Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.
С Решение № 332/20.12.2013 г. по гр. д. № 635/2012 г. Д.. районен съд е отхвърлил предявените от С. К. Х. и Я. С. С. искове срещу „С. Д. – Е. – с. Б., обл. С., за заплащане на С. К. Х. сумата в общ размер на 4 000 лева, представляваща действително отработено от него трудово възнаграждение за времето от 01.06.2012 г. до 05.07.2012 г. и от 11.08.2012 г. до 10.09.2012 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска, до датата на окончателното му плащане; за заплащане на Я. С. С. сумата от 2 000 лева, представляваща действително отработено от него трудово възнаграждение за времето от 01.06.2012 г. до 05.07.2012 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска до окончателното му плащане – като неоснователни и недоказани. Със същото решение са осъдени С. К. Х. и Я. С. С. солидарно да заплатят на „С. Д. – Е. – с. Б., сумата 590 лева в полза на бюджета на съдебната власт.
Това решение е обжалвано пред Смолянски окръжен съд от ищците С. К. Х. и Я. С... С., Ч. пълномощник А. В. Р., с оплаквания, че първоинстанционното решение е неправилно, постановено в нарушение на материалните правни норми и при допуснати съществени нарушения на процесуални правила, както и е необосновано, поради което се иска неговата отмяна и постановяване на решение, с което да бъдат уважени предявените искове и в полза на жалбоподателите да бъдат присъдените деловодните разноски за двете инстанции.
Във въззивната жалба се излагат доводи, че районният съд е разменил задълженията на страните относно тежестта им на доказване. Сочи се, че съдът е следвало най-напред да отговори на въпроса за кой период от време на ищците се дължи заплащане на трудово възнаграждение и след това да изложи мотиви с кои точно плащания в какъв размер задълженията са погасени. Сочи се също, че правните си изводи и тези за фактите съдът е изложил общо за двамата ищци, без изобщо да разграничи, че фактическата обстановка за двамата е различна.
По-нататък в жалбата се твърди, че съдът е приел, че ищците са били в България за честване на религиозните празници около две седмици през м. август 2012 г., а всъщност и двамата ищци претендират възнаграждение за м. юни – юли 2012 г., за които имат действащи трудови договори и в които месеци въпросният празник не се чества. Сочи се, че представената неофициална ведомост – тетрадка, за която дори и да се приеме, че стои подпис на някой от ищците, то липсва посочване на основание за плащането, а като дата на плащане се сочи 28.06.2012 г., като се твърди, че това плащане е било извършено в Б..., а в това време ищците са били в Г...; срещу някои от сумите, съответно и имената на ищците, дори не стои подпис, а съпругата на ответника твърди, че платила на три момчета, чиито имена не знае, както и на съпруга на единия, без по делото да е установено, че ищецът Х. е женен.
Сочи се в жалбата относно приетото от съда за плащане на ръка от показанията на свидетелите Ч., Д..., К... и А., че тези свидетели не установяват нито дати, нито сочат конкретни суми, нито свидетелстват за основанията за плащанията – като месец, за заплата или командировки или за нещо друг.
Сочи се, че за периода от 11.06.2012 г. до 05.07.2012 г. на ищеца Х. се дължи възнаграждение в размер на 1 4040, 92 лева /СИЕ/, тъй като заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение не е връчена към 02.07.2012 г. и макар да се сочи, че е издадена на 02.07.2012 г., тя е разпечатана на бланка от 04.07.2012 г. За ищеца Х. е налице и трудов договор № 18/11.08.2012 г., съгласно който е започнал работа от 27.08.2012 г., а съгласно невръчена му Заповед № 14/17.09.2013 г. този договор е прекратен, считано от 10.09.2012 г., за който период според СИЕ се следва възнаграждение в размер на 680, 88 лева. Сочи се, че за този период от време не е начислявано трудово възнаграждение на на Х., като работодателят твърди, че е бил в неплатен отпуск, каквато молба Х. не е подписвал. Твърди се, че сборът от задълженията спрямо Х. е в размер на 2 085, 80 лева, от които дори й да бъдат приспаднати платените съгласно „хвърчащия лист“ 500 евро, то искът е следвало да се уважи до общия дължим размер.
По отношение ищецът С. в жалбата се сочи, че е налице трудово правоотношение, считано от 11.06.212 г., което следва да се счита прекратено от 05.07.2012 г., поради което претенцията е основателна за сумата от 1 404, 92 лева, като дори от него да се приспаднат 500 евро, искът не е следвало да се отхвърля в пълния му размер.
В срок ответната страна е депозирала писмен отговор на въззивната жалба, с който моли да бъде потвърдено първоинстанционното решение. Сочи се, че според изискването на чл. 242 ал. 1 от КТ трудово възнаграждение се плаща само за работа, а не за съществуващ формално трудов договор, който работникът не изпълнява, или изпълнява, но не работи, поради ползване на неплатен отпуск, както и в настоящия случай.
По-нататък в отговора се сочи, че първия период, в който и двамата ищци са работили по трудов договор, е от 11.06.2012 г. до 02.07.2012 г., който извод се подкрепя от извлечението от месечните ведомости, от представените данни от НАП, от трудовите досието, СИЕ и от показанията на свид. Чикуртев, които доказателства не са опровергани по никакъв начин. По отношение втория период – 27.08.2012 г. – 10.09.2012 г. за ищеца Х. се сочи, че няма нито едно ясно и категорично доказателство, че след като се е върнал в Германия Х. е започнал да полага труд по втория договор.
По отношение плащането в отговора се сочи, че ответната страна по никакъв начин не е твърдяла, че сумите, вписани в „неофициалната ведомост“ са били плащани от ответникът в Б... Сочи се, че по отношение това плащане съдът точно е приложил материалния закон – чл. 270 ал. 3 от КТ. Сочи се, че самите ищци не сочат друго основание за плащане по тази ведомост.
В съдебно заседание за жалбоподателите пълномощникът им А. В. Р. поддържа въззивната жалба.
За въззиваемия пълномощникът му А. Ст. М. оспорва въззивната жалба.
Смолянски окръжен съд намира въззивната жалба за процесуално допустима като депозирани в законно установения срок от активно легитимирани страни, ДТ не се дължи на основание чл. 83 ал. 1 т. 1 от ГПК, а по същество съобрази следното:
Според Трудов договор № 12/04.06.2012 г. ищецът С. Х. е постъпил на работа при ответника на 11.06.2012 г. с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 2 000 лева. Според Заповед № 10/02.07.2012 г. на основание чл. 71 ал. 1 от КТ този трудов договор е прекратен, считано от 02.07.2012 г. Според Трудов договор № 18/11.08.2012 г. ищецът С. Х. постъпил на работа при ответника на 27.08.2012 г. с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 2 000 лева. Със Заповед № 14/17.09.2012 г. на основание 325 т. 4 от КТ е прекратено това трудова правоотношение, считано от 10.09.2012 г.
Според Трудов договор № 11/04.06.2012 г. ищецът Я. С. е постъпил на работа при ответника на 11.06.2012 г. с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 2 000 лева. Със Заповед № 11/02.07.2012 г. на основание чл. 71 ал. 1 от КТ, считано от 02.07.2012 г. е прекратено това трудово правоотношение.
В писмения отговор на исковата молба ответникът твърди, че ищците не се справяли добре с работата, напуснали самоволно, поради което е налице прекратяване на трудовите договори от 02.07.2012 г., както и че им й изплатено възнаграждение повече от изработеното – по 500 евро на 28.06.2012 г. и 320 евро на 27.07.2012 г. Колко отработени дни има всеки от ищците и колко възнаграждение им се следва за тях ответникът не сочи, като представя копия от разчетно-платежни ведомости. Според тези ведомости Х. и С. за м. юни 2012 г. имат отработени по 15 дни и за тях е начислено трудово възнаграждение за получаване в размер на 1 119. 86 лева. За м. август 2012 г. ищецът Х. няма отработени дни, а само 5 дни неплатен отпуск; за м. септември 2012 г. ищеца Х. няма отработени дни, а само 3 дни неплатен отпуск.
От показанията на свид. Е. Ч. се установява, че с ищеца С. Х. след религиозния празник Рамазан Байрям през м. август двамата заминали на обекта на ответника в Германия, довършили обекта, но ответникът не им заплатил последните пари, които имали да вземат. Преди това в показанията си свид. К... сочи, че около 15 дни стояли без ответникът да им осигури работа в Германия.
С оглед разпоредбата на чл. 335 ал. 2 т. 3 от КТ при прекратяване на трудовия договор без предизвестие, какъвто е настоящия случай, трудовото правоотношение се прекратява от момента на получаване на писменото изявление за прекратяване. Работодателят не ангажира доказателства за връчване на заповедите за прекратяване на трудовото правоотношение с ищците, считано от 02.07.2012 г., както е посочено в заповедта. Също така работодателят не представя за м. юли 2012 г. разчетно-платежна ведомост, поради което не опровергава твърденията на ищците, че са осъществявали трудовата си функция до 05.07.2012 г. Поради това за периода от 11.06.2012 г. до 05.07.2012 г. на двамата ищци се дължи трудово възнаграждение според уговореното и съобразно допълнителното заключението на СИЕ в размер общо по на 1 404. 92 лева за всеки от тях.
След като ищецът С. Х. е подписал в Трудов договор № 18/11.08.2012 г., че постъпва на работа на 27.08.2012 г. и не ангажира други доказателства, че е постъпил на работа с подписване на договора – 11.08.2012 г., няма основание да се приеме, че е започнал работа преди 27.08.2012 г.
В разчетно-платежните ведомости за м. август 2012 г. за С. Х. е вписано, че няма отработени дни и е имал 5 дни неплатен отпуск; за м. септември също е вписано, че няма отработени дни и има 3 дни неплатен отпуск. Молби за неплатен отпуск, подписани от ищеца Х., ответникът по иска не представя.
От друга страна от показанията на свид. Ч... се установява, че той и ищецът Х. след религиозните празници през м. август 2012 г заминали в Г... на обекта на ищеца, довършили обекта, но ответникът не им заплатил възнаграждение за тази работа; след това ответникът не им осигурил работи, стояли без работа около 15 дни и се завърнали в България.
Поради това настоящата инстанция приема, че на ищеца С. Х. се дължи възнаграждение за времето от 27.08.2012 г. до 10.09.2012 г. в размер на 670. 88 лева.
Настоящата инстанция приема, че представения списък за изплатени на посочените в него лица суми, приложен на л. 28 от делото на районния съд, удостоверява плащане в частта, в която срещу имената на вписаните лица са положени ръкописни подписи. След като е вписано „Аванс за обект в Германия“ липсва основание да се приеме, че се касае не за плащане на трудово възнаграждение, а за други плащания – командировки и др. Първоначално пълномощникът на ищците е оспорил, че подписите срещу имената на ищците са положени от тях, но след това е оттеглил искането си за графическа експертиза, поради което с оглед разпоредбата на чл. 193 ал. 3 от ГПК оспорването от страна на ищците на подписите не се доказва. Този списък установява, че на двамата ищци на 28.06.2012 г. от ответникът са заплатени по 500 евро. Срещу останалите суми в този списък липсват положени подписи, удостоверяващи тяхното получаване от вписаните лица.
Настоящата инстанция счита, че свидетелите А., К. и Д.. не установяват извършено плащане на ищците от името на ответника.Тези свидетели установяват плащане на суми от Дрянова от името на ответника на лица, които са работили за ответника, но на кои лица и какви суми са платени по никакъв начин тези показания не установяват, поради което и не установяват на ищците да е извършено някакво плащане на пари на ръка.
Предвид гореизложеното настоящата инстанция счита, че на ищеца С., след приспадане на равностойността на 500 евро, ответникът дължи трудово възнаграждение в размер на 427 лева; на ищеца Х., след приспадане на равностойността на 500 евро, ответникът дължи трудово възнаграждение в размер на 1 097. 88 лева. Поради това обжалваното решение в частта, с която исковете за тези суми са отхвърлени, следва да бъде отменено и се осъди ответника да заплати тези суми, ведно със законната лихва върху тях, считано от 19.12.2012 г. до окончателното им изплащане, както и ДТ върху уважената част от исковете в размер на 91, 49 лева. В останалата част решението следва да бъде потвърдено като законосъобразно и обосновано.
С оглед този изход на спора разноските за двете инстанции следва да се възложат съобразно уважената и отхвърлена част от иска по следния начин: ответникът следва да заплати на ищеца деловодни разноски в размер на 244 лева съобразно уважената част от иска, а ищците следва солидарно да заплатят на ответника деловодни разноски съобразно отхвърлената част от иска в размер на 472 лева. /Въззиваемият не е представил своевременно доказателства за изплащане по банков път на уговорения адвокатско хонорар за настоящата инстанция/.
Водим от горното Смолянски окръжен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ РЕШЕНИЕ № 332/20.12.2013 г. по гр. д. № 635/2012 г. на Девински районен съд, В ЧАСТТА, с която са отхвърлени предявените от С. К. Х. и Я. С. С. искове срещу „С. Д. – Е. – с. Б., обл. С., за заплащане на С. К. Х. сумата от 1 097. 88 лева, представляваща действително отработено от него трудово възнаграждение за времето от 11.06.2012 г. до 05.07.2012 г. и от 27.08.2012 г. до 10.09.2012 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска, до датата на окончателното му плащане; за заплащане на Я. С. С. сумата от 427 лева, представляваща действително отработено от него трудово възнаграждение за времето от 11.06.2012 г. до 05.07.2012 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска до окончателното му плащане, както и В ЧАСТТА относно присъдените деловодни разноски, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „С. Д. – Е. – с. Б., обл. С., ЕИК ****, да заплати на С. К. Х., ЕГН *, сумата от 1 097. 88 лева, представляваща действително отработено от него трудово възнаграждение за времето от 11.06.2012 г. до 05.07.2012 г. и от 27.08.2012 г. до 10.09.2012 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска, до датата на окончателното му плащане.
ОСЪЖДА „С. Д. – Е. – с. Б., обл. С., ЕИК ***, да заплати на Я. С. С., ЕГН *, сумата от 427 лева, представляваща действително отработено от него трудово възнаграждение за времето от 11.06.2012 г. до 05.07.2012 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска до окончателното му плащане.
ОСЪЖДА „С. Д. – Е. – с. Б., обл. С., ЕИК ****, да заплати ДТ върху така уважения размер на исковете в размер на 91. 49 лева.
ОСЪЖДА „С. Д. – Е. – с. Б., обл. С., ЕИК ***, да заплати на С. К. Х., ЕГН *, и Я. С. С., ЕГН *, деловодни разноски за двете инстанции общо в размер на 244 лева.
ОСЪЖДА С. К. Х., ЕГН *, и Я. С. С., ЕГН *, солидарно да заплатят на „С. Д. – Е. – с. Б., обл. С., ЕИК ***, деловодни разноски за двете инстанции общо в размер на 472 лева.
ПОТВРЪЖДАВА РЕШЕНИЕ № 332/20.12.2013 г. по гр. д. № 635/2012 г. на Девински районен С.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:



ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.