Производството е по чл. 435, ал. 1, т. 1 ГПК.
Образувано е по жалба на взискателя „. , представлявано изпълнителния директор Е. П., депозирана чрез процесуалния му представител адвокат А., против постановление № 3155 от 09.09.2019 г. по изпълнително дело №*0022 на ЧСИ-Петко Мачкърски - в частта за разноските.
С обжалваното постановление е прекратен изпълнителният процес, образуван против длъжника „В. 2. О., тъй като на основание чл. 632, ал. 4 ТЗ с влязло в сила съдебно решение по т.д. № 1129/2016г. на СГС, в производството по несъстоятелност, е постановено заличаване - прекратяване без правоприемство на дружеството, длъжник в изпълнителния процес. При прекратяването на изпълнителния процес, поради липса на процесуална правосубектност на длъжника, частният съдебен изпълнител е постановил неавансираните такси да бъдат възложени в тежест на взискателя.
В жалбата са наведени възражения и са развити подробни съображения, че постановлението в частта за разноските е незаконосъобразно. Иска се неговата отмяна, като се обосновава, че взискателят не дължи разноски за изпълнителния процес, тъй като кредитор за вземането за разноски против несъстоятелния длъжник е частният съдебен изпълнител. Същият е разполагал с възможността да получи удовлетворение на вземането за такси в рамките на производството по несъстоятелност, което не е сторил. Изложено е, че тъй като таксите не са авансирани от взискателя, то той не е могъл да предяви това вземане в производството по несъстоятелност.
Постъпило е мотивирано становище на частния съдебен изпълнител в подкрепа на обжалваното постановление, с което се поддържа, че същото е правилно и законосъобразно. Изложено е, че жабата е процесуално недопустима, с оглед качеството на взискател на жалбоподателя, както и че по същество е неоснователна, тъй като частният съдебен изпълнител има право на определените с постановлението такси.
Настоящият съдебен състав намира, че жалбата е подадена в срок, от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване акт - постановление, с което съдебният изпълнител се е произнесъл по отговорността за разноски, поради което същата е процесуално допустима. В случая е без правно значение обстоятелството, че жалбоподателят има качеството на взискател в изпълнителния процес. Таксите за изпълнителния процес са възложени в негова тежест. Взискателят, по аргумент от чл. 435, ал. 1, т.1 ГПК, има право да обжалва всеки отказ на съдебния изпълнител да извърши исканото от него изпълнително действие. В това число и отказът на съдебния изпълнител да отмени или измени постановлението, с което в тежест на взискателя се определят разноски за изпълнителния процес, какъвто е случаят по същество.
Настоящият съдебен състав приема, че разгледана по същество жалбата е основателна, поради следните съображения:
Таксите в изпълнителния процес, образуван при частен съдебен изпълнител, нямат характер на публични вземания и не са държавни такси. Те представляват дължимото в полза на ЧСИ възнаграждение, което е нормативно установено. Съгласно чл. 80 ЗЧСИ дължимите на частния съдебен изпълнител такси се внасят авансово. Те се събират от взискателя, но предварителното им внасяне няма значение за законосъобразността на извършените от частния съдебен изпълнител изпълнителни действия. Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 6 ГПК съдебният изпълнител прекратява изпълнителното производство, когато не са заплатени дължимите авансово такси и разноски по изпълнението, но извършените въпреки това изпълнителни действия не са порочни. Прекратяването на производството поради невнасяне на дължимите от взискателя авансови такси и разноски е правна възможност, наред с уредената в чл. 79, ал. 2 ГПК друга възможност, когато таксите по изпълнението не са внесени от взискателя, те да бъдат събрани от длъжника.
В разглежданата хипотеза таксите не са авансирани от взискателя, като въпреки това частният съдебен изпълнител е извършил съответните изпълнителни действия, обосноваващи тяхната дължимост. При това положение е налице хипотезата на чл. 79, ал.2 ГПК и таксите следва да бъдат събрани от длъжника, като кредитор на вземането е частният съдебен изпълнител, а не взискателят. Последният, след като не е авансирал съответните такси, няма право на вземане за разноски против длъжника. Според чл. 79, ал.3 ЗЧСИ - за дължимите неплатени такси и разноски частният съдебен изпълнител може да поиска издаване на заповед за изпълнение по чл. 410, ал. 1 от ГПК независимо от техния размер. Следователно не друг, а частният съдебен изпълнител е кредитор на вземането за неплатените в изпълнителния процес такси. Последният разполага с предвидените в закона алтернативни правни възможности или да иска авансиране на таксите от взискателя, като при неизпълнение приложи разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 6 ГПК или пък да извърши съответното изпълнително действие, а таксите да бъдат събрани от длъжника. Частният съдебен изпълнител, в качеството му на кредитор за таксите спрямо длъжника, носи риска от неплатежоспособността на същия, като разполага с възможността да предяви това свое вземане в образуваното против длъжника производство по несъстоятелност. Непредявените в несъстоятелността вземания се погасяват. След като вземането за такси против длъжника се е погасило, то не може да бъде възложено в тежест на взискателя. Последният не е правоприемник на несъстоятелния длъжник, нито пък е имал качеството кредитор в несъстоятелността. Ето защо неавансираните в изпълнителни процес такси следва да останат за сметка на частния съдебен изпълнител.
Така мотивиран ОС-С.,

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯВА постановление № 3155 от 09.09.2019 г. по изпълнително дело №*0022 на ЧСИ-Петко Мачкърски - частта, с която сумите:
- 180,00 лв. с включен ДДС- такси за изготвяне на 15 бр. уведомления по т.4 от ТТР към ЗЧСИ;
- 24,00 лв. с включен ДДС- такси за изготвяне и връчване на 1 бр.
уведомления по т.5 от ТТР към ЗЧСИ;
- 9060,00 лв. с включен ДДС- такса по т.20 от Тарифата към ЗЧСИ, за опис на недвижими имоти;
- 91,74 лв. с включен ДДС- такса по т. 31 от Тарифата към ЗЧСИ - допълнителни разноски, представляващи пощенски разходи, транспортни разходи и държавна такса към Централен регистър на особените залози,
са възложени в тежест на взискателя.
Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: