за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258-273 ГПК.
С решение № 182/20.12.2018 г. по гр.дело № 358/2016 г. Маданският районен съд ОТХВЪРЛЯ предявения от А. Х. С. иск против МРРБ, представлявано от Министъра на Р. Р. и благоустройството, за заплащане на сумата от 10 500 лв. частична сума от обща сума в размер на 20 000 лв., представляваща обезщетение за извършени подобрения в имот № 050046 в землището на с.П., общ.Р., и представляваща причинени му имуществени вреди за 55 броя дръвчета и овошки както следва: 3 броя орехови дръвчета, 4 броя крушови дръвчета, 4 броя дюлеви дръвчета, 8 броя черешови дръвчета, 14 броя сливови дръвчета и 25 броя ябълкови дръвчета; както и за дървесината от смесената гора, намираща се в имота, от която би могло да се реализират приходи след изсичането на дърветата, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане на сумата; ОСЪЖДА А. Х. С. да заплати на МРРБ, представлявано от Министъра на Р. Р. и благоустройството, сумата от 300 лв. възнаграждение.
Срещу това решение е постъпила допустима въззивна жалба от А. Х. С. с искане да бъде отменено и да бъде уважен искът му, като му се присъдят и направените по делото разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с пълномощника си А.М. О., като поддържа жалбата.
Въззиваемият с отговор по чл.263, ал.1 ГПК оспорва въззивната жалба и предлага решението да се потвърди.
В съдебно заседание за него юрк.Василева продължава да оспорва жалбата.
Съдът установява следното:
Ищецът и настоящ жалбоподател А. С. е наследник-внук на Р. А. С., починал на 21.02.1935 г. С решение № 121/31.05.2001 г. по гр.дело № 611/2000 г. Маданският районен съд по реда на чл.13, ал.6 ЗВСГЗГФ отменя решение № 5/11.08.2000 г. на ПК-С. в частта, с която на наследниците на Рашид Асанов С. е отказано да бъде възстановено правото на собственост върху два имота в землището на с.П.: гора с площ от 25 дка в м“Искрат“ и гора с площ от 35 дка в местността „Малка папративица“, и вместо това възстановява това право върху горите, като ги описва по площ, съседи и местност според описанието им в документа 1924 г. В решението е отразено, че с решение № 5/11.08.2000 г. ПК-С. отказва да възстанови правото на собственост по причина, че собственикът Р. А. С. е починал преди 1949 г., а наследникът му А. Р. С., баща на А. С., не бил декларирал гора през 1949 г. Горите са заявени за възстановяване със заявление № 5 от 08.06.1998 г. За да постанови решението, МРС приема, че общият наследодател Р. А. С. е собственик на горите, тъй като със Записка № 556 от 1924 г. е вписано решение от 17.08.1922 г. на Пашмаклийския мирови съдия съгласно чл.19 от Закона за уреждане на невписаната собственост, признаващо Р. С. за собственик на 1/4 гора и паша в м.“Искрат“ с площ от 100 дка и на 1/4 от паша с площ от 140 дка в друга местност.
Не е представено по делото т.нар.вторично решение на ПК-С., с което, въз основа на съдебното решение, да се възстановява на наследниците на Р. С. правото на собственост върху имот № 050046 с посочени граници и съседи към настоящия момент, площ, начин на трайно ползване.
Представена е обаче скица на л.10 от делото на РС с № КО5013 от 12.02.204 г. на ОСЗ-С., според която имот с № 50046-залесена територия в м.“Искрец“ с площ от 25 дка, е собственост на наследниците на Р. А. С. от с.П., по силата на съдебно решение № 08005 от 01.08.2011 г., за което решение няма данни да е горното.
Според представената История на имота № 050046, последният винаги е бил държавна собственост.
Със заповед № АК-02-23-780 от 19.12.2012 г. на Областния У. на Смолянска О., на осн.чл.32, ал.1 ЗАдм са отчуждени за държавна нужда да изграждането на язовир „Пловдвци“ и пречиствателна станция за питейни води в землището на с.П., общ.Р., имоти и части от тях в землището на същото село, подробно описани в приложение към заповедта . От последното се вижда, че с нея се отчуждават четири имота от наследниците на А. С. /син на Р. С. и баща на жалбоподателя/, които са различни от имот № 050046 – л. 77 от делото на РС. За тях на наследниците на А. С. е платено на 28.01.2016 г. обезщетение от общо 20 507 лв.
Съгласно Акт за публична държавна собственост № 3526/13.01.2011 г., като публична държавна собственост е актуван имот № 028089 - терен с площ от 464 048 кв.м. в м.“А.“, землище на с.П., представляващ отчуждени земеделски земи, както и изключени гори и земи от Държавния горски фонд и от Държавния поземлен фонд, за изграждане на язовир „П.“ и водоснабдителна система „Мадан-Р.“.
С Акт за държавна собственост № 364/02.08.2000 г., съставен на осн.чл.68, ал.7 ЗДС/според която в тогавашната редакция се актуват находищата на подземни природни богатства, горите, язовирите, езерата, минералните води - изключителна държавна собственост, плажовете и парковете с национално значение/, е актуван като държавен имот, който представлява земи и гори в Държавния горски фонд с обща площ от 396 дка в изброени отдели и подотдели, сред които и отдел 427, подотдел „а“, на ДГФ в землището на с.П., общ.Р.. В акта е отразено, че няма други предишни собственици, освен държавата.
От заключението на вещото лице инж.С. Б. по първоначалната СЛТЕ се изяснява, че спорният имот № 050046 попада с една част в отдел 427, подотдел „а“ и друга част – в отдел 428, подотдел „а“. Гората, която е покривала тези територии към 1999 г., е била от бял бор, изкуствен произход/залесена, с единично участие на бук и бяла дугласка ела на възраст 30 години. В настоящия момент част от претендираната площ е издънкова гора от бук с участие на семенен бял бор, бреза и други широколистни видове. Останалата част попада в заливната зона.
Вещото лице изготвя заключението след проверка и в Общинската служба по земеделие-Р. и в ТП на ДГС-Смилян, вземайки предвид запазените лесоустройствени проекти и карти на горския фонд, които са в сила до 1999 г. То установява също така, че няма издадено и влязло в сила решение по реда на ЗВСГЗГФ за възстановяване собственост на физическо лице, нито извършван въвод във владение; а по регистър на имотите този с № 050046 винаги е бил собственост на държавата. Цялата претендирана площ попада в зона „А“ на язовир „П.“.
В заключението също така е изложено, че със Заповед № 334/13.05.1997 г. на Областния У. на Пловдивска О. започва процедурата по промяна предназначението на терените, попадащи в обхвата на язовира. С решение № 610/19.05.2000 г. на Министерския съвет е променено предназначението на тези 396 дка горски фонд, които се заемат от МРРБ след заплащане на дължимите такси. През 2000 г. и през 2001 г. в изпълнение на решението на МС с № 610, върху площта, която се залива, е изведена сеч на дърветата, за което свидетелства наличието на издънково и семенно възобновяване, установено през 2008 г. Вещото лице Б. на съдебното заседание от 25.09.2018 г. обяснява, че второто изсичане на гората става след 2009 г. През 2008 г. преминава лесоустройствена група, която прави оглед на местността и дава своето описание.
Вещото лице Н. К. по назначената агрономическа експертиза дава заключение, че овошките, които ищецът твърди да е засаждал, са на терен с площ от около 4,5 дка в имот № 050046. Част от площта на имота със засадените овошки попада в коритото на язовира, други са отсечени, като на мястото около дънерите им са покарали саморасли издънки. Вещото лице сочи, че има 30 бр.дръвчета – сливи, череши, ябълки и една ябълка-киселка. Тъй като районът е строго охраняван и до мястото няма достъп за обработване и грижи, всичко е обрасло в бурени и храсти. Няма достъп на външни лица, за да стигне до имота, се иска разрешение от пазач, едва се добира до мястото. Всички намерени овошки са не по-стари от 10 години, с изключение на киселката, която е възраст от 20 години. Само тя е в добро състояние и плододаваща, заради което е оценена; останалите не подлежат на оценка, защото са в лошо състояние, закържавели и не дават плод. Вещото лице не установява кога са отсечени и от кого са засадени дръвчетата, защото няма документи за посадъчен материал.
При така установеното фактическо положение се налага извод, че обжалваното решение като краен резултат е правилно и следва да се потвърди.
Ищецът А. С. никога не е бил собственик на имот № 050046, ето защо и този имот не е отчуждаван от него и останалите наследници на Р. С.; нито има правата по чл.72 ЗС, защото не е добросъвестен владелец на имота.
Най-напред, не са събрани доказателства ищецът да е упражнявал в някакъв период от време фактическа власт върху имота с намерение за своене – не се доказва например да е засадил описаните в ИМ овошки, да е осъществявал други действия в имота, които да сочат на фактическо господство върху вещта като негова; напротив, той показва знанието си, че имотът отдавна е държавен, предназначен за изграждането на язовир „П.“.
Дори да се приеме, че е осъществявал владение до момент, от който насетне е наясно, че имотът е собствен на държавата, то не е добросъвестно, за да има С. правата по чл.72 ЗС. Ищецът и останалите наследници на Р. С. не разполагат с окончателно решение на административния орган – ПК, съответно Общинската служба по земеделие, което единствено може да ги легитимира като собственици в реституционната процедура. Съгласно чл.13а, ал.1 ЗВСГЗГФ, влязлото в сила решение по чл. 13, ал.5, придружено със скица на имота, удостоверява правото на собственост и има силата на констативен нотариален акт за собственост върху имота, освен в две посочени там хипотези, които тук не са налице.
Съдебното решение по чл.13, ал.6 ЗВСГЗГФ и наличието само скица на ПК за такъв имот, макар в нея да е индивидуализиран със сегашните му площ, граници т.н., не легитимират съответните лица като собственици на подобен имот, защото законът не придава на съдебното решени и на скицата такова значение. Въз основа на постановено позитивно съдебно решение ОСЗ определя земите и горите, върху които се възстановява правото на собственост в съществуващи, възстановими на терена стари реални граници, или нови реални граници. Съгласно чл. 13, ал. 12 от ЗВСГЗГФ, в случаите и по ал.6/какъвто е настоящият/, правото на собственост се възстановява по реда на чл.4, който предвижда, че правото на собственост върху горите и земите от горския фонд се възстановява в сегашното им състояние по място, площ и в граници към датата на отнемането им, ако границите на терена към датата на влизането на закона в сила съществуват или са възстановими /ал.1/. Чл. 4, ал.2 от ЗВСГЗГФ гласи, че правото на собственост върху горите и земите от горския фонд, чиито реални граници не могат да бъдат установени, се възстановява с равни по площ, а при възможност - и по вид гори и земи от държавния горски фонд в същата местност от землището на населеното място или в съседно землище в границите на общината. Съгласно § 8 от ПЗР към ЗВСГЗГФ, собствениците на гори, чието право на собственост не може да бъде възстановено по реда на чл. 4, както и тези, чиито гори са изключени от държавния горски фонд за изкореняване и изкоренени, се обезщетяват с равни на отнетите им по площ, а при възможност - и с еднакви по вид гори и земи от държавния горски фонд.
Не би и могло имотът да се възстанови в стари реални граници, дори да се приеме, че гората от 25 дка по решението на РС-Мадан е именно имот № 050046. Заявлението за възстановяване на гора от 25 дка в м.“Искрат“ от наследниците на Р. С. е подадено на 08.06.1998 г. Към онзи момент вече е тече /започнала още от 1997 г./ процедурата по промяна предназначението на терените, попадащи в обхвата на язовира. Към 2001 г., когато е постановено решението на РС-Мадан, имотът попада в зона на строга охрана на водата и водовземните съоръжения, които представляват обособените пояси "А" на санитарно-охранителните зони около водоизточниците и съоръженията за питейно-битово водоснабдяване, по см. на чл.4, б.“в“ от ППВЗСГЗГФ, който, заедно с чл. 6 ЗВСГЗГФ забранява възстановяване на бившите им собственици.
Ищецът и останалите наследници са наясно, че никога не са разполагали с титул, легитимиращ ги като собственици на имота. Затова и нито твърдят да има конкретна заповед за отчуждаването му от тях, нито представят такава, нито съществува. Т.е., С. не е владял вещта на правно основание, годно да го направи собственик, без да знае, че праводателят му не е собственик или че предписаната от закона форма е била опорочена, съгл. чл.70, ал.1 ЗС.
От друга страна, недобросъвестният владелец може да иска да му се заплатят и направените от него необходими за запазването на вещта разноски, съгл.чл.73, ал.2 ЗС. Дори се приеме за доказано, че С. е засадил овощните дръвчета в имота, за които се говори в агрономическата експертиза, претендираната сума за тях не му се дължи, ако е недобросъвестен владелец, защото това очевидно не са разноски, направени за запазването на имота.
По същата причина не се дължи на С. обезщетение за евентуално съществувала в имота гора, с чиято сеч бил лишен от приход като материал или дърва за огрев. Той би имал право на подобно обезщетение, ако имотът беше отчужден от него и другите наследници, след като им е бил възстановен. Наред с това, не се твърди от ищеца гората да е съществувала там в резултат на негова дейност, а и от заключението по СЛТЕ се установява, че наличните към 1999 г., когато е проведена първата сеч в имота, насаждения от бор, бук и ела са били на възраст от 30 години. Т.е., засаждането и е около 1969 г., когато ищецът не е бил роден, а имотът е бил държавен, няма данни например родителите му да са посадили и да са се грижили за гората.
По изложените съображения Смолянският окръжен съд
Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 182/20.12.2018 г. по гр.дело № 358/2016 г. на Маданския районен съд.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните

ПРЕДСЕДАТЕЛ:



ЧЛЕНОВЕ: 1.



2.