и за да се произнесе ,взе предвид следното :
Производството е по чл.258-чл.273 ГПК.
Постъпила е въззивна жалба с В.№1544/14.02.2019г. от Главна дирекция „. Б. и З. на Н. на Министерство на вътрешните работи ,представлявана от Г. К. Н. Н. -директор чрез н-к отдел ПНО С.Д.Д. против решение №18 /15.01. 2018г. по Г.д. №1015/2018г. по описа на районен съд Г. .Твърди ,че от приложените към исковата молба документи, които не са оспорени и направените справки се установява, че с договор по Кодекса на труда № 58/07.03.1994 ищецът е работил до 01.05.2001 г. по трудово правоотношение в Държавна агенция „Гражданска З.” към Министерския съвет. От 01.05.2001 г. трудовото му правоотношение е прекратено със заповед № 225/28.04.2001 г. на председателя на Държавна агенция „Гражданска З.” към Министерския съвет и със същата заповед е назначен на основание чл. 9 от Закона за държавния служител, във връзка с § 3 от ПЗР на ЗИД на ЗДСл за държавен служител по реда на ЗДСл.Твърди ,че ищеца е бил държавен служител по реда на ЗДСл, служебното правоотношение, по който закон е различно от служебното правоотношение на държавните служители по ЗМ. до 28.12.2009 г., когато същото е прекратено със заповед № ЧР-01-3251/15.12.2009 г. на председателя на комисията за закриване на Министерството на извънредните ситуации, на основание чл. 106, ал. 1, т. 1 от ЗДСл - поради закриване на администрацията, в която е назначен държавния служител . Твърди ,че на основание § 64 от ЗИД на ЗМВР служителят е подал заявление и документи за назначаване на работа в М. и от 28.12.2009 г. на основание заповед на министъра на вътрешните работи № К-11131/23.12.2009 г., считано от 28.12.2009 г. и акт за встъпване в длъжност, ищецът е заел длъжност в М. за държавен служител, но държавен служител не по ЗДСл, а по ЗМВР. Моли съда да има предвид , че претенцията на ищеца за изплащане на допълнително обезщетение е на основание чл. 106, ал. 1 от Закона за държавния служител, и на основание чл. 234 от ЗМВР.Твърди ,че съгласно чл. 234 ЗМВР на държавните служители от М. се дължат предвидените обезщетения, като се вземат в предвид само прослужените години на длъжност за държавни служители в М. и другите изрично изброени, сред които не е стажа в ДАГЗ/МДПБА/МИС.Твърди ,че в случая, като държавен служител по ЗМВР ищецът има прослужен период от 28.12.2009 г. до 02.08.2018 г. (8 години, 7 месеца и 5 дни), за който период му е изплатено съответното обезщетение, в размер на 8 брутни заплати.
Твърди ,че по ЗДСл служителят е прослужил в периода от 01.05.2001 г. до 28.12.2009 г. в ДАГЗ/МДПБА/МИС общо 8 години, 7 месеца и 27 дни. Общият му служебен стаж на държавен служител и по двата закона - общия ЗДСл и специалния ЗМВР е 17 години и четири месеца. Твърди ,че с разпореждане № * на ТП на НОИ Г. С. ищецът е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 30.03.2017 г., като в периода преди придобиването на право на пенсия не е работил по ЗДСл, а по ЗМВР.Счита ,че съгласно практиката на ВКС такива допълващи обезщетения по ЗДСл се дължат при придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, когато изплатените обезщетения по ЗМВР са по -малки от дължимите по ЗДСл, но не и обратното. Твърди ,че в конкретното дело на ищеца са изплатени 8 брутни заплати обезщетение по ЗМВР. Ако ищецът беше продължил след 28.12.2009 г. да работи в М. по ЗДСл /каквото правоотношение към него момент не бе въведено в М./, то към датата 02.08.2018 г. щеше да има общ стаж на държавен служител по ЗДСл 17 години и 4 месеца, и съгласно чл. 106, ал. 3, изр. първо от ЗДСл, в редакцията му от 2012 г. ищецът щеше да има право на обезщетение в размер на 50 % от 10 основни /а не брутни/ заплати, тоест на 5 или 6 основни заплати, което в случая е неприложимо, тъй като ищецът е получил обезщетение от 8 брутни заплати.Моли съда да обърне внимание ,че съгласно чл. 234 от ЗМВР на държавните служители от М. се дължат предвидените обезщетения, като се вземат в предвид само прослужените години на длъжност за държавни служители в М.. Член 235 от ЗМВР определя кои прослужени години и в кои ведомства се вземат предвид при определяне размера на обезщетението по чл. 234 от ЗМВР. Сред изброените в чл. 235 от ЗМВР не е стажа в системата на Гражданска З..Твърди ,че като държавен служител по ЗМВР ищецът има прослужен период от 28.12.2009 г. до 02.08.2018 г., за който период му е изплатено съответното обезщетение, в размер на 8 брутни заплати.Счита ,че позоваването на съда на Тълкувателно решение № 10/2014 г. по т. дело № 10/2013 г. на ВКС в случая е неотносимо, тъй като то се отнася за разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 7 от Кодекса на труда, а не по прилагането на чл. 87а от ЗДСл., а и това е невъзможно, понеже към датата 28.12.2009 г. по ЗМВР няма правоотношения по ЗДСл. Твърди ,че служебното правоотношение по ЗДСл е въведено в М. с чл. 142, ал. 1, т. 2 и ал. 4 от ЗМВР от публикуването в ДВ, бр. 14 от 2015 г.
Позоваването на съда на § 5 ПЗР на сега действащия ЗМВР / обн. ДВ бр. 53/27.06.2014 г./счита,че е неотносимо в случая , тъй като касае правоотношения на назначените служители в М. а не на тези към датата 28.12.2009 г., когато служители от закритото МИС са назначавани по § 64 от ПЗР на ЗИД ЗМВР (отм) в М..Намира ,че районен съд Г. е присъдил на ищеца обезщетение /допълващо/ по чл. 106, ал. 3 от ЗДСл в размер на 1047 лв. ведно със законната лихва от 07.09.2018 г., представляващо 50 процента от месечната му основна заплата за 2 години по ЗДСл, без обаче да съобрази ,че същия е получил по ЗМВР обезщетение от 8 брутни заплати и 1 основна заплата.Поради това моли съда да постанови решение, с което да отмени решението на районен съд Г. С. и да постанови решение в синхрон с практиката на ВКС по подобни идентични дела.Претендира рзноски.
Постъпил е в законният срок писмен отговор с В.№2148/05.03.2019г. от Д. Б. К. ,който намира ,че въззивната жалба е неоснователна ,а обжалваното решение моли съда да го потвърди като законосъобразно и обосновано постановено.Моли съда да обърне внимание че жалбоподателя не оспорва факта ,че общият му стаж като държавен служител е 17 години ,три месеца и три дни,от които 8 години 7 месеца и 27 дни като държавен служител по ЗДСл и 8г., 7 месеца и 6 дни като държавен служител по ЗМВР .Счита ,че по смисъла на чл.106,ал.3 ЗДСл има право да получи 17 месечни заплати ,съответстващи на стажа му като държавен служител. Поради това освен заплатеното му по реда на чл.234 ЗМВР обезщетение в размер на 8 брутни заплати ,счита ,че ответника му дължи и обезщетение по ЗДСл от 2 основни заплати.Моли съда да обърне внимание че вещото лице ,назначено в първата инстанция установява ,че брутното му възнаграждение преди освобождаването му от длъжност е 1 047 лева Поради това счита ,че законосъобразно районен съд С. е осъдил ГД „. Б. и З. на Н. "М. Г.С. да му заплати обезщетение в общ размер от 1 047 лева ,представляващо 50% от месечната му основна заплата .Счита ,че решението на районен съд С. е съобразено и с тълкувателно решение №10/2014г. по т.д. №10/2013г. на ОСГК на ВКС,според което при прекратяване на служебно правоотношение с М. на служителя се дължи не само обезщетение по чл.234 ЗМВР , но и такова по чл.106,ал.3,изр.1-во ЗДСл,съобразно прослужени без прекъсване от него години в системата на гражданска З. Претендира разноски.
В съдебно заседание пред окръжен съд Г. жалбоподателят ГД „. Б. и З. на Н. " на М. Г.С. редовно призована , не изпраща представител Постъпило е становище с В.№1541/02.04.2019г. от Г. К. Н. Н. ,който намира ,че обжалваното решение на районен съд Г. е незаконосъобразно и необосновано и следва да бъде отменено поради това че районният съд е присъдил на ищеца обезщетение /допълващо /по чл.106,ал.3 ЗДСл в размер на 1047 лева ведно със законна лихва ,считано от 07.09. 2018г. ,представляващо 50 % от месечната му основна заплата за 2 години по ЗДСл,чбез да съобрази ,че ищеца е получил вече по ЗМВР осем брутни заплати или общо се получават осем брутни заплати и една основна заплата Счита ,че реално , ако ищеца беше продължил да работи в М. по ЗДСл при придобиване на право на пенсия е щял да получи обезщетение само от пет основни заплати.Претендира за присъждане на юриск.възнаграждение
Въззиваемият Д. Б. К. редовно призован ,се явява лично и поддържа становище ,че обжалваното решение като законосъобразно и обосновано постановено следва да бъде потвърдено.
Смолянският окръжен съд намира ,че въззивната жалба е процесуално допустима.Депозирана е от надлежно упълномощен процесуален представител в законният срок , с внесена държавна такса и при наличие на правен интерес от търсената З..
Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
Със заповед №225/28.04.2001г. на Председателя на Държавна агенция "Гражданска З. "-МС на основание чл.9 ЗДСл и във връзка с параграф3 от ПЗР на ЗДСл е назначен Д. К. на длъжността началник отдел "Управление при кризи " към Дирекция Гражданска З. " област С. ,считано от 01.05.2001г. като е прекратен трудовият му договор №58/07.03.1994г.
Със заповед от 15.12.2009г. на Председателя на Комисия към Министерство на извънредните ситуации на основание чл.106,ал.1т.1 ЗДСл поради закриване на администрацията е прекратено служебното правоотношение с Д. Б. К. на длъжността " Планиране и превантивен контрол" в териториална дирекция "Гражданска З." област С. ,считано от 28.12.2009г.
Видно от Заповед от 16.07.2018г.на Министъра на М. на основание чл.226,ал.1т.1 ЗМВР е прекратено служебното правоотношение на инспектор Д. Б. К. -инспектор по ЗН ІV степен към регионална дирекция „. Б. и З. на Н. " С. при ГД „. Б. и З. на Н." М. при навършване на пределна възраст за служба в М.-60 години .
Представено е по делото разпореждане №*/19.07.2017г. на НОИ-ТП Г. от което е видно ,че считано от 30.03.2017г. получава лична пенсия за осигурителен стаж и възраст 737,58 лева .
Не се спори относно обстоятелството ,че Д. К. от 01.05.2001г. до 02.08.2018г. е работил в системата на гражданска З.
Не се спори относно обстоятелството ,че като държавен служител Д. К. има прослужен период от 28.12.2009г. до 02.08.2018г. за който период му е изплатено обезщетение в размер на осем брутни заплати.
Няма спор и относно обстоятелството ,че след закриване на Министерството на извънредните ситуации като неговите дейности са прехвърлени към друго съществуващо държавно учреждение -М. и законосъобразно районният съд е приел ,че е налице правоприемство на работодателя по смисъла на чл.123,ал.1т.7 КТ ,при което правоприемство трудовите правоотношение не се прекратяват , а се запазват.В този смисъл е постановеното тълкувателно решение №10/27.11.2014г. по т. д №10/2013г. на ОСГК на ВКС
Не се спори ,че в системата на Гражданска З. Д. К. има общо 17 години три месеца и три дни, от които 8години 7 месеца и 6 дни като държавен служител по ЗДСл за периода от 01.05.2001г до 28.12.2009г. ,а по ЗМВР има 8години седем месеца и шест дни като е получил осем брутни заплати.
Спора е относно искането на Д. К. да му бъде заплатено обезщетение по реда на чл.106,ал.3 ЗДСл/действаща към момента на прекратяване на служебното правоотношение на ищеца / В случаите по ал. 1, т. 5/при придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст; /държавният служител има право на обезщетение в размер 50 на сто от месечната му основна заплата, определена към момента на прекратяване на служебното правоотношение, за всяка прослужена година като държавен служител, но не повече от 10 месечни основни заплати. Ако към момента на прекратяване на служебното правоотношение държавният служител е работил в същата администрация през последните 10 години, той има право да получи 6 месечни основни заплати, а когато е работил по-малко от 10 години - 2 месечни основни заплати, когато това е по-благоприятно за него. Това обезщетение може да бъде получено само веднъж. Обезщетението се дължи и в случаите, когато служебното правоотношение е прекратено едностранно от държавния служител или по взаимно съгласие и към момента на прекратяването държавният служител е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Обезщетението не се дължи, когато държавният служител е получил обезщетение поради придобиване право на пенсия на основание на специален закон.
Законосъобразно и обосновано районният съд е направил извод ,че при общо 17г. 3 месеца и 3 дни като държавен служител , от които 8години 7 месеца и 6 дни като държавен служител по ЗМВР на Д. К. му се дължи не само обезщетение по чл.234 ,ал.1 ЗМ.но и обезщетение по чл.106,ал.3 ЗДСл.на 50% от 2 месечни работни заплати като е установено ,че основната месечна заплата на Д. К. е била 1047 лева /видно от заключението на В.С. Н. / и съдът е присъдил сума в размер на 1047 лева като е отхвърлил иска за разликата над 1047 лева до 1 465,80 лева като неоснователен и в тази част решението не е обжалвано и е влязло в законна сила.
При определяне размера на дължимото обезщетение следва да се съобрази обезщетението, което ищеца би получил, ако беше продължил да работи по предходното правоотношение, като доколкото то е служебно, следва да се съобрази съответната норма на ЗДСл, действувала към момента на прекратяване на правоотношението. Служебното положение на ищеца с М. е прекратено на 03.08.2018г. г, към която дата той е придобила право на пенсия. Към тази дата е в сила нормата на чл. 106, ал. 3 от ЗДСл ,съгласно която дължимото обезщетение е в размер на 50 на сто от месечната основна заплата, определена към момента на прекратяване на служебното правоотношение. Това е и нормата, която съдът следва да се съобрази при определяне размера на обезщетението. ЗДСл се прилага по отношение на държавните служители по чл.142,ал.1т.2 ЗМВР във вр. с чл.142,ал.4 ЗМВР и във връзка с параграф 85 ПЗР на ЗИД на ЗМВР /ДВ бр.14 /01.04. 2015 г./в този смисъл е решение №138/12.06.2015г. на ВКС по Г.д. №3835/2014г. ІVг.о./
Правилно върху присъдената сума от 1 047 лева съдът е уважил и акцесорния иск за законна лихва върху главницата ,считано от завеждане на исковете -07.09.2018г. до окончателно изплащане на сумата. и разноски съобразно уважената част от главния иск.
Поради това в обжалваната част ще следва да бъде потвърдено като законосъобразно и обосновано обжалваното решение.
Водим от гореизложеното Смолянският окръжен съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение №18/15.01.2019г. по Г.д. №1015/2018г. по описа на раайонен съд Г. в частта ,с която е осъдил ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „. Б. И З. НА Н.” при М. Г. ул.Пиротска 171А, ЕИК *, да заплати на Д. Б. К., ЕГН* с адрес адрес:Г., ул.Чан» №. В. .2, А. сумата 1 047,00 лв., представляваща 50% от 2 основни заплати- дължимо обезщетение по чл. 106, ал.3 от ЗДСл , ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на иска- 07.09.2018г. до окончателното и изплащане,в частта с която е осъдил ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „. Б. И З. НА Н.” при М. Г. ул.Пиротска 171А, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Смолянския районен съд сумата 50,00лева, представляваща дължима по делото държавна такса и 130 лева разноски за вещо лице ,като законосъобразно и обосновано постановено.
РЕШЕНИЕТО в останалата част не е обжалвано и е влязло в законна сила.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ :