И за да се произнесе ,взе в предвид следното :
Производството е по реда на чл.269 от ГПК, във връзка с чл. 422 от ГПК.
Смолянският окръжен съд е сезиран с въззивна жалба вх.№1642 от 29.05.2019година, депозирана Ч. куриер, с дата на изпращане 29.05.2019година от „. за С. на В.Е.,ЕИК:**, със седалище и адрес на управление Г. С., бУ. „Д. П. Д.“ №2. О. С. Л. .2, О. 4, представлявано от Николина Станчева и Мартин Деспов, депозирана Ч. Ю. А. Б., срещу решение №58/11.05.2019година, постановено по Г.д.№12482018година по описа на Районен съд Г..
С въззивната жалба се атакува постановеното първоинстанционно решение на районен съд изцяло, като се излагат оплаквания за неправилност на атакувания акт, поради неговата незаконосъобразност и съществени процесуални нарушения. Изразено е несъгласие относно направения от съда фактически извод, че договора за кредит е недействителен на основание чл. 22 от ЗПК, с мотивите, че не отговоря на изискванията на чл. 10, ал. 1 от ЗПК, тъй като размера на шрифта на договора е по-малък от 12. Изразява несъгласие, че размера на шрифта може да се установи и без нарочна техническа експертиза и твърди, че приложеният към делото препис на договора за заем е сканирано копие на оригинала и в зависимост от вида, техническите характеристики и използваните настройки на копирната машина, при сканиране образът губи част от графичните свойства на оригиналното изображение. Поддържа се оплакване в случай, че съдът е имал съмнения относно шрифта на процесния договор е следвало да укаже доказателствената тежест по отношение на този факт, което да даде възможност на ищеца да ангажира доказателства в тази насока, с което се обосновава допуснато съществено процесуално нарушение.
На следващо място се поддържа оплакване,че дори да се приеме, че процесния договор съдържа нищожни клаузи, неправилно съдът е отхвърлил изцяло претенцията на ищеца. Процесния договор попада в приложното поле на Закона за потребителския кредит, предвид което в случая безспорно е приложима императивната разпоредба на чл. 23 от ЗПК, съгласно която когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Позовава се на трайната съдебна практика на окръжните съдилища в страната. Иска се окръжният съд отмени атакуваното съдебно решение и се произнесе по съществото на спора.Претендира присъждане на правените разноски в хода на настоящето производство в размер на сума 350лева.
В постъпилия писмен отговор от насрещната страна по въззивната жалба, релевирана от назначения му О. П. адв.С. по реда и в срока по чл.263 ал.1 от ГПК се поддържа неоснователност на жалбата.
В съдебно заседание редовно и своевременно призован жалбоподателят не изпраща П., но в писмена молба предлага делото да се разгледа в негово отсъствие и излага съображения по същество.
В съдебно заседание въззиваемата М. С. се представлява от назначения О. П. адв. С.която поддържа неоснователност на жалбата.
Окръжният съд след като прецени събраните в хода на производството писмени доказателства и обсъди доводите на страните намира за установено следното:
Въззивната жалба е подадена от процесуално легитимирано лице-ищец в първоинстанционното производство, по реда и в срока по ГПК е редовна и допустима.
Разгледана по същество, въззивната жалба е частично основателна по следните съображения:
Производството по Г.д. № 124/2018г. на Чепеларския районен съд, решението по което е предмет на настоящата въззивна жалба, е образувано по искова молба на „. ЗА С. НА ВЗЕМАНИЯ” Е., ЕИК **, със седалище и адрес на управление Г. С., Р. р-н Л. ж.к. Люлин - 10, бУ. Д. П. Д. No 2. О. - С. Л. . 2, О. 4, представлявано от Мартин Деспов срещу М. Х. С., с назначен О. П. по реда на чл.47ал.6 от ГПК - адв. Иванка С. с която искова молба са предявени обективно съединени установителни искове, с правно основание чл.422, ал.1 вр. с чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1, чл.86 и чл.92 ЗЗД, с искане да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ответницата дължи на ищеца следните суми: главница 718, 64лв. по Договор за потребителск и кредит № 593371448/19.03.2016 г., сключен между „Провидент Файненшъл България“ ООД и М. Х. С., ведно със законната лихва върху главницата от 06.02.2018 г. до окончателното й изплащане, 134,65 лв., представляваща договорна лихва за периода от 11.04.2016 г. до 15.05.2017г., сумата от 19,77 лв., представляваща такса за оценка на досие, дължима за периода от 10.10.2016 г. до 15.05.2017 г., сумата от 375,52 лв., представляваща такса услуга „Кредит у дома“, начислена за периода от 12.09.2016 г. до 15.05.2017 г., и сумата от 53,06 лв. обезщетение за забава за периода от 19.05.2017 г. до 06.02.2018 г. Ищецът излага в исковата си молба фактически твърдения, че подал заявление по реда на чл.410 ГПК за издаване на заповед за изпълнение, връчена на основание чл.47, ал.5 ГПК и обосновава правният интерес да предяви настоящите искове.
Сочи, че на 19.03.2016 г. между ответницата и „Провидент файненшъл България“ ООД е сключен договор за потребителски паричен кредит № 593371448, съгласно който на М. С. като кредитополучател е предоставена сумата 750 лева по местоживеене. Съгласно клаузите на договора последната погасителна вноска по него e с падеж 15.05.2017 г, усвоената парична сума се олихвява с договорна лихва, месечния размер на която е фиксиран за целия срок на договора и се начислява от датата на отпускане на кредита. Сочи се, че договорната лихва по кредита е уговорена в размер на 147,94 лева, като общата стойност на усвоената главница и договорната лихва е в размер на 897,94 лева и следвало да се изплаща на 60 броя равни седмични погасителни вноски всяка в размер на 14,97 лева. Твърди се, че съгласно договора кредитополучателят следвало да заплати такса за оценка на кредитно досие в размер 37,50 лева, включена в седмичните погасителни вноски, всяка в размер на 0,63 лева. На кредитополучателя била предоставена допълнителна услуга изразяваща се в доставка на заемната сума в брой по неговото местоживеене и услуга по седмично С. на вноските по кредита също по местоживеене, наречена „кредит у дома“, за която С. дължи за заплащане сумата 639,73 лева. Сочи се също, че 30 % от таксата е равна на разходите свързани с организирането на допълнителната услуга „кредит у дома“, а останалата част е свързана с разходите на кредитодателя, направена за С. на седмичните вноски в дома на кредитополучателя. Тази такса следвало да се заплати на 60 броя равни вноски, всяка в размер на 10,66 лева.
На следващо място установява погасяване до момента сума в размер на 326,59 лева, с която са погасени такса за услуга „кредит у дома“ 264,21 лева, такса за оценка на досие 17,73 лева, договорна лихва 13,29 лева, главница 31,36 лева. Ищецът твърди, че на 19.05.2017 г. между „Провидент файненшъл България“ ООД и „. за С. на В. (понастоящем“. за С. на В. Е.) е сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия), по силата на който вземането на цедента срещу М. С. произтичащо от договор за потребителски кредит №593371448/19.03.2016 г. е прехвърлено в полза на цесионера, съгласно съдържащата се в договора за потребителски кредит клауза, уреждаща правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица. Излага твърдения, че цедентът е упълномощил цесионера да уведоми длъжника за извършената цесия, поради което ищецът е изпращал уведомителни писма на М. С., върнати невръчени. Иска се съда да приеме, че цесията е надлежно съобщена с връчване на уведомително писмо, приложено към исковата молба.
Ищецът твърди, че се снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.Г.д.№ 25/2018 год. по описа на Районен съд – Чепеларе срещу М. С. за сумите главница 718,64 лв., договорна лихва 134,65 лв. за периода от 11.04.2016 г. до 15.05.2017 г., такса за оценка на досие: 19,77 лв. за периода от 10.10.2016 г. до 15.05.2017 г., такса за услуга „Кредит у дома" 375,52 лв. за периода от 12.09.2016 г. до 15.05.2017 г. и обезщетение за забава в размер на 53,06 лв. за периода от 19.05.2017г. /датата на договора за цесия/ до 06.02.2018 г. -датата на подаване на заявлението в съда, както и законната лихва за забава върху главницата от 06.02.2018 г. до окончателното изплащане на задължението или сума в общ размер на: 1301,64 лева.
Моли съда да постанови съдебен акт, по силата на който да признае за установено по отношение на М. Х. С., че същата дължи на „. за С. на В. Е. сумите, за които е издадена заповедта за изпълнение.
В хода на разглеждане делото от районен съд, назначеният по реда на чл.47,ал.6 от ГПК О. П. на ответника с писмен отговор оспорва предявените искове, като счита, че връчването на уведомлението за цесия на особения П., назначен на М. С. не може да произведе действие, тъй като представителната власт на особения П. се изчерпва с осъществяване на процесуално представителство и не обхваща получаването на материално правни изявления и че съответно това съобщаване за цесията не може да произведе ефект. Сочи, че при липсата на надлежно уведомяване на ответника за цесията от страна на ищеца, искът се явява неоснователен. Навежда доводи за нищожност на договора за потребителски кредит поради наличието на неравноправни клаузи по него, като намира че клаузите на договора не са индивидуално уговорени по смисъла на чл.146, ал.2 ЗЗП. Оспорва твърдението в исковата молба, че М. С. е била запозната предварително с целия обем пред договорна и договорна информация, като твърди,че от приложения към исковата молба стандартен европейски формуляр не се установява твърдяното. Счита, че той съдържа бланкетна и хипотетична информация за общ размер на кредита от 1 000 лева. Твърди се, че в нарушения на чл.1 ДПК кредитодателят не е използвал кредитен консултант, който да не е негов служител. Счита, че В.А. е била лицето, което е предоставило на М. С. пред договорна информация, а също и лицето, Ч. което „Провидент файненшъл България“ ООД е действало при сключване на самия договор. Сочи се, че съгласно ЗПК преди сключване на договор за кредит, кредиторът следва да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже сключването на такъв.
На следващо място поддържа, че са нарушени разпоредбите на чл.11, ал.1, т.11 и 12 ЗПК, съгласно които договора за потребителски кредит трябва да съдържа информация за условията за издължаване на кредита от потребителя, влючително и погасителен план, че в случая такъв погасителен план не е наличен. Счита, че не става ясно как се определя размера на таксата „кредит у дома“ в двете й разновидности - за предоставяне кредита в брой и за С. на погасителните вноски по местоживеене на кредитополучателя. Поради липсата на погасителен план, счита че договора е нищожен на основание чл. 22 ЗПК. Навежда доводи за нищожност на клаузите за дължими такси „кредит у дома“ и за оценка на досие, на основание чл.21, ал.1 и 2 ЗПК. Твърди, че съгласно клаузата по чл. 25 от договора само 30 % от общия размер на таксата „кредит у дома“ е за компенсиране разходите на кредитора и останалата част - за негова печалба. Излага доводи, че по този начин се заобикаля правилото на чл. 19, ал. 4 ЗПК максимално допустимия процент на разходите на годишна база по потребителските кредити да е в размер не по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения. Моли съда да приеме в случай че не стигне до извод че клаузата за такса „кредит у дома“ е нищожна, че тя не се дължи. Таксата за оценка на досие счита, че е уговорена в нарушение на чл.10а, ал.2 ЗПК. Оспорва начисления лихвен процент по договор за потребителски кредит като неправомерно завишен, уговорен в противоречие с добрите нрави.
За да реши спора, първоинстанционният съд е събрал всички допустими,относими и необходими доказателства,представени от страните.
Въз основа на събраните по делото доказателства е прието възникване облигационна връзка между страните, въз основа на договор за потребителски кредит от 19.03.2016 г. със страни – кредитор „Провидент Файненшъл България“ ООД и клиент М. С. и съдържащ данни за предоставен на ответницата кредит в размер на 750 лв., договорена такса за оценка на досие в размер на 37,50 лв., общ размер на фиксирана лихва – 147,94 лв., представляваща 31,82 % годишно, като сборът на таксата и лихвата се равнява на 48,0% от годишния процент на разходите. Уговорена е и допълнително такса за услуга „кредит у дома“ в размер на 639,73 лв. и са отразени в съдържанието на договора общият размер на дължимата от кредитополучателя сума – 1575,17 лв., срок на договора в седмици – 60 (броя седмични плащания) с размер на седмичното плащане 26,26 лв., като последното е 2.83 лв., а първото се дължи на 26.03.2016 г. и денят от седмицата, в който се дължат плащанията е сряда.
Приета е за безспорно доказана активната легитимация на ищеца по делото, като кредитор по договор за цесия, установено с представен договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от 19.05.2017 г., Приложение №1 към същия договор и пълномощно към договора, че кредиторът по договора за потребителски кредит „Провидент Файненшъл България“ ООД е прехвърлил на „. за С. на В. Е. вземанията, които има спрямо кредитополучателя М. С. по сключения договор за потребителски кредит от 19.03.2016 г.
С атакуваното решение е прието също така предоставяне на заетата сума от 750лв. и неоснователност на възраженията на ответника за недоказаност на пред договорна информация, обосновано с приложения по делото стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити на основание чл.5 от ЗПК, подписан в деня на сключване на договора.
Относно възражението за недействителността на договора, поради неспазване на шрифта е направена констатация с помощта на програмата Fine Reader, че използваният шрифт е с различна големина,11,11.5 , в по-голямата си част 10 pt, и е изведен извод за нарушение разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗПК и е приета нищожност на договора за потребителски кредит в тази част.
Районен съд приема също така, че клаузите за дължими от ответника такси „кредит у дома“ и такса за оценка на досие са нищожни на основание чл. 21, ал.1 и 2 ЗПК, позовавайки се на чл.25 от договора, съгласно която разпоредба само 30 % от общия размер на таксите „кредит у дома“ е за компенсиране разходите на кредитора и останалата част по същество представлява печалба на кредитора. Прието е заобикаляне императивното правило на чл. 19, ал. 4 ЗПК максимално допустимият процент на разходите на годишна база (ГПР) по потребителските кредити да е в размер не по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения, определена с постановление на Министерския съвЕ. Съгласно сключения между страните договор спорните такси не са включени в ГПР, а ако се добавят към тази величина безспорно ще надхвърли лимита по чл. 19, ал. 4 от ЗПК, поради което е направен извод, че договорката за заплащането им се явява нищожна по аргумент от 21, ал. 1 ЗПК. Прието е също така, че не са ангажирани доказателства за изпълнението на услугата „кредит у дома“ от страна на ищеца, който по правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК следва Ч. пълно и главно доказване да установи това обстоятелство, за да обоснове възникването на задължението на ответника да заплати нейната стойност.
По отношение на таксата за оценка на досие, е прието противоречие на забраната на чл. 10а, ал. 2 ЗПК кредиторът да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.
С атакуваното решение е прието за установено от доказателствата по делото, включая и от заключението на ССЕ, че е налице неплатена главница от 610лв., както и че не може да бъде установена за дължима в настоящото производство, тъй като би се стигнало до подмяна на основанието на вземането, с което се обосновава отхвърляне на исковете.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е ограничен от посоченото в жалбата.
В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и допустимо.
От събраните по делото писмени доказателства е установено, че сключеният договор за паричен заем притежава необходимите и съществени елементи на договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 и сл. ЗПК. В разпоредбите на чл.10 - чл.12 ЗПК законодателят е предвидил специфични изисквания относно реда за сключване, формата и съдържанието на договора за потребителски кредит, нарушаването на част, от които води до неговата недействителност. Съгласно чл. 22 ЗПК когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал. 1, чл. 11 ал. 1 т. 7 – 12 и т. 20 и ал. 2 и чл.12 ал.1, т. 7-9 договорът за потребителски кредит е недействителен, като се касае за изначална недействителност, тъй като посочените в чл. 22 ЗПК императивни изисквания са относими към момента на сключването му. Неспазването на кое да е от тези изисквания законодателят е приел за достатъчно тежък порок, водещ до недействителност на договора.
Последиците от тази недействителност са уредени в чл.23 от ЗПК, съгласно който потребителят връща само чистата стойност на кредита и не дължи лихва и други разходи по кредита, т.е. отговорността на заемателя не отпада изцяло, а дължи само връщане на чистата стойност на кредита.
В настоящия случай е установено по делото, че не са спазени изискванията на чл.11,ал.1,т.11 от ЗПК, съгласно който договорът за потребителски кредит следва да съдържа условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването.
Вярно е, че процесният договор съдържа информация за размера, броя, дните на плащане на погасителните вноски, но в същия не е посочена последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми – не се съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, както и допълнителните разходи в случая такси за оценка на досие и услуга „кредит у дома“.
При това положение, за да е изпълнено изискването на закона, в договора следва да бъде посочено по ясен и разбираем за потребителя начин разпределението на погасителната вноска между различните дължими суми, както и последователността, в която същите ще се погасяват, което в случая не е направено. Съдържащата се в процесния договор информация е най - обща, не отговаря на изискването да е разбираема и недвусмислена и с нея не се конкретизира какво точно се включва в размера на месечната вноска като части от главницата,лихвата и посочените такси. Липсва погасителен план, подписан от потребителя.
След като не са спазени изискванията на чл. 11, ал.1, и т.11 от ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен, както правилно е прието от първонистанционния съд.
С въззивната жалба се оспорва единствено направеният извод за недействителност на договора за кредит единствено поради неспазване изискванията на ЗПК относно шрифта на договора за заем, който не е написан в шрифт 12, с твърдения за допуснати процесуални нарушения от районен съд, който не е указал на ищеца, че негова е доказателствената тежест за доказване размера на шрифта на процесния договор.
Настоящият състав счита оплакването за основателно, доколкото е приета с атакуваното решение недействителност на договора и на това основание. Съгласно чл. 10, ал.1 ЗПК договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12. Изискването е въведено с оглед избягване възможността съществени клаузи от договора да не бъдат прочетени от потребителя при сключването му поради използване на различни шрифтове. Видно е от представения по делото договор, че той е изписан с един и същи шрифт, по ясен и разбираем за длъжника начин, не е установено по надлежен начин, че той е по-малък от посочения в нормата размер и затова въззивният състав счита, че договорът не се явява недействителен на приетото от районен съд основание.
По делото е установено, че чистата стойност на кредита е в размер на 750,00 лева, като съобразно договора общият размер на плащанията на заемателя възлиза на 1575.17лева, от които такса за оценка на досие 37.50лева, общ размер на фиксирана лихва 147.94 лева,представляваща 31.82% годишно, равняващи се на 48% ГПР общо - 185.44лева, сумата 639.73лева такса услуга „кредит у дома“ и обезщетение за забава в размер на 53.06лева. Общият размер на дължима сума се дължи на 60 седмични вноски и размер на седмично плащане 26.26лева и на последната вноска 25.83лева, които представляват сбор от погасителните вноски. В последните са акумулирани части от дължимата главница, договорна (възнаградителна) лихва, такса оценка досие и такса доставка кредит у дома.
В исковата молба и т.12 от заявлението е посочено, че до момента извършените плащания от длъжника е сума в размер на 326.59 лева, от която са погасени такса услуга „кредит у дома“ в размер на 264.21 лева,т акса оценка на досие 17.73лева и,договорна лихва 13.29лева и главница 31.36лева.
Съгласно заключението на назначената и изслушана от районен съд съдебно икономическа експертиза, неоспорена от страните, М. С. е погасила 140 лева, от които изцяло три вноски и частично шест вноски, с последно плащане на 26.06.2016година. Вещото лице сочи още,че кредиторът е намалил вземането си за такси със 186.85лева, от които такса за оценка на досие с 15.84лева и такса „кредит у дома“ със 171.01лева.
При така установеното и с оглед приложението на разпоредбата на чл.23от ГПК настоящият състав не се съгласява с извода направен с атакуваното решение за недължимост на главницата, която според съда е в размер на 610 лева и която мотивира отхвърлителните претенции, обоснована с неидентичност на исковете по основание,период и размер на претенциите в заповедното производство.
Неправилно районен съд е отхвърлил претенцията за главница – сума в размер на 718.64 лева изцяло. Ищецът „. за С. на В. Е. като цесионер може да се легитимира като носител на материално право единствено за неизплатената главница по цедираното му вземане на заемодателя по заемния договор, доколкото само съществуващи вземания могат да се прехвърлят и сред тях не са вземанията за лихва, обезщетения за забава, такса оценка кредитно досие и такса кредит у дома.
Въззивният състав счита, че законосъобразно е приета нищожност на начислените такса оценка досие 37.50лева и 639.73лева такса за услугата кредит у дома върху всяко падежно плащане. Съгласно чл.10а, ал.2 от ЗПК кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. В чл.21, ал.1 всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. Поради изложеното настоящият състав приема, че таксата за оценка на досие и таксата за услуга кредит у дома са нищожни, не са породили действие и сумите са недължими.
Доколкото се касае за договор за потребителски заем, при констатиране на неравноправни клаузи, водещи до недействителност, съдът е длъжен да не ги прилага, но не е овластен да изменя съдържанието им - по арг. от чл. 6, параграф 1 от Директива 93/13/ЕИО, поради което се дължи чистата стойност на кредита – по арг. от чл. 23 ЗПК.
След като заявителят признава с исковата молба и заявлението плащане от длъжницата в общ размер на сума 326.59 лева и с оглед изложената по-горе недействителност на договора, следва да се приеме, че е погасявана главницата в този размер, поради което извода е, че остава дължима за плащане главница в размер на 433,10 лева, по отношение на която сума установителният иск по чл.422,ал.1 от ЗЗД е основателен и атакуваното решение следва като неправилно да бъде отменено, а предявеният установителен иск в тази част ще следва да бъде уважен.
В останалата част, исковете на ищеца са неоснователни и законосъобразно е постановено отхвърляне, поради което решението следва да бъде потвърдено.
От присъдените разноски в заповедното производство за д.т. 26,03лв., съответно за юрисконсулско възнаграждение 50.00лв., след редуцирането им, съобразно отхвърлената част от исковете, в тежест на ответника следва да се възложат 41.93лв.
С оглед изхода на спора и тъй като са своевременно поискани се дължат направените разноски по делото пред районен и окръжен съд съобразно уважената част от исковете за заплатена държавна такса -25лева за произовдството пред окръжен съд и 50лева пред районен съди, за юрисконсултско възнаграждение в размер на по 100 лева за всяка инстанция, който размер е минималния съгласно чл. 2. ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, както и внесения от ищеца и жалбоподател за първоинстанционното и настоящето производство възнаграждение за назначения О. П. на ответницата на сума 322 лева за всяка инстанция.
Или в производството или за направените разноски съразмерно уважената част от исковете в производство пред районен съд въззиваемата дължи на А. за С. на вземания Е. сумата - 157.84лева, а за производсдтвото пред районен съд сумата – 148.73лева.
С оглед изхода на спора се дължат и направените разноски от въззиваемата, но такива не са претендирани няма доказателства да са направени, поради което не следва да бъдат присъждани.
Мотивиран от гореизложеното Смолянският окръжен съд, в настоящия си състав
Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение №58 от 11.05.2019година,постановено по Г.д.№124/2018година по описа на Районен съд Г., в частта, с която е отхвърлен предявеният от „. ЗА С. НА ВЗЕМАНИЯ” Е., ЕИК**, със седалище и адрес на управление Г. С., Р. р-н Л. ж.к. Люлин - 10, бУ. Д. П. Д. No 2. О. - С. Л. . 2, О. 4, представлявано от Мартин Деспов срещу М. Х. С. ЕГН: *, с адрес Г., У.П. №1, иск с правно основание чл.422 ГПК, вр. чл.240 ЗЗД и чл.86 ЗЗД за установяване съществуването на паричното притезание, удостоверено в заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №14/06.02.2018 г. по ч.Г.д. №25/2018 г. по описа на Районен съд –Чепеларе да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата 433.41 лв. (четиристотин тридесет и лева, четиридесет и една стотинка), представляващи главница по договор за потребителски кредит № 593371448/19.03.2016 г., сключен между „Провидент Файненшъл България“ ООД и М. Х. С., ведно със законната лихва върху главницата от 06.02.2018 г. до окончателното й изплащане и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М. Х. С. ЕГН: *, с адрес Г., У.П. №1, че дължи на ищеца „. ЗА С. НА ВЗЕМАНИЯ” Е., ЕИК **, със седалище и адрес на управление Г. С., Р. р-н Л. ж.к. Люлин - 10, бУ. Д. П. Д. No 2. О. - С. Л. . 2, О. 4, представлявано от Мартин Деспов сумата 433.41 лв. (четиристотин тридесет и лева, четиридесет и една стотинка), представляващи дължима главница по договор за потребителски кредит № 593371448/19.03.2016 г., сключен между „Провидент Файненшъл България“ ООД и М. Х. С., за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №14/06.02.2018 г. по ч.Г.д. №25/2018 г. по описа на Районен съд –Чепеларе.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата част, с която са отхвърлени предявените искове от „. за С. на В. Е., ЕИК: *** със седалище и адрес на управление Г. С., бУ. „Д. П. Д.“ №2. О. С. Л. .2, О. 4, представлявано от Николина Станчева и Мартин Деспов, срещу М. Х. С. ЕГН: *, с адрес Г., У.П. №1, иск с правно основание чл.422 ГПК, вр. чл.240 ЗЗД и чл.86 ЗЗД за установяване съществуването на паричното притезание, удостоверено в заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №14/06.02.2018 г. по ч.Г.д. №25/2018 г. по описа на Районен съд –Чепеларе за следните суми: дължима главница по договор за потребителски кредит № 593371448/19.03.2016 г., сключен между „Провидент Файненшъл България“ ООД и М. Х. С., в разликата над 433.41лева до 718.64 лева, сумата 134,65 лв., представляваща договорна лихва за периода от 11.04.2016 г. до 15.05.2017г., сумата от 19,77 лв., представляваща такса за оценка на досие, дължима за периода от 10.10.2016 г. до 15.05.2017 г., сумата от 375,52 лв., представляваща такса услуга „кредит у дома“, начислена за периода от 12.09.2016 г. до 15.05.2017 г., и сумата от 53,06 лв. обезщетение за забава за периода от 19.05.2017 г. до 06.02.2018 г. като законосъобразно постановено.
ОСЪЖДА М. Х. С. да заплати на „. ЗА С. НА ВЗЕМАНИЯ” Е., ЕИК **, със седалище и адрес на управление Г. С., Р. р-н Л. ж.к. Люлин - 10, бУ. Д. П. Д. No 2. О. - С. Л. . 2, О. 4, представлявано от Мартин Деспов направените разноски пред Смолянския окръжен съд съразмерно уважената част от жалбата в размер на сумата - 148.73лева (сто четиридесет и осем лева, седемдесет и три стотинки).
ОСЪЖДА М. Х. С. да заплати на „. ЗА С. НА ВЗЕМАНИЯ” Е., ЕИК**, със седалище и адрес на управление Г. С., Р. р-н Л. ж.к. Люлин - 10, бУ. Д. П. Д. No 2. О. - С. Л. . 2, О. 4, представлявано от Мартин Деспов направените разноски пред Чепеларския районен съд в размер на сумата 157.84 лева (сто петдесет и седем лева,оседемдесет и четири стотинки).
ОСЪЖДА М. Х. С. да заплати на „. ЗА С. НА ВЗЕМАНИЯ” Е., ЕИК/**, със седалище и адрес на управление Г. С., Р. р-н Л. ж.к. Люлин - 10, бУ. Д. П. Д. No 2. О. - С. Л. . 2, О. 4, представлявано от Мартин Деспов направените разноски в заповедното производство в размер на сумата 41.93 лева(четиридесет и един лев, деветдесет и три стотинки).
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: