И за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда глава ХХІ от НПК.
От Таня Найденова - прокурор в РП С. е постъпил въззивен протест срещу Присъда № 8/04.04.2019 г. постановена по НОХД № 13/2018 год. по описа на районен съд С., с която подсъдимият Е. М П. е признат за виновен в извършването на престъпление по чл.325, ал.2 във вр. ал.1 от НК, за което му е наложено наказание "лишаване от свобода" за срок от 6 месеца, изпълнението на което е отложено с изпитателен срок от три години на осн. чл.66, ал.1 от НК. В протеста се излагат доводи за незаконосъобразност на наложеното наказание.
Иска се изменение на присъдата, като на осн. чл.337, ал.2, т.1 от НПК се увеличи размера на наложеното наказание "лишаване от свобода", а също така да се увеличи изпитателния срок на 5 години.
От А. Б. М., качеството му на защитник на подсъдимият Е. П. е постъпила въззивна жалба срещу присъда № 8/04.04.2019 г. постановена по НОХД № 13/2018 год. по описа на районен съд С.. Във въззивната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на присъдата, която е постановена в нарушение на националния закон и европейското законодателство, а също така се твърди, че присъдата е неоснователна и необоснована, тъй като липсва извършено престъпление.
Иска се отмяна на присъдата и се постанови нова, с която подсъдимият бъде признат за невиновен и оправдан по повдигнатото обвинение.
Пред съда представителят на О. П. С. поддържа протеста и предлага съдът да го уважи. Оспорва въззивната жалба и предлага да бъде оставена без уважение.
Пред съда подсъдимият Е. П., редовно призован, се явяват лично и със защитникът си А. В. Р., редовно упълномощен, който поддържа жалбата по изложените в нея съображения и моли да бъде уважена. Оспорва протеста и предлага да бъде оставен без уважение.
Въззивният съд, като взе предвид наведените в протеста, жалбата и в съдебно заседание доводи и след като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, както и след цялостна служебна проверка на атакуваната присъда, извършена по реда на чл. 314 НПК, прие за установено от фактическа и правна страна следното:
С Присъда № 8/04.04.2019 г. постановена по НОХД № 13/2018 год. по описа на районен съд С. подсъдимият Е. М. П. е признат за виновен, в това, че на 10.10.2017г. около 10,50ч. в Г. С. на У. „. Г. - К. №. е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, изразяващи се в съпротива срещу орган на власт – ст.полицай Х. С. И. и Б. Ш. Т., изпълняващи задълженията си по опазване на обществения ред, като е издърпал и е одраскал дясна ръка на ст.полицай Х. И., избутал го е с ръце в гърдите и го е ритнал с крак в областта на ляво бедро, както и не е останал на място и си е тръгнал да се прибира в дома си, въпреки полицейско разпореждане – престъпление по чл.325, ал.2 във вр. ал.1 от НК, за което е осъден на „лишаване от свобода“ за срок от шест месеца, като е отложено изпълнението на наказанието по чл.66 от НК за срок от три години.
Съдът е приспаднал от наказанието „лишаване от свобода“, времето през което деецът е бил задържан по ЗМВР със Заповед за задържане от 10.10.2017г. като един ден задържане се зачита за един ден лишаване от свобода.
Подсъдимият е осъден да заплати по сметка на ОД М. С. разноски в размер на 275,08 лв.
В изпълнение на задълженията си по чл. 339 НПК, настоящата инстанция приема за установено следното:
Производството пред районен съд С. е образувано по внесен от РП С. обвинителен акт срещу Е. М. П., за това, че на 10.10.2017г. около 10,50ч. в Г. С. на У. „. Г.-К. №. е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, изразяващи се в перпендикулярно паркиране на лек автомобил марка Сузуки Витара № СМ **** АР на пътя и препречване движението на други МПС, като деянието е съпроводено и със съпротива срещу орган на власт – ст.полицай Х. С. И. и Б. Ш. Т., изпълняващи задълженията си по опазване на обществения ред, като е издърпал и е одраскал дясна ръка на ст.полицай Х. И., избутал го е с ръце в гърдите и го е ритнал с крак в областта на ляво бедро, както и не е останал на място и си е тръгнал да се прибира в дома си, въпреки полицейско разпореждане – престъпление по чл. 325 ал.2 вр. ал.1 от НК.
Наказателното производство е прекратено в частта, с която подсъдимият е обвинен в това, че на 10.10.2017г. около 10,50ч. в Г. С. на У. „. Г.-К. №. е препречил движението на други МПС чрез перпендикулярното паркиране на лекия автомобил марка С.В. с рег. №СМ **** АР на пътя. Основанието за прекратяване на наказателното производство в тази част е чл.24, т.8а вр. чл.289 от НПК. Съдът е приел, че обвинителния акт е за деяние по чл.325, ал.2, вр. ал.1 НПК, т.е. за хулиганство, което включва няколко изпълнителни деяния, вменени на подсъдимия, сред които е и паркирането на лекия автомобил напречно на пътя, с което е препречено движението на други МПС. НП №17-1058-000611/06.11.2017 г. е издадено за нарушение по чл.5, ал.1, т.1 по ЗДвП, а именно за преграждане на пътя с цел попречване на нормалното движение на моторни превозни средства. НП-то е влязло в сила на 24.11.2017г. Изпълнителното деяние, съдържимо в НП е описано и в обвинителния акт, поради което съдът е приел, че е налице хипотезата на „non bis in idem“ и в тази част производството по делото следва да се прекрати на посоченото по-горе основание.
След прекратяване на наказателното производство в описаната част, съдът е приел, че производството по делото следва да продължи за деянието по чл. 325, ал.2 вр. ал.1 НПК по отношение на останалите, описани в обвинителния акт действия на подсъдимия, а именно за това, че на 10.10.2017 г. в 10.50 ч. в Г. С., на У. Ив. Г. К. №. е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред, изразяващи явно неуважение към обществото, изразяващи се в съпротива срещу орган на власт - ст. полицаи Х. И. и Б. Т., които изпълнявали задълженията си по опазване на обществения ред, като деецът П. не е останал на място, тръгнал си да се прибира към дома си, въпреки полицейско разпореждане, издърпал е и е одраскал дясна ръка на старши полицай Х. И., избутал го с ръце в гърдите и го ритнал с крак в областта на лявото бедро.
След преценка на събраните и приобщени по надлежиня ред доказателства по делото, въззивният съд прие фактическата обстановка установена и от районния съд.
Подсъдимият Е. П. живее в Г. С., У. „. Г. - К. ” № 1. а в съседство има имот, в който е изградена незаконна постройка, в който смисъл е решението на ВАС от 2017г.
На 10.10.2017 г. около 10.30 часа общинските служители М. Е. К., С. В. Т., З. С. К., Д. В. М., заедно със шофьора А. Н. К. отишли на място с цел констатиране дали е изпълнена Заповед № 577/30.03.2015г на Кмета на община С. за премахване на постройката. По настояване на подсъдимия, който е техен колега отишли на място, тъй като П. поискал съдействие от заместник - кмета на общината и имал жалби и дела срещу съседката С. С. за тази постройка. Преди да тръгнат, свидетелката К. му се обадила, за да го предупреди, че комисия от Община С. ще отиде на място, за което той и настоявал предишните дни.
На 10.10.2017г. около 10:00ч. служителите на Община С. пристигнали на място и констатирали, че действително постройката не е премахната. Говорили с г-жа С., която за пореден път обещала, че ще премахне доброволно постройката. Служителите от Община С. не пристъпили към събаряне на постройката, с оглед на което П. започнал да настоява и да иска от тях да се събори постройката, тъй като за това се е борил по С. ред от години. Служителите му обяснили, че това не е в техните правомощия и това, което по закон могат да направят е да констатират дали е изпълнена заповедта за премахване или не, и да съставят констативен протокол. Подсъдимият П. настоявал да се премахне бараката, но общинските служители тръгнали към служебната кола, която оставили на пътя, П. което П. запалил колата си, извадил я от гаража, препречил движението и казал, че докато не премахнат бараката няма да си тръгнат. Автомобилът му е марка „Сузуки Витара“ и per. № СМ ***** АР. Паркирал го напречно на пътя, на У. „Ив. Г. - К.'', пред къщата си, с което препречил пътното платно и възпрепятствал общинските служители да си тръгнат. Те били със служебен автомобил. Улицата е еднопосочна и тясна, без тротоар. Подсъдимият казал, че ако не се премахне постройката, ще си глътне ключовете от автомобила, ще се залее с бензин и ще се самозапали. Бил ядосан. Свидетелката К. подала сигнал за случващото се на Т.1., след което на място пристигнали полицейските служители Б. Т. и Х. И., които били наряд по „Охрана на обществения ред“. Полицаите разговаряли с представителите на общината, които им споделили, че си свършили работата и не могат да си тръгнат, защото г-н П. им препречил пътя и заплашил, че ще се самозапали и ще си глътне ключа от колата. Зад автомобила стоял П.. Полицаите се представили на подсъдимият и му поискали документ за самоличност /в този смисъл са показанията на св.И., на л. 125 от делото/. Подсъдимият П. им заявил, че няма да даде никакви документи, че ще си прави каквото иска, защото е пред дома си, че няма доверие в институциите и тръгнал към дома си, като в този смисъл са показанията на свидетелите И. и Т., подкрепени и от показанията на общинските служители в т.ч. на свидетелката К.. Последната твърди, че на улицата полицаите разговаряли с П., той започнал да спори с единия от тях, след което хукнал надолу към дома си. Подсъдимият твърди, че казал на полицаите, че личната карта му е в къщи и ще отиде да си я вземе, но това не се потвърждава от никой от свидетелите по делото. Полицаите сочат, че след като поискали документ за самоличност П. им заявил, че не му трябва такъв документ, за да установи самоличността си, че няма да дава никакви документи и тръгнал към дома си. След това свидетелят И. му казал да остане на място за установяване на самоличност. П. отговорил, че „няма да остане на място, че нищо не е направил, че той си е у тях.“ И. му казал да остане на място за установяване на самоличност. Казал му, че трябва да му запишат ЕГН и трите имена, защото трябва да докладват, но П. си продължил към къщи. Свидетелят И. се опитал да му препречи пътя с ръка, но П. му бутнал ръката и скочил надолу, тъй като има малък праг. И. залитнал, опитал се да хване П., като последният се опитал го ударил, след това започнали да се ритат като се въртели в кръг, а св. Т. се чудел откъде да мине, защото пространството било тясно. Според полицай Т., П. ритал с ръце и крака, за да не бъде задържан. Т. успял да се намеси като хванал ръката на П., когато последният искал да удари колегата му. Свидетелят Т. сочи, че ситуацията била такава, че П. се опитвал да избяга, нанасял удари, а те с колегата му се опитвали да го задължат и да се самоотбраняват. Сочи, че хванал ръката на П., но последния се отскубнал и хукнал към вратата на къщата си и точно пред входната врата паднал, като на земята продължил да рита, удря с ръце, викал за помощ дъщеря му, след което полицаите решили да го оставят и той си влезнал в дома си. Заключил се, а те двамата се качили на улицата. Т. твърди, че между нивото на улицата и входната врата на къщата има денивелация, има стъпала, след тях е тясно дълго пространство, от едната му страна са складирани дърва, които закриват видимостта към служителите от общината, а от другата страна е постройка.
Свидетелят И. потвърждава показанията на свидетелят Т., като сочи, че след като П. казал, че няма да дава никакви документи и тръгнал към дома си, на няколко пъти му отправил устно полицейско разпореждане да остане на място, но същият продължил да се предвижва към дома си. И. му препречил пътя с ръка, а П. го избутал в гърдите. Последвали две устни полицейски разпореждания да не го дърпа и че в противен случай ще се ползва физическа сила и помощни средства, но П. започнал да буйства, избутал И. в гърдите, посегнал пак да го удари, но Т. му хванал ръката. И. твърди, че П. го одраскал по дясната длан, опитвал се да се отскубне, ритал, след това паднал на земята и продължил да рита и удря с ръце и крака. Изритал полицай И. в лявото бедро, отскубнал се и влезнал в дома си. След това пристигнали медиите, които били извикани от П.. Подсъдимият излезнал и започнал да дава информация за проблема си с постройката. На мястото пристигнали и служители от С. „ПП“ и от Териториална полиция - С., след това пристигнали и представители на общината – Ц. и З., които разговаряли с П. и той преместил автомобила си от пътя, с което освободил движението на МПС. Действията на П. като удряне, бутане, ритане са станали на подхода към дома му, към което служителите от Община С. нямали видимост, заради складирани дърва. Свидетелят И. в показанията си сочи, че физическа сила не са упражнявали. Единствено се опитвали да ограничат движенията на крайниците на П. с цел самоотбрана. Сочи, че искали първоначално да установят самоличността му, но той започнал да им пречи, напускайки мястото и нарушавайки физическата им неприкосновеност. Свидетелят И. е категоричен, че като препречил с ръка пътя на П., не го е докоснал, напротив П. се опитвал да го рита, бута, удря. Следите от одраскване по ръката, както и следата от ритника в крака били видяна от служителите на общината, което се потвърждава от показанията на свидетелите К., К., К., както и от свидетелите С. и М..
По делото са приобщени и две СМУ.
От СМУ №75/2017Г. /л.24/ е видно, че на Е. П. са причинени кръвонасядания на дясна мишница; охлузвания и кръвонасядане по долни крайници. Анамнезата е: дърпан за шията и бутан на земята от полицейски служител, които действия според съдебния Л. биха могли да доведат до описаните увреждания /л.25/.
Според СМУ №46/2017г. /л.41-л.43 от ДП/ на Х. И. са причинени охлузване на дясна длан и пръстите; контузия на други части на китката и дланите. Експертът е посочил, че не коментира придружаващите заболявания, посочени в документите – открита рана на бедрото /л.43 от ДП/. Според лекаря, издал СМУ уврежданията са причинени по механизма на действие на твърд тъп предмет – тангенциалното действие на такъв. В листа за преглед от 10.10.17г. в 14ч. /л.48 от ДП/ анамнезата е: П. побой, с охлузване в областта на дясна длан, болка в малките стави на лява длан и болка в областта на ляво бедро.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от свидетелските показания на И., Т., К., К., М., К. и Т., С. и М.. Въззивният съд намира, че обосновано и законосъобразно районният съд е кредитирал техните показания, като обективни, непротиворечиви и еднопосочни. Твърдяното противоречия в показанията на свидетелите И. и Т. са несъществени, тъй като не касаят факти, които биха променили фактическата обстановка, а именно поведението на подсъдимият.
Настоящият С. състав некредитира показанията на свидетелката А. П., която е дъщеря на подсъдимия, в частта, в която сочи, че видяла как пред входната врата единия полицай с хватка сграбчил баща й, съборил го на земята; баща и паднал, започнал да вика за помощ, опитал се на два пъти да стане, но полицаят го дърпал за крака и той не успял да се изправи, както и че се страхувал да излезне от дома си. Показанията й в първата част се опровергават от показанията на свидетелите И. и Т., а това, че подсъдимият се страхувал да излезне от дома си, се опровергава от поведението му след това, а именно от показанията на свидетелката П. се установява, че след като взел личната си карта излезнал от дома си, след което продължил да не се подчинява на разпорежданията да премахне автомобила, което се потвърждава от показанията на останалите свидетели.
Настоящият С. състав също не кредитира като достоверни показанията на свидетелят Д., тъй като неговите показания се опровергава от показанията на петима служители на Община - С., двама служители на „ООР“ М. С., един служител на С. „ПП“ С. и един служител на полицията, обслужващ квартала. Всички те са еднопосочни, че автомобила на г-н П. бил напречно на пътя и пречил на движението.
П. така установеното от фактическа страна, въззивния съд намира, че обосновано и законосъобразно районния съд е приел, че от обективна и субективна страна подсъдимият П. е осъществил състава на престъпление по чл.325, ал.2 от НК.
Въззивния съд намира, че първоинстанционният съд е събрал необходимите за правилното изясняване на делото от фактическа страна писмени и гласни доказателства, анализирал е същите обстойно, в резултат на което е достигнал до верни правни изводи относно авторството на деянието, начина на извършването му и субективната страна.
Въззивния съд намира за безспорно установено, че от обективна и субективна страна подсъдимият с действията си е осъществил състава на престъпление по чл. 325, ал. 2, във вр. с ал.1 от НК, тъй като на 10.10.2017г. около 10,50ч. в Г. С. на У. „. Г.-К. №. е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, изразяващи се съпротива срещу орган на власт – ст. полицай Х. С. И. и Б. Ш. Т., изпълняващи задълженията си по опазване на обществения ред, като е издърпал и е одраскал дясна ръка на ст.полицай Х. И., избутал го е с ръце в гърдите и го е ритнал с крак в областта на ляво бедро, както и не е останал на място и си е тръгнал да се прибира в дома си, въпреки полицейско разпореждане.
Тези действия грубо нарушават обществения ред, тъй като представляват демонстрация от страна на подсъдимият против установеният ред, като с тях се засягат важни обществени и лични интереси и нормите на нравствеността. Въззивният съд изцяло подкрепя правните изводи на районния съд.
Действията са непристойни, извършени са на публично място, пред трети лица – служебни лица /служители на общината и служители на М./, като и пред съседи на подсъдимият. Действията му са довели до невъзможността полицейските органи да си свършат работата по служба, свързана с установяване на неговата самоличност; препятствана е работата и на служителите на Общината.
Непристойните действия на подсъдимият П., с които грубо е нарушил общественият ред и е изразил явно неуважение към обществото са свързани с неизпълнение на няколко полицейски разпореждания, свързани с това деецът да си предостави личната карта, което той е отказал категорично; с това да остане на мястото на проверката, което той не е изпълнил като е тръгнал към дома си; както и с посегателство над личността на един от полицаите, на когото са нанесени телесни увреждания.
Въззивният съд намира, че е установен по безспорен начин квалифициращият признак на престъплението по ал.2 на чл. 325 НК, а именно да е съпроводено със съпротива срещу орган на властта, изпълняващ задължения по опазване на обществения. За да е налице този признак е необходимо да се установи, че деянието на подсъдимият е насочено срещу определена категория лица - орган на власт или представител на обществеността, които са изпълнявали служебните си задължения във връзка с извършени от него хулигански действия и въпреки тази намеса, хулиганското поведение да е продължило. Св. Х. С. И. и Б. Ш. Т. са служители на М. (старши полицай в група „Охрана на обществения ред" към С. „Охранителна полиция" П. Р. Г. С.) и се явяват органи на власт по смисъла на чл. 93, т. 2 от НК, а към инкриминирания момент са изпълнявали и служебни задължения по опазване на обществения ред. В случая хулиганското поведение на подсъдимия е започнало преди идването на полицаи И. и Т., които са органи на власт, и е продължило и след тяхната намеса.
Въззивният съд намира, че деянието е доказано и от субективна страна, тъй като се установява, че подсъдимият целенасочено и съзнателно е отказал да изпълни разпорежданията на служителите на М., като отказът му е свързан с вербална и физическа съпротива.
Въззивният съд намира за неоснователен доводът на защитата на подсъдимият, че в случаят не е налице престъпление по чл.325, ал.2 във вр. ал.1 от НК, тъй като по един безспорен начин е установено авторството на деянието, непристойните действия извършени от подсъдимият, механизма на извършване на деянието.
Въззивният съд намира за неоснователен доводът на защита на подсъдимия за отмяна на присъдата и прекратяване на наказателното производство, тъй като в случаят е налице принципът „Non bis in idem“.
Районният съд обосновано и законосъобразно на осн. чл.24, ал.1, т.8а от НПК е прекратил наказателното производство в частта, с която подсъдимият е обвинен в това, че на 10.10.2017г. около 10,50ч. в Г. С. на У. „. Г.-К. №. е препречил движението на други МПС чрез перпендикулярното паркиране на лекия автомобил марка Сузуки Витара с рег. №СМ **** АР на пътя. Относно тези действия на подсъдимият е издадено НП №17-1058-000611/06.11.2017 г. за нарушение по чл.5, ал.1, т.1 по ЗДвП. Наказателното постановление е влязло в законна сила на 24.11.2017г.
За останалите действия извършени от подсъдимия на същата дата и място, същият не е санкциониран по административен ред, за да се приеме, че е налице принципът „Non bis in idem“. Подсъдимият е санкциониран с влязло в сила наказателно постановление единствено за допуснатото от него нарушение по ЗДвП. За да се приложи този принцип трябва да е налице идентичност между деянието, за което е санкциониран с наказателното постановление и деянието, за което е признат за виновен и осъден с обжалваната присъда. Такава идентичност не е налице в настоящият случай, поради което не са налице основания за отмяна на присъдата и прекратяване на наказателното производство на осн. чл.24, ал.1, т.8а от НПК.
Въззивния съд намира, че наложеното наказание е справедливо, тъй като е съобразено с всички установени смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. Съдът намира, че не са налице основания за увеличаване на наказанието, тъй като районният съд е отчел всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, както и обществената опасност на деянието и дееца. Въззивният съд намира, че с наложеното наказание ще се постигнат целите на чл.36 от НК, а именно да се поправи и превъзпита осъденият към спазване законите и добрите нрави, да се въздейства предупредително върху него, както и да се въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото.
По изложените съображения Окръжен съд С. намира, че протеста и въззивната жалба са неоснователни поради, което ще следва да бъдат оставени без уважение.
П. цялостната проверка на присъдата, въззивния съд не установи наличието на нарушения, които да обосновават нейното изменение или отмяна и с оглед това, че протеста и жалбата са неоснователни, ще следва същата да бъде потвърдена изцяло, като обоснована и законосъобразна.
Водим от горното и на осн. чл.338 от НПК Смолянският окръжен съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 8/04.04.2019 год. постановена по НОХД № 13/2018 год. по описа на районен съд С..
Решението е окончателно.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: