и за да се произнесе , взе предвид следното :
Производството е по чл.258-чл.273 ГПК.
С решение № 239/31.10.2018г. по гр.д. №211/2017г. районен съд гр. -Д. е признал на основание чл. 194, ал. 3 във вр. ал. 2 от ГПК, че Декларация № 700 от 03.03.1986г. в частта относно подписа на Ч. Ч. Б. в графа „ДЕКЛАРАТОР № 1“, е неистински документ и го е изключил от доказателствата по делото,приел е за установено по отношение на К. О. Т. от с.Б. и А. М. Т. от с. Б., че Д. Д. А. и Ю. Х. Н. са собственици на процесния имот с триъгълна форма и площ от 53 кв. м., погрешно включен в поземлен имот с идентификатор № 05462.501.156 отразен в жълт цвят по комбинирана скица № 2 към СТЕ /л.245 по делото/ и че в кадастралната карта и кадастрални регистри на с.Б., одобрена със Заповед РД-18-34/15.06.2010г. на Изпълнителният директор на АГКК гр.София е налице кадастрална грешка при отразяване на имотната граница между Поземлен имот с идентификатор № 05462.501.155 и Поземлен имот с идентификатор № 05462.501.156, като грешно част от съсобствения им Поземлен имот с идентификатор № 05462.501.155, с площ от 53 кв.м., оцветена в жълто на комбинирана скица № 2 приложена към заключението на вещото лице по повторната СТЕ /л.245 по делото/ е заснета в границите на Поземлен имот с идентификатор № 05462.501.156 - на ответниците, като е отхвърлил иска в останалата част за разликата над уважената част от иска до претендираната част от процесния имот записан погрешно като Поземлен имот с идентификатор № 05462.501.155 с площ от 54 кв. м. като неоснователен и недоказан
Постъпила е въззивна жалба с вх.№1584/29.11.2018г. от К. О. Т.,Ч. А. Ф. Хр. Т. против решение № 239 / 02.10.2018 година, постановено по гражданско дело №211/2017 година по описа на районен съд Д..Счита, че то е неправилно,постановено в нарушение на материалния закон, необосновано и при грубо нарушаване на процесуалните правила ,поради което моли въззивния съд да го отмени изцяло и присъди деловодни разноски за двете инстанции.Счита ,че обжалваното решение е недопустимо ,тъй като в исковата молба е предявен иск само за установяване на кадастрална грешка , а съда е признал ищците, че са собственици на процесния имот с триъгълна форма и площ 53 кв.м.Намира ,че съда е следвало да остави исковата молба без движение ,тъй като е нередовна Твърди ,че в исковата молба липсват точно определено правно основание и обоснован доказан правен интерес от страна на ищците, че те са активно легитимирани да заведат делото. С оглед направеното възражение в отговора им /допълнен с допълнително възражение/ с искане за недопускане на исковата претенция или най-малко да бъде оставена без движение исковата молба за уточняване идентичността на множеството лица с различни имена /посочени в исковата молба , като наследодатели и преплитащи се по представените с нея документи/ с оглед проследяване промяната на собствеността на ПИ №05462.501.155 от 1945 година до датата на подаване на исковата молба с цел установяване дали ищците Д. Д. А. и Ю. Х. Н. са единствените собственици на имота и че само двамата имат правен интерес да предявят исковата претенция.Счита ,че не става ясно, по какъв придобивен способ и кога точно е придобит твърдяния имот за чийто „кадастрални граници”, се твърди че е допусната кадастрална грешка -Ч. наследяване или Ч. давностно владение и точно от кого и кога е придобито това право на собственост В исковата молба счита ,че липсва посочване от кой момент ищците са „узнали за твърдината от тях кадастрална грешка и какви действия са предприели до завеждане на горепосоченото дело и дали пък това тяхно „право не е преклудирано. Намира, че са наведени твърдения относно правото на собственост на двамата ищци и придобивните способи, които да ги лигитимират, като единствени собственици на ПИ №05462.501.155. По време на съдебното дирене счита ,че се установява , че през 1945 година е издаден Нотариален акт за публично завещание том I per №114/04.10.1945 година ,с който М. А. К. е завещал на синовете си Ю. М. А.,А. М. А. и Д. М. А. правото на собственост върху застроено и незастроено място в с.Б.. Твърди ,че от тогава тримата братя са оставили много други наследници, /видно от представените удостоверения за наследници/, които също са с права на съсобственици на ПИ №05462.501.155. Моли въззивния съд да обърне внимание ,че районния съд е анализирал заключенията на двете вещи лица по допуснатите две СТЕ в тяхната съвкупност. Въобще не коментира заключението на вещото лице по първата СТЕ, което съществено се различава от заключението по втората СТЕ. Намира ,че необосновано съда приема заключението на вещото лице , по втората СТЕ, че то не е открило уреждане на регулационни сметки в община Б..Счита ,че това не значи, че те не са уреждани. Моли съда да обърне внимание ,че вещото лице се е произнесло в заключението си по чисто правен въпрос ,а това е в прерогативите на съда Счита ,че все пак е съществувала материализирана имотна граница към минал момент,което не е изследвано от вещото лице . До колко тази имотна граница /дъсчена ограда/ е съвпадала с регулационния план одобрен със заповед 437/16.05.1960 година счита ,че е много важен и съществен въпрос. Счита ,че съда не е коментирал и другото заключение на вещото лице пак на стр. 15 ,че разстоянието по посочената в кадастралната карта одобрена със заповед РД-18-34/15.06.2010 година имотна граница, между двата поземлени имота 155 и 156. до основите на къщата на К. Т. е 4.35 м. Намира ,че ако съда остави в сила решението на Девинския съд, че е допусната кадастрална грешка, и границите между двата поземлени имота преминава по отразената площ в ТРИЪГЪЛНА ФОРМА В ЖЪЛТО счита ,че ще бъде задължен ответника К. Т. да премахва част от пристройката /или поне нейния ляв ъгъл/. Моли съда обърне внимание как тази граница е отразена на комбинираната скица. Счита ,че това освен че е несправедливо е и абсурдно е оглед даденото съгласие още през 1986 година пристройката да отстои на 2 метра от границата между двата поземлени имота Моли съда да обърне внимание ,че районен съд гр.Д. не е е обсъждал приложеното на стр.137 в делото възражение вх.№5215/08.09.2009г. от Д. Д. А. с искане имотните граници да се заснемат отново, във връзка с направения отказ от комисията с протокл 2-10-173/28.012.2010 година на стр.51 пад №346 . Твърди ,че от този период до завеждане на исковата молба Д. Д. А. не бил реагирал по предвидените в закона начини. Счита ,че въпроса е важен е оглед настъпилото преклудиране преди окончателното създаване на кадастралната карта и кадастралните регистри за землището на с.Б..Намира ,че пропуск на съда е, че въобще не е анализирал в дълбочина приложените от ответника документи; Нотариален акт№29/ том I н.д 69/1993 година, НА№17/н.д.28/1992 година, Документацията съдържаща се в административната преписка касаеща разрешаване и осъществяване на пристройката към съществуващата сграда , собственост на братята О. и М. Ч. Т. от 23.03.1986 година. Моли съда да обърне внимание ,че имената на О. Ч Т. и О. М. Т. са на едно и също лице. О. М. Т. е баща на първия ответник К. О. Т.. В съдебното заседание проведено на 27.06.2018 година на стр.2 от протокола процесуалния представител А.Р. е оспорила подписите на всички декларатори като съда е открил производство по оспорване на декларация №700/03.03.1986 година.,която намира ,че е много важно доказателство по делото. Защото преди да се изготви архитектурния план и приложените в него документи е било необходимо да се вземе съгласие от собствениците на ПИ IV-155 Ч. Ч. Б. / който е баща на първия ищец Д. Д. А. / А. Ч. М. и А. А. И.. Счита ,че от съществено значение за това негово „право” е факта, че в декларацията от 1986 година на мястото под №1 /Ч.Б./ - неговия баща се е подписал първия ищец по делото . Счита ,че районния съд е допуснал съществено процесуално нарушение, като без правно основание не само, че не е кредитирал тази декларация и я е изключил от доказателствата по делото. Неоснователно счита че районния съд е отказал да постави задача на вещото лице по графологическата експертиза дали подписа под №1 е на първия ищец Д. Д. А.. Защото след това съгласие към ПИ -156 по регулация са предадени от ПИ -155 около 35- 40 кв.м. Вследствие на това е изменен и КРП в последствие одобрен със заповед Заповед №РД-18- 34/15.06.2010 година на ИД на АГКК София. Счита ,че неоснователно съда е приел, че имотните граници са променени без правно основание. Предаването по регулация през 1986 година е извършено от държавата - респективно Общински съвет Б.. Намира ,че тя е следвало да „урежда регулационните сметки” още тогава. Твърди ,че след 1986 година парцел ПИ 156 е използван от Т. и техните наследници в границите посочените на скицата при одобряването на архитектурния проект 05.06.1986 година на два метра от парцелната граница с ПИ 155. Твърди ,че няколко години след изграждане на пристройката на добра воля бащата на първия ответник е разрешил до пристройката да бъдат долепени двата дъсчени гаражи на А. Съда не обяснява в мотивите си защо не дава вяра за тези твърдения на свидетелите изслушани в с.з. / протокол от с.з. 08.05.2018 година стр.5 св.Ф. Т. и на стр.6 св. А. Ем./Счита ,че районния съд не е съобразил заключенията и в двете СТЕ, в частта им ,в която се сочат всичките кадастрални и регулационни планове на с.Б. и предвижданите по тяхпридаваеми части ,които са с различна квадратура по двете заключения на вещите лица.Твърди ,че със Заповед на изпълнителния директор на АПК РД-18- 34/15.06.2010 година по кадастралната карта и кадастралните регистри са одобрени границите между ПИ 155 и 156 и границите между тях са нанесени върху кадастралната карта на село Б.. Твърди ,че тази Заповед не е обжалвана, публикувана е в Държавен вестник и е в сила.
В законният срок е постъпил писмен отговор с вх.№1749/28.12.2018г. Д. Д. А. от с.Б. и Ю. Х. Н. от с.Б. Ч. Р. и А. Т. Д. против решение №№239/02.10.2018г по гр.д.№ 211/2017г. по описа на районен съд гр.Д..Считат ,че въззивната жалба е неоснователна, а обжалваното решение на районен съд гр.Д. е валиден, допустим и правилен съдебен акт, който молят да бъде потвърден изцяло Считат твърденията в жалбата, че съда се бил произнесъл по непредявен иск за собственост, а не по иск за отстраняване на кадастрална грешка, за неоснователни, респективно не считат, че съда се е произнесъл недопустимо.Твърдят ,че още в исковата молба ищците претендират отстраняване на кадастралната грешка в КК, но именно с оглед твърдението на ищците, че имота им в КК не е нанесен съобразно документите им за собственост, респективно в исковата молба се претендира, че ищците са съсобственици на частта от имота им, погрешно нанесена като част от имота на ответниците. Освен това молят съда да вземе предвид , че съобразно Тълкувателно решение № 8 от 23.02.2016 г. на ВКС по тълк. д. № 8/2014 г., ОСЕК:” Разпоредбата на § 1, т. 16 от ДР на ЗКИР /нова - ДВ, бр. 49 от 2014 г./ определя непълнотите или грешките в кадастралната карта като "несъответствия в данните за недвижимите имоти в кадастралната карта и кадастралния регистър на недвижимите имоти спрямо действителното им състояние към момента на одобряване на кадастралната карта и кадастралните регистри". Когато тези несъответствия не са свързани със спор за право на собственост, поправянето им се извършва по административен ред. Възразяват и срещу неоснователните твърдения, за недопустимост на иска поради „преклудирано право” на предявяване на иска, с оглед одобряването на КК и срещу твърденията за липса на интерес, поради непредявяване на иска от всички съсобственици.Считат ,че жалбоподателя погрешно приема, че одобрената и влязла в сила кадастрална карта има вещно прехвърлителен ефект по отношение на правото на собственост, което не съответства на законовите постановки в ЗКИР и ЗУТ. Всъщност кадастралната карта следва правилно да отразява обема на вещните права, а не да поражда, изменя и прекратява такива права. В този смисъл сочат Тълкувателно решение № 8 от 23.02.2016 г. на ВКС по тълк. д. № 8/2014 г., ОСГК .Считат ,че е неоснователно възражението че след като двамата ищци не били единствени собственици на защитаваното право на собственост, то те нямали интерес да предявяват иска по чл.54 ал.2 ЗКИР. Всъщност доколкото предявяването на иска е действие на обикновено управление, считат ,че всеки от съсобствениците може да предяви самостоятелно иск за защитата му, пред съда, противно тълкуване би довело до абсурдната ситуация съсобственика реално да не може да защити правата си срещу неоснователни действия и/или състояния, поради бездействието на останалите съосбственици.В частта от въззивната жалба, в която би следвало да се излагат съждения за необоснованост на акта, всъщност се излагат различни оплаквания, една част от които следва да се квалифицират като оплаквания срещу правилността на решението, но другите по характера си представляват некоректни твърдения и явни обиди към съда и ищците.Считат ,че за да произнесе с решението си, съдът е обсъдил обективно исканията на ищците и възраженията на ответника Т., както и приобщените доказателства по делото, поради което и решението на съда намират ,че е правилно и обосновано.Считат че е очевидно несъстоятелно оплакването за наличието на правни изводи за собственост в първоначалното заключение и неслучайно жалбоподателят не сочи кои са тези изводи. По отношение на оплакването за неустановената ограда, вещото лице Т. ясно сочи, че такава не се установява, няма и условни знаци за ограда по плановете, ако ответникът има различни твърдения, то е следвало да събере доказателства за това, както и да оспори експертизата, което не е направил успешно.Намират за неоснователни оплакванията досежно изводите на съда за липсата на уреждане на регулационни сметки по плановете, защото и двете вещи лица заявяват, че няма данни за уреждане на сметки. За противното ответника не сочи и не представя доказателства, поради което неоснователно се оплаква от правните изводи на съда в тази насока.Неоснователно въззивникът се оплаква и за допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в некредитиране от страна на съда на Декларация № 700 от 03.03.1986г. На основание чл.193 от ЕПК е открито производство по оспорване на истинността на 27.06.2018г. на Декларация № 700/03.03.1986г. досежно подписите на лицата Ч. Ч. Б., А. Ч. М. и А. А. И. срещу графа декларатори - 1, 2 и 3. Съдът на основание чл.194, ал.З във вр. с ал.2 от ГПК, правилно е приел ,че в производството по оспорване е проведено успешно, поради което следва да се признае, че оспореният документ - Декларация №700 от 03.03.1986г. е неистински в частта досежно подписа на Ч. Ч. Б., т. е. документа е неистински, тъй като не носи подписа на едното от лицата, сочен за техен автор. За да породи правно действие декларацията, то същата е следвало да бъде подписана от всички съсобственици на имота, към момента на подписването и, а безспорносчитат ,че се установява , че това не е така. Ето защо и след като е оборена истинността и досежно подписа дори на един В случай, че се установи, че не лицето посочено за автор е подписало документа, както е в настоящия случай, то оспорването е успешно и следва да се приеме, че изявлението в документа не обвързва лицето, сочено за автор. Без значение е кое друго лице е подписало документа.Молят съда да обърне внимание , че в процесната площ от 53 кв.м. са построени две постройки, собственост на ищеца А., поради което не може да се говори за „заемане” на тази площ, дори и сметките да бяха уредени.Считат ,че съда е взел предвид издадените строителни книжа на праводателят на ответника, но същите като доказателства не променят извода за основателност на иска. Книжата касаят построяването на пристройката, за която не е налице съгласие от страна на праводателите на ищците, а освен това и същата не заема процесната площ.
Считат , че съда правилно е отчел, че макар придадена по регулация, част от процесната площ, същата не е станала собственост на ответника, поради липса на уредени регулационни сметки, респективно поради липса на „заемане” от страна на праводателите на ответника. Оплакването ,касаещо некредитиране на свидетелските показания на св.А. Ем. относно поставянето на дъсчена ограда между имотите, молят съда да обърне внимание , че видно от мотивите, решението не почива на кредитиране показания на свидетелите, нито на едната,нито на другата страна.Съдът е приел, че двете групи свидетели дават разноспосочни показания, относно ползването на процесната част, от което не прави извод за осъществяване на ползване било от едната, било от другата страна по делото. При разнопосочни показания, но като вземе предвид настоящото фактическо положение /в процесната част има сгради на ищеца А./, писмените доказателства и СТЕ, районният съд е следвало да приеме, че процесната площ е ползвана от ищците, въпреки, че и при липса на такова заключение правния извод за налична кадастрална грешка е правилен.И двете СТЕ считат,че са категорични и еднопосочно заключават ,че при съвместяване е плана на с.Б. от 1960г., част от имот пл.№ 90 - собствен на праводателите на ищците е заснета по действащата кадастрална карта от 2010г. като част от имот с идентификатор № 05462.50Е156 - записан на ответниците, че тази част е именно процесната такава, като същата на Комбинирана скица № 1 изготвена от инж.Т. е повдигната в жълт цвят и е с площ от 51 кв.м.При съвместяване с плана на с.Б. от 1984г., част от имот пл.№ 155 - собствен на праводателите на ищците е заснета по действащата КК от 2010г. като част от имот с идентификатор № 05462.501.156 - записан на ответниците, че тази част е именно процесната такава, като същата на Комбинирана скица № 1 изготвена от инж.Т. е повдигната в жълт цвят и е с площ от 53 кв.м.Поради това намират ,че в действащата кадастрална карта на с.Б. е налице кадастрална грешка, доколкото същата поставя границата между имот с идентификатор № 05462.501.155 и имот с идентификатор № 05462.501.156 на място различно от границата между тези имоти по плановете от 1960г. и от 1984г., без правно основание . Считат ,че с оглед разрешенията ,възприети в Тълкувателно решение № 3 от 15.VII. 1993 г. по гр. д. № 2/93 г., ОСГК не е налице " съвпадането на регулационните линии с имотните граници ", респективно не е налице приложение на плана поради неизплащане на дължимите обезщетения за придаваемите части на праводателите на ищците, а и на самите ищци. Сроковете за приложение на неприложени планове, до влизане в сила на ЗУТ, са определени в § 8 ал.1 от ПР на ЗУТ, като считат ,че от СТЕ става ясно, че и в тези срокове, а и до момента, ответниците не са заплатили на ищците дължимите обезщетения, респективно не са направили необходимото, за да се приложи регулационния план от 1984г..Считат ,че с оглед прекратеното отчуждително действие на регулационните планове от 1960 и 1984г. същите не са присъединили част от имота на ищците по плана от 1960г. и 1984г. към парцела на ответниците по двата плана.Претендират за разноски.
В съдебно заседание пред окръжен съд жалбоподателят К. Т. редовно призован се явява лично и с А.Н.М., която поддържа депозираната въззивна жалба и моли съда да отмени обжалваното решение на районен съд гр.Д. като се произнесе по същество и отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан Претендира разноски.Счита ,че е неправилен извода на районния съд ,че регулацията не била приложена .Намира ,че след като процесното място е било заето регулацията се счита за приложена
От въззиваемите лично се явява Д. Д. А. .
Въззиваемите А. Т. и Ю. Н. редовно призовани не се явяват.
За Д. А. и Ю. Н. се явяват А.Р. и А.Динчева надлежно упълномощени ,които поддържат становище ,че следва да бъде потвърдено обжалваното решение на районен съд гр.Д. като законосъобразно и обосновано .Молят съда да обърне внимание ,че пълномощника на жалбоподателя А.М. въвежда ново твърдение,а именно за заемане на придаваема част по плана от 1984г. ,като такова твърдение не е било въвеждано в писмения отговор на исковата молба и не е изследвано от първоинстанционния съд .Считат ,че регулацията не е била приложена и поради това следва да бъде потвърдено обжалваното решение като законосъобразно и обосновано Претендират разноски
Смолянският окръжен съд намира ,че въззивната жалба е процесуално допустима.Депозирана е в законният срок ,от надлежно упълномощен процесуален представител , с внесена държавна такса и при наличие на правен интерес от търсената защита.
Разгледана по същество е частично основателна по следните съображения:
Предявеният иск по чл.124, ал.1 ГПК във връзка с чл. 54 ал.2 ЗКИР е процесуално допустим.Направеното във въззивната жалба възражение ,че районният съд е постановил едно недопустимо решение като се бил произнесъл по непредявен иск , е неоснователно. Жалбоподателят К. Т. възразява ,че в исковата молба е предявен иск само за установяване на кадастрална грешка ,а районен съд гр.Д. се бил произнесъл и че ищците са собственици на процесния имот с триъгълна форма и площ от 53 кв.м.Въззивният съд намира, че относно този въпрос има постановено тълкувателно решение №8/23.02.2016г. по тълк.д. №8/2014г. на ОКГК на ВКС Когато се претендира установяване на собственост върху реална част от поземлен имот, която грешно е заснета в границите на записания на името на ответника поземлен имот, вместо в границите на записания на името на ищеца поземлен имот /тоест, когато се твърди грешка в кадастралната карта/, предмет на иска е само тази спорна част от имота. Съобразно характеристиката му на установителен иск за собственост, искът по чл. 54, ал. 2 ЗКИР е допустим при наличието на правен интерес. С оглед презумпцията по чл. 2, ал. 5 ЗКИР за вярност на основните кадастрални данни, самото заснемане в кадастралната карта на част от собствения на ищеца имот като част от имота на ответника или незаснемането му като самостоятелен имот формира наличието на правен интерес от иска, тъй като създава привидност, че тази част действително е собственост на ответника.Иск за собственост на реална част от поземлен имот, когато тази част неправилно е заснета в кадастралния план или в кадастралната карта като част от съседен имот или изобщо не е заснета като самостоятелен имот, е допустим, дори да не е проведена административната процедура за поправяне на непълноти и грешки в одобрената кадастрална карта и кадастрални регистри, или иск по чл. 54, ал. 2 ЗКИР. В производството по иска за собственост съдът изследва наличието на непълнота или грешка в одобрената кадастрална карта. Когато се предявява иск за ревандикация на недвижим имот, ищецът винаги има правен интерес да ревандикира частта от собствения си имот, която се владее без основание от ответника, независимо от това дали тази част е заснета неправилно в кадастралната карта или не.
По първоинстанционното дело е приложен нотариален акт за публично завещание том I рег.№ 114/04.10.1945г., дело № 42/1945г. по описа на Служба по вписванията при Районен съд гр.Д.,от който е видно ,че М. А. К. е завещал на тримата си сина - Ю. М. А., Ар. М. А. и Д. М. А.- наследодател на първия ищец, правото на собственост върху застроено и незастроено дворно място в с.Б., което по кадастралния и регулационен план на с.Б. от 1960г. се индивидуализира като Имот пл.№ 90 с площ от 705 кв.м., за който е отреден Парцел II - 90, кв.17. По разписен лист към плана от 1960г., одобрен със Заповед № 473/16.05.1960г., имот пл.№ 90, за който е отреден Парцел II - 90, кв.17 имота е записан на наследници на М. А. К..
С договор за покупко-продажба на недвижим покрит имот от 11.06.1967г. Ю. М. А. е прехвърлил притежаваната от него 1/3 ид.ч. от правото на собственост върху имот пл.№ 90, за който е отреден Парцел II - 90, кв.17, по плана на с.Б. от 1960г. на Ю. Х. Н.-наследодател на втория ищец.
С Нотариален акт за правоспособност по обстоятелствена проверка № 67, том I, дело № 119/1975г. по описа на ДРС, Ю. Х. Н. е признат по реда на обстоятелствената проверка за собственик на 1/3 ид.ч. от правото на собственост върху имот пл.№ 90, за който е отреден Парцел II - 90, кв.17, по плана на с.Б. от 1960г.
Установява се от СТЕ по делото ,че по плана на с.Б. от 1960г. имота иа ответниците се индивидуализирал, като имот пл.№ 89.
Ответниците от своя страна претендират, че са съсобственици на правото на собственост върху Поземлен имот с идентификатор № 05462.501.156 с площ от 456 кв.м., с трайно предназначение на територията- урбанизирана, с начин на трайно ползване- ниско застрояване (до 10 м), с административен адрес на имота- с.Б., п.к.4824, У.Т. 22. Твърдят, че поземлен имот с идентификатор № 05462.501.155 по кадастралната карта и кадастралните регистри на с.Б., одобрени със Заповед РД-18- 34/15.06.2010г. на Изпълнителен директор на АГКК гр.София не е напълно идентичен с Имот пл.№ 155, а също така и с отредения за него Парцел IV - 155, кв.9 по ЗРП на с.Б. одобрен със Заповед № РД-467/28.04.1984г.. Поземлен имот с идентификатор № 05462.501.155 по кадастралната карта и кадастралните регистри на с.Б.. одобрени със Заповед РД-18-34/15.06.2010г. на Изпълнителен директор на АГКК гр.София не е напълно идентичен и с Имот пл. № 90, а също така и с отредения за него Парцел II – 90, кв.17, по плана на с.Б. одобрени със Заповед № 473/16.05.1960г., което се потвърждава и от издаденото по искане на първият ищец Удостоверение изх.№ 855/13.03.3017г. от Община Б., в което се сочи, че за имот с идентификатор № 05462.501.155 по КККР на с.Б. е налице непълна идентичност с Парцел IV-155, кв. 9 по ЗРП на с. Б., одобрен със Заповед № РД-467/28.04.1984г., както и че за Парцел IV-155, кв. 9 по ЗРП на с. Б. е налице непълна идентичност с Парцел II - 90, кв.17, по стария застроителен и регулационен план на с.Б., одобрен със Заповед № 473/16.05.1960г., по който е издаден Нотариален акт № 114/04.10.1945г. от Районен съд гр.Д.. Твърдят, че в удостоверението ясно е посочено още, че регулационните сметки не са уредени по застроителните регулационни планове от 1960 г. и 1984г. Твърдят, че местоположението и конфигурацията на имотната граница между имот пл.№ 90 и имот пл.№ 83, по плана на с.Б. от 1960г. и имотната граница между имот пл.№ 155 и имот пл.№ 156, по плана на с.Б. от 1984г., съвпадат. Същата правилно и съобразно документите за собственост очертава обема на правото на собственост на праводателите им. В последващите кадастрални планове на с.Б. обаче местоположението и конфигурацията на процесната имотна граница, отграничаваща имота им от този на ответниците, без всякакво правно основание е променена, като същата твърдят, че е заснета/нанесена погрешно, неправилно включвайки част от Поземлен имот с идентификатор № 05462.501.155, в който са съсобственици и която част е оцветена в жълто на приложената скица, с площ от 54 кв.м., към Поземлен имот с идентификатор № 05462.501.156, за който ответниците са посочени като собственици. Твърдят, че регулационните планове от 1960г. и 1984г. са предвиждали част от имот пл.№ 90, съответно от Имот пл.№ 155 да бъде предадена към Парцела отреден за имот пл. № 83, съответно към Парцел V - 156, кв.9 и тъй като обаче придаваемите части не са били заети по съответния ред, респективно обезщетение за тях не е било заплатено, а и същите не са владени от друг освен от ищците и праводателите им, се налага извода, че регулационните планове от 1960г. и 1984г. са останали неприложени, в указания срок, в § 8 ал.1 от ПР на ЗУТ. Съгласно Тълкувателно решение № 3 от 28.03.2011 г. по тълк. д. № 3/2010 г., ОСГК на ВКС: „С изтичането на сроковете, посочени в § 8, ал. 1 от ПР на ЗУТ, отчуждителното действие на влезлите в сила, но неприложени дворищнорегулационни планове за изравняване на частите в образувани съсобствени дворищнорегулационни парцели и за заемане на придадени поземлени имоти или части от тях се прекратява автоматично, без да е необходимо провеждането на административна процедура по § 8, ал. 1, изр. 2 от ПР на ЗУТ /сега § 8, ал. 2 от ПР на ЗУТ/ за изменение на неприложения дворищнорегулационен план”, поради което считат, че отчуждителното действие на регулационните планове от 1960г. и 1984г. е отпаднало и парцелните граници по тези планове, не са станали имотни такива по отношение на съсобствения им имот. Твърдят, че не е налице правно основание, което да обосновава заснемането/нанасянето на част от собствения им имот с площ от около 54 кв.м., като част от имота на ответниците, поради което считат, че в действащата кадастрална карта на с.Б. е налице кадастрална грешка, обосноваваща правния им интерес от предявяването на настоящия иск, уважаването на който би довело до промяна в кадастралната карта и нанасянето на вярна имотна граница между Поземлен имот с идентификатор № 05462.501.155 и Поземлен имот с идентификатор № 05462.501.156, очертаваща обема от права на страните, съобразно притежаваните от тях документи за собственост. Твърдят, че през 2009г. в хода па процедурата по изготвяне на кадастралната карта и кадастрални регистри на с.Б., подали възражение вх.№ 5215/08.12.2009г. пред СГКК гр.С., с което уведомили последната, че е налице некоректно отразяване па обсъжданата сега граница. Възражението им е разгледано на 28.01.2010г., за което е съставен протокол № 21-10-173/28.01.2010г., /позиция 346 от представения протокол/, но поради липса на представени от тях документи не е уважено и разгледано. Твърдят, че ответниците не разполагат с документ, който да ги легитимира като собственици на процесната част от имота им с площ от 54 кв.м., оцветена в жълто на приложената скица. Твърдят, че като съсобственици на процесната част от 54 кв.м. се легитимират, както на основание наследствено правоприемство, така и на основание осъществявано непрекъснато и необезпокоявано давностно владение по отношение на процесната част от имота им, която са стопанисвали и подобрявали /ищците и останалите съсобственици/, в това число застроявайки я с техни собствени постройки, които не са нанесени в кадастралната карта. Твърдят, че давностно владение върху процесната част са осъществявали и праводателите им, считано от 1945 г., а след тяхната смърт ищците продължили да осъществяват давностно владение върху същата и заради осъществяването на давностно владение твърдят, че фактическият състав на давността с завършен, при това много преди подаване на настоящата искова молба, владеят процесната част oт имота и към настоящият момент, поради което за тях се явява правен интерес от завеждане на делото.
Молят съда да признае за установено по отношение на ответниците, че в кадастралната карта и кадастрални регистри на с.Б., одобрена със Заповед РД-18-34/15.06.2010г. на Изпълнителният директор на АГКК гр.София, е налице кадастрална грешка при отразяване на имотната граница между Поземлен имот с идентификатор № 05462.501.155 и Поземлен имот с идентификатор № 05462.501.156, като грешно част от съсобствения им Поземлен имот с идентификатор № 05462.501.155, с площ от около 54 кв.м., оцветена в жълто на приложената скица към исковата молба, е заснета в границите па Поземлен имот с идентификатор № 05462.501.156, записан на името на ответниците, както и да се разпореди кадастралната грешка да бъде отстранена, Ч. вярно отразяване на имотната граница между Поземлен имот с идентификатор № 05462.501.155 и Поземлен имот с идентификатор № 05462.501.156 по КККР на с.Б., съобразно документите им за собственост, при което оцветената в жълто на приложената скица към исковата молба част, да бъде заснета като част от съсобствения им Поземлен имот с идентификатор № 05462.501.155 по КККР на с.Б., общ.Б., обл.С..
В представен в срок писмен отговор от ответника К. Т. ,счита исковата молба за недопустима като подадена срещу несъществуващ ответник К. О. Т.. Счита , че наведените обстоятелства в исковата молба, не кореспондират с действителното фактическо положение. Намира , че няма допусната кадастрална грешка, отразената парцелна граница между имоти 155 и 156 /съгласно приложената в делото скица отговоря на имотната граница. Твърди, че преди време ищците с негово „позволение" са построили - паянтова постройка, преместваеми конструкции с уговорка да бъдат използвани временно за гаражи, като тази паянтова постройка е долепена до задната стена на къщата му. От известно време от т.н. „гаражи” навлиза влага в къщата му и същият многократно ги е молил да отстранят уж временните гаражи. Поради отказ от тяхна страна е сезирал компетентните органи за тяхното премахване и кмета на с. Б. е издал заповед № 121/19.06.2017 г. с нареждане в 14- дневен срок този незаконен по смисъла на закона строеж да бъде премахнат.
Видно от заключението на вещото лице М. Т. в първата инстанция по плана на с.Б. от 1960г. имота на ответниците/техните праводатели/ се индивидуализира като имот пл.№89,кв.17,който по разписен лист е бил записан М. Ю. Т.,за имота е бил отреден парцел ІІІ-89,88,кв.17 и е с площ 218 кв.м.
Със заповед №РД-467/28.04.1984г. е бил одобрен нов план на с.Б. като съсобствения на ищците имот е индивидуализиран като имот пл.№155 за който е отреден парцел ІV-155,кв.9 и имота е с площ 898 кв.м./комбинирана скица №2/стр.245 от първоинстанционното дело/.
Кадастралния план на с.Б. е одобрен със Заповед №300-4-39 /05.09.2003г. .
Имот пл.№155 ,кв.9 е записан на наследници на А. М. А. и наследници на Д. М. А. на основание н.акт. №114/04.09.1945г.
Имот пл.№156,кв.9 е записан на наследници на А. М. Т. За имота е отреден парцел V-156,кв.9,като имота е с площ 455 кв.м.
Вещото лице М. Т. установява в заключението си ,че по регулационния план на с.Б. от 1960г. в процесната част между двата имота №90 и №89 ,кв.17 е предвидено предаване по регулация на част от имот №90 /на ищците / към парцел ІІІ-89/ на ответниците / с площ в размер на 34 кв.м. /измерена от комбинирана скица №2на стр.245 /
По регулационния план на с.Б. ,одобрен със заповед № РД-467/28.04.1984г. в процесната част между двамата имота №155 и №156 ,кв.9 е предвидено предаване по регулация на част от имот №155 към парцел V-156 с площ в размер на 25 кв.м.
Кадастралния план на с.Б.,одобрен със заповед №300-4-39/05.09.2003г. в процесната част между двата имота №155 и №156,кв.9 е предвидено предаване по регулация на №156 към парцел ІV-155 с площ в размер на 23 кв.м. Вещото лице е категоричено ,че не е открило данни за уреждане на регулационни сметки по регулационните планове на процесните по делото имоти при проверката ,извършена в Община Б.
Вещото лице установява ,че след съвместяване на кадастралните и регулационните планове по регулационния план на с.Б. ,одобрен със заповед №473//16.05.1960г. процесната спорна площ представлява част от имот пл. №90 и е заснета към ПИ с идентификатор 05462.501.156 по кадастралната карта от 2010г. повдигната в жълт цвят на комбинирана скица №1 /на стр.244 от първоинстанционното дело/ с площ 51 кв.м.
По регулационния план на с.Б. ,одобрен със заповед №467/28.04.1984г. вещото лице установява ,че процесната част представлява част от имот пл.№155 и е заснета към ПИ с идентификатор 05462.501.156 по кадастралната карта от 2010г. повдигната в жълт цвят на комбинирана скица №1 с площ от 53 кв.м.Вещото лице е категорично ,че на място няма материализирана граница между двата имота или трайни знаци-синори Установява ,че твърденията на страните по делото за местоположението на дъсчената ограда са разнопосочни ,поради което не е анализирал въпросната дървена ограда.
В окръжен съд гр.С. е назначена допълнителна СТЕ като вещото лице М. Т. установява ,че разстоянието от основите на жилищната сграда в ПИ с идентификатор 05462.501.156 по кадастралната карта на с.Б. от 2010г. /скица №15-564264-17.11.2016,лист 51 от гр.д. №211/2017г./ до границата с ПИ 05432.501.155 е съответно 4,35м,4.77 м и 4.00 м котирано на комбинирана скица №4
При това положение законосъобразно и обосновано районен съд гр.Д. е приел ,че след като не се установява по безспорен начин придаваемата спорна част от имот 155 по плана от 1984г. заснета към ПИ с идентификатор 05462.501.156 по кадастралната карта и кадастралните регистри към момента на влизане в сила на кадастраланата карта през 2010г. да е била заета по законния ред или дължимото за нея обезщетение да е било изплатено ,то плана от 1984г. на с.Б. не е приложен и не е настъпила трансформация на регулационните в имотни граници
Въззивният съд констатира ,че обжалваното решение на районен съд гр.Д. следва да бъде отменено и отхвърлен иска с правно основание чл.54,ал.2 във вр. с чл.124,ал.1 ГПК касаещ повдигнатата част в червен цвят представляваща северозападния ъгъл на пристройката на К. Т. ,с която той е заел тази част от процесния триъгълник ,повдигнат в жълт цвят на комбинирана скица №4,която съдът приобщава като неразделна част от решението си.
В осталата част решението на районен съд гр.Д. е законосъобразно и обосновано и следва да бъде потвърдено .
За приложен план говорим когато настъпят условията за превръщане на парцелните граници в имотни линии. С § 6, ал. 2 и ал. 4 ПЗР на ЗУТ е определен 6-месечен срок за прилагане на заварените от ЗУТ дворищнорегулационни планове. Ако този срок не бъде спазен, отчуждителното им действие за изравняване частите на образуваните с плана съсобствени парцели и за заемане на придаваемите имоти или части от имоти отпада - § 8, ал. 2 ПЗР на ЗУТ. Изброените разпоредби се прилагат тогава, когато със заварения от ЗУТ дворищнорегулационен план има образуван по регулация съсобствен парцел или придаваеми части от един имот към съседен парцел/В този смисъл е решение № 167 от 3.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1366/2014 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Г. Г. / Дворищнорегулационният план има отчуждително действие по отношение на придадените по регулация към съседни имоти части, но това действие е условно и прехвърля само голата собственост. Едва със заплащането и завземането на придадените места по съответния ред приключва процеса по прилагане на регулацията и чак тогава тя се стабилизирана. Тогава планът се счита за приложен и създадените с него граници следва да се считат за имотни такива при изработване на следващ кадастрален и регулационен план съгласно чл. 33, ал. 3 във вр. ал. 1 и ал. 2 ЗТСУ /отм./. Съответно, ако до изработването на следващ регулационен план регулацията не е приложена, то отчуждителното действие на плана се прекратява и съществуващите стари имотни граници следва да послужат за основа при изработване на новия план.В този смисъл е решение № 423 от 10.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1481/2010 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Б. Д.
Завземането на имота, който се придава по регулация от този, към чийто парцел се придава и установяване на владение върху тази част в продължение на десет години е основание да се заснеме фактическото положение в плана, като имотните граници съвпаднат с парцелните, независимо, че придаваемото място не е било платено /чл. 33, ал. 1, изр. 2 от ЗТСУ (отм.)/. Затова владението в продължение на десет години преди влизане в сила на новия план на придаваемо по регулация място към съседен парцел по предходния план е другото основание освен плащането и издаването на нотариален акт по чл. 134, ал. 3 от ЗТСУ (отм.) да се приеме, че регулацията е приложена. В конкретния случай единствено от срана на К. Т. има заемане на част от процесния имот ,повдигнат в червен цвят ,който представлява северозапазния ъгъл на пристройката му като само по отношение на тази част решението е незаконосъобразно и исковата претенция следва да бъде отхвърлена .
Районен съд гр.Д. е установил в хода на производството , че едно от лицата които не са подписали декларацията приложена на стр.73 от първоинстанционното дело е Ч. Ч. Б. /Д. М. А. към 03.03.1986г. ,когато той е бил един от собствениците на имот пл.№155 и е баща на ищеца Д. А. .
Видно от показанията на свидетелите се установява ,че в процесната част на имота има застроенаи два паянтови гаража с дървена носеща конструкция на един етаж и дървалник ,които се ползват от ищците като между двата гаража има едно плодно дръвче -слива , отразено на комбинирана скица №4 и на място няма материализирана граница между двата имота или трайни знаци /синори/
Поради това ще следва да да бъде отменено обжалваното решение в частта ,с която е прието за установено по отношение на К. О. Т. и А. М. Т. с ЕГН *, с адрес: с. Б., обл. С., У. Т. № 22, че Д. Д. А. и Ю. Х. Н. са собственици на повдигнатата в червен цвят част от процесния имот с триъгълна форма ,представляващ северозападен ъгъл на пристройката на К. О. Т. погрешно включен в Поземлен имот с идентификатор № 05462.501.156 отразен в жълт цвят по комбинирана скица № 2 към СТЕ /л.245 по делото/ и че в кадастралната карта и кадастрални регистри на с.Б., одобрена със Заповед РД-18-34/15.06.2010г. на Изпълнителният директор на АГКК гр.София е налице кадастрална грешка при отразяване на имотната граница между Поземлен имот с идентификатор № 05462.501.155 и Поземлен имот с идентификатор № 05462.501.156, като грешно част от съсобствения им Поземлен имот с идентификатор № 05462.501.155, , оцветена в червено на комбинирана скица № 2 приложена към заключението на вещото лице по повторната СТЕ /л.245 по делото/ е заснета в границите на Поземлен имот с идентификатор № 05462.501.156 - на ответниците,като незаконосъобразно и вместо това следва да постанови ,че отхвърля предявеният от Д. Д. А. и Ю. Х. Н. срещу К. О. Т. А. М. Т. иск с правно основание чл.54,ал.2 във вр. с чл.124,ал.1 ГПК ,че са собственици на повдигнатата в червен цвят част от процесния имот с триъгълна форма ,представляващ северозападен ъгъл на пристройката на К. О. Т., включен в Поземлен имот с идентификатор № 05462.501.156 отразен в червен цвят на комбинирана скица № 4 към СТЕ /на стр.92 от въззивното дело,която да се счита неразделна част от въззивното решение / ,като неоснователен и недоказан.
В останалите части решението на районен съд гр.Д. е законосъобразно и обосновано и следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото ще следва да бъде осъден К. О. Т. да заплати на Д. Д. А. и Ю. Х. Н. разноски съразмерно уважената част от исковете в размер на 500 лева
Ще следва да бъдат осъдени Д. Д. А. и Ю. Х. Н. да заплатят на К. О. Т. разноски съразмерно отхвърлената част от исковете в размер на 100 лева

Водим от гореизложеното Смолянският окръжен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение №239/31.10.2018г по гр.д. №211/2017г. по описа на районен съд гр.Д. в частта ,с която е прието за установено по отношение на К. О. Т. с ЕГН *, с адрес: с. Б., обл. С., У. Т. № 22 и А. М. Т. с ЕГН *, с адрес: с. Б., обл. С., У. Т. № 22, че Д. Д. А. с ЕГН *, с адрес: с. Б., обл. С., У. Т. № 5 и Ю. Х. Н. с ЕГН *, с адрес: с. Б., обл. С., У. Т. № 24 , са собственици на повдигнатата в червен цвят част от процесния имот с триъгълна форма ,представляващ северозападен ъгъл на пристройката на К. Осмен Т. погрешно включен в Поземлен имот с идентификатор № 05462.501.156 отразен в жълт цвят по комбинирана скица № 2 към СТЕ /л.245 по делото/ и че в кадастралната карта и кадастрални регистри на с.Б., одобрена със Заповед РД-18-34/15.06.2010г. на Изпълнителният директор на АГКК гр.София е налице кадастрална грешка при отразяване на имотната граница между Поземлен имот с идентификатор № 05462.501.155 и Поземлен имот с идентификатор № 05462.501.156, като грешно част от съсобствения им Поземлен имот с идентификатор № 05462.501.155, , оцветена в жълто на комбинирана скица № 2 приложена към заключението на вещото лице по повторната СТЕ /л.245 по делото/,представляваща северозападен ъгъл на пристройката на К. О. Т. е заснета в границите на Поземлен имот с идентификатор № 05462.501.156 - на ответниците,като незаконосъобразно и вместо това ПОСТАНОВЯВА
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Д. Д. А. с ЕГН *, с адрес: с. Б., обл. С., У. Т. № 5 и Ю. Х. Н. с ЕГН *, с адрес: с. Б., обл. С., У. Т. № 24 срещу К. О. Т. с ЕГН *, с адрес: с. Б., обл. С., У. Т. № 22 иАли М. Т. с ЕГН *, с адрес: с. Б., обл. С., У. Т. № 22,иск с правно основание чл.54,ал.2 във вр. с чл.124,ал.1 ГПК ,че са собственици на повдигнатата в червен цвят част от процесния имот с триъгълна форма представляващ северозападен ъгъл на пристройката на К. Осмен Т., включен в Поземлен имот с идентификатор № 05462.501.156 отразен в червен цвят на комбинирана скица № 4 към СТЕ /на стр.92 от въззивното дело,която да се счита неразделна част от въззивното решение/ като неоснователен и недоказан.
ПОТВЪРЖДАВА решение №№239/31.10.2018г по гр.д. №211/2017г. по описа на районен съд гр.Д.,в останалите части като законосъобразно и обосновано постановено.
ОСЪЖДА К. О. Т. с ЕГН *, с адрес: с. Б., обл. С., У. Т. № 22 да заплати на Д. Д. А. с ЕГН *, с адрес: с. Б., обл. С., У. Т. № 5 и Ю. Х. Н. с ЕГН *, с адрес: с. Б., обл. С., У. Т. № 24 разноски съразмерно уважената част от исковете в размер на 500/петстотин / лева
ОСЪЖДА Д. Д. А. с ЕГН *, с адрес: с. Б., обл. С., У. Т. № 5 и Ю. Х. Н. с ЕГН *, с адрес: с. Б., обл. С., У. Т. № 24 да заплатят на К. О. Т. с ЕГН *, с адрес: с. Б., обл. С., У. Т. № 22 разноски съразмерно отхвърлената част от исковете в размер на 100/сто лева
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните Ч. пълномощниците им пред ВКС на Република Б..

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ :

.