Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Образувано е по молба на А. Ф. Е.-О. П. на Л. М..
В молбата се иска изменение на постановеното решение в частта за разноските. Счита се, че в полза на "Б. Д." не следвало да се приъждат разноски. Не било доказано, че юриск. С. е пълномощник на въззиваемия по делото, не било доказано, че разноските са предварително платени.
Съдът не споделя подобно виждане. При елементарно усилие да се запознае с деото особения П. би установил, че на л. 45 е приложено пълномощно с което изпълнителните директори на банката упълномощават юриск. С. да ги представлява.
На следващо място нормата на чл. 78, ал.8 ГПК не изисква предварително заплащане на юриск възнаграждение. Подобно твърдение съдържащо се в молбата отразява особено екзотично виждане на особения П. на Л. М. и не се споделя от настоящия състав. Освен това присъденото възнаграждение е съобразено с минимума в тарифата за минималните размери на адвокатските възнаграждения и в този контекс не е прекомерно.
Втората част на молбата, с която се иска заплащане на възнаграждение за особения П. пред въззивната инстанция също е неоснователно. В тази част мнозинството от решаващия състав счита, че относима е практиката на ВКС съдържаша се в Определение № 180 от 12.03.2012 г. на ВКС по ч. Г. д. № 719/2011 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Е. Т. , Определение № 120 от 13.02.2012 г. на ВКС по ч. Г. д. № 65/2012 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Б. И. и др., като споделя тази практика. Доколкото за особения П. ищцовата страна е заплатила възнаграждение в първоинстанционното производство, пред въззивния съд са приложими правилата на чл. 78 ГПК. При неоснователност на подадената въззивна жалба липсва основание за заплащане от въззиваемата страна на възнаграждение за О. П..
Водим от гореизложеното О. съд-С.

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 2912/03.07.2013г. подадена от А. Ф. Е. с правно основание чл. 248 ГПК за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските като неоснователна.
Определението подлежи на обжалбане по реда на обжалване на основното решение, считано от датата на връчване на препис от определението пред ВКС.



ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ:
1.


2. /О.М/



ОСОБЕНО МНЕНИЕ НА СЪДИЯ ПРАХОВА:
Разпоредбата на чл. 47 ал. 6 от ГПК следва да намери приложение и във въззивната инстанция. Смисълът на тази разпоредба е да гарантира правото на защита в процеса на страната, която не е намерена, за да бъде призована, Ч. О. П., във всички съдебни инстанции. Ищецът, като инициатор на процеса, следва да осигури неговото развитие във всички инстанции, а не само в инстанцията, от която е постановено благоприятно за него решение. Ищецът дължи заплащане на възнаграждение за особения П. и за въззивната инстанция, независимо от изхода на спора пред тази инстанция. В противен случай се нарушава правото на защита на ответната страна, тъй като липсва гаранция, която да осигури активността на особения П. да обжалва първоинстанционното решение в случаите, когато то е неблагоприятно за ответника. Отказът да бъде присъдено адвокатско възнаграждение за особения П. с оглед неоснователността на подадената от него въззивна жалба противоречи на разпоредбата на чл. 36 ал. 1 от Закона за адвокатурата. Разпоредбата на чл. 78 от ГПК намира приложение по отношение на страната по делото, но не и по отношение дължимото възнаграждение за особения П..