Решение № 16

към дело: 20185400500393
Дата: 01/14/2019 г.
Председател:Тоничка Кисьова
Членове:Мария Славчева
Деян Вътов
Съдържание

Производството е по реда на чл.267 от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба с вх.№ с вх.№ 8508/04.10.2018г., изпратена по куриер на 02.10.2018г. от З. „. Б., с ЕИК ****, със седалище и А. на управление Г., бУ."Княз А. Д." № **, представлявано от изпълнителните директори А. А. и О. П. чрез пълномощника им А. М. срещу Решение № 426/16.08.2018г., постановено по Г.д.№ 58/2018г. по описа на Смолянски районен С. в отхвърлителната му Ч. с оплакване за неправилност и необоснованост на решението в тази му Ч.. Излагат се доводи, че правните изводи на районния С. са в противоречие с материалния закон и установените по делото факти. Съдът е уважил иска само относно претендираните лизингови вноски с настъпил падеж към датата на прекратяване на Договор за лизинг №941 ПА от 29.05.2008г. и го е отхвърлил по отношение на вноските с ненастъпил падеж, като е приел, че лизингодателят “АутоБохемия” не може да претендира изпълнението им от страна на лизингополучателя С. М., респективно дружеството не е следвало да включи тези лизингови вноски в платеното застрахователно обезщетение. Районният С. е приел още, че съгласно раздел III, т.1 от Общите условия за застрахованe, лизинговите вноски с ненастъпил падеж към датата на прекратяване на Договора за лизинг не се включват в застрахователното обезщетение, поради което дружеството е извършило неоснователно плащане. Сочи се, че съдът неправилно е тълкувал посочената клауза и погрешно е приложил разпоредбата на чл.213 от КЗ/отм./ В случая застрахователното дружеството е изплатило на застрахования застрахователно обезщетение, в размер на 28 548.62 лева, от което следва, че същото има право да претендира за плащане от причинителя на вредата именно посочената сума. В случая се претендира сумата от 21 028.62 лева, тъй като от застрахователно обезщетение е приспадната продажната цена на лизинговия автомобил, в размер на 7 520 лева. Неправилен е изводът на съда, че обхвата на застрахователното обезщетение е определен в клаузата на раздел III, т.11, съгласно която по застраховката са покрити преките загуби на застрахования вследствие неиздължаване от страна на лизингополучателя на лизингови вноски съгласно валиден договор за лизинг. Застрахователното обезщетение, дължимо от застрахователя е определено в раздел X, т.4 и се равнява на сумата на неиздължените лизингови вноски по погасителния план към договора за лизинг, намалени с начислените по договора лихви, такси и други подобни, самоучастието на застрахования, записано в застрахователната полица и неизплатена застрахователна премия, ако има такава. Поддържа се, че обжалваното решение е в противоречие с уговореното между страните в раздел X, т.4 от Общите условия и съответно с чл.9 и чл.20а от ЗЗД. Сочи се още, че неправилно съдът е приел, че лизинговия автомобил е върнат от лизингополучателя С. М. на лизингодателя “АутоБохемия” , към датата към която последният е уведомил дружеството за настъпило застрахователно събитие по Застраховката и съответно към датата на плащане на застрахователното обезщетение. Твърди се, че от С. М. не са представени доказателства, от които да се установи този факт, поради което този факт е недоказан. По делото са представени доказателства относно изпратено писмо от “АутоБохемия” до С. М. с изх. №34/28.05.2009г. за плащане на дължимите лизингови вноски, в което се съдържа уведомяване, че при неизпълнение Договорът за лизинг ще бъде прекратен с всички произтичащи от това последици, а съгласно чл.26, т.12 от Общите условия към Договора за лизинг, при прекратяване на договора лизингополучателят е длъжен да върне незабавно автомобила. Предвид факта, че поканата е получена от С. М. на 01.06.2009г. и съобразявайки изтичането на предоставения 3-дневния срок за изпълнение, то С. М. е следвало да върне лизинговия автомобил на 05.06.2009г. По делото не са представени доказателства, че към датата на плащане на застрахователното обезщетение лизинговият автомобил е върнат от С. М. на лизингодателя “АутоБохемия” . След като е уведомено от застрахования лизингодател “АутоБохемия” за настъпило застрахователно събитие по Застраховката, а именно спиране на плащането на лизинговите вноски от лизингополучателя, и след като е съобразило, че лизинговият автомобил не е върнат от лизингополучателя, дружеството е изплатило застрахователно обезщетение, включващо всички неизплатени лизингови вноски. В случая съдът не е съобразил какъв е видът на застраховката, както и че увреждането се изразява в неплащане на лизингови вноски. Застраховката е имуществена застраховка, която покрива риска от настъпване на финансови загуби за застрахованото лице, а финансовите загуби представляват имуществената вреда на застрахования. Налице е причинно-следствена връзка между финансовите загуби за застрахованото лице и действията на насрещната страна. В резултат на настъпилото застрахователно събитие, дружеството е заплатило застрахователно обезщетение, с което е осъществен фактическият състав на чл.213, ал.1, изр. първо от КЗ/отм./, поради което с извършеното плащане застрахователят е встъпил в правата на застрахования срещу причинителя на вредата до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Твърди се в жалбата, че съдът правилно е приел, че е налице валидна застраховка, но е направил погрешен извод относно покрития риск и съответно, кое имуществено увреждане представлява застрахователно събитие. Лизинговите вноски са материалното благо, оценимо в пари, което обуславя застрахователния интерес. Именно рискът от накърняване на това благо обуславя застрахователния интерес. Затова застрахователят не встъпва в правата на лизингодателя по договора за лизинг, а има свои права като увредено лице, и съответно има право да получи размера на платеното обезщетение от причинителя на имуществената загуба. Застрахователят има свои собствени права, които произтичат пряко от закона с плащането на застрахователно обезщетение, поради отговорността на трето лице и затова има правото да търси по пътя на регреса всичко, което е платил на застрахования. Регресните му права следват от закона. В случая лизингополучателят не е заплащал изискуемите лизингови вноски, от което следва, че за неизпълнението отговаря съгласно чл.81, ал.2 от ЗЗД. Изпадането в забава на длъжника-лизингополучател, води до правото на кредитора-лизингодател да прекрати договора предсрочно. Лизингополучателят е спрял плащанията по договора за лизинг, с което е причинил имуществена вреда на застрахованото лице, за която отговаря на деликтно основание - чл.51 от ЗЗД във вр. с чл.213 от КЗ/отм./ Моли да бъде отменено решението в обжалваната Ч. и бъде уважен изцяло предявеният иск.Претендира за разноски по делото.
В срока по чл.263,ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба с вх.№ 10028/19.11.2018г. от С. З. М. чрез пълномощника му А. Р., в който се оспорва същата като неоснователна. Излагат се доводи, че правилно районният С. е приел, че лизинговите вноски за периода от предсрочното прекратяване на договора за лизинг до крайния срок на договора не се обхващат от застрахователното обезщетение по договор за застраховка „Загуби вследствие неплащане на лизингови вноски“, което се установява от приложените общи условия, раздел III „Застрахователно покритие". В договора за лизинг не е предвидена разпоредба, съгласно която лизингополучателят да дължи цялата лизингова цена при прекратяване на договора и връщане на автомобила. Затова изискуеми и дължими са единствено вноските с настъпил падеж до датата на прекратяване на лизинговия договор, която дата според самия ищец е настъпила на 05.06.2009г. Следователно към датата на прекратяване на договора съгласно заключението на вещото лице са дължими само сумите, посочени в колона 6 от приложената таблица от номер 1 до номер 11 включително, представляващи месечни лизингови вноски до датата 15.05.2009 г., които са в общ размер на 3 094.72 лева. Затова правилно е прието, че застрахователят е бил задължен да покрие единствено като застрахователно събитие сумата от 3 094,72 лева, която е била дължима като неизплатена по лизинговия договор, но неправилно се приема, че изобщо е налице валидна застраховка. При суброгиране в правата на застрахования, застрахователят не може да има повече права от застрахования лизингодател към длъжника-лизингополучател. По време на действието на договора за лизинг лизингополучателят не дължи заплащане на лизингодателя на лизинговите вноски с ненастъпил падеж, а при предсрочно прекратяване на договора за лизинг и връщане на лизинговата вещ всяка от страните се освобождава от бъдещите си основни задължения по лизинговия договор, поради което лизинговите вноски с ненастъпил падеж към момента на прекратяване на договора не се дължат и за тях застрахователят не се суборгира в правата на застрахования-лизингодател по реда на чл.213 КЗ/отм./. С оглед на това правилно съдът е приел, че платеното над сумата от 3 094.72 лева от страна на застрахователя е платено без правно основание и е недължимо платено, поради което не би могло да се претендира по силата на регресната отговорност.По повод обхвата на застрахователното обезщетение следва да се има в предвид, че в раздел III, т.4 от Общите условия е посочено, че обезщетение по застраховката се дължи при условие, че след искане към лизингополучателя, застрахованият е в невъзможност да получи обекта обратно и че е изтекъл гратисния период в полицата. В случая по делото не са представени данни да е изпълнено това условие, което изцяло изключва възможността да се иска плащане по тази полица.Посочената от жалбоподателя клаузата на раздел X,т.4 от Общите условия относно обхвата на застрахователно обезщетение е идентична по смисъл с приложената от съда клауза на т.1 от раздел III „Застрахователно покритие“ от Общите условия, като и двете клаузи определят застрахователното обезщетение в размер само на сумата на неиздължените лизингови вноски по погасителен план, а това са вноските само с настъпил падеж до датата на прекратяване на лизинговия договор, още повече, че от ищеца се представя застрахователна полица № *000002 сключена е „АутоБохемия “ на 08.08.2006г., като към нея е включен Добавък № 1, от който е видно, че към полицата се договарят изключения и промени в Общите условия, но посочените като номерация текстове не съществуват в представените Общи условия. С доклада по делото в тежест на ищеца е разпределено от районния С. доказване настъпването на застрахователното събитие, с оглед правния му интерес, но жалбоподателят за първи път във въззивната жалба коментира кога му е върнат автомобила, а освен това са налице доказателства, че същият е бил продаден на трето лице през 2010г. за сумата от 7 520 лева, която сума е приспадната от претендираното задължение. Лизингодателят не е информирал застрахователя, че е получил обратно лизинговата вещ, а само е изпратено съобщение за непокрити вноски по лизинга, от което съобщение не може да се установи идентичност между застрахователната полица, договора за лизинг и самата вещ. С получаването обратно на автомобила се прекратява действието на договора за лизинг и лизингодателя има основание да претендира единствено сумите, чиято изискуемост е настъпила до момента на прекратяване на договора и които не са платени от лизингополучателя. Съгласно раздел X не са представени всички необходими документи доказващи основанието и размера на дължимото се плащане по полицата, а в т.7 от този раздел е предвидено, че застрахователят се освобождава от отговорност при връщане на обекта, отдаден на лизинг, поради което не е следвало да се изплаща застрахователното обезщетение. След като в договора за лизинг не е предвидено при прекратяване на договора и връщане на автомобила да се дължи от лизингополучателя цялата лизингова цена, а единствено изискуемата сума от лизингополучателя, то дължимата сума е тази, дължима до 05.06.2009г., която е в размер на 3 094.72 лева. В отговора се твърди още, че от страна на ищеца не е доказано наличието на валидно възникнало застрахователно правоотношение между З. „. Б. и „АутоБохемия“ по отношение на процесния автомобил, поради липса на съгласие за включването му в общата застрахователна полица, тъй като добавъкът не носи подписа на застрахования, както и поради непредставянето му в оригинал при последиците на чл.183 от ГПК следва да се приеме, че такъв не съществува. Моли да бъде потвърдено решението в обжалваната му Ч.. Претендира за разноски.
Постъпила е и въззивна жалба с вх.№ 7869/04.09.2018г. от С. З. М. с ЕГН * чрез пълномощника му А. Р. срещу Решение № 426/16.08.2018г., постановено по Г.д.№ 58/2018г. по описа на Смолянски районен С. в частта му, с която е уважен искът и в частта му с която е осъден да заплати разноски по делото с оплакване за неправилност, поради нарушаване на материалния и процесуалния закон и необоснованост. Излагат се доводи, че неправилно районният С. е приел, че е възникнало регресно право, тъй като ищецът не доказва валидно възникнало застрахователно правоотношение между З. „." Б. и "АутоБохемия" по отношение на процесния автомобил, поради липса на съгласие за сключването му в общата застрахователна полица-добавъкът не носи подписа на застрахования, а представения Добавък № 1002АВ е посочен различен номер на застрахователна полица, не е посочен номера на застрахователния договор, нито е установено дали са платени застрахователни премии. След като добавъкът не е подписан от застрахования и не се представя в оригинал след като е поискан, съгласно чл.183 от ГПК, районният С. е следвало да го изключи от доказателствата по делото. Представения от "АутоБохемия" Добавък е с № 00146 и също не е подписан от застрахования, като изрично е посочено, че не е дубликат. По делото не е спорно, че на 29.05.2008г. С. М. е сключил с "АутоБохемия" договор за лизинг № ***, по силата на който му е предоставен автомобил марка Шкода, модел "Октавия" за сумата от 21 347 евро, като от вещото лице е установено, че първоначалната вноска от 3 835 евро е платена, както и дължимите лизингови вноски. Ищецът твърди, че договорът за лизинг е прекратен на 05.06.2009г., като към тази дата лизингополучателят е дължал само сумите посочени в колона 6 от номер 1 до номер 11 включително от приложената към заключението на вещото лице таблица, представляващи месечни лизингови вноски до 15.05.2009г. в общ размер на 3 094,72 лева. Не е спорно и обстоятелството, че лизингодателят е получил обратно автомобила и го е продал на трето лице през 2010 г. за сумата от 7520 лева. Твърди се още, че правилно районният С. е приел, че лизинговите вноски от предсрочното прекратяване на договора до крайния му срок не се обхващат от застраховатеното обезщетение по договора за застраховка "Загуби вследствие неплащане на лизингови вноски", което е видно и от представените Общи условия, раздел ІІІ "Застрахователно покритие", поради което застрахователят би следвало да покрие единствено сумата от 3 094,72 лева като застрахователно събитие, но от доказателствата по делото не се установява валидно възникнало застрахователно правоотношение. Застрахователят е получил от продажбата на автомобила сумата от 7520 лева, която сума следва да се приспадне от претендираната сума от 3 094,72 лева. На това самостоятелно основание исковата молба следва да се отхвърли като неоснователна, доколкото не е налице увреждане на застрахователя. Затова платеното над сумата от 3 094,72 лева е платено без основание, поради което не може да се претендира от лизингополучателя по силата на регресната отговорност. Твърди се също, че лизингополучателят едва през 2017г. е разбрал за съществуването на застраховка за неплащане на лизингови вноски и че има насочена срещу него претенция. Към представената от ищеца застрахователна полица е включен и Добавък № 1, от който е видно, че към полицата се уговарят изключения и промени в Общите условия, но посочените като номерация текстове от Общите условия не съответстват на представените такива. В раздел ІІІ,т.4 от представените Общи условия е предвидено, че обезщетение се дължи при условие, че след искане към лизингополучателя застрахованият е в невъзможност да получи обекта обратно и че е изтекъл гратисния период в полицата.Твърди се, че по делото не са представени данни да е изпълнено това задължение, което изключва възможността да се иска плащане по тази полица. Лизингодателят не е информирал застрахователя, че е получил обратно лизинговата вещ, а само е изпратил съобщение за непокритите лизингови вноски, от което не се установява идентичност между застрахователната полица, договора за лизинг и самата лизингова вещ. От раздел Х от ОУ е видно, че застрахователят се освобождава от отговорност при връщане на обекта, отдаден на лизинг, с оглед на което застрахователят не е следвало да изплаща застрахователно обезщетение на лизингодателя и след като същото е платено без основание, то не е налице и основание за суброгация в правата на лизингодателя и респективно за регресна отговорност. Твърди се още, че е налице нарушение на описаните в раздел ХІ от ОУ условия за регресна дейност. От представеното суброгационно писмо е видно, че е издадено две седмици преди плащането, поради което не е ясно как се потвърждава плащенето на застрахователно обезщетение. Сочи се също, че клаузата на раздел ХІІ,т.2 от ОУ е нищожна, тъй като е насочена изцяло срещу интересите на лизингополучателя. Твърди се, че по делото не се доказва от събраните доказателства валидно възникнало застрахователно правоотношение, поради което претенцията на ищеца е недопустима, а по същество неоснователна, като алтернативно се поддържа, че е погасена по давност. Моли да бъде отменено решението в обжалваната Ч. и в частта за разноските и бъде отхвърлен изцяло предявения иск. Претендира за разноски по делото за двете съдебни инстанции.
В срока по чл.263,ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба с вх.№ 8560/05.10.2018г. от З. „. Б. чрез пълномощника му А. М. в който се оспорва същата като неоснователна. Излагат се доводи за неоснователност на оплакването, че между З. „. Б. и "АутоБохемия" не е възникнало застрахователно правоотношение, тъй като това обстоятелство се установява не само от посочения Добавък, но и от другите приети по делото писмени доказателства: уведомлението за изплащане на застрахователно обезщетение с изх.№ 350/28.05.2009г., Суброгационно писмо от 01.04.2010г., кредитен превод за изплащане на обезщетение в размер на 28 548,62лв. от 15.04.2010г., Договор за покупко-продажба на МПС от 29.06.2010г., поради което и съдът правилно е приел, че договорът за лизинг е включен в застрахователното покритие. Неоснователно е и твърдението, че в застрахователното обезщетение е следвало да бъдат включени само неплатените лизингови вноски с настъпил падеж, тъй като съгласно раздел Х,т.4 от ОУ застрахователното обезщетение се равнява на сумата от неиздължените лизингови вноски по погасителния план. Твърди се още, че по делото не е установено, че лизинговият автомобил е върнат от лизингополучателя към датата на която лизингодателя е уведомил застрахователя за настъпване на застрахователното събитие и съответно към датата на плащане на застрахователното обезщетение./раздел ІІІ,т.4 от ОУ/. До лизингополучателя е изпратено писмо изх.№ 34/28.05.2009г., с което е уведомен, че не е изплатил лизингови вноски и при неизпълнение договорът за лизинг ще бъде прекратен, при което съгласно чл.26,т.12 от договора ще бъде длъжен да върне автомобила. Предвид факта, че писмото е получено на 01.06.2018г. и предвид изтичането на дадения му 3-дневен срок лизингополучателя е следвало да върне автомобила на 05.06.2009г., за което същият не представя доказателства. Моли да бъде потвърдено решението в обжалваната Ч. като правилно. Претендира за разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят З. „. Б. чрез пълномощника си в представено писмено становище поддържа жалбата си и оспорва жалбата на насрещната страна.
Жалбоподателят С. З. М. чрез пълномощника си А. Р. поддържа жалбата си и оспорва жалбата, подадена от З. „. Б.
Смолянският О. С., като взе предвид оплакванията във въззивните жалби, възраженията в отговорите и след преценка на събраните поделото доказателства счита, че въззивните жалби са подадени в срок, от надлежни страни, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което са процесуално допустими.
Разгледани по същество въззивните жалби са неоснователни, а обжалваното решение, преценено по реда на чл.269 от ГПК е валидно, допустимо и правилно по следните съображения:
Със Заявление вх.№ 4310/14.05.2012г. заявителят З. „. Б. е поискал издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу С. З. М. за сумата от 21 028,62 лева, представляваща регресна претенция на основание чл.213,ал.1 от КЗ, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 14.05.2012г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 1212,92лв. разноски за адвокатско възнаграждение и 420,57 лева разноски за държавна такса. По образуваното ч.Г.д.№ 568/2012г. е издадена Заповед за изпълнение № 1335/19.05.2012г. за претендираните суми. В срока по чл.414, ал.2 от ГПК е постъпило писмено възражение срещу горната заповед от длъжника С. М., като с Разпореждане №2863/27.11.2017г. заповедния С. е указал на заявителя З. „. Б. Г., че в едномесечен срок от получаване на съобщението може да предяви срещу длъжника по издадената заповед за изпълнение иск за установяване на вземането, си като довнесе дължимата държавна такса. Разпореждането е получено от заявителя на 08.12.2017г. и същият в едномесечния срок по чл.415,ал.4 от ГПК е подал иск по пощата на 08.01.2018г. с вх.№ 281/10.01.2018г. по който е образувано настоящето дело.
Районният С. е сезиран с иск с правно основание чл.422,ал.1 от ГПК във вр. с чл.213,ал.1 от КЗ/отм./ от З. „. Б. срещу ответника С. З. М. за заплащане на сумата от 21 028,62 лева, представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение на застрахованото лице "АутоБохемия" по покрит застрахователен риск-неплащане на лизингови вноски по застрахователна полица № 1640/0/06/218/0000002, ведно със законната лихва от подаване на заявлението-14.05.2012г. до окончателното изплащане на сумата. Ищецът е поддържал твърдение, че между застрахованото лице "АутоБохемия" и ответника С. З. М. е сключен Договор за лизинг № 941 ПА, по силата на който дружеството е отдало на ответника на финансов лизинг лек автомобил марка "Шкода", модел "Октавия" с рег.№ СА *** МТ, а лизингодателя "АутоБохемия" е сключил с ищеца З. „. Б. Договор за застраховка "Загуби вследствие неплащане на лизингови вноски". След като лизингодателят е уведомил застрахователя, че лизингополучателя М. е спрял плащането на лизинговите вноски по предявената застрахователна претенция ищцовото Д. е заплатило на застрахования застрахователно обезщетение в размер на 28 548,62 лева, представляващо неизплатените лизингови вноски по договора за лизинг, като с изплащането на обезщетението е встъпило в правата на застрахованото лице, което впоследствие е установило е фактическа власт върху автомобила и се е разпоредило с него за сумата от 7,520 лева, поради което претенцията е за сумата от 21 028,62 лева.
Искът е оспорен с твърдението, че след като сключения договор за лизинг е прекратен през 2010г. и автомобилът е върнат обратно на лизингодателя, то лизинговите вноски до крайния срок на договора не се обхващат от застрахователното обезщетение по договора за застраховка. Застрахователното събитие е неплащането на лизингови вноски от лизингополучателя, като застрахователното покритие обхваща непогасените дължими изискуеми вноски само при условие, че лизинговата вещ не е върната на лизингодателя. При суборгиране в правата на застрахования застрахователят не може да има повече права от застрахования лизингодател към лизингополучателя. По време на действие на договора за лизинг лизингополучателят не дължи плащане на вноските с ненастъпил падеж, а при предсрочно прекратяване на договора и връщане на лизинговата вещ всяка от страните се освобождава от задълженията по договора, като лизингополучателя не дължи и вноските с настъпил падеж и за тях застрахователя не се суборгира в правата на лизингодателя по реда на чл.213 от КЗ/отм./. По сключения с "АутоБохемия" договор за лизинг на лек автомобил с уговорена лизингова сума в размер на 21347 евро е извършено плащане на началната вноска в размер на 3835 евро и впоследствие е извършвал редовни плащания на лизинговите вноски съгласно уговорения погасителен план, но поради изпадане във финансови затруднения е преустаноевно изпълнението на договора. Лизинговият автомобил е бил върнат на лизингодателя и договорът за лизинг е прекратен. Твърди още, че едва с получаването на документите от съдебен изпълнител през 2017г. е разбрал за съществуването на застраховка и че срещу него е насочена претенция от застрахователя по процесния договор за лизинг. Твърди още, че от представената застрахователна полица № *000002, Добавък №1 към нея и Общите условия на застрахователя по никакъв начин не може да се установи дали в обхвата на тази застраховка попада договора за лизинг, сключен между него и „АутоБохемия“, поради което не се установява дали е приложима тази полица, дали са били платени съответните застрахователни премии по нея и дали е следвало да бъде изплащана сумата на „АутоБохемия“. В представения Добавък № 1002АВ е посочен различен номер на застрахователната полица,не е посочен договора за лизинг, нито е установено дали са платени съответните застрахователни премии, не са посочени индивидуализиращи данни за лизингополучателя,като добавъкът не е подписан от застрахованото лице.Възразява още, че тъй като документите във връзка със застраховката никога не са му били представяни и не са посочени като условие в договора за лизинг или в общите условия не могат да породят каквито и да било задължения за него. Сочи още, че в действията на страните по застрахователния договор са допуснати множество нарушения на приложените Общи условия. В нарушение на раздел III. т.4 от ОУ, тъй като лизинговият автомобил е върнат и по тази причина е изключена възможността да се иска плащане по полицата лизингодателят е поискал заплащане на застрахователно обезщетение, като в нарушение на раздел VII, т.1 от ОУ претендираната сума надхвърля многократно предвидената в посочената разпоредба.В нарушение на раздел Х не са представени и всички необходими документи, доказващи основанието и размера на дължимото плащане по полицата,като в т.7 от този раздел е предвидено, че застрахователят се освобождава от отговорност при връщане на лизинговата вещ, поради което не е следвало да изплаща застрахователно обезщетение. Твърди още, че са нарушени и условията за регресна дейност, описани в раздел XI на ОУ, като приложеното суброгационно писмо е от 01.04.2010., а плащането е станало на 15.04.2010., т.е. писмото е издадено две седмици преди плащането,поради което не е ясно как се потвърждава това плащане, след като към дата на подписване на суброгационно писмо все още не е имало извършено плащане, а и доклада по щетата все още не е бил изготвен. Твърди още, че представения като доказателство „кредитен превод“ не доказва плащане, тъй като липсва печат на съответната банка, която да удостоверява наличие на банков превод. Видно от описания статут същият е одобрен, а не извършен,поради което не установява факта на плащане. Счита клаузата на раздел XII, т.2 от Общите условия за нищожна и изцяло уговорена срещу интересите на лизингополучателя, дори насочени срещу интересите му.Така също не е спазена и разпоредбата на раздел XII, т.4 и т.5 от Общите условия. Лизингодателят не е информирал Застрахователя, че е получил обратно лизинговата вещ, а само е изпратено съобщение за непокрити вноски по лизинга, от което не може да се установи идентичност между застрахователната полица, договора за лизинг и самата вещ. При наличие на забава лизингодателят е имал правното основание да прецени какво да претендира съгласно условията на чл.З ал.2 от договора за лизинг - да иска изпълнение, да иска обезщетение за забава или да се откаже от договора като прекрати същия, ведно с неустойка поради неизпълнение в размер на първоначалната вноска по договора. От момента на направения от него избор и прекратяване на договора, лизингодателят няма вземане за лизингови вноски, а само правото на неустойка в размер на първоначалната вноска и връщане на лизинговата вещ. Едва ако тази вещ не бъде върната, лизингодателят би имал право на застрахователно обезщетение, респективно застрахователят по договора за застраховане на риска от неплащане на вноските би могъл да се суброгира при предпоставките на чл.213, ал.1 КЗ(отм.), поради което не е имало основание застрахователят да покрие цялата сума по договора за лизинг и не е налице основание да се търси тази сума от лизингополучателя. Вещта е върната, видно от представени доказателства за извършена продажба на автомобила през 2010г. за сумата от 7520лв., която сума е приспадната като задължение. Счита, че продажбата е изцяло неправомерно действие, ако договора за лизинг не е прекратен и действително следва цялата сума да е предмет на застрахователното плащане. В такъв случай на лизингополучателя следва да се предостави възможността да придобие собствеността на автомобила, което не е направено, а автомобилът е продаден на нереално ниска цена, като очевидно договора за продажба е сключен изцяло против интересите на лизингополучателя,тъй като при продажба на реална цена евентуалната претенция на застрахователя би била в много по-малък размер. При условията на евентуалност прави възражение за погасяване на вземането по давност.
С обжалваното решение районният С. е приел, че на основание чл.19 от ОУ на договора за лизинг лизингодателя е развалил едностранно договора поради неплащане на лизингови вноски от страна на лизингополучателя, считано от 05.06.2009г.,като лизингополучателя е върнал лизинговата вещ, с оглед на което на лизингодателя се дължат само лизинговите вноски с настъпил падеж и не му се дължат лизинговите вноски с ненастъпил падеж до края на договора, с оглед на което застрахователят неоснователно е заплатил за тях застрахователно обезщетение, тъй като те не се покриват съгласно раздел ІІІ "Застрахователно покритие" от ОУ към застрахователния договор, и затова е уважил иска само за падежиралите вноски за периода от м.февруари до м.май включително 2009г. в размер на 3 094,72 лева, съгласно заключението на вещото лице, а за разликата е отхвърлил иска. Изводите на районния С., въззивният С. намира за правилни, законосъобразни и обосновани.
По делото се установява от фактическа страна следното:
Страните не спорят относно сключването на процесния договор за финансов лизинг, което се установява от представения по делото Договор за лизинг №941 ПА, сключен на 29.05.2008г. между „АутоБохемия" , в качеството му на лизингодател и ответника С. З. М., в качеството му на лизингополучател. Предмет на договора е отдаването на лизинг на нов автомобил Шкода Октавия, с рег.№ СА *** МТ, като автомобилът е предаден с приемо-предавателния протокол от 12.06.2008г. В договора е уговорена обща цена от 21 347 евро, която се заплаща в левовата равностойност по фиксинга на БНБ за деня на плащането, като началната вноска е 3 835 евро, а останалата Ч. от 17 512 евро се изплаща от лизингополучателя на месечни вноски за срок от 48 месеца.
Спорен по делото от фактическа страна е въпросът, дали между лизингодателя от една страна и ищецът по делото - З. „. Б. от друга е сключен валиден договор за застраховка, с оглед развитата от ответната страна теза за недоказаност на застрахователното правоотношение, при поддържана необоснованост на фактическите изводи на първоинстанционния С., като са релевирани възражения за допуснати съществени процесуални нарушения при преценката на приетите по делото доказателствата. Настоящият съдебен състав, като съобрази наведените възражения, намира, че застрахователния договор е доказан по делото. От приетите по делото доказателства се установява, че З. „. Б. е застраховало вземанията от лизингови вноски на „АутоБохемия" съгласно общите условия на застраховане на "Загуби вследствие неплащане на лизингови вноски", изводимо от представената Застрахователна полица №*0000002. , валидна за периода 01.09.2006г.—31.08.2007г., с автоматично продължаване, съгласно предвиденото в раздел ІІІ т.6.3 от Общите условия на застраховката, Добавък №1 към цитираната застрахователна полица, Добавък № 1002 АВ/03.06.2008г. и Добавък № 00146.При анализа на цитираните по-горе доказателства се налага категоричния извод за съществуването на застрахователно правоотношение между лизингодателя и ищеца по делото, с предмет обезпечаване на гражданската отговорност на лизингополучателя по сключения договор за лизинг. Договорът за застраховка се доказва от застрахователната полица, като добавъците към нея конкретизират отделни права и задължения във връзка със застрахователното правоотношение. В тази връзка отношение към съдържането на застрахователния договор имат – писмото, с което е заведа щета и кредитния превод, доказващ осъщественото плащане на застрахователно обезщетение. В случая, обстоятелството, че Добавък № 1002АВ към застрахователна полица *0000002, конкретизиращ лизинговия договор, предмет на застраховката, не носи подписа на застрахования-лизингодател, не сочи на извод за липса на застрахователен договор. Договорът за застраховка е формален договор и установяването му може да бъде доказано само с представянето на писмен документ, арг. от чл. 164, ал. 1, т.1 ГПК. Този документ е представената по делото застрахователна полица, неразделна Ч., от съдържанието, на която са добаваците и общите условия. Така наречените добавъци и общите условия нямат характера на отделни застрахователни договори, а инкорпорират клаузи по вече сключен застрахователен договор. Отделно от това съществуването на застрахователно правоотношение се доказва и от останалите писмени доказателства, сред тях са писмото, с което е заведена щетата и най-вече документът, с който се установява осъществено по банков път плащане на застрахователното обезщетение по заведената щета – кредитно писмо от 15.04.2010 г. В него като основание на плащането е посочен именно номерът на щетата по предявената от лизингодателя застрахователна претенция. При това положение, след като е безспорно установено, че лизингодателя и застрахователя са страни по застрахователна полица *000000, че е заведена щета за реализиран застрахователен риск - неизпълнение по конкретен лизингов договор, както и че претенциите по тази щета са приети и удовлетворени от застрахователя, то не може да се приеме, че договорът за застраховка не е доказан, както и че този договор не покрива риска от неизпълнение на задълженията по процесния лизингов договор, в който смисъл са възраженията на ответната страна. В случая със застрахователната полица рамково се определят параметрите - правата и задълженията на договора за застраховка, които следва да се уточнят с добавък. С Добавък № 1002АВ, подписан от застрахователя, е осъществено признание на неизгоден за застрахователя факт, а именно, че рискът от неизпълнение на процесния договор за лизинг се покрива от сключената между страните застраховка, с препращане към номера на полицата. Ето защо не е било необходимо добавъкът да се подпише от застрахования, за да се приеме, че е Ч. от договора за застраховка, тъй като при спор за покрития застрахователен риск, добавъкът би могъл успешно да бъде противопоставен на застрахователя, след като е подписан от него. Възражението, че Добавък № 1002АВ е трябвало да бъде изключен от доказателствени материал, на основание чл. 183 ГПК, е основателно, но то не променя изводите по съдържанието на застрахователния договор. В случая няма съмнение, че договорът за застраховка обезпечава риска от неизпълнението по процесния лизингов договор. Последното се доказва от документите по предявената щета и осъщественото плащане, т.е. в отношенията застраховател застрахован няма спор досежно наличието на договор за застраховка.
По делото се установява, също че с Писмо изх.№341/28.05.2009г. лизингодателя „АутоБохемия“ е уведомил ответника-лизингополучател, че следва в тридневен срок от получаване на съобщение да внесе дължимите вноски от №8 до №11 включително за месеците от февруари до май 2009г.,включително, съгласно Приложение № 1,както и всички лихви, като след изтичане на тридневния срок и неизвършено плащане, настоящото съобщение ще се счита за уведомяване за прекратяване на договора, съгласно т.19.Съобщението е получено от ответника на 01.06.2009г.
С писмо, изх.№ 350/28.05.2009г. „АутоБохемия" е уведомило З. „. Б., че ответникът С. М. е преустановил плащанията си по Договор за лизинг №*** за лек автомобил Шкода Октавия с рег.№ СА *** МТ и предвид изтичане на 25-дневния срок от падежа очаква плащане според договора за застраховка.
По посоченото писмо е заведена щета и е изготвен е доклад №1 по Щета № 1640/09/217/501109 на З. „. Б.от 12.04.2010г.,съгласно която сумата за изплащане е 14 **6,68 евро.
Изводимо от Кредитен превод от 15.04.2010г. З. „. Б. е превел на „АутоБохемия" застрахователното обезщетение в размер на сумата от 28 548,62 лева като основание за плащане е посочена Щета № 1640/09/217/501109 -МПС № А *** МТ.
Със суброгационно писмо от 01.04.2010г. И.А.Т. в качеството си на Председател на Съвета на директорите на "АутоБохемия" е гарантирал, че дружеството е собственик на лек автомобил Шкода Октавия с рег.№ СА *** МТ и е в правото си да привежда в действие всички права и задължения по лизингов договор № ПА 941/29.05.2008г. с лизингополучател С. З. М., с оглед на което е заявил, че сумата от 14 **6,68 евро застрахователно обезщетение, изплатено от З. „. Б. представлява крайно и окончателно уреждане на претенциите им за получаване на застрахователно обезщетение по посочения лизингов договор, като дава съгласието си застрахователят З. „. Б. да встъпи във всички права и задължения по лизинговия договор за възстановяване по регресен път на всички платени от дружеството вместо лизингополучателя суми във връзка с настъпила загуба срещу неизправния лизингополучател, включително и правото да прекрати едностранно договора и да претендира получаване на автомобила от всяко лице, в което се намира, включително и с правото да придобие собствеността върху него.
По делото е установено също така, че с договор за покупко-продажба на МПС от 29.06.2010г. „АутоБохемия" е продало процесния автомобил на С. Й.А. за сумата от 7 520,00лв., която сума видно от представената вносна бележка е внесена от купувача на 23.06.2010г.
От заключението на вещото лице по назначената и изслушана по делото СИЕ се установява,че съгласно лизинговата схема, неразделна Ч. от Договор за лизинг № 941 ПА от 29.05.2008, сключен между „АутоБохемия” и ответника С. М., същият е следвало да изплати задължението си по договора в размер на левовата равностойност на 21 347 евро на 48 лизингови вноски, от които първоначална вноска при подписването на договора от 3835,00 евро и остатъка от 17512 евро на 47 равни лизингови вноски от 373,00 евро и последна вноска от 354,00 евро. Съгласно чл.5 от Договора за лизинг и Приложение № 1 към договора, всеки месец до 15 число, считано от м.юли 2008 г. , лизингополучателят следва да превежда по банковата сметка в лева, посочена в договора левовата равностойност на 373,00 евро по фиксинга на БНБ за еврото или 729,52 лева. Ответникът С. М. е извършил последно плащане на 08.04.2009г. във връзка със задълженията си по сключения лизингов договор , като е платил вноска № 6 за м. декември 2008 г. и частично вноска № 7 за м.януари 2009г., съгласно приложената лизингова схема. След тази дата не е извършвано друго плащане. Към 05.06.2009 г.не са платени 40 вноски, от които с изтекъл падеж са 5 вноски и с неизтекъл падеж - 35 вноски на стойност 29 261,21 лева или 14 961,02 евро.
Както бе отбелязано и по-горе на 28.05.2009 г. „АутоБохемия” с писмо изх.№ 350 е уведомил застрахователя „. България” за настъпилото застрахователно събитие, т.е преустановяване на плащане от страна на С. З. М. на дължимите на падежна дата лизингови вноски. Изготвен е доклад №1 по щета № 1640/09/217/501109, издадена е и фактура от застрахованото Д. „АутоБохемия № */06.04.2010 г. на стойност 28 548,62 лева, в която са фактурирани 15 вноски с настъпил падеж и 25 вноски с ненастъпил падеж и дължимата по погасителния план лихва. Изпратено е суброгационно писмо до застрахователя на 01.04.2010г.На 15.04.2010г. З.”А. Б. е превело по сметката в лева на "АутоБохемия" в Юробанк България сумата от 28 548,62 лева, представляваща левова равностойност на 14 **6,68 евро. Преводът на сумата е извършен по електронен път и е подписан от оторизираните лица Е. М. и П. Я.. На преводното нареждане е записан референтен номер 14РМЖЛ 01050231, дата 15.04.2010 г. в 12:42:54 часа и статус „Одобрен”, което означава, че преводът е преминал през платежната система Бисера и е окончателен. В основанието за плащане е записано „По щета № 1640/09/217/501109 МПС № СА *** МТ”. Преведената сума съответства на описаната щета в Доклад № 1 и Фактура № */06.04.2010 г.
При така установеното от фактическа страна, въззивният С. счита, че правилно районният С. е квалифицирал предявеният иск по чл.422,ал.1 във вр. с чл.213,ал.1 от КЗ /отм/ във вр. с §22 от ПЗР на КЗ и правилно е приел, че е основателен в размер на уважената Ч..
Съгласно разпоредбата на чл.213, ал. 1 от КЗ, с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. За да бъде уважен иска по чл. 213, ал. 1 от КЗ, следва да бъде установено наличие на застрахователен договор, настъпил застрахователен риск и плащане от страна на застрахователя, като суброгацията в правата на удовлетворения кредитор е ограничена, както от размера на тези права, така и от размера на същественото плащане. Следователно застрахователят не би могъл да встъпи в права, по-големи от тези, с които е разполагал кредитора по договора за лизинг.
В разглежданата хипотеза застрахователния договор представлява договор за застраховката гражданска отговорност, тъй като с него се покрива риска от неизпълнение по процесния договор за лизинг от страна на лизингополучателя. От ищецът-застраховател З. „. Б. на 15.04.2010г. е заплатено на лизингодателя "АутоБохемия" застрахователно обезщетение в размер на 28 548,62 лв., за настъпването на покрит риск „неплащане на лизингови вноски по договор за лизинг №942ПА/29.05.2008г., съгласно застрахователна полица №06-1640/218/218/5000002, като с плащането на застрахователното обезщетение е встъпил в правата на застрахования и от този момент за него е възникнало регресното право.
Последното плащане, извършено от лизингополучателя е на 08.04.2009г., като с това плащане е погасил вноска № 6 за м.декември 2009г.и частично вноска № 7 за м.януари 2010г.,като след тази дата повече плащания не са извършвани. Неплащането или забавянето на плащане от страна на лизингополучателя съгласно чл.3,ал.2 от договора за лизинг и чл.16 и чл.19 от ОУ за лизинг на автомобил Шкода е свързано с предвидени последици – правото на лизингодателя едностранно да развали договора за лизинг, да задържи началната вноска и всички направени до момента вноски и да си върне обратно отдадения на лизинг автомобил, при неплащане на вноска повече от 15 дни от датата на падежа. В случая след като лизингополучателят е преустановил плащанията на лизинговите вноски и е изтекъл период от повече от 15 дни от датата на падежа, лизингодателят е прекратил едностранно договора за лизинг с изпратеното до лизингополучателя писмо с изх.№ 341/28.05.2009г.. Договорът е прекратен с изтичане на срока за доброволно изпълнение от три дни.
С договора за финансов лизинг на лек автомобил лизингодателят се задължава да придобие вещ от трето лице при условия, определени от лизингополучателя, и да му я предостави за ползване срещу възнаграждение. Основните задължения на лизингодателя по договора за финансов лизинг са да придобие вещта - предмет на договора за лизинг от трето лице при условия, определени от лизингополучател, да предаде лизинговия обект за ползване на лизингополучателя и да му предостави свободното ползване в рамките на срока на договора, да прехвърли на лизингополучателя собствеността на лизинговата вещ в уговорения срок. Основното задължение на лизингополучателя е да заплаща лизинговите вноски съобразно договореното, като при неплащане на лизинговите вноски лизингодателят може или да продължи изпълнението по договора, като претендира заплащане на лизинговите вноски, ведно с обезщетение за забавата по всяка една от тях, или да развали договора и да претендира обезщетение за вредите от развалянето. В разглежданата хипотеза, лизингодателят е развалил договора с отправеното до лизингополучателя изявление за разваляне на 28.05.2009 г. и изтичане срока за изпълнение. По аргумент от чл. 88, ал. 1, предл. II ЗЗД развалянето на договора за лизинг няма обратно действие, настъпва занапред, т.е. лисва задължение за реституиране на разменените до развалянето престации – ползване на вещта и заплащане на цената. Лизингополучателят е длъжен да върне отдадения на лизинг лек автомобил, като плати падежиралите до този момент лизингови вноски и обезщетение за вредите от развалянето. В случая вредите от развалянето на договора се обхващат от платената първоначална лизингова вноска, която е договорено да се задържи от лизингополучателя при разваляне на договора, като тази клауза има характер на неустойка.
Автомобилът е върнат на неустановена по делото дата, след развалянето на договора, тъй като същият е продан от лизингодателя в полза на трето лице на 29.06.2010г. за сумата от 7 520,00 лева.
Настоящият съдебен състав намира, че правилно първоинстанционният С. е приел искът за неоснователен в отхвърлителната му Ч.. След развалянето лизингополучателят не дължи заплащане на лизингови вноски спрямо лизингодателят, дори автомобилът да е останал в негова фактическа власт. Обезщетение за ползване на лизинговия автомобил след разваляне на договора би се държало на основание чл. ** ЗЗД, а задължението за връщане на вещта произтича от чл. 55, ал. 1, предл. III вр. с чл. 57 ЗЗД, като е пряка последица от развалянето на договора. Следователно със сключения застрахователен договор се обезпечават вредите от неизпълнение на договора за лизинг, т.е. вредите от неизпълнение на лизинговите вноски и вредите от развалянето, доколкото същите са дължими. Както бе отбелязано по-горе с развалянето са отпаднали занапред основните задължения на страните по договора за лизинг - за представяне на ползването и за заплащане на лизингови вноски. Задълженията за връщане на веща и заплащане на ползването без основание произтичат от извъндоговорни основания. Застрахователят ищец не е могъл да се суброгира в права, които не притежава застрахования спрямо лицето, чиято гражданска отговорност се обезпечава, а именно правото да се получат лизинговите вноски до края на срока договора, след като заплащането на тези вноски не е договорено, като неустоечна кауза по договора за лизинг, покриваща вредите от развалянето, респ. не е договорено и застрахователно покритие за тези вреди.
Неоснователни са възраженията на ищцовата страна, че се искът е изцяло основателен, доколкото претендираните суми се дължат на деликно, а не на регресно основание, като се развива тезата за причинена вреда на застрахователя от страна на неизправния длъжник по договора за лизинг. Неизпълнението на договора за лизинг, довело до неговото разваляне не може да бъде квалифицирано, като непозволено увреждане спрямо застрахователя, тъй като не е налице нито един от елементите на от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД. Ето защо правилно първата съдебна инстанция е отхвърлила частично исковата претенция.
Правилно искът е уважен за падежиралите до датата на развалянето лизингови вноски. Възраженията на ответната страна, че застрахователят не е следвало въобще да заплаща застрахователно обезщетение, с оглед неизпълнение на задълженията на застрахования-лизингодател по представянето на доказателства пред застрахователя, че лизингополучателят отказва да върне вещта, предмет на лизинговия договор, са неоснователни.
Съобразно раздел ІХ,т.1 от ОУ за застраховане на загуби вследствие на неплащане на лизингови вноски застрахованият, в случай на неплащане на лизингова вноска е задължен да изиска от лизингополучателя дължимата вноска или връщане на лизинговия обект, чрез нотариална покана или телеграма с обратно съдържание, включващи срок за изпълнение.
Съгласно раздел ІХ,т.3 от ОУ за застраховане на загуби вследствие на неплащане на лизингови вноски е необходимо застрахованият писмено да уведоми застрахователя за резултатите от предприетите мерки, включително плащане или неплащане на закъснялата вноска, връщане или невръщане на лизинговия обект в срок от 5 работни дни след изтичане на срока на поканата. В случая застрахованият "АутоБохемия" е уведомил застрахователя с писмо с изх.№ 350/28.05.2009г. като е претендирал изплащане на застрахователно обезщетение, по която претенция е заведена щета № 1640/09/217/501109 и е изготвен доклад № 1/12.04.2010г. с който е определено обезщетение в размер на 14 **6,68 евро. В писмото действително не е посочено дали лизинговият автомобил е върнат.
Съгласно раздел ІІІ,т.4 от ОУ обезщетението по застраховката е дължимо при условие, че след искане към лизингополучателя, направено в законова форма и в съответствие с одобрен от застрахователя лизингов договор, застрахованият е в невъзможност да получи обекта обратно и че е изтекъл вписания в полицата гратисен период. В полицата е вписан гратисен период от 10 работни дни от датата на предявяване на претенцията. В случая този гратисен период изтича на 22.06.2009г., считано от датата на уведомяване на застрахователя-08.06.2009г, видно от доклад № 1 по щета № 1640/09/217/501109 и съгласно предвиденото в раздел ІХ,т.4, а съгласно посочената разпоредба на т.4 от раздел ІІІ застрахованият е длъжен да установи пред застрахователя, че е в невъзможност да получи обекта обратно. Застрахованият "АутоБохемия" не установява този факт, нито че е направил искане към лизингополучателя да върне автомобила и че той е отказал или че е иззел автомобила по предвидения в в чл.26,т.12 от ОУ начин.
Настоящият състав счита, че, въпреки че в случая не са изпълнени всички кумулативно предвидените условия, свързани с предявяване на претенцията за заплащане на затрахователно обезщетение спрямо застрахователя, а именно освен неплащането на лизингови вноски и "искане към лизингополучателя , направено в законова форма и в съответствие с одобрен от застрахователя лизингов договор" и "застрахованият е в невъзможност да получи обекта обратно", неизпълнението на тези условия не е съществено с оглед реализирането за застрахователния риск.
Няма никакво правно значение, с оглед реализиране на риска по застрахователния договор, обстоятелството, дали лизингополучателя е отказал или не, включително на коя точно дата и бил ли е поканен да върне вещта. Що се касае до падежиралите до датата на разваляне лизингови вноски, тези вноски се дължат независимо от това дали е върнат автомобила или не, тъй като те са обхванати от действието на лизинговия договор. Застрахователния договор несъмнено обезпечава неизпълнение на задължението за заплащане на лизинговите вноски, поради което лизингополучателят не може да противопостави възражение, че не дължи плащане по регреса на застрахователя, тъй като макар да не оспорва, че не е платил определени лизингови вноски, след като лизингодателя не е представил доказателства пред застрахователя, че е лизингополучателят е отказал да върне вещта, то застрахователя неоснователно е платил обезщетение по договорът за застраховка. В случая неизпълнението на тези задължения между страните по застрахователния договор, по конкретно задължението за представяне на доказателства, че лизингополучателят е поканен да върне вещта, не са се отразили на риска, т.е. застрахователят не е имал правo да откаже плащане на обезщетение за падежиралите лизингови вноски, дори лизингодателят да не е поискал връщане на вещта след развалянето на договора за лизинг. Аргумент в тази насока се явява т.1 от раздел ІІІ от ОУ застрахователното покритие обхваща преките загуби на застрахования вследствие неиздължаване от страна на лизингополучателя на лизинговите вноски, а както бе отбелязано по-горе лизинговите вноски до развалянето се дължат независимо от връщането на вещта.
Неоснователното е възражението, че по договора за застраховка не е платена застрахователната премия. Това обстоятелство е извън премета на делото, тъй като неизпълнението на застрахователния договор не води до неговото прекратяване, респ. не е от значение за възникване на регресните права при извършено плащане.
Неоснователно е направеното от ответника С. М. възражение за погасяване на вземането по давност. Съгласно приетите разяснения по т.14 от ППВС № 7/77 от 04.10.1978г.при регресните суброгационни искове намира приложение общата петгодишна давност по чл.110 от ЗЗД, тъй като претенцията на суброгиралият се застраховател, няма характер на периодично плащане, като давността започва да тече от момента на изплащане на застрахователното обезщетение на правоимащото лице. В случая застрахователното обезщетение е изплатено на 15.04.2010г., а на основание чл.422, ал.1 от ГПК, искът се счита за предявен от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК- в случая от 14.05.2012г., поради което възражението за изтекла погасителна давност е неоснователно,както правилно е приел районният С..
Следователно с оглед всичко изложено дотук, застрахователят е имал годно основание да заплати застрахователното обезщетение що се касае до падежиралите до развалянето лизингови вноски. По отношение на платеното обезщетение в по-голям размер, не могъл да се суброгира в правата на удовлетворения кредитор, тъй като последният не е имал право на лизинговите вноски след развалянето на договора.
При този изход на спора страните имат частично право на разноски за адвокатско възнаграждение, определено съобразно обжалваемия интерес, по който се е защитава всяка една от тях. Разноските се доказват от приложените договори за правна защита и съдействие, имащи характер на разписка. Ответната страна има право на разноски за отхвърлената въззивна жалба на ищцовата страна в размер на 1291 лева, съобразно общия сбор на разноските във въззивната инстанция, но тъй разноски за изготвяне на отговор на въззивната жалба са поискани в размер на 1068 лева, следва да се присъди тази сума. Ищцовата страна има право на разноски за отхвърлената въззивна жалба на ответната страна в размер на 153 лева.
Мотивиран от гореизложеното Смолянският О. С.
Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 426/16.08.2018г., постановено по Г.д.№ 58/2018г. по описа на Смолянския районен С.
ОСЪЖДА З.“. Б. с ЕИК ****, със седалище и А. на управление Г., р-н О., бУ.“Княз А. Д.“ №**, представлявано от А. А. и П. Я. да заплати на С. З. М. с ЕГН * с А. Г.С. ,У.“Преала“ №2 сумата от 1068 / хиляда и шестдесет и осем/ лева - разноски пред въззивната инстанция.
ОСЪЖДА С. З. М. с ЕГН * с А. Г.С. ,У.“Преала“ №2, да заплати на З.“. Б. с ЕИК ****, със седалище и А. на управление Г., р-н О., бУ.“Княз а. Д. №**, представлявано от А. А. и П. Я. сумата от 153 / сто петдесет и три/ лева - разноски пред въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: