има метален павилион с размери 7,10 на 5,10 и височина 3,80 м.
При така установеното от фактическа страна правилно районният съд е квалифицирал предявеният иск като отрицателен установителен иск с правно основание чл.124,ал.1 от ГПК, с който ищецът е претендирал да се признае за устаноено по отношение на ответника, че същият не е собственик на 72 кв.м. от процесния имот с пл. № №002569 по картата на землището на с.Полк.Серафимово, целият с площ от 302 кв.м., която част от имота ищецът твърди, че представлява прилежащ терен към построената в имота сграда-хранителен магазин. Правилно също районният съд е разпределил доказателствената тежест, като е приел, че при предявен отрицателен устаоновителен иск в тежест на ответника е да установи, че е собственик на процесния недвижим имот, на твърдяното основание- договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за изддръжка и гледане, а ищецът да установи правния си интерес от предявяването на иска, че притежава самостоятелно право върху спорния имот, което се оспорва от ответника.
Правилно също е прието, че абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на предявен установителен иск е наличието на правен интерес за ищеца от търсената по този ред защита, като в случая правния интерес за ищеца се извежда от наличието за ответника на титул за собственост върху имота, върху който е построена сграда, за която ищецът се е снабдил с титул за собственост.
С представените по делото писмени доказателства ответникът в съответствие с разпределената му доказателствена тежест е установил, че е станал собственик на процесния имот. С Решение №1744Ф/19.03.2001г. на ПК-С. е възстановено правото на собственост в стари реални граници на Д. И. Т. въхру ливада в м. „П.с.“ с № №** по КВС на землището на с.П.С.с площ от 0,302 дка кв.м. при описаните граници. Посоченият имот Д.И. Т. е прехвърлил на сина си И. Д. Т. на 24.10.2002г. с нот.акт №127, т.ІІ, рег.№3141, д.№284/2002г. срещу задължение за издръжка и гледане до края на живота му. С посочения нотариален акт ответникът И. Д. Т. се легитимира като собственик на процесния имот. От показанията на разпитаните по делото свидетели безспорно се установява, че от около 15 години имотът се владее и ползва от ответника, който го коси и е засадил овошки в него.
Правилно районният съд е приел за неоснователно твърдението на ищеца, което се поддържа и в подадената от него въззивна жалба, че праводателят на ответника Д.И. Т., поради незаконосъобразно възстановено му право на собственост не е бил собственик на имота, поради което не е могъл да прехвърли собствеността върху него на ответника с посочения договора за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане. Неоснователно е и твърдението в жалбата, че не са били налице основания за реституиране на имота, тъй като същият е бил застроен с процесния хранителен магазин, поради което възстановяването на имота на праводателя на ответника е извършено в нарушение на чл.10б,ал.1 от ЗСПЗЗ, както и на чл.11 от ППЗСПЗЗ.
От събраните по делото писмени доказателства, заключението на вещото лице и показанията на свидетелите безспорно се установява, че в северната част на процесния имот, граничеща с пътя е извършено строителство, изразяващо се в изградена на нивото на пътя стоманобетонова плоча върху колони в едната част , и върху каменни зидове- в другата, поради голямата денивелация на имота, които зидове под плочата обособяват помещение-склад, а останалото пространство представлява навес. Върху бетоновата площадка е монтиран метален павилион с площ от 35 кв.м., който до преди 8-10г. е функционирал като хранителен магазин на кооперацията-ищец. След извършения оглед на място вещото лице установява, че описаната в нотариален акт № 73,т.ІІІ, рег.№ 4061,д.№ 374/2004г. постройка като „двуетажна масивна сграда“ няма характеристиките на такава, тъй като на второто ниво представлява поставен на бетоновата плоча метален павилион, който се характеризира като преместваем обект по смисъла на §5, т.80 от ДР на ЗУТ, а именно "обект, предназначен за увеселителна, търговска или друга обслужваща дейност, който може след отделянето му от повърхността и от мрежите на техническата инфраструктура да бъде преместван в пространството, без да губи своята индивидуализация и възможност да бъде ползван на друго място със същото или с подобно предназначение на това, за което е ползван на мястото, от което е отделен, като поставянето му и/или премахването му не изменя трайно субстанцията или начина на ползване на земята, както и на обекта, върху който се поставя или от който се отделя".
Правилно също районният съд е приел, че процесния хранителен магазин е съществувал към момента на влизане в сила на ЗСПЗЗ, тъй като от представеното удостоверение е видно, че е построен през 1980г., и че същият не представлява пречка по смисъла на чл.10б,ал.1 ЗСПЗЗ за възстановяване на собствеността върху имота в полза на праводателя на ответника.
От заключението на вещото лице, представеното реституционно решение и скица към него се установява, че процесния имот № ** е земеделски имот-ливада, възстановен е като такъв и граничи с жилищната територия на махала Горно Фатово /имот № ** на север и запад/, с път ІV клас от републиканската пътна мрежа С.- Рудозем на север и с имот № **ливада на И.Т. на изток, т.е. установява се, че имотът не попада в границите на урбанизирана територия, определени с подробен устройствен план или с околовръстен полигон, каквото е твърдението на жалбоподателя.
Поддържаното оплакване във въззивната жалба е, че реституирането на процесния имот е извършено в нарушение на разпоредбата на чл.10б,ал.1 от ЗСПЗЗ, тъй като е бил застроен, което е пречка за възстановяването му, поради което Д.Т. не станал негов собственик и не е могъл да прехвърли на ответника И. Т. право на собственост, което не притежава.
