и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е въззивно - по реда на глава ХХІ от НПК.
С присъда № 11/18.04.2019г. по НОХД № 669/2018г. на Смолянския районен съд е признат подсъдимия Й. Х. Е. за ВИНОВЕН в това, че на 11.10.2017 г., около 16,40 ч., на път ІІ–86 при км. 119 (Пловдив – С. – границата с Р. Гърция), с посока на движение: с. Равнища, О. Мадан към с. Търън, О. С. при управление на състав от пътни превозни средства - товарен автомобил „Мерцедес Актрос“ с рег. № СА **** ВС и прикачено към него ремарке „Голд Ховер с рег. № С **** ЕМ, върху което е натоварен валяк „Намм“ с рег. № СМ ****, собственост на фирма „БКС“ ЕООД, Г. С. е нарушил правилата за движение, регламентирани в Закона за движение по пътищата (ЗДвП), както следва:
- чл. 5, ал.1, т.1 от ЗДвП „Всеки участник в движението по пътищата с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди” ;
- чл. 20, ал.1 от ЗДвП „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват“ ;
- чл. 20, ал.2 от ЗДвП „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението“ и
- чл. 127, ал.1 , т.2 и т. 3 от ЗДвП „Превозваните товари трябва да бъдат укрепени и да не се влачат по пътя, да не ограничават видимостта на водача и да не нарушават устойчивостта и управляемостта на пътното превозно средство“, в резултат на което по непредпазливост е причинил значителни имуществени вреди в размер на 15 391 лева на товарен автомобил „Мерцедес Спринтер“ с рег. № СМ **** АТ, собственост на „. 90–М. Л. с. Ч. О. Р. , обл. С. - престъпление по чл. 343, ал.1, б.“а” във вр. с чл. 342, ал.1 от НК, поради което е осъден на ПРОБАЦИЯ, при пробационни мерки по чл. 42а, ал.2, т.1 и т.2 от НК, както следва:
-задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА с периодичност на явяването и подписването пред пробационен служител два пъти седмично;
-задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА.
Подсъдимият Й. Х. Е., на основание чл. 343г във вр. с чл. 37, т. 7 от НК, е лишен от правото да управлява МПС за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА, считано от влизане на присъдата в сила, като са му възложени да заплати и направените по делото разноски от ОД на МВР - С. в размер на 1236, 58 лв. и от РС - С. в размер на 90 лв.
Подсъдимият Е. е осъден да заплати на гражданския ищец „. 90–М. Л. ЕИК 200225757, представляван от М. Л., с. Ч. О. Р. обл. С. сумата от 15 391 лв., представляваща равностойността на причинените имуществени вреди, ведно със законната лихва от 11.10.2017г. до окончателното плащане, както и направените разноски по делото в размер на 1400 лв.
Недоволен от присъдата е останал подсъдимият Й. Е., който я обжалва чрез защитника си А.Т., с оплаквания за неправилно приложение на материалния и процесуалния закон, необоснованост и явна несправедливост на наложеното наказание. Развиват се доводи за накърняване на правото на защита на подсъдимия, който не може да разбере за какви точно нарушения на ЗДвП е предаден на съд и осъден, както и че присъдата е в разрез със събраните по делото доказателства. Излагат се и доводи за наличието на хипотезата на чл.15 от НК – случайно деяние. Иска се отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав или постановяване на нова присъда, с която подсъдимият се признае за невиновен по повдигнатото му обвинение.
В съдебно заседание подсъдимият Й. Е., лично и със защитника си А.Т., поддържа жалбата. Излагат се доводи за допуснати съществени процесуални нарушения в съдебното производство, като се иска отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от същия съд.
Прокурорът оспорва подадена въззивна жалба и предлага да се потвърди присъдата, като законосъобразна.
Гражданският ищец „. 90–М. Л. чрез процесуалния си представител А.Ч., взема становище, че присъдата следва да се потвърди.
Като направи преценка на оплакванията в жалбата и становищата на страните в о.з., и като извърши цялостна проверка на правилността на обжалваната присъда по реда на чл.314 от НПК, Смолянският окръжен съд намира жалбата за основателна по следните съображения.
Съгласно постоянната практика на ВКС без пълното фактическо и юридическо формулиране на обвинението във всички стадии на наказателното производство правото на защита на обвиняемия, респективно подсъдимия, не е гарантирано, така както изисква НПК. С оглед бланкетния характер на нормата на чл.343, ал.1, б.“а“ от НК, в обвинителния акт същата следва да бъде запълнена с конкретно посочени нарушения на нормативно уредени правила за движение по пътищата, което в настоящия случай не е сторено достатъчно ясно. Още в обвинителния акт, по който е образувано настоящото производство, не е посочено в нужната конкретика в какво се изразява противоправното поведение на подсъдимия, както и описание на деянието от обективна и субективна страна. Без да е посочено в обстоятелствената част на обвинителния акт с кои свои действия подсъдимият е нарушил всяка една от множеството посочени норми от ЗДвП, не може да се приеме, че той може в пълен обем да реализира правото си на защита и да знае срещу какво точно обвинение следва да се защитава. Посочването на нарушените норми от ЗДвП и дословното им цитиране в обвинителния акт, както е сторено от прокурора, не е достатъчно за да се приеме, че в пълнота е описано фактическото и правно обвинение срещу подсъдимия. Формалното пресъздаване в обстоятелствената част на обвинителния акт единствено на цялостното съдържание на съответната разпоредба от ЗДвП е в нарушение на чл.246 НПК, която гарантира правото на защита на обвиняемия да разбере същността на обвинението и с кои негови действия е нарушил конкретните правила за движение, довели до съставомерност на деянието от обективна и субективна страна.
В разпоредителното заседание по делото не са направени искания от страните за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора, като и съдът не е констатирал някакъв пропуск в обвинителния акт и е разгледал делото по същество.
Съгласно разпоредбата на чл.305, ал.2 от НПК, в мотивите на присъдата се посочват установените обстоятелства, въз основа на кои доказателствени материали и какви са правните съображения за взетото решение, като при противоречия на доказателствените материали се излагат съображения защо едни от тях се приемат, а други се отхвърлят. В настоящият случай първостепенният съд не е изпълнил в достатъчна пълнота това си задължение, тъй като от мотивите към присъдата не става ясно какви са конкретните действия или бездействия на подсъдимия, по какъв начин те се съотнасят към всяка посочена и приета за нарушена от него правна норма, регламентираща правилата за движение, както и каква е причинно-следствената връзка между всяко едно от тези нарушения с настъпилия престъпен резултат. Следва да се има предвид, че разпоредбите на чл.20, ал.2 и чл. 127, ал.1, т.2 и т.3 от ЗДвП съдържат описани хипотези и без да се конкретизира коя от тях е нарушена от подсъдимия, води до ограничаване на правото му да разбере за какво точно деяние е осъден. В чл.20, ал.2 от ЗДвП е регламентирана така наречената "предвидима опасност", при която има множество обективни затруднения в пътната обстановка от различен характер и водачът трябва да подбира скоростта си на движение в тази връзка, за да отговори на изискването за безопасност, а именно – при възникването на някаква опасност да може да спре. По делото е прието за установено, че подсъдимият е успял да спре пред възникналата пред него опасност/спрелия товарен автомобил в неговата лента за движение/, което води до извода, че избраната от водача скорост на движение му е позволила да изпълни задължението си да спре при възникнала опасност, визирано в чл.20, ал.2 от ЗДвП. От изложените мотиви не става ясно първо коя точно от множеството хипотези на тази разпоредба съдът е приел за нарушена, а освен това и липсват правни съображения защо се приема, че е допуснато такова нарушение, с какви точно действия от страна на подсъдимия и каква е връзката на това нарушение с настъпилия престъпен резултат. Същото се отнася и до разпоредбите на чл. 127, ал.1, т.2 и т.3 от ЗДвП, които предвиждат, че превозваните товари трябва да бъдат укрепени и да не се влачат по пътя, да не ограничават видимостта на водача и да не нарушават устойчивостта и управляемостта на пътното превозно средство. От мотивите на присъдата не става ясно въз основа на кои обстоятелства по делото е прието, че превозвания от подсъдимия товар се е влачил по пътя, ограничавал е видимостта на водача и е нарушавал устойчивостта и управляемостта на пътното превозно средство, както и каква е връзката на тези нарушения с падането на валяка от товарния автомобил, управляван от подсъдимия.
По същество липсват каквито и да е правни доводи и съображения във връзка и с нарушението на чл.20, ал.1 от ЗДвП, която норма изисква от водачите да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват. Това нарушение би било налице при разсейване, отклоняване на вниманието, заспиване на водача или други подобни случаи, при които се изгубва контрола върху управляваното МПС, като в мотивите отново не са изложени обстоятелствата, въз основа на които съдът е приел, че е извършено такова нарушение, както и за връзката на едно такова нарушение с настъпилите вредни последици от престъплението.
Посочените недостатъци в решаващата дейност на първостепенния съд, не позволява да бъде извършена проверка от контролиращата инстанция на действителната воля на този съд и на съдържанието на взетото от него решение по въпросите, посочени в чл.301, ал.1 от НПК, като от процесуалноправна гледна точка съставлява липса на мотиви по смисъла на чл.348, ал.3, т.2,пр.1 от НПК. Последната се констатира не само когато такива липсват изобщо, но и когато те са толкова формални и незадълбочени, че не дават възможност да бъде разбрано по какъв начин е формирано вътрешното му убеждение. Липсата на мотиви на проверявания съдебен акт пък винаги води до невъзможност контролиращата инстанция да извърши проверка за правилното приложение на закона от решаващия съд, както е и в случая. Това представлява съществено нарушение на процесуалните правила, което е от категорията на абсолютните основания за отмяна на присъдата, защото накърнява процесуалното право на страните да получат в пълен обем защита на своите интереси. Това съществено нарушение може да бъде отстранено единствено от съда, който го е допуснал, при ново разглеждане на делото от друг съдебен състав.
Водим от гореизложеното и на основание чл.335, ал.2 от НПК, Смолянският окръжен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ присъда № 11/18.04.2019г. по НОХД № 669/2018г. на Смолянския районен съд.
ВРЪЩА делото на Смолянския районен съд за ново разглеждане от друг състав, от стадия на разпоредително заседание.
Решението е окончателно не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: