И за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по глава ХХІ от НПК.
С присъда № 2/25.01.2019год. по НОХД № 110/2018 год. по описа на районен съд С. подсъдимият Х. Д. Б. от Г.С. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.144, ал.3 във вр. ал.1 от НК, за което му е наложено наказание “лишаване от свобода” за срок от осем месеца, чието изтърпяване е отложено на осн. чл.66, ал.1 от НК с изпитателен срок от три години.
Недоволен от присъдата е останал подсъдимият Х. Д. Б., който, чрез защитникът си А. С. К. я обжалва, като счита, че същата е необоснована и незаконосъобразна. Къв въззивната жалба е депозирано допълнително изложение, в което се излагат доводи за грубо нарушаване на процесуалните правила, постановената присъдата почива изцяло на предположения, почиващи върху противоречиви и взаимно изключващи се доказателства. Излагат се доводи за липса на мотиви, а също така твърдения за постановяване на присъдата от незаконен състав.
Иска се отмяна на същата и постановяване на нова, с която подсъдимият Х. Б. да бъде признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение или алтернативно присъдата да бъде отменена и делото да се върне за ново разглеждане поради допуснатите процесуални нарушения.
Депозирана е въззивна жалба и от частния обвинител Д. А. К. – К., чрез повереникът си А. Л. Д. срещу присъдата, в частта, с която на подсъдимият е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от осем месеца, чието изпълнение е отложено на осн. чл.66, ал.1 от НК, с изпитателен срок от три години, както и в частта, с която подсъдимият е осъден да заплати на частния обвинител направените по делото разноски в размер на 800.00лв. - заплатено адвокатско възнаграждение. Излагат се доводи, че присъдата в обжалваната част е незаконосъобразна и неправилна. Наложеното наказание е явно несправедливо и символично и не съответства на степента на обществена опасност на деянието. Неправилно съдът не е присъдил направените разноски за адвокатско възнаграждение за втория повереник на частния обвинител, тъй като разписката не била представена своевременно. Иска се изменение на присъдата в обжалваната част, като се увеличи размера на наложеното наказание и се присъдят направените разноски от частния обвинител в пълен размер.
По въззивната жалба на частния обвинител Д. А. К. – К. е постъпило възражение от подсъдимия Х. Д. Б., чрез защитника си А. К., в което се излагат съображения за нейната неоснователност и недопустимост. Молят същата да бъде оставена без уважение.
Пред съда представителя на О. П. излага становище, че и двете жалби за неоснователни, поради което предлага съдът да ги остави без уважение и се потвърди присъдата на районния съд, като законосъобразно постановена.
Пред съда подсъдимият Х. Б. се явява лично и със защитниците си А. С. К. и А. В. В., които заявяват, че поддържат жалбата и предлагат съдът да я уважи, като оспорват жалбата на частния обвинител и предлагат съдът да я остави без разглеждане.
Частният обвинител Д. А. К. – К. се явява лично и с поверениците си А. Л. Д. и А. М. Г., които поддържат жалбата си и предлагат съдът да я уважи по изложените в нея съображения. Оспорват жалбата на подсъдимия и предлагат същата да бъде оставена без уважение.
Съдът, като взе предвид изложеното в жалбите, становището на страните и след като прецени събраните по делото доказателства, включително и тези представени пред въззивната инстанция, прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбите са подадени в срок и от надлежни страни, поради което са процесуално допустими.
При разглеждането им по същество съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:
С присъда № 2/25.01.2019год. по НОХД № 110/2018 год. по описа на районен съд С. подсъдимият Х. Д. Б. е признат за виновен, в това, че на 04.06.2016г. около 19.00 часа в с. П. С.. общ. С. се е заканил с убийство на Д. А. К.- К., гражданин на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия, като е насочил огнестрелно оръжие - пистолет „.Щаер М-9", с калибър 9x19, № 004189, с поставен в него пълнител с патрони, в главата на Д. К. и това заканване е могло да възбуди основателен страх у последния от осъществяването му, като деянието представлява престъпление по чл.144, ал. 3, вр. ал. 1 от НК.
На основание чл.144, ал.3 във вр. с чл.54 от НК на Х. Д. Б. е наложено наказание "лишаване от свобода" за срок от осем месеца, като на осн. чл.66, ал.1 от НК е отложено изтърпяването на наказанието, с изпитателен срок от три години.
Х. Д. Б. е осъден да заплати на Д. А. К. - К. направените по делото разноски в размер на 800.00 лв. - заплатено А. възнаграждение за предоставена правна помощ от А. М. Г. в хода на съдебното производство.
След преценка на доказателствата по делото, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият Х. Б. е на 70 години, като същият не е осъждан и е пенсионер. Същият е бивш служител на М., като през 2016 г. притежавал законно пистолет марка „Щаер М-9".
Х. Б. притежава къща с двор в с.П. С. който имот се намирал в съседство с имот, ползван от св. Д. К. – К., собственост на неговата дъщеря. Подсъдимият Б. живее в Г.С. и често посещавал имота си в с.П. С..
Частният обвинител Д. К. - К. живеел в с.П. С. по време на ваканциите, като през останалото време живее в Англия.
През 2016 г. отношенията между подсъдимия Б. и К. се влошили по повод имотни претенции, касаещи собствеността на спорен граничен имот.
На 04.06.2016г. подсъдимият Б. получил уведомление за изменение на ПУП, като в тази връзка посетил Г.С., където копирал документи за собственост и скица на имота, засегнати от изменението на подробния устройствен план. След това Б. се върнал обратно в с.П.С..
По това време К. се е намирал в къщата на дъщеря си и работил по двора. Около 1.00ч. подсъдимият Б. излезнал на двора на къщата и решил да потърси обяснение от К., като започнал да го вика. Свидетелят К. не владее добре български език, но разбрал, че Б. иска да отиде при него. К. заявил, че има работа и не се отзовал на поканата на Б..
Около 19,00часа К. все още бил в къщата на дъщеря си, когато чул шум на отварящата се входна врата. Погледнал от прозореца и видял, че подсъдимият се намира на пътечката на двора, като носел документи в дясната си ръка, а под тях държал пистолет. К. излезнал предпазливо на двора, като подсъдимият му направил знак да тръгнат към външната врата, като през това време се опитвал да му обясни къде минават границите на имотите по носената от него скица.
К. тръгнал след Б., като същият бил употребил алкохол и залитал. По някое време Б. се обърнал и насочил с дясната си ръка носения от него пистолет в главата на К.. Подсъдимият започнал да крещи на висок тон изрази, които К. не могъл да разбере. К. се завъртял, хванал дясната ръка на Б. и я отблъснал, след което нанесъл два удара с юмрук в областта на гърдите и врата на Б.. От нанесените му удари Б. загубил равновесие и паднал в изкопана яма в двора. К. измъкнал пистолета от ръката на падналия Б. и го захвърлил извън оградата на имота, след което се върнал обратно в къщата.
К. бил силно уплашен, като започнал да звъни по телефона на св.Чаушкова и нейния съпруг, но не могъл да се свърже с тях. След това К. излязъл отново на двора, като в това време Б. се опитвал безпомощно да излезне от ямата и търсил помощ. К. отново се прибрал в къщата и се свързал по телефона със свидетеля В. С., като го помолил да повика полиция и да дойде в селото, тъй като бил заплашен с оръжие. След това, К. излезнал на двора, като през това време Б. се намирал прав до външната врата и К. го избутал навън.
След около един час в селото пристигнали полицаите Х. И., И. С. и М. Д., като същите получили сигнал, че английски гражданин е заплашен с огнестрелно оръжие. Полицаите били посрещнати на входа на селото от свидетелите В. С. и Р. С., като били придружени до къщата на К.. Свидетелят Х. И. разговарял с К., като последният му обяснил, че Б. го е заплашил с огнестрелно оръжие, което му опрял в областта на главата. Обяснил им, че оръжието е изхвърлил в съседния имот.
Полицаите разговаряли и с подсъдимия Б., като последният заявил, че е посетил имота на К.. Б. отрекъл пред полицаите версията на К., като им съобщил, че оръжието било взето от К. от кобура му и е хвърлено в храстите.
На следващия ден оръжието било намерено от изпратените на място органи на реда.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени и гласни доказателства.
Въззивният съд намира, че обосновано районният съд е приел за установена гореописаната фактическа обстановка, като е анализирал противоречивите показания на свидетелите и обясненията на подсъдимият и е изложил мотиви защо кредитира показанията на едните свидетели и защо не кредитира показанията на свидетелите, които подкрепят версията на подсъдимия.
Действително по делото са събрани две групи гласни доказателства, относно случилото се на 04.06.2016г.
От една страна са показанията на свидетеля К., като същият сочи, че на посоченото време и място подсъдимият Б. е опрял пистолет в главата му, крещейки заплашително.
От друга страна са обясненията на Б., като същият твърди, че пистолетът е изваден от кобура ми и е хвърлен в близките храсти от К..
Установено е по безспорен начин, че на мястото на инцидента не са присъствали други лица, освен подсъдимият и свидетеля К.. В последствие подсъдимият Б. и свидетеля К. преразказали на трети лица версиите за случилото се.
Настоящият съдебен състав на въззивният съд намира, че изцяло следва да се кредитиран показанията на свидетеля К., тъй като същите са последователни и кореспондират с показанията на свидетелите В. С., Ф., Ч., Ч., И. С., Х. И. и М. Д.. Показанията му кореспондират с подадената жалба от 06.06.2016г. Неоснователни са възражения на защитата на подсъдимия, че той е изградил своята версия на по-късен етап, тъй като от показанията на свидетеля В. С., лицето, с което К. е успял да се свърже по телефона и му е съобщил, че подсъдимият е насочил оръжие в главата му, и го е помолил да потърси помощ от полицията. Същите обстоятелства са пресъздадени от К. и пред дошлите на място полицаи И. С., Х. И. и М. Д.. К. съобщил на свидетелите У., Ф., Ч. и Ч., че е заплашен с оръжие от Б., което било опряно в областта на главата му.
Във въззивната жалба се излагат доводи за противоречия между показанията дадени от свидетеля К. в хода на съдебното дирене и показанията му, дадени на досъдебното производство, но такова противоречие не следва да се анализира, тъй като в хода на съдебното дирене не са четени показанията на свидетеля по реда на чл.281 от НПК и съдът е изградил своите мотиви въз основа на показанията дадени от свидетеля в хода на съдебното следствие.
Въззивният съд намира, че обосновано районния съд не е кредитирал обясненията на подсъдимия Б., че К. е взел оръжието от кобура му и го е хвърлил в близките храсти.
По делото не се спори, че между Б. и К. съществуват влошени взаимоотношения във връзка с имотна граница, а също така и по повод изкопаването на септична яма до границата на имота на Б.. Подсъдимият Б. е бил ядосан от полученото уведомление за изменение на ПУП и по повод на което посетил дома на своя съсед. Безспорно е установено и, че Б. е носел оръжие, което било със зареден пълнител. Установява се от показанията на полицаите, посетили местопроизшествието, че както подсъдимия, така и свидетеля К. са били афектирани и превъзбудени доста време след инцидента.
Подсъдимият Б. притежавал законно въпросния пистолет. Съдът намира за нелогично твърдението на подсъдимия, че същият е носел в себе си оръжието, тъй като се страхувал някой да не злоупотреби с него, тъй като по делото е установено, че освен пистолета, същият е държал в дома си и друго оръжие – въздушна пушка и газов пистолет. Като бивш служител на М. същият е бил наясно с правилата относно съхранението и носенето на оръжие. Освен изложеното, за обстоятелството, че спрямо К. е насочено огнестрелно оръжие, свидетелства и неговото поведение след това – търсенето на помощ от полиция, от други лица. Свидетелката Ч. в показанията си сочи, че същата вечер имала 14 позвънявания от К., същият е звънял на свидетелите В. С. и Р. С., за да ги помоли, да звъннат в полицията.
Съдът кредитира показанията на св.К., че същият силно се изплашил за живота си от действията на Б., като това му субективно състояние е логична последица от опирането на пистолет в главата. Дошлият на място полицай Х. И. констатирал, че К. е изплашен, нервен и разтревожен, като на няколко пъти го помолил да се успокои. Това, че К. се бои от случилото се, същият е споделил пред свидетелите У., Ф., Ч. и Ч., като същите сочат, че уплахата на К. се засилила след осъзнаването на последиците от поведението на подсъдимия. Това, че К. е бил изплашен от действията на подсъдимия свидетелства и обстоятелството, че същият е посочил пред полицаите, че се страхува от Б., тъй като същият има и друго оръжие в дома си. При извършената проверка в дома на подсъдимия, действително се установява, че подсъдимият държи и друго оръжие.
Неоснователно е възражението от страна на защитата на обвиняемия, че е налице нарушение, тъй като възприетата фактическа обстановка се различавала от фактическата обстановка описана в обвинителния акт. Настоящият съдебен състав, както и районният съд приема за установена фактическа обстановка, която не се различава съществено от обстановката описана в обвинителния акт. Не са налице различия относно съществените елементи от обвинението, а именно времето, мястото и начина на осъществяване на деянието.
Обосновано районният съд е приел, че не следва да се кредитират показанията на свидетелят В. С., че по време на обаждането и след това на място К. е бил спокоен, тъй като тези показания се опровергават от останалите свидетелски показания.
При така установеното от фактическа страна, въззивния съд намира, че обосновано и законосъобразно районния съд е приел, че от субективна и обективна страна подсъдимия е осъществил състава на чл.144, ал.3 във вр. ал.1 от НК.
От обективна страна се установява, че на 04.06.2016г. подсъдимият Х. Б. посетил дома на Д. К. -К., като насочил пистолет в главата му, крещейки заплашително думи спрямо него, като по този начин е отправена закана за убийство спрямо К., чрез действия, изразяващи се в насочване на огнестрелно оръжие в главата му. Това действие е възприето от К. и същото е възбудило основателен страх в неговото съзнание. Д. К.-К. е възприел, че подсъдимият може да осъществи заканата си и да посегне на живота му. Обстоятелството дали оръжието е било заредено е без значение за обвинението по чл.144 от НК, тъй като самото насочване на огнестрелно оръжие към дадено лице може да породи основателен страх у него, тъй като то не знае дали оръжието е заредено или не. Това би било от значение при обвинение за опит за убийство.
От субективна страна деянието е извършено с пряк умисъл от Б.. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и пряко е желаел настъпването им. Подсъдимият е съзнавал поведението си и какви последици ще настъпят от него. Съзнавал е, че К. ще възприеме заканата и ще се изплаши за живота си, като пряко е целял тези последици.
Неоснователно е твърдението във въззивната жалба на подсъдимия, че подсъдимия не е носел умишлено пистолета при посещението при К., тъй като той завръщайки се от Г.С. отишъл до имота, използан от К.. От свидетелските показания на свидетелите Р. Сиракови и Д. К. - К. се установява, че същият ден свидетеля С. е работили в имота на К. и към 17.00 часа Б. е бил в имота си и викал К., но той не отишъл. Инцидентът между подсъдимия е К. е станал около 19.00 часа, следователно подсъдимия не е минал през имота на К. връщайки се от Г.С. и не е имал причини да носи в себе си оръжие.
Неоснователен е доводът за допуснато съществено процесуално нарушение на ДП, тъй като след 22.08.2017г. не е удължаван срокът за разследване, следователно съгл. чл.234, ал.7 от НПК извършените действия не пораждат правни последици, т.е. няма повдигнато обвинение по надлежния ред. На първо място, в разпоредителното заседание по делото съдът е приел, че не са налице допуснати отстраними съществени процесуални нарушения, които да обусловят връщане на делото на прокурора. Определението е обжалвано пред СОС и същото е потвърдено като обосновано и законосъобразно. Този въпрос не следва да се преразглежда отново от районния и въззивния съд съгласно разпоредбата на чл.248, ал.3 от НПК. Независимо от това, настоящият съдебен състав намира, чевъзражението е неоснователно, тъй като на 22.08.2017г. разследващият полицай е направил писмено предложение до наблюдаващият прокурор за спиране производството по делото до установяването на свидетел, намиращ се извън пределите на България. По предложението наблюдаващият прокурор се е произнесъл на 03.10.2017г., когато е спрял производството по ДП, но това обстоятелство не опорочава досъдебното производство, а е основание за ангажиране отговорността на прокурора, който е забавил произнасянето по направеното искане. Освен това, в този период не са извършвани никакви действия и не са събирани доказателства.
Неоснователно е и възражението за допуснато нарушение по смисъла на чл.348, ал.3, т.3 от НПК, тъй като присъдата е постановена от съдебния състав разгледал делото. Това, че в присъдата не е посочено цялото име на съдебния заседател не обосновава извод за незаконен състав. Действително в присъдата не е посочено името на съдебният секретар, но секретарят не е член на съдебният състав постановил присъдата, поради което не може да се приеме, че същата е постановена от незаконен състав.
По изложените съображения въззивният съд намира, че обосновано и законосъобразно районният съд е признал подсъдимият Х. Б. за виновен по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.144, ал.3 във вр. ал.1 от НК.
По отношение видът и размерът на наказанието, съдът установи следното:
Районният съд е отчел като смекчаващи вината обстоятелства - чистото съдебно минало на подсъдимия и изключително добрите му характеристични данни - същият е бивш служител на М., ползва се с добро име в обществото и никога не е имал криминални прояви. Правилно районният съд е приел, че имотните спорове между подсъдимия и пострадалото лице не обосновават лоши характеристични данни на подсъдимия.
Като отегчаващо вината обстоятелство решаващият съд е отчел конкретните действия за извършване на деянието - заканата е отправена с насочено огнестрелно оръжие.
Въззивният съд намира, че правилно районният съд е отчел всички смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства и е приел, че следва да се наложи наказание при превес на смекчаващи вината обстоятелства. Налице са основанията за приложението на чл.66, ал.1 от НК, тъй като подсъдимият не е осъждан и определеното му наказание „лишаване от свобода“ за срок от осем месеца, т.е под три години и че за постигане целите на наказанието и поправянето на подсъдимия, не се налага наложеното наказание да се изтърпи реално.
Неоснователен е доводът във въззивната жалба на частният обвинител, че наложеното наказание не съответства на обществената опасност на деянието и е силно занижено. При определяне вида и размера на наказанието следва да се отчетат не само обществената опасност на деянието, но и обществената опасност на дееца както и смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства. Настоящият съдебен състав намира, че наложеното наказание „лишаване от свобода“ за срок от 8 месеца напълно съответства на отчетените смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, на невисоката обществена опасност на дееца.
По изложените съображения съдът намира жалбата на подсъдимият за неоснователна, поради което следва да бъде оставена без уважение.
Неоснователна е и жалбата на частния обвинител в частта, с която се иска увеличение на наказанието.
По гореизложените съображения обжалваната присъда ще следва да бъде потвърдена като обоснована и законосъобразна.
Въззивният съд намира, че неоснователно районният съд не е присъдил в полза на частния обвинител направените от него разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1450.00лв., тъй като повереникът на частния обвинител А.Д. е участвала в съдебното производство и е представила доказателства за платеното й възнаграждение. Ще следва подсъдимият да бъде осъден да заплати на частния обвинител направените от него разноски за адвокатско възнаграждение за А.Д. в размер на 1450.00лв.
Ще следва подсъдимият да бъде осъден да заплати на частния обвинител направените от него разноски пред въззивния съд за адвокатско възнаграждение 1600.00лв. /по 800.00лв. за А. Г. и А.Д./.
Водим от горното и на осн. чл.338 от НПК Смолянски окръжен съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 2/25.01.2019 год. постановена по НОХД № 110/2018 год. по описа на районен съд С..
ОСЪЖДА Х. Д. Б. с ЕГН * да заплати на Д. А. К. – К. направените от него разноски пред районният съд в размер на 1450.00лв. и направените от него разноски пред въззивния съд в размер на 1600.00лв.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ :


ЧЛЕНОВЕ :