С Присъда № 43/19.12.2018 год., постановена по НОХД № 523/2018 год. по описа на Смолянския районен съд подсъдимият И. М. Т. е признат за виновен в извършено престъпление по чл.143, ал.1 във вр. с чл.18, ал.1 от НК, за това, че 09.11.2017 год., около 18,00 часа в Г. С. бУ. “България“ № 1Ж, на паркинга пред супермаркет „Лидл“, е направил опит да принуди М. И. А., ЕГН * от с. М. общ. Садово, да извърши нещо противно на волята му–да престане да продава плодове и зеленчуци на паркинга пред супермаркет „Лидл“, в Г. С. като употребил за това сила чрез нанасяне на удари в областта на лицето и главата на М. И. А., като деянието не е довършено по независещи от дееца причини и му е наложил наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от ЕДНА ГОДИНА, като на основание чл. 66 НК е отложил изтърпяването на наказанието за срок от ТРИ ГОДИНИ.
Постановил е на основание чл. 67 ал.3 от НК, подсъдимия И. М. Т. да изпълнява пробационната мярка по чл. 42а ал.2 т. 2 от НК, „Задължителни периодични срещи с пробационен служител“ през изпитателния срок.
Осъдил го е да заплати на пострадалия сумата в размер на 1 900 лева, представляваща обезщетение за причинените от деянието неимуществени вреди, ведно със законната лихва от деня на увреждането 09.11.2017г. до окончателното заплащане, като е отхвърлил гражданския иск за разликата от 1 900 до 6 500 лева.
Осъдил го е да заплати направените разноски по делото и е присъдил съответната ДТ.
Недоволен от така постановената присъда е останал подсъдимия Т., като го обжалва и с жалбата иска да бъде отменена присъдата и постановена друга, с която да бъде признат за невиновен.
Подсъдимия р.пр. не се явява, за него А. И. поддържа жалбата.
Гражданския ищец р.пр. не се явява за него повереника му А. Р. оспорва жалбата.
Представителят на О. П. взема становище за неоснователност на жалбата.
Въззивният съд след като взе в предвид оплакванията поддържани в жалбата, както и доводите на страните и на основание чл.313 НПК извърши служебна проверка изцяло на атакувания съдебен акт прие следното:
Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
За да постанови присъдата си СРС е приел, че подсъдимия от обективна и субективна страна е осъществил състава на чл.143, ал.1 във вр. с чл.18, ал.1 от НК, за това, че 09.11.2017 год., около 18,00 часа в Г. С. бУ. “България“ № 1Ж, на паркинга пред супермаркет „Лидл“, е направил опит да принуди М. И. А., ЕГН * от с. М., общ. Садово, да извърши нещо противно на волята му–да престане да продава плодове и зеленчуци на паркинга пред супермаркет „Лидл“, в Г. С. като употребил за това сила чрез нанасяне на удари в областта на лицето и главата на М. И. А., като деянието не е довършено по независещи от дееца причини. Този извод на решаващия съд е правилен и законосъобразен, тъй като по безспорен и категоричен начин е установено, че на 09.11.2017 год. пострадалия М. А. работил на паркинга на магазин „Лидл“ в Г. С. продавал зеле от микробус, паркиран срещу магазин „Л.“ и че около 18,00 часа, на паркинга спрял микробус „Ф.“ с рег.№ ** управляван от И. Т. и от буса слезнали Т. и приятелят му св. Е.С. и тръгнали към А., който бил до микробуса. След като слезнали от буса подсъдимия и св. С. тръгнали към пострадалия А. и Т. му нанесъл удари с юмруци. Това обстоятелство е уточнено по категоричен начин от показанията на свидетелката А., която записала номерата на буса, поради което съдът правилно е кредитирал показанията на свидетелката и че фактическата обстановка, описана от свидетелка, която е пряк очевидец, се потвърждава от показанията на пострадалия. Правилно и в съответствие с доказателствата по делото съдът е приел, че подсъдимия и св. С. след слизането им от буса са тръгнали към пострадалия, започнали да крещят, като подсъдимия викал: „Какво си мислиш като имаш разрешение да продаваш тук. И аз съм си изкарал, ще ти съсипя живота, махай се от тук“, “ще ти съсипя бизнеса“; започнал да го удря с юмруци, в лицето около три пъти го ударил, след това и в корема го ударил, и с ударите вкарал пострадалият в буса със зелето. Тази фактическа обстановка се потвърждава и от показанията на пострадалия.
От СМЕ, от която се установява, че на пострадалия М. А. е причинена контузия на главата, разкъсно контузна рана на лявата буза, кръвонасядания и травматичен оток на лицето, повърхностна травма в окосмената част на главата; контузия на гръдния кош; контузия на корема; контузия на кръстцово – поясната област, които травматични увреждания са причинили разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, по смисъла на чл.130, ал.1 от НК и че е възможно травматичните увреждания да бъдат причинени от седем удара, както и да са причинени на 09.11.2017г. на която дата са извършени прегледите в спешен кабинет и рентгенографията.
Съдът правилно е определил и обезщетението, което е присъдил на пострадалия, тъй като с поведението си подсъдимият се е опитал да принуди пострадалия да извърши, да пропусне или да претърпи нещо, противно на волята му, като употребил за това сила, заплашване, поради което жалбата е неоснователна и ще следва до бъде оставена без уважение, а присъдата на Смолянския районен съд потвърдена, като правилна, законосъобразна и справедлива, постановена П. напълно изяснена фактическа обстановка и в съответствие със събраните по делото доказателства.
Ще следва подсъдимият да бъде осъден да заплати на пострадалия сумата в размер на 800 лева, представляваща разноски за адвокатска защита пред настоящата инстанция.

По изложените съображения съдът

Р Е Ш И :

На основание чл.338 НПК ПОТВЪРЖДАВА изцяло Присъда № 43/19.12.2018 год., постановена по НОХД № 523/2018 год. по описа на Смолянския районен съд.
ОСЪЖДА И. М. Т. с постоянен адрес Г.С. У.”Кокиче” №., Б.34, В., .1, А., ЕГН* да заплати на М. И. А., ЕГН * от с.М., общ. Садово сумата в размер на 800 лева, представляваща разноски за адвокатска защита пред настоящата инстанция.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протестиране в.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.