Производството е по чл. 422 ГПК.
Образувано е по молба на Уникредит Булбанк – С. /по-долу за краткост банката/, в която се твърди, че между нея и ответниците Д. Б., М. Б. и А. Д. Е.-С., бил сключен договор за кредит от 07.08.08г., по който Банката, като кредитодател, първият ответник – кредитополучател, а вторият и третият ответници – солидарни длъжници. По силата на договора банката предоставила на кредитополучателя и солидарните длъжници сумата от 149 000лв., с краен срок на погасяване 07.08.2027г. В договора били посочени задълженията на кредитополучателя и солидарните длъжници да погасяват сумата по кредита на месечни погасителни вноски /главница ведно с договорна лихва/ на 20-то число всеки месец, по посочена от банката сметка. В договора били посочени също размерите на таксите и комисионните на банката за обслужване на кредита, както и случаите или условията, при които кредитът ставал предсрочно изискуем, чл. 16 от договора.
Сумата по кредита била надлежно отпусната от банката и усвоена от кредитополучателя на 14.08.07г. От друга страна, според ищеца, кредитополучателят и солидарните длъжници не изпълнили задължението си да заплащат изцяло и в срок дължимите месечни вноски, затова банката обявила кредита за изцяло предсрочно изискуем, считано от 22.04.2015г., ведно с всички дължими изискуеми суми - главници, лихви, такси, комисионни и разноски.
След като направила кредита предсрочно изискуем, банката подала заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист въз основа на документ по чл. 417, т. 2 ГПК, на 29.01.16г. С разпореждане по ч.Г.д. № 55/16г. на РС-С. съдът издал заповед за незабавно изпълнение, като осъдил солидарно ответниците да заплатят на банката следните суми, както следва: 126 322,18лв. главница; 18 442,95лв. лихви от 20.10.14г. до 28.01.16г., законна лихва върху главницата от 28.01.16г. до окончателното изплащане на сумата и разноските в заповедното производство от 6 137,08лв. Моли съда да признае за установено спрямо ответниците, че последните му дължат солидарно сумите, за които била издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 01.02.16г. по ч.Г.д. 55/16 на СРС, а именно:
1. 126 322,18лв. – главница по договор за банков кредит от 07.08.07г.
2. 18 442,95лв. – дължими лихви по договора за кредит от които 6 456,55лв. договорен лихвен процент /възнаградителна лихва/, начислен за периода 20.11.14г.-22.04.15г.; 10 822,44лв. – лихва върху просрочена главница от 20.10.14г. до 28.01.16г. законната лихва върху главницата от подаването на заявлението от 29.01.16г. до окончателното изплащане на сумата. Претендира направените по настоящото дело разноски от 2 895,30лв. държавна такса и 5 847,54лв. адвокатско възнаграждение, както и направените в заповедното производство разноски от 6 137,08лв.
В срока за отговор е постъпил такъв от ответниците. Поддържат, че в исковата молба били налице нередовности, свързани с неясноти на обстоятелствената част и петитума на иска.
Било налице общо позоваване на условията в договора за кредит, но банката не посочвала върху каква главница била начислена възнаградителната лихва от 6 456,55лв., лихвата върху просрочената главница от 10 828,44лв., както и наказателната лихва при просрочие от 1 157,96лв. Това препятствало правото на защита на ответниците, тъй като не давало възможност да се провери кои и колко вноски били забавени, от кой момент, какъв бил размерът на редовната и просрочена главница, респ. били ли са налице условията на договора банката да обяви кредита за предсрочно изискуем. Към исковата молба не били представени погасителен план, неразделна част от договора за кредит, ипотечния договор, обезпечаващ договора за кредит, общите условия на банката, както и условията на банката за предоставяне на кредити да физически лица.
Ответниците поддържат също, че искът бил неоснователен и недоказан. Не била налице предсрочна изискуемост на кредита, тъй като ищецът прихващал извършените от ответниците плащания по анюитетните вноски по главница, лихви, такси и комисионни при условия, различни от уговорените в договора. Предсрочната изискуемост не била обявена по надлежния начин на ответниците. Нотариалните покани били отправени от името на банката от лице без представителна власт.
Относно твърдяната предсрочна изискуемост на кредита, ответниците твърдят, че тя била приета за настъпила въз основа на неправилни счетоводни записвания в системата на банката. Последната усвоявала без основание и въз основа на нищожни договорни клаузи, които едностранно увеличавали месечните равни вноски със суми по-големи от договорените месечни вноски.
Поддържат, че по горните съображения предсрочна изискуемост на кредита не била настъпила. Предсрочната изискуемост, по-нататък, предполагала изявление на кредитора, че ще смята целия остатък от кредита, включително вноските с настъпил падеж към момента на изявлението, за предсрочно изискуеми. Такова изявление на кредитора-ищец липсвало. Представените с исковата молба нотариални покани, адресирани до тримата ответници, били отправени от лице, за което липсвали доказателства да е разполагало с представителна власт за това изявление. Освен това, нотариалната покана за юридическото лице Автосервиз Дельо Е.-С. не била връчена от представляващия дружеството, затова спрямо този ответник не била настъпила предсрочна изискуемост.
На следващо място, извършените от банката прихващания въз основа на платените от ответниците суми, били основани на неравноправни и затова нищожни клаузи на договора за банков кредит.
Между Д. Б. и банката бил сключен договор за банков кредит /по-долу за краткост ДБК/ от 07.08.07г., с който банката му предоставила ипотечен кредит от 149 000лв. за ремонт и покупка на МПС. Кредитополучателят се задължил да ползва и върне кредита, ведно с начислените лихви и комисионни в сроковете за погасяване по т.12 от договора, или до 07.08.2027г. Определеният по т.4 годишен лихвен процент се определял като кредит, изплащан чрез анюитетни погасителни вноски по редовен дълг, както следва: 1м Sofibor -4.493% плюс 3,677% или общо 8,17%, надбавка върху лихва за редовен дълг при просрочие на лихва по т. 11.2.2. или на главница по т. 11.2.1.1 – 2.00 пункта и надбавка върху лихва за просрочена главница по т. 11.2.1.2, при просрочие на главница по т. 11.2.1 и/или лихва и главница по т. 11.2.3 – 5.00пункта, както и такси и комисионни в описания в чл. 5 размер. Договорът бил обезпечен с договорна ипотека. Договорът препращал към общи условия в раздел 4, чл. 10 и сл., които представлявали едностранна воля на кредитора, и затова според ответниците били неравноправни за кредитополучателя клаузи.
Така, според чл. 11.1.1., приложеният към съответния период на олихвяване от действието на договора базисен лихвен процент, по смисъла на т. 11.1 за различните валути и различните кредитни продукти, се определял от управителния съвет на банката или оторизираните от него органи и/или лица, въз основа на конкретно посочения индекс, установен в т. 10.9 и 10.4 от условията на Уникредит Булбанк и кредитите на физическите лица, неразделна част от този договор, с които кредитополучателят бил запознат. За кредитора било установено задължение да уведоми кредитополучателя за определения от УС базисен лихвен процент /БЛП/ към съответния период на действие на договора за кредит и олихвяването му чрез обявяване на интернет-страницата на банката, изричното му посочване в извлечението от кредитната сметка към съответния лихвен период и изпращане по пощата. За прието от кредитополучателя се смятало всяко уведомление, регистрирано в изходящ дневник на банката, в деня на поставяне на уведомлението в досието на кредитополучателя и/или в поддържаната от него при банката касета за получаване на банкова поща или с изпращането му на адреса за кореспонденция, посочен в искането за отпускане на кредит. Според т.11, 1.1., с промяната на действащия към съответния период на олихвяване БЛП, определен от УС на банката и/или оторизиран орган или лице, лихвените условия по р.І, т.4.1 – 4.5, се считали автоматично изменени, като измененията били задължителни за страните по договора, а кредиторът уведомявал страните за настъпилите изменения. За получено се смятало всяко уведомление, регистрирано в изходящия дневник на банката в деня на поставяне на уведомлението в досието на кредитополучателя и/или в поддържаната от него касета при банката за получаване на банкова поща или с изпращането му на адреса за кореспонденция, посочен в искането за отпускане на кредит. При кредити, издължавани чрез анюитетни вноски, годишният лихвен процент по кредита за съответния лихвен период по лихвения план се фиксирал в размера по т. 4.1.а, и не се променял, освен ако пазарните условия водели до необходимост от увеличаването му най-малко с 1 пункт. Кредитополучателят давал съгласието си кредиторът да променя едностранно размера на годишния лихвен процент за дадения лихвен период по т. 4.1.а., определен съгласно предходната точка, съответно размера на анюитетната вноска, без за това да е необходимо сключване на допълнително споразумение между страните, при нарастване на БЛП с повече от 1 пункт от размера, определен от кредитора в деня на сключването на договора, или от размера му, формиран след промяна по реда на настоящата точка.
Според договора било предвидено още, че когато постъпилата в банката сума не покривала цялата анюитетна вноска, първо се погасявала частта на лихвите, а с остатъка главницата. Лихвите по т.11.1.1 не били част от анюитетните вноски, според т. 12.5.2.
Твърди се, че договорът за кредит от 07.08.08г. била търговска сделка с предмет предоставяне на финансова услуга, свързана с дейността на кредитни институции, по смисъла на § 13, т. 12, б.”б” от ДР на ЗЗП. Към момента на сключването му действал Законът за потребителския кредит ЗПК, ДВ бр. 53/2006г., от приложното поле на който били изключени договорите за кредит, обезпечени с ипотека върху недвижим имот, според чл. 3, ал. 5, т. 1 ЗПК/отм./, но към договора били приложими разпоредбите на ЗЗП, доколкото кредитополучателят имал качество на потребител, по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, в който били транспонирани разпоредбите на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.93г.
Твърди се, че въз основа на горните клаузи, които ответниците смятали за неравноправни, ищецът едностранно променил, като увеличил месечната анюитетна погасителна вноска, начислявайки и събирайки такси над нейния размер. Първоначално договорената и заплащана от Д.Б. месечна вноска била в размер на 1263.81лв., като според представеното месечно извлечение от сметка, още от 2008г. банката започвала да прихваща от извършените плащания по-големи месечни погасителни вноски. Последното се дължало на едностранно увеличение на дължимата вноска от страна на банката, въз основа на неравноправни клаузи, по смисъла на чл. 144, т.10 във вр. с чл. 146, ал. 1 ЗЗП, които били нищожни. Законът предвиждал изключение за случаите, в които доставчикът на финансова услуга си запазвал правото, при наличие на основателна причина да промени без предизвестие лихвен процент, дължим от потребителя или на потребителя при условие, че доставчикът на финансова услуга е поел задължението да уведоми за изменението другата страна по договора в 7- дневен срок и другата страна по договора има право незабавно да прекрати договора.
На ответника /не се сочи кой ответник/ било съобщено от служител на банката, че увеличението се дължало на решение на УС на банката, като в годишния лихвен процент бил въведен трети компонент – премия или лихва, чрез включването на който се достигало до едностранно увеличение на лихвения процент спрямо нивата, които би имал той, ако би бил изчисляван само съобразно договореното, като сбор от БЛП и фиксирана надбавка. Този трети компонент или увеличение на лихва бил включен по решение на УС на банката №38/14.10.08г. В т.1 от решението било посочено, че цената на всеки банков кредит се определяла като сбор от базов лихвен процент, който занапред щял да се формира не само от приложимия към договора лихвен индекс, но и от премия, определена в размер от 0 до 200 базови пункта, според стойността на кредитния ресурс на кредитните пазари, както и от фиксираната надбавка. С последващи изменения на УС на банката, размерът на едностранната премия постепенно бил увеличаван. За други основания или причини за увеличение, ответниците не били уведомени.
Според ответниците, не била налице основателна причина за едностранно изменение на лихвения процент, според условията на договора и чл. 147, ал. 1 ЗЗП. Терминът изменение на пазарните условия, по смисъла на договора, като основание за изменение бил с изключително спорно съдържание, обхващал разнопосочни и с неопределен брой фактори и не било възможно да се прецени кога осъществяването им обуславя пораждането на право на банката да увеличи лихвения процент по договора за кредит. Затова тези клаузи били неравноправни и нищожни.
Нищожността на тези клаузи в договора водела до извода, че размерът на годишната лихва следвало да бъде както било първоначално договорено – базисен лихвен процент /БЛП/ плюс фиксирана надбавка – едномесечния Sofibor 4.493% плюс 3.677%, или общо 8.17%, без каквото и да било друго увеличение - заплатените в повече суми следвало да се начисляват от банката /т.е. да се прихващат/ като плащания в размерите на първоначално договорените равни месечни вноски. В този случай кредитът не би бил предсрочно изискуем, заради липса на забава при плащането на вноските, договорени с първоначално подписания договор. Клаузите на общите условия към договора за кредит също били неравноправни и следователно нищожни, тъй като регламентирали едностранно увеличение на лихвите.
Ответниците твърдят, че в резултат на едностранното увеличение на месечните вноски в периода 01.06.11г.-15.06.16г. платили в полза на банката сумата от 18 200лв., без правно основание по смисъла на чл. 55, ал. 1 ЗЗД. Затова при уважаване на иска, моли съда да допусне евентуално възражение за прихващане между тази сума и главницата, до размер на по-малкото вземане. Отделно, искът в частта за лихвите бил неоснователен и на друго основание, а именно поради това, че банката начислила лихви не само върху просрочената главница, но и върху изтеклите лихви, което било недопустимо.
Ищецът е подал допълнителна искова молба в срок. Поддържа, че исковата молба не била нередовна, всички обстоятелства на които се основавал искът, били посочени в исковата молба. Това се отнасяло включително за лихвените периоди, размера на договорените и наказателни лихви по договора, както и сумите, върху които били начислени. Представени били и всички доказателства, с които ищецът установявал твърденията си в исковата молба – договор за банков кредит, извлечение от сметка, което показвало извършените плащания, нотариалните покани, които установявали обявената предсрочна изискуемост на кредита, издадените въз основа на извлечение от сметка заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. По същество поддържа, че искът бил основателен и доказан, а възраженията на ответниците – неоснователни. Налице били обективните обстоятелства, предвидени в договора, за обявяване на кредита за предсрочно изискуем – ответниците извършвали нередовни и частични плащания, недостатъчни за покриване на вноските по погасителния план. Затова неоснователни и недоказани били твърденията, че банката осчетоводявала неправилно извършените плащания, като прихващала по-големи суми от договорените. Дори да се приемели за основателни възраженията за нищожни клаузи в договора, забавените и частични плащания на ответниците по погасителния план водели до начисляване на наказателни лихви за забава за периода на просрочието. Това, от своя страна водело до прихващане на по-големи суми от предвидените в погасителния план, за главница и възнаградителна лихва, заедно с дължимите такси и комисионни. Затова дори възнаградителната лихва да не била увеличавана /като дори се приспаднели увеличенията/, както твърдели ответниците, към 22.04.15г. отново щели да бъдат налице условията за предсрочна изискуемост на кредита.
Неоснователни били доводите, свързани с действия без представителна власт на банката при действията, свързани с обявяването на предсрочната изискуемост. Пълномощникът на банката, К.И., имал надлежна представителна власт за обявяване на предсрочната изискуемост, като се представя изрично пълномощно за това. Неоснователни били и възраженията, че нотариалните покани не били връчени редовно, поради което предсрочната изискуемост не била обявена по надлежния ред. Нотариалната покана до дружеството-длъжник била връчена по правилата на ГПК по седалището и мястото му на управление. Затова възраженията, че връчването не било на управителя на дружеството, били неоснователни. Освен това, седалището и мястото на управление съвпадали с жилищен обект, в който покана била връчена на лице от домашните на управителя, сина му Д. Б.. По такъв начин, предсрочната изискуемост била надлежно обявена на ответниците.
Неоснователни били и възраженията за неравноправни, затова нищожни клаузи в договора за кредит. Най-напред на тях можели да се позовават само физически лица- потребители, но не и търговското дружество-длъжник. Не било доказано едностранното увеличение на договорната лихва от банката, в резултат на изменение на компонентите, които формирали базовия лихвен процент. Договорът за кредит бил сключен при плаващ, а не при фиксиран лихвен процент на договорната лихва, и страните били предвидили условия за изменението й. Затова възраженията, че банката едностранно изменила условията на договора, били неоснователни. Недопустимо било възражение за прихващане в процеса по чл. 422 ГПК, то можело успешно да се предяви в отделен процес. Отделно от това, възражението не било конкретизирано и не ставало ясно за какъв период и от какви суми се формирала сумата от 18 200лв.
Постъпил е и допълнителен писмен отговор от ответниците. Поддържат се съображенията за нередовност на исковата молба. Твърди се, че поради това, че пълномощното на представителя на банката, изпратил обявленията за предсрочна изискуемост, били без дата, не можело да се направи извод, че представителната власт съществувала към момента на изпращането им. Пълномощните /без дата/ били създадени за нуждите на процеса. Дали търговецът-солидарен длъжник можел да се позове на неравноправни клаузи в договора за кредит, било въпрос по същество, по който съдът да се произнесе с решението. Обстоятелството дали банката можела да изменя размера на месечните вноски, тъй като договорът бил сключен при плаващ, а не фиксиран лихвен процент, също бил спорен. Следвало взаимно противоречивите условия на договора по отношение на лихвите да се приемат за нищожни, което възражение се въвеждало алтернативно.
След оставяне на исковата молба без движение, ищецът е внесъл уточнения в обстоятелствената й част. В резултат на уточненията се претендира установяването на вземане по заповед за незабавно изпълнение от 01.02.16г. по ч.Г.д. № 55/16г. на РС-С., издадена въз основа извлечение от счетоводните книги по чл. 417, т. 2 ГПК, по договор за банков кредит от 07.08.07г. Периодът, в който не били плащани месечни вноски, бил от 20.10.14г. до 20.04.15г., като неплатени били 7 поредни месечни вноски, в общ размер на главницата 2798,92лв., посочени в таблица на л. 2 от уточнението. По отношение на договорната /възнаградителна/ лихва, претендирала се лихва върху редовна главница по чл. 4.1.а от договора, дължима за периода от 02.03.15г. до 03.09.15г. Според чл. 12.2. във вр. с чл. 8.2. от договора, главницата и договорната лихва върху нея в периода 20.01.14г.-20.04.15г. били главница 2 798,92лв. и дължима договорна лихва върху нея от 6 385,17лв. /таблица 2, л. 2 от уточнението/. Предсрочната изискуемост на кредита била обявена на 22.04.15г., след неплащане на 7 погасителни вноски, всяка формирана от главница и договорна лихва. Предвид неплащането на посочените погасителни вноски на съответните падежи, били начислени лихва върху просрочена главница и наказателна лихва при просрочие по чл. 4.3 и чл. 4.2 от договора, включително върху предсрочно изискуемата изцяло главница към 22.04.2015г., дължима за периода от 20.10.14г. до 28.01.2016г., датата предхождаща предявяването на иска, или главница от 126 322.19лв., дължима договорна лихва върху просрочена главница 10 828.44лв. и дължима наказателна лихва върху просрочена главница от 1 157,36лв.
Предявен е иск по чл. 422 ГПК във вр. с чл. 86 ЗЗД. Предпоставките за допустимост на иска са вземането да е предявено по реда на чл. 417 ГПК и длъжникът да е подал възражение срещу него в срока по чл. 414 ГПК. Искът следва да е предявен в месечен срок от съобщението на съда за подаденото възражение, в срока за предявяване на иска.
В тежест на ищеца е да докаже съществуването на вземането си, като установи сключването на договор за банков кредит с ответниците. В негова тежест е да докаже несъответствието между извършените от ответниците плащания и дължимите от тях по договора, което е дало основание на банката да обяви кредита за предсрочно изискуем. В тежест на ищеца е да докаже също, че тази обявена предсрочна изискуемост е била доведена до знанието на ответниците, чрез надлежно съобщаване на изявлението на кредитора, че е обявил кредита за предсрочно изискуем.
В тежест на ищеца е, по-нататък, да установи, че е подал заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417, т.2 ГПК, въз основа на извлечение от счетоводните книги /извлечение от сметка/, което удостоверява дължимите суми по кредита към момента на издаването й – главници, договорни и наказателни лихви.
В тежест на ответниците е да докажат възраженията си за неравноправни клаузи в договора, както и обстоятелството, че са извършвали плащания по погасителния план, който банката неправилно е прихванала и осчетоводила, като резултат от неправомерно едностранно увеличение на лихвата. Следствие от това доказване е и обстоятелството, че ако горните факти се установят, не би настъпила предсрочна изискуемост на кредита.
Безспорни между страните са сключването на договора за кредит, както и подаването на заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение от банката, издаването на такава заповед и изпълнителен лист.
Всички останали факти и обстоятелства са изцяло спорни.

ФАКТИ ПО ДЕЛОТО :

Основният спорен въпрос в делото е дали са били налице условията на договора за настъпване на предсрочна изискуемост на кредита към 22.04.2015г., при извършените от ответниците плащания по погасителен план и осъществените от ищеца прихващания на платените суми, въз основа на неравноправни и/или нищожни клаузи, както и въз основа на неправомерно увеличение на лихвения компонент на анюитетните вноски от банката.
Фактите са следните. С договор за банков кредит № 1523/TR70367947/07.08.08г. /л.8-9/, кредиторът Уникредит Булбанк е предоставил на ответниците Д. Б., кредитополучател, и М. Б. и А. Д. Е., солидарни длъжници, сумата от 149 000лв. за ремонт и покупка на МПС, със срок на издължаване до 07.08.2027г., платими при равни месечни анюитетни вноски, при годишен лихвен процент от 8,17% формиран от базисен лихвен процент 1 м SOFIBOR /4.493%/ и фиксирана надбавка от 3,677%, както и при условията по кредити на физически лица – ипотечни кредити /общите условия /ОУ/, л. 10-11/. Извършените от ответниците плащания по кредита, респ. извършените от банката прихващания на платените суми за дължимите главница, лихви /редовни, мораторни и наказателни/, такси, са анализирани подробно в основна и допълнителна съдебно-икономическа експертиза /л.230-264 и л. 306-37/. Както основната, така и допълнителната експертизи, са основани на писмените доказателства по делото, и са обосновани, затова съдът ги приема за обективен и правилен отговор на поставените въпроси.
Посочено е в т. 2 от основната експертиза /л.232/, че в периода от сключване на договора за кредит до 29.01.2016г. – датата на издаването на извлечението от сметка, кредитополучателят и/или солидарните длъжници са извършили плащания за погасяване на задълженията по договора от 136 307,69лв., от които вноски на каса 133 597,19лв., вътрешнобанков превод от 640лв. и междубанкови преводи от 2 070,50лв. В таблица, неразделна част от т.3 от основното заключение, са посочени извършените плащания по дати от 20.09.07г. до 22.04.15г. /л.233-235/, включително след 22.04.15г., датата на предсрочна изискуемост според системата на банката, а именно три плащания в общ размер от 5 000лв., на 03.08.15г. – 3000лв., на 05.08.15г. – 1000лв. и на 14.08.15г.-1000лв., като тази таблица съдържа и дните, в които вноските са били извършени със забава, в удебелен шрифт.
В т. 5 от заключението в таблица, неразделна част от него / л. 236-237/, са посочени случаите, в които банката е завишавала лихвоопределящия пазарен индекс 1м SOFIBOR за кратки периоди от по 2 дни – от 30.10.08г., с 0,999%, от 29.01.09г., с 1,000%, от 29.05.09г. с 3%, от 29.09.09г. с 3,069%. Освен това, с протокол № 14/01.04.09г., управителният съвет на банката е взел решение за промяна в ценообразуването на кредитите на физически лица, а именно повишаване на премията, като компонент на базовия лихвен процент по кредитите на физическите лица, считано от 01.04.09г. за индекс 1 месечен SOFIBORза кредит в левове 1,00, а с протокол № 25/05.06.09г. -за промяна в ценообразуването на кредитите за физически лица и малки и средни предприятия, а именно повишаване на премията, като компонент на базовия лихвен процент, със 100 базисни пункта за непогасени кредити на физически лица, за индекс 1 месечен SOFIBOR за кредит в левове.
Посочено е в т. 6 от основното заключение и таблицата, неразделна част от него /л.238-240/, че при съобразяване на действителния размер на 1м SOFIBOR и договорената надбавка от 3,677% в периода 20.09.07г.-22.04.15г., платените анюитетни вноски би следвало да възлизат на 110 155,37лв., като ответниците платили всъщност 123 594,64лв., или с 24 904,95лв. повече от дължимото /л.240/.
Според т. 7 от заключението, при съобразяване на всички извършени от ответниците плащания, при съобразяване на действащия за съответния период 1 месечен SOFIBOR, с прибавена 3,677 % надбавка, и при съобразяване на забавените вноски, ведно с начислената върху тях лихва за забава, както и прихващанията, извършени за погасяване на месечните такси за поддържане и обслужване на разплащателната сметка, за погасяване на лихви за просрочена главница, погасяване на лихва за редовна главница, погасяване на наказателна лихва, погасяване на главница и годишна такса за управление на кредит, и според изчисленията в таблицата на л. 242-257, в т. 8 от заключението, е направен извода, че след 23.12.08г., предвид на направените преизчисления, в разплащателната сметка трябвало да има натрупана наличност от парични средства за погасяване на дължимите месечни вноски и да не се дължат мораторни и наказателни лихви.
Или крайният извод на експертизата /л.258/, че към 22.04.15г., датата посочена от банката, от която били налице условията за настъпване на предсрочна изискуемост на кредита, и към 29.01.16г., датата на съставянето на извлечението от сметка за дължимите суми, в разплащателната сметка на ответниците според извършените плащания по т. 7 от експертизата, би трябвало да са налични достатъчно парични средства за погасяване на дължимите месечни вноски на падежна дата.
Обстоятелствата по подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист, както и на възражението по чл. 414 ГПК, а също предявяването на иска в срок, не са спорни и не следва да се обсъждат.

ПРАВНИ ИЗВОДИ :

Искът по чл. 422, ал. 1 ГПК е подаден от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 415 ГПК и е процесуално допустим.
Разгледан по същество, е неоснователен.
На първо място, ответникът Д. Б. има качеството на потребител, по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, а банката на търговец, по смисъла на § 13, т.2 от ДР на ЗЗП, затова първият има право на потребителска защита по посочения закон и транспонираната с него Директива 93/13/ЕИО.Това е така, защото той е физическо лице, което със сключване на договора за банков кредит е ползвало финансова услуга, която не е била предназначена на търговска или професионална дейност, а за ремонт и закупуване на МПС, за които няма данни да са за търговска или професионална дейност. Банката, от своя страна, е търговец, по смисъла на втората легална дефиниция, тъй като е сключила договора за банков кредит като част от своята търговска или професионална дейност в частния сектор. Сключеният договор за банков кредит е финансова услуга, по смисъла на § 13, т. 12 от ДР на ЗЗП, тъй като финансова е всяка услуга, свързана с дейността на кредитната институция, каквато е банката, като отпускането на кредит, обезпечен с ипотека.
По конкретните твърдения за неравноправни клаузи. За да се извърши преценката за неравноправност, и следователно нищожност на договорна клауза, съобразно ЗЗП, е необходимо да са налице общите материалноправни предпоставки на чл. 143, чл. 145, ал. 2 и чл. 146, ал. 1 ЗЗП. Неравноправна, в този смисъл е клауза, която: 1/ е в разрез с изискванията на добросъвестността; 2/ е в ущърб на потребителя; 3/ създава значителна неравнопоставеност между правата и задълженията на потребителя и търговеца; 4/ не е индивидуално договорена; 5/ не е съставена на ясен и разбираем език; 6/ не се отнася до определянето на основния предмет на договора, както и съответствието между цената и възнаграждението, от една страна, и стоката и услугата, която ще бъде установена или извършена в замяна, от друга.
Или за да е нищожна като неравноправна договорна клауза, сключена с потребител, тя трябва да не е уговорена индивидуално и да осъществява някои от фактическите състави на чл. 143 ЗЗП, като едновременно не попада в някое от изключенията на чл. 144 ЗЗП.
Едновременно с това, преценката за неравноправния характер на клаузата не следва да се ограничава до основанията на чл. 143, т.1-18 ЗЗП, поради неизчерпателния им характер, според чл. 143, т. 19 ЗЗП. В този смисъл решение № 237/20.01.17г. по т.д. № 1927/15г. на ВКС, І т.о.
В светлината на тези предварителни бележки, преценката за неравноправния характер на оспорваните клаузи е следната. Клаузата на т. 11.1.3 от общите условия, наречени Условия за усвояване, обслужване на кредита и изпълнение на задълженията по договор за банков кредит № 1523/07.08.07г., предвижда, че при кредити, издължавани чрез анюитетни вноски /еднакви всеки месец, включващи главница и лихви към падежа на задължението за плащането на съответната анюитетна вноска/, годишният лихвен процент по кредита за съответния лихвен период от лихвения план се фиксира в размера по т.4.1. и не се променя, освен когато пазарните условия водят до необходимост от увеличаването му най-малко с 1 пункт.
Или при лихвена част от анюитетната вноска, формирана от базисен лихвен процент /БЛП/, представляващ пазарен индекс 1 м SOFIBOR и фиксирана надбавка, кредиторът е заложил механизъм на промяна на лихвения процент, който може само да нараства, но не и да намалява. В такива случаи задължителната практика на ВКС приема, че клаузата е неравноправна, и следователно нищожна, така решение № 236/20.12.16г. по т.д. 3082/15г. на ВКС, ІІ т.о., по чл. 290 ГПК.
Отделно от това, клаузата не е индивидуално договорена, тъй като въпреки възложеното в доказателствена тежест на ищеца, това обстоятелство не е доказано. На следващо място, макар клаузата да попада в обхвата на понятията основен предмет на договора / отнася се до лихвата, цена на кредита/, и да е съставена на ясен и разбираем език, както и да съдържа обективните критерии, които са извън контрола на търговеца, при изменение на които възниква възможност за промяна на лихвата / изменение на пазарните условия и пазарния индекс/, като информацията за тези критерии е публично достъпна, в клаузата липсва методика за промяна на лихвата, като конкретна, ясна и конкретно разписана изчислителна процедура /алгоритъм/, която да посочва вида, количествените изражения и относителната тежест на всеки от отделните компоненти, от които ще зависи промяната, т.е. при каква промяна на пазарния индекс с колко ще се промени лихвения процент. Или когато търговецът се позовава на такива обективни фактори като пазарния индекс, при липса на изчислителна формула, тяхното влияние по отношение на промяната на лихвата се поставя под негов контрол, тъй като той може в свой интерес да използва като лихвообразуващи само факторите, които към момента на изчисляване на промяната са на висока стойност. Това безспорно е налице в конкретния случай, като кредиторът в определени моменти не само е завишавал произволно стойностите на пазарния индекс, но е и добавял в разрез с всякакви правила допълнителни премии към пазарния индекс с решение на управителния си съвет, според заключението на съдебно-икономическата експертиза.
Затова изброяването в общите условия на договора на обективните фактори за промяна на лихвата, без включването на методология не е достатъчно, за да бъде определено поведението на търговеца като добросъвестно, тъй като в тези случаи те губят характеристиката си на независещи от неговата воля. Именно обективните външни причини, а не субективната власт на търговеца са основанието законодателят да допусне запазването на сделката и обвързаността на страните от нея. В този смисъл в решенията от 26.04.12г. по дело С-472/05, Invitel, решение от 26.03.13г. по дело С-92/11 RWE Vetrieb и решение от 26.02.2015г. по дело С-143/13 Matei на СЕС, е изведено тълкуването, че механизмът и основанията за промяна на възнаградителната лихва и другите разходи по кредита трябва да са съставени на ясен и разбираем език, и да са включени в съдържанието на договора.
Липсата на обективен характер и основателност на причината за изменението, както с непосочването на конкретни външни фактори за него, не могат да се компенсират от уведомяването за промяната и с правото за прекратяване на договора, поради което такива клаузи не попадат в приложното поле на дерогиращата неравноправността норма на чл. 144, ал. 2, т. 3 ЗЗП, за което и решение № 98/25.07.17г. по т.д. № 535/16г. на І т.о. на ВКС.
Включването в съдържанието на договора на методологията за промяна на лихвата, като елемент на добросъвестността, е предпоставка за изключващата неравноправността норма на чл. 144, ал. 3, т. 1 ЗЗП, според решение № 205/07.11.16г. по т.д. № 154/16г. на ВКС, І т.о. , а при липсата му, по аргумент на противното, клаузата е неравноправна, а тъй като не е индивидуално договорена, и нищожна, според чл. 146 ЗЗП. В случая позоваването на нищожността ползва освен кредитополучателя и солидарните длъжници, тъй като обявената нищожност на клаузата действа по отношение на всички.
Доколкото, според съдебно-икономическата експертиза, по време на действието на договора са били променяни договорните лихви, неравноправността, респ. нищожността, е оказала значително влияние върху изпълнението на задълженията на страните по договора, като ответниците са надвнесли 24 900лв. над дължимите по погасителен план вноски. Или е налице последицата на чл. 146, ал. 5 ЗЗП, като макар наличието на неравноправна клауза да не води до нищожност на целия договор, който може да се прилага и без тези клаузи, в резултат на прилагането им се е стигнало до погрешен извод за наличие на условията за предсрочна изискуемост на кредита по т. 16.1.1 от общите условия, към 22.04.15г.
След като не са били налице условията за обявяване на предсрочна изискуемост, искът по чл. 422 ГПК като неоснователен следва да се отхвърли.
Ищецът следва да се осъди да заплати на ответниците М. Б., Автосервиз Дельо Е. и Д. Б., разноски по представените списъци за разноски от 4 830лв. за първите двама и 4 630лв. за третия.
Предвид на изложеното и на посоченото основание, съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ иска на Уникредит Булбанк – С., ЕИК**, П. от Левон Хампарцумян и Андреа Казини, съдебен адрес Г. С., пл. Света Неделя, № 4, . 4, адв. Сирма Томова, да се признае за установено на основание чл. 422 ГПК по отношение на Д. М. Б., ЕГН *, М. В. Б. ЕГН * и Автосервиз Дельо Е.-С., ЕИК ***, всички на адрес Г. С., ул. Възход № 2, вх. В, . 2, ап. 5, съществуването на солидарно задължение по заповед за незабавно изпълнение № 56/01.02.2016г. по ч.Г.д. № 55/2016г. на РС – С., както следва: 126 322,18лв. главница по договор № 1523/TR70367947/07.08.07г. ; 2. 18 442,95лв. дължими лихви по договора за кредит, от които 6 456,55лв. договорен лихвен процент /възнаградителна лихва/ от 20.11.14г. до 22.04.2015г.; 10 828,44лв. лихва върху просрочена главница от 20.10.14г. до 28.02.2016г.; 1 157,96лв. наказателна лихва при просрочие от 20.10.14г. до 28.01.16г., както и законната лихва върху главницата от 29.01.16г. до окончателното им плащане.
ОСЪЖДА Уникредит Булбанк С. да заплати на Д. Б. и Автосервиз Дельо Е.-С. разноски по делото от 4 830лв., и на Д. Б. разноски от 4 630лв.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщението му на страните пред Апелативен съд – Пловдив.


ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :