И за да се произнесе ,взе в предвид следното :
Производството е по реда на чл. 274,ал.1,т.1 от ГПК.
С протоколно определение в открито съдебно заседание, проведено на 19.06.2019година, по Г.д№ 321/2019г. по описа на Златоградския районен съд е прекратено производството по делото по предявения иск от Х. К. Б. срещу „. Ж.Е. поради недопустимост на иска, като е прието, че предявените искове са процесуално недопустими. Съдът е мотивирал отказа си да разгледа предявеният обратен иск, тъй като нкъде в исковата молба на Б. не се навеждат твърдения, как, защо той е кредитор и по какво правоотношение на „. ДСК.
Срещу определението е постъпила в срок частна жалба с вх.№ 1445/28.06.2019г. от Х. К. Б., Ч. пълномощника му А.О.. В жалбата се твърди, че жалбоподателят е изложил твърдения в исковата си молба срещу „. Ж.Е. които обосновават в достатъчна степен правният му интерес от воденето на обратен иск.
Моли да бъде отменено обжалваното определение като неправилно и делото бъде върнато на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
В срок е постъпил писмен отговор от „. Д. Е. депозиран Ч. юрисконсулт И. Б., с който се поддържа неоснователност на жалбата и се предлага съдът да не я уважава. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.
Смолянският оръжен съд като взе предвид оплакванията в частната жалба и след преценка на събраните по делото доказателства счита, че частната жалба е подадена в срок от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
Златоградският районен съд е сезиран с иск с правно основание чл.422 във връзка с чл.415 от ГПК, като се излагат твърдения, че между наследодателят на ответника Х. К. Б. - Кр. Здр. Б. и „. Д. Е. е сключен договор за банков кредит на 30.06.20105г. с размер 13 000 лв.със срок на издължаване 120 месеца. Кредитополучателят е починал, като в производството по чл.51 от ЗН е конституиран наследника на починалия длъжник, който единствен е приел наследството по опис. Депозирано е заявление за издаване заповед по чл.410 от ГПК срещу Х. Б. на 13.09.2019гозина и с Разпореждане №3108/05.10.2019година по ч.Г.д.№1871/2018година по описа на РС Л. е издадена заповед за изпълнение парично задължение и поради постъпване писмено възражение от приелия наследството на баща си по опис е предявен иск по чл.422,ал.1 от ГПК. Претендират се суми в размер на 11 533.60лева,дължима главница по процесния договор за кредит, ведно със законната лихва от 13.09.2018година, 1440.85лева неплатена редовна лихва за периода от 26.01.2017година до 13.09.2018година , 123.97 лева неплатена наказателна лихва за същия период и сумата 120 лева заемни такси.
В срока за отговор е депозирана искова молба от ответника Х. Б. (обратен иск), в която се излагат фактически твърдения,че в деня на сключване договора за кредит-30.06.2015година баща му Кр. Б. е направил предложение за включването му в групата на застрахованите лица по групов застрахователен договор по застраховка „Живот,свързана с банков кредит“ на Банка ДСК Е. и застраховащ Банка ДСК Е. със застраховател „. Ж.Е..Позовава се на сертификат №*695 са застраховани живота,здравето ителесната цялост на застрахования кредитополучател Кр. Б. за застрахователна сума 13000лева, а застраховащ и агент на застрахователя е банка ДСК. Поддържа се бездействие на банката в продължение на почти две години от настъпване застрахователното събитие -20.01.2017година относно реализиране правата по застрахователния договор и вместо да предприеме действия срещу
застрахователя „. Ж.Е. за получаване застрахователно плащане, банката е завела дело срещу наследника Х. Б. за заплащане остатъка по кредита по Г.д.№31282018година по описа на ЗРС и като единствен наследник на починалия обосновава правен интерес да упражни имуществените права на банката спрямо застрахователя „. Ж.Е. по групова застраховка „Живот свързан с банков кредит“ по реда на чл.134 от ЗЗД, като кредитор на банката от една страна въз основа на правото му да получи пълно погасяване на кредитното задължение на наследодателя му към датата на настъпване застрахователното събитие,защото изпълнението на уговореното има директен ефект в неговия патримониум,тъй като се погасява задължението по договора за кредит. Исковата молба районен съд приема с разпореждане от 13.03.2019година, постъпил е и писмен отговор от привлеченото трето лице „. Ж.Е. с определение по чл.140 от ГПК делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание и на 19.06.2019година във връзка направени възражения от пълномощника на банката ищец за недопустимост на предявения обратен иск, с протоколно определение е прекратено производството по този иск.
Предвид изложените от ищеца факти и обстоятелства следва да се приеме, че за него е налице процесуална легитимация да предяви иск за заплащане на застрахователно обезщетение. Процесуалната легитимация се обуславя от заявената от ищеца принадлежност на спорното материално право, от претендираното или отричано от ищеца право. Докато процесуалната легитимация следва от правното твърдение на ищеца, то материалноправната легитимация предпоставя и дава отговор на въпроса за титулярството на гражданското правоотношение - кой е носител на правото и кой е носител на правното задължение. Поради това, че процесуалната легитимация на двете страни следва не от някакви обективни факти, които подлежат на доказване, а единствено от правното твърдение, когато съдът проверява дали искът е предявен от и срещу надлежна страна, той трябва да изхожда от правото, което се претендира или отрича с исковата молба. Съответствието между процесуалноправната и материалноправната легитимация е въпрос по същество, който съдът изследва с решението и който обосновава основателността, но не и допустимостта на иска.Следователно въпросите за активната материалноправна легитимация на ищеца, а именно дали като наследник на кредитополучателя е носител на права по сключения между банката и застрахователното дружество договор за групова застраховка "Живот", включително на материалното право да търси от застрахователя заплащане на застрахователно обезщетение, дали нейният наследодател е застрахован, дали банката е застрахован или застраховащ, дали ищецът като наследник се суброгира в правата на наследодателя си и други релевантни въпроси са от значение за решаване на спора по същество, но не касаят допустимостта на иска. В исковата си молба ищецът е изложил твърдения относно наличие на правен интерес от предявяване на иск по чл.134 от ЗЗД , а именно, че е кредитор на банката по отношение на правото й да претендира застрахователно обезщетение, че банката бездейства за търсене на дължимата застрахователна сума от застрахователното дружество по договора за групова застраховка "Живот" със застраховано лице кредитополучателя и ползващо се лице банката. След като ищецът е обосновал правния си интерес от предявяване на имущественото блага на банката срещу застрахователното дружество, то съдът дължи произнасяне по иска, в който смисъл е и задължителната съдебна практика обективирана в Определение № 284/16.04.2010г. по ч.т.д.№ 518/2009г. на ІІ т.о. , Решение № 138/05.01.2016г. по т.д.№ 1727/2014г. на ІІ т.о.
По изложените съображения частната жалба е основателна, а обжалваното определение като неправилно ще следва да бъде отменено и делото бъде върнато на Златоградския районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Мотивиран от гореизложеното Смолянският окръжен съд

О П Р Е Д Е Л И :

ОТМЕНЯ Протоколно определение, постановено по Г.д № 321/2019г. по описа на Златоградския районен съд в открито съдебно заседание на 19.06.2019година, с което е прекратено производството по делото по предявеният иск от Х. К. Б. срещу „. Ж.Е. като незаконосъобразно и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ВРЪЩА делото на Златоградския районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: