Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение № 93/13.06.2019г., постановено по Г.д.№ 255/2018г. по описа на Златоградския районен съд е осъден М. Ц. М., с ЕГН * с А. Г. Н., О. С., У. „С. Р. 2., да заплати на „Г.-Т.-5. Е., Г.Н., с ЕИК *, с А. Г.Н., У. „. 39А, П. от У. Р. Д. Д. с ЕГН *, на основание чл. 45 от ЗЗД, сумата 3270,00 лева, ведно със законната лихва върху нея, считано от 16.08.2018 г. до окончателното изплащане на главницата, представляваща обезщетение за причинена вреда на двуетажна масивна производствена сграда със застроена площ 233,92 кв.м., находяща се в УПИ XVI-1192, кв. 113 и УПИ XVII - 1349 (в това УПИ навлиза с 4 л.м.), кв. 113 по ЗРП на Г. Н., като вредата се изразява в разрушаване на част от сградата с площ в основата 28 кв.м. Отхвърлен е предявеният иск за разликата над 3270 лева до 6000 лева, като неоснователен и недоказан.Отхвърлен е и предявеният иск по отношение на „М. В. Е., Г.Н., П. от В. Златкова М. като неоснователен и недоказан.Осъден е М. Ц. М., с ЕГН *, с А. Г.Н., О. С., У. „С. Р. 2., да заплати на „Г.-Т.-5. Е., Г. Н., ЕИК 120546367 с А. Г. Н., У. „. 39А, П. от Р. Д. Д. - Управител, ЕГН *, разноски съобразно уважената част от иска в размер на 800,00 лева. Осъдено е „Г.-Т.-5. Е., Г. Н.,с ЕИК *, с А. Г.Н., У.“. № 39А, П. от У. Р. Д. Д. с ЕГН *, да заплати на „М. В. Е., Г.Н., П. от В. Златкова М. разноски по делото в размер на 730,00 лева.Осъдено е „Г.-Т.-5. Е., Г. Н., ЕЖ * с А. Г. Н., У. „. 39А, П. от Р. Д. Д. - Управител, ЕГН *, да заплати на М. Ц. М., с ЕГН * с А. Г. Н., О. С., У. „С. Р. 2., разноски съобразно отхвърлената част от иска, в размер на 250,00 лева.
Решението е обжалвано в срок с въззивна жалба с В.№ 1394/24.06.2019г. и допълнение към нея с В.№ 1457/01.07.2019г. от "Г.-Т.-5. Е., П. от Р. Д. Д. Ч. пълномощника му А.К., в частта му, с която е отхвърлен предявения иск срещу ответника "М. В. Е., П. от В. Зл. М. за сумата от 3270 лева, ведно със законната лихва считано от 16.08.2018г. солидарно дължима с ответника М. Ц. М. и в частта с която е осъден да заплати разноски в размер на 730 лева. В жалбата се поддържа оплакване за неправилност на първоинстнационното решение в обжалваната част, поради необоснованост, нарушение на материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения. Излагат се доводи, че за да отхвърли предявения солидарно иск срещу втория ответник "М. В. Е., районният съд неправилно е приел, че търговското дружество "само привидно е собственик на сградата, а истинския собственик е М. М.". Твърди се, че този извод на съда не кореспондира със събраните по делото доказателства. Никоя от страните не твърди да е налице привидна сделка и истинският собственик на закупения от дружеството имот да е М. М.. В отговора на исковата молба търговското дружество признава, че е извършило събарянето на сградата, но твърди, че съборената част е негова собственост. Дружеството, а не ответникът М. М. е възложило трасирането на закупения от него имот, възложило е и е заплатило всички строителни книжа за обект "Автомивка, склад и навес", като инвестиционните проекти и разрешението за строеж са на името на дружеството, възложило е и е заплатило и разрушаването на процесната сграда, поради което ответното дружество е пряк извършител на непозволеното увреждане. Сочи се още, че съдът не е приложил разпоредбата на чл.176,ал.3 от ГПК и съобразявайки презумцията и всички доказателства е бил длъжен да ангажира деликтната отговорност на ответното дружество, поради което като е отхвърлил иска спрямо ответника "М. В. Е. е постановил неправилно решение, което моли да бъде отменено и бъде осъдено ответното дружество солидарно с ответника М. М. да му заплати на основание чл. 45 във вр. с чл.49 от ЗЗД обезщетение за причинените му вреди от непозволено увреждане в размер на 3270 лева, ведно със законната лихва, считано от 16.08.2018г. В допълнението на въззивната жалба се посочват конкретни обстоятелства, с които ответното дружество се е ангажирало, а именно подало е молба за трасиране на имотната граница на закупения от дружеството имот, в писмо от Общината като извършител на строеж "Автомивка, склад и навес" в УПИ ХVІІ-1349 в кв.113 е посочено ответното дружество, в приложената по делото пр.преписка № 564/2018г. се съдържа генерално пълномощно, с нотариално заверен подпис от 09.12.2014г., с което управителят на "М. В. Е. е упълномощил М. Ц. М., както и писменото му обяснение, че е действал като пълномощник.
В срока по чл.263,ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба и допълнението към нея от "М. В. Е., П. от В. Зл.М. Ч. пълномощника й А.Е. В., в който се оспорва същата като неоснователна. Излагат се доводи, че ищецът не е установил при условията на пълно и главно доказване фактическия състав на чл.49 от ЗЗД срямо ответното дружество. Не е установено същото да е възлагало на М. М. извършването на събаряне на сградата на ищеца. Твърди, че от събраните по делото доказателства се установява разрушаване на сграда само в имота на ответника "М. В. Е., в който ищецът не притежава сграда, поради което за него не е възникнала вреда. Не се установява и деянието да е извършено виновно от М. М., което е видно и от приложената по делото прокурорска преписка с отказ на Районна прокуратура да образува досъдебно производство срещу М.. Не се установява и "М. В. Е. да е възложило на М. М. събаряне на сграда, собственост на ищеца, което се подкрепя от показанията на св.В. К.. От приложеното по делото Постановление за възлагане от 03.07.2007г. е видно, че ищецът е станал собственик на сграда в УПИ ХVІ-1192 в кв.113 по ПУП на Г.Н., като от същото не се установява да е станал собственик на сграда извън границите на УПИ ХVІ-1192. Със Заповед № 98/05.05.2007г. на Кмета на Община Н. частично е изменен плана на града относно процесните имоти, като от заключението на вещото лице се установява, че регулационната граница по действащия план от 1987г., изменен 2000г. между УПИ VІІ-1349 и УПИ ХVІ-1192 в кв.113 разделя сградите в двата имота. Неоснователно е и оплакването в жалбата, че съдът не е приложил чл.176,ал.3 от ГПК и че не се е съобразил с допуснатото обезпечение на иска. По делото е установено, че сградата на ищеца е без строителни книжа,поради което ищецът не може да бъде обезщетяван по реда на чл.45 от ЗЗД. Твърди се още, че по делото не се установява фактическия съставна чл.45 във вр. с чл.49 от ЗЗД, не се установява настъпила за ищеца вреда, поради което въззивната жалба е неоснователна, а решението в обжалваната от ищеца част е правилно и моли да бъде потвърдено. Оспорва изцяло и допълнението към въззиванат жалба. Моли да бъде потвърдено решението в обжалваната от ищеца част. Претендира за разноски по делото.
Решението е обжалвано в срок и с въззивна жалба с В.№ 1507/08.07.2019г. от М. Ц. М. Ч. пълномощника му А.Е. В., в частта му, с която е уважен иска за сумата от 3270, ведно със законната лихва считано от 16.08.2018г. , с оплаквания за неправилност, поради нарушаване на материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост. Твърди се, че районният съд правилно е изяснил фактическата обстановка, но направените правни изводи са неправилни в противоречие с материалния закон. Сочи се ,че ищецът не е установил, че е собственик на частта от сградата, която е разрушена и не притежава сгради извън границите на УПИ ХVІІ-1192 в кв.113 ,видно от приложеното постановление за възлагане. Със Заповед № 98/05.05.2007г. на Кмета на Община Неделено частично е изменен плана на града относно процесните имоти, като от заключението на вещото лице се установява, че регулационната граница по действащия план от 1987г., изменен 2000г. между УПИ VІІ-1349 и УПИ ХVІ-1192 в кв.113 разделя сградите в двата имота.Разрушаването на сграда е извършено единствено в имота на ответното дружество, в което ищецът не притежава сграда, от което следва извода, че не е претърпял вреда от разрушаването на сградата в УПИ VІІ-1349. Ищецът не е заявявал претенция, че притежава право на собственост в това УПИ, нито се установява, че част от сградата му попада в същото. Неоснователно районният съд е приел, че сградата на ищеца попада с 4 линейни метра в имота на ответното дружество, като е пренебрегнал представените от страните документи за собственост. Съдът не е дал отговор на въпроса настъпила ли е вреда в имуществената сфера на ищеца от събарянето на сградата в УПИ ХVІІ-1349, след като ищецът не е доказал право на собственост в този имот. Неоснователен е довода на ищеца, че е придобил правото на собственост върху разрушената част по давностно владение с оглед забраната на чл.19 от ЗУТ. Твърди се още, че ищецът не е установил по делото фактическия състав на чл.45 от ЗЗД,поради което решението, в частта му, с която е уважен иска е неправилно и моли да бъде отменено, като бъде отхвърлен изцяло предявения иск. Претендира за разноски.
В срока по чл.263,ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от "Г.-Т.-5. Е.,П. от Р. Димитров Ч. пълномощника му А.Г., в който се оспорва същата като неоснователна.Твърди се, че решението е правилно в обжалваната част, а твърденията в жалбата, че е съборена сграда в имота на ответното дружество, а не част от сграда на ищеца не отговарят на истината. Несъстоятелна е защитната теза на жалбоподателя М., че ищецът е собственик на производствена сграда в УПИ ХVІ-1192, но не е собственик на оназа част от нея с площ от 28 кв.м., която попада в съседния УПИ ХVІІ-1349, поради което ответното дружество е собственик на тази част и като я е разрушило не е причинило вреди на ищеца. В тази теза не се сочи, че ответното дружество не е закупило нито цялата сграда, нито частта, от 28 кв.м., която е разрушило, поради което същата е неправилна. Неоснователно е и твърдението, че ищецът не е претендирал право на собственост върху процесната част. Такава претенция е направена писмено по реда на чл.147 от ГПК след като е установено от заключението на СТЕ, че част от сградата попада в имота на ответното дружество. В разрушената част от сградата са се намирали сервизните помещения, които са функционално свързани с цялата сграда и след разрушаването им сградата вече не притежава такива. Сочи се още, че дори сградата да е незаконна, макар че е придобита с постановление за възлагане, разрушаването й не изключва деликтната отговорност.
В съдебно заседание жалбоподателят "Г.-Т.-5. Е. Г.Н. редовно призован Ч. У. Р. Димитров и пълномощника му А.К. Г. поддържа жалбата си.
Жалбоподателят М. Ц. М. Ч. пълномощника си А.Е. В. поддържа жалбата си.
Въззиваемият "М. В. Е. Г.Н. Ч. пълномощника си А.В. оспорва жалбата на "Г.-Т.-5. Е. Г.Н..
Смолянският окръжен съд, като взе предвид изложеното в жалбите, възраженията в отговорите , становищата на страните в съдебно заседание и след преценка на събраните по делото доказателства счита, че въззивните жалби са подадени в срок, от надлежни страни, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което са процесуално допустими.
Разгледани по същество въззивната жалба, подадена от "Г.-Т.-5. Е. Г.Н. е основателна, а въззивната жалба, подадена от М. М. е неоснователна по следните съображения:
С влязло в сила Постановление за възлагане от 03.07.2007г. по изп.д.№ 203/2001г. по описа на ДСИ при ЗлРС след проведена публична продан на ищеца „Г. Т. - 5. Е. Г.Н. е възложен недвижим имот в Г. Н., У. „., представляваща производствена сграда, столова и кухня, 2-етажна масивна сграда, със застроена площ 233. 92 кв.м., ведно с прилежащия терен - застроен и незастроен, е площ 1160 кв. м., находящи се в УПИ XVI-1192, кв. 113 по ЗРП на Г. Н., при граници: изток - имот на Св. Д. - син на ищеца; на запад - имот на Г. Х.; на север - улица и на юг - улица. След влизане в сила на постановлението за възлагане на 20.07.2007г. с протокол за въвод във владение от 26.02.2008г. по същото изпълнително дело ищецът е въвведен във владение на възложения му имот, поради което се легитимира като негов собственик.
С влязло в сила Решение № 465/18.11.2014г., постановено по в.Г.д.№ 391/2014г. по описа на СмОС е признато за установено по отношение на „Г. Т. - 5. Е. Г.Н., П. от Р. Д. че В. М. Г., Р. М. Б., С. М. П., М. М. Г., Ир.М. Ч. и Л. М. Г. са собственици на основание чл.2,ал.2 от ЗВСОНИ на застроен и незастроен поземлен имот с площ от 1160 кв.м., участващ в УПИ ХVІ-1192 в кв.113 по ЗРП на Г.Н., с обща площ 1160 кв.м., при граници на УПИ ХVІ-1192: от изток-УПИ ХVІІ-1349 на "Св. Д.", на запад-УПИVІІІ-1191 на "Необизнес-Г. Х., на север-улична регулация, на юг-улична регулация, като е осъдено „Г. Т. - 5. Е. Г.Н. да им предаде владението на имота. Решението не е допуснато до касационно обжалване с Определение № 300/20.05.2015г. по Г.д.№ 1404/2015г. на ВКС, Іг.о., а с Решение № 31/07.03.2016г. по Г.д.№ 3836/2015г. на ВКС, ІІІг.о. е оставена без уважение молбата на „Г. Т. - 5. Е. Г.Н. за отмяна на влязлото в сила решение. С протокол за въвод във владение от 26.10.2016г. по изп.д.№ 379/2015г. посочените по-горе лица признати за собственици са въведени във владение на поземления имот с площ от 1160 кв.м., участващ в УПИ ХVІ-1192 в кв.113 по ЗРП на Г.Н.. В протокола е отбелязано, че в имота се намира двуетажна сграда, собственост на длъжника, която не е предмет на въвода във владение и остава във владение на "Г.-Т.-5. Е.. Следователно след влизане в сила на посоченото решение ищецът "Г.-Т.-5. Е. се легитимира като собственик само на производствената сграда, която му е възложена с постановлението за възлагане.
Впоследствие с нот.акт № 121,т.І,рег.№ 1582,д.№ 101/2016г. 8/10 ид.части от УПИ ХVІ-1192 вкв.113 по ПУП на Г.Н. са дарени на Ст. Б. П. и Здр. Г. Б..
С постановление за възлагане от 15.11.2005г. на Публичен изпълнител при РД на АДВ на Св.. Д." , П. от Св. Р. Д. е възложен следния недвижим имот: леярски и галваничен цех, представляващ масивна едноетажна сграда със застроена площ от 427,13 кв.м., ведно с прилежащ терен-застроен и незастроен с площ от 737 кв.м., находящи се в УПИ ХVІІ-1349 в кв.113 по ЗРП на Г.Н., при граници от запад-УПИ ХVІ-1192, отизток,север и юг-улици.
С нотариален акт за покупко-продажба № 172, т.І, рег.№ 2225, д.№ 155/2017г. ответникът "М. В. Е. Г.Н. е закупил от "Светльо 74" Е. Г.Н., П. от У. Св. Р. Д. следния недвижим имот: УПИ ХVІІ-1349 в кв.113 по ПУП на Г.Н. с площ от 737 кв.м. при граници на североизток-улична регулация, на югоизток-улична регулация и на запад -УПИ ХVІ-1192, ведно с построената в него масивна сграда-леярски и галваничен цех със застроена площ от 427,13 кв.м.,с което се легитимира като собственик.
С протокол за трасиране, означаване и координиране на имотна граница без дата от 2017г. по възлагане от У. на "М. В. Е. В. Зл. М. от правоспособно лице в присъствието на преставител на Община Н. е извършено трасиране на северната граница на УПИ ХVІІ-1349 в кв.113 по въз основа на актуална извадка от Кадастралния и регулационния план на Г.Н. , одобрен със заповед № РД-23/12.01.1987г., изменен със Заповед № 98/05.05.2000г.
В исковата молба ищецът твърди, че на 16.08.2018г. ответникът М. Ц. М. като съпруг на У. на "М. В. Е. В. Зл. М. действайки за себе си и за ответното търговското дружество е наел „Вестдан-81“, представляван от В. Д. К., да събори едноетажната сграда, собственост на „М. В. Е.,находяща се в закупения от дружеството УПИ VІІ-1349, като при събарянето е съборена и част от двуетажната сграда, собственост на ищеца, която попада с площ около 30 кв.м. в УПИ VІІ-1349, собственост на дружеството, под предлог, че тази част попада в неговия имо и въпреки противопоставянето на ищщовото дружество Ч. У. му Р. Димитров.Въпреки, че ищецът е уведомил органите на РУ и РП - Златоград, разрушаването на сградата не е спиряно.
От показанията на свидетелката Р. Д.-съпруга на У. на ищцовото дружество се установява, че в закупената от съдия-изпълнител сграда съпругът й е съхранявал колата си,както и части и инструменти за автомобили. Сградата е била заключвана и никой не е оспорвал собствеността й.Твърди, че М. е съборил източната част на сградата, в която е имало баня и тоалетна и една стая на първия етаж и две стаи на втория етаж, като са прекъснати тока, водата, обратната вода. В унищожената част се влизало през врати от здравата част на сградата. Сочи, че синът й закупил съседната едноетажна сграда, като всяка сграда си имала стена и стените били долепени, не можело да се мине между тях. Между двете сгради нямало вътрешна връзка. Без да се влезе през входа не можело да се премине от едната сграда в другата. По време на социализма всички сгради са били едно предприятие-Метален цех, като банята и тоалетната са съществували,както са съществували и тоалетни в едноетажната сграда.
Свидетелят В. К. установява в показанията си, че през 2005г. сина на Р. Д.- Светльо е закупил едноетажната сграда на Промкомбината, а след две години Р. е закупил на търг двуетажната сграда, на коята е извършвал ремонти. Твърди, че М. не е водил дела срещу Р., за сградата на Р., който след търга е въведен във владение и веднага е започнал да владее сградата. Пред сградата има ограда.
От показанията на свидетеля В. К. се установява, че има строителна фирма и през лятото на 2018 г. е бил нает от М. да събори с багер едноетажната сграда в имота му и да изчисти строителните отпадаци. Твърди, че плочата на едноетажната сграда била огъната и лесно паднала. Съборил и малко от двуетажната сграда. Имало двойна зидария, залепена до двуетажната сграда и като пипнал с багера паднала стената и на двуетажната сграда. Обяснява, че под двойна зидария разбира от плочата на едноетажната сграда нагоре стената, която е външна стена и достига до покрива на двуетажната сграда. Твърди, че не е събарял зад бетоновата ограда в имота на Д.. Сочи, че М. М. е ръководел събарянето и на място той му е казал да събори и външната стена на двуетажната сграда, след като съборил едноетажната,като му казал, че двойният зид е в негова част, затова да я събори. Твърди, че М. му е платил за извършената работа, като му е дал парите на ръка и не са формяли документи.
Свидетелят В. Ск. установява в показанията си, че е присъствал на събарянето на сградата в закупения от фирмата на съпругата на М. М. сграда, бивша леярна.Твърди, че двете сгради на ищцовото и ответното дружество са залепени, но не може да каже дали има двоен зид. Твърди, че М. е поканил фирма, направила замерване и тогава е построил стена /ограда/ в имота, която допира до мястото, където двете сгради се допират и от оградата навътре в двора на Д. няма събаряне.
Свидетелят Б.Х. също установява в показанията си, че сградите на страните са били залепени с двоен зид, т.е. всяка сграда си е имала външен зид. Едноетажната сграда е била с височина около 3 м. От около 2 години М. е изградил бетонова ограда, която се допира само до едноетажната сграда в имота на М. М., която сега не съществува. Сградата е разрушена само в имота на М. М..
От заключението на вещото лице по назначената първоначална и допълнителна СТЕ, които не са оспорени и са приети по делото, се установява, че съгласно представените постановления за възлагане и нотариален акт ищецът е собственик на Производствена сграда, столова и кухня, представляваща двуетажна масивна сграда със застроена площ от 233,92 кв.м., построена в УПИ ХVІ-1192, а ответното дружество е собственик на Л. и галваниен цех, преставляващ едонетажна сграда със застроена площ от 427,13 кв.м., веднос прилежащия терен от 737 кв.м., находящ се в УПИ ХVІІ-1349 кв.113 по плана на Г.Н.. При извършената проверка в Община Н. не са открити строителни книжа за двуетажната сграда. Приложените по делото проекти за промяна предназначението на земята касаят една обща площадка с две сгради, като сграда № 1 -цех за метални изделия частично съответства на сградата на ищеца и част от сградата на ответното дружество. Съгласон проектите в източната част на сградата има санитарен възел, а на западната фасада прозорци. В действащия ПУП ,видно от представените скици са отразени две отделни сгради-едната в УПИ ХVІ-1192 с дължина 23 м, а другата в УПИ ХVІІ.1349 с дължина 30 м и с еднаква ширина от 7 м,като границата между двете сгради е отразена по границата на урегулираните поземлени имоти. В документите за собственост и на двете страни са описани сгради само в един УПИ, като в Постановлението за възлагане на ищеца не е посочено, че двуетажната сграда попада освен в УПИ ХV-1192 и в УПИ ХVІІ-1349, не са описани санитарния възел и стаята на първия етаж и двете стаи на втория етаж. От южната страна, където е била стаята на първия етаж е имало по широка част само на първия етаж с отвор към двора, какъвто отвор е имало и на съборената сграда на ответника. Строителството е извършвано с различни материали, по различен начин и вероятно сградите не са строени по едно и също време. При огледа вещото лице е установило, че от помещението на първия етаж се е влизало в санитарния възел, но стаята на първия етаж не е имала врата към това помещение, а вероятно е имала вход само към двора.На втория етаж е имало две стаи, в които се е влезало от помещение с вход също от южната страна с външно стълбище, като стаите са били преходни. На първия етаж посредством вход от западната страна на сградата се е влизало в голямо помещение/склад/, в което има мивка, ел.табло и осветителни тела. На втория етаж от сградата се е влизало освен от описаното стълбище и от друго стълбище също от юг в другата част на сградата в голямо помещение-столова, а от столовата се е влизало в кухня, а от нея в помещението с другия вход. Или на втория етаж помещенията имат връзка помежду си. Вещото лице установява, че в стола и кухнята има осветителни тела и изводи за чешми и душове, но помещенията са в лошо състояние. Частта от двуетажната сграда, която не е съборена е разположена в УПИ ХVІ-1192, а съборената част, която е навлизала в УПИ XVII-1349 с четири линейни метра е с площ от 28 кв.м. Двете сгради-едноетажната и двуетажната са имали отделни външни зидове, долепени един до друг. По границата между УПИ ХV--1192 и УПИ ХVІІ-1349 е изградена бетонова ограда с мрежа, която опира в стаята на първия етаж с отвор към двора, до съборената част. На комбинирана скица № 2/стр.139/ вещото лице е повдигнало разрушената част в зелено защриховано, като е посочило със син пунктир и съществуващата ограда, която е по регулационната линия. Към заключението е приложена и Заповед № 98/05.05.2000г. на Кмета на Община Н., с която е попълнена кадастралната основа с верните граници на имоти № 1190,1191 и 1192 и е образуван нов имот № 1349, като е изменен и ЗРП в съответствие с границите на имотите и регулацията на парцел VІІ-1190-за индивидуално жилищно строителство е променена, като са обособени нови парцели VІІІ-1191, ХVІ-1192 и ХVІІ-1349-за производствени нужди.
Двуетажната сграда е била с дължина 28 м и ширина 7 метра, като след разручаване на източната й част дължината й е станала 24 м.
Вещото лице посочва, че вредата, предмет на извършеното разрушаване на част от двуетажната производствена сграда се изразява в пазарната стойност на премахнатата част с площ от 28 кв.м. плюс стойността на СМР за оформяне на фасадата и покрива и отделяне на електрическа и ВиК инсталации. В УПИ ХVІ-1192 няма разрушаване на сграда, но от разрушаването на частта от двуетажната сграда, попадаща в УПИ ХVІІ-1349 има разрушения там, където са срязани плочите и по част от зидовете, като извън западната граница на УПИ ХVІІ-1349 е извършено премахване на зидове, покривата конструкция и таванската плоча в рамките на 15-20 см.Вещото лице е оценило вредата в размер на 3270 лева. Посочило е още, че премахнатата част от двуетажната сграда не е била пречка за реализиране на строителството на обект "Автомивка, склад и навес" в УПИ ХVІІ-1349, съгласно одобрените инвестиционни проекти издадените строителни книжа на М. В. Е..
Вещото лице посочва, че по документи за собственост, площта на двете сгради се разминава с действително измерената площ, като в Постановлението за възлагане от 03.07.2007г. площта на двуетажната сграда е посочено, че е 233,92 кв.м., а при направеното замерване се установява, че е 211,88 кв.м. или квадратурата е по-малка, дори сградата да преминава в УПИ ХVІІ-1349. По плана и по документите за собственост не е описано, че сградата на ищеца попада и в УПИ ХVІІ-1349.е В съдебно заседание от 02.04.2019г. вещото лице уточнява, че сградите са нанесени в плана със заповед № 98/05.05.2000г. на Кмета на Община Н., като сградата на ищеца е нанесена само в УПИ ХVІ-1192 и не е нанесена така, както е описана в Постановлението за възлагане, в което е посочена по-голяма застроена площ, без да е посочено, че част от сградата преминава в УПИ ХVІІ-1349, като е посочено като източна граница УПИ ХVІІ-1349.
При така установеното от фактическа страна въззивният съд счита, че жалбата на „.Транс-5. Е. е основателна, а жалбата на М. Ц. М. е неоснователна по следните съображения:
Правилно районният съд е приел, че предявеният иск е основателен и доказан по отношение на ответника М. М. до размера на 3270 лева, съгласно заключението на вещото лице, а в останалата част за разликата над 3270 до предявения размер от 6000 лева е недоказан . Неправилно обаче е приел, че искът е недоказан по отношение на ответника "М. В. Е.. За да достигне до този извод районният съд е приел, че от събраните по делото гласни и писмени доказателства се установява, че действията по разрушаването на част от процесната двуетажна сграда са поръчани и ръководени само от М. Ц. М. и че липсват писмени доказателства, от които да е видно, че действията по възлагане извършването на самото разрушаване от фирмата на В. К. е извършено от "М. В. Е.. Абсолютно неоснователен и не подкрепен с доказателства е изводът на първоинстнационния съд, че действителен собственик на едноетажната сграда е М. М., макар имотът да е закупен Ч. фирмата на неговата съпруга, тъй като в молбата си до кмета твърди, че е собственик и че ще пристъпи към събаряне, както и че трасирането е поръчано от него и че той е изградил стена-ограда, която не опира на границата между едноетажната и двуетажните сграда, а опира до стената на двуетажната сграда.
Правото на собственост не се установява само с твърдения на страната, а с нотариален акт, съгласно чл.18 от ЗЗД. В случая не е спорно и това се установява от приложения нот.акт № 172,т.І,рег.№ 2225,д.№ 155/2017г., че собственик на УПИ ХVІІ-1349, ведно с построената в него сграда-леярски и галваничен цех е "М. В. Е., а не М. М.. От представения протокол за трасиране и технически проект за обект"Автомивка, склад и навес" в УПИ ХVІІ-1349 в кв.113 и трасировъчен план към него, одобрени от Главния архитект на 13.09.2018г. е видно, че възложител е "М. В. Е., П. от В. Зл. М.. В Приложената по делото Пр.пр.№ 564/2018г. по описа на РП-Златоград, ЗМ-130/2018г. се съдържа генерално пълномощно, с което В. Зл. М. като управител на "М. В. Е. е упълномощила М. Цв. М. да извършва всякакви правни и фактически действия лично от името на фирмата й и да я представлява пред всички физически и юридически лица, организации, учреждения и органи в страната и извън нея, включително и да извършва всякакви разпоредителни действия. Следователно извършваните от М. М. действия по събарянето на сградата в собствения на дружеството имот, включително и частта от сградата на ищеца са по възлагане от ответното дружество, което следва да отговаря по реда на чл.49 от ЗЗД за неговите действия. Съгласно посочената разпоредба този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при и по повод изпълнението на тази работа. Отговорността на възложителя е гаранционно- обезпечителна и безвиновна. Фактическият състав, който я поражда включва виновно противоправно действие или бездействие от страна на лице, на което е възложено извършване на някаква работа и причиняване на вреда при или по повод изпълнението й. Тази отговорност не се презумира, тя възниква само когато изпълнителят на възложената работа причини вреда, като резултат на виновното му и противоправно поведение. Не е необходимо да се установява даването от възложителя на нареждания за извършване на конкретни действия, от които да е причинена вредата.
В случая въззивният съд счита, че М. М. е пряк причинител на вредата, предприемайки действия по събарянето на част от сградата на ищеца, поради което следва да носи отговорност по чл.45 от ЗЗД, независимо, че самото събаряне е извършено от друго лице с негова техника. Твърдейки, че е собственик,както и в качеството си на пълномощник, ответникът М. е знаел, че с посочения нотариален акт фирмата на съпругата му е закупила само едноетажната сграда в УПИ ХVІІ-1349, представляваща леярски и галваничен цех и не е закупувала двуетажна производствена сграда, столова и кухня, независимо, че част от нея попада в закупени от дружеството УПИ ХVІІ-1349. От показанията на св.В. К., с който ответникът М. е договорил извършването на събарянето се утановява, че М. му обяснил да събори и външната стена на двуетажната сграда, тъй като двойният зид е в неговата част. Веднага след събарянето ответното дружество се е снабдило със строителни книжа и е построило нов обект "Автомивка, склад и навес", като от заключението на вещото лице се установява, че премахнатата част от двуетажната сграда не е била пречка за реализиране на разрешеното строителство. Следователно налице е фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, тъй като ответникът М. без знание и разрешение от собственика е извършил разрушаване на част от чужда сграда, с което е причинил вреди на собственика й,т.е налице е противоправно деяние, вина, настъпила вреда и причинна връзка между тях. Съгласно чл.45,ал.2 от ЗЗД вината се предполага до доказване на противното, като в случая презумцията не е оборена от ответника М.. В дадените в приложената прокурорска преписка обяснения, които представляват частен свидетелски документ, съдържащ неизгодни за страната факти, М. М. признава, че устно се е договорил с фирмата на В. К., с чиято техника е извършено събарянето, като се е съобразил с извършеното геодезическо замерване и при събарянето не е нарушил границата на УПИ, т.е. съдържа се признание, че е разрушена частта от двуетажната сграда, собственост на ищцовото дружество, попадаща в урегулирания поземлен имот, собственост на ответното дружество.
Неоснователно е оплакването във въззивната жалба, подадена от М. М., че ищецът не е доказал, че е собственик на сграда, находяща се в УПИ ХVІІ-1349 ,собственост на ответното дружество, поради което не е доказал, че е претърпял вреда от събарянето на сградата в посочения УПИ.
От представеното по делото Постановление за възлагане от 03.07.2007г. безспорно се установява, че ищецът е станал собственик на Производствена сграда, столова и кухня, представляваща двуетажна масивна сграда със застроена площ от 233,92 кв.м., находяща се в УПИ ХVІ-1192 в кв.113 по плана на Г.Н.. Обстоятелството, че в постановлението за възлагане не е посочено, че част от сградата попада в УПИ ХVІІ-1349 не лишава ищцовото дружество от правото на собственост върху тази част, тъй като предмет на публичната продан е била цялата двуетажна сграда и цялата сграда е закупена от ищеца. От заключението на вещото лице се установява, че разрушената част от сграда е била функционално свързана с двуетажната сграда. Ирелевантно за правото на собственост върху сградата е обстоятелството, че със Заповед № 98/05.05.1998г. е попълнена кадастралната основа с границите на имоти № 1190,1191 и 1192 и за тях са отредени парцели, които граници не са съобразени с параметрите на съществуващите сгради. С представеното Постановление за възлагане от 03.07.2007г. ищецът се легитимира като собственик на двуетажната сграда независимо от обстоятелството, че неточно е описано местоположението на сградата и не е посочено, че част от нея с площ от 28 кв.м. попада в УПИ ХVІІ-1349, собственост на "М. В. Е.. Правилно районният съд е приел, че съгласно съдебната практика кадастралния план или кадастрална карта имат декларативно действие и от тях не произтичат промени във вещноправния статут на имотите. Отразяването на даден имот в тях не рефлектира върху действително притежаваните вещни права и не съставлява пречка за защитата им по съдебен ред. С случая от доказателствата по делото не се установява ответниците да са оспорвали правото на собственост на ищеца върху частта от двуетажната сграда, попадаща в УПИ ХVІІ-1349, до разрушаването й.
Неоснователно е и твърдението му в жалбата, че ищецът не е доказал придобиването на правото на собственост върху разрушената част от сградата на основание давностно владение, с оглед забраната на чл.19 от ЗУТ. След като ищецът е доказал придобиване на право си собственост на деривативно основание съгласно чл.496,ал.2 от ГПК след проведена публична продан и влязло в сила постановление за възлагане върху цялата сграда, той не може да придобие част от същата сграда на друго правно основание-в случая на основание давностно владение.
Правилно районният съд е приел, че в случая е ирелевантно обстоятелството, че за сградата на ищеца вещото лице не е открило строителни книжа, като е установило,че първият етаж е построен през 1973-75г., а вторият е достроен през 1980г., което не означава, че тази сграда не може да бъде предмет на защита по съдебен ред. От приложеното към Г.д.№ 3836/2015г.по описа на ВКС удостоверение № 53-00-709/11.11.2015г. /стр.128/,издадено от Община Н. се установява, че в регистъра от 1973г. за издадени строителни разрешения е налично Разрешение за строеж № 20/09.11.1973г. на "Цех за промишлени нужди" в УПИ ХІІ-О.,по плана от 1950г., който е идентичен по местоположение с УПИ, опреден за "Цех за метални изделия" в кв.104 по плана от 1974г. Със Заповед № 201/13.11.1976г. е утвърдено преотреждане на УПИ ХІІ в кв.104 от " Цех за метални изделия" в "Цех на завода "Хранмаш", във връзка с което е изменена уличната регулация от о.т.646 до о.т.671 с идейно застроителни петна. Със Заповед № РД-23/12.01.1987г.,изменена със Заповед № 98/05.05.2000г. с идентично местоположение на гореописания УПИ е образуван УПИ ХVІ-1192 в кв.113, в който е застроена масивна сграда със застроена площ от 233,92 кв.м. Следователно от посоченото удостоверение е видно, че процесната двуетажна сграда е построена след издадено разрешение за сроеж. Цялата сградата е била предмет на публична продан и е закупена от ищеца, поради което твърденията във въззивната жалба, че ответното дружество е собственик на на частта от сградата,попадаща в собствения му УПИ ХVІІ-1349 е неоснователно. Съгласно чл.63 от ЗС правото на собственост върху постройка може да съществува отделно от правото на собственост върху земята, поради което независимо, че правото на собственост върху терена принадлежи на ответното дружество, ищецът си е собственик на цялата сграда.
По изложените съображения въззивният съд счита, че следва да бъде отменено по жалба на "Г.-Т.-5. Е. Г.Н. първоинстанционното решение в частта му, с която е отхвърлен предявения иск по отношение на "М. В. Е. Г.Н. и вместо него ще следва да бъде осъдено "М. В. Е. Г.Н. да заплати "Г.-Т.-5. Е. Г.Н. на основание чл.49 от ЗЗД солидарно с осъдения с първоинстанционното решение ответник М. Ц. М. сумата от 3270 лева, представляваща обезщетение за причинена вреда от разрушаването на част от двуетажна масивна производствена сграда със застроена площ 233,92 кв.м., която част с площ от 28 кв.м. попада в УПИ XVII - 1349, в кв.113 , а останалата част от сградата попада в УПИ XVI-1192, кв. 113 по ПУП на Г. Н.. Ще следва да бъде отменено решението и в частта му, с която "Г.-Т.-5. Е. Г.Н. е осъдено да заплати на "М. В. Е. Г.Н. разноски по делото в размер на 730 лева.
Подадената от М. Ц. М. въввивна жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, като бъде потвърдено първоинстанционното решение в обжалваната част от него осъдителна част.
В отхвърлителната част за разликата над 2370 до 6000 лева решението не е обжалвано и е влязло в законна сила.
Ще следва на основание чл.81 във вр. с чл.78,ал.1 от ГПК да бъде осъден въззиваемия "М. В. Е. Г.Н. да заплати на жалбоподателя "Г.-Т.-5. Е. Г.Н. разноски по делото за въззивна инстанция в размер на 531,40 лева.
Мотивиран от горното Смолянският окръжен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 93/13.06.2019г., постановено по Г.д.№ 255/2018г. по описа на Златоградския районен съд, в частта му, с която е отхвърлен предявеният от „Г.-Т.-5. Е., Г.Н., с ЕИК *, с А. Г.Н., У. „. 39А, П. от У. Р. Д. Д. с ЕГН * срещу „М. В. Е., с ЕИК *, със седалище и адрес на управление Г.Н., У. „С. Р. 2.,П. от В. Зл. М. с ЕГН * иск с правно основание чл.49 от ЗЗД да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 3270 лева, ведно със законната лихва считано от 16.08.2018г., както и в частта, с която „Г.-Т.-5. Е., Г.Н., с ЕИК *, с А. Г.Н., У. „. 39А, П. от У. Р. Д. Д. с ЕГН * е осъдено да заплати на „М. В. Е., с ЕИК *, със седалище и адрес на управление Г.Н., У. „С. Р. 2.,П. от В. Зл. М. с ЕГН * разноски по делото в размер на 730 лева и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „М. В. Е., с ЕИК *, със седалище и адрес на управление Г.Н., У. „С. Р. 2.,П. от В. Зл. М. с ЕГН * да заплати на „Г.-Т.-5. Е., с ЕИК *, с А. Г.Н., У. „. 39А, П. от У. Р. Д. Д. с ЕГН * на основание чл.49 от ЗЗД солидарно с осъдения със същото решение М. Ц. М., с ЕГН * с А. Г. Н., О. С., У. „С. Р. 2. сумата от 3270 лева, представляваща обезщетение за причинената му вреда от разрушаването на част от двуетажна масивна производствена сграда със застроена площ 233,92 кв.м., която част с площ от 28 кв.м. попада в УПИ XVII - 1349, в кв.113 , а останалата част от сградата попада в УПИ XVI-1192, кв. 113 по ПУП на Г. Н., ведно със законната лихва върху нея, считано от 16.08.2018 г. до окончателното изплащане на сумата.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 93/13.06.2019г., постановено по Г.д.№ 255/2018г. по описа на Златоградския районен съд, в частта му, с която е осъден М. Ц. М., с ЕГН * с А. Г. Н., О. С., У. „С. Р. 2., да заплати на „Г.-Т.-5. Е., Г.Н., с ЕИК *, с А. Г.Н., У. „. 39А, П. от У. Р. Д. Д. с ЕГН *, на основание чл. 45 от ЗЗД, сумата 3270,00 лева, ведно със законната лихва върху нея, считано от 16.08.2018 г. до окончателното изплащане на главницата, представляваща обезщетение за причинена вреда на двуетажна масивна производствена сграда със застроена площ 233,92 кв.м., находяща се в УПИ XVI-1192, кв. 113 и УПИ XVII - 1349 (в това УПИ навлиза с 4 л.м.), кв. 113 по ЗРП на Г. Н., като вредата се изразява в разрушаване на част от сградата с площ в основата 28 кв.м.
ОСЪЖДА „М. В. Е., с ЕИК *, със седалище и адрес на управление Г.Н., У. „С. Р. 2., П. от В. Зл. М. с ЕГН * да заплати на „Г.-Т.-5. Е., Г.Н., с ЕИК *, с А. Г.Н., У. „. 39А, П. от У. Р. Д. Д. с ЕГН * направените по делото разноски за въззивна инстанция в размер на 531,40 лева.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване на основание чл.280,ал.3,т.1 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: