Решение № 156

към дело: 20135400600022
Дата: 05/10/2013 г.
Председател:Игнат Колчев
Членове:Радка Свиркова
Валентина Бошнякова
Съдържание


Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
Постъпила е възивна жалба вх.№ 336/21.02.2013 год. от С. В. В. подсъдим по делото чрез А.Л. П. срещу присъда № 6/8.02.2013 год. по НОХ дело № 65/2012 год. по описа на З. районен съд, с която В. е признат за виновен в това, че на 28.04.2008 год. около 03.30 ч. в Г.З. У.Б. до магазин "всичто по един лев" и павилион за боза е причинил на М. И. К. от Г.З. средна телесна повреда, изразяваша се в счупване на носните кости с последващо дифинитивно изкривяване на носната преграда в ляво с 30 процента, както и намаляване на носното дишане вляво с 30%, което е довело до постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота, както и мозъчно сътресение, довело до постравматична церебрастения, също довело до постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота - престъпление по чл.129 ал.1 във вр. с ал.2 от НК, поради което му налага наказание "лишаване от свобода" за срок от една година, К. отлага изпълнението на основание чл.66 от НК за изпитателен срок от 3 години, К. го оправдава в това да е извършил две отделни престъпления по чл.129 ал.1 във вр. с ал.2 от НК.
Със същата присъда на основание чл.45 от ЗЗД подсъдимият е осъден да заплати на М. К. обезщетение в размер на 20 000 лева за причинените му неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 28.04.2008 год., К. отхвърля иска до пълния размер 150 000 лева.
На основание чл.336 ал.1 т.3 от НПК моли да се постанови нова присъда, с която да се признае подсъдимия В. изцяло за невиновен по повдигнатото обвинение по чл.129 ал.1 във вр. с ал.2 от НК и бъде оправдан или се постанови решение, с което да се измени присъдата на основание чл.337 ал.1 т.2 от НПК, К. се приложи закон за по-леко наказуемо престъпление /чл.132 ал.1 т.2, респ.ал.2 от НК във вр. с чл.12 от НК/, К. се отхвърли изцяло предявения граждански иск, присъждането на който е постановено при особено съществено нарушение на процесуалния закон - чл.85 ал.3 от НПК.
Възивните оплаквания са следните:
По наказателно осъдителната част на присъдата. Присъдата е постановена в нарушение на материалния закон, същата е необоснована, при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, произнесена в явно нарушение на чл.303 ал.1 и 2 и чл.304 от НК, наложеното наказание е очевадно явно несправедливо, независимо от липсата на категорично и безспорно установяване на средни телесни повреди.
Присъдата е постановена при особено съществени нарушения на процесуалния закон. Съдът е признал подсъдимия за виновен в извършване на деяние средна телесна повреда, каквото обвинение К. медикобиологичен признак не му е било повдигнато нито с постановлението за привличане К. обвиняем, нито с обвинителния акт. Така в извън посочената средна телесна повреда в обвинителния акт в пункт П. съдът допълва обвинението К. дописва "както и намаление на носното дишане вляво с 30%". Такъв осъдителен диспозитив не е допустим. Рамката на наказателния процес се определя от обвинителния акт и съдът не може да разширява, уточнява или допълва обвинението.Освен това вещите лица от първоначалната и допълнителна единична и тройна СМЕ изрично твърдят, че" счупването на носните костици само по себе си не е средна телесна повреда" следователно не е налице и "постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота".
На следващо място, особено процесуално нарушение е и отказа на съда да назначи многократно исканата независима комплексна тройна съдебномедицинска експертиза, за установяване дали е било причинено единадесет месеца по-късно след инцидента оплакване от К. за "постравматична церебрастения", която е приета от прокурора и съда К. втора средна телесна повреда.
В гражданско-осъдителната част на присъдата е посочено, че присъденото обезщетение от 20 000 лева е и за "спукване на череп", каквото обвинение К. медикобиологичен признак няма. То не е включено в диспозитива на обвинителния акт и съдът не следва да се произнася по твърдения за претендирани обезщетения за друг вид наранявания.
Съдът е допуснал и други процесуални и материалноправни нарушения при събирането на доказателствата - чл.103 ал.1 и 3, чл.104, чл.105 ал.2, чл.1. ал.3, чл.281 ал.1 т.4, ал.4, ал.5 от НПК, довели до ограничаване правото на защита на подсъдимия.
Съдът третира обясненията на подсъдимия В. само К. средство за защита, но не и К. основно доказателствено средство. В същия дух следва да се подлагат на обсъждане и показанията на пострадалия М.К.. Особеното положение на К. в процеса може да го мотивира да бъде тендециозен, недобросъвестен и необективен. Ако съдът бе подложил на анализ и оценка на обяснениета на подсъдимия и показанията на пострадалия свидетел би стигнал да други фактически и правни изводи и най-вече, че причината за сбиването между двамата е провокативното, неочаквано за В. поведение на К. са думите и заканите на К. към В. - "аз с теб цял живот няма да се занимавам, напсува ме много грубо на майка - да еба майка ти Вунцовска, аз го попитах кой псуваш и в същото време посегна и ме удари с ръка". И последвало взаимното сбиване. Най-малко съдът би приел, че В. е действал при условията на неизбежна отбрана.
По гражданско-осъдителната част на присъдата.
Осъждането в тази част е процесуално недопустимо, то противоречи на чл.85 ал.3 от НПК. В първото по делото съд.заседание на 2.10.2012 год. св.К. е конституиран К. частен обвинител и граждански ищец и предявил Г.иск за имуществени вреди в размер на 17,500 лв. и за имуществени вреди в размер на 150 000 лв. С определението си съдът е приел Г.иск за неимуществени вреди в размер на 17 500 лв. Не е поискан и приет акцесорен иск за присъждане на законни лихви върху тази сума. В следващото с.з. на 13.11.2012 год. А.Г. поискал поправка на явна фактическа грешка, а именно предявеният Г.иск за неимуществени вреди да се счита предявен за сумата 150 000 лева. Съдът уважава по реда на чл.247 ал.1 от ГПК, К. изменя протоколното определение от 2.10.2012 год. и приема за съвместно разглеждане Г.иск за неимуществени вреди в размер на 150 000 лева. Това определение е в явно нарушение на процесуалния закон - чл.85 ал.3 във вр. с чл.88 ал.1 от НПК.
Гражданският иск, предявен в наказателния процес има акцесорен характер и следва движението и развитието на наказателното дело. Неправилно съдът е допуснал поправка на ОФГ на вече предявен и приет своевременно до започване на съдебното следствие Г.иск. Присъдения размер обезщетение от 20 000 лева за твърдяните /но не доказани К. такива средни телесни повреди/ е очевадно изключително завишен особено за недоказаната средна телесна повреда "причиняване на мозъчно сътресение, довело до постравматична церебрастения, довело до постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота".
Моли да се приеме, че присъдата е постановена в явно нарушение на императивните изисквания на чл.303 и чл.304 от НПК.
Постъпила е и възивна жалба вх.№ 342/22.02.2013 год. от М. И. К. частен обвинител и граждански ищец срещу постановената присъда, К. незаконосъобразна и необоснована. След К. е направил обоснован извод, че подсъдимият е извършил престъплението по чл.129 ал.1 във вр. с ал.2 от НК, съдът не се е съобразил с изискванията на чл.54 и чл.36 ал.1 от НК. Наказанието следва да се определи при превес на отегчаващи вината обстоятелства, които изискват налагане на едно значително по-тежко наказание. Незаконосъобразно е и отлагането на изтърпяване на наказанието по реда на чл.66 ал.1 от НК. Присъдения размер на гражданския иск не е съобразен с критерия за справедливост по чл.52 от ЗЗД. В резултат на жестокия побой трайно и безвъзвратно е увредено здравето му, не може да се труди пълноценно и да издържа семейството си.
Моли на основание чл.337 ал.1 т.1 от НПК да се увеличи наложеното наказание над средния размер по чл.129 ал.1 от НК, на основание чл.337 ал.1 т.2 от НПК да се отмени освобождаването от изтърпяване на наказанието по чл.66 от НК и постанови ефективно изтърпяване, да бъде увеличено присъденото обезщетение от 20 000 лева на 150 000 лева и да се присъдят направените по делото разноски.
В съдебно заседание представителят на О. П. подържа становище, че и двете жалби са неоснователни и следва да бъде потвърдена присъдата на първоинстанционния съд. Съдът изключително мотивирано и аргументирано е обсъдил всички доказателства, правилно е приел фактическата обстановка стъпвайки на гласните доказателства, в т.ч. частично приемайки обясненията на подсъдимия и на пострадалия, които са годно доказателствено средство и в голямата си част кореспондират с останалите доказателства по делото. Действително районният съд е допълнил диспозитива на обвинението с присъдата, добавяйки фразите "както намаление на носното дишане вляво с 30%", но това е отбелязано в обстоятелствената част на обвинителния акт и това не е основание за повдигане на ново обвинение или връщане на делото. Относно наложеното наказание приема, че е съобразено с отчетените смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, правилно е приложена и разпоредбата на чл.66 от НК, целите на наказанието ще бъдат изпълнени и без реално изпълнение на наказанието. Определеното обезщетение съответства на претърпените вреди. Правилно е приет за разглеждане гражданския иск, вкл. с допуснатото изменение, че се касае за техническа грешка, тъй К. по отношение на гражданския иск се прилагат правилата на ГПК по аргумент на чл.88 ал.1 от НПК.
Моли да се потвърди първоинстанционната присъда.
Жалбоподателят С. В. чрез А.П. подържа изцяло възивната жалба и оспорва изцяло жалбата на гражданския ищец. С постановената присъда съдът е допуснал съществени процесуални нарушения, както и на материалния закон, които я опорочават и моли да се уважи диспозитива на възивната жалба. Основните оплаквания се свеждат до следното: Съдът недопустимо допълва присъдата си с медикобиологичен признак, който не е вписан в диспозитива на обвинителния акт и обсъден в обстоятелствената част на същия и не е бил предмет на първите две СМЕ. Не може да се допълва в присъдата "както и намаление на носното дишане вляво с 30%". Друго процесуално нарушение е недопускането на повторна тройна СМЕ относно заболяването "постравматична церебрастения". В диспозитива на осъдителната гражданска част е вмъкнато "спукване на череп", каквото не е налице и не се възприема от вещите лица. Допуснати са нарушение на следните процесуални правила - чл.103 ал.1 и ал.3, чл.104, чл.105 ал.2, чл.1. ал.3, чл.281 ал.1 т.4 и ал.4 и 5 от НК. По отношение на гражданския иск - неправилно е приет в този му размер и е несправедлив. Недопустимо е по смисъла на чл.88 ал.1 от НПК да се допуска изменение на гражданския иск, не са предявени лихви върху претендираната сума, а са присъдени такива. Моли да се уважи възивната жалба.
Частния обвинител и граждански ищец лично и чрез адв М. Г. подържа възивната жалба и оспорва възивната жалба на подсъдимия. Счита присъдата за незаконосъобразна и необоснована в обжалваната й част, а именно по отношение на наложеното наказание, по отношение прилагането на чл.66 ал.1 от НК и по отношение размера на гражданския иск. Съдът е посочил смекчаващи вината обстоятелства, които не могат до ползват подсъдимия.По отношение на гражданския иск, така присъденото обезщетение не може да бъде справедлив еквивалент на претърпените болки и страдания, той следва да се определи в пълния му размер. Животът на пострадалия се е обърнал на 180 градуса, той не е същия човек, болките и страданията са огромни. Моли да се присъдят разноските на пострадалия явявайки се К. свидетел по делото.
Смолянският окръжен съд след К. се запозна с двете възивни жалби констатира, че същите подлежат на възивна проверка по реда на глава ХХІ НПК. Дипозирани са от страни в процеса срещу невлязъл в сила първоинстанционен съдебен акт, в срока по чл.319 от НПК и са процесуално допустими.
ПО ВЪЗИВНАТА ЖАЛБА НА С. В..
Приетата за безспорно установена от районния съд фактическа обстановка е правилна и кореспондира със събраните по делото доказателства. Много подробно и аналитично са изложени съображения досежно изложената в обвинителния акт фактическа обстановка, К. едновременно е взето отношение и по възраженията както на подсъдимия, така и на частния обвинител и граждански ищец.
Така на 27.04.2008 год. срещу 28.04.2008 год.пострадалият свидетел М. К. заедно със своя приятел С. Б. с прякор"Ш." отишли в дискотека "А." в центъра на Г.З.. По-късно към тях се присъединили и техни приятели - св.П. М. и Д. К.. По същото време в заведението бил и подсъдимия С. В.. По някое време подсъдимият В. отишъл при св.П. М. и го попитал дали е в една компания с М. К. и разбрал, че са заедно. В. споделил, че има стари дразги с К. и тази вечер "ще го оправи". Ставало въпрос за инцидент през 2000 год. в Г., където работили и двамата и В. бил възприел, че К. бил извършил опит да изнасили сестра му. Този инцидент станал причина за влошаване на отношенията между двете семейства и подсъдимия В. решил, че трябва да отмъсти на К.. Св.П. М. споделил разговора със св. К., но решили да не казват на М. К..
В около 03.00 - 03.30 часа сутринта на 28.04.2008 год. М. К. заедно със св.С. Б. си тръгнали и се движили по У.Б. и двамата се разделили в различни посоки, където живеят. К. стигнал до магазин "всичко по 1 лев" и павилион за боза и върху него се нахвърлили трима души - подсъдимият, който също напуснал бара и св.В. Д. и св.С. Б.. Обвиняемият нанесъл с ръце силни удари в областта на главата на К., пострадалият падайки се хванал за пуловера на В. и двамата паднали на земята, К. В. бил върху К.. В този момент св. Д. и Б. хванали К. за ръцете от двете му страни и подсъдимият намирайки се върху К. продължил да му нанася удари в областта на главата с ръце. Св.Б. също нанасял удари на К., но в областта на гърба. В един момент боят продължил само между двамата и двамата взаимно си разменяли удари и различни реплики. К. успял да извика за помощ св.Б. по прякор "Ш.", последният го чул и веднага се върнал, К. в този момент св.Д. и Б. веднага се отдръпнали, а подсъдимият продължил да нанася удари на намиращия се под него М. К.. Св.Б. успял да раздели двамата, след което подсъдимия и св.Д. и Б. избягали от мястото на инцидента. Били извикани служители на МВР и оказана помощ на пострадалия. Полицейските служители св.В. З. и св.А. Ч. осветили мястото с прожектор и намерили избития при побоя зъбен мост на пострадалия и златната му верижка. Пострадалият пък намерил мобилен телефон, който по-късно представил в МВР.
В резултат на нанесените удари на пострадалия били причинени увреждания, както следва: черепно-мозъчна травма, мозъчно сътресение, счупване на ностната кост и кръвонасядания на клепачите и на двете очи, К. счупването на ностните кости било усложнено с последващо дефинитивно изкривяване на носната преграда вляво, както и намаление на носното дишане вляво с 30%, а мозъчното сътресение довело до постравматична церебрастения. В резултат на тези увреждания пострадалият К., който около 10 години работил в Гърция на работа свързана с качване на покриви, започнал да се страхува от височини, както и да управлява автомобил. Получава постоянно главоболие, прилошаване и повръщане, световъртеж, лесна физическа умора.
Горната фактическа обстановка се потвърждава както от обясненията на подсъдимия, така и от показанията на разпитаните свидетели, вкл. и пострадалия М. К., заключенията на медицинските експертизи и всички писмени доказателства, приложени към делото.
Възивният съд не възприема тезата на подсъдимия, че пострадалият му се заканил в момента когато и двете групи младежи вече били излезнали от бара и се намирали в близост до павилиона "всичко за 1 лев" и че пострадалият се заканил на подсъдимия с думите:"да еба майка ти В., аз с теб цял живот няма да се разправям" и пръв посегнал да го удари с ръка.Неговата приятелка св. Р. Ш. не е пряк свидетел на сбиването, тя е разбрала от подсъдимия, че той бил напсуван от пострадалия и пострадалия пръв е посегнал да го удари. Останалите двама свидетели, които били близо до подсъдимия, чиито показания са прочетени по НОХ дело № 208/2009 год. по описа на ЗлРС установяват следното: Св.Б. установява, че тримата с подсъдимия и В. Д. излезнали отвън да уринират близо до един павилион и изведнъж чул викове "Ш., Ш.", когато мръднали към тротоара, видяли, че се бият С. и М., нанасяли си удари и те с В. се опитали за ги разделят. Св.Б. не споменава да е чул псувни от страна на пострадалия К., а тримата излезнали да уринират заедно и едва ли са били на голямо разстояние, за да не се чуят никакви реплики.Изведнъж забелязали, че подсъдимия го няма и вече го видяли да се бият с пострадалия.
Св.Д. установява, че със С. Б. излезнали да уринират извън заведението и докато уринирали чули викове нещо К. "С.".К. излезнали иззад павилиона видяли В. и К. да се държат за тениските и да се удрят, и двамата паднали, ударите им попадали по главите, С. удрял повече. Извикали един по възрастен човек "Ш." да ги раздели.Не е сигурен дали Е. е излезнала с тях. Той също не съобщава да е чул реплики между двамата или псувни от страна на пострадалия към подсъдимия.
Св.П. М., чиито показания също са прочетени по съответния ред и който бил с компанията на К. установява, че В. дошъл при него на масата, казал, че има стари проблеми с К. и тази вечер, ще ги разрешава, К. тези проблеми били породени в Г. Споделил това със св.Д. К., но решили да не уведомяват К., К. мислили, че заканите няма да се превърнат в реални действия
При разпита по досъдебното производство № 128/2009 год. на МВР З. двамата свидетели Б. и Д. не съобщават да са чули псувни от страна на К. отправени към В., а само чули викове "Ш.,Ш." и тогава видяли, че двамата са се хванали и се дърпат.
Анализирайки горните свидетелски показания не се потвърждава тезата на подсъдимия за нанесени му псувни и закани от страна на пострадалия св.К.. Ако действително е имало отправени му псувни и закани от страна на пострадалия към него, все някой от двамата свидетели Б. и Д. биха чули, тъй К. тримата са излезнали заедно да уринират и всички били до павилиона "всичко за 1 лев". Така както са чули виковете "Шоле,Шоле" би следвало да чуят и псувните, ако е имало такива. Приятелката на подсъдимия, също не е чула псувни, а е разбрала от него, което не е убедително, тъй К. съдът възприема това становище на подсъдимия К. негова защитна теза с цел да не се разбере истинската причина за сбиването. Според съда повода за сбиването е съществувалия конфликт между подсъдимия и пострадалия от 2000 година, когато нещо се е случило със сестрата на подсъдимия и той обвинява за това пострадалия. Категорични доказателства в тази наска са показанията на св. М., който установява, че същата вечер В. дошъл при него на масата, казал, че има стари проблеми с К. и тази вечер, ще ги разрешава, К. тези проблеми били породени в Г.. Тези приказки на подсъдимия св.М. ги разбрал К. закана за саморазправа, но бил с надеждата, че няма да се случи и затова не предупредил К..
Относно причинените увреждания на пострадалия К. възивният съд изцяло дава вяра на изготвените две тройни съдебно-медицински експертизи и се съгласява с мотивите на първоинстанционния съд, че между тях няма различия относно зябаляването постравмена церебрастения, а става въпрос за различни нюанси. Тройната експертиза от невролози Д. С. Г., Д. Х. И. и Д. Е. Ф. е категорична за появата на това заболяване в един по-късен момент вследствие на мозъчното сътресение с типичните за тази болест проявления, К. е направила преглед на пострадалия и е дала вяра на неговите оплаквания. Докато Д. С., Д. Д. и Д. Д., те не подържат отрицателно становище по този въпрос, Д. С. заявява, че не намира сериозни противоречия във фактологията между двете групи експертни заключения, както и че в заключениета на вещите лица от неговата група т.н. "постравматична церебрастения" не се изключва. И тъй К. Д. Г., д.-р И. и Д. Ф. са компетентни специалисти - невролози и са в по-висока степен специализирани в тази област дават по-категорично становище. Следва да се даде вяра на изложеното от св.М. К., което се потвърждава и от разпитаните св. И. К. и Х., тъй К. преди инцидента пострадалият не е имал такива оплаквания и изведнъж здравословното му състояние коренно се променя до степен да не може да изпълнява основната си работа К. строител по обекти, изкачване на височини, вкл. и управление на личния си автомобил.
В тази връзка следва да се отбележи обстоятелството, че от страна на първоинстанционния съд не е допуснато процесуално нарушение, К. не е назначена нова тройна съдебно-медицинска експертиза, тъй К. между двете тройни експертизи изслушани от районния съд няма противоречия, просто едната група вещи лица К. по-тесни специалисти дават категоричен отговор, пострадалият има заболяване " постравматична церебрастения" резултат на нанесения му побой през м.април 2008 год.
По направеното възражение във възивната жалба, че в диспозитива на присъдата първоинстанционният съд е добавил "намаление на носното дишане вляво с 30%" съдът взе следното становище. Не се споделя разбирането на първоинстанционния съд, че фактите и правната им квалификация, по които подсъдимото лице е признато за виновно не надхвърлят рамките на обвинителния акт, К. се посочва задължителна тълкувателна практика по въпроса, обективирана в ТР № 2/2002 год. на ОСНК на ВКС. Според това решение следва да се приеме точно обратното, че както в обстоятелствената, така и в заключителната част на обвинителния акт изискванията са аналогични към съдържанието на постановлението за повдигане на обвинение. В случая посоченото в обстоятелствената част на обвинителния акт на лист 3 абзац втори, че "видно от заключението по извършената съдебномедицинска експертиза, счупването на носните кости е усложнено с последващо дефинитивно изкривяване на носната преграда в ляво, както и намалението на носното дишане в ляво с 30%, следва да бъде прието само по себе си К. довело до постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота" не е пренесено изцяло в заключителната част на обвинителния акт, където е пропуснато "намаление на носното дишане в ляво с 30%", а в постановената присъда то е включено К. медикобиологичен признак. Според цитираното постановление рамките на обвинителния акт се определят в заключителната част на обвинителния акт и съдът е длъжен да се произнесе точно в тези рамки, защото подсъдимият се е защитавал и ангажирал доказателства в същите тези рамки, независимо от това, че израза "намаление на носното дишане в ляво с 30%" съществува в заключението на медицинската експертиза. На практика се получава свръх произнасяне извън рамките на обвинителния акт, каквото право съдът няма. Затова ще следва в тази част присъдата да се измени и отпадне от обвинението израза "както и намаление на носното дишане вляво с 30%".
Също така по направеното допълнение в абзаца за присъдения размер на гражданския иск в размер на 20 000 лева неимуществени вреди има допълване от съда "спукване на череп", което не се посочва в обвинителния акт. Този израз отново съществува в медицинската документация, но не фигурира нито в обстоятелствената, нито в заключителната част на обвинителния акт. По същите изложени съображения израза "спукване на череп" следва да отпадне от диспозитива на постановената присъда.
Относно присъдената законна лихва върху размера на присъденото обезщетение от 20000 лева съдът приема, че неправилно е присъдена такава. Първоинстанционният съд не е съобразил обстоятелството, че такава лихва не е поискана в съдебно заседание, когато пострадалият е предявил гражданския иск за неимуществени вреди. Освен това съдът е смесил правната квалификация по чл.45 т ЗЗД, т.е. деликтната отговорност, с договорната такава по ЗЗД и е приел, че лихва се следва на основание чл.86 от ЗЗД, което е неправилно.
При така установената фактическа обстановка правилно е прието, че при нанесения побой от подсъдимия на пострадалия на 28.04.2008 год.са му причинени две средни телесни повреди: счупване на носните кости с последвало дефинитивно изкривяване на носната преграда, което е довело до постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота, както и мозъчно сътресение, довело до посттравматична церебрастения, също довело до постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота. Свидетели очевидци на побоя са самия пострадал, който веднага след нападението е разпознал подсъдимия В. и обяснява как му е нанасял удари в главата. Св.С. Б. също е очевидец на сбиването и лично е видял как подсъдимия нанася удари по главата на пострадалия и той ги разтървал. Двамата свидетели Д. и Б., които били заедно с подсъдимия, също са видяли сбиването, това, че двамата са се хванали и се дърпали и паднали на земята, изправили се бързо и пострадалият извикал "Шолето" да ги разтърве. Тези двама свидетели не са обективни докрай, опитвайки се да защитят подсъдимия и самите себе си, тъй К. св.К. казва, че двамата са го държали за ръцете и подсъдимия му е нанасял ударите. Очевидци на състоянието, в което се е намирал пострадалия са двамата полицаи В. З. и А. Ч. които пристигнали на инцидента и от К. разбрали, че В. го е бил, К. е бил с кръв по лицето, кървял от носа. Двамата полицаи го закарали в болницата за оказване на първа помощ.
В тази връзка следва да се отбележи, че искането на защитата на подсъдимия за прилагане на чл.132 ал.1 т.2 респ.ал.2 от НК във вр. с чл.12 от НК е несъстоятелно, тъй К. не се събраха доказателства телесните повреди от подсъдимия да са причинени в състояние на силно раздразнение, предизвикано от пострадалия с тежка обида /твърдението за псуване на майка от страна на пострадалия/ или телесните повреди да са причинени при превишаване пределите на неизбежната отбрана. В защитната теза няма развити подробни оплаквания какво е било поведението на пострадалия К. действия, за да е налице института на неизбежната отбрана.Напротив нападнат е бил пострадалия от подсъдимия, без да е имало от негова страна противоправно нападение срещу личността на подсъдимия.
Още по несъстоятелно е искането на защитата на подсъдимия същият да бъде оправдан. От страна на подсъдимия не се оспорва самото сбиване с пострадалия, а се твърди че не са му причинени две средни телесни повреди. В тази насока са категорични доказателствата, както гласни , така и писмени. По-горе се изложиха съображения кои свидетели са очевидци на сбиването и нанасянето на удари от подсъдимия върху главата на пострадалия. Писмените доказателства това са многобройните медицински документи и най-вече заключенията на медицинските експертизи. Относно първото увреждане - счупване на носните кости с последвало дефинитивно изкривявяне на носната преграда вляво е категорична още първата тройна експертиза от др-С., Д. Д. и Д. Д., че е налице счупване на носните кости, К. е налице и причинно-следствена връзка между травмите при инцидента на 28.04.2008 год. и установените през м.март 2009 год. остатъчни болестни явления и усложнения на травмата на носа, а именно последващо / остатъчно и неподлежащо на оздравителна самопромяна/ изкривяване на носната преграда в ляво, както и намаление на носното дишане в ляво с 30%, довело до постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота на пострадалия. Относно второто увреждане "постравматична церебрастения" тази експертиза сочи, че от наличните данни не може да се направи ясно, категорично, обосновано и професионално заключение относно евентуалното наличие и причинно-следствена връзка на оплакванията на К. и предходната /преди 1 години/ черепно-мозъчна трамва, защото според тях няма данни за по-продължително лечение /над 15-20 дни/ за периода от времето на побоя през 2008 година до времето на новите документи през 2009 година/ и специален щадящ нервната система режим не са били провеждани. Но както съдът отбеляза по-горе те не са категорични за наличето на причинно-следствена връзка, К. не изключват оплакванията на пострадалия, но другата тройна експертиза от невролози категорично потвърди наличието на тази диагноза, също довело до временно разстройство на здравето неопасно за живота на пострадалия. Това се потвърждава и от издадените съдебно медицински удостоверения от Д. Г. Г. гл.асистент в УМБАЛ "Александровска" ЕАД София от 25.05.2009 год. че постравматичната церебрастения е състояние след сътресение на мозъка вследствие претърпяната черепно-мозъчна травма от пострадалия преди една година. Д. А. гл.асистент в Катедра по съдебна медицина и деонтология при Медицински университет София с удостоверение от 28.09.2009 год. също дава заключение, че постравматична церебрастения и левостранна лицева хемихипестезия са състояние настъпили вследствие на прекарана черепно-мозъчна травма и срока на постравматичните промени не може да бъде определен. Вещите лица Д. Г., Д. И. и Д. Ф. посочват, че не може да се определи колко време ще продължат оплакванията на пострадалия и дали ще оздравее напълно, но актуалните оплаквания сочат, че заболяването ще продължи още много време, К. не е възможно да се определи колко. Следва да се отбележи, че се касае за едно престъпно деяние изразяващо се в нанасяне побой на пострадалия с причинени две конкретни увреждания, реализиращи медико-биологичния признак постоянно разстройство на здравето неопасно за живота и представляващи сами по себе си средна телесна повреда.
Относно възражението на защитата на подсъдимия че е нарушена разпоредбата на чл.85 ал.3 от НПК възивният съд не споделя това становище по следните причини. В първото по делото съдебно заседание на 2.10.2012 год. св.М. К. е конституиран К. граждански ищец и частен обвинител.. Предявил е граждански иск за имуществени вреди в размер на 17 500 лва и за неимуществени вреди в размер на 150 000 лева. С постановеното определение първоинстанционният съд е приел за разглеждане в наказателното производство Г.иск за неимуществени вреди в размер на 17 500 лева и оставил без уважение гражданския иск за имуществени вреди. Фактически съдът е допуснал грешка, К. е разменил двете цифри по предявените граждански искове и вместо да приеме граждански иск за неимуществени вреди в размер на 150 000 лева, го е приел за 17 500 лева.
В следващото съдено заседание на 13.11.2012 год. повереникът на гражданския ищец и частен обвинител А.М. Г. е поискал от съда по реда на ГПК да бъде поправена явна фактическа грешка, а именно допуснатия до разглеждане Г.иск за неимуществени вреди в размер на 17 500 лева да се счита предявен за сумата 150 000 лева. Съдът правилно е изменил първото протоколно определение от 2.10.2012 год. при условията на очевидна фактическа грешка и приел за съвместно разглеждане в наказателното ппроизводство предявения от М. К. граждански иск за причинените от престъплението неимуществени вреди в размер на 150 000 лева. Тук не се касае за отново приет за съвместно разглеждане граждански иск, както се изразява защитата на подсъдимия, гражданския иск е приет правилно още в първото съдебно заседание, но е допусната очевидна фактическа грешка, К. са разменени цифрите на гражданския иск за имуществени и неимуществени вреди и съдът корегира тази грешка, а нищо не се изменя. Не е налице грубо нарушение на правилата за разглеждане на гражданския иск в наказателното производство, същото е станало в първото по делото съдебно заседание. Няма повторно приемане на граждански иск във второто съдебно заседание, а само корегиране на сумата, което може да стане по реда на ГПК и което се предвижда и в НПК, че за неуредените случаи, се прилага ГПК. Гражданския иск е приет за разглеждане своевременно до започване на съдебното следствие пред първоинстанционния съд в случая 2.10.2012 година. Дори е нямало пречка и съдът служебно да допусне поправка на ОФГ, ако такава не бе поискана от защитата на пострадалия.
ПО ВЪЗИВНАТА ЖАЛБА на гражданския ищец и частен обвинител М. К., която изцяло се отнася до определеното наказание, К. се иска увеличаване размера на наказанието, да се отмени приложението на чл.66 от НК, както и и да се увеличи присъденото обезщетение от 20 000 лева на 150 000 лева.
От субективна страна деянието е извършено при пряк умисъл. Деецът е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и е искал тяхното настъпване. К. е нанасял побой на пострадалия и то най-вече в областта на главата е съзнавал, че ще му причини физическо увреждане.
Не е налице института на неизбежната отбрана, както бе посочено по-горе. Категорични са доказателствата, че подсъдимият и св.В. Д. и С. Б. са нападнали пострадалия св.М. К. с цел саморазправа, което подсъдимия си наумил още вечерта в ресторанта. Пострадалият не е бил в състояние не само да напада подсъдимия, но даже и да се самоотбранява, тъй К. бил държан за двете ръце от двамата свидетели непосредствено след К. подсъдимия го ударил и двамата паднали на земята.
Правилно от първоинстанционния съд са отчетени смекчаващи вината обстоятелства младата възраст на подсъдимия, както и инцидента, който се е случил през 2000 год. между пострадалия и сестрата на подсъдимия и който случай е породил мъст за отмъщение у подсъдимия години наред.
Смекчаващи вината обсдтоятелства са отчетени високата степен на засягане здравето на пострадалия и че са реализирани два резултата съставляващи сами по себе си медико-биологичния признак постоянно разстройство на здравето неопасно за живота на пострадалия. Според възивния съд не е отчетено обстоятелството какви са последиците от увреждането на пострадалия, от една страна изкривяване на носната преграда вляво, което е нелечимо и ще остане завинаги. От друга страна "постравматичната церебрастения" резултат на мозъчното сътресение, което заболяване според вещите лица д-Г., Д. И. и Д. Ф. не може да се определи колко време ще продължат оплакванията на пострадалия и дали ще оздравее напълно, но най-вероатно заболяването ще продължи още много време, колко точно не е възможно да се определи. Оплакванията на пострадалия продължават със същата характеристика и интензитет, а именно: постоянно главоболие, прилошавания с притъмняване пред очите, затопляне на лявата лицева половина при повръщане, бодежи зад лявото око, световъртеж, непозволяващ му да работи на високо /по покривите на къщите, каквото е работил преди травмата/, забравяне, лесна физическа умора.
Първостепенният съд не е предал достатъчно тежест на причинените увреждания на пострадалия и неблагоприятна прогноза за в бъдеще и е определил несъответстващо наказание по смисъла на чл.129 ал.1 във вр. с ал.2 от НК, К. е преминал към долната граница от предвиденото в закона една година при максимум до 6 години. Според възивния съд справедливо ще бъде наказанието да се определи при превес на смекчаващи вината обстоятелства под средния размер от предвиденото в закона, а именно една година и четири месеца лишаване от свобода. Така определеното наказание се явява К. справедлив еквивалент на извършеното деяния от подсъдимия
Имайки предвид горните обстоятелства ще следва да се увеличи и размера на изпитателния срок на изтърпяване на наказанието, който следва да се завиши от три на пет години. Целта е да се постигне възпитателен и поправителен ефект върху личността на подсъдимия за по-продължителен период от време, имайки предвид неговата упоритост, с която е преследвал целта си в продължение на осем години на всяка цена да отмъсти на пострадалия, без да има данни по делото какво точно се е случило през 2000 година между сестрата на подсъдимия и пострадалия и дали действително пострадалия има някакви вина за този инцидент. Съзнателното плануване на побоя вечерта на 27 срещу 28 април 2008 година също говори за отмъстителния характер на подсъдимия и желанието му на всяка цена да са саморазправя с пострадалия, независимо от това какви увреждания ще му причини нанасяйки му удари по главата и търсейки съдействие на свои приятели св.Д. и Б.. Тази уговорка не може да се изключи, защото ако тримата са отишли да уринират до павилиона и двамата свидетели изведнъж забелязали, че подсъдимия го няма и виждайки го да се бие с пострадалия св.К., те би трябвало да ги разтърват, а не да улесняват подсъдимия да бие пострадалия, К. са държали последния за ръцете му, за да не се отбранява. Налице е изключителна дързост и мъст от страна на подсъдимия на всяка цена да отмъсти на пострадалия, причинявайки му физическо увреждане със съзнанието, че удряйки го в главата ще му причини сериозни телесни повреди.
Относно размера на предявения граждански иск от 150 000 лева. Според възивния съд този размер е прекомерно завишен и несъответстващ на причинените увреждания. Сумата от 20 000 лева се явява справедлив еквивалент на претърпяните неимуществени вреди от пострадалия, според чл.52 от ЗЗД - същият не е бил продължително време в болнични, работи, макар и да има някакви пречки К. работа на височина.
РАЗНОСКИ пред възивната инстанция не са направени. За разноските пред районния съд следва да се постанови определение от този съд по реда на чл.306 ал.1 т.4 пр.2 от НПК.
Поради изложеното и на основание чл.337 ал.2 т.1 от НПК ще следва да се увеличи наказанието на подсъдимия от една година лишаване от свобода на една година и четири месеца лишаване от свобода . Ще следва да се увеличи и изпитателния срок по чл.66 от НК от три на пет години.
Ще следва в диспозитива на постановената присъда от 8.02.2013 год. по НОХ дело № 65/2012 год. по описа на Златоградски районен съд в абзац П. на ред 8 и 9 да се отменят посочените медико-биологични признаци за средната телесна повреда "както и намаление на носното дишане вляво с 30%" и в абзац втори да отпадне посоченото на ред шести "спукване на череп".

Предвид изложеното съдът

Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯВА присъда № 6 от 8.02.2013 год. по НОХ дело № 65/2012 го. по описа на З. районен съд относно размера на наложеното наказание на подсъдимия С. В. В. от Г.З. с ЕГН *, българин, български гражданин, неженен, с основно образование, признат за виновен по чл.129 ал.1 във вр. с ал.2 от НК, К. УВЕЛИЧАВА размера на наказанието му от "лишаване от свобода" за срок от една година на "лишаване от свобода" за срок от една година и четири месеца, както и УВЕЛИЧАВА срока на отлагане на изтърпяването на наказанието по чл.66 от НК от три на пет години.
ИЗМЕНЯВА присъда № 6 от 8.02.2012 год. по НОХ дело № 65/2012 год по описа на З. районен съд, К. отменя посочените медико-биологични признаци за средната телесна повреда в абзац П. на ред 8 и 9, а именно: "както и намаление на носното дишане вляво с 30%" и в абзац втори на ред 6 - "спукване на череп".
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата част.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.


File Attachment Icon
9141BC927FB406D2C2257B6A0029438D.rtf