и за да се произнесе ,взе предвид следното :
Производството е по чл.258-чл.273 ГПК.
С Решение №2/03.01.2019г. по Г.д. №1515/2017г. Смолянският районен съд е признал за установено на основание чл. 124, ал. 1 ГПК по отношение на Д. О. Т. и С. С. Ч. – Т. – и двамата от Г. П. че Е. Д. Т., е собственик по силата на Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 48/09.10.2009 г., том III, рег. 3911, дело № 392 от 2009 г. по описа на нотариус рег. № 122 на РНК, вписан с акт № 13, том IХ, дело № 1664/2009 г. на Служба по вписванията, дв. вх. рег. № 2300 от 09.10.2009 г., на 1/2 ид. част от сграда с идентификатор 69345.100.74.2, със застроена площ от 37 кв.м., с предназначение селскостопанска сграда, включително и от съответното право на собственост върху общите части на сградата, ведно със съответното ограничено право на строеж върху поземления имот, в който е построена сградата, построена в поземлен имот с идентификатор 69345.100.74 по КККР на с. Стойките, общ. С. одобрени със Заповед № РД-18-8/16.02.2006 г. на ИД на АГКК, с последно изменение със Заповед № КД-14-21-334/13.07.2011 г. на началника на СГКК Смолян и е отменил на основание чл. 537, ал. 2 ГПК Нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот, съставен въз основа на писмени доказателства № 74, том I, рег. № 1247, нот. дело № 64/2014 г. по описа на нотариус с рег. № 166 по РНК, вписан с акт № 11, том IV, дело № 481/2014 г. на Служба по вписванията, дв. вх. рег. № 1002 от 31.05.2014 г.. като е осъдил Д. О. Т., ЕГН * и С. С. Ч. – Т., ЕГН * – и двамата от Г. П. У. „. К. № 1 на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплатят на Е. Д. Т., ЕГН *, от Г. С., У. „Г. К. № 8, . 6, ап. 16 сумата от 120 лв. за направените разноски за вещо лице.
Постъпила е въззивна жалба с вх.№954/29.01.2019 от Д. О. Т. и С. С. Ч. -Т. против решение № 2/03.01.2019г. по Г.д. №1515/2017г. по описа на районен съд Г.Смолян като считат ,че са налице в акта очевидни несвързани помежду си текстове ,които го опорочават и нарушават конституционното им парво на защита. Твърди ,че на страница 162 от делото, явяваща се стр.1 от връченият акт най отгоре не е изписан вида на съдебния акт. Стр.162 завършва с „предназначение жилищна.." Страница 163 от делото, явяваща се стр.2 от връчения актобъркващо започва с „всички подобрения..." и завършва с „Ст. и Н. Ч.."На ред 9 и 10 отдолу невярно е отразено „....в днешно с.з. две пълномощни и удостоверение."Страница 164 от делото, явяваща се стр.З от връчения акт: объркващо започва с „подобренията в имота..."и завършва с „НА 56/2003г." Страница 165 от делото, явяваща се стр.4 от връчения акт:объркващо започва с „на същата дата, С... " и завършва с „върху поземлен ..."Страница 166 от делото, явяваща се стр.5 от връчения акт:объркващо започва със „селскостопанската сграда.."и завършва с „В обора и..."Страница 167 от делото, явяваща се стр.6 от връчения акт:объркващо започва с „В настоящия случай.." и завършва с „... следва да се присъждат..."Страница 168 от делото, явяваща се стр.7 от връчения акт:объркващо започва с„В настоящия случай се касае..." и завършва с „не следва да се присъждат.." Страница 169 от делото, явяваща се стр.8 от връчения акт: объркващо след края на стр7 започва с „РЕШИ :"Считат ,че решение е недопустимо, неправилно, незаконосъобразно .Считат ,че са неизяснени съществените, фактическите констатации по делото от първоинстанционния съд произтичащи от материално правни и процесуално правни норми поради следните съображения:
Прави възражение, че съдът не е взел предвид волята на дарителката С. Т. от страна на упълномощените от нея лица, да не се дарява с нот. акт № 48 от 2009 г. сградата, представляваща бивша плевня с обор. Считат правно недопустимо,че съда е приложил разпоредбата на чл. 92 от ЗС като е приел наличие на приращение в конкретния случай. Молят съда да обърне внимание, че районен съд - Смолян неправомерно е приложил като практика тълкувателно решение № 5 г. от 18.05.2017 г., тъй като то е относимо за приращение при публична продан. Молят съда да има предвид, че процесната сграда за онзи период от 2009 до 2019 г. е бивша плевня с обор, която вече представлява нанесен в кадастралната карта на Г. Смолян самостоятелен обект и по отношение на нея не важи правилото на чл. 92 ЗС.
Считат, че неправилно районен съд - Смолян е приел, че тази сграда представлява несамостоятелен обект на собственост. Същата е търпим строеж и има идентификатор № 69345.100.74.2. Молят съда да обърне внимание, че не е изяснен интересът на участниците в делото: родители - ответници и ищца - дъщеря. Считат, че районния съд не е взел предвид фактите за злоупотреба с представеното по делото пълномощно от 28.07.2009 г., поради това молят да бъде изцяло отменено първоинстанционното решение, ведно с всички законни последици от това.
В законния срок е постъпил писмен отговор с вх. № 2393/ 12.03.2019 г. от Е. Д. Т., чрез А. Г. К., който поддържа становище, че първоинстанционното решение е валидно, правилно и законосъобразно и моли съда да го потвърди. Счита, че оплакванията, че обжалваното решение е опорочено поради наличие на несвързани помежду си текстове, подробно цитирани в жалбата, е неоснователно.
Относно обстоятелството каква е волята на С. Т. счита, че районния съд не следва да се съобразява с изразената в съдебно заседание воля да доверителката, тъй като всяко изявление след извършване на сделката вече е ирелевантно, като съдът подробно е обсъдил изразената воля за дарение в нот.акт № 48 от 2009 г, от който акт черпи права ищцата.
Счита, че оплакването относно приложението на чл. 92 от ЗС е неоснователно, тъй като в този смисъл е постановено ТР № 5 от 18.05.2017 г. на ВКС.
Обстоятелството, че процесния обект - плевня, е бил нанесен в кадастралната карта, считат, че няма отношение към самостоятелността или не на заснетите обекти, нито към статуса им на подобрение или приращения към земята. във въззивната жалба, за да може съда да ги обсъди дали те са основателни. Моли съда да потвърди обжалванато решение. Претендира за разноски по въззивното производство.
В съдебно заседание пред окръжен съд Г.Смолян жалбоподателите Д. О. Т. и С. С. Ч. -Т. се явяват лично и поддържат изцяло депозираната въззивна жалба .
Жалбоподателката С. С. Ч. -Т. в съдебно заседание прави изявление ,че имала предварителна уговорка със сестра си при самото дарение на къщата ,че дарява само къщата ,без плевнята и точно по тази причина установява ,че плевнята не е упомената в нотариалния акт за дарение
Жалбоподателят Д. Т. моли съда да бъде уважена изцяло въззивната им жалба като намира ,че решението на районен съд Г.Смолян е незаконосъобразно и необосновано Намира ,че в случая не е налице приращение като счита ,че неправилно районният съд е приложил тълкувателно решение №5/18.05.2017г. тъй като то е относимо за приращение но само при публична продан .Счита ,че районен съд не се е съобразил с обстоятелството ,че процесната вещ е плевня с обор ,която е нанесена в кадастралната карта на Г.Смолян като самостоятелен обект и съгласно ЗРП този имот е предвиден за жилищно застрояване .Представят писмена защита
Въззиваемата Е. Д. Т. редовно призована ,не се явява .Вместо нея пълномощникът и А. Г. К. поддържа становище ,че обжалваното решение е законосъобразно и обосновано постановено и като такова моли съда да го потвърди Претендира разноски .
Смолянският окръжен съд намира, че въззивната жалба е процесуално допустима. Депозирана е от надлежни страни, с внесена държавна такса ,в законния срок, срещу валиден и допустим съдебен акт и при наличие на правен интерес от търсената защита.
Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
Е. Д. Т. от Г. С. чрез А.Г. К. е предявила субективно съединени установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, с които моли съда да бъде установено по отношение на ответниците Д. О. Т. и С. С. Ч. - Т. от Г. П. че ищцата е собственик на 1/2 ид. част от сграда с идентификатор 69345.100.74.2 със застроена площ от 37 кв.м. с предназначение селскостопанска сграда, застроена на площ от 37 кв.м. в ПИ с идентификатор №69345.100.74 по КККР на с. Стойките, общ. С. ведно със съответното ограничено право на строеж, върху поземления имот, в който е построена сградата, както и да отмени на осн. чл. 537, ал. 2 ГПК нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот, съставен въз основа на писмени доказателства № 74, том I, рег. № 1247, нот. дело № 64/2014 г., вписан с акт 11, том IV, дело № 481/2014 г. на Служба по вписванията, дв. вх. рег. № 1002 от 31.05.2014 г.. Претендира за разноски.В направеното уточнение на исковата молба ,Е. Т. твърди ,че е собственик на основание дарение, извършено с нотариален акт за дарение на недвижим имот № 48, том III, рег. № 3911, нот. дело № 392 от 2009 г., съставен от нотариус Невена Кулишева, рег. № 122 на РНК върху всички притежавани от С. С. Ч. - Т. идеални части, равняващи се на 1/2 ид. част от следните недвижими имоти: Поземлен имот с идентификатор 69345.100.74, съгласно скица на СГКК - Смолян № 6149 от 14.09.2009 г. от кадастрален район 100 по кадастрална карта и кадастралните регистри на с. Стойките, общ. С. обл. С. образуващ УПИ Х-140 в кв.26 (двадесет и шест) по действащия устройствен план на с. Стойките, общ. С. съгласно удостоверение за идентичност № 724 от 19.08.2009 г. на общ. Смолян и идентичен съгласно същото удостоверение с имот с пл. № 293 (двеста деветдесет и три), образуващ парцел XVII-293 (седемнадесет, отреден за имот с пл. номер двеста деветдесет и три в кв. 9 (девети) по стария план на с. Стойките, общ. С. целият с площ по кадастрална карта 707 кв.м. с трайно предназначение, урбанизирана територия, с начин на трайно ползване: ниско застрояване ( до 10 метра), находящ се на административен А. село Стойките, общ. С. обл. С. ведно с 1/2 идеална част от построената в имота полумасивна жилищна сграда с идентификатор №69345.100.74.1, с трайно предназначение жилищна сграда - еднофамилна, брой етажи - 2 (два), включително и от правото на собственост върху общите части на сградата, определена по реда на чл.38 и сл. от ЗС и 1/2 идеална част от всички подобрения, намиращи се в гореописания поземлен имот.
С. С. Ч. - Т./дарителката/ е придобила дарените имоти по наследство от нейните родители и с нотариалния акт за дарение изрично е запазила лично за себе си вещното право на ползване върху недвижимия имот, описан по-горе, до края на живота си.
В ПИ с идентификатор 69345.100.74 се намира плевня, описана по скица № 15-452613-18.09.2017 г. на СГКК Смолян като обект с предназначение селско стопанска сграда с идентификатор 69345.100.74.2 и застроена площ от 37 кв.м. Тази плевня представлява каменен зид надграден с дъсчена конструкция и като ищцата твърди , че като подобрение в имота и по приращение върху терена е станало собственост на Е. Д. Т. С нотариален акт за дарение на недвижим имот № 75, т. I, рег. № 1249, нот. дело № 65/2014 г. по описа на нотариус Мирослава Кацарова, рег. № 166 на РНК, С. Ч. е надарила съпруга си - Д. Т. с 1/2 ид. част от сграда с идентификатор 69345.100.74.2 със застроена площ от 37 кв.м. с предназначение селскостопанска сграда, застроена на площ от 37 кв.м. в ПИ с идентификатор №69345.100.74, ведно със съответното ограничено право на строеж, върху гореописания ПИ, в който е построена сградата.
Приложен е по първоинсатнционното дело констативен нотариален акт № 74, т. I, рег. № 1247, нот.дело № 64/2014 г, сред приложенията на който не се намира нот. акт № 48 от 09.10.2009 г., вписан в Служба по вписванията с акт № 13, т. IХ, дело № 1664/2009 г. от същата дата и касае същия поземлен имот, в който се намира дарената стопанска постройка и включва както терена, така и всички подобрения, които С. Ч. вече е била прехвърлила на своята дъщеря.
Неоснователни са възраженията в депозираната въззивна жалба ,че са налице опорочаващи съдебния акт несвързани помежду си текстове, които нарушавали конституционното им право на защита.Обжалваното решение е написано на ясен и разбираем език и съдържа мотиви по всяко едно от направените възражения от страна на ответниците , сега жалбоподатели Поради това съдът намира ,че обжалваното решение е допустимо и валидно .
Жалбоподателите правят възражение ,че към момента на осъществяване на сделката -дарение през 2009 г. въпросният обект/плевнята / не е бил подобрение ,защото не е имал идентификатор, както и удостоверение за търпимост и затова към дата 31.05.2014 г. все още е бил собственост на съпругата му С. Ч.. Твърди, че процесната стопанска постройка не е била в патриомониума на С. Ч. и по тази причина сделката по нотариален акт № 75 от 31.05.2014 г. не е произвела вещно-прехвърлителен ефект по отношение на нея.
Жалбоподателите възразяват ,че плевнята с обора не е предмет на дарителската сделка, ползваща ищцата ,като същата и не фигурира в нот.акт.№48/2009г. Възразяват ,че дарителката С. Ч. -Толкиян не е участвала лично в дарителската сделка и извършеното разпореждане с „подобренията в имота“ не е съгласувано с нея и тя не е давала пълномощно за разпореждане с тях.
Смолянският окръжен съд намира ,че така постановеното обжалвано решение на районен съд Г.Смолян е законосъобразно и обосновано и следва изцяло да бъде потвърдено по следните съображения:
Вярно е обстоятелството ,че от представения по първоинстанционното дело нот.акт.№48/09.10.2009г. за дарение на недвижим имот не фигурира процесната стапнаска сграда /плевня с обор/ .Но по делото на районен съд Г.Смолян на стр.131 е представено пълномощно , с което С. С. Ч. -Т. е упълномощила на 28.07.2009г. своята сестра Илияна С. Спасова да я представлява във връзка с подготовката и извършването на дарение което желае да направи в полза на дъщеря и Е. Д. Т. от Г.С. на собствен недвижим имот,находящ се в с.Стойките върху всички притежавани от С. С. Ч. - Т. идеални части, равняващи се на 1/2 ид. част от следните недвижими имоти: Поземлен имот с идентификатор 69345.100.74, съгласно скица на СГКК - Смолян № 6149 от 14.09.2009 г. от кадастрален район 100 по кадастрална карта и кадастралните регистри на с. Стойките, общ. С. обл. С. образуващ УПИ Х-140 в кв.26 (двадесет и шест) по действащия устройствен план на с. Стойките, общ. С. съгласно удостоверение за идентичност № 724 от 19.08.2009 г. на общ. Смолян и идентичен съгласно същото удостоверение с имот с пл. № 293 (двеста деветдесет и три), образуващ парцел XVII-293 (седемнадесет, отреден за имот с пл. номер двеста деветдесет и три в кв. 9 (девети) по стария план на с. Стойките, общ. С. целият с площ по кадастрална карта 707 кв.м. с трайно предназначение, урбанизирана територия, с начин на трайно ползване: ниско застрояване ( до 10 метра), находящ се на административен А. село Стойките, общ. С. обл. С. ведно с 1/2 идеална част от построената в имота полумасивна жилищна сграда с идентификатор №69345.100.74.1, с трайно предназначение жилищна сграда - еднофамилна, брой етажи - 2 (два), включително и от правото на собственост върху общите части на сградата, определена по реда на чл.38 и сл. от ЗС и 1/2 идеална част от построената в имота плевня с обор със застроена площ от 42 кв.м.
Разпоредбата на чл.92 ЗС установява правилото, че собственикът на земята е и собственик на постройките и насажденията върху нея, освен ако не е установено друго. По своя характер този придобивен способ е оригинерен, тъй като собствеността не се придобива по силата на правоприемство между предишния собственик на вещта и собственика на земята. Правото на собственост по приращение може да се придобива само от собственика на земята, като приращението има автоматично действие - за да настъпи придобиване на правото на собственост по приращение не е необходимо изявление на собственика на вещта. С трайното прикрепване на една вещ към земята, тя автоматично става собственост на собственика на земята.Запазването на собствеността върху сградата, отделно от мястото, трябва да бъде изрично уговорено в нотариалния акт, за да се смята оборена презумпцията на чл.92 ЗС Във всички случаи обаче действителната воля на страните следва да се извлича чрез тълкуване на отразеното в нотариалния акт по реда на чл.20 ЗЗД .Ирелевантно е обстоятелството ,че сега жалбоподателката С. Ч. -Т. възразява ,че не това ,което е изписано в пълномощното на стр.131 какво да включва дарението , е действителната нейна воля.
При прехвърлянето на правото на собственост върху земята, приобретателят му става собственик на всички постройки и насаждения/ по аргумент на чл.92 ЗС , освен ако не е уговорено друго при сключване на договора. т. е. ако изрично постройките са изключени от предмета на разпореждането. Следователно, щом дарителката С. Ч. - Т. не е изключила изрично от дарението вещи/подобрения/, които се намират в мястото, /както в настоящия случай е налице по отношение на процесната плевня с обор /, то в този случай надарената Е. Т. е придобила и процесната 1/2 идеална част от плевня с обор.
За спорната стопанска сграда може да се направи извод, че попада в категорията "допълващо застрояване" по смисъла чл.20,ал.3 и чл.41 от Закон за устройство на територията
С решение № 173 от 20.06.2013 г. по Г.д № 1273/2013 г., I г. о. на ВКС е прието, че, когато изграденото в повече от установения обем на правото на строеж е самостоятелен обект, то става собственост на собственика на земята по приращение на основание чл.92 ЗС , а когато не е самостоятелен обект /както е в конкретния случай /- то става собственост на собственика на сградата и притежател на правото на строеж на основание чл.97 ЗС и чл.98 ЗСБез вещта /плевнята с обор / да съществува като самостоятелен обект,не може да съществува и вещно право на собственост .В този смисъл е тълкувателно решение №5/18.05.2017г. по тълк.д. №5/2015г. на ОСГТК на ВКС ,което вярно че касае придобиване на право на собственост върху недвижим имот на основание публична продан , но ВКС по принцип е разсъждавал в мотивите на това тълкувателно решение ,че при сгради ,представляващи допълващо застрояване -спомагателни ,обслужващи ,второстепенни сгради и постройки /каквато в случая е плевнята с обора /, които нямат самостоятелно предназначение ,такива постройки не представляват самостоятелен обект на правото на собственост и те на общо основание следват собствеността на земята ,респективно на сградата ,към която са прикрепени и за тях е приложима разпоредбата на чл.92 ЗС/В този смисъл е и постановеното при условията на чл.290 ГПК решение №120/22.10.2014г. по Г.д. №2928/2014г. по описа на ВКС ІІг.о.и решение №19/28.03.2016г. по Г.д. №1600/2015г. на ВКС ІІІг.о./Че процесната селскостопанска постройка е елемент на допълващо застрояване в поземления имот и има различна функция от жилищната сграда в поземления имот ,която е елемент на основното застрояване в УПИ. го установява категорично и в.л.И. М. ,чието заключение в първата инстанция не е оспорено от страните и е прието като доказателство по делото.
След като С. Чернва Т. се е разпоредила с всички притежавани от нея идеални части от целия имот ,в това число и плевнята с обора , С. Т. към момента на по-късно съставения нот.акт № 74/2014г. вече не е била собственик на плевнята с обора ,за да го дарява на съпруга си Д. Т. .Поради това правилно районният съд е отменил на основание чл.537 ,ал.2 ГПК констативния нот.акт №74/2014г.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78,ал.1 ГПК ще следва да бъдат осъдени жалбоподателите да заплатят в полза на Е. Д. Т. от Г.С. разноски за въззивната инстанция ,представляващи договорено ,изплатено и поискано своевременно А. възнаграждзение за А.К. в размер на 300 лева .
Водим от гореизложеното Смолянският окръжен съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение №2/03.01.2019г. по Г.д. №1515/2017г. Смолянският районен съд като законосъобразно и обосновано .
ОСЪЖДА Д. О. Т., ЕГН * и С. С. Ч. – Т., ЕГН * – и двамата от Г. П. У. „. К. № 1 на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплатят на Е. Д. Т., ЕГН *, от Г. С., У. „Генерал К. № 8, . 6, ап. 16 сума 300триста /лева ,разноски за въззивната инстанция .
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване прев ВКС на Република България в едномесечен срок от връчването му на страните при условията на чл.280,ал.1 и 2 ГПК .

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ :