Производството е по чл. 422 ГПК.
В исковата молба ищецът Юробанк И Еф Джи - С., поддържа, че по силата на сключен договор за кредит Бизнес револвираща линия- плюс от 19.07.07г. отпуснал на кредитополучателя първи ответник С. 2. С. Х.- З., представляван от С. Х., сумата от 80 000лв. за оборотни нужди със срок на издължаване 120 месеца от датата на откриване на заемната сметка по кредита. Дължимата годишна лихва по кредита била базовия лихвен процент - малки фирми /БЛПМФ/ за лева, обявен от банката и намален с 0.5 пункта. Към датата на подписване на договора този БЛПМФ бил 10 процента. Дължимата от кредитополучателя годишна лихва се начислявала ежемесечно и била платима на 21 число от всеки месец, след датата на откриване на заемната сметка. При просрочие на дължими погасителни вноски и при предсрочна изискуемост на кредита, дължимата лихва се увеличавала автоматично с неустойка за просрочие на главницата от 10 пункта. Кредитополучателят заплащал на банката такса одобрение в размер на 1 % върху размера на кредита, но не по- малко от 200лв. , или равностойността им във валутата на кредита. В началото на всяка следваща година, считано от откриване на заемната сметка по кредита, се заплащала такса подновяване в размер на 1% върху размера на подновения кредит, но не по-малко от 100лв. върху размера на подновения кредит, но не по-малко от 1 % върху размера на подновения кредит или равностойността им във валутата на сумата по кредита. Кредитополучателят дължал комисионна за ангажимент в размер на 1 % годишно върху размера на неусвоения кредит, за периода от откриване на заемната сметка до крайния срок на усвояването, начислявала се помесечно и била дължима в края на съответния календарен месец. Според чл.25, б. "а" във вр. с чл.24, б."г" от договора за кредит, при неизпълнение от кредитополучателя на което и да е договорно задължение, включително при невнасяне на дължима вноска по главница и / или лихви, банката имала право да направи кредита изцяло и предсрочно изискуем, и да удовлетвори вземанията си чрез принудително изпълнение по установения в закона ред. С приложение към договора за кредит, се удостоверявало откриването на заемната сметка на 08.08.07г.
С анекс от 30.03.09г. страните се съгласявали, че считан от датата на сключване на анекса размера на предоставения на кредитополучатела кредит щял да бъде намален до размера на усвоените към същата дата суми от кредитния лимит, като кредитополучателят нямал право да ползва евентуално съществуващите към същата дата погасени, но неусвоени суми от първоначално предоставения кредитен лимит. С анекса страните въвеждали облекчен ред за погасяване на съществуващите вземания на банката, по реда и условията, договорени в същия. Като условие за ползване на облекчение за погасяване на вземанията, кредотполучателят се задължавал да погаси всички съществуващи просрочени задължения по кредита. Според т.4 от анекса страните се договаряли, че кредитополучателят щял да ползва 12 месечен период на облекчено погасяване, считано от датата на влизане в сила на анекса. През периода на облекчено погасяване на кредита кредитополучателят се задължавал ежемесечно да погасява в полза на банката сума в размер на 550лв. Натрупаните за периода на облекчено погасяване лихви по т.4 били дължими изцяло на датата на последното месечно плащане, с което изтичал периода на облекчено погасяване на кредита, като кредитополучателят се задължавал да ги заплати на банката едновременно със заплащането на последната вноска, уговорена по т.4 от анекса. В случай на неплащане на сумите в уговорените срокове в пълен размер, банката имала право да преоформи цялата натрупана сума, чрез прибавянето и към редовната главница по кредита, с което подписването на споразумението я упълномощавало и оправомощавало. С т.8 от анекса се уговаряло, че в случай, че кредитополучателят не заплати едно дължимо месечно плащане в уговорения размер, същият губел правото си на облекчено погясяване, като банката имала право да обяви кредита незабавно за изцяло и предсрочно изискуем, като изискуемостта настъпвала без да е необходимо уведомяване или волеизявление на кредиполучателя за това.
С анекс №2 от 17.05.10г. страните се съгласявали да предоговорят съществуващите задължения към датата на анекса. Страните се съгласявали плащанията по кредита, а именно просрочените главница, лихви , такси и комисионни, както и застрахователни премии и други разноски по договора за кредит, да се преоформят служебно и от датата на преоформяне да се натрупат към редовната усвоена и непогасена част от главницата по първоначално предоставения кредит, като общият размер на дълга към момента на подписване на анекс №2 бил 87 481.37лв. Според чл.3 за целите на анекса, размерът на дълга по чл.2 се разделял условно на две части в съотношение 75 % / част А от дълга/ и 25 % / част Б от дълга/, всяка от които щяла да бъде погасявана съгласно общ погасителен план, неразделна част от анекса. С чл.4 от анекса страните се споразумявали за въвеждане на облекчен ред за погасяване на дълга : условията за погасяване на част А от дълга включвали 24 месеца, считано от 21 число след датата на преоформяне. След изтичане на този период кредитополучателят заплащал на равни месечни погасителни анюитетни вноски по част А на дълга, в размер съгласно погасителния план. Срокът за погасяване на част А от дълга бил до 08.08.17г. Страните договаряли въвеждането на гратисен период за заплащането на сумите по част Б на дълга с продължителност 24 месеца, като през този период кредитополучателят и съдлъжниците нямали задължение за заплащане на суми по част Б от дълга. При просрочие на която и да е погасителна вноска и по двете части то дълга, както и при предсрочна изискуемост, дължимата лихва се увеличавала автоматично с неустойка за просрочие в размер на 10 пункта.
С чл.15а от анекса №2, С. Х. и К. Х. встъпвали като съдлъжници на кредитополучателя, при условията на чл.101 ЗЗД, били съгласни с всички условия на първоначалния договор за кредит и анексите към него и отговаряли към банката като солидарни длъжници с кредитополучателя.
С анекс №3 от 10.09.12г. банката и съдлъжниците се съгласявали да предоговорят остатъчния дълг по кредита към датата на сключване на анекса по реда и при спазване на договорните условия. С чл.1.3 срокът за погасяване на кредита се удължавал до 21.08.22г. Страните се съгласявали, че оставащата сума на просрочие към датата на анекса главница и лихви се преоформяла служебно чрез натрупване към основната главница, като общия размер на дълга по договора за кредит включвал : главница в размер на 90 462.06лв.; всички просрочени главници и лихви по кредита към момента на подписване на анекса в размер на 7 142.63лв., всички дължими такси, комисионни, застрахователни премии и други разноски в размер на 197.90лв. Кредитополучателят погасявал остатъка по редовната главница на кредита, заедно с дължимите лихви на равни месечни анюитетни погасителни вноски до 21.08.22г. С чл.6а Х. Х. встъпвал като съдлъжник на кредитополучателя едноличен търговец при условията на чл.101 ЗЗД, като според чл.6б от анекса кредитополучателят и съдълажниците отговаряли към банката като солидарни длъжници. С чл.7 от анекса К. Х. се освобождавала от задълженията си по кредита.
С три покани за изпълнение от 07.06.13г., връчени на 13.06.13г., банката обявила кредита за изцяло предсрочно изискуем, поради неплащане на дължими вноски по кредита. Към момента на предявяване на иска непогасените вноски били както следва 9 вноски за главница и 9 за лихва. С поканите банката обявила на длъжниците, че в случай, че не погасят задълженията си към банката в 7-дневен срок от поканата, последната щяла да упражни правата си по договора. Тъй като не последвало плащане, за банката възниквал правен интерес да се снабди със заповед за незабавно изпълнение по чл.417, т.2 ГПК въз основа на извлечение от счетоводните си книги срещу едноличния търговец и солидарните длъжници С. Х. и Х. Х., за следните суми : 96 229.34лв. главница, 10 312.63лв. договорни лихви от 21.01.13г. до 21.10.13г. , 607.03лв. банкови такси от 21.01.13г. до 21.10.13г., или общо 107 149.00лв.
Банката подала заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и по образуваното ч.Г.д.№375/13г. на РС-З. били издадени заповед за изпълнение и изпълнителен лист от 25.10.13г. за посочените суми, ведно с направените разноски в заповедното производство, държавна такса и адвокатски хонорар. Заповедта за незабавно изпълнение и изпълнителния лист били издадени законосъобразно- спосочване на имената на длъжниците, договора за кредит и анексите, размерът на кредита, датата на падежа, а извлечението било издадено от упълномощени лица представители на банката. Било образувано изп.д.№205/14г. по описа на ЧСИ П.Мачкърски, с район на действие ОС- С.. Поради подаденото възражение от длъжниците, кредитополучател и солидарни длъжници, за ищеца възниквал интерес от предявяване на иска. Моли съда да установи по отношение на ответниците С. 2.- С. Х.- З. , С. Х. и Х., като солидарни длъжници, съществуването на вземането на банката по заповед за изпълнение №233/25.10.13г. и изпълнителен лист от 25.10.13г. по ч. Г.д.№375/13г. на РС- З. и договор за банков кредит от 19.07.07г., приложение от 19.07.07г., анекс №1 от 30.03.09г., анекс №2 от 17.05.10г., анекс №3 от 10.09.12г., в размер на 96 229.34лв. главница от 21.01.13г. до 21.10.13г., 10 312.63лв.- договорни лихви от 21.01.13г. до 21.10.13г., 60703лв. банкови такси от 21.01.13г. до 21.10.13г.
Макар длъжниците- ответници - едноличен търговец и съдлъжниците С. Х. и Х. Х. да са представили отговори, наименовани частна жалба, от идентичното им съдържание е видно, че те представляват идентични отговори на исковата молба, затова се представят заедно. В отговорите ответниците поддържат следното: предявените искове по чл.422 ГПК били недопустими и неоснователни; били предявени три обективно кумулативно съединени установителни иска- за 96 229.00лв.- главница от 21.01.13г. до 21.10.13г.; 10 312.63лв. - договорни лихви за периода 21.01.13г. - 21.10.13г. ; 607.03лв. -непратени такси по обслужване на кредита, като по последния не била платена ДТ от 50лв.
Исковете били неоснователни, тъй като не съществували сочените в исковата молба факти, които се оспорват изцяло, с изключение на сключването на договора за кредит и заповедното производство по ч.Г.д.№375/14г. Оспорва се съдържанието и автентичността на всички приложени към исковата молба доказателства и се претендира откриване на производство по чл.183 ГПК спрямо тях, относно тяхната автентичност и съдържание. Претендират представянето на действащите към момента на сключването на договора за кредит общи условия, възразяват за неподведомствеността на делото на съда, поради наличието на арбитражна клауза в общите условия на договора, според която споровете се решавали от АС на БТПП. Делото не било търговски спор и не следвало да се разглежда по този ред, а по общия исков ред. Вземанията били погасени по давност, а договорът и анексите съдържали нищожни клаузи. Възразява се срещу относимостта на ч.Г.д.№4540/10г. на РС-П..
Ищецът е депозирал допълнителна искова молба в срок. Поддържа се предявения иск. Възраженията за нередовност били неоснователни, внесена била изискуемата се държавна такса. Ищецът заявява, че ще се ползва от всички представени доказателства. Втората страница на отговора била резултат от грешка, нямало арбитражна клауза в общите условия, нито ищецът бил изискал прилагането на ч.Г.д.№4540/10г. на ПРС.
Ответниците не са подали допълнителен отговор.
С оглед на отмяната в последното заседание на определението за допускане на изменение на иска от 11.02.15г., предявеният иск е по чл.422 ГПК. Ищецът банка претендира установяването на вземането си, посочено по -горе, спрямо кредитополучателя, първи ответник, и солидарните длъжници, втори и трети ответник, произтичащо от договор за банков кредит от 19.07.07г.и три анекса към него от 30.03.09г., 17.05.10г. и 10.09.12г. по заповед за изпълнение от 25.10.13г. по ч.Г.д.№375 /13г. на ЗРС. В тежест на ищеца е да установи сключването на договора за банков кредит и анексите към него. В негова тежест е установяването на обстоятелствата, свързани с настъпване на предпоставките за предсрочна изискуемост, че тя е обявена на кредитополучателя и съдлъжниците, както и какви са последиците й. Към тези предпоставки се включват извършените от ответниците плащания, към кои задължения са отнесени последните, в каква поредност, кога е настъпила забава поради неплащане на две или повече вноски. Тъй като поредността и размера на плащанията е свързана с погасителен план, неразделна част от договора и анексите, в тежест на ищеца е да докаже и това обстоятелство. Съдът указва, че при непредставянето на погасителните планове към договора за кредит и погасителните планове към всеки анекс, ще се приемат за доказани на основание чл.161 ГПК твърденията на ответниците, за недоказаност на размера на дължимите суми. Ищецът следва да докаже и подаването на заявлението за незабавно изпълнение, издаването на такава заповед и това, че длъжниците са подали възражение в срока по чл.415 ГПК. В негова тежест е и доказването, че е предявил иска по чл.422 ГПК в едномесечн срок от указанието за това на заповедния съд.
Безспорно обстоятелство е сключването на договора за кредит и развилото се правоотношение по заповедното производство. В тежест на ответника е да докаже възраженията си за неподведомственост, давност и нищожни клаузи, както и това за разглеждане на делото по общия ред. Възраженията за неподведомственост поради арбитражна клауза и за разглеждане на делото по общия ред, са неоснователни. Липсва такава клауза в общите условия към договора за кредит, напротив те предвиждат споровете да се решават от компетентния съд. Договорът за банков кредит е абсолютна търговска сделка и споровете по нея се решават по реда на търговските спорове. Затова те следва да се оставят без уважение, като неоснователни.
Възражението за давност е материалноправно и следва да се разгледа по същество. Ответниците следва да докажат възражението си за наличието на нищожни клаузи в договора за банков кредит и анексите към него. В случая възражението е бланкетно, ответниците следва да посочат кои клаузи са нищожни и на какво основание. В случай, че позоваването е на неравноправни клаузи, възражението следва да е отправено от потребител, по смисъла на ЗЗП, като в този случай, съдът посочва на страните, че ще извърши служебна проверка на всички клаузи от договора и анексите за наличие на този порок. Възраженията за нищожност по общия ред могат да бъдат отправени и от ответника -търговец, при което той следва да посочи фактите, от които произтичат тези възражения, както и на кои от основанията за нищожност се позовава. Ответниците трябва да посочат и последиците от твърдяната нищожност, както и дали тя засяга предпоставките за настъпване на предсрочната изискуемоС.
При решаването на делото съдът е преценил, че неправилно е бил даден ход по същество и делото е било счетено за изяснено от фактическа страна. Налице е пропуск в доклада по делото да се обсъди бланкетното възражение на ответниците за наличие на неравноправни клаузи в договора за банков кредит и анексите към него.
Вярно е, че съдът в доклада е посочил, че ще се произнесе служебно за наличието на неравноправни клаузи при обсъждане на всички клаузи в договора и анексите, но без посочването изрично кои клаузи ще се разглеждат и на кои основания ще се преценя неравноправния им характер, както и без да се разпредели доказателствената тежест при това оспорване, се ограничава както правото на ищеца да събира доказателства и да организира защита по тези възражения, така и правото на ответника при позоваването на това възражение. Това е така, още повече че макар основният договор за кредит да е бил сключен с едноличен търговец, при встъпването в дълг на физическото лице С. Х. следва да се обсъди и въпроса има ли той право на потребителска защита, доколкото е бил обвързан от първоначалния договор, изменен с анексите, към момента на встъпването, в светлината на чл.143 и сл. ЗЗП, и доколко встъпването му в дълг е било свързано с основната дейност на търговеца. Произнасянето по тези въпроси е от значение за крайния изход на делото, поради предвидената в договора и анексите солидарна отговорност на кредитополучателя и солидарния длъжник.
Затова този пропуск следва да се отстрани с допълване на проекта за доклад.
Конкретното посочване на клаузите, които ще се преценят с оглед на неравноправния им характер, в договора за кредит и анексите, e с оглед на критериите на чл.143 и сл. ЗЗП, а именно 1/ дали е в разрез с изискванията на добросъвестността; 2/създава ли значителна неравнопоставеност между правата на потребителя и банката; 3/ дали е в ущърб на потребителя; 4/ дали е индивидуално договорена; 5/ дали е съставена на ясен и разбираем език; 6/дали се отнася до основния предмет на договора, както и съответствието между цената и възнаграждението, от една страна, и стоката и услугата, която ще бъде доставена или извършена в замяна, и най- сетне, дали попада в някое от изключенията на чл.144 ЗЗП, и е следното :
В основния договор за кредит : чл.3, ал.1 - ал.3 относно дължимата договорна лихва, относно определянето й чрез базисен лихвен процент за малки фирми /БЛМФ/ и надбавка, и промяната й, както и непосочването в договора на механизъм, алгоритъм и начин на определяне на компонентите на лихвата и връзката им с обективно измерими критерии, които са извън контрола на банката; чл.4 относно прекомерността на санкцията от 10% над основната лихва, определена като наказателна надбавка; чл.5, ал.1 относно такса одобрение, чл.5, ал.2 такса подновяване и чл.5, ал.4 комисионна ангажимент, относно таксите като част от основния предмет на договора и цена на кредита, поради включването им впоследствие в главницата на т.нар. служебно преоформен дълг; чл.20 относно възможността на банката едностранно да променя тарифата за таксите и комисионните, което става задължително за страните по договора; чл.24 и чл.25 относно реда, условията и последиците от обявяване на кредита за предсрочно изискуем и съответствието им с чл.60, ал.2 ЗКИ.
В анекс №1 от 30.03.09г. : чл.3 относно съгласието за служебно преоформяне от банката на сумата на съществуващото просрочие чрез натрупването й към реалната главница на кредита, с оглед изискванията на добросъвестността и създаването на значително неравновесие между страните; чл.5 относно същото нарушение; чл.7 относно едностранна промяна на погасителен план при промяна на БЛПМФ във връзка с посоченото по- горе относно чл.3 на основния договор; чл.12 относно такса управление във връзка с посоченото по горе във вр. с чл.5 от основния договор.
В анекс №2 от 17.05.10г. : чл.2 относно т.нар. служебно преоформяне чрез натрупването към редовната главница на сумите по чл.2, ал.1, т.1-4, по съображенията относно чл.3 от анекс 1 по-горе; чл.3 и чл.4 относно изискването за добросъвестност, формулирането на клаузите на ясен и разбираем език и въвеждането на значително неравновесие в правата на страните; чл.7 относно прекомерността на санкцията 10 % над основния лихвен процент; чл.16 относно подписването на анекса при общи условия, които са неразделна част от договора.
В анекс №3 от 10.09.12г. : чл.2 , ал.1 относно т.нар. служебно преоформяне, при условията по- горе; чл.6а относно посочените по- горе условия на основния договор и анексите към него; чл.8 относно подписването на анекса при общи условия, неразделна част от него.
При разпределението на доказателствената тежест, в тежест на банката е да установи, че както договорът, така и анексите към него са индивидуално договорени, с всечки доказателствени средства. В тежест на ответниците е да установят както горните нарушения, така и допълнителни такива, които не са служебно посочени от съда. Затова следва да се допълни проектът за доклад.

ФАКТИ ПО ДЕЛОТО :

Изложените от ищеца факти в исковата молба относно сключването на договора за кредит и анексите към него, спирането на плащанията от ответниците и настъпването на условията за предсрочна изискуемост на кредита, подаването на заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, се оспорват изцяло, бланкетно и по принцип от ответниците, затова относно доказаните факти съдът прилага хронологичния критерий по времето на настъпването им.
На 10.07.2007г. между Българска пощенска банка -С. /Юробанк и ЕфДжи -С./ и С.-2. С. Х. – З., представляван от С. Х., бил сключен договор за банков кредит продукт бизнес-револвираща линия – плюс, №BL7411, по силата на който банката предоставила на кредитополучателя кредит във формата на кредитна линия от 80 000лв., със срок на погасяване 120 месеца, и при условията на договор за кредит, срещу обезпечение ипотека върху магазин домашни потреби от 139,91кв.м. /л.74-80 от т.д. № 80/14г. на ОС-С., по-долу т.д. 80/14г./.
С анекс № 1/30.03.09г. страните договорили облекчен ред за погасяване на кредита, като в продължение на дванадесет месеца кредитополучателят се задължавал да заплаща месечна вноска от 550лв., представляваща лихвената част от първоначалната анюитетна вноска по погасителния план /л.81-83 от т.д. № 80/14/
С анекс № 2/17.05.2010г. страните по договора, банката и кредитополучател-търговец се съгласили с оглед на това, че кредитополучателят изпитва временни затруднения за редовното погасяване на задълженията си кредита, както и желанието на банката да подпомага своите клиенти в затруднената финансова ситуация, по искане на кредитополучателя и въз основа на постигнатото между страните съгласие, да предоговорят съществуващите към датата на преоформяне задължения на кредитополучателя и съдлъжниците към банката, като всички дължими плащания във връзка с кредита, а именно просрочената главница, всички просрочени лихви по кредита всички такси и комисионни дължими във връзка с кредита, всички дължими застрахователни премии и други разноски във връзка с кредита, се преоформяли чрез натрупване към редовната усвоена и непогасена част от главницата по първоначално предоставения кредит, като общият размер на дълга по договора за кредит към датата на анекса бил 87 481,37лв., като това посочване на общия размер на дълга било индикативно, а действителния му размер щял да бъде посочен в погасителен план. С този анекс, освен т.нар. преоформяне на дълга, като съдлъжник е встъпила К.Х. /майка на С.Х./.
С анекс № 3/20.09.12г., страните по договора се съгласили на ново преоформяне на дълга, с удължаване на срока на договора до 21.08.22г., освобождаване на съдлъжника К.Х.и заменянето му с Х.Х. /баща на С.Х./, като оставащата към датата на месеца главница и лихва по кредита, се преоформя служебно чрез натрупване към редовната главница, като общият размер на дълга по договора за кредит включва сбора от усвоената и непогасена част от главницата от 90 462,06лв., натрупаните неплатени лихви за периода на облекчено погасяване на кредита по Анекс № 2 лихви от 0,00лв., всички просрочени главници и лихви, които към анекса са 7 142,63лв., и всички дължими такси, комисионни, застрахователни премии и други разноски по договора за кредит от 197,90лв., или дългът след анекса № 3 бил в размер на 97 802,59лв.
Погасителните планове към анексите са били предоставени от ищеца на л. 58-64 от делото.
По делото са били изслушани основна и допълнителна съдебно-икономически експертизи относно платените от ответниците вноски по дати и извършените от банката прихващания към дължимите суми по погасителните планове /л.262-270/.
Според допълнителното заключение /л.262/, р.ІV, т. 1 таблица 1, главницата по кредита била усвоена многократно, на части, както следва: 08.08.07-800лв. комисионна за отпускане на кредита, на 08.08.07г. – 46 133,65лв., на 10.08.07г. – 12 500лв., на 13.08.07г. – 20 000лв., на 31.08.08г. – 448,68лв., или до този момент 79 882,33лв. – многократно усвояване в рамките на лимита от 80 000лв. по първоначалния договор, като до този момент нямало платени вноски за погасяване на главница; на 31.03.09г. – 2 095,15лв., на 18.05.2010г. – 6 042лв., на 21.04.12г. в таблицата, в частта усвояване на кредита е посочена сумата 5 877,25лв., а едновременно с това е посочено основание погасяване на лихви от главницата от 5 887,25лв., на 11.09.12г. – 7 342,44лв., или преоформената главница, с натрупани непогасени суми съгласно анекс 1/30.03.09г. възлизала на 101 249,21лв.
Според извършените от длъжниците плащания, по р. ІV, т. 1, таблица 2, към усвоената, но непогасена главница, били прихванати сумите, както следва: на 18.05.10г. – 538,15лв., на 11.09.12г. – 703,49лв., на 11.09.12г. – 759,17лв., на 11.09.12г. – 691,29лв., на 11.09.12г. – 36,89лв., или общо до този момент 3 444,71лв., на 10.01.13г. – 386,69лв., на 10.01.13г. – 391,07лв., на 10.01.13г. 395,50лв., на 11.01.13г. – 279,70лв., на 14.01.13г.-70,00лв., на 14.01.13г.-50,29лв., или общо неиздължена главница към 14.01.13г., 5017,96лв.
Прихващанията за платени лихви и главници, в съответствие с извършените от ответниците плащания по кредита, допълнителната съдебно-икономическа експертиза е посочила в таблица, неразделна част, в р. ІV, т. 4 от заключението /л.263-268/. Според заключението, в тази му част, в периода от 08.08.07г. до 11.02.13г., от оставаща главница след анекс № 1 101 249,21лв. /преоформена главница с натрупани и непогасени суми, съгласно Анекс 1/ и след приспадането на 5 017,96лв., издължена главница след Анекс 1, оставала главница за погасяване от 96 231,25лв. В този период, според същата част от заключението, били платени 59 266,39лв. договорни възнаградителни лихви.
Според р.ІV, т. 6 от допълнителното заключение, на въпроса как е олихвяван кредита, експертизата е посочила, че видно от сключения договор за банков кредит продукт Бизнес-револвираща линия плюс от 19.07.07г. с дължимата годишна лихва по кредита включвала действащия базов лихвен процент – малки фирми /БЛПМФ/ за лева, обявен от банката, който към датата на сключване на договора бил 10 процента, намален с 0,5 пункта, или 9,5%. Дължимата от кердитополучателя годишна лихва се начислявала ежемесечно и била платима на 21-во число всеки месец при просрочие на дължими погасителни вноски, като при предсрочна изискуемост на кредита, дължимата лихва се увеличавала автоматично с неустойка за просрочие на главницата в размер на 10 пункта.
Съгласно чл.3, ал. 3 от договора за кредит, действащият БЛПМФ не подлежал на договаряне и промените в него ставали задължителни за страните, считано от първото 21 число след промяната му. Тази разпоредба важала дори в случай, че действащият БЛПМФ бил включен в тарифата или друг документ на банката, промените в който влизали в сила с приемането им от компетентните банкови органи. За промените в действащия БЛПФ банката уведомявала кредитополучателя чрез обявяването им в банковите салони, а ако БЛПМФ бил включен в тарифата – и на интернет-страницата й.
В таблица 1 и 2, неразделна част от заключението в тази му част /л.269/, са посочени промените в БЛПМФ в таблица 1 и олихвяването на съответните просрочия в таблица 2.
Според т.3 от допълнителното заключение /л.262-263/ последното погасяване на кредита било извършено на 14.01.13г., чрез вноска на каса във финансовия център З. от С.Х., в размер на 70лв., с основание за погасяване на кредит. Същата сума била осчетоводена от банката на 14.01.13г. за просрочени главници към 21.12.2012г.
На 11.02.13г. чрез вноска на каса във финансов център З. от К.Х., била внесена сума в размер на 800лв., с основание внос по кредит. На същата дата, 11.02.13г., от банката автоматично удържала комисионна от 0,05% върху главницата от 96 229,34лв., в размер на 48,12лв. и сумата от 751,88лв. за просрочени лихви по редовни главници към 21.01.13г. На тази дата – 11.02.13г. салдото по разплащателната сметка било станало 0,50лв. и след тази дата нямало движения по разплащателната сметка на търговеца.
Фактите, свързани с подаването на заявление за издаване на заповедта за незабавно изпълнение и изпълнителния лист не са спорни, било е спорно връчването на нотариалните покани за обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Според изслушаната съдебно-графологическа експертиза нотариалните покани за обявяване на предсрочната изискуемост са били връчени на 13.06.13г. на К.Х.. Не са представени доказателства от ищеца, въпреки възложената му тежест на доказване, че клаузите в основния договор и анексите са инидвидуално договорени.

ПРАВНИ ИЗВОДИ:

Искът е предявен от надлежна страна – банка-кредитор по сключен договор за кредит срещу кридитополучател и солидарен длъжник, след обявяване на предсрочна изискуемост на кредита и издаване на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист /като последният е обезсилен с влязло в сила решение/, подаване на възражение срещу заповедта и предявяване в срок на иска по чл. 422 ГПК, затова е процесуално допустим.
Разгледан по същество, е частично основателен.
Относно възраженията за неравноправни, респ. нищожни клаузи на договора за банков кредит и анексите към него.
На първо място, ответникът Х.Х., който е встъпил като солидарен съдлъжник по силата на анекс № 3/20.09.12г., има качеството на потребител по смисъла на §13, т.1 ЗЗП, а банката на търговец, по смисъла на § 13, т.2 от ДР на ЗЗП, затова има право на потребителска защита по посочения закон и транспонираната с него Директива 93/13/ЕИО. Това е така, защото той е физическо лице, което е встъпило в съществуващ дълг на търговец, а не е ползвало финансова услуга за извършвана от него като физическо лице търговска или професионална дейноС. Не се установява и някаква негова функционална връзка с предприятието или дейността на търговеца, просто Х. Х. като баща е встъпил в дълга на сина си С.Х., действащ като едноличен търговец. В този смисъл е разрешението на задължителната практика по чл. 290 ГПК в решение № 38/23.06.17г. по т.д. № 2754/15г. на І т.о. на ВКС, и цитираната там практика по т. 39 от решение по дело С-348/14, решение по дело С-110/14, С-119/11, или отговорът на правния въпрос, даден от ВКС е следният: физическо лице-съдлъжник по договор за банков кредит или обезпечаващ такъв, по който кредитополучателят е търговец, има качеството на потребител.
По конкретните твърдения за неравноправни клаузи. За да се извърши преценка за неравноправност, и следователно нищожност на договорна клауза, съобразно ЗЗП, е необходимо да са налице общите материалноправни предпоставки на чл. 143, чл. 145, ал. 2 и чл. 146, ал. 1 ЗЗП. Неравноправна, в този смисъл, е клауза, която1/ е в разрез с изискванията на добросъвестността; 2/ е в ущърб на потребителя; 3/ създава значителна неравнопоставеност между правата и задълженията на потребителя и търговеца; 4/не е индивидуално договорена; 5/ не е съставена на ясен и разбираем език; 6/ не се отнася до определянето на основния предмет на договора, както и съответствието между цената и възнаграждението, от една страна, и стоката и услугата, която ще бъде доставена или извършена в замяна, от друга.
Или за да е нищожна договорна клауза в договор, сключен с потребител, тя трябва да не е уговорена индивидуално и да осъществява фактическите състави на чл. 143 ЗЗП, като същевременно попада в някое от изключенията на чл. 144 ЗЗП. Едновременно с това, преценката за неравноправния характер на клаузата не следва да се ограничава до основанията на чл. 143, т.1-18 ЗЗП, поради неизчерпателния им характер, според чл. 143, т. 19 ЗЗП. В този смисъл, решение № 237/20.0117г. по т.д. № 2927/15г. на ВКС, І т.о.
В светлината на тези предварителни бележки, преценката за неравноправния характер на оспорваните клаузи е следната. Най-напред, след като е встъпил като съдлъжник, наред с кредитополучателя, за да отговаря солидарно с него, за целия дълг към момента на встъпването си по анекс № 3/20.09.12г., Х.Х. трябва да е встъпил в един валиден и съществуващ дълг. В този смисъл, защитата му като потребител налага преценка за неравноправност и нищожност на всички клаузи по основния договор и анексите /посочени в доклада по делото/ към момента на встъпването, за да се определи размера на дълга, в който е встъпил да отговаря солидарно с главния длъжник. Това е така, защото с чл. 6а, ал. 1 от анекса от 20.09.12г. Хр.Х. се е съгласил да встъпи като солидарен съдлъжник по чл. 101 ЗЗД в задълженията на кредитополучателя, при условията на договора за кредит и всички последвали анекси към него.
Относно възражението за неравноправност на чл. 3, ал. 1-ал. 3 от основния договор. Според чл. 3, ал. 1 от основния договор дължимата от кредитополучателя годишна лихва за предоставения кредит включва действащия базов лихвен процент – малки фирми /БЛПМФ/ за лева, обявен от банката и намален с 0,5 пункта. 2/ Към датата на подписване на настоящия договор обявения от банката БЛПМФ е в размер на 10 процента. 3/ Действащият БЛПФ не подлежи на договаряне и промените в него стават задължителни за страните, считано от първото 21-число след промяната му. Тази разпоредба важи дори и в случай, че действащият БЛПМФ е включен в тарифата или друг документ на банката, промените в който влизат в сила с приемането им компетентните банкови органи. За промените в действащия БЛПМФ банката уведомява кредитополучателя чрез обявяването им в банковите салони, а ако МЛПМФ е включен в тарифата – и на интеренет страницата й.
Клаузата на чл. 3, ал. 3 от основния договор, която предвижда възможност за банката едностранно да променя лихвения процент е неравноправна, по следните съображения: на първо място, клаузата не е индивидуално договорена, по съображенията, изложени по-горе в съобразителната част на решението. На следващо място, макар клаузата да попада в обхвата на понятията основен предмет на договора / отнася се до лихвата, цената на кредита/, и да е съставена на ясен и разбираем език, тя не съдържа никакъв обективен критерий, който да е извън контрола на търговеца, при изменението на който да възниква възможност за промяна на лихвата. Още повече липсва каквато и да е методика за промяна на лихвата, като конкретно разписана изчислителна процедура, която да посочва вид, количествено изражение и относителна тежест на някакви обективни фактори, които да дадат възможност на средния потребител да определи въз основа на какво и с колко се променя лихвата. Когато търговецът не се позовава на обективни фактори, които стоят извън неговия контрол, и при липса на изчислителна формула и/или методика, промяната на лихвата е изцяло под негов контрол, и той не може в свой интерес да я променя, без потребителят да има право да се откаже от договора.
Затова поведението на търговеца не може да се определи като добросъвестно, и запазването на клаузата и обвързаността на страните от нея, е незаконосъобразно. В този смисъл в решенията от 26.04.12г. по дело С-472/05 Invitel, решение от 21.03.13г. по дело С-92/11 RWE Vertieb и решение от 26.02.2015г. по дело С-143/13 Matei на СЕС, е изведено тълкуването, че механизмът и основанията за промяна на възнаградителната лихва и другите разходи по кредита трябва да са съставени на ясен и разбираем език, и да са включени в съдържанието на договора.
Липсата на обективен характер и на основателност на причината за изменението, както и непосочването на конкретни външни фактори за него, не могат да се компенсират от уведомяването за промяната, посочено в договора. Затова посочената клауза не попада в приложното поле на дерогиращата неравноправността норма на чл. 144, ал. 3, т. 1 ЗЗП, според решение № 205/07.11.16г. по т.д. № 154/16г. на ВКС, І т.о., а при липсата му, по аргумент на противното клаузата е неравноправна, и нищожна, според чл. 146 ЗЗП.
Тази нищожност действа по отношение на всички, а не само по отношение на съдлъжника-потребител, който се позовава на нея. Затова, при съобразяване на размера на дълга, който се претендира, и доколкото, според заключението на допълнителната съдебно-икономическа експертиза, р.ІV, т. 4, таблица 1 /л.269 от т.д. 92/14/, размерът на възнаградителните лихви е увеличаван за времето на действие на договора и анексите /от 9,50% на 13.60%, а след 21.04.10г. на 23,60%/, и доколкото при служебната проверка на неравноправна клауза, която не влияе на действителността на останалата част от договора, редовната главница трябва да се приема за олихвявана с базовия лихвен процент при сключването на договора от 9,5%, а увеличенията да не се вземат предвид.
Това обстоятелство обаче на практика не се е отразило на размера на дълга, защото усвоената и непогасена главница към 31.03.09г. е възлизала на 79 882,33лв., и ако към нея е следвало да бъдат капитализирани изтеклите редовни договорни лихви от 9,5% върху главницата за периода от 08.08.07.г. до 30.03.09г., изтеклите договорни лихви биха надхвърлили 11 000лв., т.е. значително повече от действително капитализирания размер от 5 887,25лв. /според заключението на л. 262 от т.д. № 42/14г/.
Затова и не може да се приеме, че анексът № 1/30.03.09г. е представлявал споразумение върху нищожен договор, по смисъла на чл. 366 ЗЗД, тъй като неравноправната, респ. нищожна клауза, по никакъв начин не се е отразила на размера на дълга в посока увеличение, или в ущърб на потребителя. Същото се отнася и за анекса № 2/17.05.2010г.
С анекса № 3/20.09.12г. обаче към усвоената и непогасена главница от 90 462,06лв. са били капитализирани и просрочени главници и лихви от 7 142,63лв., което е в ущърб на потребителя, тъй като значително увеличава олихвяемата главница за период от около 10 години до края на кредита, 21.08.22г., в нарушение е на принципите на добросъвестността, тъй като налага едно значително неравновесие в правата и задълженията на страните. Затова, в тази си част клаузата от анекса № 3/20.09.14г., чл. 2,ал.1, т. 3, е неравноправна, и следователно нищожна.
Затова към момента на обявяването на кредита за предсрочно изискуем, на 13.06.13г. главницата по него е възлизала на 90 659,96лв. по анекс № 3/10.0912г., /90 462,06лв. + 197,90лв./, договорна лихва от 9,5% увеличена с наказателна надбавка от 10 пункта, или 19,5% за периода 21.01.13г.-13.06.13г., която възлиза на 7 071,47лв., и банкови такси за същия период от 607,03лв. За тези суми искът е основателен и доказан и следва да се уважи, а в останалата част да се отхвърли като неоснователен. При преценка на останалите договорни клаузи в основния договор и анекса не се установи наличие на неравноправноС.
Ще следва ответниците С. Х. 2. и Х. Х. да се осъдят да заплатят на Юробанк България разноски, съразмерно на уважената част от иска от 5 515,83лв.
Ще следва ищецът Юробанк България да се осъди да заплати по 1 122,25лв. разноски на всеки от ответниците, съразмерно на отхвърлената част от иска.
Предвид на изложеното и на посоченото основание, съдът

Р Е Ш И :

ПРИЗНАВА за установено по иск на Юробанк България , Е. 0., със седалище и адрес на управление Г. С., район Витоша, ул. Околовръстен път № 260, чрез пълномощника А. Д. М., съдебен адрес Г.С., ул. Х. А. № 5. . 4, О. 9, по отношение на С. 2. С. Х., Е. 1., със седалище и адрес на управление Г. З., ул. Х. Смирненски № 28, чрез А. А. М., съдебен адрес Г. П., ул. Димитър Греков № 18, . 5, А. 13 и Х. С. Х., ЕГН *, чрез А. А. М., че в полза на банката съществува вземане по договор за банков кредит Продукт Бизнес-револвираща линия – плюс № BL7411/19.07.07г. и приложение към него от 19.07.07г. анекс № 1/30.03.09г., № 2/17.05.2010г. и № 3/10.09.12г., и за който е била издадена заповед за изпълнение № 233/25.10.13г. по ч.Г.д. № 375/13г. на РС-З., за следните суми, а именно: 1. 90 659,96лв. главница от 21.01.13г. до 13.06.13г.; 2. 7 071,47лв. договорни лихви от 21.01.13г. до 13.06.13г. и 3. 607,03лв. банкови такси от 21.01.13г. до 13.06.13г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 90 659,96лв. до 96 229,34лв. и за периода от 13.06.13г. до 21.10.13г., за разликата над 7 071,47лв. до 10 312,63лв. и за периода 21.01.13г. до 13.06.13г., като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА С. Х. 2. и Х. Х. да заплатят на Юробанк България разноски по делото от 5 515,83лв., съразмерно на уважената част от иска.
ОСЪЖДА Юробанк България да заплати на С. Х. 2. и Х. Х. по 1 122,25лв. разноски на всеки един съразмерно на отхвърлената част от иска.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщението му на страните пред Апелативен съд Пловдив.


ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :