з ада се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258-273 ГПК.
Постъпила е допустима въззивна жалба от К. Р. П. против Решение № 15/16.02.2010 г. по Г.дело № 190/2009 г. на Чепеларски районен съд в частта, с която е отхвърлен искът на П. по чл.45 ЗЗД против М. Г. за разликата над 400 лв. до 5 000 лв. Иска се отмяна на отхвърлителната част и присъждане цялата сума на поисканото обезщетение от 5 000 лв.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и настоява да бъде уважена жалбата му.
Въззиваемият М. И. Г. оспорва жалбата в представения отговор по чл.263 ГПК. От него не е подадена въззивна жалба срещу решението в осъдителната част за 400 лв.
Съдът установява следното:
С решение № 15/16.02.2010 г. Чепеларски районен съд осъжда М. Г. да заплати на К. П. сумата от 400 лв. обезщетение за претърпени от П. неимуществени вреди от неправомерно поведение от страна на Г., изразяващо се в употреба в статията “За задните колелета”, публикувана в бр.49/2009 г. на вестник “Родопски вести”, на обидни изрази за личността на ищеца, както и за изнасянето на неверни факти относно участието му в закриването на спортното училище в Г.Ч., ведно със законната лихва от момента на увреждането – 3 юли 2009 г., до окончателното изплащане на сумата, разноски в размер на 16 лв.; също така отхвърля предявения от П. иск в частта на претенцията над 400 лв. до 5 000 лв., като неоснователен и недоказан.
Решението в обжалваната част следва частично да се отмени.
Ищецът К. П. е предявил искове по чл.45 ЗЗД срещу М. Г. да му заплати обезщетение за неимуществени вреди от накърняване достойнството, доброто име и авторитета на ищеца в обществото, стрес и негативни изживявания от обидните изрази – “беловласата мома, изживяваща се като главна старлетка в тия две ….” и неверни негативни твърдения, че П. е провел закриването на спортното училище в Ч., докато е бил кмет, стрес от обстоятелството, че тези обидни епитети и неверни твърдения стигат до широката публика чрез публикуването им във вестник “Родопски вести”, като част от статия на Г., бр. 49/2-6 юли 2009 г., а именно: “СДС-то Ч. набъбнаха от сълзи по апортната вноска в “Ч. курорт”, но комфортно забравиха: 1/….; 2/”заинтересованите лица”, придържам се към статията, засегнати от закриването на това общежитие е директорът на общежитието – беловласата мома, изживяваща се като главна старлетка в тия две скопени журналистически разходки. Същата фигура проведе закриването на спортното училище, докато беше кмет от квотата на СДС преди години… “.
В отговора на исковата молба по чл.131 ГПК на л.13 от делото на РС ответникът Г. изобщо не оспорва, че е автор на публикацията, а обяснява, че текстът най-малко визира П., защото ролята му спрямо горните обекти е несъществена, посветените на него 8 реда са едва 4 % от целия обем и затова името му не е споменато; разяснява значението и произхода на думата “старлетка” и защо не е обидна; прави доказателствени искания, едно от които цели снабдяване с цялата документация по закриването на спортното училище. От съда също е прието за безспорно обстоятелството, че М. Г. е автор на статията, както се вижда от протокола на съдебното заседание от 20.01.2010 г., л.36. Затова, а и с оглед обстоятелството, че от Г. не е обжалвана осъдителната част на решението, не следва да се обсъждат доводите му, че не е автор на горния текст.
Както е видно от представено копие от бр.49 на вестник “Родопски вести”, на стр.7 е отпечата платена публикация, за автор на която е посочен М. Г., наречена “За задните колелета”, отнасяща се до апортирането на общежитието към спортното училище в “Ч. курорт” . Тя е по повод на предходна статия на други лица за тези имоти от 2 юни 2009 г. във в.”Отзвук” и на предаване по “Нова телевизия” от 29-30 юни 2009 г.
К. П. дава своя отговор в писмо, публикувано във в.”Родопски вести”, бр.53 от 2009 г.
От служебна бележка № 874/02.11.2009 г. на РИО-Смолян се установява, че К. П. е бил директор на Ученическо общежитие-Г.Ч. за времето от 13.03.2005 г. до 02.11.2009 г. Безспорно е обстоятелството, че К. П. е бил кмет на Г.Ч. през периода 1991-1995 г.
При тези установени факти въззивният съд напълно се присъединява към изводите на първата инстанция, че е осъществена фактическият състав на непозволеното увреждане по чл.45 ЗЗД от страна на М. Г. чрез употребяване от него относно П. на обидните квалификации: “беловласата мома, ..изживяваща се като главната старлетка….” и чрез излагане на клеветническото твърдение, че е провел закриването на Спортното училище в Ч., докато е бил кмет на града. Не е доказано от страна на ответника, който е пропуснал съответните процесуални срокове да осъществи правата си в тази насока, че П. провежда закриването на спортното училище. Тези действия на Г. нанасят неимуществени вреди на П. – той претърпява психическо страдание, чието възмездяване със заплащане на 400 лв. не отговаря на изискването за справедливост по чл.52 ЗЗД.
Действително, от показанията на св.Т., преценени съобразно чл.172 ГПК, не може да се заключи, че страданията на П. са с много голям интензитет, но и така установените притеснение, мъка, вълнение, продължаващи най-малко шест-седем месеца /св.Т. на разпита от 20.10.2010 г. сочи, че П. “и до ден-днешен” обсъжда публикацията/ налагат увеличаване размера на обезщетението на 1500 лв. Тук следва да се отчете, че П. е бил кмет на града от 1991 г. до 1995 г., затова значително по-засилено и по-дълготрайно, и оттам – увреждащо повече ищеца, е отрицателното отношение на гражданите на такова малко населено място, спрямо управник, който, вместо да защитава важна за града социална придобивка, каквато е Спортното училище, би могъл да е причина за закриването му. Определението “беловласата мома”, употребено спрямо мъж, подсилено с “изживяваща се като главната старлетка…”, станало достояние на голям брой хора чрез вестника, е достатъчно красноречиво и само по себе си за силно увреждащото въздействие върху душевното състояние на П., още повече, че “има хора, които продължават да споменават” статията.
Претенцията за сумата над 1 500 лв. до 5 000 лв.
остава недоказана.
Решението в обжалваната част следва да се отмени в частта за разноските, и за разликата над 400 лв. до 1500, като на П. се присъдят още 1100 лв., да се остави в сила за разликата над 1 500 лв. до 5 000 лв., като се постанови заплащане на законна лихва от 03.07.2009 г. върху главница от 1 500 лв. до окончателното изплащане.
На осн.чл.81 във вр. с чл.78, ал.1 ГПК въззиваемият Г. следва да бъде осъден да заплати на П. направените пред двете инстанции разноски за държавни такси според уважената част от исковете в размер на 90,87 лв.
По изложените съображения Смолянски окръжен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 15/16.02.2010 г. по Г.дело №
190/2009 г. на Чепеларски районен съд в частта за присъдени 16 лв. разноски, и в отхвърлителната част за разликата над 400 лв. до 1500 лв., и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА М. И. Г., *, с адреси: Г.Ч.: У. Ю. № 5, и Г.София, У.”Розова Д.” № 2. В. ап.17, да заплати на К. Р. П., ЕГН *, от Г.Ч., У.”. № 40, допълнително 1 100 лв./ хиляда и сто лева/, /общо 1 500 лв. с вече присъденото обезщетение от 400 лв./ обезщетение за неимуществени вреди от употреба в публикацията “За задните колелета”, в бр.49/2009 г. на в.”Родопски вести”, на обидни изрази за личността на К. П., и от изнасянето на неверни факти за участието му в закриването на Спортното училище в Г.Ч.; ведно със законната лихва върху главницата от 1 500 лв., считано от 03.07.2009 г. до окончателното и изплащане; както и 90,87 лв./деветдесет лева и 87 ст./ разноски.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 15/16.02.2010 г. по Г.дело № 190/2009 г. на Чепеларски районен съд в отхвърлителната част за разликата над 1 500 лв. до 5 000 лв.
В останалата осъдителна част за 400 лв. решението не е обжалвано.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.



ПРЕДСЕДАТЕЛ:



ЧЛЕНОВЕ:1.




2.