По въпроса застрояването пречка ли е за възстановяване на собствеността в хипотезата на чл.10б,ал.1 от ЗСПЗЗ и има ли изискване за законност на строителството или е достатъчно да се установи завареното фактическо състояние на имота към момента на влизане в сила на ЗСПЗЗ е формирана трайна и непротиворечива практика на ВКС /Решение № 70/22.06.2010г. по Г.д. № 674/2009 г. на Іг.о.,Решение № 108/25.07.2012г. по Г. д. № 1291/2010 г. на І г.о., Решение № 147/19.07.2010г. по Г. д. № 7/2009 г. на І г.о., Решение № 226/19.11.2013г. по Г. д. № 3136/2013г.на ІІг.о., ешение № 277/12.01.2012г. по Г. д.№ 1140/2010г. на ІІг.о., Решение № 329/11.10.2011г. по Г.д.№ 1277/2010г.на Іг.о., Решение № 77/09.03.2010г. по Г. д. № 4209/2008 г. на Іг.о., Решение № 301/24.06.2010г. по Г. д. № 494/2009 г. на Іг.о, Решение № 565/15.10.2010г. на ІІІг.о./, в която е прието, че разпоредбата на чл.10б,ал.1 от ПЗСПЗЗ не въвежда изискване да са били спазени процедурите по отреждането на терена за строителство или за друго мероприятие на държавата, за законност на строителството, както и за предоставянето на сградите или другите съоръжения за стопанисване на определена държавна организация. Не е установено изискване и за площта на сградите и вида на конструкцията им, както и за начина им на прикрепване към земята. Достатъчен е обективният факт на извършено строителство или за осъществено друго мероприятие на държавата, за да се отрече възможността за възстановяване на собствеността върху земята в реални граници по реда на ЗСПЗЗ. Изискване за законност на сградите се поставя в хипотезата начл.10,ал.7 от ЗСПЗЗ, когато имотът е включен в строителните граници на населеното място и се застроява въз основа на отстъпено право на строеж, като масовите случаи са свързани със застрояване за жилищни нужди. В хипотезата на чл.10б,ал.1 от ЗСПЗЗ се имат предвид имоти както извън, така и в чертите на регулацията, застроени или засегнати от предвидено мероприятие. Разпоредбата на чл.10б,ал.1 от ЗСПЗЗ, за разлика от чл.10,ал.7 от ЗСПЗЗ, има предвид не строеж на единични сгради, а осъществяване на мероприятие или застрояване на терена, които представляват комплекс от строителни дейности. Така осъщественото комплексно благоустройствено мероприятие върху земеделска земя преди влизане в сила на ЗСПЗЗ представлява пречка за реституцията на земята. Дали е налице пречка за възстановяване на собствеността по смисъла на чл.10б,ал.1 от ЗСПЗЗ се преценява към момента на влизане в сила на реституционния закон, като преценката проведено ли е мероприятие, което не позволява възстановяване на собствеността, се извършва въз основа на легалните определения в §1в,ал.1 и ал.2 от ДР на ППЗСПЗЗ.
Неоснователно е твърдението на жалбоподателя, че в случая процесния магазин е част от комплексно мероприятие, тъй като граничи с жилищна територия и междуселищен път и е обслужвал населението с хранителни стоки. От показанията на разпитаните свидетели се установява, че магазинът не работи от 8-10 години, а населението на махала Горно Фатово е сведено до няколко човека.
Както се посочи по-горе магазинът е построен в земеделски имот-ливада, която граничи с селищна територия и междуселищен път, но това не променя статута на имота като земеделски.Същият не попада в урбанизирана територия и за него няма предвиждане в устройствен план. Поставения в имота метален павилион върху бетонова площадка, който има характеристиките на преместваем обект не представлява комплексно мероприятие, а единична постройка, която не е пречка за реституирането на имота по смисъла на чл.10б,ал.1 от ЗСПЗЗ. С оглед на това неоснователно е и твърдението, че процесният имот е незаконосъобразно възстановен на праводателя на ответника Д.И. Т. с приложеното по делото Решение № 1744Ф/19.03.2001г. на ПК-С.. След като реституцията е извършена законосъобразно и праводателя на ответника е станал собственик, то същият му е прехвърлил с посочения нот.акт № 127, т.ІІ, рег.№ 3141, д.№ 284/2002г. правото на собственост върху имота срещу задължение за издръжка и гледане, поради което ответникът И. Т. се легитимира като собственик на процесния имот, с оглед накоето се е справил с разпределената му доказаетлствена тежест.
Неоснователно е и оплакването в жалбата за нарушаване на чл.11 от ППЗСПЗЗ, тъй като от Общинската администрация не са предоставени данни относно застроеността на имота. Посочената разпоредба е приложима само за имоти в границите на урбанизираните територии, за които се издават удостоверение и скица по чл. 13, ал. 4, 5и 6 и чл.13а. В случая процесният имот не се намира в границите на урбанизирана територия, и макар да гриничи с такава е земеделска земя-ливада, поради което за него е неприложима посочената разпоредба.
По изложените съображения въззивната жалба е неоснователна, а обжалваното решение като правилно ще следва да бъде потвърдено.
Ще следва на основание чл.81 във вр. с чл.78,ал.3 от ГПК да бъде осъден жалбоподателя да заплати на въззиваемия направените по делото разноски за въззивна инстанция в размер на 400 лева за адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното Смолянският окръжен съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 494/08.11.2018г., постановено по Г.д.№ 292/2018г. по описа на Смолянския районен съд.
ОСЪЖДА Потребителна кооперация „Р.-Р., с ЕИК**, със седалище и адрес на управление Г.С., ул.“Родопи“ №99, представлявана от К. Щ. Б.да заплати на И. Д. Т., с ЕГН *, с адрес Г.С., ул.“. Ш.“ №. направените по делото съдебни разноски за въззивна инстанция в размер на 400 лева за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: