Подсъдимият Х. Х. К. е предаден на съд за извършено престъпление по чл.124, ал.1, предл. 3 от НК за това, че на 26.09.2016г., около 18.46 часа, в гр. Р., оБ. С., У. „. Б”, на паркинг до жилищен блок № 2. вследствие на умишлено нанесена средна телесна повреда съгласно чл.130, ал.1 от НК, чрез нанасяне на удар с ръка по главата, е причинил разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 НК и по непредпазливост причинил смъртта на С. С.М., ЕГН: * от гр. Р., който е починал на 08.10.2016 год.
Подсъдимият лично и д А. Т. и А. О. разбира в какво е обвинени се признава за виновен.
Представителят на О. П. подържа обвинението както е предявено.
Делото се гледа по реда на чл.371, т.1 НПК, като подсъдимият е изразил становище, че желае разпит на Вещото лице.
По делото са конституирани в качеството на граждански ищци наследниците на пострадалия М. А. Г. и Р. С. М., като приема за съвместно разглеждане определеното от М. А. Г. сумата от 80 000 лв. и определената от Р. С. М. сумата в размер на 70 000 лв.
Конституирал в качеството на частни обвинители наследниците на пострадалия М. А. Г. и Р. С. М..
Съдът след като взе в предвид доказателствата по делото, обясненията на подсъдимия и свидетелските показания прие за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимия Х. К. е роден на...1977 год. в гр. С.. Живее в съпружеско съжителство с Ф.А. О., с която имат две деца, в семейната им къща в с. В., О. Р., оБ. С.. Завършил е средно образование в Строителен техникум „Н. В.“ гр. С., специалност „Строителство и архитектура“. Работил е в сферата на строителството, като през по-голямата си част от трудовия стаж е заемал ръководни длъжности.
Подсъдимият К. работил като строителен техник към «А.»ООД-С. на обект в гр. Р..
Месец септември 2016 год. К. бил ръководител на обект - блок № 19 в гр. Р., на който се извършвали СМР по саниране. Обектът бил на финала. Имало работници, които били на акорден наряд.
Св. М. А. Г. – М. и съпругът й - постр. С.М. живеели в гр. Р., Б.1. като на 25.09.2016 год. двамата били в гр. П. и се прибрали след обяд, около 16.00 ч., в гр. Р.. Когато се прибрали в апартамента си, който се намира в гр. Р., У.“. Б.» № 1. А., пострадалия М. видял кабел, включен в контакта им, намиращ се на терасата на апартамента. Пострадалия се ядосал от това, че работниците са включили кабела в техния контакт и от терасата ги попитал защо са го включили без негово разрешение, като работниците му отговорили, че не са включвали кабела. Тогава постръдалия решил да отиде долу П. техническия ръководител, това бил подс. Х. К., да го попита защо е включил кабела, без да иска разрешение от него. Подсъдимият К. отрекъл да са взимали ток и изгонил постръдалия от офиса. След това пострадалия си сипал ракия в чаша и излезнал на балкона и запалил цигара. След около половин час подсъдимият Х. К. се покачил на скелето П. работниците си, което се намирало в непосредствена близост до балкона на пострадалия М. и последният, сочейки контакта, казал на подсъдимия, че кабелът е бил включен там. Подсъдимият К. видял чашата с ракия пред пострадалия М. и му казал, че с пияни не разговаря и всичко приключило до там. Постр. М. не реагирал повече.
На следващия ден – 26.09.2016 год. около 17.00 ч. св. М. се прибрала от работа и заварила в къщи мъжа си – постр.М., който си бил сипал малка бутилка от 200 милилитра алкохол. Двамата отишли към градината, която се намирала на около 500 метра от блока им в реката. Поработили в градината, като там М. си отпивал от бутилката. После си тръгнал към дома им, като избързал напред да занесе багажа, защото започнало да вали. След като се качили в апартамента, пострадалия М. казал на жена си, че ще отиде до кръчмата и ще занесе домати за Ганчо, техен съсед от другия блок. Излезнал, като си взел и бутилката с алкохол.
Същият ден - на 26.09.2016 год. подс. К. решил да мине на оглед на обекта – блок № 19 в гр. Р., за да види кой до къде е стигнал и какви материали му трябват. След като направил оглед на трите входа, около 19.00 часа решил да тръгне с управлявания от него лек автомобил марка «М.» с рег.№ СМ ... АР, която била паркирана до Б. № 20 в гр. Р.. Тръгвайки чул, че нещо издрънчало, погледнал през огледалото и видял, че пострадалия М. ударил с ръка по колата. Дал на заден ход и тръгнал към него, за да го попита защо е постъпил така. Според подс. К., постр. М. явно бил в нетрезво състояние, казал обидни думи спрямо подсъдимия, като го напсувал на майка, като тръгнал заплашително да го удари, залитал и миришел на алкохол. За да се защити, подс. К. и той тръгнал срещу него и ударил с юмрук в лявата част на лицето постр. М., от което последният паднал назад на пътното платно на пътя Р.-с. Е., У.“. Б.». След удара, издрънчало шише. Първата реакция на подсъдимия била да изтегли постр. М. на безопасно място-на паркинга пред неговата кола, тъй като се намирали на пътното платно. Изтичал до магазина да потърси помощ, който магазин се намирал в блок 20 на същата улица. Дошли собственика на магазина - св. Н. Ч. и св. А. К., а впоследствие и св. А. С.. Обадили се на тел.112, но тъй като болницата в гр. Р. се намира на 500 метра, подс. К. решил с неговата кола да го закара по-бързо. С тях се качил св. А. М.. Пристигайки на входа на болницата в гр. Р., екипът на Бърза помощ помогнал да свалят постр. М. и го вкарали вътре. Св. Д. Ц. Х. бил дежурен във ФСМП-Р., който извършил обстоен преглед на постр. М., П. което било установено, че се касае за черепно-мозъчна травма в областта на главата от дясната страна над ухото имало голяма поддутина и вероятно се касаело за кръвоизлив.
За изясняване на обстоятелствата около възникналото произшествие, с подсъдимия К. бил проведен разговор от св. Ф. – служител в РУ-М., участък Р., П. което първият споделил, че е имал пререкания с постр. М., П. което последният го напсувал на майка и раздразнен от отправената псувня подс. К. слезнал от автомобила, нанесъл удар с юмрук или лакът в главата на М., П. което последният паднал назад на асфалта. П. падането М. започнал да диша тежко, като имал хрипове, същият не бил контактен. Поради това, подс. К. споделил, че веднага върнал управлявания от него автомобил, помолил продавача на близкия магазин да се обади на тел.112 , след което го закарал във ФСМП-Р., за оказване на медицинска помощ. На тези обяснения присъствал и св. А. – служител в РУ-М..
В последствие в болницата в Р. били осъществени реанимационни мероприятия над М., но поради тежкото му състояние, същият е траспортиран в МБАЛ-гр.С., а в последствие в УМБАЛ «Св. Г.»-КАРИТ в гр. П., където на 08.10.2016 год. М. е починал, като бил издаден и Акт за смърт № 1084/08.10.2016 год. гр. П. -3 район Западен.
На 26.09.2016 год. е бил съставен констативен протокол от служител на РУ на М.-М. на мястото, където е бил автомобила на подс. К. и постр. М. по време на деянието. По-късно, на 19.10.2016 год. е бил извършен оглед на местопроизшествието и на мястото, където е възникнал спора и спречкването между обвиняемия и пострадалия. На 21.02.2017 год. е извършен следствен експеримент за установяване на начина и механизма на извършеното деяние.
От разпита на Вещото лице Д. Б. се установява, че на пострадалия М. е причинено счупване на черепния покрив в дясно слепоочно-теменно-челно, наличие на две трепанационни отвърстия в дясно слепоочно-теменно и в ляво, по повод на остра кръвна колекция която е имало над твърдата мозъчна обвивка в дясно слепоочно-теменно, контузия на мозъка в дясната голямомозъчна хемисфера слепоочно-теменно, контузия на лявата голямомозъчна хемисфера слепоочно-базално «контра Ку», оток на белите дробове, тежка коронаросклероза, мастна дистрофия на черния дроб, множество кръвонасядания по главата, шията в дясно, гърба в дясно, лявата мишница и лявата предмишница и лявото бедро, двустранна кофлуираща гнойно-хеморагична бронхопневмония и че причината за смъртта на С. М. е тежката черепно-мозъчна травма довела до счупване на черепният покрив в дясно слепоочно-теменно и челно, наличие на кръв над твърдата мозъчна обвивка в дясно слепоочно-теменно, наличие на контузионно огнище в дясната голямомозъчна хемисфера слепоочно-теменно и наличие на контузионно огнище в лявата голямомозъчна хемисфера слепоочно-базално «контра Ку», оток на мозъка и че пряката и непосредствена причина за смъртта е двустранна конфлуираща гнойно-хеморагична бронхопневмония, което е довело до остра дихателна недостатъчност. Същата е настъпила като резултат на командното дишане на което е бил М., в резултат на тежката черепно-мозъчна травма, коматозното състояние и принудителното лежащо положение в леглото и че травматични увреждания са причинени от дейтвието на твърд тъп предмет от удар или притискане с такъв и е възможно да се получат П. удар в лявата половина на главата с последващо падане от ръста надясно и удар на главата в дясната слепоочно-теменна област в земната повърхност.
От разпита на Вещото лице Д. Б. се установява, че травмата в областта на черепа е в резултата на удара в земната повърхност и че самият удар не може да предизвика тежкото счупване на черепа, че П. удар в областта на лицето с юмрук биха се получили различни медико-биологични признаци, като кръвонасядане, разкъсно-контузна рана, счупване на кости.
П. така установената фактическа обстановка съдът направи следните изводи:
Подсъдимият Х. К. е осъществил с деянието си, от обективна и субективна страна, съставът на престъпление по чл. 124, ал.1, предл. 3 от НК, тъй като на 26.09.2016 год., около 18.46 часа, в гр. Р., оБ. С., У. „. Б., на паркинг до жилищен блок № 2. вследствие на умишлено нанесена лека телесна повреда съгласно чл.130, ал.1 от НК, чрез нанасяне на удар с ръка по главата, е причинил разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 НК, тежка черепно-мозъчна травма, довела до счупване на черепния покрив в дясно слепоочно – теменно и челно, наличие на кръв над твърдата мозъчна обвивка в дясно слепоочно – теменно, наличие на контузионно огнище в дясната голямомозъчна хемисфера слепоочно –теменно и наличие на контузионно огнище в лявата голямомозъчна хемисфера слепоочно – базално „контра Ку“, оток на мозъка, довели до двустранна конфлуираща гнойно – хеморагична бронхопневмония и остра дихателна недостатъчност и по непредпазливост причинил смъртта на С.С.М., ЕГН: * от гр.Р., който е починал на 08.10.2016г.
Престъплението е извършено умишлено от подс. К. спрямо нанасянето на телесната повреда и по непредпазливост спрямо причиняването на смъртта, тъй като не е предвиждал общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди. Както се установява от събраните по делото доказателства, ударът на подсъдимия не е бил много силен, за да предизвика по-сериозни наранявания в областта на лицето, където е бил нанесен, но е бил с такава сила, която е била достатъчна да събори пострадалия на земята. С оглед липсата на по-сериозни наранявания, вследствие на самия удар на подсъдимия в лицето на пострадалия, съдът приема, че е налице пряк умисъл към нанасянето на лека телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.1 от НК. Съдебната практика приема, че когато П. нанасянето на удара деецът е целял да причини един вид телесна повреда, но е допускал, че може да настъпи и по-тежък резултат, и въпреки това не се е отказал от деянието, той следва да отговаря за такава по характер телесна повреда, каквото е настъпила т. е. и за по-тежкия резултат, тъй като е налице евентуален умисъл за настъпването и на такава телесна повреда. По делото се установява, че пострадалият е бил употребил алкохол, като същия е бил със значително по малък ръст и тегло от подсъдимия, като всичко това е възприето от подсъдимия. Независимо от това и провокиран с псувня на майка, подсъдимия му нанася удар в лицето, от който пострадалия пада върху асфалтовото покритие, където удря силно главата си и получава телесна повреда, която се квалифицира като средна, по смисъла на чл.129 от НК. П. нанасянето на удара подсъдимият е целял нанасянето на лека телесна повреда на пострадалия, като е съзнавал, че от удара той ще падне върху асфалта и може да получи по-тежко увреждане, но въпреки това той не се е въздържал от представата за по-тежкия резултат. Следователно по отношение на средната телесна повреда подсъдимият е действал с евентуален умисъл.
По отношение на смъртта на пострадалия подсъдимият е проявил непредпазливост, която се е изразила в небрежност - той е могъл и е бил длъжен да предвиди възможното настъпване и на смъртта. Подсъдимият е съзнавал, че срещу него стои човек, който е употребил алкохол, в което състояния са забавени неговите рафлекси и реакции, като П. един удар в лицето му пострадалия ще падне върху асфалтовото покритие и може да настъпят тежки увреждания в областта на главата, които да доведат до неговата смърт. Подсъдимият не е целял с удара, нанесен на пострадалия, да причини неговата смърт, но обстоятелствата, П. които е извършено деянието, дават основание да се приеме, че подсъдимият е бил длъжен и е могъл да предвиди, че от удара може да се стигне и до летален изход за пострадалия.
Съдът счита, че подсъдимият не е извършил деянието в състояние на силно раздразнение, предизвикано от пострадалия, каквито доводи се правят от защитата на подсъдимия, за да се преквалифицира деянието по чл.124, ал.2 от НК. В тази насока е заключението на вещите лица по приетата съдебно-психиатрична и психологична експертиза, съгласно което към момента на извършване на деянието на 26.09.2016г. подсъдимият е бил в състояние на раздразнение, но без то да покрива психиатричното понятие физиологичен афект или правното понятие „силно раздразнено състояние“ и е могъл да разбира свойството и значението на извършването и да ръководи постъпките си. Съдът изцяло кредитира това заключение, което е обективно и компетентно, като П. изготвянето му са взети предвид всички данни по делото, отнасящи се до поведението му преди, по време и след извършване на деянието. Подсъдимият е имал пререкания с пострадалия предния ден и е бил наясно с отношението на пострадалия към него. Самият подсъдим в съдебно заседание заявява, че след като е чул как пострадалия е ударил по колата и го е напсувал, той е слязъл от колата и отишъл П. пострадалия не за да го бие, а за да му поиска обяснение защо е постъпил така. Това подкрепя извода в заключението на вещите лица, че изречената от пострадалия псувня не е била в състояние да предизвика „силно раздразнено състояние“, по смисъла на чл.124, ал.2 от НК. Действително изречената псувня е ядосала и раздразнила подсъдимия, но това раздразнение не е било толкова силно, че да има характеристиката на физиологичен афект, П. който чувствата завладяват до такава степен съзнанието на дееца, че волята му се подчинява изцяло на тези чувства. В подкрепа на този извод е и поведението на подсъдимия по време и веднага след извършване на деянието. На първо място подсъдимият е ударил само веднъж пострадалия и веднага след това го е издърпал от пътното платно, за да не го прегази някой автомобил, като е отишъл да търси помощ в близкия магазин. След това самият той го е качил в собствения си автомобил и го е закарал до болницата. Всички тези действия, които са последователни, логични и подредени, опровергават тезата, че подсъдимият е бил с толкова стеснено съзнание П. извършване на деянието, че да действа единствено под влияние емоциите. В заключението си вещите лица сочат, че поведението на подсъдимия след инцидента е адекватно на обстановката П. напълно запазена връзка с реалността, като липсват данни за качествено разстройство на съзнанието, което да е лишавало подсъдимия от базисните му психични годности да разбира и ръководи поведението си.
Като смекчаващи наказателната отговорност на подсъдимия обстоятелства съдът приема чистото му съдебно минало; направените самопризнания още на досъдебното производство, П. което с поведението е помогнал в значителна степен за разкриване на обективната истина; помощта, която е указал на пострадалия непосредствено след нанасянето на телесната повреда – търсене на съдействие в съседния магазин и закарването му до болницата; съжалението и разкаянието за извършеното, което показва още веднага след като е видял състоянието на пострадалия след удара; трудово ангажиран е и се грижи за отглеждането на двете си деца; предизвикателното поведение на пострадалия, който е ударил автомобила му и го е напсувал.
Като отегчаващо обстоятелство съдът отчита наличието на подобно поведение от страна на подсъдимия, който по-малко от месец преди извършване деянието по настоящото дело е нанесъл е удар с юмрук по главата на друго лице, което се установява от приложената по делото характеристична справка и дадените обяснения от подсъдимия в тази насока на съдебното производство. Това обстоятелство характеризира подсъдимия като личност, която е склонна да решава проблемите с насилие.
Отчитайки всички посочени по-горе обстоятелства съдът счита, че наказанието на подсъдимия следва да се определи П. значителен превес на смекчаващите такива и същото следва да е в предвидения за деянието по чл.124, ал.1, предл.3 от НК минимален размер от две години лишаване от свобода. Едно такова наказание съответства както на тежестта на извършеното деяние, с оглед настъпилата смърт на пострадалия от една страна, така и на всички обстоятелства, П. които то е извършено, последвалите действия за оказване на помощ от страна на подсъдимия и ниската обществена опасност на неговата личност, което предполага, че за поправянето му не се налага определяне на такова наказание за един по-дълъг период от време. Наказание лишаване от свобода в този размер би могло да допринесе за поправянето и превъзпитанието на подсъдимия и би имало предупредително-възпиращ ефект както спрямо него, така и спрямо останалите граждани. С оглед цялостното поведение на подсъдимия П. и след извършване на деянието, както и по време на наказателното производство, трудовата му ангажираност и грижата за семейството му, съдът счита, че за поправянето на подсъдимия не е необходимо той да изтърпява ефективно това наказание, като са налице и всички предпоставки на чл.66, ал.1 от НК, поради което изтърпяването на наложеното наказание лишаване от свобода следва да отложи с изпитателен срок от три години, считано от датата на влизане на присъдата в сила.
Действително по делото са налице многобройни смекчаващи обстоятелства, но не е налице и втората кумулативно предвидена предпоставка по чл.55, ал.1 от НК, а именно – предвиденото най-леко наказание да е несъразмерно тежко. За извършеното деяние се предвижда минимално наказание от две години лишаване от свобода, което наказание не се явява несъразмерно тежко за подсъдимия. Ето защо, отчитайки многобройните смекчаващи обстоятелства, съдът счита, че те обосновават налагането на наказание лишаване от свобода в предвидения минимален размер, но не и за слизане под този размер на наказанието.
Пострадалият С.С.М. е роден на ....1959 г., като негови наследници са съпругата му М. А. Г. и синът му Р. С. М., видно от приложеното по делото удостоверение за наследници/л.162 от ДП/. Те са понесли морални болки и душевни страдания от смъртта на своя баща и са от кръга на лицата, които съгласно Постановление на Пленума на ВС № 4/1961 г., имат право на обезщетение, на основание чл.45 от ЗЗД, за неимуществените вреди, причинени от смъртта на пострадалия П. непозволеното увреждане. Понесените от гражданските ищци М. А. Г. и Р. С. М. значителни болки и страдания от смъртта на пострадалия С. М. представляват за тях неимуществени вреди, които са в пряка причинна връзка с непозволеното увреждане, осъществено от подсъдимия и следва да бъдат обезщетени по справедливост, съгласно чл.52 от ЗЗД. Разпитаните по делото свидетели Д. М., Р.Г., установяват, че между пострадалия и гражданските ищци са съществували много добри отношения, изпълнени с обич, уважение, привързаност и взаимопомощ. Гр.ищца М. е живеела от дълги години с пострадалия, като негова съпруга, а гр.ищец Р. М. е напуснал семейното жилище и е отишъл да учи и работи в гр. П., откъдето е продължил да поддържа контакт с пострадалия. Отчитайки родствената връзка и отношенията между гражданските ищци и пострадалия, реалния обем на действително изживените от тях морални болки и душевни страдания, негативните емоционални преживявания сега и в бъдеще по повод непоправимата загуба, съдът счита, че справедлив паричен еквивалент на моралните болки и страдания, които те са понесли, вследствие смъртта на пострадалия, е в размер на 50 000 лева за съпругата му М. М. и 50 000 лева за сина му Р. М.. Тъй като съпругата на пострадалия е живеела дълги години с пострадалия, била е постоянно с него, разчитала е ежедневно на неговата материална, емоционална и морална подкрепа, като повече от година след смъртта на съпруга й тя още не може да преживее загубата му и болката от това ще я съпътства до края на живота й, съдът определя по-висок размер на обезщетението от този на синът на пострадалия, който, към момента на извършване на деянието, вече не е живеел с пострадалия. Върху тези суми следва да се присъдят и законните лихви, считано от датата на деликта – 08.10.2016 год., до окончателното им изплащане.
В останалата им част, за разликата над 50 000 лв. до 80 000 лева за гр.ищец М. и за разликата над 50 000 лева до 70 000 лева за гр.ищец М., гражданските искове ще следва да се отхвърлят.
На основание чл.189, ал.3 от НПК на подсъдимият Х. Х. К. следва да се възложат направените на досъдебното и съдебно производство разноски, като се осъди да ги заплати, както следва : 1 036,44лева в полза на ОД на М. – С.; в полза на Окръжен съд – С. 260 лева разноски и 4 000лева държавна такса върху уваженият размер на гражданските искове.
Вещественото доказателства по делото - 1 брой компактдиск CDR “HP“ 700 да бъде унищожено след влизане на присъдата в сила, като вещ без стойност.
По изложените мотиви съдът се произнесе с присъдата си.





СЪДИЯ: